Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 03.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на трети юли през две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 14013 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т.С.“
ЕАД обосновава правния си интерес от предявяване на исковете с твърдения, че в
негова ползва е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните вземания срещу ответника Л.Н.Б., която е възразила срещу
заповедта в срока по чл. 414 ГПК. Поддържа, че между него и ответницата е
налице валидно облигационно отношение при общи условия, като последната е
потребител на топлинна енергия в качеството ѝ на собственик на имот,
находящ се в гр. ***, ***. Излага, че съгласно общите условия на дружеството
потребителите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
дружеството, като топлопреносното дружество начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни
сметки. Твърди, че ответницата е ползвала доставената от дружеството топлинна
енергия и към настоящия момент не е погасила задълженията си. Пояснява, че
разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово
разпределение, като по отношение на сградата, в която се намира имотът на
ответницата, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с „Т.С.“ ЕООД. Посочва, че сумите за процесния имот са
начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са
изготвяни изравнителни сметки от „Т.С.“ ЕООД на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Заявява, че за предоставената услуга дялово разпределение
клиентите дължат суми за разпределение на топлинна енергия към топлопреносното
предприятие съгласно чл. 61 от Наредба №16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването.
Отправя
искане до съда за приемане за установено, че ответницата дължи на ищцовото
дружество следните суми:
1) сумата от 664.92 лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, ***, ведно със
законната лихва, считано от 07.03.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението;
2) сумата от 47.48 лева, представляваща
такса за извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва,
считано от 07.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението;
3) сумата от 112.58 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата от 664.92 лева за периода от 16.09.2015 г. до
21.02.2018 г.,
4) сумата от 9.86 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата от 47.48 лева за периода от 16.09.2015 г. до
21.02.2018 г.,
за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 7081/2018
г. по описа на ВРС.
Претендира
присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК ответницата Л.Н.Б. не е депозирала отговор. Един ден след изтичане
на срока за отговор /видно от пощенското клеймо/ същата е подала становище по
делото, с което частично признава предявените искове. Не оспорва, че за
процесния период за собствения ѝ имот, находящ се на горепосочения адрес
в гр. София, е разпределеното количество топлинна енергия, отдавано от
сградната инсталация, на посочената от ищеца стойност, като топлинната енергия
е доставена и отчетена по установения в договора и общите условия ред, както и
че правилно ѝ е начислена такса за услугата дялово разпределение в
претендирания от ищеца размер. Прави възражение за погасяване по давност на
задължението, начислено по фактура № **********/31.07.2015 г. за отоплителен
сезон м.05.2014 г. – м.04.2015 г. в общ размер от 443.32 лева, от които главница
в размер на 345.05 лева и лихва в размер на 98.27 лева. В останалата част
признава иска по основание и размер.
Прави
искане за разсрочване изпълнението на решението.
В
проведеното по делото първо съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си
представител, оттегля направеното признание, като оспорва изцяло размера на
предявените вземания и начина на тяхното изчисление. В хода на устните
състезания страната признава исковата претенция, с изключение на вземанията по
фактурата, издадена на 31.07.2015 г. и отнасяща се за периода от 01.05.2014 г.
до 30.04.2015 г., които счита за погасени по давност.
С Определение № 7458/11.06.2019 г. в качеството на трето
лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД е конституирано „Т.С.“ ЕООД.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното ч. гр. д. № 7081 по описа за 2018 г. на ВРС се установява,
че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство, срещу която в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника. В изпълнение
указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил
установителни искове за вземанията си. Поради изложеното съдът намира, че се
породил правен интерес от провеждане на настоящото производство и същото е
допустимо.
За да бъде уважен предявеният главен иск, следва да се установи
наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) наличието на валидно
възникнало облигационно отношение с ответника, по силата на което Л.Н.Б. е
потребител на топлинна енергия за имот, представляващ ап. 99, находящ се в гр. ***,
която сграда е присъединена към топлопреносната мрежа; 2) че за процесния
период на последната е разпределено количество топлинна енергия, отдавано от
сградната инсталация, доставена и отчетена по предвидения в сключените
индивидуални договори и общите условия към тях ред, в претендираните размери.
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и за
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че етажната
собственост на адрес: гр. ***, е присъединена към топлопреносната
мрежа на „Т.С.“ ЕАД, както и че ответникът Л.Н.Б. е потребител на топлинна
енергия за имот, представляващ ап. 99, находящ се на горния административен адрес.
Следователно между страните е безспорно наличието на наличието на валидно
възникнало облигационно отношение между тях по повод доставката на топлинна
енергия в процесния имот, както и че сградата, в която същият се намира, е присъединена към топлопреносната мрежа на
ищцовото дружество. Ответната страна единствено оспорва вземанията по първата
от процесните фактури като погасени по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 139,
ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 - чл. 145 от Закона за
енергетиката и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, издадена
от министъра на икономиката и енергетиката. Дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
чрез средства за търговско измерване на количеството топлинна енергия в
абонатната станция; средства за дялово разпределение за отопление -
индивидуални топломери; средства за дялово разпределение за битово горещо
водоснабдяване - общ водомер и индивидуални водомери за топла вода /чл. 140,
ал. 1 ЗЕ/. Чл. 140а предвижда, че общото консумирано количество топлинна
енергия в сграда - етажна собственост, се разпределя за горещо водоснабдяване и
за отопление. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,
се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите
/чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/.
По делото са ангажирани специални знания в областта
на топлотехниката, посредством проведената съдебно-техническа експертиза,
заключението по която съдът кредитира като компетентно изготвено, подробно и
аргументирано. От същото се установява, че сградата, в която се намира процесният
имот, е с централизирано топлоснабдяване, като през исковия
период същото не е прекъсвано. Вещото лице А. е посочило, че в ап. 99 има два
отоплителни радиатора, на които са монтирани топлинни разпределители,
показанията на които са нулеви. Въз основа на изложеното достига до извод, че
радиаторите не са работили. Допълнително излага, че в апартамента е монтиран
водомер за топла вода, който е отчел потребление. Съгласно заключението за
периода 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. процесният обект на потребление е с
неотчетени показания на уредите, като на абоната е начислено количество топла
вода 56.688 куб. м. съобразно разход по предходен период. Отбелязано е, че през
м. май, когато е извършван отчет на уредите за дялово разпределение, не е
осигурен достъп до имота на представител на „Т.С.“ ЕООД. Отчет на показанието
на водомера е извършен на 30.05.2016 г. и за отоплителен сезон 2015/2016 г. на
ответницата са начислени 3.312 куб. м. топла вода. По отношение на отоплителен
сезон 2016/2017 г. е посочено, че е извършен отчет на показанията на уредите за
дялово разпределение, като е констатирано, че радиаторите не са потребили топлинна енергия и е отчетено количество потребена
топла вода в размер на 63 куб. м. Вещото лице изразява становище, че
разпределението на топлоенергията през процесния период е извършвано в
съответствие с нормативно уредената методика и при съобразяване на приетите от
КЕВР пределни цени. Посочва, че топлоенергията, отдадена от сградната
инсталация е изчислена коректно. Излага, че за процесния период /от м. май 2014
г. до м. април 2017 г./ на ответницата не е начислявана топлоенергия за
отопление, отдадена от радиаторите, а само топлоенергия, за отопление, отдадена
от сградната инсталация на обща стойност 244.25 лева. Наред с това е начислена
сума в размер от 700.80 лева за топлоенергия за БГВ, както и сума в размер на
63.60 лева за услугата дялово разпределение. След изготвяне на изравнителните
сметки за доплащане са останали допълнително 167.29 лева. Изрично вещото лице е
посочило, че общият топломер в абонатната станция е преминал необходимите
метрологични проверки.
Изслушано в съдебно заседание, вещото лице поддържа
представеното заключение.
От заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира
като компетентно изготвено и обосновано се установява, че липсват данни за
извършени плащания на начислените суми за топлинна енергия за процесния период.
Вещото лице С. е посочило, че претендираните суми са осчетоводени с две
фактури, както следва: № 64913590/31.07.2015 г. за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2015 г. и № 81790447/31.07.2017 г. за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г. Задължението по първата от посочените фактури включва дължими
суми за подгряване на вода и отопление в общ размер от 483.42 лева, от които е
прихваната сума в размер на 138.37 лева, като дължимият остатък възлиза на
345.05 лева. Отбелязано е, че сумата съвпада с дължимата съобразно извършените
изчисления от вещото лице А.. С втората от посочените фактури са остойностени задължения за подгряване на вода и отопление
на обща стойност 373.71 лева, като след извършено прихващане на сума в размер
на 53.84 лева е формиран остатък в размер на 319.87 лева. За същия период
вещото лице А. е изчислило, че задълженията за процесния обект възлизат на
369.25 лева. Вещото лице С. е посочило, че задълженията за процесния период по
пера са в следните размери: за подгряване на вода – 677.51 лева, за отопление –
175.16 лева, за такса дялово разпределение – 47.48 лева. Посочено е, че
обезщетението за забава върху претендираната главница за периода от изпадането на ответника в забава до 21.02.2018 г.
възлиза на 125.35 лева.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.
Уточнява, че съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза дължимите
суми за процесния период са на по-висока стойност от фактурираните. Посочва, че
обезщетението върху дължимата такса за дялово разпределение се равнява на сбора
от сумите, посочени на редове едно и две, както и от ред пети до ред
предпоследен от таблицата по т. 5 от заключението, т.е. същото се равнява на
9.62 лева. Остатъкът от общо изчисления размер на обезщетението за забава
/115.73 лева/ е начислено върху дължимите суми за топлинна енергия.
Следователно от събраните по делото доказателства и в
частност – от експертните заключения се установява, че дяловото
разпределение на топлинната енергия за процесния имот през исковия период е
извършено правилно и в съответствие с действащата нормативна уредба, като делът
на ответника за ползвана топлинна енергия е изчислен точно. Потвърждава се и
размерът на претендираното вземане за услугата дялово разпределение. Размерът
на исковите претенции се признава и от ответната страна. Поради така изложените
съображения съдът намира, че през процесния период топлопреносното дружество е
доставило топлинна енергия в сградата, в която се намира имотът на ответника.
Същата е отчитана и разпределена в съответствие със закона и общите условия,
като претендираните от ищеца суми са начислени правилно. Следователно предявените
главни искове са доказани както по основание, така и по размер, и следва да
бъдат уважени.
Що се отнася до акцесорните
искове, този за обезщетение за забава, начислено върху главницата за потребена
топлинна енергия, следва да бъде уважен изцяло, доколкото размерът на
претенцията се потвърждава от заключението на ССчЕ.
Колкото до претенцията за обезщетение за забава, начислено върху дължимата сума
за дялово разпределение, същата следва да бъде уважена до установения съгласно
експертизата размер от 9.62 лева и да бъде отхвърлена за разликата над тази
сума до пълния предявен размер от 9.86 лева.
Възражението
за погасяване по давност на част от претендираните вземания не следва да бъде
обсъждано като преклудирано,тъй като отговорът на
исковата молба е постъпил един ден след изтичане срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
По искането
по чл. 241, ал. 1 ГПК:
Съгласно чл. 241, ал. 1 ГПК при постановяване на
решението съдът може да отсрочи или разсрочи неговото изпълнение с оглед
имотното състояние на страната или други обстоятелства. В изпълнение на
изричните указания на съда, дадени с определението за насрочване, с молба вх. №
66075/12.09.2019 г. ответницата е представила удостоверение, съгласно което към
04.09.2019 г. основното ѝ месечно възнаграждение е в размер на 1706 лева.
Приложени са и доказателства за задължения по два договора за кредит с размер
на месечната погасителна вноска към настоящия момент съответно от 18.87 лева и
448.60 лева. Видно от Решение № 2375/28.05.2018 г., влязло в сила на 14.06.2018
г., непълнолетният Никола Николаев Маринов е настанен в семейството на
ответницата. Настаняването е за срок от две години, считано от влизане в сила
на решението, който срок понастоящем е изтекъл.
Съдът, като
съобрази имотното състояние на страната, съпоставено с размера на дължимите към
ищцовото дружество суми, намира молбата за разсрочване на изпълнението за неоснователна.
По
разноските:
С оглед изхода на спора и предвид отправеното от
страна на ищеца искане, съобразно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски за държавна такса /25 лева/ и
юрисконсултско възнаграждение /50 лева/ съразмерно на уважената част от
исковете в общ размер от 74.98 лева.
Наред с
изложеното на ищеца следва да бъдат присъдени и разноски за исковото
производство. Общо извършените такива включват заплатена държавна такса – 75
лева и депозити за съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза – 300 лева.
На същия съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ следва да бъде определено възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100 лева. При съобразяване на размера на реално
извършените разноски на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за исковото
производство съразмерно на уважената част от исковете в общ размер от 474.86
лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че ответникът Л.Н.Б., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на
ищеца „Т.С.“ ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: СУМАТА ОТ 664.92 лева
/шестстотин шестдесет и четири лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. ***, ***, ведно със законната лихва,
считано от 07.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; СУМАТА ОТ 47.48 лева /четиридесет и седем
лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща такса за извършена
услуга за дялово разпределение, ведно
със законната лихва, считано от 07.03.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението; СУМАТА ОТ 112.58 лева /сто и дванадесет лева и петдесет и осем
стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата от 664.92 лева
за периода от 16.09.2015 г. до 21.02.2018 г., СУМАТА ОТ 9.62 лева /девет лева и шестдесет
и две стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата от 47.48
лева за периода от 16.09.2015 г. до 21.02.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр. дело № 7081/2018 г. по описа на ВРС, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава върху главницата от 47.48 лева за
разликата над сумата от 9.62 лева /девет лева и шестдесет и две стотинки/ до пълния претендиран размер на вземането
от 9.86 лева /девет лева и осемдесет и шест стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ искането
на Л.Н.Б., ЕГН **********,***, за разсрочване на изпълнението на решението.
ОСЪЖДА Л.Н.Б.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.“
ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление ***, СУМАТА ОТ 74.98 лева /седемдесет и четири лева
и деветдесет и осем стотинки/, представляваща
сторени в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Л.Н.Б.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.“
ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление ***, СУМАТА ОТ 474.86 лева /четиристотин седемдесет и четири лева
и осемдесет и шест стотинки/, представляваща сторени в исковото
производство разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД, *** – „Т.С.“ ЕООД, ***, със
седалище и адрес на управление:***.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: