Решение по дело №1314/2022 на Административен съд - Варна

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

№........................................... 2022г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,

в публично заседание на тридесети юни 2022г., в състав:  

    

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  Марияна Ширванян

                                                                                                Наталия Дичева

 

 

            при секретаря Деница Кръстева,

с участието на прокурора Мирослав Г.,

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,

к.адм. дело № 1314 по описа на съда за 2022г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

 

Подадена е касационна жалба от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна срещу Решение № 584/27.04.2022г. постановено по НАХД № 20213110201355/2022г. по описа на ВРС, 38 състав,  с което е отменено НП № 23-0001487/16.09.2021г. издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна.

В касационната жалба, чрез процесуален представител касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменено в цялост НП.

Ответникът, чрез процесуален представител в писмено становище и в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

 

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраЖ.ята на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 584/27.04.2022г. постановено по НАХД № 20213110201355/2022г. по описа на ВРС, 38 състав,  с което е отменено НП № 23-0001487/16.09.2021г. издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна. С НП е наложена на „Ж. 02“ ООД имуществена санкция на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП за нарушение на Чл.32, §1, изр.второ, предл.второ от Регламент (ЕС) № 165/2014 в размер на 200лв.

За да постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка:

При извършена проверка на дейността на „Ж. 02“ ООД установили, че превозвача, лицензиран за извършване на международен обществен превоз на товари на територията на общността, на 05.09.2020г. е извършил обществен автомобилен превоз на товари в Р България с МПС „МАН“ с рег.№ В****СТ.

При проверката на тахографския лист от тази дата било установено, че е използван за период от време, по-дълъг от този, за който е предназначен, като това не е довело до загуба на данни.

За констатираното нарушение бил съставен АУАН. АНО възприел констатациите в АУАН и издал НП.

Въззивният съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове. Посочил след анализ на разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗАвП, че в конкретния случай липсва констатирано нарушение по ЗАвП или издадени въз основа на него подзаконови нормативни актове. Установеното в АУАН и НП нарушение е по Регламент 165/2014г. и тези нарушения не са посочени като наказуеми в чл.105 ЗАвП, поради което и не подлежат на санкциониране по посочения ред. Посочил е, че спазването на Регламент 165/2014г. от страна на превозвача е вменено в негово задълЖ.е с нормата на чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвП и точно за това нарушение във връзка с конкретната правна норма от регламента следва да бъде наложе санкция, при наличието на предпоставките за това. Посочена е конкретно практика на АдмС Варна – решение по канд № 3928/2013г.; решение по канд№ 1450/2018г.

 

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо -  постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Фактите са установени от представените доказателства и съдът е извел съответни на фактите изводи и е приложил правилно материалния закон.

Касационната инстанция, след като съобрази разпоредбите на чл.105, ал.1 от ЗАвП, чл.78 от ЗАвП и Чл.288 от ДФЕС (предишен Член 249 от ДЕО)  вр. чл.5, ал.4 от Конституцията на Р България, намира че разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗАвП е неотносима към нарушенията на нормите на Регламент 165/2014г.  Разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗАвП намира прилоЖ.е само по отношение на нарушенията на ЗАвП и на подзаконовите актове по прилагането му. Регламент 165/2014г. е вторичен акт от съюзното право и по арг. от Чл.288 от ДФЕС (предишен Член 249 от ДЕО) „ е акт с общо прилоЖ.е“, „задължителен в своята цялост“ и с прилоЖ.е „пряко във всички държави-членки.“ Предвид императивността на разпоредбата на Чл.288 от ДФЕС (предишен Член 249 от ДЕО) и приложимостта й в националното законодателство пред разпоредбите, които са в противоречие с нея, съдът, приема че нормата на чл.78 от ЗАвП насочва към задълЖ.ето за спазване на изискванията на европейското право, но не трансформира разпоредбите на Регламент 165/2014г. в част от вътрешното право на Р България и по-конкретно в разпоредби на ЗАвП или на подзаконови нормативни актове, издадени въз основа на него.

В националното законодателство не е/са налична/налични санкционни разпоредби относно нарушенията извършени на задълЖ.ята по  Регламент 165/2014г., поради което въззивният съд не е имал възможност и задълЖ.е да направи преквалификация на нарушението. Съгласно Чл.41, т.1 от Регламент 165/2014г. на държавите-членки е дадена компетентност да установят система от санкции в съответствие с конституционните им механизми. След като законодателният орган не е изпълнил това свое задълЖ.е не следва да се възлага на съда изпълнението на различни от дадените му от закона правомощия.

На горните съобраЖ.я касационната жалба се явява неоснователна. Касираното решение като материалнозаконосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Предвид направеното своевременно искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника по касация и като съобрази, че към списъка по чл.80 от ГПК е приложен само договорът за правна защита и съдействие от 06.06.2022г., както и, че с въззивното решение са присъдени сторените по договора за правна защита и съдействие от 05.10.2021г. разноски, съдът намира, че на дружеството следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 584/27.04.2022г. постановено по НАХД № 20213110201355/2022г. по описа на ВРС, 38 състав.

ОСЪЖДА: Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на „Ж. 02“ ООД 300лв.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.