РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. М 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Александра Нанова
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело
№ 20251600500256 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се провежда по реда на чл. 258-273 от
Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).
Образувано е въз основа на въззивна жалба подадена от ол, имала
качеството на ответник по гр. д. № 767/2024 г. по описа на Районен съд-гр. Л,
-и
6състав, представлявана от кмета й ц.ц действаща чрез процесуалния си
представител адвокат Л. А., срещу постановеното по него Решение № 91 от
17.03.2025 г. обжалвано в осъдителните му части предвид уточнението
направено в открито съдебно заседание.
В обстоятелствената част на въззивната жалба се твърди, че
съдебното решение е неправилно поради съществени нарушения на
материалния закон и на процесуалните правила. Именно поради допускането
на такива се изтъква, че районният съд неправилно е възприел фактическата
обстановка отнасяща се до поведението на ответната община и нейното
задължение по ЗЗЖ. От позоваване на конкретно писмено доказателство и на
показания на няколко от разпитаните свидетели се прави извод, че процесните
1
кучета не са безстопанствени, поради което исковете неправилно били
насочени към ол. Поддържа се, че по делото не било установено по несъмнен
начин, че кучетата нахапали другата страна са без надзор. Напротив, твърди
се, че такъв упражнява назовано от него сдружение с нестопанска цел.
Настоява се, че тя не е пасивно материално легитимирана да отговоря по
предявените искове. Независимо от това, се твърди, че общината била
предприела предписаните от закона действия за овладяване на популацията на
безстопанствени кучета, както и че служителите на общината са извършили
всички необходими действия с дължимата грижа. Чрез изброяване са посочени
предприетите конкретно мерки за справяне с проблема. Излага се собствено
тълкуване на част от разпоредбите на ЗЗЖ. Въз основа на изложеното се прави
искане за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на
друго решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира се за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК Р. И. В. не е подал отговор на
въззивната жалба.
В подготвително (закрито) заседание проведено по реда на чл. 267 от
ГПК, се установява, че въззивната жалба е подадена в законоустановения по
чл. 259, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок, от процесуално легитимирана страна-
ответник в първоинстанционното производство, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, при наличие на правен интерес обусловен от
неблагоприятния за нея краен резултат на решението в обжалваните части,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима за разглеждане. Същата отговаря на изискванията на закона за
форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е редовна.
За проведеното открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Явява се процесуалният представител на въззивниковата община.
Въззивната жалба се поддържа и се иска решението на районния съд да бъде
отменено. Прави се изрично уточнение, че първоинстанционното решение
се обжалване единствено в осъдителните му части, но не и в
отхвърлителната. Претендира се за присъждане на разноските сторени в
настоящата инстанция. В заседание са представени и писмени бележки, които
в структурно и в смислово отношение преповтарят изцяло съдържанието на
въззивната жалба. Въззиваемият се явява лично и с адвокат. Моли за
2
потвърждаване на решението на районния съд. Претендира се за присъждане
на разноски за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Окръжен съд-гр. Монтана, като взе предвид разпоредбите на закона,
относимите доказателства по делото събрани пред първоинстанционния
съд, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните, при
така определения от въззивната жалба предмет на делото, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Исковото производство по разгледания от Районен съд-гр. Л
гражданскоправен спор е образувано, по повод на искова молба подадена
лично от Р. И. В., в качеството му на ищец, срещу ол, в качеството й на
ответник. С нея при условията на обективно кумулативно съединяване са
предявени два осъдителни иска по чл. 124, ал. 1, предл. 1 от ГПК с правно
основание чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД за обезщетение за причинени
имуществени вреди и чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, във връзка с чл. 52
от ЗЗД за обезщетение за причинени неимуществени вреди. Върху главницата
по всеки от тях е предявен и съединен иск по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на
лихва.
В исковата молба най-напред подробно се описва фактическата
обстановка, предисторията и конкретното деяние, от което се счита, че се
търпят неимуществени и имуществени вреди. Излага се, че на 25.02.2024 г.,
около 18:20 ч., в района на ж. п. гара Л бившия ж. п. стол, докато ищецът
отивал към влака, за да пътува за гр. С бил нападнат от голяма група кучета, 4,
5 на брой. Твърди се, че те се нахвърлили върху него, но тъй като носел багаж
бил възпрепятстван да реагира на време. За това бил повален на земята и бил
нахапан. В подробности се посочва всяко от получените множество
наранявания, довели до временно разстройство на здравето неопасно за
живота. Излага се и какво се е случило веднага след тази случка. Допълва се,
че се е наложило да приема и лекарства, от което се обосновава и претенция за
имуществени вреди за средствата, с които те са закупени. С всичко това се
намира, че за ол е възникнала отговорност за чужди действия, позовавайки се
на конкретни разпоредби от ЗЗЖ, поради което се прави искане за осъждането
й да му заплати сума в размер на 3000,00 лв., представляваща обезщетение за
причинени му неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума от деня на увреждането (25.02.2024 г.) до окончателното й изплащане и
3
сума в размер на 71,90 лв., представляваща обезщетение за причинени му
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на
увреждането (25.02.2024 г.) до окончателното й изплащане.
Ответната община, в отговора който е подала, намира исковете за
допустими, но неоснователни. Сочи се, че от настъпилата вреда, не може да се
изведе нито противоправност на поведението на общинските служителите,
нито неполагане на дължимата от тях грижа. Изброяват се конкретни
действия, които общината била предприела за овладяване на популацията на
безстопанствени кучета. Позовава се на приета през 2019 г. програма, за
изпълнение на която участвали ветеринарен лекар и търговско дружество, а за
един конкретен период и определено физическо лице. Посочен е броят на
обработените безстопанствени кучета. Твърди се, че на всички кучета на
територията на тази община били извършени действия по кастрация,
идентификация, ваксинация против бяс, вътрешно и външно
обезпаразитяване. Поддържа се, че ОДБХ, като контролен орган, след
извършени проверки, не е установила пропуски свързани с програмите и
нямало отправени препоръки, което удостоверявало стриктното изпълнение на
набелязаните мерки. Отделно от това се счита, че за кучетата отговаря
Дружество за защита на животните л2003“, тъй като кучетата били под надзор
на негови членове, които полагали грижи за тях и ги хранели.
В производството пред районния съд са събрани писмени и гласни
доказателства и е назначена и извършена съдебно-медицинска експертиза,
заключението по която не е оспорено от страните.
С първоинстанционното решение на Районен съд-гр. Л предявеният
осъдителен иск за неимуществени вреди в размер на 3000,00 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 25.02.2024 г. до окончателното й
изплащане е уважен изцяло, а предявеният осъдителен иск за имуществени
вреди е уважен до размера от 61,90 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума считано от съответните дати на извършване на различните разходи
до окончателното й изплащане и е отхвърлен в останалата му част за
разликата над уважения до заявения размер от 71,90 лв. Съразмерно с
уважената част от исковете ответната община е осъдена да заплати на
ищцовата страна направените от нея разноски. Решението за разликата над
уважения до отхвърления размер на иска за имуществени вреди не е
4
обжалвано, поради което е влязло в сила.
Въззивният съд като съобрази постановеното в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за
правомощията, които има при извършена служебна проверка по чл. 269 от
ГПК намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно, а в
обжалваните му части е допустимо. Изложените във въззивната жалба
доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваните му части
въззивният съд намира за неоснователни.
От приетите по делото доказателства от фактическа страна безспорно се
установява, че страните са в деликтно правоотношение от 25.02.2024 г.,
възникнало вследствие на многобройни ухапвания от глутница
безстопанствени кучета на територията на ол, от които на Р. В. са му
причинени множество леки телесни повреди, изразяващи се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Единственият свидетел очевидец на инцидента е АН. От изложеното от
него безспорно се установява механизмът на увреждане. Същият сочи, че
докато, към 18:00 часа, управлявал лек автомобил, на товарна гара,
вниманието му било привлечено от глутница кучета, около 4, 5 на брой,
подскачащи около въззиваемия, които непосредствено след това го съборили
на земята и започнали да го хапят навсякъде. Той спрял и се притекъл на
помощ. Според него ухапванията били многобройни, предимно по долната
част на тялото (краката). От значения в случая са и post factum случилите се
събития, тъй като от тях се формира извод какво е било действителното
състояние на въззиваемия след ухапванията. Свидетелят в п го е видял
непосредствено след като е бил нахапан. Посочва, че въззиваемият едва е
ходил, накуцвал е с единия крак и от него е текло кръв. Определя, че
изглеждал раздърпан, със свлечено на една страна яке, а единият крачол на
анцуга му бил разкъсан. Провели кратък разговор, по време на който
въззиваемият му казал, че бърза за влака. По делото са разпитани и
свидетелите К Б и ЯБези двама свидетели, от своя страна, за една част от
изложените от тях факти имат качеството на косвени такива, а за друга-на
преки. По отношение на това къде и какво се е случило те сочат своите
непосредствени и лични впечатления, но изградени не на основа първичен
източник, а от производен такъв, излагайки показания за факти, които са чули
5
от въззиваемия. Затова те разказват, че са разбрали, че състоянието на
въззиваемия е последица от ухапвания от кучета случили се в района на
товарната гара в гр. Л. Свидетелят КК Б лично е възприел, че анцугът и
раницата на въззиваемия били скъсани, дрехите развлечени, а по обувките
имал кръв. Сочи още, че въззиваемият бил оставил кървави следи от
билетната каса до вагона. След инцидента въззиваемият се качил във влака,
отпътуващ в 18:37 ч., от гр. Л за гр. Б, който при последния прави връзка за гр.
С за където той пътувал. Свидетелят Я В който е отговарял и за здравето на
пътниците във влака, на който се е качил пострадалият, посочва, че в целия
вагон имало следи от кръв. Излага, че от краката му текло кръв, анцугът му
бил целият в кръв, а от обувката му също бликала такава. Същият го
привързал с наличните в служебната аптечка материали и сигнализирал на
единния телефонен номер за спешни случаи 112. Затова на гара Б пристигнала
линейка. Въззивният съд следва да отбележи, че не кредитира показанията на
свидетелите АН и Явор В единствено в частта касаеща месеца на извършване
на процесното вредоносно деяние. Двамата сочат, че това се е случило май
или юни. Липсата на точен спомен в тяхното съзнание за това обаче е
естествено обяснима с изминалия период от време от случилото се до техния
разпит. От показанията им на двата обаче може да се направи извод, че
месецът е този, който се твърди от въззиваемия, а именно февруари. За
косвена индиция, че процесната ситуация е станала по-ранен месец служи
изложеното от свидетеля Николов, че е било около 18:00 часа, „тъкмо в
сумрак“ „бе почнало да се смрачава“, което е характерно за зимните месеци,
какъвто е февруари, а не за пролетно-летните месеци. Такава индикация може
да се направи и от изложеното от свидетеля В който заявява, че цялата
ситуация я е описал писмено в съответен за това документ. Последният е
приложен по делото и представлява придружителен лист на влак № 72211
касаещ датата 25.02.2024 г. Яснота за датата и часа се формира и от
показанията на свидетелите в п и КК Б, които сочат за дата 25.02.2024 г., а
като час-към 18 часа. Тази дата напълно съответства и с посочената във фиш
за спешна медицинска помощ издаден на името на Р. И. В..
Цялата тази ситуация сбито е пресъздадена и в графата кратки служебни
бележки в придружителен лист на влак № 72211, в която е записано, че
пътникът Р. И. В., ухапан от кучета, е пътувал с влак хххЛ-С и че е извикана
линейка в гара Б. Същото е включено и в точка други нередности и в
6
ежедневна справка за експлоатационната дейност от 25.02.2024 г., в която е
посочено че началникът на влака е подал сигнал на телефон 112, за това че
пътникът Р. В., пътуващ от Л до С е нахапан от кучета в гара Л. От там той е
откаран с линейка до гр. Л. Изводимо от фиш за спешна медицинска помощ
той е прегледан в Центъра за медицинска помощ гр. М филиал гр. Л, а в
полето за анамнеза е записано, че той е ухапан от куче.
Установимо от заключителната част от съдебно-медицинско
удостоверение № 2 от 07.03.2024 г. изготвено от съдебен лекар, след извършен
преглед на въззиваемия, са констатирани множество травматични увреждания,
получени в резултат от действието на твърди тъпи/тъпоръбести предмети
(каквито могат да бъдат и зъбите на куче), и могат да се получат по време и
начин, както съобщава прегледаният в предварителните сведения. До този
извод след запознаване с документите е достигнало и вещото лице изготвило
заключението по съдебно-медицинската експертиза. Според него всички
увреждания са със съответните морфологични характеристики и
топографоанатомично разположение и добре отговарят да са причинени по
описания начин, със съответната давност. Такива увреждания, както и
местоположението са характерни и е възможно да са в резултат от действието
на тъпоръбести предмети, в частност зъбите при захапване от животно.
Ето защо при тези факти изведени недвусмислено, от показанията на
всички свидетели и приетите писмени доказателства, се установява, че по
тялото и дрехите на въззиваемия е имало следи от ухапвания от кучета, т. е.
настъпилата вреда от процесното деяние.
След така изяснената фактическа обстановка въззивният съд следва да
се занимае със спорния въпрос поставен във въззивната жалба дали кучетата,
които са нападнали въззиваемия са безстопанствени. Това е така, защото за
вреди от питомно животно отговаря неговият собственик на основание чл. 50
от ЗЗД, а за вреди от безстопанствено куче отговаря общината на основание
чл. 49 от ЗЗД поради неизпълнените на дължимите мерки за овладяване на
популацията на безстопанствени кучета. Легална дефиниция на
„безстопанствено куче“ се съдържа в § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби
на Наредба № 4 от 01.02.2021 г. за прилагане на Националната програма за
овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на
Република България и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на
7
финансиране и отчетност. Според нея безстопанствено е всяко изоставено,
изгубено, родено на улицата или домашно куче, оставено на обществено място
без надзор. Тежестта за доказване на факта, че кучетата са безстопанствени, е
на лицето, което твърди, че е пострадало от нападението им. Доказването е
пълно, с всички допустими по ГПК доказателствени средства, включително и
свидетелски показания за външния вид на кучетата, поведението им и
различните други възможни обстоятелства, при които са наблюдавани-преди,
по време и/или след инцидента (така Решение № 50151 от 19.10.2022 г.,
постановено по гр. д. № 2598/2021 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС). В
случая инцидентът е настъпил в нежилищен район на града. Кучетата са се
намирали са улицата, движили са се напълно свободно, като има данни да са
обитавали и изоставена сграда в района на местоизвършването. Те са
формирали глутница, което е характерно именно за безстопанствените кучета,
намираща се на обществено място, обичайно обикаляща безпризорно в района
на гарата в гр. Л. Обстоятелството, че кучетата седят в този район, не само по
време на инцидента, а и по принцип, се потвърждава и от свидетеля Явор
Василев. Те са имали и типичното агресивно поведение на безстопанствени
кучета при среща със случайно преминаващ човек в този безлюден район. За
агресивното им поведение свидетелства и в п, който разказва за друг случай с
негово участие, в който се е наложило да предприеме действия за собствена
защита спрямо тях. Все в този смисъл е и изложеното от свидетеля КК Б,
който сочи, че от страх, в района в който те седят, не минава пеша, а само с
кола, по която те всеки път лаят и се нахвърлят. Сочи и за скорошна ситуация,
при която те са го нападнали. Излага, че страх от тях изпитва и друг негов
колега, по който също лаят и го нападат. Агресия са опитали да проявят и към
притеклия се на помощ на пострадалия. Били са без каишки и с тях е нямало
стопанин. Всичко това ги характеризира като безстопанствени според
критериите на легалното определение по § 1, т. 1 от ДР на цитираната
Наредба.
Не може да се възприеме и затъпената от въззивниковата община теза,
че кучетата не са безстопанствени поради обстоятелството, че са били хранени
от трето лице. Според съдебната практика дори кучетата да са хранени от
някой от района, то по смисъла на посочения текст те са безстопанствени (в
този изричен смисъл е Решение № 639 от 02.07.2009 г., постановено по гр. д.
№ 2398/2008 г., г. к., І г. о. на ВКС). Действието по хранене на бездомни
8
кучета, на изцяло доброволни начала от някой, не води до поемане от него на
ангажимент към стопанисване, отглеждане и контрол върху тези животни.
Това е единствено проява на съжаление, чрез даване на храна, което не прави
уличните кучета собственост на хранещия ги. Именно това е потвърдила и
жената, която ги храни. Същата е заявила на свидетеля АН, че кучетата са
безстопанствени и тя само ги храни. Свидетелят КК Б сочи, че кучетата нямат
собственик и че две жени идват да ги хранят. Отговорността в случая не може
да се прехвърли на неправителствена организация, вероятен доброволец към
която е хранил кучетата. Това следва и от записаното в програмата за
овладяване на популацията на безстопанствени кучета, в която в раздел V
„Очаквани резултати, мерки и критерии за изпълнение“, точка 2 „Мерки“, б. з,
се предвижда, че за върнатите по места кучета, граждани и организации за
защита на животните могат да заявят желание за поемане на грижите за тях, в
които случаи те се задължават да подпишат декларация по чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ
и да изпълняват изискванията на чл. 49 и чл. 50 от ЗЗЖ. Такава декларация,
като условие за възникване за изпълнение на задълженията предвидени в
закона, подписана от Дружество за защита на животните л2003“, на което
общината заявява, че отговорността е прехвърлена не е представена по делото.
Не се твърди и такава въобще да има. Затова и изложеното в Протокол от
15.03.2024 г. не може да послужи за извод, че такава отговорност е възникнала
и за него. При това положение единствено отговорна е общината.
Съгласно чл. 136, ал. 3 от КРБ общината е юридическо лице. Уредено по
този начин, още в основния закон, качество на общината, е „ …рядък пример
за възникване на юридическо лице непосредствено по силата на
конституционната норма.“. (Георгиев, А. Някои въпроси на правното
положение на общината като частноправен субект, Научни трудове на
русенския университет, 2012, том 51, серия 7, с. 92). Общо правило е, според
посоченото в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, че юридическите
лица, отговарят за непозволено увреждане единствено на основание чл. 49 от
ЗЗД, като възложители на определена работа. Според изложеното в
доктринерни разработки „…отговорността за вреди, причинени от
безстопанствени животни, се носи от съответната община, но по реда на чл.
49 от ЗЗД, в качеството й на възложител на работа.“ (Тосков, И.
Дисертационен труд „Гражданска отговорност на възложител за вреди,
причинени от изпълнител“, С УНСС, 2021 г., с. 149). Все в този смисъл е и
9
съдебната практика, в която е утвърдено разбирането, че когато претенцията
се основава на твърдения за претърпени вреди поради бездействие на
органите на общината по изпълнение на задълженията й да организира и
обезпечава улавянето на скитащи на нейна територия кучета и да настанява
безстопанствените животни в изолатори, правното основание на иска следва
да се определи по чл. 49 от ЗЗД, във връзка с чл. 45 от ЗЗД (Решение № 324 от
28.07.2011 г., постановено по гр. д. № 924/2010 г., ГК, IV г. о. на ВКС).
Ergo пасивно отговорна страна е съответната община на територията,
на която е извършено деянието. Отговорността на общината следва от
възложени със закон задължения по организиране настаняването и
изолирането на скитащите кучета в определени за това места, чрез кмета,
като изпълнителен орган на общината, която дейност не е административна и
не е проява на властнически компетенции (Решение № 279 от 28.09.2011 г.,
постановено по гр. д. № 1533/2010 г., ГК, III г. о. на ВКС, Решение № 262 от
11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1155/2009 г., IV г. о., ГК). „Кметът на
общината има задължението по Закона за защита на животните (ЗЗЖ) да
организира изпълнението програми за овладяване на популацията на
безстопанствени кучета, като в случай че възникнат вреди, то те следва да се
квалифицират като причинени при или по повод на възложена работа на
съответните длъжностни лица.“ (Тосков, И. Дисертационен труд „Гражданска
отговорност на възложител за вреди, причинени от изпълнител“, С УНСС,
2021 г., с. 149).
Всичко това, съотнесено към разглеждания казус, налага изследване на
въпроса какви законоустановени задължения за упражняване на надзор върху
бездомните кучета има общината и дали тя чрез своите служители ги е
изпълнила, както и положена ли е необходимата грижа за овладяване на
популацията на бездомните кучета на нейната територия, за да бъдат
предотвратявани нападения на кучета над гражданите.
На задължението на общината за решаване на проблема с
безстопанствените кучета е посветена цяла глава от Закона за защита на
животните-Глава пета. В нея са предвидени редица задължения на
общинските органи за овладяване на популацията на безстопанствените
кучета, като целта е такива кучета да не са на свобода в населените места,
тъй като са заплаха за живота и здравето на хората. Общинските власти, въз
10
основа на чл. 47, ал. 1 и ал. 3, изр. 1 in principio от ЗЗЖ, са длъжни да вземат
под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавяне, кастриране,
обезпаразитяване, ваксиниране срещу бяс и настаняване в изградени и
стопанисвани от тях приюти. Основната мярка за надзор, съгласно чл. 41,
ал. 1 от ЗЗЖ, е настаняване на кучетата в приюти. По изключение в чл. 47,
ал. 3, изр. 1 in fine от ЗЗЖ се допуска те да бъдат връщани на местата, от
които са взети, но при гарантиране от нейна страна за неагресивното
поведение на кучетата. Общината следва да даде такава гаранция, тъй като
съгласно чл. 47, ал. 3, изр. 2 от ЗЗЖ същите са под неин надзор. Това означава,
че рискът от прилагането на това изключение е изцяло в тежест на общината.
При проявено агресивно поведение от такива кучета, негативните последици
са за общината за неправилна преценка, че мярката, за връщането им от
където са взети, е подходяща. Последното означава, че прекият причинител на
деликта (служител или служители на общината, отговарящи за изпълнение на
задълженията й), чрез неговата лоша преценка, не е положил дължимата
грижа при изпълнение на посочените законоустановени задължения на
общината (в този смисъл са Решение № 308/03.01.2018 г., постановено по гр.
д. № 1068/2017 г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 368/18.11.2015 г., постановено
по гр. д. № 2045/2015 г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 488/07.02.2012 г.,
постановено по гр. д. № 899/2010 г., ІV г. о. на ВКС).
В конкретния случай по делото е установена проявата на агресивно
поведение на глутница безстопанствени кучета. Подобно проявление сочи за
бездействие от страна на общината по отношение на задължението й по чл. 50
т. 2 от ЗЗЖ да вземе мерки за предотвратяване на такива агресивни прояви. В
тежест на ответната община е да докаже, че е осъществила така вмененото й
задължение с дължимата грижа, т. е. набелязала е адекватни за целта мерки и
упражнявайки законовите си правомощия, е направила необходимото според
възможностите си за изпълнението им. Такова доказване не е проведено. В
подкрепа на твърдението на общината, че не е бездействала, тя е представила
по делото програма за овладяване популацията на
безстопанствените кучета на територията на ол 2019 г. до постигане на
заложените мерки (л. 27-35 от първоинстанционното дело). Съгласно чл. 40 от
ЗЗЖ Общинските съвети са задължени да приемат програми за овладяване
на популацията на безстопанствените кучета и предвиждат средства за
изпълнението им. Съгласно §1, т. 12 от ДР на ЗЗЖ „овладяване на
11
популацията“ е научнообосновано регулиране на популацията на
безстопанствените животни, което позволява контрол над броя им и цели
освобождаването на улиците от тях. Кметовете на общини организират
изпълнението на програмите. Видно от съдържанието на тази програма
основната цел е постепенно ограничаване на броя на безстопанствените
кучета, чрез масова кастрация, до брой гарантиращ безопасността и здравето
на хората и комфорта на градската среда. Действието по кастрация обаче по
никакъв начин не може да повлияе върху агресивния нрав на едно животно. В
представената програма не е заложена основната цел на закона по овладяване
на популацията чрез освобождаване на улиците от безстопанствени кучета.
Във фокуса нито в главната, нито в специфичните стратегически цели, е
разписана такава за овладяване агресивното поведение на
безстопанствените кучета. В раздел V „Очаквани резултати, мерки и критерии
за изпълнение“, точка 2 „Мерки“ е посочено, че подходът за овладяване на
популацията на безстопанствените кучета, заложен в ЗЗЖ, включва
единствено тяхното залавяне, кастрация и връщане по местата на залавянето
им. От това следва, че a priori общината е решила да прилага изключението на
чл. 47, ал. 3, изр. 1 in fine от ЗЗЖ. При това положение обаче общината следва
да е сигурна, че върнатите по места кучета не са агресивни. В програмата
липсват предвидени мерки как общината ще се справя с кучетата, които са
агресивни. Извършването само на действие по залавяне и последващо
връщане на свобода в градска среда е потвърдено и в годишен доклад за
извършените дейности заложени в програмата за 2023 г. (л. 39, 40 от
първоинстанционното дело). Представената статистика (л. 42 от
първоинстанционното дело) на броя заловени, обработени и върнати отново
на свобода кучета също потвърждава липсата на приложени други ефективни
мерки. Не могат да послужат в обратен смисъл, констатациите в
представените два констативни протокола изготвени от Българската агенция
по безопасност на храните (л. 53, 54 от първоинстанционното дело), тъй като
макар и положителни, в тях отново акцентът е поставен върху предприетите
действия единствено по залавяне, кастрация и връщане по места на
безстопанствените кучета. С оглед на всичко това въззивният съд приема, че
мерките по програмата за овладяване на безстопанствените кучета са били
недостатъчни предвид изискуемата от закона дължима грижа на общината да
изпълни общото си задължение по чл. 59, ал. 3, т. 4 от ЗЗЖ за осъществяване
12
на контрол върху изоставени животни на своята територия и за
предотвратяване агресивното поведение на безстопанствени кучета.
Основната мярка е кастрация, която действително ограничава раждаемостта
на кучетата, но по никакъв начин не гарантира липсата на агресивни прояви от
тях. Именно такава проява е в основата на възникналия правен спор, тъй като
тя не е била предотвратена. Напротив, кучетата след залавянето им и тяхното
кастриране, са били отново върнати на свобода. При така избраният от
общината подход тя е следвало да бъде сигурна, че те могат да бъдат върнати
единствено, ако не са агресивни. Безпричинното нападение на човек
от множество безстопанствени кучета е доказателство за неизпълнение на
приетата програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на
територията на О.Л. а и принципното наличие на предприети мерки не може
да изключи отговорността на общината при положение, че са причинени
вреди при и по повод на възложената работа на нейни служители. В съдебната
практика още се приема, че след като се е стигнало до нападение срещу
пострадалия от глутница 4-6 на брой безстопанствени кучета, представянето
на такива програми не установява при условията на пълно и главно доказване
изпълнението на задълженията по ЗЗЖ, нито полагане на дължимата за това
грижа (Решение № 183 от 30.06.2017 г., постановено по гр. д. № 4028/2016 г.,
ГК, IV г. о. на ВКС). Ето защо настоящият въззивен състав намира, че в
конкретния случай не са налице предпоставки за освобождаване от
отговорност на общината, след като не е могла да предотврати проявата на
агресивни безстопанствени кучета в градска среда, които тя сама след
залавянето им е пуснала отново на свобода. По делото е доказано виновното
неизпълнение на нормативно установеното задължение на О.Л. чрез своите
служители, да осигурява безпрепятствено придвижване на хора по улиците на
общината, незаплашвани от агресивни бездомни кучета, поради което се
установява фактическият състав, обуславящ възникването на обезпечитeлно-
гаранционната отговорност на тази община за противоправното бездействие
на нейни служители.
Изложеното дава основание на въззивният съд да приеме, че по делото е
доказано по безспорен начин основанието за възникване на правото на
въззиваемия по чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, за обезщетение за
причинени неимуществени вреди за справедливо обезщетяване на
претърпените от деянието болки и страдания по критерия на чл. 52 от ЗЗД. В
13
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС е разяснено, че
понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Принципът на справедливост
включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от
увреждащото действие. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са и
редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. Такива факти, наред с изброените в
Постановлението, са и самото деяние, броят, произходът, видът,
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, продължителността на лечението и
извършените медицински манипулации, перспективата и трайните
последици, възрастта на увреденото лице и възможността да продължи
трудовата си ангажираност и да се социализира, общественото и
социално положение, икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за справедливост на съответния
етап от развитие на обществото в държавата и др. Изброяването не е
изчерпателно и не може да бъде, доколкото във всеки случай се касае за
различни относими обстоятелства и различни проявления на съответното
увреждане и вредите от него.
В настоящия случай въззивният съд съобразява видът и тежестта на
причинените на пострадалия телесни увреждания-множество на брой леки
телесни повреди. Изводимо от фиш за спешна медицинска помощ той е
прегледан в Центъра за медицинска помощ гр. М филиал гр. Л, а в полето за
анамнеза е записано, че е налична рана на лява подбедрица. Установимо от
констативната част от съдебно-медицинско удостоверение № 2 от 07.03.2024 г.
изготвено от съдебен лекар, след извършен преглед на въззиваемия, от
деянието са му причинени рана, на лявата седалищна област в областта към
14
седалищната гънка, ориентирана косо спрямо дългата ос на тялото и леко
дъговидно с вдлъбната част на дъгата насочена към срединната линия,
покрита с кафеникава коричка на места отпаднала, с дължина 1 см, като от
долния край на същата започва охлузване, покрито с кафеникава коричка,
отпаднала на места с дължина 2 см; повърхностна рана, на около 1 см под така
описаното увреждане, в същата област, с гореописаната характеристика и
дължина 0,6 см; рана, по задновъншната повърхност на дясното бедро в
горната трета, покрита с кафеникава коричка, на места отслоена, на места
отпаднала ориентирана леко косо спрямо дългата ос на крайника с дължина
0,8 см, от долния край на която започва охлузване покрито на места с коричка,
на места отпаднала, с дължина 2 см, като успоредно на нивото на раната има,
още едно охлузване покрито с кафеникава коричка, надигната и на места
отпаднала, с дължина 1 см; рана, по задната повърхност на дясното бедро в
средната трета, косо ориентирана, с горен край насочен надясно, покрита с
коричка надигната и отпаднала на места, с дължина 1,8 см; две рани, по
задната повърхност на лявата задколянна ямка, покриви с кафеникава
коричка, надигната и на места отпаднала, с дължини 1,3 см и 1 см; напречно
разположена рана, по предната повърхност на лявата подбедрица в долната
трета, с кафеникава коричка, на места отпаднал дължина 5,2 см; повърхностна
рана, на задно-външната повърхност на лявата подбедрица в долната трета,
покрита с кафеникава коричка отпаднала периферията, с дължина 0,3 см;
множество охлузвания и повърхностни рани, по предната повърхност на
дясната подбедрица в средната трета, покрити с кафеникави коричка места
отслоени, на места отпаднали, с размери от 0,2/0,3 см до 2,5/0,2 см, заемащи
обща площ от 11,5/3,5 см; рана, по същата повърхност на същата подбедрица в
долната трета с кафеникава коричка отпаднала на места, ориентирана леко
косо с външен край насочен нагоре и надясно, с дължина 2,5 см; рана, по
задната повърхност на дясната подбедрица в долната трета, покрита с
кафеникава коричка, отпаднала на места, с дължина 0,7 см; изразени трофични
промени и пигментации по долните крайници в областта на подбедриците. В
заключението на същото е посочено, че прегледаният има разкъсно-контузни
рани и охлузвания на лявата седалищна област, дясното бедро, лявата
задколянна ямка и двете подбедрици, всичките причинили временно
разстройство на здравето неопасно за живота. До този извод за така
установените травматични увреждания след запознаване с документите е
15
достигнало и вещото лице изготвило заключението по съдебно-медицинската
експертиза. Прави впечатление, че при първоначалния му преглед в спешна
медицина е описано едно единствено увреждане, а впоследствие при
извършените два прегледа са посочени множество травматични увреждания.
Вещото лице, по време на представянето му в съдебно заседание, обяснява
това несъответствие в пълнотата, с обстоятелството, че в спешна помощ се
обръща внимание на спешното състояние и на това да се предотврати, в
случая, кръвозагуба и че време за описване на подробни увреждания и рани
няма. Затова съвсем логично впоследствие при обстоен преглед са
констатирани и всички причинени наранявания. От значение е и фактът, че
пострадалият е мъж, който към 2024 г. е бил на 59 г. Съдът отчита
продължителността и интензитетът на претърпените физически болки.
Обичайно при човек без съпътстващи заболявания оздравителният период на
всички тези телесни повреди в съвкупност е две, три седмици до месец.
Периодът на оздравяване би бил този с уговорката, че липсват усложнения. От
значение в случая е обаче, че пострадалият страда от хронично съдово
заболяване на венозната система изразяващо се в наличие на твърди отоци
(тромби) на долните крайници, възпрепятстващо го от бързо възстановяване.
Според вещото лице не е изключено, поради него при пострадалия да е налице
по-интензивно кръвотечение при нанасяне на травми в областта на долни
крайници, каквото по делото несъмнено се доказва от всички разпитани по
делото свидетели, респ. зарастването на уврежданията по долни крайници е
възможно да протича с удължен срок, интензивни болкови усещания в
засегнатите области и затруднения в извършването на ежедневните дейности
и порядки, свързани с процесите, сгъване-разгъване, ходене, стоене в
изправено положение. При разпита му в съдебно заседание то е заявило, че
зарастването на раните е протекло с малко по-удължен срок, без да може да
каже колко. Проведено е лечение, включващо превръзки, нанасяне на кремове
и прием на лекарства.
Във връзка с изготвянето на заключение по назначената съдебно-
медицинска експертиза на въззиваемия, на 10.02.2025 г., е извършен преглед,
от който се установено, че почти една година след инцидента, по тялото му
има белези-белезникав, седефен белег с дъговидна форма, с дължина 2 см, в
лява седалищна област, по седалищна гънка, на нивото на околната здрава
кожа и дължина; груб, надигнат белег с белезникав цвят, линейна форма и
16
хлътнала централна част, с дължина 1 см, по задна повърхност на лява
колянна става; белезникав линеен белег, с дължина 0.7 см, на около 1 см под
описания белег, успоредно на нивото на околната кожа; груб белег с надигната
периферия и дълбока срединна част, гранулирано дъно, кос ход и с дължина 3
см, в долна трета на лява подбедрица, външна повърхност; кафеникаво
пигментиран, под нивото на околната кожа белезникав белег с неправилна
форма, с размери 3/1 см, по предна повърхност на дясна подбедрица, на
границата средна-долна трета, които се намират по долните крайници и добре
корелират с описаните в съдебно-медицинското удостоверение. В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че има разлика в размерите на някои от
белезите, тъй като с времето част от тях се свиват, други се разрастват, а трети
заздравяват без промени в ръбовете. Свидетелят в п има наблюдения за
състоянието на въззиваемия и месеци след инцидента, по време на
оздравителния период след заздравяване, когато се срещнали на брега на р. Д
и видял белезите от раните му. Това означава, че трайно след инцидента върху
долните крайници на пострадалия има многобройни и очевидно за постоянно
белези на местата на ухапванията, което води и до обективното му
загрозяване. Затова и вещото лице в заключението е посочило, че
единственият начин те да бъдат премахнати е чрез естетична хирургия.
Трябва да бъдат взети предвид и обстоятелствата, при които е
извършено увреждането. Нападението е извършено привечер и на публично
място. То не е предизвикано от пострадалия, а се дължи изцяло на
неоправданата агресия на свободно пуснати от общината безстопанствени
кучета.
С оглед всички посочени критерии имащи значение за значително висок
размер на обезщетение, въззивният съд намира, че крайният извод на
районния съд относно размера от 3000,00 лв. на обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо от общината на пострадалия за причинените
му с деянието болки и страдания, следва да се сподели напълно и е
справедливо. Съгласно чл. 84, ал. 3 и чл. 86 от ЗЗД, ол дължи обезщетението,
ведно с претендираната от ищеца законна лихва върху главницата, считано от
датата на деликта-25.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
На обезщетяване подлежат и понесените от ищеца-въззиваем
имуществени вреди, които видно от приложените два касови бона от
17
26.02.2024 г. и 15.03.2024 г. (л. 66, 67 от първоинстанционното дело) са в
размер на 17,30 лв. по първия от тях и в размер на 44,60 лв. по втория, или
общо в размер на 61,90 лв., за заплатени цени на лекарства и превързочни
материали. Върху сумата 17,30 лв. се дължи и законната лихва от 26.02.2024 г.
до окончателното й изплащане, а върху сумата 44,60 лв. се дължи и законната
лихва от 15.03.2024 г. до окончателното й изплащане, които дати са такива на
извършване на разходите.
Въз основа на изложеното и предвид това, че направените от въззивния
съд изводи съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, решението в
обжалваните части следва да бъде потвърдено като правилно.
По въпроса за отговорността за разноските:
При този резултат на делото въззивният съд не следва да ревизира
присъдените на страните разноски в първоинстанционното производство.
Право на присъждане на разноски във въззивното производство на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, има въззиваемият. Въззиваемата страна пред въззивна
инстанция е доказала разноски в размер на 600,00 лв. за адвокатско
възнаграждение, видно от приложения по делото договор за правна защита и
съдействие (на гърба на л. 43 от делото), сключен между Р. В. и адвокат П. П.,
за процесуално представителство в производството по разглеждане на
въззивната жалба, в който изрично е посочено, че договорното
възнаграждение е заплатено в брой. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение №
6 от 06.10.2012 г., по тълк. д. № 6/2012 г., на ОСГТК на ВКС, в този случай
договорът има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Затова
въззивниковата община следва да бъде осъдена да му ги заплати.
Решението по настоящото въззивно гражданско дело не подлежи на
касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1
от ГПК предвид това, че цената на всеки един от предявените искове е под
5000,00 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 91 от 17.03.2025 г., постановено по гр.
18
-и
д. № 767/2024 г. по описа на Районен съд-гр. Л, 6състав, в обжалваните
части.
Решението в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ол, БУЛСТАТ *********, представлявана от кмета й Ц ПЦ,
със седалище и адрес на управление гр. Л, ул. „ххх” № ххх, да заплати на Р.
И. В., ЕГН **********, с адрес гр. Л, ул. „Захари Стоянов“ № 11, сума в
размер на 600,00 лв. (шестстотин лева), представляваща направени разноски
във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19