Решение по дело №157/2022 на Районен съд - Тутракан

Номер на акта: 1
Дата: 13 януари 2023 г.
Съдия: Спас Маринов Стефанов
Дело: 20223430200157
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Тутракан, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20223430200157 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 22-0362-000325 от 06.07.2022 г. на
началника на РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра на В. З. С., с ЕГН:
**********от *** за извършено нарушение на чл. 37, ал.2 във връзка с чл. 25,
ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2 във връзка с чл.
179, ал.1, т.5, пр. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 200 лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят В. С., който го обжалва в срок. В с. з. представляван от
редовно упълномощен представител – адв. А. К. от АК – ***, излага доводи
за незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна – началника на РУ – Тутракан, редовно призован,
не се представлява в съдебно заседание.
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан,
редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
1
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.06.2022 г., около 11:45 ч., по ул. „Ана Вентура“ в гр. Тутракан
жалбоподателят В. С. управлявал собствения си товарен автомобил марка
„Форд“, модел „Транзит“ с рег. № ***. Негови спътници били съпругата му и
брат – свидетелите А.А.С. и Н. А. Н.. В близост до кръстовището,
образувано между ул. „Ана Вентура“ и ул. „Одрин“, жалбоподателят
предприел маневра завиване наляво за навлизане в сервиз за гуми,
собственост на „Антонипрес“ ЕООД. Зад автомобила на жалбоподателя, в
същата посока на движение се е движил лек автомобил марка „Опел“, модел
„Астра“ с рег. № ***, управляван от свидетелката Д. Д. Д., съпътствана от
свидетеля А. Д. В.. Св. Д. предприела изпреварване на превозните средства,
движещи се пред нея, като в същото време жалбоподателят предприел
завиване наляво за навлизане в сервиза за гуми. Последвал сблъсък между
предната дясна част на л. а. „Опел Астра“ и предната лява част на т. а. „Форд
Транзит“, вследствие на който първият автомобил се отклонил от посоката си
на движение и спрял окончателно в железобетонна ограда на имот,
собственост на „Металстрой България“ ЕООД, като причинил материални
щети.
На място пристигнали актосъставителят Д. Й. Р. и свидетелите К. Г. В. и
Н. Х. П. – полицейски служители в РУ – Тутракан.
На жалбоподателя бил съставен АУАН серия АД № 377 и бл. №
175254/18.06.2022 г. за извършено нарушение на чл. 37, ал.2 във връзка с чл.
25, ал.1 от ЗДвП. В акта били вписани следните възражения: „Лекия а-л ме
блъсна, а не аз, когато правех завой с подаден мигач за завиване наляво.“.
Жалбоподателят отказал да се подпише акта и да получи препис от него,
които обстоятелства били удостоверени с подписа на свидетел.
На 06.07.2022 г. било издадено атакуваното Наказателно постановление
№ 22-0362-000325, препис от което бил връчен на жалбоподателя на
19.07.2022 г.

Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите; з. к.
на НП № 22-0362-000325/06.07.2022 г. на началника на РУ – Тутракан; АУАН
серия АД № 377, бл. № 175254; Заповед № 342з-557/15.06.2022 г.; НП № 22-
2
0362-000326/06.07.2022 г.; АУАН серия АД № 378, бл. № 175255; Протокол
за ПТП от 18.06.2022 г. № 1321455, рег. № 107; справка/картон на водача на
жалбоподателя; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; служебна бележка от
„Човешки ресурси“ при ОДМВР – Силистра; фотоалбум на ПТП.

Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в
производството, имащо правен интерес. Като такава тя е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административно-наказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН серия АД № 377, бл. № 175254 от 18.06.2022 г.
Актосъставителят е надлежен полицейски орган, заемащ длъжността
полицейски инспектор в РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра, а
свидетелите, в унисон с хипотезата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, са двама. АУАН
не страда от пороци, тъй като притежава изискуемите законови реквизити по
чл. 42, ал.1 от ЗАНН и е издаден в рамките на давностните срокове по чл. 34,
ал.1 от ЗАНН.
Наказателно постановление № 22-0362-000325/06.07.2022 г. е издадено
от началника на РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра, който е родово и
местно компетентен АНО. НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и
притежава законово изискуемите реквизити по чл. 57, ал.1 от ЗАНН.
Наложеното с атакуваното НП наказание от 200 лв. е фиксирано по вид и
размер в разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП и не поражда спор от страна
на жалбоподателя.
Нарушението, за което е наказан жалбоподателят, се извлича от
разпоредбите на чл. 179, ал.2, чл. 179, ал.1, т.5, пр.4 и чл. 37, ал.2 от ЗДвП.
Същото е резултатно и се състои в причиняване на пътнотранспортно
произшествие вследствие на нарушение на правилата за предимство – в
конкретния случай правилото на чл. 37, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят, видно от цялостния доказателствен материал, е водач
на МПС – т.е. обладава качеството на надлежен субект на нарушението, в
което е обвинен.
3
Изпълнителното деяние се състои в нарушаване на правилото, визирано
в чл. 37, ал.2 от ЗДвП – „Водачът на нерелсово пътно превозно средство,
завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор,
предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да
пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя,
който той напуска.“. При наличие на предпоставките за това, правилото, от
една страна, задължава водачът на нерелсово ППС да пропусне всички ППС и
пешеходци, които се движат по същия път, а от друга – поражда
субективното право на водачите на другите ППС /независимо от посоката им
на движение, за разлика от ал.1 на същия член, при която предимство имат
само водачите на насрещно движещите се ППС/ да преминат с предимство по
пътя. Предпоставките за наличието на хипотезата на нарушената норма са две
– на първо място завиване наляво или надясно, и на второ място – завиването
да е в крайпътна територия. По делото е доказано по несъмнен начин, че
жалбоподателят е предприел маневра за завиване наляво, като липсва спор
относно този факт. Няма спор и относно обстоятелството, че сервизът за гуми
представлява „крайпътна територия“ по смисъла на ЗДвП въпреки липсата на
легална дефиниция за това понятие. От изложеното е видно, че
жалбоподателят е осъществил изпълнителното деяние на нарушението, за
което е санкциониран, след като е имал задължението да пропусне ППС,
които се движат по същия път – в т. ч. и управлявания от св. Д. лек
автомобил.
Съставомерният обществено опасен резултат – причиняването на ПТП,
видно от доказателствената съвкупност, е настъпил, след като е настъпило
ПТП между управляваните от жалбоподателя и св. Д. автомобили.
Налице е причинно-следствена връзка между изпълнителното деяние и
съставомерния резултат, доколкото неспазването на правилото на чл. 37, ал.2
от ЗДвП от страна на жалбоподателя е едно от съществените условия, без
които процесното ПТП не би настъпило. Тук е мястото да се отбележи че и
поведението на св. Д., която също е санкционирана за нарушение на ЗДвП, е
допринесло за настъпването на ПТП, доколкото е предприела изпреварване
на МПС на кръстовище на равнозначни пътища –т.е. налице е независимо
съпричиняване на съставомерния резултат от страна и на двамата водачи.
Следва да се отбележи,че е без значение в конкретния случай дали
4
между автомобила,управляван от жалбоподателя и автомобила,управляван от
св.Д. е имало и друг автомобил,както твърди жалбоподателя или не е имало
такъв според показанията на св.Д. и св.В..За предмета на настоящото
производство е без значение дали св.Д. е предприела изпреварването на един
или два автомобила.Този факт не е относим към деянието на
жалбоподателя,за което е бил наказан.
От изложеното дотук следва единственият извод, че жалбоподателят е
осъществил обективните признаци на нарушението по чл. 179, ал.2, чл. 179,
ал.1, т.5, пр.4 и чл. 37, ал.2 от ЗДвП.
От субективна страна жалбоподателят е действал при форма на вината
небрежност /несъзнавана непредпазливост/. Последният е бил длъжен и е
могъл да предвиди при полагане на обикновена грижа на добросъвестен
участник в движението настъпването на обществено опасните последици при
нарушаване правилото на чл. 37, ал.2 от ЗДвП. Първата предпоставка за
наличието на виновно поведение /да е бил длъжен да предвиди/ е налице, след
като съществува задължаващото правило на цитираната разпоредба на ЗДвП.
Втората предпоставка /да е могъл да предвиди/ също е налице. Това следва не
само от факта, че автомобилът на жалбоподателя е снабден с огледала за
обратно виждане, даващи му обективната възможност да види движещи се
зад и около него превозни средства, а се извлича и от защитната му теза –
наличието на трети /неустановен/ автомобил, по отношение на който е имал
същото задължение да го пропусне, но не го е сторил. В допълнение следва да
се подчертае, че противоправността на поведението на другия участник в
ПТП не изключва априорно задължението – съответно и вината, на
жалбоподателя. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав счита,
че не е налице изключващо вината на жалбоподателя обстоятелство по
смисъла на чл. 14 и чл. 15 от НК, поради което следва доводите на
процесуалния му представител в тази насока да бъдат отклонени като
неоснователни.
Настоящия състав на съда,намира,че констатираното административно
нарушение разкрива типичната обществена опасност на деяния от този вид,а
не по-ниска,което прави невъзможно приложението на чл.28 от ЗАНН в
процесния случай.В тази насока следва да се псъобрази обстоятелството,че
при настъпване на процесното автопроизшествие,са причинени имуществени
5
вреди не само по двата автомобила,но и на трето лице,както и създадената
реална опасност за живо и здравето на немалък брой пътуващи в
автомобилите и намиращи се около местото на сблъсъка.
Предвид изложеното, съдът счита, че следва да потвърди обжалваното
наказателно постановление като законосъобразно, тъй като не са налице
основания за неговата отмяна или изменение.

Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0362-000325/06.07.2022
г. на началника на РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра, с което на В. З. С.,
с ЕГН: **********от *** за извършено нарушение на чл. 37, ал.2 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2 във връзка с чл. 179, ал.1, т.5, пр. 4
от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв.,
като законосъобразно.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
6