О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………….2020
г.
Административен съд – Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година в
състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
Като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1649/2019
г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
С подадена по електронна поща молба с. д. № 4686/11.05.2020
г. /л. 92 и 93/ пълномощникът на жалбоподателя адвокат Б. е поскал от съда на
основание чл. 248 ал. 1 ГПК да допълни в частта за разноските постановеното по
делото решение № 507/22.04.2020 г. като осъди ответника да заплати на
доверителя му направените по делото съдебни разноски, за които своевременно е
направил искане и е представил списък по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК.
В едноседмичния срок по чл. 248 ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК не е постъпил писмен отговор от насрещната по делото страна община Ветрино.
Съдът като прецени, че е сезиран с предявено в срока
по чл. 248 ал. 1 предл. първо ГПК искане на процесуално легитимирано лице,
намира същото за процесуално допустимо и поради това за подлежащо на
разглеждане по неговата основателност.
По основателността на искането съдът съобрази
следното:
С постановеното по делото решение № 507/22.04.2020 г.
съдът е изменил по жалба на ЗПК „Нива“ – с. Ветрино взетото по протокол №
2/25.04.2019 г. решение на комисията по чл. 210 ЗУТ при община Ветрино в
оспорените му с жалбата части досежно
определеното обезщетение за сервитутите при изграждане на линеен енергиен обект
„Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз” ЕАД паралелно
на северния /магистрален/ газопровод до Българо-сръбската граница” в
собствените на ЗПК „Нива” поземлени имоти като го увеличил, както следва:
1/ за засегнатата от сервитута площ от 0, 104 дка в
нива в землището на с. Ветрино, местността „Ботуша”, цялата с площ 6 000 кв.
м., категория ІІ, с идентификатор по КККР 10865.108.33 – от 96 лв. на 145 лв.;
2/ за засегнатата от сервитута площ от 1, 269 дка в
нива в землището на с. Ветрино, местността „Ботуша”, цялата с площ 30 000 кв.
м., категория ІV, с идентификатор по КККР 10865.102.23 – от 1 168 лв. на 1 768
лв.;
3/ за засегнатата от сервитута площ от 4, 048 дка в
нива в землището на с. Ветрино, местността „Ботуша”, цялата с площ 10 000 кв.
м., категория ІV, с идентификатор по КККР 10865.103.26 - от 3 727 лв. на 5 640 лв.;
4/ за засегнатата от сервитута площ от 1, 804 дка в
нива в землището на с. Ветрино, местността „Бабука”, цялата с площ 3 000 кв.
м., категория ІІ, с идентификатор по КККР 10865.74.19 - от 1 661 лв. на 2 513 лв.
При постановяване на решението съдът не се е
произнесъл по направеното с жалбата и поддържано от пълномощника на
жалбоподателя в последното съдебно заседание искане в полза на доверителя му да
се присъдят направените съдебни разноски, за които по делото е представен
списък по чл. 80 ГПК. Това искане намира правното си основание в чл. 143 ал. 1 АПК, според който когато съдът отмени обжалвания административен акт държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт. В случая с изменението на обжалваното решение на комисията по
чл. 210 ЗУТ посредством увеличението на определеното на ЗПК „Нива“ парично обезщетение
за собствените й имоти, засегнати от сервитутите при изграждането на процесния
линеен енергиен обект, е постигнат целеният с жалбата ефект, поради което предвид
своевременно направеното искане с основание чл. 143 ал. 1 АПК, съдът е следвало
да се произнесе с решението и по въпроса за разпределянето на отговорността за
разноски. Това обуславя основателността на искането по чл. 248 ал. 1 ГПК за
допълване на решението в тази част.
Относно размера на съдебните разноски, които следва да
се присъдят на жалбоподателя по реда на чл. 248 ал. 1 ГПК съдът намира
следното:
По делото са налице доказателства за следните
направени по вид и размер разноски от страна на жалбоподателя: 50 лв. заплатена
държавна такса при завеждане на делото /л. 11 от съдебното досие/; 300 лв. депозит
за вещо лице по извършената и приобщена към доказателствения материал съдебно-оценителна
експертиза като сумата е внесена на два пъти с издадени платежни нареждания за
200 лв. и за 100 лв. /л. 39 и л. 91, гръб/ и 1200 лв. за договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално
представителство от адвокат. Във връзка с последното в приложения на л. 81 от
съдебното досие договор от 26.02.2020 г. за правна помощ и съдействие изрично е
удостоверено и скрепено с подписите на двете страни обстоятелството, че
договореното възнаграждение от 1200 лв. е заплатено в брой на адвоката при
подписване на договора. В тази част договорът има характер на разписка за
извършеното плащане, поради което е достатъчно доказателство за разходването на
средствата в посочения размер.
С определението по чл. 248 ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК
всички направени разноски в общ размер на 1 550 лв. /50 лв. + 300 лв. +
1200 лв./ следва да се присъдят на жалбоподателя „ЗПК „Нива“ като ответната по
делото страна община Ветрино следва да бъде осъдена да ги заплати изцяло, на
основание чл. 143 ал. 1 АПК.
Действително, в последното съдебно заседание
пълномощникът на заинтересуваното лице „Булгартрансгаз“ ЕАД е направил в
пледоарията по съществото на спора възражение за прекомерност на размера на
договореното и заплатено възнаграждение на процесуалния представител на
жалбоподателя адвокат Б.. Това възражение изхожда обаче от нелегитимирана
страна като се има предвид, че с чл. 143 ал. 1 АПК заплатените от жалбоподателя
държавни такси, разноски в производството и възнаграждение за един адвокат,
когато такъв е бил упълномощен, се възлагат в тежест на бюджета на органа,
издал отменения, респективно изменения административен акт, а не в тежест на
заинтересуваното лице. Поради това надлежно легитимирана да направи подобно
възражение в процеса е единствено община Ветрино в качеството си на ответна по
спора страна съгласно чл. 215 ал. 2 ЗУТ. Отсъствието на подобно възражение от нейна
страна сочи на липсата на надлежно сезиране на съда за преразглеждане на
въпроса относно размера на дължимото за възстановяване на основание чл. 143 ал.
1 АПК адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК,
постановеното по делото решение № 507/22.04.2020 г. със следния диспозитив:
ОСЪЖДА община Ветрино да заплати на ЗПК „Нива“ – с
Ветрино направените по делото разноски в
общ размер на 1550 /хиляда петстотин и петдесет/ лева.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в
седемдневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: