Р Е Ш Е Н И Е
№ 392 11.12.2023г. гр. Сливен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Сливенският
административен съд седми състав, в публично заседание на тридесети ноември две
хиляди двадесет и трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при секретаря
Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
административно дело № 392 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е административно и намира правното си
основание в чл. 166, ал. 3 от ДОПК във връзка с чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП.
Административното дело е образувано след постановяване на решение №
10153/25.10.2023 г. по адм. дело № 3223/2023 г. на
ВАС за отмяна на решение № 33/16.02.2023 г., постановено по адм.
дело № 269/2022 г. на АдмС - Сливен, с което е
ОТХВЪРЛЕНА жалбата на Е.С.С., ЕГН **********, с адрес
*** срещу издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Акт за
установяване на публично държавно вземане № 01-6500/2391#1/17.06.2022 г., с
който по отношение на земеделския производител С. е установено публично
държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по схема СЕПП по
Заявление за подпомагане за кампания 2018 г. с УИН *******в размер на 3 297,41
лв., ведно с лихва, определена на основание чл. 27 § 1 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 908/2014 г. на Комисията, като е определен 50-дневен срок за
доброволно плащане.
Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с указание, че
при новото разглеждане съдът следва да установи кога е станало съобщаването на
заповед № РД 09-229/01.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите
на бенефициента и настоящ жалбоподател Е.С.С., за да
се приеме, че плащането е станало по грешка на административния орган и С. не е
можело да не знае, че получава недължимо сумата на финансирането.
В първоначалната
жалба на Е.С.С. са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди
се, че съдържанието на диспозитива поставя повече
въпроси, отколкото да съдържа ясно разпореждане. Актът бил издаден в абсолютно
нарушение с уредените в закона административнопроизводствени
правила, поради липсата на ясно разпореждане, относими
към случая фактически мотиви и на посочени материалноправни
основания за издаване на акта. Посочените норми били процесуални и определящи
компетентността на издателя. От изложените в обстоятелствената част на акта факти,
които били манипулативно изнесени ставало ясно, че обективно не са налице материалноправните предпоставки за издаването му. Моли се
съда да отмени оспорения АУПДВ изцяло, с претенция за разноските по делото.
В съдебно заседание
жалбоподателят Е.С.С., редовно и своевременно
уведомен, не се явява, а се представлява от адв. С.Р.,
който поддържа жалбата на неговия доверител, като основателна и доказана по
подробно изложените в нея съображения, както и съображенията изложени в
касационната жалба срещу решението на пърноинстанционния
съд. Позовава се на чл. 7 § 3 от Регламент № 809/2014 г. на Комисията, според
който задължението за възстановяване на сумата по ал. 1 на същия член е
неприложимо, когато грешката, въз основа на която е извършено плащането е
допусната по вина на ДФ „Земеделие“ в случая или друг орган и тази грешка не е
очевидна за бенефициента. Твърди, че в случая се установявало наличието на тази
хипотеза.
Ответната страна – Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, редовно и своевременно
призован, се представлява от гл. юриск. Д. Б., която
оспорва жалбата. Твърди, че оспореният акт отговаря на всички изисквания за
законосъобразност. Жалбоподателят е имал възможност но не е проявил достатъчно
инициатива да се запознае със заповед № РД 09-229/01.03.2019 г.
на Министъра на земеделието, храните и горите и евентуално да я обжалва, но тъй
като не го е направил тя е влязла в законна сила. Моли съда да приеме, че в
случая плащането към бенефициента не е станало по грешка на административния
орган, а с оглед на наличните обстоятелства към тогавашния момент, с които
същият се е съобразил. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран като разноски от жалбоподателя.
Съдът, като
взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
Оспорващият
Е.С.С. бил регистриран с Уникален регистрационен
номер (УРН) ******в ДФ „Земеделие”. На 19.04.2018 г. земеделският стопанин
подал Общо заявление за подпомагане вх. № 18760126 (УИН ******) по СЕПП, СПП и
ЗДП, като по СЕПП декларирало за подпомагане площ от 23.91 ха. Видно от
приложените по преписката Резултати от автоматични проверки на въведените данни
в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2018 от 19.04.2018
г., генерирана е грешка, вписана както следва: „Над 0,05 ха от БЗС – то излиза
извън площите, подходящи за подпомагане за ДПП, ЕНП, попадащо/прилежащо към
недопустимата част, не участва в окончателната калкулация“, детайли: „БЗС-та/излизаща площ (ха): 9.07232
ха“. С подпис заявителят е декларирал, че е запознат с наличните грешки относно
въведените данни по заявлението.
На 12.12.2018
г. Министърът на земеделието, храните и горите издал Заповед № РД 46-504, с
която одобрил проект за специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за
кампания 2018, като част от СИЗП, обновен за 2018 г. чрез дешифрация
(разчитане) на нова цифрова ортофото карта (ЦОФК) на
страната по самолетно и сателитно заснемане от 2018 г. и чрез отразяване на
резултатите от теренни проверки, проведени през годината от страна на
областните и общински структури на МЗХГ. Заповедта била публикувана на интернет
страниците на МЗХГ и ДФ „Земеделие“, с предоставена след публикуването й
възможност на кандидатите, след запознаване с проекта на актуализирания слой,
да подадат възражения срещу конкретни
части от него.
Със Заповед № РД
09-229/01.03.2019 г. министърът на земеделието, храните и горите одобрил
окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания
2018, като част от СИЗП, обновен за 2018 г. чрез дешифрация
(разчитане) на нова цифрова ортофото карта (ЦОФК) на
страната по самолетно и сателитно заснемане от 2018 г. и чрез отразяване на
резултатите от теренни проверки, проведени през годината от страна на
областните и общински структури на МЗХГ, както и чрез проверка на получени
възражения срещу обхвата на проекта на слой ПДП, одобрен с предходната заповед.
В т. III от акта е разпоредено въз основа на
извършената финална оторизация РА да извърши корекции
в извършените плащания по схеми и мерки за подпомагане на площ и да изплати
допълнителни субсидии на земеделските стопани, на които първоначално е
изплатена по – малка сума, а за земеделски стопани, при които се установи, че е
изплатена по – голяма сума, РА да издаде Акт за установяване на публично
държавно вземане, съгласно приложимото национално и европейско законодателство.
Тази заповед била публикувана на интернет страниците на МЗХГ и ДФ „Земеделие“,
както и обнародвана в Държавен вестник. Същата не е била обжалвана в частта й, касаеща декларирани за подпомагане от Е.С.С. земеделски площи, оставащи извън слоя „ПДП" в
указания 14 – дневен срок.
С писмо Заместник -
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ уведомил Заместник - министъра на
земеделието, храните и горите, че за 69 земеделски стопани (посочени в списък)
са установени намаления в допустимата за подпомагане площ при изчисление на
финансово подпомагане на база проекта на специализиран лой и окончателния слой.
В отговор на това писмо, с друго
такова № 10-810/02.09.2020 г. Заместник – министърът на земеделието, храните и
горите уведомил Заместник - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, че в
Дирекция „Идентификация на земеделските парцели“ е извършен преглед на всички 3
185 парцела спрямо предварителния и окончателния слоя, като за част от тях се
установило, че са били обекти на проверка на място от ТИ, а за друга не е
установена разлика спрямо подадените данни в двата слоя за кампания 2018.
Съгласно писмото, потвърдени били данните по отношение на допустимите за
подпомагане площи за изброените в писмото стопани, с конкретно посочени
изключения. Видно от таблицата с тези изключения, процесният
парцел с композитен номер 66812-93-4-1 не фигурира.
На 31.03.2021 г. Заместник -
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издал Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми
и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г. изх. №
02-200-6500/5535, с което настоящият оспорващ Е.С.С.
бил уведомен, че за кампания 2018 г. чрез ИСАК, след извършване на задължителни
административни проверки и/или проверки на място на данните в подаденото
заявление за подпомагане се оторизират суми по заявени схеми и мерки, от които
по СЕПП е оторизирана и изплатена сума в размер на 3 297,41 лв. По делото няма
спор, че сумата е изплатена. Съгласно това писмо, по схемите и мерките,
базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19а от Делегиран Регламент №
640/2014 г. на Комисията са начислени неудържани санкции в размер, както
следва: СЕПП – 3110,15 лв., СПП – 2 185,67 лв., като посочените суми се
прихващат в съответствие с член 28 от Регламент за изпълнение (Е) № 908/2014 г.
на Комисията. В уведомителното писмо е посочено, че може да бъде обжалвано пред
административния съд по седалището на неговия адресат или пред Министъра на
земеделието, храните и горите в 14-дневен срок от съобщаването му. Този
административен акт не бил оспорен от С. и влязъл в сила.
С писмо изх. №
01-6500/2391/08.04.2022 г. на основание чл. 26 ал. 1 от АПК и чл. 7 пар. 1 и 2 от Регламент 809/2014 г. на Комисията от 17 юли
2014 г. Зам. Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ уведомил Е.С.С. за откриване на производство по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане, тъй като при извършването на
административни проверки на подаденото заявление за подпомагане за кампания
2018 г. с УИН *******се установило извършено недължимо плащане на финансова
помощ от страна на ДФ „Земеделие“. Съгласно писмото, във връзка със заповед на
Министъра на земеделието, храните и горите за одобряване на предварителния слой
ПДП и заповед на същия орган, с която е одобрен окончателния слой ПДП, са
извършени окончателни кръстосани проверки по подадените за кампания 2018 г.
заявления. Втората заповед е обнародвана в ДВ с възможност кандидатите за подпомагане
да я обжалват. Според съдържанието на това писмо, след приключване на
проверките по заявлението на Е.С.С. е констатирана
разлика в допустимата за подпомагане площ спрямо двете бази данни „ПДП“ за
кампания 2018 г. за парцел с композитен номер
66812-93-4-1 с декларирана площ 23.91 ха, допустима площ по заповедта за
одобряване на предварителния слой „ПДП“ в размер на 21.18 ха, недопустима площ
съгласно Заповед № РД 46-504/12.12.2018 г. в размер
на 2.73 ха, допустима площ от 7.99 ха,
съгласно Заповед № РД 09-229/01.03.2019 г. и недопустима площ от 15.92 ха,
съгласно Заповед № РД 09-229/01.03.2019
г. и писмо с изх. № 01-0400/1461/02.09.2020 г. Упоменато е, че окончателните
данни за допустимите за подпомагане площи по Заповед № РД 09-229/01.03.2019 г.
и писмо изх. № 01-0400/1461/02.09.2020 г. са отразени в ИСАК и въз основа на
тях е извършена повторна калкулация на финансово подпомагане по СЕПП за
кампания 2018 г., при която е установено, че коректните суми, на които С. има право на подпомагане са 0,00
лв. по СЕПП. Указано е, че разликата между първоначално оторизираната и
полагаема се субсидия в размер на 3 297,41 лв. по СЕПП представлява недължимо
платена сума и следва да се възстанови на ДФ „Земеделие“ – РА. На адресата е предоставена
възможност в 14-дневен срок да възстанови недължимо платената сума без
начисляване на лихви върху същата, както и възможност в случай на несъгласие с
направените констатации, в същия срок да представи възражения и допълнителни
доказателства, относими към съдържанието на писмото.
Последното било връчено на адресата на 27.04.2022 г., видно от известие за
доставяне (л. 19).
В указания срок С. не представил
становище с възражение, аргументи и/или доказателства.
На 17.06.2022 г. Заместник -
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издал Акт за установяване на публично
държавно вземане № 01-6500/2391#1, с който по отношение на Е.С.С., регистриран като земеделски стопанин в ИСАК с УРН ******определил
публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по схема СЕПП
по Заявление за подпомагане за кампания 2018 г. с УИН *******в размер на 3
297,41 лв., ведно с лихва, определена на основание чл. 27 § 1 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 908/2014 г. на Комисията, като е определен 50-дневен срок за
доброволно плащане. Актът бил връчен на неговия адресат С. на 27.06.2022 г.,
видно от приложеното по преписката известие за доставяне (л. 15 от а. д. №
269/2022 г.). Мотивите на органа са идентични с тези, изложени в горното писмо.
По доказателствата е приобщена
Заповед № ОЗ РД/772/08.03.2022 г., с която по т. 3 Изпълнителният директор на
ДФ „Земеделие“ е делегирал на своя заместник П. С.правомощия по издаване на
Актове за установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки по
директни плащания, за които реда за подаване на заявления за подпомагане е
уреден или е бил уреден в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.
По делото е извършена и приета
единична съдебно – техническа експертиза от вещо лице със специалност „Геодезия
и картография“. Съгласно заключението на същата, не са налице данни
жалбоподателят Е.С.С. да е обжалвал Заповед № РД
09-229/01.03.2019 г. на Министъра на земеделието, с която е одобрен
окончателният специализиран слой „ПДП“ и Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания за кампания 2018 г. с изх. № 02-200-6500/5535/31.03.2021
г. Заявеният парцел е със следните допустима и недопустима площ спрямо слоя
„ПДП“: парцел с композитен номер 66812-93-4-1 със
заявена площ 23.91 ха, заявен по СЕПП, СПП и ЗДП е с допустима площ 7.99 ха и
недопустима площ 15.92 ха. Според заключението, информацията относно площите
извън слоя „ПДП“ за кампания 2018 г. е публикувана на страницата на ДФ
„Земеделие“ с дата 19.12.2018 г. на адрес:
https://www.dfz.bg/bg/prescentar/to_2018_news/-7-2018-campany/. Експертът
заключава, че от представените допълнителни данни от ДФ „Земеделие“ се
установява, че на Е.С.С. с УРН ******и подадено
заявление по директни плащания за 2018 г. с УИН *******на база проект на
специализиран слой „ПДП“ за кампания 2018 г. е оторизирана/изплатена сума по
СЕПП в размер на 3 297,41 лв. След преизчислението на
база окончателен специализиран слой „ПДП“ за кампания 2018 г. по СЕПП на
кандидата е наложена неудържана санкция в размер на 3 110,15 лв. В съдебно
заседание експертът заявява, че когато се обяви слоят в ДФ „Земеделие“,
земеделските стопани могат да го „изтеглят“ и съпоставят с shape-файловете,
които са заявили в графичен софтуер, като CadiS е
един от вариантите.
Па делото са приети като
доказателства писмо вх. № СД-01-01-3861/03.11.2023 г. от ДФ „Земеделие“ и писмо
с вх. № СД-01-01-4099/16.11.2023 г., от Министерство на земеделието и храните,
Дирекция „Идентификация на земеделските парцели“.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода
на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана
по същество същата се явява основателна
поради следните съображения:
Предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство е Акт за установяване на публично
държавно вземане № 01-6500/2391#1/17.06.2022 г., издаден от Заместник –
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с който по отношение на земеделския
производител Е.С.С. е установено публично държавно
вземане, представляващо недължимо платена сума по схема СЕПП по Заявление за
подпомагане за кампания 2018 г. с УИН *******в размер на 3 297,41 лв., ведно с
лихва, определена на основание чл. 27 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
908/2014 г. на Комисията, като е определен 50-дневен срок за доброволно
плащане.
Съгласно чл. 20а от
Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), изпълнителният
директор организира и ръководи дейността и на Разплащателната агенция и я
представлява. Разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК предвижда, че публичните
държавни вземания се установяват от органа, определен в съответния закон. В чл.
20а, ал. 5 от ЗПЗП е предвидено, че изпълнителният директор на ДФ
"Земеделие" издава актове за установяване на публични държавни
вземания по реда на ДОПК. В ал. 1 и ал. 6 на същата разпоредба е уредена
възможността правомощия на Изпълнителния директор на ДФЗ да бъдат делегирани на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда. По делото е приложена Заповед № 03-РД/772 от 08.03.2022 г., издадена от
изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" (л. 34 - 35 от а. д. №
269/2022 г.), с която (т. 3) на основание чл. 20а, ал.2 и ал. 6 от ЗПЗП
правомощията за издаване и подписване на актовете за установяване на публични
държавни вземания по мярка 214 „Агроекологични
плащания", са делегирани на П. С., заместник изпълнителен директор на
ДФ"Земеделие". Оспорвания акт е подписани именно от П. С., заместник
изпълнителен директор на ДФ"Земеделие". Въз основа на това се приема,
че актът е издаден от компетентен орган, поради което не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Актът е издаден в писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2
от АПК. Има посочени правни основания и изложени фактически такива. Мотивиран
е. Съдържа ясно и конкретно разпореждане, разяснена е възможността, срока и
органа, пред който може да се обжалва, датиран и подписан е. Не се констатират
основания по чл. 146, т. 2 от АПК за отмяната му.
При издаване на акта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, които да се възприемат за съществени и само на това основание АУПДВ да
се отмени. Административният орган се е позовал на заповед № РД
09-229/01.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите. Уведомен е
адресата на акта по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на
административно производство по установяване на публично държавно вземане, като
по този начин е осигурена възможността му по чл. 34 от АПК да участва в
производството.
Същевременно съдът
намира, че оспореният административен акт е издаден в нарушението на материалните
разпоредби на закона, обосноваващи неговата незаконосъобразност и отмяната му.
Съображенията за това са следните.
Оспореният в настоящото производство Акт за установяване на
публично държавно вземане № 01-6500/2391#1/17.06.2022 г. на заместник –
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ е издаден в нарушение на разпоредбата
на чл. 7 § 3 от Регламент № 809/2014 г. на Комисията, според който „Задължението за възстановяване, посочено в
параграф 1, не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на
компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера.“.
Съгласно цитираната
разпоредба в тежест на административния орган е да докаже, че бенефициерът – в случая жалбоподателя в настоящото
производство, е бил недобросъвестен, тъй като към датата на плащането, което му
е извършено за процесната сума 3 297,41 лв., същият е
бил наясно, че тя му е недължимо платена.
От
административната преписка се установява, че на 12.12.2018
г. Министърът на земеделието, храните и горите издал Заповед № РД 46-504, с
която одобрил проект за специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за
кампания 2018, като част от СИЗП, обновен за 2018 г. чрез дешифрация
(разчитане) на нова цифрова ортофото карта (ЦОФК) на
страната по самолетно и сателитно заснемане от 2018 г. и чрез отразяване на
резултатите от теренни проверки, проведени през годината от страна на
областните и общински структури на МЗХГ. Заповедта била публикувана на интернет
страниците на МЗХГ и ДФ „Земеделие“, с предоставена след публикуването й
възможност на кандидатите, след запознаване с проекта на актуализирания слой,
да подадат възражения срещу конкретни
части от него.
Със Заповед № РД
09-229/01.03.2019 г. Министърът на земеделието, храните и горите одобрил
окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания
2018, като част от СИЗП, обновен за 2018 г. чрез дешифрация
(разчитане) на нова цифрова ортофото карта (ЦОФК) на
страната по самолетно и сателитно заснемане от 2018 г. и чрез отразяване на
резултатите от теренни проверки, проведени през годината от страна на
областните и общински структури на МЗХГ, както и чрез проверка на получени
възражения срещу обхвата на проекта на слой ПДП, одобрен с предходната заповед.
В т. III от акта е разпоредено въз основа на
извършената финална оторизация РА да извърши корекции
в извършените плащания по схеми и мерки за подпомагане на площ и да изплати
допълнителни субсидии на земеделските стопани, на които първоначално е
изплатена по – малка сума, а за земеделски стопани, при които се установи, че е
изплатена по – голяма сума, РА да издава Акт за установяване на публично
държавно вземане, съгласно приложимото национално и европейско законодателство.
Тази заповед била публикувана на интернет страниците на МЗХГ и ДФ „Земеделие“,
както и обнародвана в Държавен вестник. Жалбоподателят не я е оспорил и същата
е влязла в сила.
На 31.03.2021 г.
Заместник - изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издал Уведомително писмо
за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания
2018 г. изх. № 02-200-6500/5535, с което настоящият оспорващ Е.С.С. бил уведомен, че за кампания 2018 г. чрез ИСАК, след
извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място на
данните в подаденото заявление за подпомагане се оторизират суми по заявени
схеми и мерки, от които по СЕПП е оторизирана и изплатена сума в размер на 3
297,41 лв. По делото не се спори между страните, че сумата е изплатена.
От изложеното следва, че към
датата на издаване на уведомителното писмо административният орган е следвало
да е бил запознат със съдържанието на Заповед № РД 09-229/01.03.2019 г. на
министърът на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния
специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018 и не е трябвало
да оторизира и изплаща сумата от 3 297,41 лв. на земеделският стопанин Е.С.С.. Би могло да се приеме, че в случая същият е бил
подведен от съдържанието на писмо № 10-810/02.09.2020 г. на заместник –
министърът на земеделието, храните и горите, с което бил уведомен, че в
Дирекция „Идентификация на земеделските парцели“ е извършен преглед на всички 3
185 парцела спрямо предварителния и окончателния слоя, като за процесният парцел с композитен
номер 66812-93-4-1 е посочено, че не е установена разлика спрямо подадените
данни в двата слоя за кампания 2018.
Съдът намира, че и
в единия и другия случай е налице хипотезата на
чл. 7 § 3 от Регламент № 809/2014 г. на Комисията, а именно: „Задължението
за възстановяване, посочено в параграф 1, не се прилага, ако плащането е
извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган…“, като в
случая е без значение дали грешката е допусната от компетентния орган – в случая заместник изпълнителен директор на
ДФ"Земеделие", издал оспорения акт или друг орган - министърът на земеделието, храните и горите, който е
изпратил писмо № 10-810/02.09.2020 година.
Спорният по делото
въпрос е дали допуснатата грешка не е
била очевидна за бенефициера, т. е. налице ли е
била недобросъвестност от негова страна към момента на извършване на плащането
на процесната сума. По делото въпреки дадените му
изрични указания административният орган не представи доказателства да е уведомил
изрично жалбоподателя С. за издаването на Заповед № РД 09-229/01.03.2019 г., с
която министърът на земеделието, храните и горите е одобрил окончателния
специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018. В
рамките на проведеното съдебно производство административният орган и издателят
на Заповед № РД 09-229/01.03.2019 г.
заявиха писмено, че не са уведомявали лично жалбоподателя С. за издадената
заповед, тъй като същата е била публикувана в ДВ, бр. 20 от 8 март 2019 година.
От друга страна би могло да се предположи, че жалбоподателят се е запознал със
съдържанието на Заповед № РД 09-229/01.03.2019 г. на министъра на земеделието,
храните и горите, с която е одобрен окончателния специализиран слой „Площи,
допустими за подпомагане“ за кампания 2018, след публикуването й в ДВ, но тук
възниква въпросът защо не я е обжалвал по съответния ред, след като тя е била
неблагоприятна за него в частта, която се отнася до декларираните от него площи
за подпомагане. В този смисъл съдът приема, че в административното производство
и по делото няма категорични доказателства, че жалбоподателят С. е бил запознат
със съдържанието на Заповед № РД 09-229/01.03.2019 г. на министъра на
земеделието, храните и горите, а че съществува единствено предположение за това.
С оглед изложените
съображения съдът намира, че тъй като в конкретния случай недобросъвестността
на земеделския производител трябва да е безспорно доказана, което не е направено
в рамките на съдебното производство, следва да се приеме, че е налице
хипотезата на чл. 7 § 3 от Регламент № 809/2014 г. на Комисията, поради което
оспореният акт е незаконосъобразно издаден. Недобросъвестността следва да бъде
категорично доказана и не може да се основава на предположения. В
административната преписка липсват, а в съдебното производство
административният орган не представи категорични доказателства за наличие на
недобросъвестност от страна на жалбоподателя, с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса.
С оглед изложеното
съдът намира, че оспореният акт е издаден в противоречие с материалните
разпоредби на закона, което обосновава неговата незаконосъобразност, поради
което жалбата срещу него се явява основателна.
При този изход
на делото искането на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски за внесени държавни такси за първоначалната и
касационната жалби, възнаграждение за адвокат и вещо лице, се явява
основателно, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК и следва да бъде
уважено. В производството пред касационната инстанция от представителя на
административния орган е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на представителя на жалбоподателя по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Същото е неоснователно, тъй
като минималният хонорар, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 800 лв.,
което е повече от изплатения на пълномощника на жалбоподателя.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Сливенският административен съд, седми
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно
вземане № 01-6500/2391#1/17.06.2022 г., издаден от Заместник – изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“, с който по отношение на земеделския производител Е.С.С. е установено публично държавно вземане, представляващо
недължимо платена сума по схема СЕПП по Заявление за подпомагане за кампания
2018 г. с УИН *******в размер на 3 297,41 лв., ведно с лихва, определена на
основание чл. 27 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 г. на
Комисията, като е определен 50-дневен срок за доброволно плащане.
ОСЪЖДА ДФ "Земеделие"
-Разплащателна агенция, гр.София 1618, бул. "Цар Борис ІІІ" № 136, да
заплати на Е.С.С., ЕГН **********, с адрес ***,
направените разноски по делото в размер на 581,38 лв. (петстотин
осемдесет и един лева и 38 ст.).
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: