№ 73
гр. Пазарджик, 04.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. Илиев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
Сложи за разглеждане докладваното от Борислав Ал. Илиев Гражданско дело
№ 20245200100653 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:55 часа се явиха:
Ищцата С. Д. М., редовно призована чрез процесуален пълномощник адв.
Д. Т. не се явява.
За нея се явява адв. Д. Т., редовно упълномощен с приложено по делото
пълномощно.
За ответника ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК, редовно призовани се явява
юрисконсулт С. И. Г., редовно упълномощена от днес. Прилага пълномощно в
тази насока.
Адв. Т.: - Да се даде ход на делото.
Юрк. Г.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което и при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се писмо от „МЦДП Вива“ ЕООД, вх. № 610/16.01.2025 г.,
подписано от управителя на медицинския център, с което представят исканата
медицинска документация за пациент С. М..
ДОКЛАДВА се и постъпило писмо с вх. № 793/21.01.2025 г. от МБАЛ
Пазарджик, подписано от изпълнителния директор, с която представят копие
от исканата медицинска документация, касаеща хоспитализацията на лицето
1
С. М. в Отделение по ортопедия и травматология, а именно история на
заболяването 2272/2022 г. на С. М. и история на заболяването 17548/2023 г. с
приложения.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО при условията на чл. 143 и чл. 146 от ГПК.
Образувано е по подадена искова молба вх. № 9036/02.10.2024 г. на С. Д.
М., чрез адв. Д. Т. от САК срещу Община гр. Пазарджик, представлявана от
кмета Петър Куленски с правно основание чл. 45 вр. с чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се иска приемане на писмени доказателства посочени
в същата, изискване на основание чл. 192 от ГПК на медицинската
документация от „МБАЛ Пазарджик“ АД, МЦДП „Вива“ ЕООД във връзка с
инцидента, респ. издаване на съдебно удостоверение за снабдяване със
същите; допускане на гласни - двама свидетели-очевидци при режим на
довеждане за установяване на изложените твърдения в исковата молба и двама
свидетели -за установяване на претърпените болки и страдания и
психологически травми от инцидента както и назначаване на комплексна
съдебномедицинска и психиатрична експертиза с поставени въпроси на л.9 и
л. 10 от делото, касаещи състоянието на ищцата и предоставяне на
възможност за посочване на други доказателства и указване необходимостта
от ангажиране на доказателства за твърдените факти и предприемане на
съответни процесуални действия.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба. Направени са искания за приемане на приложени писмени
доказателства, а в зависимост от становището на ищцата за ангажиране на
други доказателства.
По допустимостта на производството:
Процесуалната легитимация на страните съответства на твърденията на
ищцата. Дали общината е материално легитимирана е въпрос на
основателност на иска. Сезиран е родовокомпетентният съд - чл. 104, т. 4 от
ГПК.
Фактите в исковата молба са надлежно посочени, като обстоятелството
дали претендираният размер на неимуществени и имуществените вреди се
доказва от приетите по делото доказателства или размера на сумите по
представените писмени доказателства е също въпрос по основателността на
иска.
По доказателствата:
Съдът намира, че следва да се приемат представените от страните
писмени документи, като писмени доказателства по делото. Представените от
ответника не са заверени по реда на чл. 183 от ГПК, поради което на същия
следва да му се даде възможност да ги завери.
Основателно е и искането за разпит на свидетели - двама на ищцата.
2
Следва да се даде възможност на ищцата да представи молби по чл. 192
от ГПК за изискване на посочената информация от болничните заведения
(колкото болници толкова и преписи от молбите за изпращане - чл. 192, ал. 2
ГПК) или да представи молби за издаване на съдебни удостоверения за
снабдяване с точно описани документи - по избор на ищцата.
Досежно комплексната съдебномедицинска и психиатрична експертиза
съдът отлага произнасянето си по нея за насроченото открито съдебно
заседание с цел изслушване на ищцата за конкретизиране на въпросите,
доколкото въпросите са от компетентността на лекар-ортопед и психиатър,
евентуално за даване възможност на ответника да формулира въпроси.
Адв. Т.: - Поддържам исковата молба. Водим допуснатите двама
свидетели. Оспорваме отговора. Поддържаме направените доказателствени
искания. Нямам възражения по доклада, да се приеме за окончателен. Моля,
да се приеме медицинската документация от двете болници. Оспорвам
доказателствата на Общината, тъй като считам, че те са неотносими. Те са
представили разрешение за поставяне на преместваеми съоръжения, навес.
Ние твърдим, че инцидентът е станал на тротоарната площ. Те не засягат
категоризация на това заведение, какви пристройки има, навеси. Моля да се
изключат от доказателствата като обхват.
Юрк. Г.: - Оспорваме изцяло исковата молба на госпожа М..
Поддържаме подадения от Община Пазарджик отговор. Моля да приемете
представените писмени доказателства, включително и докладваните молби от
МБАЛ Пазарджик и Вива. Запознати сме с доклада. Нямаме възражения по
него, да се приеме за окончателен. Не възразявам да бъдат разпитани
свидетелите при режим на довеждане. Относно представени от Община
Пазарджик писмени доказателства, моля същите да бъдат приети с оглед
факта, че към настоящия момент не е изяснено конкретно мястото на
инцидента. Не е ясно дали е в изба, предоставени от общината на дружеството
място за поставяне на маси и за навес над обекта, което се ползва от Пицария
„Да Винчи“. Реално посоченото място се намира на пешеходна зона, там
реално няма тротоар към улицата. Там е пешеходна зона, няма тротоар, има
настилка. Настилката не е асфалт, а по-скоро са някакъв вид плочи. Нямам
други доказателствени искания.
Адв. Т.: - Мястото е пешеходна зона, част от площада, не е точно
тротоар, тъй като няма пътно платно, но се води пешеходна зона с павета.
Пешеходна зона, която се състои от павета. Представили сме снимков
3
материал.
Съдът счита, че следва да обяви за окончателен изготвения и изпратен на
страните проект на доклад, обективиран в определение
№ 770/16.12.2024 г., поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА изготвения и изпратен на страните Проекто-доклад,
обективиран в Определение № 770 от 16.12.2024 г. по настоящето дело, за
ОКОНЧАТЕЛЕН ТАКЪВ ПО ДЕЛОТО.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговор на искова молба
писмени доказателства, като при произнасяне с решението си ще прецени
относимостта на оспорените от ищцовата страна доказателства във връзка,
касаещо мястото на настъпване на инцидента.
ПРИЕМА представените от „МЦ Вива ЕООД“ писма с приложена
медицинска документация и диск, както приложените и описание в писмото
история на заболяването на С. М. - 2 бр. история на заболяването от 2022 г. и
2023 г. с приложения към тях.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатите свидетели на ищцовата страна
при режим на довеждане, след снемане на самоличността им.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
И. К. М.: - 35 г., българин, български гражданин, разведен, неосъждан.
Син на ищцата.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свид. М.: - Искам да бъда свидетел, обещавам да говоря истината.
На инцидента присъствах лично, който се случи на 21.02.2022 г. по обяд,
беше около 12 часа. Инцидента се случи на ул. „Ц. С.“, която е от театъра към
общината, пред № 15. Знам го, защото доста често минавам оттам. Има
заведение, което се нарича „Да Винчи“, малко преди музея. По това време
имах среща с моя приятел А., след това тръгнахме с моята майка в посока
общината. Движихме се на метър, метър и половина зад нея и тя падна, спъна
се. Имаше надигнати плочки до едно дърво. Тя падна и извика, започна
4
суматоха. Имаше много хора. Времето необичайно хубаво за сезона. Струпаха
се хора, каза, че не може да си движи крака. Една моя позната работеше по
това време в заведението, видяла е всичко отстрани и извика Спешна помощ.
Пристигна линейка, качиха я на линейка и аз се на собствен ход се придвижих
към МБАЛ Пазарджик. Там я откараха с линейката.
Казаха, че е необходима операция, заплатихме операцията и след това й
поставиха имплант, т.нар. пирон. След седмица я изписаха.
Преди това по време на придвижването искам да отбележа, че времето
беше наистина хубаво, сухо. Майка ми не носи обувки на висок ток. По време
на инцидента беше с равни обувки. Видях я, че се спъна в надигнатите плочки,
докато се движихме пеш. Може би са били 4 – 5 плочки, не си спомням с
точност. Със сигурност се спънала в една от тях. Човешкият крак не е толкова
голям. Виждаше се тази надигнатост. Надигнати са от земята и до ден днешен
може да се видят там. Самите плочки си седят така.
Има група от Пазарджик мои познати, които смятаме това за
неправилно. Писали сме жалби. Не си спомням да сме се подписвали на тези
жалби, но има входирани жалби срещу Общината, за да оправи това нещо. Не
е краен квартал, а за центъра на града. Не става въпрос само за моята майка.
Последните две – три седмици не съм минавал от там, не знам дали са
оправени тези плочки, но няма и никакви предупреждения затова, че е опасно
това място. Би трябвало да се поставят знаци, или да е оградено. В кой век
сме?
След инцидента започна едно ходене по мъките. Седмица след поставяне
на пирона майка ми беше изписана. Може да е имало някакъв имплант, не съм
добър в медицината и не мога да кажа, имаше разни други синини и контузии
от самото падане от дясната страна на крака й. И по тялото имаше синини,
ударила се е при падането. След това много бавно се възстановяваше, лежеше
повечето време. Започна да изпитва страх да се показва от вкъщи. Беше я
страх да излиза, за да не падне пак, някъде навън. Вече все повече излиза.
Това беше много бавен процес, придружен с лекуване на психичното й здраве.
Дори имаше период, в който беше настанена в Държавна психиатрична
болница Пазарджик с някакви тежки депресивни състояния. Доколкото знам
това беше за първи път. Чувстваше се много безполезна, тъй като тя е много
жизнен човек. Работеше като медицинска сестра в Кардиологията в
5
интензивен сектор в МБАЛ Пазарджик. Тя беше човек, който не се спираше и
в един момент го застопоряваме на едно място. Може да си представите какво
се случва.
В обслужването съм помагал аз. Имаше нужда от помощ за обличане,
хранене. Тя е силен човек, опитваше се да се справя сама, но не й достигаха
силите за това нещо. Имайки предвид възрастта й, тя тогава беше на 62 или 63
години. Не е първа младост, имайки предвид тежката контузия. Имайки
предвид, че година и нещо след това се наложи да извадят пирона от крака й.
Също имаше възстановяване, пиеше обезболяващи. Предполагам, че болката е
неописуема. Аз също съм си чупил крак и знам. На нейната възраст по-бавно
се възстановява човек. Имаше много болки. До ден днешен при промяна на
времето я боли. Аз не съм лекар не мога да дам такава оценка, но съм сигурен,
че има оттогава и някаква промяна в походката. Грижите тогава бяха доста и
се струпаха на мен като единствен син. Моите по-интензивни грижи имаше от
моя страна горе-долу около 1 година след случая. След това й извадиха пирона
и пак трябваше да й се помага. Аз живея на ул. „В. Б.“ № 33, не живея при нея,
но много често бях при нея. Тя живееше сама.
За мястото на инцидента пред Пицария „Да Винчи“ – зоната е
пешеходна, мястото се намира на ул. „Ц. С.“, пред № 15, така, че не е в самото
заведение. На пешеходната зона е, от едната страна за ориентир е „Тортата“,
от другата страна е заведението, в близост е общината и театъра и ресторант
„Часовника“. Настилката е с павета. Не мога да кажа. Плочки, имитиращи
павета. Масите бяха на 5 – 6 метра. Имаше дърво от едната страна, от другата
страна имаше обособено място като градинка за цветя, на това го
оприличавам. Минавайки между двете, не съм сигурен че се вижда плочката.
Не съм сигурен дали от кореновата система на дървото са надигнати плочките.
На един метър от дървото бяха тези надигнати плочки. Ако сме в гръб към
пицарията напред и вдясно е дървото.
На свидетеля се предяви снимка, намираща се на лист 143 от делото.
Свид. М.: - Свидетелят посочва 2-ра снимка вдясно, в долната част на
снимката, където се вижда празното място и дървото. След празното място
започват плочките.
Свид. М.: - Смятам, че възстановяването й продължава и дори и до ден
днешен, тъй като походката й е все още променена, все още изпитва болки. За
6
мен възстановен човек е когато напълно обезболен. След като мина
възстановителния период, няколко месеца след първоначалната операцият
започна да ходи на рехабилитация. Не мога да кажа какви точно процедури е
провела. Със сигурност е имало раздвижване, прилаган й е интерферент –
токът, който са й пускали. След това беше в гр. В. на санаториум. След
втората операция също така имаше рехабилитация и раздвижване. Приемаше
обезболяващи лекарства и лекарства, които й помагаха да се справи с
психическото й състояние. Втората операция за изваждане на пирона беше
ноември месец 2023 г.
Нямаше предупреждение, че мястото е опасно, нито каквито и да е било
съоръжения, ограничаващи преминаването на гражданите. Майка ми носи
еднотипни ниски обувки. Тя носеше затворени ниски обувки. Всичките й са
черни, затова със сигурност са били черни с грайфери.
Юрк. Г.: - Спомняте ли си дали на госпожа М. й беше поставена гипсова
имобилизация?
Свид. М.: - Спомням си, че на майка не й беше сложена гипсова
имобилизация, беше шинирана.
Не се е налагало повторно намесване, освен за изваждане на имплатна.
След около 4 месеца, след операцията започна да се раздвижва, около 3 – 4
месеца.
Когато майка ми беше транспортирана до Спешна помощ, разговарях с
лекарите. Като неин син се интересувах от състоянието й, уточнихме
фрактурата и какво е необходимо за нейното лечение. В случай беше
използвано според техните думи най-добрия имплант или пирон не знам как
да го наричам, което се поставя, така че сме използвали най-добрия начин за
възстановяване. Също така имайки предвид напредналата й възраст ме
увериха, че няма да стане толкова бързо, като при млад човек. Разбира се не
може да се каже точно време, например 93 дни.
След операцията не знам какви лекарства е употребявала с точност.
Изцяло на легло беше около 2 – 3 месеца. Не мога да си спомня точно,
говорим за период преди 3 години.
Майка ми не беше на работа около 4 месеца – с 4 бр. болнични по месец.
Тя приключи работа в „Кардиологията“ и започна да ходи в „Психиатрията“ на
7
работа.
Преди да настъпи инцидента майка ми може би е пила лекарства за
кръвно, за повишена кръвна захар. Не ми е известно други лекарства да е
приемала.
Преди инцидента майка ми беше активен и жизнерадостен човек, с
добри социални контакти, с приятели. Към днешния момент със сигурност е
по-добре от това, което беше във времевата амплитуда, за която говорим, но
към момента се възстановява. Също се опитва да има социални контакти, все
повече излиза. Но дистанциите, които преминава не са особено дълги. Има си
страх, виждам я, че се притеснява, споделя ми. Постоянно ми повтаря: „…ей
не съм това, което бях, сега щях да си работя нормално и т.н.…“, ако това го
считаме за някакъв психически елемент. Все по-добре е.
Преди инцидента не знам дали майка ми е посещавала психиатър и дали
има поставена диагноза. На психолог може би е ходила. Претърпя развод,
имаше домашно насилие срещу нея. Това беше 2013 година.
Страните поотделно: - Нямаме повече въпроси към свидетеля, да се
освободи.
Свидетелят се освободи със съгласието на страните.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетеля, след снемане на самоличността
му.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
А. Г. К.: - 33 г., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, без
родство и служебни отношения със страните по делото. Приятел съм със сина
на пострадалата.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свид. К.: - Искам да бъда свидетел, обещавам да говоря истината.
За инцидента знам, защото присъствах лично. Беше към края на
февруари, преди 3 години. Спомням си как се случи предвид, че времето беше
хубаво. Случката е съвсем обикновена. Имахме уговорка с И. М. да се
срещнем на центъра, мисля, че беше на часовника или до чешмичката на
8
часовника. Той беше с майка си. След като се срещнахме и тръгнахме в посока
към общината и жената се спъна и падна. Следвахме майката на И., на не
повече от 1 - 2 метра след нея. Тя се спъна и падна. Спъна в една от плочките,
която беше издадена. Плочките на конкретното място не са в добро състояние,
надигнати са, някои хлопат. Тези плочки бяха няколко, не беше само една,
може би 4 – 5 плочки бяха и надигнати. Падна и вследствие на падането си
счупи десния крак. При падането полетя и падна на дясната си страна след
загуба на равновесие. После трябваше да й се прави операция. Дойде линейка,
качи се на тротоара. Обаждането беше от други очевидци, които бяха на
място, защото това се случва до известно заведение в Пазарджик. Откараха я в
Бърза помощ. Не ги придружих до Бърза помощ. В болницата не съм бил.
Заведението, където стана инцидента се казва „Да Винчи“. Инцидента
стана на няколко метра от заведението, не е в голяма близост до самото
заведение. Не е близо до масите. Там има дървета, близо е до едно от
големите дървета. Не си спомням на коя улица стана инцидента, но е
пешеходна зона със сигурност. Това е пешеходна зона между Театъра и
Младежкия дом.
На свидетеля се предяви снимка, намираща се на лист 143 от делото.
Свид. К.: - И на двете снимки се виждат плочките. 4 – 5 плочки са
видими и на двете снимки. В долната част на снимките се виждат плочките.
Свид. К.: - С. се движеше с нормални обувки, не бяха на висок ток.
Нормални зимни обувки. Нямаше проблеми с придвижването. Ходеше с
нормална скорост за нейната възраст. За човек над 55 г. ходеше със съвсем
нормална скорост. Не е говорела по телефона, гледаше напред. Нямаше
индикация за опасно място. Психически имаше последствия, виждал съм я
след това. Доста често е плакала. В началото докато беше обездвижена се
чувстваше доста безпомощна, тъй като се налагаше синът й да й помага за
елементарни неща - за придвижване, за носене на храна. За един родител
детето да го гледа така е доста травмиращо. Това е съпроводена и със
постоянни болки. Доста дълго време си беше вкъщи, заради обездвижването.
Не можеше да ходи на работа, трябваше синът й да се грижи за нея. Към
днешна дата синът й ми споделя, че още има страх да не падне пак и да си
счупи крака.
Юрк. Г.: - Спомняте ли си дали госпожа М. е направила опити да се
9
изправи след като падна или някой й помогна?
Свид. К.: - Когато падна ние й помогнахме. Съвсем леко повдигнахме
горната част на тялото, колкото да седне. Не сме я вдигали.
Когато стана инцидента бяхме тръгнали към общината. На пешеходната
зона бяхме. Тръгнахме от чешмата, която е между часовника и заведението, в
посока общината. Не бяхме твърде близко до заведението, бяхме на около 2 -3
метра от заведението. Не си спомням с точност.
Страните поотделно: - Нямаме повече въпроси към свидетеля, да се
освободи.
Свидетелят се освободи със съгласието на страните.
Адв. Т.: - Моля да се назначи комплексна съдебно-медицинска и
съдебно-психиатрична експертиза, която да установи какви увреждания е
получила ищцата, дали са в причинно-следствена връзка и могат ли да се по
описания механизъм на падане и тъй като имаме данни от очевидеца, че е
лежала и в психиатрична болница. Налице са данни, че е получила и
психически увреждания, за това искаме и преглед от психиатър. Ако може да
се допусне комплексна съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична
експертиза. Други искания нямам. Въпросите съм задал с исковата молба.
Поддържам всички въпроси от исковата молба, които да бъдат зададени на
вещите лица. Също така дали направените разходи, за които сме представили
доказателства са били необходими, дали са в причинна връзка с инцидента?
По медицинската част поддържам и седемте въпроса от исковата молба, а
въпроси 8 и 9 са по психиатричната част.
Без 11 въпрос – какво лечение е проведено, той се включва колко време е
продължило възстановяването в 3 въпрос. Предоставям на съда да прецени
дали експертизата да бъде комплексна. По-добре да е комплексна. Смятам, че
съдебният лекар ще се справи, а не ортопед, както съм посочил. За психиатър
доктор К., който я е преглеждал.
По отношение на въпрос № – да се има предвид, че представените
доказателства за разход и лечение в размер на 2286,04 лв. били ли са
необходими, във връзка ли са с инцидента. Дали са били необходими в този
случай за лечението и за възстановяването?
Юрк. Г.: - Предоставям на съда да прецени дали да бъде назначена
10
комплексна съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертиза.
Относно искането за вещо лице да бъде назначено ортопед от списъка,
утвърден за Пазарджишки съдебен район, има лице, което е със специалност
ортопедия и травматология. В списъка има и лица, които са вещи лица за
съдебна експертиза на психично състояние и то доста повече. Този доктор,
който споменахте не го видях в списъка, не съм сигурна дали е там.
Специалността на вещите лица е различна. Въпрос № 7 като цяло, който
е поставен: „Какъв е общият размер на средствата, изразяващи се в разходи,
които е направила ищцата“. Считам, че този въпрос не следва да бъде
поставян на вещите лица. Не мисля, че е от компетентността на вещите лица
да преглеждат тази част. Има медицински документи, представени са, има
фактура, както и за част на другите разходи. Но фискални бонове за
закупуване на лекарства, на санитарни материали, разходи за използване на
таксиметров превоз, не мисля, че има някаква връзка. Още повече, че се
установи, че госпожа С. М. е закарана в спешното с линейка. Нямам
допълнителни въпроси.
СЪДЪТ намира с оглед изясняване обстоятелствата по делото следва да
бъде допусната комплексна съдебно-медицинска и психиатрична експертиза
от вещи лица, определени в списъка за вещи лица с район на действие
Окръжен съд Пазарджик, които след като се запознаят с материалите по
делото и извършат необходимите справки и проучвания, а при необходимост и
на личен преглед на ищцата да отговорят на така поставените и уточнени в
днешното съдебно заседание въпроси от пълномощника на ищцовата страна,
поради което
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА да бъде изслушана комплексна съдебно-медицинска и
психиатрична експертиза от вещи лица, определени в списъка за вещи лица с
район на действие Окръжен съд Пазарджик, които след като се запознаят с
материалите по делото и извършат необходимите справки и проучвания, а при
необходимост и на личен преглед на ищцата да отговорят на така поставените
и уточнени в днешното съдебно заседание въпроси от пълномощника на
ищцовата страна
НАЗНАЧАВА за вещи лица по допуснатата комплексна съдебно-
11
медицинска и психиатрична експертиза д-р П. М. и д-р В. К..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждения на вещите лица в медицинската част на
експертизата в размер на 500,00 лв. и в психиатричната част в размер на
250,00 лв., които ще се изплатят от бюджета на съда, поради освобождаване на
ищцата от задължение за заплащане на такси и разноски по делото на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Адв. Т. и юрк. Г.: - Нямаме други доказателствени искания на този етап.
За събиране на доказателства и изслушване на допуснатата комплексна
съдебно-медицинска и психиатрична експертиза
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 07.04.2025 г. от 10:40 часа, за която
дата и час ищцата уведомена чрез процесуалния пълномощник адв. Т. в
днешно съдебно заседание.
Ответникът уведомен чрез юрк. Г. в днешното съдебно заседание.
Да се призоват вещите лица д-р П. М. и д-р В. К..
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:14 часа.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
12