№ 49
гр. София, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20231110152239 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с предявени от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу
С. А. Б. и А. О. Р. кумулативно обективно и субективно съединени
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че
ответниците дължат солидарно на ищеца следните суми: сумата от 448,28 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № **********,
сключен на 22.04.2015 г., ведно със законна лихва за периода от 28.05.2021 г.
до окончателното изплащане на вземането; сумата от 136,17 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 10.08.2017 г. до 27.05.2021 г.;
сумата от 192,66 лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение за
период от 10.04.2017 г. до 10.08.2017 г., както и осъдителен иск с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за осъждането на
ответниците да заплатят солидарно на ищеца възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги в размер на 311,21 лв., ведно със законна лихва за
периода от 28.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ЧГД № 30193/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди, че на 22.04.2015 г. е сключен Договор за потребителски
кредит № ********** между него като кредитор от една страна и от друга С.
1
А. Б. и А. О. Р. като длъжници, при следните параметри: сума на кредита: 2100
лв.; срок на кредита: 24 месеца; размер на вноската: 129,82 лв.; годишен
процент на разходите (ГПР): 49,89 %; годишен лихвен процент: 41,17%;
лихвен процент на ден: 0,11 %; както и бил избран и закупен пакет от
допълнителни услуги на стойност 1575,12 лв., като размерът на вноска по
закупен пакет от допълнителни услуги била 65,63 лв. Посочва, че длъжникът
поел задължение по Договор за потребителски кредит № **********, като го
сключва за срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер
на 195,45 лв. и падежна дата всяко 10-то число на месеца. Твърди, че А. О. Р., в
качеството си на съдлъжник по договора за потребителски кредит, се
задължила да отговаря солидарно със С. А. Б. при условията, посочени в
договора. Твърди, че С. А. Б. е пожелала с част от отпуснатия кредит да бъде
рефинансирано друго нейно задължение към ищеца в размер на 828,35 лв.
Ищецът изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на
23.04.2015 г. превел парична сума в размер на 1271,65 лв. по посочена от
длъжника С. А. Б. банкова сметка, като общата сума на отпуснатия кредит
била в размер на 2100,00 лв. На 21.08.2015 г. С. А. Б. е подала Заявление за
промяна на погасителен план към ДПК № **********, като пожелала да бъде
намален размерът на една дължима вноска. В тази връзка на 02.09.2015 г.
между „Профи Кредит България“ ЕООД, С. А. Б. и А. О. Р. бил сключен Анекс
№ 1 към ДПК № **********, с който страните се договорили размерът на
вноска № 3 да бъде намален на 50,45 лв. Длъжниците се задължили да
заплатят на договорения падеж намалените вноски, а остатъкът на същите до
пълния им размер – в края на погасителния план. Неразделна част от
сключения Анекс бил нов коригиран погасителен план, като погасителните
вноски били променени от 24 на 25 броя. На 03.09.2015 г. С. А. Б. подала
Заявление за промяна на погасителен план към ДПК № **********, като е
пожелала да бъдат отложени две погасителни вноски, с оглед на което на
29.09.2015 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД, С. А. Б. и А. О. Р. е бил
сключен Анекс № 2 към ДПК № **********, с който страните се договорили
да бъдат отложени погасителни вноска № 4 и 5, които трябвало да бъдат
заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс
бил нов коригиран погасителен план, с който погасителните вноски се
променили от 25 на 27 броя. Твърди, че длъжниците дължат и договорна
лихва в размер на 192,66 лв. за периода от падежа на първата неизплатена
2
вноска – 10.04.2017 г. до дата на изтичане на погасителния план – 10.08.2017г.
Съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет
за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК, длъжниците
дължат възнаграждение в размер на 1575,12 лв. Сочи, че предмет на
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към
Договора за потребителски кредит задължаването на кредитора да предостави
на КЛ по негово искане и при изпълнението на посочените в ОУ изисквания,
една или всички от посочените услуги, изразяващи се в: I. Приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; II. Възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски; III. Възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; IV. Възможност за смяна
на дата на падеж; V. Улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства.
Посочва, че пакетът от допълнителни услуги предоставя на ответника
право да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по
кредитиране, а са свързани с необходимостта на потребителя и неговото
конкретно житейско положение. Възнаграждението не е цената на услугите, а
е дължимо за наличието им, за възможността (опцията) длъжникът да поиска
промяна в договора му за кредит във всеки един момент от живота на
договора. Твърди, че кредтиполучателите са се възползвали от услугите от
пакета – приоритетно разглеждане, възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски. Твърди, че длъжниците не са изпълнявали поетите
договорни задължения и са направили само деветнадесет пълни и една
частична погасителни вноска. Крайният срок за погасяване на кредита
съгласно погасителния план към Договор за потребителски кредит №
********** е изтекъл на дата 10.08.2017 г., с изтичането на който срок е
настъпила и изискуемостта на задължението на ответниците в пълен размер.
Сочи, че към датата на исковата молба размерът на погасеното от длъжниците
задължение по ДПК № ********** е в общ размер на 4130.60 лв. С оглед
гореизложеното моли за уважаването на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците, с който оспорват предявения иск. Оспорват претендираните от
ищеца сума да са били изплатени от него. Оспорват претенцията за
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Оспорват и
3
претенцията за дължимост на възнаградителна лихва. Правят възражение за
погасяването на задълженията по давност. Твърдят, че договорът съдържа
неравноправни клаузи. Молят за отхвърлянето на предявените искове.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК
и чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и осъдителен иск по чл. чл. 79,
ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК.
С Разпореждане № 88956/18.07.2023 г. по ЧГД № 30193/2021 г. по описа
на СРС, III ГО, 148 гр. с. съдът е отхвърлил заявлението на „Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК *********, против солидарните длъжници С. А. Б.,
ЕГН ********** и А. О. Р., ЕГН **********, за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта, с която се иска заплащане на сумата от
311,21 лв. – възнаграждение за пакет от допълнителни услуги по Договор за
потребителски кредит № **********, сключен на 22.04.2015 г., между
страните и е указал на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК
може да предяви осъдителен иск по отношение на вземането, за което е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение в едномесечен
срок от влизане в сила на настоящото разпореждане.
Въз основа на заявление вх. № 7740/28.05.2021 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 20839 от 17.06.2021 г.
по ЧГД № 30193/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с. за следните суми, а
именно: сумата от 448,28 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № **********, сключен на 22.04.2015 г., ведно със
законна лихва за периода от 28.05.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 136,17 лв., представляваща мораторна лихва за период
от 10.08.2017 г. до 27.05.2021 г.; сумата от 192,66 лв., представляваща
неплатено договорно възнаграждение за период от 10.04.2017 г. до 10.08.2017
г., както и разноски: 17,85 лв. за държавна такса и 35,70 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
4
Препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжниците на
01.08.2023 г. В срока по чл. 414 ГПК – на 11.08.2023 г., длъжниците са подали
възражение срещу заповедта за изпълнение. С Разпореждане от 16.08.2023 г.,
връчено на 21.08.2023 г. на заявителя са дадени указания, че в едномесечен
срок от съобщението може да предяви иск за вземането си. В срока по чл. 415
ГПК – на 21.09.2023 г., ищецът е предявил иск за за вземането си.
Представен по делото е договор за потребителски кредит „Профи кредит
Стандарт“ № **********/22.04.2015 г., сключен между „Профи Кредит“
ЕООД като кредитор и С. А. Б. като кредитополучател и А. О. Р. като
солидарен длъжник, при следните параметри: сума на кредита: 2100,00 лв.;
срок на кредита: 24 месеца; размер на вноската: 129,82 лв.; ГПР – 49,89 %;
ГЛП – 41,17 %; лихвен процент на ден: 0,11 %; общо задължение по кредита:
3115,68 лв.; възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги:
1575,12 лв.; размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 65,63
лв.; Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо
задължение: 4690,80 лв.; общ размер на вноска: 195,45 лв.; дата на погасяване:
10-ти ден от месеца.
В декларация към договора /л. 10 от делото/ е отбелязано в раздел „Б“,
че договорът е подписан при Общи условия, които са негова неразделна част,
предадени са на клиента при подписването му и той е декларирал, че е
запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се
задължава да ги спазва; в раздел „А“, че клиентът декларира, че са му
предоставени: безвъзмездно на хартиен носител и на български език, в ясна и
разбираема форма, информация под формата на Стандартен европейски
формуляр, разяснения по договора с оглед преценка от клиента, доколко
предлаганият кредит съответства на възможностите и финансовото му
състояние, разяснения на преддоговорната информация, основните
характеристики на предлаганите продукти, разяснения на допълнителни
услуги и др.; в раздел „Г“, че е уведомен, че изборът и закупуването на
допълнителни услуги не е условие за сключване на договора. Ответникът е
декларирал, че при подписване на договора е получил екземпляр от договора,
ОУ и погасителен план и споразумение.
Установява се също, че част от сумата по договора за кредит в размер на
828,35 лв. е използвана за рефинансиране – съгласно т. V от договора за
5
кредит, а останалата сума в размер на 1271,65 лв. от приетото по делото
извлечение от банков превод /л. 31 от делото/ се установява, че е преведена на
ответника С. А. Б. по посочената в договора банкова сметка на 23.04.2015 г.,
чийто титуляр е ответника С. А. Б., които обстоятелства се потвърждава и от
писмо от „Банка ДСК“ ЕАД от 19.08.2024 г. на л. 44 от делото.
От представения договор за потребителски кредит и общите условия
към него се установява, че страните са уговорили предоставянето на пакет от
допълнителни услуги, съгласно чл. 15 от ОУ: чл. 15.1. – право на приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; чл. 15.2. – право на
отлагане на вноски; чл. 15.3. – право на намаляване на погасителни вноски; чл.
15.4. – право на промяна на датата на падеж; чл. 15.5. – право на право на
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
На 02.09.2015 г. е подписан Анекс № 1 към договора /лист 27/, с който е
намален размера на месечната вноска на 50,45 лв. и е променен ГПР в размер
на 46,52 %, както и ГЛП в размер на 41,17 %, за което е подписан и нов
погасителен план.
На 02.09.2015 г. е подписан Анекс № 2 към договора /лист 29 от делото/,
с който са отложени вноски № 4 и 5 по погасителния план и е променен ГПР в
размер на 39,46 %, както и ГЛП в размер на 41,17 %, за което е подписан и нов
погасителен план.
От събраните по делото доказателства, се установява, че между страните
по делото е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9
ЗПК, тъй като същият изпълва всички изисквания, заложени в легалната
дефиниция договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Страните по този договор са потребителят – физическо лице и
кредиторът – юридическо лице. Договорът е сключен в предвидената в закона
/чл. 10, ал. 1 ЗПК/ писмена форма, като съдържа всички необходими
реквизити.
6
Доколкото процесният договор за кредит попада в приложното поле на
ЗПК, същият следва да отговаря на императивните разпоредби на този закон.
Нормата на чл. 11, ал. 1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът
за кредит. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията
на чл. 11, ал. 1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни
и нарушението им влече нищожност на сключения договор.
От представения договор за потребителски кредит „Профи кредит
Стандарт“ № **********, сключен на 22.04.2015 г. се установи, че в същия е
предвидено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 1575,12 лв. От съдържанието на Раздел 15 „Допълнителни услуги“
от представените Общи условия на „Профи кредит“ ЕООД към договор за
потребителски кредит /ОУ/ се установява, че уговорените допълнителни
услуги имат следното съдържание: чл. 15.1. – право на приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; чл. 15.2. – право на
отлагане на вноски; чл. 15.3. – право на намаляване на погасителни вноски; чл.
15.4. – право на промяна на датата на падеж; чл. 15.5. – право на право на
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Във връзка с погасяване на задълженията чрез плащане съдът дължи
обсъждане и на клаузите във връзка с договорното възнаграждение и във
връзка с пакета за закупени допълнителни услуги.
По отношение на допълнителния пакет от услуги:
Към договора е сключено споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги. Предмет на споразумението е задължението да бъдат
предоставени от кредитора една или всички от посочените услуги, а именно:
1. приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2.
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4. възможност за смяна
на дата на падеж; 5. улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства.
Съдът намира, че заплащането на това възнаграждение от потребителя е
предварително, и е дължимо само за хипотетичната възможностт за
предоставяне на посочените услуги. Принципът на добросъвестност при
7
договарянето изисква потребителя да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не за хипотетичното ползване на услуга. С оглед на което
съдът намира че е налице неравноправна клауза в договора, с която
потребителят се е задължил да плати пакет от допълнителни услуги.
Освен това възнаграждението за пакет от допълнителни услуги е в
размер на 1575,12 лева, а размера на отпуснатия е кредит е 2100,00 лева. В
този смисъл стойността на възнаграждението за пакета от допълнителни
услуги е повече от 2/3 от размера на сумата по кредита. Съдът намира, че
уговорката за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер от 2/3 от размера на кредита нарушава принципа за добросъвестност, и
води до злоупотреба и неоснователно обогатяване за сметка на ответника.
В допълнение в противоречие с чл. 10а, ал. 4 от ЗПК в процесния
договор за различните видове услуги е определено общо възнаграждение за
плащане. Освен това тези услуги са във връзка с управление и усвояване на
кредита. А съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Предвид изложеното съдът намира, че клаузата, с
която е предвидено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
както и споразумението за предоставяне на допълнителни услуги са нищожни
поради противоречие със закона, а именно: с чл. 10а, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 от
ЗПК.
С оглед нищожността на клаузите за допълнителния пакет от услуги, не
се дължи възнаграждението за пакет от допълнителни услуги.
Освен това съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014 г. /
максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер
на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът
за кредит е сключен на 22.04.2015 г., с оглед на което спрямо него е
приложима посочената редакция на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В случая по договора
ГПР е 49,89% и така както е посочен не надвишава петкратния размер на
законната лихва от 50%.
Съдът намир, че в ГПР неправилно не е включено и възнаграждението за
закупен пакет от допълнителни услуги.
С включването на възнаграждението за закупен пакет от допълнителни
услуги би се стигнало до превишаване на максималния размер на ГПР по чл.
8
19, ал. 4 от ЗПК, който е ограничен до петкратния размер на законната лихва.
С оглед на което с включването на възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги се цели допълнително оскъпяване на кредита и по този
начин се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което води до
недействителност на договора за кредит. Видно от договора сумата по кредита
е 2100,00 лева, а общото задължение е в размер от 4690,80 лева.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
В случая доколкото в ГПР не е включено като разход и
възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги, съдът намира, че
не е посочен точния размер на ГПР, което нарушава изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК. Освен това ако бъде включено възнаграждението за закупен
пакет от допълнителни услуги, ГПР би надвишил 5-кратния размер, което
също нарушава разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 7-12, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът
намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което
договорът за кредит е недействителен.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед на което на ищеца се дължи само главницата по договора за
кредит.
Ищецът е направил признание, че към момента на подаване на исковата
молба размерът на погасеното от длъжниците задължение по процесния
договор за потребителски кредит възлиза на 4130,60 лв., т. е. кредиторът е
получил почти два пъти размера на чистата стойност на кредита.
Ето защо предявените искове са изцяло неоснователни и като такива
следва да се отхвърлят.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски имат само ответниците.
9
Същите обаче не са представили доказателства, че са сторили такива в
заповедното и исковото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
********* срещу С. А. Б., ЕГН ********** и А. О. Р., ЕГН **********
кумулативно обективно и субективно съединени положителни установителни
искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД да бъде признато за установено, че ответниците дължат солидарно на
ищеца следните суми по Договор за потребителски кредит № **********,
сключен на 22.04.2015 г., а именно: сумата от 448,28 лв., представляваща
главница, ведно със законна лихва за периода от 28.05.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 136,17 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 10.08.2017 г. до 27.05.2021 г.; сумата от 192,66
лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от
10.04.2017 г. до 10.08.2017 г., както и осъдителен иск с правна квалификация
чл. 79, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за осъждането на ответниците да
заплатят солидарно на ищеца сумата от 311,21 лв., представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по Договор за
потребителски кредит № **********, сключен на 22.04.2015 г., ведно със
законна лихва за периода от 28.05.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 30193/2021 г. по описа на СРС, III ГО,
148 гр. с.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10