№ 1641
гр. Варна, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100501649 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по Глава Двадесета от ГПК. Развива се по реда на чл. 294 от ГПК
след като с Решение № 60175/22.06.2021 год. по гр. дело № 3434/2020 год. на ВКС на РБ,
Трето г. о., Г. К., е отменено въззивното Решение № 260218/28.07.2020 год. по гр. дело №
1305/2020 год. по описа на ОС-Варна и делото е върнато на въззивния съд за ново
разглеждане със задължителни указания.
С решение № 865 от 21.02.2020г. по гр.д. № 14610/2019г. по описа на РС-Варна, е
уважен предявен от М. Н. Б. от гр. Варна срещу „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258,
„Варна Тауърс-Г” отрицателен установителен иск и е прието за установено в отношенията
между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата М. Н. Б. от гр. Варна не дължи
на ответника „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Г” сумата от 6 782, 82
лева (шест хиляди седемстотин осемдесет и два лева и 82 ст.), начислена в резултат на
извършена корекция на сметката на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр.
Варна, ул. ***, ап. 1, с аб. № ********** за периода от 04.09.2017г. до 03.09.2018г., за която
сума е издадена фактура № **********/26.08.2019г.
Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ответника по иска – „Енерго–
Про Продажби“ АД-Варна. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на
обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорени са изводите на
първоинстанционния съд, че не са налице условията за начисляване на допълнително
количество ел. енергия по партидата на ищцата. Твърди се, че процесната сума представлява
стойност на реално потребено количество ел. енергия, което не е отчетено при редовните
месечни отчети поради извършена намеса в софтуера на електромера. При извършена на
03.09.2018 год. от служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна проверка на
1
електромера, измерващ доставяната до обекта на ищцата ел. енергия и след „прочитане“ на
неактивиран за търговски отчет регистър (регистър 1.8.3) са установени 36 058 кВтч ел.
енергия, които са потребени от обекта на ищцата (настояща въззиваема), но не са отчетени
при редовните месечни отчети и съответно не са заплатени. Горното количество ел. енергия,
натрупано в регистър 1.8.3, който не е активиран за търговски отчет, е установено и от
извършената от БИМ метрологична експертиза на електромера. Сочи, че в случая не е
използвана предвидената в Глава Девета от ПИКЕЕ (2013 год.) методика, тъй като е
установено точното количество реално потребена, преминала през електромера и съответно
доставена до обекта на ищцата ел. енергия от 36058 кВтч, чиято стойност последната дължи
на дружеството – доставчик, на осн. чл. 200, вр. чл. 183 ЗЗД.
Настоява за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде
отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна не е подала писмен отговор на
жалбата.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа
въззивната си жалба, настоява за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
искът да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции, както и
за производството пред касационната инстанция.
В съдебно заседание въззиваемата М. Н. Б., чрез процесуален представител, оспорва
жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено,
претендира присъждане на разноски, вкл. и за производството пред касационната
инстанция.
Съдът съобрази следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по предявен М. Н. Б. от гр. Варна срещу
„Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, отрицателен установителен иск за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество
сумата от 6 782, 82 лева, представляваща стойността на начислено количество ел. енергия за
периода 04.09.2017 год. – 03.09.2018 год. за обект на потребление с аб. № **********,
находящ се в гр. Варна, ул. ***, ап. 1, за която сума ответното дружество е издало фактура с
№ **********/26.08.2019г.
Ищцата твърди, че е потребител на ел. енергия за обект, находящ се в гр. Варна, ул.
***, ап. 1, с аб. № **********, въз основа на договорно отношение за доставка на ел.
енергия с ответното дружество „Енерго-Про Продажби” АД, гр. Варна за горния обект на
потребление. През месец септември 2019 год. получила писмо от „Енерго-Про“ АД, към
което била приложена фактура № **********/26.08.2019 год. за сумата от 6782, 82 лева,
съставляваща стойност на служебно начислено (след корекция) количество ел. енергия за
периода 04.09.2017 год. – 03.09.2018 год. Ищцата счита, че не дължи процесната сума, тъй
като не е потребявала начисленото и количество ел. енергия, както и поради това, че липсва
́
законно основание да и бъдат начислявани допълнителни количества ел. енергия извън
́
периодичните месечни отчети. Твърди също, че към датата на техническата проверка –
03.09.2018 год. – ПИКЕЕ (2013 год.) са били отменени, с изключение на разпоредбите на чл.
48 – 51, поради което и не била налице предвидена в закона възможност за доставчикът
служебно да начислява допълнителни количества ел. енергия по партидата и.
́
Въз основа на изложеното счита, че не дължи процесната сума.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Енерго-Про
продажби“ АД-Варна оспорва иска. Не оспорва, че с ищцата са в договорни отношения по
повод доставката и продажбата на ел. енергия, по който договор ответното дружество
изпълнява добросъвестно и точно поетите задължения, осигурявайки непрекъснато
необходимото количество ел. енергия в обект с аб. № **********, находящ се в гр. Варна,
ул. ***, ап. 1. Твърди, че на 03.09.2018 год. е извършена техническа проверка на
електромера, измерващ доставяната до обекта на ищцата ел. енергия, при която са снети
2
показанията му и е констатирано натрупано количество ел. енергия от 36058 кВтч в
«невизуализиран» регистър 1.8.3., който не е активиран за търговски отчет. Количеството ел.
енергия от 36058 кВтч е било потребено от обекта на ищцата, но не е фактурирано и
заплатено. Електромерът е демонтиран и изпратен за метрологична експертиза в БИМ, която
след софтуерно «прочитане» на паметта на електромера е установила осъществена външна
намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел. енергия от 36058 кВтч
по тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. Посоченото количество ел. енергия от
36058 кВтч е остойностено с фактура № **********/26.08.2019 год. Твърди, че начислената
по партидата на ищцата сума от 6782, 82 лева съставлява стойността на реално доставена и
потребена от обекта и на потребление ел. енергия, заплащането на която ел. енергия тя
́
дължи на ответното дружество, на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 183 ЗЗД по
продажбеното правоотношение между страните.
Въз основа на изложеното счита иска за неоснователен и настоява за отхвърлянето
му, претендира присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание ищцата поддържа иска и настоява да бъде уважен; ответното
дружество оспорва иска, поддържа подадения писмен отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че ищцата и ответното дружество са в договорни отношения
по повод доставка на електроенергия, регулирана от публично известни Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия. Не е спорно също, че ищцата е потребител
на електрическа енергия за обект, находящ се в гр. Варна, ул. ***, ап. 1, с аб. № **********.
От констативен протокол № 1104978/03.09.2018 год. е видно, че на посочената дата
служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна са извършили техническа проверка
на електромер (СТИ) с фабр. № 1115 0315 0079 1224, монтиран на обекта на ищцата с аб. №
**********, при която са снети показанията на СТИ по следните тарифи: 1.8.1 – 4079 кВтч;
1.8.2 – 8006 кВтч; 1.8.3 – 36058 кВтч и 1.8.4 – 000000 кВтч. Електромерът е демонтиран и
подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка,
запечатана с пломба с № 507916 и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в
присъствието на сина на ищцата – В.Х.Б., който е подписал констативния протокол без
забележки.
Извършената от БИМ, РО Русе метрологична експертиза, материализирана в
протокол № 1569/13.08.2019 год., след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е
установила външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел.
енергия на тарифа 1.8.3 – 36058 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Според
метрологичната експертиза електромерът съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергията, но не съответства на
технически характеристики.
Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено
въз основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ и извършена
техническа проверка, е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия от
36058 кВтч за периода 04.09.2017 год. – 03.09.2018 год. за обекта на ищцата с аб. №
**********. За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура с №
**********/26.08.2019 год. за сумата от 6782, 82 лева.
От протокол № 1034865/14.10.2015 год. за монтаж на електромер, е видно, че на
посочената в протокола дата на обекта на ищцата е монтиран електромера с фабричен номер
1115 0315 0079 1224, при монтажа електромерът е бил с нулеви показания по нощна и
дневна тарифи.
От заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция е установено, че
електромерът с фабр. № 1115 0315 0079 1224, монтиран на обекта на ищцата, е от одобрен
тип; произведен е през 2015 год. и през същата година е преминал и първоначална
3
метрологична проверка преди да бъде монтиран. Метрологичната му годност е шест години,
изтича през 2019 год. и към датата на проверката на 03.09.2018 год. е в срок на
метрологична годност. Отчитането на консумираната от обекта ел. енергия е по две тарифи
– нощна (1.8.1) и дневна (1.8.2). количеството електрическата енергия от 36058 кВтч,
натрупана в регистър 1.8.3, е преминала през СТИ и е измерена от него. Вещото лице не
може да даде категорично заключение през кой период е станало това, но със сигурност е
след монтажа на електромера на дата 14.10.2015 год. Според експерта налице е
вмешателство в тарифната схема на електромера; касае се за прехвърляне на ел. енергия в т.
нар. „скрит регистър“, т. е., регистър, които не е активиран за търговско отчитане на
доставяната и потребявана от обекта на ищцата еелектрическа енергия. Извършените
изчисления по остойностяването на количеството ел. енергия от 36058 кВтч са
математически точни, съгласно утвърдените от КЕВР цени на ел. енергията (по
технологични разходи) за процесния период. В съдебно заседание вещото лице е пояснило,
че не може да определи кога точно е започнало натрупването на потребената от обекта ел.
енергия в неактивирания за търговски отчет регистър 1.8.3, по тази причина не може да
определи и часовия диапазон, в който ел. енергията се натрупва в регистър 1.8.3.
Електромерите от типа на процесния, нямат „сумарен регистър“, в който се записва цялата
доставено и потребено от обекта количество електрическа енергия.
От заключението на СТЕ от 20.09.2021 год., изслушано в настоящата инстанция,
съобразно задължителните указания към въззивния съд, дадени с Решението №
60175/22.06.2021 год. по гр. дело № 3434/2020 год. на ВКС на РБ, Трето г. о., Г. К., и от
изявлението на вещото лице инж. Кр. К. в съдебно заседание, се установява следното:
Тарифирането на електромерите за битови абонати /обектът на ищцата е битов/ е по две
тарифи – нощна Т1 /1.8.1/ и дневна Т2 /1.8.2/. Разпределението на при записването на данни
в двата регистъра се определя чрез т. нар. „параметризация“ на устройството /средството/ за
търговско измерване. При нормално използване на СТИ, потребяваната ел. енергия се
разпределя между двата регистъра – 1.8.1 и 1.8.2. В случая с процесния електромер в
регистър 1.8.3 фигурира запис, което определя наличието на софтуерно въздействие върху
паметта на процесния електромер, изразяващо се в неправомерна параметризация, което
води и до неправилно отчитане на потребяваната от обекта ел. енергия. При извършената от
вещото лице проверка на електромера на дата 31.08.2021 год., с оглед изпълнението на
поставените му задачи, количеството ел. енергия в „скритата“ /невизуализирана/ тарифа
1.8.3 е 36058 кВтч, като посоченото количество ел. енергия е преминало през електромера.
Наличието на показания в регистър 1.8.3, който не е активиран за търговски отчет, се дължи
на неправомерна промяна в измервателната му схема. Записването/промяната на данни в
паметта за параметризация се осъществява с помощта на софтуер през оптичния порт на
електромера или след физически достъп чрез програматор, като във втория случай
(физически достъп до вътрешността на електромера и използване на програматор) е
необходимо демонтиране на пломбите и разглобяване на външната му обвивка, за което в
процесния случай няма данни да е извършвано. Параметризирането/препараметризирането
през оптичния порт на СТЕ се извършва с помощта на специализиран сервизен софтуер за
параметризация, който е защитен с пароли или чрез зловреден софтуер, разработен
специално за електромери от типа на процесния с който би могло да се заобиколи защитата
на устройството. Този софтуер би могъл да се изготви при определени условия.
Софтуерното въздействие е осъществено с цел заобикаляне и съответно неплащане на част
от потребената от обекта ел. енергия. Основната предпоставка за това е скриването на
неправилно (неправомерно) активираната тарифа Т3, която се изразява в непоказването на
данните и на дисплея на СТИ, което от своя страна препятства правилното отчитане на
́
потребената ел. енергия. Точното време на манипулирането на СТИ не може да бъде
определено. Към настоящия момент не е възможно да се кога точно е извършено
неправомерното вмешателство в параметризацията на процесния електромер, поради което
и не е възможно да се определи откога точно е започнало натрупването на количеството ел.
енергия от 30658 кВтч в невизуализирания регистър 1.8.3. Информацията за потреблението
се съхранява в паметта на самия електромер, но не като консумация по дати и часове, а само
4
като общо консумирано количество ел. енергия, натрупано в различните регистри към
настоящия момент, респ., към момента на проверката. Това означава, че количеството ел.
енергия от 36058 кВтч, съдържащо се (измерено) в тарифа Т3 (1.8.3) е реално преминала и
потребена. Според заключението електромерът е монтиран нов на обекта на ищцата и при
нулеви показания по тарифи 1.8.1 и 1.8.2 (дневна и нощна) показанията на регистър 1.8.3 не
могат да са различни от нулеви. Външната намеса в тарифната схема на електромера,
констатирана от БИМ, РО Русе съгласно протокола № 1569/13.08.2019 год. за
метрологичната експертиза, представлява софтуерно претарифиране, като върху
електромера е въздействано през инфрачервения оптичен порт.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Начисляването на допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищцата е
извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр.
15/14.05.2017 год. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на
КЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал.
1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена
и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл.
21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са
подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. Нормите на чл. 1 – 47 и чл.
52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год. и към момента на извършване на
проверката на електромера на обекта на ищцата М. Б. на дата 03.09.2018 год. не са част от
действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от
21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г. IV о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. Т. е.,
към момента на извършване на проверката на електромера, измерващ доставяната до обекта
на ищцата ел. енергия, чл. 48-51 ПИКЕЕ (2013 г.) са били част от действащото право, тъй
като отменените текстове на цитираните Правила не се прилагат от датата на обнародването
в Държавен вестник на Решението на Върховния административен съд на РБългария, с
което те са отменени.
Трайно установената съдебна практика (решения на ВКС на РБ по гр. д. № 4160/2018г.
на ІІІ г. о.; гр. д. № 50417/2016г. на І г. о.; по гр. д. №1174/2020 г. на ІV г. о.; гр. д. №
169/2020 г.на ІV г. о.; гр. д. № 1096/2020г. на ІІІ г.о.; гр. д. № 1553/2020 г.на ІV г. о.; гр. д. №
4124/2019 г.на ІІІ г. о.; гр. д. № 2299/2020 г. на ІІІ г. о.; гр. д. № 2676/2020 год. на ІІІ г. о.; гр.
дело № 2777/2020 г. на ІІІ г. о.; гр. дело № 1899/2020 год. на ІV г. о. и др.) приема, че и
преди измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 54/2012 г.) и
приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., е допустимо операторът на съответната мрежа да
преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато
действително доставената енергия погрешно е отчетена и е заплатена в по-малък размер
поради грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ. Специалната
регламентация на договора за продажба на електрическа енергия между
електроразпределителните дружества и крайните потребители, предвиден в ЗЕ, не изключва
за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на
купувача да плати цената на продадената енергия и по-конкретно на нормата на чл. 183 ЗЗД,
според която когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната
грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от
реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Това следва от общото
правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената
стока и от общият правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Прието е
също така, че при липса на специална регламентация относно процедурата и начина за
преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането и от СТИ, съдебната
́
процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на
5
добросъвестните крайни потребители.
В случая ответното дружество твърди, че сумата от 6782, 82 лева представлява
стойността на реално потребено от обекта на ищцата М. Н. Б. количество ел. енергия, което
не е отчетено при редовните месечни отчети поради извършена намеса в софтуера на
електромера, поради което и сумата е дължима.
Анализът на доказателствата обосновава извода, че количеството ел. енергия от
36058 кВтч, констатирано при извършената на дата 03.09.2018 год. проверка на електромера,
материализирана в констативния протокол № 1104978/03.09.2018 год. и от метрологичната
експертиза на БИМ РО Русе, материализирана в протокола № 1569/13.08.2019 год., е
действително доставено и потребено от обекта на ищцата.
Установено е по делото, че при монтажа на електромера с фабр. № 1115 0315 0079
1224 на обекта на ищцата електромерът е бил с нулеви показания по регистри 1.8.1 и 1.8.2 –
съответно за нощна, за дневна тарифи. Установено е също от протокола на БИМ, РО Русе, че
е осъществена външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел.
енергия на тарифа 1.8.3 – 36058 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Съгласно чл.10,
ал. 1, т. 1 б. “д“ от Закона за измерванията – Българският институт по метрология /БИМ/ е
специализиран орган за изпълнение на функциите по този закон и извършва метрологична
експертиза на средствата за измерване. Изготвеният в рамките на компетентността му
протокол е официален свидетелстващ документ и съгласно чл. 179 ГПК е доказателство за
засвидетелстваните в документа факти.
От заключението на СТЕ, изслушано във въззивната инстанция е установено, че
количеството ел. енергия, натрупано в регистър 1.8.3, който не е активиран за търговски
отчет, е вследствие на софтуерно въздействие, осъществено с помощта на комуникация през
инфрачервения порт на електромера и е резултат от волеви човешки действия с определена
цел, а не в резултат на техническа грешка или неизправност; извършено е с цел да се
потребява ел. енергия, която да се натрупва в невизуализиран за инкасаторите тарифен
регистър – 1.8.3 и която да остане неинкасирана /неотчетена/. Установено е също, че
измереното в регистър 1.8.3 количество ел. енергия от 30658 кВтч е доставено от доставчика
и потребено от обекта на ищцата, като не е възможно количеството ел. енергия, натрупана в
регистър 1.8.3 да е отразено там без да е потребено.
От анализа на фактите, обсъдени в тяхната взаимна връзка, следва извода че
количеството електрическа енергия от 36058 кВтч, начислено по партидата на ищцата за
обект с аб. № **********, е действително доставено от доставчика и потребено от обекта на
ищцата.
При това положение сумата от 6782, 82 лева представлява дължимата престация за
доставена и електрическа енергия по сключения при общи условия договор за продажба на
́
ел. енергия.
Обжалваното решение е неправилно, същото следва да се отмени и да се постанови
друго, с което предявеният иск да се отхвърли.
С оглед изхода от делото, отправените искания и представените доказателства, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на въззивника следва да бъдат присъдени
направените в двете инстанции разноски, вкл. и при повторното разглеждане на делото във
въззивната инстанция, както и разноските по водене на делото във Върховния касационен
съд на РБ, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.
Възраженията на ищцата за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от по 1596 лева, направени в производството пред
въззивната инстанция при първоначалното рзглеждане на делото от ОС-Варна, пред
касационната инстанция, както и в настоящото въззивно производство, са основателни.
Делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, във всяка от инстанциите,
в които е направено възражение за прекомерност на заплатеното от дружеството-ответник
адвокатско възнаграждение, е проведено по едно съдебно заседание, след което делото е
6
решено, по спорните въпроси е налице формирана трайна практика на ВКС на РБ. Поради
изложеното заплатеното от ответното дружество адвокатско възнаграждение в размер на по
1596 лева за производството пред въззивната инстанция при първоначалното рзглеждане на
делото от ОС-Варна, пред касационната инстанция, както и в настоящото въззивно
производство, е прекомерно от гледище на изискванията на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което
същото следва да бъде намалено до установения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 год.
на ВАдвС минимален размер от 802, 80 лева, с вкл. ДДС.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 865 от 21.02.2020г. по гр.д. № 14610/2019г. по описа на РС-Варна,
вкл. и в частта му за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Н. Б. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. *** срещу
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Г” отрицателен установителен иск за
приемане за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
ищцата М. Н. Б. от гр. Варна не дължи на ответника „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258,
„Варна Тауърс-Г” сумата от 6 782, 82 лева (шест хиляди седемстотин осемдесет и два лева и
82 ст.), представляваща стойността на начислено количество ел. енергия за периода
04.09.2017 год. – 03.09.2018 год. за обект на потребление с аб. № **********, находящ се в
гр. Варна, ул. ***, ап. 1, за която сума ответното дружество е издало фактура с №
**********/26.08.2019г.;
ОСЪЖДА М. Н. Б. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. *** да заплати на „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
Владислав Варненчик № 258, „Варна Тауърс – Г“, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл.
294, ал. 2 ГПК сумата от 4675, 70 лева (четири хиляди шестстотин седемдесет и пет лева и
70 ст.) – разноски за всички инстанции.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7