№ 305
гр. Благоевград, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20221200500241 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от М. И. К.,
ЕГН **********, чрез адв. В.К., против решение № 905741/ 04.11.2021 г.,
постановено по гр. д. № 1049/ 2020 г. по описа на РС – Благоевград, с искане
за отмяната му в частта, в която исковете са уважени.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустимост на
атакувания акт, както и оплаквания, които могат да се квалифицират като
такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с
материалния закон и противоречие с процесуалния закон. Навежда се, че
изводите на съда са необосновани, тъй като е извършил преценка на
доказателствата избирателно.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 905741/
04.11.2021 г., постановено по гр. д. № 1049/ 2020 г. по описа на РС –
Благоевград, с искане за отмяната му в частта, в която исковете са уважени,
като бъде уважен насрещния иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна, в който се оспорва въззивната жалба. Излагат
се подробни съображения.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустимо.
1
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен,
счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството по делото е образувано по иск, предявен от Д. Ч. А.,
ЕГН **********, против М. И. К., ЕГН **********, с която е предявен иск за
признаване за установено по отношение на М. И. К., че Д. Ч. А. е собственик
на 1/2 (една втора) идеална част от следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор * по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград, одобрени със Заповед РД-
18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в гр. Б., ул.
„Н.П.“ № *, ет. *, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1 с
идентификатор *, разположена в поземлен имот с идентификатор *, с
предназначение - жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ 112 кв.
м., с прилежащи части 1/2 от мазето на сградата и прилежащите идеални
части от тавана на сградата и съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни обекти в
сградата: на същия етаж: няма; под обекта: няма; над обекта: обект с
идентификатор *.2 и осъждане на ответника да предаде на ищеца владението
върху недвижимия имот, като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде
отменен в неговата цялост Нотариален акт за собственост на върху недвижим
имот, придобит по давност № *, том *, peг. № *, дело № * от 2018 г. от
02.06.2018 г., издаден на основание чл. 587, ал. 2 ГПК на нотариус Красимира
Минкова, с район на действие Районен съд - Благоевград, вписан в Служба по
вписванията при Районен съд - Благоевград с вх. № *от 22.06.2018 г., Акт №
*, том *, дело */2018 г., с който ответницата е призната за собственик на 1/2
от недвижимия имот.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника М. И. К. е депозиран насрещен иск
против ищеца Д. Ч. А. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника Д. Ч. А., че ищецът М. И. К. е
собственик по силата на давностно владение на 1/2 идеална част от от следния
недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград,
одобрени със Заповед РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на
АК, находящ се в гр. Б., ул. „Н.П.“ № *, ет. *, който самостоятелен обект се
намира в сграда № 1 с идентификатор *, разположена в поземлен имот с
идентификатор *, с предназначение - жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, с площ 112 кв. м., с прилежащи части 1/2 от мазето на сградата и
прилежащите идеални части от тавана на сградата и съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при
съседни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта: няма; над
обекта: обект с идентификатор *.
2
Препис от насрещната искова молба и доказателствата по делото са
връчени на ответника на 09.11.2020 г. Последният в законоопределения срок,
който изтича на 09.12.2020 г. е депозирал отговор на насрещната искова
молба.
Твърди се в исковата молба, че на 28.11.1997 г. с Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № *, том *, дело */1997 г. Ч. Д. А., с ЕГН
**********, баща на ищеца, е прехвърлил на ищеца Д. Ч. А., с ЕГН
********** следната идеална част от свой собствен недвижим имот – 1/2
(една втора) идеална част от ПАРЦЕЛ *, с пл. № * от квартал * по плана на гр.
Б., целият парцел с площ 462 кв. м., при съседи: улица и от другата страна
бивши парцели на А. Х., ведно с ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ и по 1/2 (една
втора) идеални части от мазето и тавана на двуетажната жилищна сграда,
построена в същия парцел, като Ч. Д. А. е запазил правото на ползване върху
гореописания имот докато е жив. Сочи се, че на 21.03.2017 г. Ч. Д. А. е
починал, като до момента на смъртта си е ползвал гореописаните УПИ и
първи жилищен етаж от къща и абсолютно никой друг през периода от 1997
г. до 2017 г. не е упражнявал фактическа власт върху посочените имоти.
Твърди се, че единственият наследник на Ч. Д. А. е ищецът Д. Ч. А..
Поддържа се, че след въвеждането на кадастрална карта и кадастрални
регистри в гр. Благоевград горепосоченият първи жилищен етаж от къща се
индивидуализира по следния начин: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА
с идентификатор *, с адрес на имота гр. Б., ул. „Н.П.“ № *, ет. *, който
самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор *, брой
надземни етажи 4, брой подземни етажи 0, предназначение: Жилищна сграда -
многофамилна, предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент, брой нива на обекта 1, площ - 112 кв. м., с прилежащи части – 1/4
от мазето и тавана, ниво 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: над
същия обект: няма, под обекта: няма, над обекта: *.2.
Сочи се, че на 22.06.2018 г. с Нотариален акт за собственост на върху
недвижим имот, придобит по давност № *, том *, peг. № *, дело № * от 2018
г. М. И. К., с ЕГН **********, с адрес област Б., община Р., гр. Р., ул. „О.“ №
* е призната за собственик на основание давностно владение на следния
недвижим имот: 1/2 идеална част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА
с идентификатор *, с адрес на имота гр. Б., ул. „Н.П.“ № *, ет. *, с прилежащи
части 1/4 от мазето в сградата и прилежащите идеални части от тавана на
сградата и съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото.
Поддържа се, че ищецът живее в С... и от време на време се прибира в
България, от близки и съседи разбрал, че М. К., която от време на време е
помагала на баща му в домакинството и която е позната на семейството му,
след смъртта на баща му се е настанила за постоянно в САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *. Сочи се, че близки на ищеца попитали
К. как така се е настанила в чужд имот без наличието на каквото и да е правно
3
основание и дали е склонна да освободи имота, при което ответникът К.
категорично отказала да напусне имота и заявила, че тя вече е собственик.
Ищецът направил справка в имотния регистър, от която установил, че в полза
на ответника К. е издаден Нотариален акт за собственост на върху недвижим
имот, придобит по давност № *, том *, peг. № *, дело № * от 2018 г. от
02.06.2018 г.
Твърди се, че М. И. К. не е собственик на 1/2 идеална част от
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *, тъй като
последната не е упражнявала фактическа власт върху имота в продължение на
10 години нито върху целият имот, нито върху идеални части от него, имота е
завзет от М. И. К. едва след смъртта на бащата на ищеца през 2017 г., поради
което в полза на М. И. К. не е изтекъл необходимият съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС
давностен срок от 10 години.
В отговора на исковата молба се оспорва предявения иск. Твърди се, че
изложените в исковата молба твърдения са неоснователни, а някои изложени
факти, не отговарят на действителното фактическо положение.
Твърди се, че считано от началото на 2001 г. ответникът К. се нанесла в
процесното жилище по покана на Ч. Д. А. и заживели на съпружески начала,
което продължило до неговата смърт. Сочи се, че още преди да се нанесе
ответникът в жилището, ищецът Д.А. бил заминал през 1998 година или 1999
година да живее в С.... Твърди се, че от заминаването до настоящия момент Д.
Ч. А. не се е прибирал в страната и не е ползвал процесния имот.
Сочи се, че след като ответникът заживял с Ч. А., полаганата грижа за
него и жилището довели до значителна положителна промяна в живота на Ч.
Д. А.. От тогава до смъртта му през 2017 г. той многократно през годините
заявявал и показвал категорично и явно, че ответникът следва да приема
цялото жилище, като свое собствено и да живее в него като в свое, като в
изключително редките телефонни разговори, които провеждал със сина си
Д.А., многократно му заявявал тези обстоятелства. Пояснява се, че открито и
многократно Ч. А. заявявал, че в случай, че почине преди ответника,
последната да не отстъпва и предава нищо на брата или на сина на Ч. А., тъй
като жилището е изцяло нейно. Всичко това формирало в ответника нагласата
и намерението, че цялото жилище, в което живее е нейно, поради което през
целия период от настаняването си в него и до настоящия момент го считала и
счита за свое и по този начин явно и недвусмислено го манифестирала пред
всички останали, включително и пред шщеца Д.А., включително и при
заплащането на местните данъци и такси и другите разноски по него. През
целия период, а и до настоящия момент ищецът Д.А. не се завърнал нито
веднъж в страната, включително и за погребението на баща си и не е
предприел никакви действия, с които да покаже, че е собственик на
процесното жилище.
Твърди се, че ищецът Д.А. не е нарушавал по никакъв начин описаното
фактическо положение, не е манифестирал нито с фактически действия, нито
4
е предявявал писмени или устни претенции по отношение собствеността
върху процесния недвижим имот. Това бездействие продължило през целия
период, считано от заминаването му най - късно през 1999 година и до
настоящия момент, независимо от обстоятелството, че категорично и ясно
бил запознат, че ответникът живее в процесното жилище като в свое
собствено от началото на 2001 г., поради което на основание непрекъснато
самостоятелно и несъмнено упражнявано владение, продължило повече от
десет години ответникът е придобил собствеността не само върху 1/2 идеална
част от недвижимия имот, за което има издаден нотариален акт, а върху целия
процесен имот.
В насрещната искова молба ищецът М. И. К. твърди, че е собственик на
1/2 идеална част от следния недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № *, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Благоевград, одобрени със Заповед № РА - 18
- 32 от 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра,
последно изменение на кадастралната карта засягащо самостоятелния обект е
от 29.11.2019 г., находящ се в град Б., община Б., област Б., с адрес на имота:
град Б., п.к. *, улица „Н. П.” № *, самостоятелния обект се намира на етаж 1 в
сграда с идентификатор № *, с предназначение: Жилищна сграда -
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор № *, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, с площ от 112.00 квадратни метра, с прилежащи части: 1/2 - една
втора идеална част от 1/2 - една втора идеална част от мазето на сградата и
прилежащите идеални части от тавана на сградата и съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта:
няма, над обекта: обект с идентификатор №*.2.
Пояснява се, че собствеността е придобита по силата на упражнявано
давностно владение повече от десет години и е обективирна в Нотариален акт
за собственост на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № *от 2018 г. по
описа на Нотариус Красимира Минкова.
Сочи се, че до 1997 година собственик на имота е бил Ч. Д. А., бивш
жител на град Благоевград, починал на 21.03.2017 г. С Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 3*, том *, дело № * по описа на Районен съд
Благоевград за 1997 г. Ч. Д. А. е дарил на сина си Д. Ч. А. 1/2 - една втора
идеална част ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от жилищна сграда, находяща се в
парцел *, планоснимачен № *, от квартал * по плана на град Б. действащ към
1997 година, при съседи на парцела: улица и от другата страна бивши
парцели на А. Х. и по 1/2 идеална част от мазето и тавана на двуетажната
жилищна сграда, построена в същия парцел, като си запазва правото на
ползване върху описания имот докато е жив.
Ищцата по насрещния иск твърди, че в края на месец декември 2000 г.
Ч. Д. А. я поканил да живее заедно с него в описаното по-горе жилище, в
5
началото на 2001 г. се нанесла при него и заживели на съпружески начала,
което продължило до неговата смърт. Сочи се, че ответникът Д. Ч. А. през
1998 г. или 1999 г. заминал да живее в С... и от заминаването му до
настоящия момент не се е прибирал в страната и не е ползвал процесния
имот.
Твърди се, че след като заживяла в жилището, закупила на свои
разноски и обзавела жилището с домакински уреди - два бойлера, телевизори,
хладилник, пералня и други домакински и други вещи. Сочи се, че до смъртта
си през 2017 г. Ч. А. многократно през годините заявявал и показвал
категорично и явно, че ищцата следва да приема жилището, като свое
собствено и да живее в него като в свое. Тъй като Ч. А. бил прехвърлил на
сина си Д. Ч. А. собствеността на третия етаж от същата жилищна сграда,
който се състои от гарсониера и апартамент, както и на 1/2 идеална част от
парцела, върху който е построена жилищната сграда, Ч. А. считал, че е
направил предостатъчно за сина си, поради което заявявал, че процесното
жилище следва да бъде на ищцата. В изключително редките телефонни
разговори, които провеждаше със сина си, многократно му заявявал тези
обстоятелства. Освен това също открито и многократно заявявал, че в случай,
че почине преди ищцата, последната да не отстъпва и предавам нищо на брат
му или на сина му, понеже жилището е изцяло нейно. Всичко това формирало
в ищцата нагласата и намерението, че цялото жилище, в което живее е нейно,
поради което през целия период от настаняването си в него и до настоящия
момент го считала и счита за свое и по този начин явно и недвусмислено го
манифестирала пред всички останали, включително и пред ответника Д. Ч. А.,
включително и при заплащането на местните данъци и такси и другите
разноски по него.
Твърди се, че ответникът по насрещния иск Д. Ч. А. не е нарушавал по
никакъв начин описаното фактическо положение, не е манифестирал нито с
фактически действия, нито е предявявал писмени или устни претенции по
отношение собствеността на процесния недвижим имот. Това бездействие
продължило през целия период, считано от заминаването му през 1999 г. и до
настоящия момент, независимо от обстоятелството, че категорично и ясно
бил запознат, че ищцата живее в процесното жилище като в свое собствено от
началото на 2001 г. Според ищцата владението върху процесния имот е
продължило повече от десет години, поради което е придобила собствеността
и върху останалата 1/2 - една втора идеална част от имота. В отговора на
насрещната искова молба се оспорва предявения иск. Твърди се, че през
периода 1997 г. до 2017 г. никой друг освен Ч. А. не е упражнявал фактическа
власт върху процесния имот. Оспорва се твърдението, че ищцата е живяла
непрекъснато в имота още от 2001 г., както и че същата е упражнявала
фактическа власт. По подробно изложени правни съображения се прави
искане за отхвърляне на предявения иск.
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства съдът приема за установена фактическа страна на
6
спора такава, каквато е установена от първоинстанционния съд, тъй като не са
налице процесуални нарушения при установяването й, като препраща към
мотивите на първоинстанционния съд, по аргумент от чл. 272 ГПК.
Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от
правно естество, а именно:
В случая се касае за ревандикационен иск, който е процесуално
допустим, предвид наличието на правен интерес за ищцата, като абсолютна
процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно. Това
свое становище, съдът обуславя на следните обстоятелства:
При тази квалификация на иска и с оглед на изложените съображения,
съдът счита, че същият е процесуално допустим и следва да бъде разгледан от
съда по същество.
Разгледан по същество, предявеният иск е основателен.
Уважаването на иск с правно основание чл.108 от ЗС е обусловено от
наличието на три предпоставки – ищецът да е собственик на претендирания
имот, същият да се намира във владение или държане на ответника и
владението/държането да се упражнява от последния без основание.
Уважаване на иска за ревандикация на една вещ - ищецът следва да
установи пълно и главно, че е собственик на соченото и поддържано в
обстоятелствената част на иска придобивно основание, фактът, че ответните
страни упражняват върху спорния имот фактическа власт, а в тежест на
ответниците е да установят, че това се осъществява на годно основание,
противопоставимо на ищците.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът основава
правото си на собственост върху ½ идеална част от процесния имот на
основание договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № *, том *, дело № */1997 г., а на останалата ½ идеална част
на основание наследствено правоприемство.
Фактическият състав на придобивната давност включва упражняването
на владение - анимус и корпус. Той се осъществява с извършването на
активни, външно обективирани действия, от които може да се направи
изводът, че едно лице упражнява фактическата власт върху конкретен имот
като свой собствен. Придобиването по давност е оригинерен придобивен
способ. Владелецът придобива правото на собственост не от друг правен
субект и независимо дали вещното право е принадлежало на трето лице.
Придобиването по давност е правомерно юридическо действие. Фактическият
му състав включва владение, изтичане на определен срок и позоваване пред
съд или нотариус. От гледна точка на собственика следва да се съобрази
липсата на интерес от негова страна към вещта, която, в крайна сметка,
съчетана с владението на трето лице, има за правен резултат намаляването на
имуществото му. Що се отнася до владелеца, функцията е възнаградителна,
защото законът му признава и зачита интереса към вещта, положените грижи
и направените разходи.
7
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/ 2012 г., придобивната давност е способ за придобиване на право на
собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо
упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от
време. Разпоредбата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на
придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение,
включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и
владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС – в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от
ЗС, и добросъвестност и юридическо основание – в хипотезата на чл. 79, ал. 2
от ЗС. Правната последица - придобиване на вещното право - е нормативно
свързана само с тези юридически факти. Изискващото се от чл. 120 от ЗЗД,
във връзка с чл. 84 от ЗС волеизявление - позоваване, не е елемент от
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС. Това обаче
не означава, че правната последица - придобиване на правото на собственост
или на друго вещно право – настъпва автоматично с изтичане на установения
в закона срок. Фактическият състав на владението, съгласно чл. 68, ал. 1 от
ЗС, включва както обективният елемент на упражнявана фактическа власт,
така и субективният елемент вещта да се държи като своя. След като
владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен
юридически факт от категорията на правомерните юридически действия,
които по определение обхващат като свой елемент както наличието на
представи и желания, насочени към установяването, придобиването,
прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения
/представляващи субективният елемент от предметното им съдържание/, така
и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му
възприемане от други, с цел да се разкрият тези преживявания и представи
/представляващо обективният елемент от предметното им съдържание/.
Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа
власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент определя
упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Разпоредбата
на чл. 69 от ЗС предполага наличието на намерение да се свои вещта. За да се
трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез
действия, съответстващи на определено вещно право, в самото вещно право, е
необходимо потвърждаване на наличието на намерение за своене чрез
позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120
от ЗЗД урежда волевото изявление на субективния елемент на владението
чрез процесуални средства - предявяване на иск или възражение при наличие
на спор за собственост, или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка, с цел легитимиране на придобитото вещно право с
оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни
процедури по попълване на кадастрална карта. Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от
ЗС изисква упражняването на фактическа власт с намерение за своене в
продължение на 10 години, като упражняваното владение трябва да е било
спокойно - да не е установено с насилие, явно - фактическата власт да е
8
упражнявана така, че всеки заинтересован да е имал възможност да научи за
това, постоянно - упражняването му да няма случаен характер, а да е израз на
воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение
на други лица, непрекъснато – да не е било прекъсвано изобщо, в частност -
за период по-дълъг от 6 месеца - чл. 81 от ЗС, като се съобразява и
презумпцията на чл. 83 от ЗС, и несъмнено - да няма съмнение, че лицето е
държало вещта, както и че я е държало за себе си.
В конкретния казус, както се посочи и по-горе, К., която се позовава на
придобивна давност, не е доказала пълно, пряко и главно, че се е осъществил
нейният фактически състав. По делото са събрани свидетелски показания, но
те изобщо не подкрепят тезата на К.. Има две групи свидетелски показания,
които показания установяват, че К. пребивава в отделни периоди в процесния
мито, но свидетелите не установяват кога е установено държането на вещта,
кога е установено намерението за своене, не установят начало на владението и
период на владение. К. не установява никаква придобивна давност. Разказите
на свидетелите са изключително общи и лаконични и не съдържа полезна за
делото информация по делото, касаеща фактическия състав на придобивната
давност. Свидетелите не излагат лични възприятия за процесния период, а
просто преразказват общи неща, за давностно владение, не става дума в
показанията на свидетелите за начало на установяване на владение, не става
дума за период на владение, не става дума за отблъскване на владението на Ч.
А. или на Д.А., не става дума и за намерение за своене на вещта от К.. Това
води до извод, че не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Това не се
установява и от писмените доказателства, преценени в съвкупност с гласните.
За давностно владение върху спорния имот – с начало и период, в
показанията няма установявания, има общи сведения за неопределен период.
Заплащането на данъци и разноски за имота, дължими от Ч. А. не е
доказателство за осъществявано владение на имота. Заплащането на чужди
задължения води до възникване на облигационни права, но не и за
осъществено владение. Няма данни по делото, от които да се изведе, че М. И.
К. е превърнала държането на имота във владение. Индикации по тази посока
е налице след смъртта на Ч. А. през 2017 г., но даже и това обстоятелство да е
безспорно, но консумира състава на придобивната давност, поради липса на
срок на владението.
Към момента на снабдяване с нотариален акт за право на собственост на
основание обстоятелствена проверка - 22.06.2018 г., М.К. не е могла да стане
собственик на идеална част от имота, което обуславя основателност на
предявения ревандикационен иск за собственост, а насрещния установителен
иск се явява неоснователен.
По изложените съображения и поради пълното съвпадение на изводите
на настоящата и на първата инстанция атакуваното решение следва да се
потвърди изцяло.
По разноските във въззивното производство и разноските, направени в
9
първата инстанция.
Предвид неоснователността на въззивната жалба на основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 ГПК въззиваемата страна има право на разноски, в размер на
600.00 лв. – възнаграждение за адвокат.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 905741/ 04.11.2021 г., постановено по гр.
д. № 1049/ 2020 г. по описа на РС – Благоевград.
ОСЪЖДА М. И. К., ЕГН **********, да заплати на Д. Ч. А., ЕГН
**********, сумата в размер на 600.00 лв. (шестотин лева), представляващи
разноски за адвокат във въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10