Р
Е Ш Е Н И Е №
К., 25.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито
съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав
Председател
: КЕТИ КОСЕВА
При участието на секретаря Галина Гилева като разгледа докладваното от съдия Косева гр.
дело № 3121/2018 година за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с пр. осн. чл.422 ГПК и при условията на евентуалност осъдителни искове за парично вземане с
правно основание договорните отношения между страните във връзка с чл.79 ЗЗД.
Ищецът "Р. (Б.)ЕАД, със седалище и адрес на
управление:*** моли съда да постанови решение, с което да установи спрямо Е.И.У.,
ЕГН ********** съществуването и изискуемостта на вземанията на Банката,
произтичащи от Договор за потребителски кредит от 24.04.2014 г., съгласно
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1993 по описа
за 2018 г. на РС- К.за изискуема главница в размер на 9596,55 лв.; изискуема
редовна лихва в размер на 521,39 лв., начислена за периода от 15.05.2017 г. до
07.06.2018 г. включително; изискуема наказателна лихва в размер на 403,70 лв.,
начислена за периода от 15.06.2017 г. до 30.07.2018 г. включително; законна
лихва за забава за периода от 01.08.2018 г. до изплащане на вземането.
При условията
на евентуалност на основание чл. 79, във връзка с чл. 86 от ЗЗД и във връзка с т.
116 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, моли съда да осъди Е.И.У. да заплати на
Банката изискуема главница в размер на 9596,55 лв., от която 2128,40 лв. -
просрочени главници за периода от 15.06.2017 г. до 15.05.2018 г. включително и
предсрочно изискуема главница от 08.06.2018 г. в размер на 7468,15 лв.; изискуема
редовна лихва в размер на 521,39 лв., начислена за периода от 15.05.2017 г. до
07.06.2018 г. включително, от която просрочени редовни лихви за периода от
15.05.2017 г. до 15.05.2018 г. включително в размер на 491,96 лв. и начислена
редовна лихва за периода от 15.05.2018 г. до 07.06.2018 г. включително в размер
на 29,43 лв. върху предсрочно изискуема главница от 08.06.2018 г.; изискуема
наказателна лихва в размер на 403,70 лв., начислена за периода от 15.06.2017 г.
до 30.07.2018 г. включително, от която начислени наказателни лихви в размер на
225,94 лв. върху просрочени главници за периода от 15.06.2017 г. до 30.07.2018
г. включително и начислена наказателна лихва в размер на 177.76 лв. върху
предсрочно изискуема главница от 08.06.2018 г., за периода от 08.06.2018г. до
30.07.2018г. включително; законна лихва за забава от датата на исковата молба
до изплащане на вземането.
С Договор за
потребителски кредит от 24.04.2014 г. Банката е отпуснала на кредитополучателя Е.И.У.,
кредит в размер на 15346, 50 лв. за рефинансиране на кредит и за потребителски
нужди с краен срок на погасяване 15.05.2021 г., съгласно чл. 1 от Договора.
Съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ, договорът за банков кредит е лихвоносен. В чл. 4
от Договора страните са уговорили възнаграждение за кредитора за отпуснатия
кредит - редовна лихва. Съгласно чл.4.1 от Договора за първите 12 месеца,
считано от датата на усвояване на кредита, Кредитополучателят заплаща на
Банката фиксирана годишна лихва в размер на 7.50% , а след изтичане на срока по
чл.4.1 - годишна лихва в размер на 6 - месечен СОФИБОР + 6.003(шест цяло и три
хилядни)пункта надбавка, като стойността на 6-месечния СОФИБОР е опредЕ.за
26.02.2015 г. - 2 работни дни (спот вальор) преди 01 март. При забава в
плащането на дължими суми по Кредита, Кредитополучателят дължи на Банката
обезщетение за забава - наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 (десет)
пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до
окончателното изплащане на забавените задължения.(чл.4.6 от Договора). Съгласно
чл. 5.2. от Договора, кредитът следва да бъде погасен на 84 анюитетни месечни
погасителни вноски, дължими на 15-то число на съответния месец, считано от
15.06.2014 г. до 15.05.2021 г., с включващи приложимата годишна лихва съгласно
чл.4.1, съответно чл.4.2 от Договора. Размерът на анюитетната погасителна
вноска дължима за първите 12 месеца от действието на договора, с включена
годишна лихва по чл.4.1 от договора е 235.39 лв.. При промяна на лихвата по
реда на чл.4.2.1 от договора се променя и дължимата месечна анюитетна вноска,
като актуалния размер се определя в нов погасителен план. Твърди, че Банката е
изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор за потребителски
кредит и закона. На кредитополучателя е
отпусната парична сума за възмездно ползване. Обстоятелства, довели до
настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията на Банката по кредита.
Основно
задължение на заемателя, съгласно чл. 430 от ТЗ е да върне заетата сума в
уговорения срок. Кредитополучателят Е.И.У. е изпаднала в забава по отношение на
плащането на месечните погасителни вноски - не са платени вноски (включващи
главница и лихва) с падежи: 15.06.2017; 15.07.2017; 15.08.2017; 15.09.2017;
15.10.2017; 15.11.2017; 15.12.2017; 15.01.2018; 15.02.2018; 15.03.2018;
15.04.2018; 15.05.2018 г. Неплащането представлява неизпълнение, дължи се на
виновно поведение на длъжника.
Твърди, че предсрочната изискуемост на всички вземания
на Банката по Договор за потребителски кредит от 24.04.2014 г. е настъпила с
достигането до адреса на кредитополучателя на писмо с изх.№ ИЗХ-001-37385 за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, съгласно чл.9.2 от Договора,
породи настъпил случай на неизпълнение - неплащане на основание чл.8.1 от
Договора. Обратната разписка удостоверява, че писмото е достигнало до адреса на
получателя и съгласно чл.12.9 от договора се счита получено. Предсрочната
изискуемост на всички вземания на Банката по Договора за кредит е осчетоводена
на 08.06.2018 г. Към момента на подаване на заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение и изпълнителен лист Е.И.У. не е погасила дължимите от нея суми по
цитирания договор за кредит.
Съгласно чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение
за забава, в случай че длъжникът не изпълни точно задължението си. Банката е
предприела действия за принудителното събиране на вземанията си. Подадено е
заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание
чл. 410 от ГПК. Впоследствие, по образуваното ч. гр. д. № 1993/2018 г. по описа
на РС-Казанлък, е издадена Заповед за изпълнение № 1172/02.08.2018 г., по
силата на която длъжникът Е.И.У. е осъдена да заплати на „Р. (Б.)ЕАД сумите
както следва: изискуема главница в размер на 9,596.55 лв. , изискуема редовна
лихва в размер на 521.39 лв., начислена за периода от 15.05.2017 г. до
07.06.2018 г. включително, изискуема наказателна лихва в размер на 403.70 лв.,
начислена за периода от 15.06.2017 г. до 30.07.2018 г. включително, законна
лихва за забава за периода от 01.08.2018 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 210.43 лв. платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 75.00 лв..
По силата на
сключения Договор за банков кредит, между страните по делото са възникнали
валидни облигационни отношения, както и е налице неизпълнение. Твърди, че ако
основанието на вземането е доказано, съдът не може да отхвърли иска като
недоказан, а е длъжен сам да определи размера. (позовава се на ТР №129/30.06.1986 г. на ОСГК
на ВС, Решение №175 от 06.06.2011 г. по гр. дело №1242/2010 г., III г.о. на
ВКС, Решение №119/24.03.2009 г. по гр. дело №1210/2006 г., II г.о. на ВКС и разпоредбата на чл. 162
от ГПК).
Твърди, че
длъжникът изпада в забава, считано от датата на получаване на настоящата искова
молба (Решение №706/30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1769/2009 г., Ш-то г. о.,
ГК). Съгласно Решение №285/1977 на II г. о. на ВС, макар и да е предявен
евентуално, искът се смята за висящ и по него съдът дължи да извърши всички
процесуални действия, насочени към разглеждането му по същество.
Относно падежиралите суми - главница и
лихви, посочени в
петитума
на исковата молба, заявява, че е приложим чл.84 от ЗЗД, а именно, че срокът
кани вместо кредитора когато вземането
произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните
вноски, които са намерили отражение в счетоводните книги на банката (Решение №
139 от 05.11.2014 г. на ВКС по търг. д.№57/2012г., 1-во т. о., ТК).
Размерът и падежите на всяка вноска са определени в
договора и за настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването
на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 от ГПК.
Твърди, че настоящата искова молба служи като ПОКАНА
за изпълнение за сумите, за който ответникът следва да бъде поканен да заплати
(главницата по кредита), от който момент длъжникът изпада в забава. Исковата му
молба има характер на уведомление до длъжника за настъпването на предсрочната
изискуемост на вземанията за главницата. Процесните вземания, претендирани с
настоящия иск, стават предсрочно изискуеми в хода на спорното исково
производство в момента на връчване на ответника на настоящата искова молба
(Решение № 178 от 12.11.2010 г. по т.д. № 60/2010г., т.к., II т.о. на ВКС).
Съдът следва да зачете този юридически факт, наред с всички факти, имащи
значение за спорното право, настъпили до приключването на съдебното дирене в
настоящата инстанция (чл. 235, ал.З от ГПК във връзка с тълкуването на т.9 от
ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС ). Когато с предявяване на иск се целят определени
правни последици, настъпването на които е обусловено от предхождащо го
едностранно волеизявление на ищеца, следва да се счете, че с отправянето на
искането до съда е упражнено и разпореденото от закона потестативно право на
неговия носител. (Решение № 61/30.04.2010 г. по т. д. № 741/2009 г. на ВКС, ТК,
първо отделение, Решение № 167 от 22.12.2014 год. на ВКС, Търговска колегия,
първо отделение по т. д. № 3174 по описа за 2013 год.)
Моли съда да
осъди ответника да заплати на "Р. (Б.)ЕАД всички направени по настоящото
дело разноски (платени държавни такси и хонорари за вещи лица), включително
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл.25 от Наредба от 06.01.2006г. за заплащането на правната
помощ както и съобразно указанията, дадени от ОСГТК на ВКС в т. 12 от ТР
№4/2013 г., съдът да се произнесе и относно разноските в заповедното
производство.
Ответницата Е.И.У.
с ЕГН ********** чрез назначеният й служебно особен представител адвокат Н.А.И.-Г.
***, счита предявените установителни искове за допустими, но неоснователни и
недоказани. Оспорва изявлението на ищеца, че предсрочната изискуемост на всички
вземания на Банката по Договор за потребителски кредит от 24.04.2014 г. е
настъпила на 08.06.2018 г. Уведомлението от банката до ответницата е непотърсено (Решение № 180/23.11.2016 г. по
т. д. № 2400/2015 г. на ВКС първо търг. отделение) и „Общите правила и чл.36,
ал.2 от Закона за пощенските съобщения не въвеждат фикция, че липсата на
фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския
оператор по чл.5, ал.3, пратката ще се счита за доставена на получателя.
Удостоверителното изявление на пощенския оператор за отсъствието от адреса и за
неявяването в пощенската служба не презумира недобросъвестното поведение на
получателя (например укриване или отказ за получаване или узнаване на
съдържанието на съобщението), тъй като последният не е страна по договора между
подателя и пощенския оператор" и „В случай, че в договора няма уговорки
относно връчването на съобщения и пощенската пратка е върната като недоставена,
независимо от причините за това, волеизявлението на кредитора за обявяване на
предсрочна изискуемост на вземането по договор за кредит не може да се счита за
получено от длъжника."
ТР по т.дело
№8/2017 г. на ВКС, ОСГТК приема, че е допустимо да се присъдят вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо. Разграничението
на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението по чл. 417 от ГПК и в
исковата молба по чл. 422 от ГПК, не е условие за редовност на исковата молба и
за уважаване на иска. Заявлението на ищеца е по чл. 410 от ГПК, поради което
намира ТР №8/2017 г. за неприложимо. Счита, че съдът не следва да се произнася
по изискуемостта на вноските с настъпил падеж, доколкото с произнасянето би се
подменило основанието на предявените искове.
Предявените осъдителни искове счита за недопустими тъй
като от съдържанието на т. 11 б от ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва, че съединяване към иска по чл.422 ГПК на
осъдителен иск е допустимо при условията на евентуалност, когато се въвежда и
друго основание за дължимост на същото вземане, различно от това, въз основа на
което е издадена заповедта за изпълнение. Твърди, че ищецът с исковата не е
въвел никакво ново основание, различно от това на установителния иск, от което
следва, че производството в тази му част е недопустимо.
В случай че
съдът приеме за ново основание волеизявлението на банката - кредитор за
обявяване на предсрочна изискуемост на цялото вземане с получаването на
исковата молба, моли съдът да вземе предвид, че ответницата не е била намерена
нито в хода на заповедното производство, нито в настоящото исковото
производство на адреса, по справката в НБДН поради което за да бъдат защитени
правата й в настоящото производство й е назначен особен представител по чл.47,
ал.6 от ГПК. Процесуалното представителство произтича от закона /в случаите на
изрично уредено законно представителство или от договор, а представителството
чрез назначаване на особен представител не е законово, тъй като произтича от
акт на съда, / т.6 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк. д.№6/2012
г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител упражнява
процесуални права на страната, която представлява от което следва, че особеният
представител не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема
адресирани до представляваното лице правни изявления на трети лица, каквото
безспорно е уведомяването за предсрочната изискуемост на банковия кредит.
Счита, че Банката не може да претендира предсрочна изискуемост и осъдителните
искове са недоказани и неоснователни.
От представените по делото доказателства, преценени по
отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:
Въз основа на подадено на 01.08.2018 год. заявление,
по образуваното ч.гр.д. №1993/2018 по описа на РС-К.е издадена Заповед
№1172/02.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение, с която е
разпоредено Е.И.У., с ЕГН-********** ***
да заплати на „Р. /Б./” ЕАД, с ЕИК:******, със седалище и адрес на управление ***,
сумите: 9596.55 лв. (девет хиляди петстотин деветдесет и шест лева и 55 ст.)
главница, 521.39 лв. изискуема редовна лихва от 15.05.2017г. до 07.06.2018 г.
вкл., 403.70 лв. изискуема наказателна лихва от 15.06.2017г. до 30.07.2018г.
вкл. по договор за потребителски кредит от 24.04.2014 г. и законната лихва
върху главницата от 01.08.2018г. до изплащане на вземането, както и 285.43 лв.
разноски по делото, от които: 210.43 лв. държавна такса и 75 лв. юрисконсултско
възнаграждение въз основа на сключен договор за потребителски кредит от
24.04.2014 г. между „Р./Б./” ЕАД и Е.И.У..
Основание за образуване на настоящото производство е връчването
на заповедта при условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК във връзка с чл.47, ал.5 ГПК поради ненамирането на длъжницата.
Исковата молба е подадена на 30.11.2018 г.
Поради невръчване на съдебните книжа на ответницата служебно
й е назначен особен представител на разноски на ищеца. Всички съдебни книжа са
връчвани на особения представител на ответницата.
Представен е договор за потребителски кредит от
24.04.2014 г. сключен между Р.(Б.) ЕАД и Е.И.У., съгласно който Банката отпуска
на ответницата кредит в размер на 15346,50 лв. за рефинансиране на кредит и
потребителски нужди със срок на погасяване на кредита 15.05.2021 год., чрез 84
анюитетни месечни вноски, дължими на 15-то число на съответния месец, при
фиксирана лихва за първата година /първите 12 месеца/ на погасяване на кредита
в размер на 7,50% годишен лихвен процент и лихва за останалия срок на договора
равна на 6 месечния индекс СОФИБОР определен за 26.02.2015 г. плюс 6,003 пункта
като преизчислението на 6 месечния индекс СОФИБОР се прави два пъти в годината
– на 01.03. и на 01.09. При забава в плащането по договора кредитополучателят
дължи на банката обезщетение за забава-наказателна надбавка към лихвата
/уговорена в чл.4.1/ в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница
или за първата година това е 7,5% +10=17,5%. Страните са уговорили в чл. 4.5
редът за погасяване на задълженията възникнали на основание договора за кредит.
Страните са уговорил в чл.8 случаите, които се считат
за неизпълнение на договора и правата на банката при настъпване на тези случаи
в чл. 9 : да начислява наказателна надбавка върху забавената вноска от първия
ден на забавата, да обяви всички непогасени и дължими на основание договора
суми за предсрочно изискуеми. В чл.11.1 страните са уговорили настъпване на
предсрочна изискуемост при на 151-вия ден от неплащането изцяло или частично на
което и да е парично задължение по договора. Страните са се договорили всички
изявление по повод договора да се правят в писмена форма и да се считат за
получени от Кредитополучателя, ако достигнат до адреса за кореспонденция на
кредитополучателя.
Представеното по делото уведомление изх. № ИЗХ-001-37385
за предсрочна изискуемост е прието от Български пощи на 17.05.2018 год. за
доставяне на адреса на ответницата в ******, но е върнато обратно на ищеца като
непотърсено на 07.06.2018 г. видно от представената обратно разписка.
Исковата молба,
въз основа на която е образувано настоящото производство и приложенията до нея
не са достигнали до ответницата нито лично, нито чрез лице, което по силата на
правна норма или договор е овластено да приема книжа от името и за сметка на
ответницата.
Видно от изготвената
по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Й.Ц.-К. кредитът отпуснат
на ответницата в размер на 15346,50 лв.е изцяло усвоен от ответницата на 24.04.2014
г. Към 01.08.2018 год. ответницата не е изпълнила задължението си да погаси
месечните погасителни вноски с падеж: 15.06.2017; 15.07.2017; 15.08.2017;
15.09.2017; 15.10.2017; 15.11.2017; 15.12.2017; 15.01.2018; 15.02.2018;
15.03.2018; 15.04.2018; 15.05.2018 г. Общият размер на непогасените преди 01.08.2018
год. задължения възлиза на 10521,64 лв., от които 9596,55 лв. главница (от
които 2128,40 лв. редовно изискуема и 7468,15 лв. предсрочно изискуема), 521,39
лв. редовна, възнаградителна лихва (от които 491,96 лв. редовно изискуема
възнаградителна лихва и 29,43 лв. предсрочно изискуема възнаградителна лихва),
403,70 лв. наказателна лихва за забава (от които 225,94 лв. редовно изискуема наказателна
лихва и 177,76 лв. предсрочно изискуема наказателна лихва).
Размерът на задълженията на ответницата към 15.10.2019
год. (датата на изготвяне на заключението на ССЕ) при настъпила предсрочна
изискуемост на 10.05.2019 год. (датата на подаване на исковата молба) е
11797,99 лв., от които 9596,55 лв. главница (от които 4265,88 лв. редовно изискуема за периода
15.06.2017 – 15.04.2019 и 5330,67 лв.
предсрочно изискуема от 10.05.2019 г. ), 882,67 лв. редовна, възнаградителна
лихва (от които 859,84 лв. редовно изискуема възнаградителна лихва от
15.06.2017 до 15.04.2019 г. и 22,83 лв.
предсрочно изискуема възнаградителна лихва от 15.04.2019 г. до 09.05.2019 г), 1318,77
лв. наказателна лихва за забава (от които 957,27 лв. редовно изискуема
наказателна лихва от 15.06.2017 г. до 07.10.2019 г. и 361,50 лв. предсрочно изискуема
наказателна лихва от 10.05.2019 г. до 07.10.2019 г.).
След
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение не са правени погашения на задължения по договора за кредит.
От така приетите за установени факта и обстоятелства
съдът прави следните изводи:
Предявените установителни искове с правно чл. 422 от
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Като основание за възникване на вземането, предмет на
заповедта заявителят - ищец е посочил настъпила на 08.06.2018 год. предсрочна
изискуемост на парични задължения по договор за кредит въз основа на
достигането на писмо изх. № 001-37385 до адреса на длъжницата.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на
чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. (т.18 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК).
Автоматичното настъпване на предсрочна изискуемост и
формалното обявяване на такава чрез уговорка за настъпване при достигане на
адреса на длъжника противоречат на закона и на добрите нрави тъй като лишават
длъжника от правото да преустанови настъпването на последиците от обявяването
на предсрочната изискуемост. Основание за това е тълкуването на Директива 93/13
относно неравноправните клаузи в потребителските договори /Решение на СЕС от 14.03.2013г.
по дело С-415/11/, че клаузата за предсрочна изискуемост следва се преценява,
наред с другите посочени критерии, и с оглед на предоставените от националното
право възможности на потребителя да преустанови действието на предсрочната
изискуемост на кредита.
Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при
неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става
предсрочно изискуем не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател.
С подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на
непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно
изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на
длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва, поради което
задължението за остатъка от кредита, така както е заявено, не е изискуемо към
момента на подаване на заявлението.
С подаването
на исковата молба кредиторът упражнява правото си да иска принудително
изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за
предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в нея или в нарочно уведомление приложено
към нея, не означава, че е съобщено на длъжника в хипотезата, в която съдебните
книжа не са достигнали до длъжника и неговите права в образуваното исково производство
се защитават от назначен му служебно особен представител.
С Тълкувателно решение от 27.03.2019 г. по тълк. дело
№ 3/2017 г., ОСГТК на ВКС приема, че размерът на вземането при предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно
според клаузите на договора преди изменението му.
В този смисъл съдът като приема, че до момента
предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит не е обявена,
че до настъпване на предсрочна
изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен
план, съответно според клаузите на договора и че съгласно заключението на ССЕ претенциите
за 9596.55 лв. главница, 521.39 лв. изискуема редовна лихва от 15.05.2017г. до
07.06.2018 г. вкл., 403.70 лв. изискуема наказателна лихва от 15.06.2017г. до
30.07.2018 г. вкл. по договор за потребителски кредит от 24.04.2014 г. и
законната лихва върху главницата от 01.08.2018 г. до изплащане на вземането,
както и 285.43 лв. разноски по делото, от които: 210.43 лв. държавна такса и 75
лв. юрисконсултско възнаграждение въз основа на сключен договор за
потребителски кредит от 24.04.2014 г. между „Р./Б./” ЕАД и Е.И.У., видно от
констатациите на л.14 от заключението на ССЕ и информацията на ГПР намираща се
на лист 12,13 и 14 от делото - са
основателни за 6337,86 лв. редовна изискуема главница дължима за периода
15.06.2017 год. -15.02.2020 год. и
неоснователни в частта до 9596.55 лв. главница; 521.39 лв. изискуема редовна
лихва от 15.05.2017 г. до 07.06.2018 г. вкл., 403.70 лв. изискуема наказателна
лихва от 15.06.2017 г. до 30.07.2018 г. вкл. по договор за потребителски кредит
от 24.04.2014 г., законната лихва върху главницата от влизане в сила на
решението до изплащане на вземането.
Ищецът представя списък на разноските. Разноските на
ищеца в заповедното производство са в размер на 285.43 лв., от които: 210.43
лв. държавна такса и 75 лв. юрисконсултско възнаграждение. Претендира в
настоящото исково производство 2016,52 лв. разноски, от които 420,87 лв.
допълнително внесена държавна такса, 300 лв. възнаграждение за вещо лице по
ССЕ, 845,65 лв. възнаграждение за особен представител, 450 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът няма направени в производството разноски.
Ответникът съразмерно с уважената част от претенциите
следва да заплати на ищеца разноски в размер на 196,95 лв. по заповедното
производство и 1391,98 лв. по исковото производство.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че
Е.И.У., ЕГН **********,*** дължи на "Р. (Б.)ЕАД, със седалище и адрес
на управление:***, ******, вписано в ТР при АВ под ЕИК: ******, представлявано
от А.В.А.- Изпълнителен директор и М.Т.П.– Прокурист по издадената по ч.гр.д. №1993/2018 по описа на РС-К.Заповед
№1172/02.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по на основание договор
за потребителски кредит от 24.04.2014 г. сумите : 6337,86 лв. редовна изискуема
главница за периода 15.06.2017 год.
-15.02.2020 год.; 521.39 лв. изискуема редовна лихва от 15.05.2017 г. до
07.06.2018 г. вкл., 403.70 лв. изискуема наказателна лихва от 15.06.2017 г. до
30.07.2018 г., законната лихва върху
главницата от влизане в сила на решението до изплащане на вземането като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за главницата в частта над 6337,86 лв. и до 9596.55 лв. и
за времето след 15.02.2020 год. като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Е. И.У., ЕГН **********,*** да заплати на "Р. (Б.)ЕАД, със
седалище и адрес на управление:***, ******, вписано в ТР при АВ под ЕИК: ******,
представлявано от А.В.А.- Изпълнителен директор и М.Т.П.- Прокурист, действащи
чрез пълномощника си П.П.Т.-юрисконсулт сумите:
196,95 лв., представляващи разноски по
заповедното производство и 1391,98 лв., представляващи разноски по настоящото исково
производство;
Банкова
сметка, ***ните суми: IBAN: *** , BIC: ***.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред ОКРЪЖЕН СЪД Ст. З.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
След
влизане в сила на решението препис от него да се приложи към ч.гр.дело №1993/2018
по описа на РС-К.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: