№ 170
гр. П., 19.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20255200500103 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За жалбоподателя Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” се явява
юрк. Р. редовно упълномощен.
Ответникът К. И. Д. не се явява. За него се явява адв. А. Д. редовно
надлежно.
Юрк. Р.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. За
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, поради което и
на основание чл.142,ал.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е въззивно - по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд П., постановено по гр.д.№ 1096 по описа за
2023 година по предявените от К. И. Д., ЕГН- **********, с постоянен адрес:
гр. П., ул. „Н.Г.“№11, вх.А,ет.2,ап.11, обл. П., против Главна дирекция
1
„Изпълнение на наказанията”, град София, бул. „Генерал Николай Г.
Столетов” № 21, искове за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от
2270.87 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 24.03.2020 г. до 24.03.2023 г., както и сумата от
256.46 лева, представляваща сбор на мораторни лихви върху всяко вземане от
възникването му до датата на завеждане на исковата молба в съда е
Осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град София,
бул. „Генерал Николай Г. Столетов” № 21, да заплати на К. И. Д., ЕГН-
**********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „Н.Г.“№11, вх.А,ет.2,ап.11, обл. П.,
дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден
труд в периода от 24.03.2020 г. до 24.03.2023 г. в общ размер на 1142,22 лева,
както и обезщетение за забава в размер на 133,40 лева, представляващи общ
сбор на мораторните лихви върху всяко вземане от възникването му до датата
на завеждане на исковата молба в съда /24.03.2023г./ , ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 24.03.2023
г., до окончателното изплащане.
Отхвърлени са исковете за главница над присъдената сума в размер на
1142,22 лева до претендирания размер от 2270.87 лева и за останалия
претендиран период, както и иска за обезщетение за забава над присъдената
сума в размер на 133,40 лева до претендирания размер от 256.46 лева, като
неоснователни и недоказани.
Осъдена е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град София,
бул. „Генерал Николай Г. Столетов” № 21, да заплати на адвокат А. Д. от САК,
с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция град София, улица „Рикардо
Вакарини“ № 14 Б. офис 2, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК и чл.38, ал.2 във
вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, сумата в размер на 403,78 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна, съразмерно на уважената
част от исковете.
Осъден е К. И. Д., ЕГН- **********, с постоянен адрес: гр. П., ул.
„Н.Г.“№11, вх.А,ет.2,ап.11, обл. П., ДА ЗАПЛАТИ, на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, град София, бул. „Генерал Николай Г.
Столетов” № 21, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
99,20 лева.
2
В срок така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в осъдителната част.
Постановеното решение било неправилно, поради нарушение на
материалния закон и необосновано в обжалваната част.
Първоинстанционният съд стигнал до погрешни изводи, не съобразил
действителната фактическа обстановка, установените по делото
обстоятелства.
Решението било порочно, тъй като при постановяването му съдът грубо
нарушил принципа на равнопоставеност на страните, както и принципа на
безпристрастност и оттам задължението за пълно и всеобхватно изясняване на
фактите .
Твърди се, че действителното време ,необходимо за сдаване и приемане
на едно дежурство било в рамките на 30 минути и именно в този смисъл била
издадена надлежна заповед. По изключение само за Затвора-София,
допълнителното заплащано време било в размер на 45 минути.
Твърди се в жалбата, че има установена практика, като се сочи бургаски
окръжен съд, който уеднаквил практиката на първоинстанционните съдилища,
приемайки, че са необходими 30 минути за сдаване и приемане на наряд, които
решения били постановени преди издаване на заповедта, с която работното
време било удължено с 30 минути.
Считат, че тази практика следва да бъде съобразена и от въззивния съд.
При постановяване на решението си, съдът не кредитирал показанията
на св.Дерменджийски, посочен от ответника, а кредитирал показанията на
свидетеля, посочен от ищеца - Буров. Оспорва съображенията на съда, който
приел, че първия свидетел е заинтересован от изхода на делото.
Съдът неоснователно не кредитирал представените от жалбоподателя
видеозаписи.
Представените от ответника по иска доказателства следвало изначално
да се приемат за истинни,освен ако има съмнение и се докаже неистинността
им , тъй като се касаело за държавен властнически орган.
При огледа на доказателствата – видеофайлове не била констатирана
манипулация.
Процесуалния представител на ищеца твърдял, че видоеозаписите са
3
неистински и ги оспорил и тежестта на доказване била на оспорващия.
Констатираното при огледа на видеофайловете не съответствало на
приетото от съда въз основа на показанията на св.Буров.
На ответника не били давани указания във връзка с оспорването на
представените веществени доказателства.да извършат такъв вид незаконни
действия!
При огледа на видеофайловете се потвърждавали свидетелските
показания па гл. инспектор И.Д. и опровергавали показанията па свидетеля
Емил Буров.
Първоинстанционният съд приел че в отговора на исковата молба
ответникът признавал, че след като служителят се подпише за сдаване на
поста, му остава да извърви известно разстояние до стаята за отвод, след което
следва провежданото па отвод до 5 минути и напускане па района па Затвора -
гр.П.. Тази дейност, попадала в дейностите, които се извършват и заради
които е удължено работното време с 30 минути.
Поставен е в жалбата и въпроса със заключението, прието по делото
доколкото края па исковия период - първото тримесечие на 2023г. не съвпада с
края па отчетния период.
Неправилно в допълнителната съдебно-счетоводна експертиза бил
отчетен един час извънреден труд.
Ищецът следвало да докаже, че за всяко дежурство, дадено в исковия
период, всеки път се е налагало да чака да бъде освободен от територията на
затвора и то извън рамки те на времето за сдаване и освобождаване от наряд,
каквото доказване не било проведено.
Работното време било определено и явяването на работа по-рано или
напускането на периметъра на затвора по-късно не означавало задължително,
че ищецът е изпълнявал служебните си задължения.
Отново се обсъждат показанията на св.Буров, като се сочи, че ако
служителят се явява по собствена инициатива па работното си място във
време, което той самият е определил, не е основание да му се отчита и
заплаща цялото това време като положен труд.
Молят решението в обжалваните части да бъде отменено и исковете –
отхвърлени.
4
Прави се искане за извършване отново на оглед на представените
видеофайлове.
Претендират разноски.
Районният съд е посочил,че изпраща две жалби, но всъщност решението
е обжалвано надлежно с една жалба, която е била нередовна и в изпълнение
указанията на съда е представена идентична с постъпилата по електронен път
– подписана въззивна жалба.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционното производство.
Изложените доводи във въззивната жалба били неотносими към спора.
Нямало установена в страната практика, като сочените производства
пред Окръжен съд Бургас касаели различен период и имали различен предмет.
Съдът кредитирал показанията и на двамата свидетели като
последователни и логични, като констатира едно единствено противоречие
относно края на работното време на ищеца. Свидетелят, който е служител в
редовна смяна, какъвто е гл.инспектор И.Д., приключва всеки ден работа по
едно и също време в 16:45ч., а служителите работещи в наряд приключват
нарядите си около 21ч., т.е. неговите впечатления относно края на всеки наряд
не са преки и непосредствени, поради което съдът съвсем правилно относно
тези обстоятелства кредитирал показанията на другия разпитан свидетел.
Първоинстанционният съд уважил всички искания на ответника в, като
в съдебно заседание в присъствието на двете страни и един свидетел,
възпроизвел и прегледал предоставените 2 броя дискове,въпреки ,че
ориентирането в обстановката и установявани на конкретни обстоятелства
било трудно.
От страна на ищеца било направено оспорване, но в същото време
ответната страна не се възползвала от предоставената законова възможност и
не поискала назначаване на видео-техническа експертиза. Тези записи освен
това можели да покажат само кога започва инструктажа и кога приключва
отводът за служителите, обстоятелства които са безспорни по делото. От тези
записи няма как да се придобие представа за началото и края на работната
смяна на ищеца. От събраните по делото свидетелски показания (и на двамата
свидетели) става ясно, че началото на работното време започва още преди
5
служителите да влязат на територията на КПП 1 с преминаването им през
бариерата и приключва с напускането на територията на Затвора през
бариерата. Въпреки че там са разположени камери за видеонаблюдение, от там
не били представени видеозаписи. Правилно съдът не ценил видеозаписите
като годно доказателство в подкрепа на тезите на ответника.
Установено било от доказателствата по делото,че определените в
Заповедта на началника 30 минути допълнително за всеки наряд са безкрайно
недостатъчни, за да бъдат пълноценно извършени всички необходими
съпътстващи постовата дейност действия. Именно поради тази причина при
нарядите по време на празничните дни, на служителите се зачита и заплаща
допълнително един час, а не 30 мин., въпреки че в тези дни, както стана ясно
от свидетелските показания, не се извършват никакви по-специфични
дейности, различни от делничните дни.
Моли решението да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Юрк. Р.: - Поддържам въззивна жалба. Поддържам искането за
разглеждане на видеофайловете направено във въззивната жалба.
Адв. Д.: - Оспорвам въззивната жалба. Поддържам подадения отговор на
въззивната жалба. Няма да соча нови доказателства. Противопоставям се на
доказателственото искане на колегата да бъде извършен повторен оглед на
представените видеофайлове, считам, че такъв беше извършен от
първоинстанционният съд и не са налице основания за допускане на това
доказателство пред въззивния съд.
Съдът намира, че искането отправено до въззивната инстанция за
преглед на видеофайловете в съдебно заседание не следва да бъде уважавано.
Касае се за веществени доказателства, които са приобщени по делото с
извършения оглед от първоинстанционния съд и не е необходимо въззивната
инстанция да потвърждава тези действия, но няма пречка тя да се ползва от
тези доказателства, за това съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането направено във въззивната жалба.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
6
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Юрк. Р.: - Считам, че така предявената искова претенция от К. Д. за
неоснователна и остана недоказана. Считам, че в първоинстанционното
решение е допусната е грешка по отношение необсъждането на
видеофайловете, тъй като те са представени от ГДИН Затвора П. като част от
изпълнителната власт. За началника на затвора - П. има заплаха от най-строга
наказателна отговорност ако представи неистински файлове. В случая по
време на преглеждане на файловете не беше установено опит за
манипулиране, те самите са със сигнатура, което не позволява такова
манипулиране. Адвокат Д. твърди, че видеозаписите са неистински и ги
оспорва и трябваше по правилата на гражданското право този който твърди,
той да докаже, което не беше направено от тях, поради което следваше
районният съд да обсъди видеофайловете, защото именно те показват
реалната положителност на работното време на служителите, тъй като записът
от КПП 1 е мястото, където служителите си представят пропуските. Няма
такова отработване каквото е заложено в исковата претенция близо 2 часа на
всеки наряд. Самата искова претенция в случая е необоснована и не
контактува с обективната истина. На записа се вижда как служителите влизат
в период от време от 8 до 8 и 11 часа , на групи, което показва, че няма
задължение и нормативни актове, които ги задължават да влизат по-рано на
работа. Следващата част от решението, където считаме, че е неправилно по
отношение на кредита на доверие, който се дава на свидетеля на ищеца, който
не само, че има собствено заведено дело на също основание в РС-П., а е и
Председател на Синдиката на служителите на затвора – П., който има пряк
интерес от заведените дела. Заведените дела бяха отговор на синдиката за
преминаване от 24 на 12 часов наряд. От това беше провокирана тази лавина
от дела. Твърденията, записани в първоинстанционното дело за продължаване
над 40 минути само издаването на постовете не кореспондира с обективната
истина. Следва да се имат предвид тези неща и първоинстанционния съд след
като имаше противопоставяне на свидетелските показания да не кредитира и
едните и другите за да има справедливост и тогава нещата щяха да се
обосновават единствено на правните норми и заповедите, в случая заповедите
ясно регламентират колко следва да продължава работното време, защото
всяко оставане извън работно време е нарушение на заповед. По отношение
на твърдяното порочно отчитане на работното време моля съдът да вземе
7
предвид, че в сочения от колегата чл.16д, ясно е посочено, че работното време
се изчислява и отчита на едно, защото не можеш да изчислиш нещо ако не се
отчете, затова е сложено на едно. Това е така защото естеството на работа в
ЗМВР при полицаите и ЗИНЗС е много различно. В случая ЗМВР урежда
служебните правоотношения на служителите спрямо държавата. А естеството
на работа урежда ЗИНЗС. Затова работното време и графика е различно от
това по ЗМВР. Тъй като ЗИНЗС посочва как трябва да се изчисляват,
причината за това нещо е, че нарядът е много специфичен, служителите
работят 24 часа и почиват 3 или 4 дена след това, на отработени на един месец
примерно 8 наряда по 24 часа на следващия ще са 7, на следващия може да са
8 или 7, и ако се влезе в хипотезата на отработване на тримесечие, над
определената норма за работната смята от 504 часа, тогава се изплаща
извънреден труд или ако има такова отработване задължително се дава
компенсация и той не идва на наряда не идва на допълнителните, които са по 8
и 10 часа да доработят или да не доработят, поради което считаме, че
отчисляването е правилно и няма пропуск в това изчисляване. Поддържам
претенцията, считам че изчисленията бяха неправилно направени, не се взеха
предвид фактите, че отчетният период не отговаря на исковия период, което
дава проблем и в началото на изчислението, първото тримесечие и в третото
тримесечие, защото има хипотеза, аз зададох въпроса на вещото лице ако
служителят е бил в компенсация и не е бил на работа последните 7 отчетни
дни ще има ли отработване или не, той не можа да отговори. Считам, че
цялото изчисление в този аспект е изначално погрешно и неправилно. Вещото
лице можеше да намери начин да компенсира това в изчисленията. Моля да
отхвърлите първоинстанционното решене в осъдителната част, да потвърдите
решението в частта, в която се отхвърля претенцията. Моля за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК и също така моля евентуално
ако бъде потвърдено решението. За всичко останало моля да приемете
писмени бележки, които представям. Моля да ми бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение и адвокатският хонорар да бъде намален до
размера на осъденото.
Адв.Д.: - Моля да потвърдите постановеното първоинстанционно
решение в цялост, като правилно и законосъобразно. Същото е постановено в
синхрон с всички събрани по делото доказателства, които бяха подробно
анализирани и ценени в тяхната съвкупност. От друга страна в хода на
8
настоящото производство не бяха събрани доказателства в подкрепа на
възраженията на ГДИН, поради което считам, че не са налице правни
основания за изменение на постановеното решение, още повече, че искане за
изменение на същото не е направено, а се иска единствено отмяна на
постановеното решение в уважената част. По отношение на приложимата
съдебна практиката, считам, че следва да бъдат приложени влезлите в сила
решения на ОС- П. и РС – П., които съвсем наскоро разглеждаха дела със
същият предмет. По отношение и на практиката на РС – П. бяха постановени
повече от 20 съдебни решения на същия съдебен състав, които влязоха в
законна сила и не бяха обжалвани от ГДИН, поради което считам, че всички
изложени в настоящата въззивна жалба основания противоречат на техните
действия до този момент. По отношение на разноските представлявам клиента
си безплатно, същият е мой баща за това моля да ми бъде присъдено
адвокатското възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Моля да ми бъде присъдено адвокатското възнаграждение на основание чл.
38 от Закона за адвокатурата. Представям списък на разноските ведно с
договор за правна помощ.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок- 19.04.2025г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 9.45
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9