РЕШЕНИЕ
№ 859
гр. Бургас, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500985 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на И. Д. А. с ЕГН-********** с постоянен
адрес:с.Л.,община Р.,област Б.,подадена чрез пълномощника му адв.Иглика Станева от АК-
Добрич срещу Решение №57 от 12.04.2022г.,постановено по гр.д.№147/2022г.по описа на
АРС,с което съдът е отхвърлил иска на въззивника А. с правно основание чл.405 ал.1 КЗ за
осъждане на ответника „Дженерали Застраховане“АД с ЕИК-********* да заплати на
ищеца И. Д. А. сумата от 538.85 лева,представляваща застрахователно обезщетение по
договор за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“ ,застрахователна полица
№** за причинени имуществени вреди на л.авт.“Мерцедес Е 320 ЦДИ“,с рег.
№***,настъпили в резултат на застрахователно събитие от 15.06.2019г.срещу 16.06.2019г.
С въззивната жалба е оспорено решението на АРС като незаконосъобразно и
неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. На първо
място се прави оплакване,че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение,като е
извършил непълен доклад по делото,несъобразен с представените доказателства,който няма
изискуемото съобразно чл.146 ГПК съдържание. Въззивникът сочи,че в резултат на
пропуските на съда при изготвяне на доклада и липсата на указания,че ищецът следва да
ангажира доказателства досежно механизма на застрахователното събитие,мястото и часа на
настъпването му той не е ангажирал такива,а в мотивите на съдебното решение АРС е
обосновал извод,че искът е недоказан,тъй като ищецът не е ангажирал
доказателства,установяващи горните факти. На следващо място се прави довод,че съдът
едностранчиво е разгледал представените писмени доказателства,като е приел тезата на
ответника,че не са спазени условията на т.46.3 от ОУ към договора,изискващи незабавно
1
уведомяване на всички компетентни органи за настъпилото застрахователно събитие,а
представената служебна бележка от РУ-МВР е приел,че не гарантира достоверност на
информацията,поради разминаване в датите,посочени в исковата молба и представената
служебна бележка.Тези изводи са оспорени,като въззивникът е посочил,че в исковата молба
е посочена датата 16.06.2019г.-сутринта,като е заявил,че е възможно събитието да е
настъпило през нощта на 15.06 срещу 16.06.2019г.и в първия работен ден ищецът е сезирал
РУ на МВР,за което впоследствие е получил удостоверителен документ. Счита,че с тези
действия е изпълнил задължението си по т.46.3 от ОУ и изводът на съда в обратния смисъл
е неправилен. На следващо място се сочи,че съдът не е коментирал наличието на забрана по
чл.106 ал.5 КЗ,застрахователят да изисква от застрахования доказателства,с които не може
да се снабди поради нормативни пречки,предвид разпоредбите на Наредба №І-3-41 от
12.01.2009г.,като в конкретния случай несъставянето на протокол от органите на МВР не
представлява неизпълнение на задължение от страна на застрахования. Посочва,че в
съдебно заседание ищецът е направил възражение за нищожност на основание чл.146 ал.1
ЗЗП на клаузата по т.58.1 от ОУ по застраховката,поради противоречие с императивна
норма на закона- чл.408 ал.1 т.4 и чл.106 ал.5 КЗ,както и чл.386 ал.2 КЗ,като неравноправна
на основание чл.143 ЗЗП.Във въззивната жалба това възражение също се поддържа,като са
изложени аргументите в негова подкрепа и се оспорва становището на АРС,в което е
възприета тезата на ответника в отговора на исковата молба и възражението е отхвърлено
като неоснователно.Моли да се отмени решението на АРС и въззивният съд да постанови
ново решение по съществото на спора,като уважи предявеният иск. Направено е искане по
доказателствата- да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при условията на
довеждане,но въззивникът не е посочил съобразно процесуалните изисквания на чл.156 ал.2
ГПК за кои факти ще бъде разпитван всеки свидетел и по каква причина не са били
ангажирани показанията им пред АРС.
В представения писмен отговор въззиваемото дружество е оспорило въззивната
жалба като неоснователна.Намира за неоснователно оплакването на въззивника за
допуснати от АРС процесуални нарушения при изготвяне на доклада по чл.146 ГПК ,като се
сочи,че доказателствената тежест е правилно разпределена от районния съд,а на ищеца е
било указано ,че следва да установи твърдяното застрахователно събитие,механизма на
настъпването му и наличието на причинно-следствена връзка между събитието и твърдените
вреди.Съдът няма процесуално задължение да указва на страната дали представените от нея
доказателства са достатъчни или не,в какъвто смисъл е и константната съдебна практика на
ВКС.Възражението за нищожност на клаузата на т.58.1 от ОУ въззиваемата страна намира за
неоснователно,като излага подробно своята правна теза по този въпрос и се позовава на
съдебна практика.
В съдебно заседание въззивникът А.,редовно уведомен не се явява,представлява се
от адв.Станева, която поддържа въззивната жалба и настоява за уважаването й. Няма нови
искания по доказателствата,поддържа направените с въззивната жалба доказателствени
искания.
В съдебно заседание въззиваемото дружество,редовно уведомено,не изпраща
представител.Няма нови доказателствени искания.
При служебната проверка на атакувания съдебен акт по реда на чл.269
ГПК,въззивната инстанция го намери за валиден и допустим.
Доказателствените искания на въззивника съдът остави без уважение като
неоснователни.
По съществото на спора и наведените във въззивната жалба оплаквания за
2
незаконосъобразност на съдебното решение на БРС,въззивният съд намери следното:
АРС е дал правилна правна квалификация на предявения иск – по чл.405 ал.1 КЗ,в
съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита.
За да достигне до крайния си извод за неоснователност на предявения иск,районният
съд е приел, че събраните по делото доказателства не са достатъчни,за да бъде установен по
несъмнен начин механизмът на настъпилото застрахователно събитие. Като втори довод за
отхвърляне на иска съдът е посочил,че дори ако се приеме,че механизмът е установен,то е
налице основателен отказ на застрахователя да заплати обезщетението,тъй като е бил
изчерпан уговореният между страните подлимит на застрахователни събития,т.е.приложима
е т.58.1 от ОУ. Клаузата на т.58.1 от ОУ е оспорена от ищеца като нищожна и
неравноправна,а възражението му е разгледано от АРС и е било намерено за неоснователно.
Страните не спорят,че между тях е възникнало и съществувало към 15/16.06.2019г.
облигационно правоотношение по договор за застраховка „Комбинирана автомобилна
застраховка“Автогрижа““,сключен при Общи условия на 31.08.2018г.,с период на
застрахователното покритие от 00.00 часа на 01.09.2018.до 23.59 часа на 31.08.2019г.
Застрахован е бил лек автомобил,собственост на ищеца марка „Мерцедес Е 320 ЦДИ“,с рег.
№ А 8730 МХ.
Ищецът е твърдял,че на 15.06.2019г. автомобилът е бил паркиран последователно на
няколко различни места в гр.Д.,а вечерта е бил паркиран в близост до жилищния блок,в
който е живеело упълномощеното от собственика да ползва и управлява автомобила лице-
П. Л.. Сутринта на 16.06.2019г. П. Л. забелязал увреждания по автомобила,представляващи
простъргвания по задната му дясна броня,които наподобявали увреждания от преминаващ в
близост друг автомобил или са настъпили в резултат на съприкосновение с друг твърд
предмет. Тъй като увреждането било незначително и било установено в почивен ден,г-н Л.
уведомил органите на МВР в първия работен ден- на 17.06.2019г.,като му е било издадено
удостоверение по образувана преписка в МВР –Първо РУ Добрич. Заявено е било от
ищеца,че на същия ден 17.06.2019г. пълномощникът му П. Л. е уведомил и застрахователя
за настъпилото застрахователно събитие,описвайки го в съответния формуляр,предоставен
му от представител на застрахователя в гр.д.. Ищецът също е твърдял,че в
застрахователното дружество е била заведена преписка по заявената щета,извършен е бил
оглед на автомобила и е издаден опис-заключение за вредите на МПС,в който са описани
установените увреждания.
Ответникът е заявил насрещно твърдение,че щетата,за която ищецът претендира
обезщетение има декларативен характер,а описаните увреждания попадат в хипотезата на
т.58.1 от ОУ по застрахователния договор,но тъй като към момента на заявяването им
застрахователят вече е изплатил на застрахованото лице обезщетения за събития,установени
само с декларация,договореният в т.58.1. от ОУ лимит е бил изчерпан.В тази връзка
ответникът е навел довод,че за да е налице основание за заплащане на застрахователно
обезщетение извън хипотезата по т.58.1 от ОУ ищецът е следвало да представи
документ,издаден от компетентен държавен орган /протокол за ПТП,двустранен протокол за
ПТП или др./,което би представлявало основание за плащане на застрахователно
обезщетение по друга клауза от ОУ,което не е било сторено.В подкрепа на това
възражение,ответникът е твърдял,че ищецът не е ангажирал доказателства относно
механизма и начина на настъпване на вредите.
В подкрепа на твърденията си за настъпилото застрахователно събитие ищецът е
представил удостоверение №5469 от 19.06.2019г.издадено от началника на Първо РУ на
МВР гр.Д.,от съдържанието на което се установява,че по заявление на П. С. Л. от
17.06.2019г. е била заведена преписка №1717000 -3795/2019г. В заявлението П. Л. е
посочил,че на 16.06.2019г.е установил,че процесният по настоящото дело автомобил е с
надраскан заден калник и дясната част на задна броня в протежение към калника,а
автомобилът е бил паркиран на неохраняем паркинг пред адреса,на който живее заявителят
Л. в град Д..
3
Представени са и неоспорени от ответника документи- опис-заключение за вреди на
МПС от 17.06.2019г.,искане за оценка на вреди по застраховка“Каско“ на МПС от
17.06.2019г.,писмо от застрахователя до П. Л. от 24.06.2019г. Във всички документи вредите
и механизмът на настъпване на застрахователното събитие са били описани по един и същ
начин. От заключението на вещото лице по приетата в производството по чл.207 ГПК
съдебна автотехническа експертиза се установява,че вещото лице е извършило оглед на
автомобила през м.декември 2019г.и е установило наличието на сочените от ищеца
увреждания,като е дало отговор,че те съответстват да са получени по механизма,заявен от
ползвателя на автомобила- в резултат на съприкосновение с друго превозно средство или
неустановен твърд предмет.
Съгласно т.52.6 от ОУ при претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
застрахованото лице следва да представи документ от компетентните органи,удостоверяващ
настъпването на събитието. Документите са изброени в т.52.6.1- т.52.6.5,т.52.7 от ОУ-
протокол за ПТП или протокол за ПТП с пострадали лица;служебна бележка от
хидрометеорологичната служба или кмета на населеното място,в което е настъпило
събитието/при природни бедствия/;служебна бележка от съответното звено на службите по
ПАБ/при пожар/;служебна бележка от РПУ и по преценка на застрахователя Постановление
за спиране на наказателно производство/при кражба или грабеж на цяло МПС/; служебна
бележка от РПУ за злоумишлени действия на трети лица,а ако са увредени до 4 основни
детайла при желание на застрахования преписката може да се приключи без служебна
бележка,при прилагане на т.58.1 от ОУ;двустранен констативен протокол ,изготвен в
съответствие с приложимото право/при ПТП/.
В т.58.1. от ОУ е договорено,че застрахователят не дължи застрахователно
обезщетение в пълен размер при събития,доказани изключително с декларация на
застрахования и без документи,издадени от компетентните държавни
органи,удостоверяващи настъпването на застрахователното събитие или без двустранен
констативен протокол за ПТП,съставен съгласно изискванията на приложимото право. В
този случай застрахованият има право да получи обезщетение само ако застрахованото МПС
се движи на собствен ход,щетите са незначителни и общият размер на изплатените
обезщетения за събития,доказвани с декларация не надхвърля 15% от застрахователната
сума,но не повече от 4 000 лева.
Предвид заявеният от застрахованото лице механизъм и вид на уврежданията,чието
обезщетение се претендира,за да възникне право то да получи застрахователно обезщетение
по т.52.6 от ОУ е следвало да представи на застрахователя документ от компетентните
органи,удостоверяващ настъпването на събитието. Застрахованият не е представил такива
удостоверителни документи пред застрахователя,нито по настоящото дело. Служебната
бележка,издадена му от Първо РУ на МВР гр.Д. няма удостоверителен характер относно
настъпването на застрахователното събитие, а удостоверява единствено,че ползвателят на
автомобила П. Л. е заявил пред органите на МВР на 17.06.2019г.,че е установил процесното
увреждане на 16.06.2019г. и е била заведена полицейска преписка за проверка. Този
документ не представлява служебна бележка от РПУ по смисъла на т.52.6 /т.5/от ОУ, поради
което застрахователят правилно е приел,че заявената щета може да бъде принципно
обезщетена единствено на основание т.58.1. от ОУ – като застрахователно събитие,доказано
изключително с декларация на застрахования и без документи,издадени от компетентните
държавни органи. Застрахованият ищец е бил уведомен за становището на застрахователя с
писмо от 24.06.2019г.и с второ писмо от 29.11.2019г.по повод искане за преразглеждане на
отказа му. Процесните вреди са били установени от застрахователя, което е видно от опис-
декларацията за щета ,наличието им се установява и от заключението на САТЕ в
производството по чл.207 ГПК,което обаче не е достатъчно за да възникне правото на ищеца
да получи застрахователно обезщетение по т.52.6 от ОУ. Предвид
гореизложеното,оплакванията на въззивника за неправилност на извода на АРС досежно
недоказаността на исковата му претенция са неоснователни.
В случай,че застрахованият претендира да му бъде изплатено застрахователно
4
обезщетение на някое от основанията,визирани в т.52.6/т.1-5/ и т.52.7 от ОУ,той е следвало
да представи пред застрахователя документ от компетентните органи,удостоверяващ
настъпването на събитието,какъвто документ не е представен. Липсата му не може да бъде
преодоляна с показания на свидетели и със заключение на САТЕ,тъй като те не могат да
заместят удостоверителното становище на съответния компетентен орган за настъпилото
застрахователно събитие,изискуемо съобразно т.52.6 от ОУ.
Настъпването на вредите не е били оспорено от застрахователя,а на
17.06.2019г.,видно от съставения опис-заключение за вреди на МПС представител на
застрахователя Г.Г. в присъствието на ползвателя П. Л. е констатирал наличието на
уврежданията на задна броня и калник. Тъй като застрахованият не е представил документ
по смисъла на т.52.6 от ОУ,констатираните вреди принципно са подлежали на обезщетяване
по изключението на т.58.1 от ОУ- въз основа на декларация от застрахования.Основанието
на застрахователя да откаже изплащане на обезщетение в случая е било не поради
неустановяване на вредите,а поради изчерпване на лимита от 1147.50 лева,тъй като до
момента са били заведени и изплатени две предходни застрахователни претенции на ищеца
в размер на сумата 438.90 лева и на сумата 708.60 лева,при застрахователна сума на
автомобила съгласно застрахователната полица- 7 650 лева.
Ищецът е направил възражение за нищожност на клаузата на т.58.1. от ОУ с
твърдения ,че същата е неравноправна и противоречи на императивна норма на закона-
чл.408 ал.1 т.4 и чл.106 ал.5 КЗ,както и чл.386 ал.2 КЗ.Възражението му е разгледано от
АРС,който е изложил подробни мотиви,обосноваващи извода му ,че не е налице твърдяната
от застрахования неравноправност.Въззивният съд споделя изцяло изложените от АРС
мотиви,като не намира за необходимо да ги преповтаря. В отговор на оплакванията в
жалбата следва да се посочи, че не установява да е налице противоречие на т.58.1 от ОУ с
императивна норма на закона- чл.408 ал.1 т.4 и чл.106 ал.5 КЗ,както и с чл.386 ал.2
КЗ.Разпоредбата на чл.386 ал.1 КЗ вменява на застрахователя задължение при настъпване на
застрахователно събитие да плати застрахователно обезщетение,което не може да надхвърля
лимита на отговорност, освен когато това е предвидено в КЗ,а чл.386 ал.2 КЗ вменява на
застрахователя задължение да плати застрахователно обезщетение,което е равно на
действително претърпените вреди. Нормата на чл.408 ал.1 т.1- т.4 от КЗ урежда хипотезите,в
които застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение,като
същата следва да се тълкува и във връзка със смисъла на чл.405 КЗ. Изрично и ясно е
формулирана волята на законодателя досежно границите на задължението на
застрахователя да заплати застрахователно обезщетение- то е дължимо при настъпило
застрахователно събитие,но не може да надхвърля лимита на отговорност,/чл.386 ал.1 КЗ/. С
клаузата на т.58.1 от ОУ застрахователят е определил именно лимита на отговорността си за
заплащане на застрахователно обезщетение в случаите,когато застрахователното събитие е
установено с декларация на застрахованото лице и не е представен удостоверителен
документ от съответния компетентен орган,поради което не е налице соченото от
въззивника противоречие с цитираните разпоредби от КЗ.
Нормата на чл.106 ал.5 КЗ гласи,че не се допуска изискване на доказателства,с които
ползвателят на застрахователна услуга не може да се снабди поради съществуване на
нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им ,както и
такива,за които може да бъде направена разумна преценка,че нямат съществено значение за
установяването на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и
удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. Противоречие на т.58.1 от ОУ с
чл.106 ал.5 от КЗ не се установява,тъй като с оспорената клауза е предвиден облекчен режим
за застрахования при установяване на настъпили застрахователни събития ,т.е. клаузата е в
пълно съответствие с тази правна норма.
По гореизложените съображения въззивният съд намери,че обжалваното решение
следва да се потвърди като правилно,законосъобразно и обосновано,а въззивната жалба- да
се остави без уважение като неоснователна.
Страните са направили искания за присъждане на разноски по делото,като предвид
5
изхода от спора,основателно се явява искането на въззиваемото дружество.Пред въззивната
инстанция се претендират разноски в размер на 200 лева юрисконсултско възнаграждение
във въззивното производство,които съдът възлага в тежест на въззивника.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №57 от 12.04.2022г.,постановено по гр.д.№147/2022г.по описа
на АРС.
ОСЪЖДА И. Д. А. с ЕГН-********** с постоянен адрес:с.Л.,община Р.,област Б. да
заплати на „Дженерали Застраховане“АД с ЕИК-********* сумата от 200 лева- разноски по
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6