Р
Е Ш Е Н И Е
№
2245/11.12.2023г.
гр.
Пловдив, 11.12.2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на тридесети ноември, през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря Станка Журналова и участието на прокурора ГИНКА ЛАЗАРОВА, като
разгледа докладваното от Председателя КАНД № 2170 по описа на съда за 2023 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Обжалвано е Решение № 859/22.05.2023г.,
постановено по АНД № 7372/2023г. по описа на РС гр.Пловдив, III н.с., в частта, с която е отменено наказателно постановление № 22-1030-005595/05.08.2022 година на Началник сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР
гр. Пловдив, с което на Л.В.В., ЕГН **********, на основание чл.177, ал.3,т.1
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за
нарушение на чл. 126 от ЗДвП.
Жалбоподателят Началник група в ОД на
МВР Пловдив, секто „Пътна полиция“, иска да се отмени решението. Излага доводи
за неправилност и небоснованост на обжалваното решение. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Л.В.В. оспорва жалбата и
излага доводи за това, че отмененото НП е незаконосъобразно и правилно е било
отменено. Претендира разноски.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е
неоснователна.
Съдът, като провери законосъобразността
на въззивното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с
оглед обхвата на служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК във връзка с чл.63
ал.1 пр.2 от ЗАНН, намери следното:
В рамките на предмета на касационното
производство, районният съд е бил сезиран с жалба против НП № 22-1030-005595/05.08.2022 година на Началник сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР
гр. Пловдив, с което на Л.В.В., ЕГН **********, на основание чл.177, ал.3,т.1
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за
нарушение на чл. 126 от ЗДвП.
Същото е издадено въз основа на АУАН №
492040 от 05.07.2022г., според който на 05.07.2022г. жалбоподателят е
управлявал специален автомобил Ивеко Дейли 35Ц18 с рег. № *** с маса по
контролен талон 2020 кг., като превозвал товар – лек автомобил Мерцедес CLS400 4matic, с рег. № ***, чиято маса, според документите
била 1935 кг.
За да отмени наказателното постановление
в тази част, районният съд е приел, че липсва материална компетентност на
органите на МВР. Отделно от това е изложено, че е нарушена разпоредбата на
чл.52 от ЗАНН, тъй като не е извършено пълно и цялостно разследване относно
теглото на превозвания автомобил и са направени само предположения без да са
извършени реални измервания, а изводите на контролните органи са само по
документи. По отношение на санкционната норма е прието, че неправилно е
приложена, тъй като не съответства на вмененото нарушение.
Решението е неправилно.
Вмененото нарушение е по чл. 126 ЗДвП.
Според тази разпоредба, при превозване на товари масата на натовареното пътно
превозно средство не трябва да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за
регистрация. За установяване нарушение на така определеното правило за
поведение е достатъчно сбора от масата на натовареното и на превозващото ППС да
надвишава допустимата максимална маса според свидетелството за регистрация на превозващото
ППС. Проверката на това обстоятелство е на база документите на двете ППС и,
противно на възприетото от районния съд не е необходимо за установяване на
нарушението да се извършват замервания от контролните органи.
Тук се налага съпоставката с нарушението
по чл.139, ал.1, т.2 от същия закон, фактическия състав на което се осъществява
чрез управление на автомобил, чието натоварване на осите надвишава нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, което се
обвързва с хипотезите на чл.6 и чл. 7 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ,
и за установяването на което е необходимо измерване при проверката на
натоварването на осите на управлявания автомобил. За установяването на това
нарушение е необходимо наличието на годно техническо средство за измерване,
съответно компетентност на проверяващите органи да боравят с това техническо
средство. От тук, факта на извършване на нарушението, за да е установено и
несъмнен, е необходимо да има измерване с годно техническо средство.
За процесното нарушение по чл.126 от ЗДвП е достатъчна констатацията по документи. И след като е направена
констатация за превишение на допустимата максимална маса и тази констатация е
отразена в съставения АУАН, който по силата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има
доказателствена сила до доказване на противното, то в тежест за оспорващия
наказателното постановление е било да установи, че отразените факти относно
констатираното надвишаване на допустимата максимална маса не отговарят на това,
което е по документи. След като не е оборена констатацията в АУАН, то следва да
се приеме, че нарушението надлежно е било установено, а не да се прави извод, че
е нарушена разпоредбата на чл.52 от ЗАНН и, че нарушението не е установено, а
се базира само на предположения. Следва да се отбележи, че санкционираното лице
никъде не прави възражения за това по свидетелство за регистрация да са налице
различни максимално допустими маси на превозващото и на превозваното средство.
Възраженията му се свеждат до липса на надлежно измерване, което за
установяване на процесното нарушение, каза се, не се предвижда.
Неправилни са изводите и за липса на
компетентност на органите, съставили АУАН и НП, точно защото нарушението по
чл.126 от ЗДвП е установено на база на документи, а не чрез измерване на масата
на ППС. Анализът на разпоредбите на чл.166 и чл.167 от ЗДвП действително води
до извод, че правомощията за извършване на проверки за спазване на общата маса
и осовото натоварване на превозното средство са възложени на длъжностните лица на Агенция
"Митници", Агенция "Пътна инфраструктура" и Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация". По аргумент от чл.35 от НАРЕДБА
№ 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства (Загл. изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.), на тези органи е възложена
компетентност и относно контрола по пътищата на извънгабаритните и/или тежки
ППС, като тук следва да се отбележи обаче, че съгласно чл.37 от същата наредба
изрично е предвидена компетентност и на органите на МВР да съставят актове при
нарушаване на изискванията за габаритните размери, общата маса или
натоварването на ос.
Но разглежданата компетентност е
различна от компетентността да се извърши документалната проверка относно
допустимата максимална маса на превозното средство, още повече, че тук не става
въпрос за извънгабаритно ППС. Действително, ако става въпрос за спазване на
въведеното с чл.139, ал.1,т.2 от ЗДвП правило, според което движещите се по
пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на
ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, то тук компетентността се определя на база на
правомощията на контролните органи, разписани в приложимата Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ, към която препраща нормата на закона, между които
контролни органи, каза се, са и тези към МВР.
Но разпоредбата на чл.126 от ЗДвП не борави
с понятието „размери, маса и
натоварване на ос“, а
с понятието „допустима максимална маса, отразена
в свидетелството му за регистрация.“. Според §6 от ДР на ЗДвП т. 34 и т. 35
"Технически допустима максимална маса" е максималната маса на пътното
превозно средство в натоварено състояние, посочена от производителя, допустима
за неговата конструкция и производствено изпълнение, а "Допустима максимална маса" е
разрешената максимална маса на пътното превозно средство в натоварено
състояние, определена за допустима от компетентните органи. И двете са зададени
отнапред и въведени в съпровождащите документи на превозното средство.
Следва да се отбележи още, че според
чл.167а,ал.6 от ЗДвП регистрите за установяване на допустимата максимална маса
се водят от МВР.
Отделно от това, според определящата
компетентността разпоредба на чл.165 от ЗДвП, определените от министъра на
вътрешните работи служби контролират спазването на правилата за движение от
участниците в движението, техническата изправност и обезопасяването на товарите
на движещите се по пътя пътни превозни средства. Техническата изправност и
обезопасяването на товарите е общо понятие, което включва несъмнено и
съответствието на масата на натовареното пътно превозно средство с допустимата
максимална маса. Правомощията по чл.165 от ЗДвП включват
спазването на всички правила за движение, съобразно изричното оправомощаване на
различните полицейски органи вкл. и по чл. 126 и чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Да се приеме обратното, би означавало,
че установяването на всички нарушения, които включват във фактическия си състав
допустимата максимална маса на превозното средство, не попада в обхвата на
материалната компетентност на органите на МВР, а такива нарушения са и тези по
чл.83, чл.94, ал.3, чл.150а, чл.155,ал.9 от ЗДвП.
Затова и съдът приема,че не е налице
липса на компетентност.
Правилно е заключението на районния съд,
че приложената санкционна норма е несъответна на констатираното нарушение. Разпоредбата
на чл.177,ал.3,т.1 от ЗДвП се съотнася към нарушенията по чл.139,ал.1,т.2 от ЗДвП, а не по чл. 126 от с. з., като трябва да се посочи, че нарушението на
тази норма се санкционира по субсидиарния състав на чл. 185 от ЗДвП. Този извод
се налага от изпълнителното деяние, описано в санкционния състав по чл. 177,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП, който съвпада с текста на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП -
"размери, маса или натоварване на ос", като по този състав следва да
се санкционират нарушения, които следва изрично да са посочени с оглед
конкретно нарушена хипотеза на чл. 6 от Наредбата, изразяващи се също в
превишаване на допустимата максимална маса. Нарушенията по чл. 139, ал. 1, т. 2
от ЗДвП са свързани с изискванията към техническите характеристики на
превозните средства и по-специално - маса, размери и натоварване на ос, докато
нарушението на чл. 126 от ЗДвП е свързано с нарушаване на правилото, въвеждащо
ограничение при превоз на товари, масата на натовареното ППС да не надвишава
максимално допустимата маса, отразена в свидетелството му за регистрация. В
случая процесното нарушение е именно такова. Максимално допустимата маса по
СРМПС е 3500 кг., като при маса на ПС 2020, също според СРМПС и маса на
превозваното МПС 1935кг., сборът от двете последни е по-голям от 3500кг.,
поради което нарушение има и то е следвало да се санкционира по единствената
възможна санкционна разпоредба, а именно по чл.185 от ЗДвП.
С оглед на изложеното до тук се налага
отмяна на обжалваното решение. Наказателното постановление следва да се измени,
като се приложи правилната санкционна норма. Изменението на наказателното
постановление, включително и само по отношение на приложимата санкционна норма,
не попада в правомощията на касационната инстанция, с оглед разрешенията,
дадени в Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г.,
ОСС, І и ІІ колегия, и застъпеният в
същото като водещ принцип за правото на справедлив съдебен процес. Затова и изменението на НП следва да се извърши
от районния съд.
По изложените съображения решението на
районния съд следва да бъде отменено като делото бъде върнато на същия съд за
ново разглеждане от друг състав, който, в пределите на възприетата като
приложима от касационната инстанция санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП и
квалификация на извършеното нарушение по чл.126 от ЗДвП, да осигури възможност
на жалбоподателя за надлежна защита.
При новото разглеждане на делото
районният съд следва да се произнесе, с оглед изхода на спора, и по
отговорността за разноските при предходното му разглеждане, включително по
разноските в настоящото касационно производство – чл. 226, ал. 3 от АПК вр. чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение
№ 859/22.05.2023г., постановено по АНД № 7372/2023г. по описа на РС гр.Пловдив,
III
н.с., в частта, в която е отменено
наказателно постановление № 22-1030-005595/05.08.2022 година на Началник сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР
гр. Пловдив, с което на Л.В.В., ЕГН **********, на основание чл.177, ал.3,т.1
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за
нарушение на чл. 126 от ЗДвП, както и в частта, в която ОД на МВР Пловдив е
осъдена да заплати на Л.В.В. разноски в размер на 363,63лв.
ВРЪЩА
делото
за ново разглеждане от друг състав на Районен съд гр.Пловдив, при съобразяване
на дадените указания по приложението на закона в мотивите на настоящото
решение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: