№ 886
гр. Варна, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110110519 по описа за 2021 година
Предявен е от М. СТ. СТ. , ЕГН ********** с адрес **** срещу ЗД „Бул инс“ АД ,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87
иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата
от 3200лева /след допуснато изменение в размера на иска с протоколно определение от о.с.з.
от 15.11.2021г./ , представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди на л.а
«Фолксваген голф», с рег. № В 22 64 СТ, настъпили вследствие на ПТП реализирано на
01.07.2019г. около 17ч. в гр. Варна при движение по ул. Перла в посока Логистичен парк по вина
на водача на л.а «Опел астра» с рег. № В 9057 НН, застрахован при ответника по договор за
застраховка «Гражданска отговорност», полица № BG/02/118002131426 , ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е на л.а «Фолксваген», с рег. № В 22 64 СТ. На 01.07.2019г. около 17ч. при
управление на автомобила в гр. Варна по ул. Перла в посока Логистичен парк, настъпило
ПТП с участието и по вина на водача на л.а «Опел астра» с рег. № В 9057 НН. Последният
при извършване маневра завой на ляво отнел предимството и блъснал движещия се срещу
него собствен на ищеца л.а. За ПТП е бил съставен двустранен КП, с който за виновен е бил
определен водачът на л.а «Опел астра» с рег. № В 9057 НН. Ответникът като застраховател
на виновния водач е бил уведомен от ищеца за настъпилото събитие на 02.07.2019г.
Образувал щета № **********, в описа по която били описани след два извършени огледа,
уврежданията по автомобила. Твърди, че л.а е увреден до степен тотална щета и следва да
бъде прекратена регистрацията му. До ответника били отправяни покани за определяне
застрахователно обезщетение, в отговор на които на 30.07.2019г. застрахователят го
1
уведомил, че отказва изплащане на такова, тъй като при произшествието имало пострадало
лице, в който случай съгласно Наредба № I3-41/12.01.2009г., произшествието следвало да
бъде обслужено от органите на МВР. Твърди, че никой от участниците в ПТП не е твърдял
да е имало, а и пострадали лица от ПТП, не е имало. Посочва, че т. 3 от двустранния
протокол, на който се позовава ответникът, липсва уточнение, че под пострадали лица се
имат предвид само физически лица, но не и вещи. Посочва, че е изпълнил всичките си
задължения, а отказът на застрахователят сочи да е незаконосъобразен. Това обосновава
заявяване правата му пред съда, ведно със законната лихва считано от датата на
увреждането. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Не оспорва, че е застраховател по полица ГО на л.а «Опел
астра» с рег. № В 9057 НН, в срока на която е образувал щета № **********. Оспорва
механизма на настъпване на ПТП, вината и противоправността на поведението на водача на
застрахования от него автомобил. Твърди, че виновен за ПТП е водачът на увредения
автомобил, който сочи да се е движил с несъобразена с пътните условия и интензивност на
движението скорост, при което не е успял да спре при възникналата пред него опасност.
Счита, че съгласно чл.3 и чл.5 от Наредба № I3-41/12.01.2009г., след като в ПТП е имало
пострадали лица, то е следвало да се състави протокол за ПТП със схема на ПТП от органите
на Пътна полиция. Данни за пострадали лица сочи да се съдържат в депозираното пред него
от ищеца уведомление за щета. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, предвид движението на водача на увредения автомобил с несъобразена скорост.
Оспорва иска по размер като твърди, че исканото обезщетение е завишено и несъответно на
действителния размер на вредите. Оспорва да е налице тотална щета. Оспорва и
автомобилът преди ПТП да е бил в добро състояние и без щети. Оспорва сочените
увреждания да са настъпили в резултат на соченото събитие. Счита, че обезщетението
следва да се определи по методиката приета с Наредбата по чл. 504, ал.2, т.2 КЗ предвид
липсата на доказателства за отремонтиране на вещта. Ако и да е налице тотална щета, сочи
от стойността на автомобила, че следва да бъде приспадната стойността на запазените части.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа.
Ответното дружество в с.з. с писмено становище оспорва исковата претенция.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
432 КЗ, съгласно която увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл.
380 КЗ, т.е след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни
и точни данни за банкова сметка, по която да се извърши плащането. За основателността на
иска и предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия
2
спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване наличие на
валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска отговорност» между
собственика на увреждащия автомобил и ответника; настъпване на твърдяното
застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, за което
ответникът носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така
настъпилото застрахователно събитие са причинени твърдяните имуществени вреди,
съответно размер на разходите нужни за тяхното отстраняване определящо наличие на
„тотална щета“. Ответникът следва да установи наведените от него положителни
правоизключващи отговорността му възражения по иска, в т.ч., че е налице основание да
откаже изплащане на обезщетение, т.е. възражението си за изключителна вина на водача на
увредения автомобил, че от ПТП е имало пострадали лица, както и възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат.
Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, а и
същите биват установени от ангажираните по делото писмени доказателства:
че между собственика на л.а «Опел астра» с рег. № В 9057 НН и ответника е било
налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка «Гражданска
отговорност» № BG/02/118002131426;
че в срока на действие на застраховката е настъпило на 01.07.2019г. ПТП с участие на
застрахования автомобил и този собственост на ищеца, за което ответникът е уведомен на
02.07.2019г. и за което е изготвил опис по щета № **********.
Между страните е нямало спор, а и от ангажираните по делото писмени
доказателства се установява, че ищецът е собственик на л.а «Фолксваген голф», с рег. № В
2264 СТ, което обуславя извод за материалната му легитимация по така предявения иск.
Ответникът като застраховател на увреждащото МПС- л.а «Опел астра» с рег. № В 9057 НН
по полица „Гражданска отговорност“ валидна към датата на ПТП- 01.07.2019г. се явява пасивно
легитимиран да отговоря по така заявения иск.
От приетите писмени доказателства се установява следното: На 01.07.2019г. около
17,02ч. е настъпило ПТП с участието на л.а «Фолксваген голф», с рег. № В 2264 СТ и л.а
«Опел астра» с рег. № В 9057 НН, последният управляван от водача Н.Д.. Съставен е бил
двустранен констативен протокол от участниците в него, в който е документирано, че
виновен е водачът на л.а «Опел астра», който при извършване маневра завой на ляво е
навлязъл в лентата за насрещно движение и е последвал удар с автомобила на ищеца.
Протоколът е подписан от двамата участници, като за Участник 1 /виновният/ от водача на
застрахования от ответника автомобил. Описани са видимите щети по двата автомобила. На
02.07.2019г. ищецът е уведомил ответника за настъпилото ПТП, като е декларирал, че
произшествието е настъпило по следния начин: При движение в кръстовището е забелязал,
че насрещно движещият се автомобил предприема маневра ляв завой. Спрял е, при което е
бил ударен от другия автомобил челно предвид движението му с несъобразена скорост и
отнемане на предимство. В резултат на удара пътникът до него си ударил главата в жабката.
По автомобила му имало увреждания по предна броня, фарове, радиатор, климатик, преден
3
капак и калник. Въз основа на уведомлението, застрахователят е образувал щета под №
********** и е изготвил два описа на увредения автомобил, съответно на 03.07 и
12.07.2019г. Въз основа на така представените му документи, застрахователят се е
произнесъл на 30.07.2019г. с отказ от плащане на застрахователно обезщетение, приемайки,
че водачът на л.а «Опел астра» с рег. № В 9057 НН има вина за настъпване на ПТП, за което
е съставен двустранен констативен протокол, а и в уведомлението до него е посочено, че от
ПТП има и пострадало лице, в който случай съгласно чл. 3 и чл. 5 от Наредба № I 3-
41/12.01.2009г., за ПТП се съставя протокол за ПТП и подробна план- схема на ПТП от
органите на Пътна полиция.
За установяване механизма на настъпване на произшествието, вида на
уврежданията и стойността нужна за отстраняването им, по делото е изслушано и прието
заключение на назначена САТЕ, като са събрани и гласни доказателствени средства.
От значение за спора и установяване механизма на ПТП са показанията на св. Н.Д.-
участник в ПТП, водач на л.а «Опел астра», подписал изготвения двустранен протокол като
виновен за настъпването му. От неговите показания става ясно, че произшествието е
настъпило в ЗПЗ, следобед. Бил е спрял и изчаквал за ляв завой. Пред него имало тир и след
като тирът минал, той тръгнал да прави ляв завой. В този момент бил блъснат от дясно от
другия автомобил идващ от забранена улица. Опитал да завие колана в ляво, но нямало как
да предотврати удара, тъй като се движил с ниска скорост, понеже тъкмо потеглил. Другият
водач според свидетеля е имал видимост. Ударил го в десния фар, отстрани до гумата и
били увредени предна броня и радиатор. При другия автомобил също била увредена предна
броня, радиатор и изкривен преден капак до средата. Посочва, че се е движил по път с
предимство, а другият автомобил се е появил от забранена улица. И двата автомобила било
невъзможно да се придвижат на собствен ход. Човекът от другата кола бил силно
притеснен, колата му горяла. Нямало пострадали лица. Само на съпругата му й било лошо,
донесли й вода, нямала видими увреждания, просто била уплашена. Двамата спорели кой е
виновният, затова се обадили в КАТ. Според пристигналите на място полицаи, свидетелят
бил виновен, защото другият автомобил дори и да излизал от забранена улица, вече е бил на
пътя с предимство. Полицаите питали жената дали да викат линейка, но тя казала, че е
добре. Посъветвали ги да пишат двустранен протокол. Написали двустранен протокол.
Свидетелят написал лявата част протокола и след това го подписал в графа А- виновен.
Съобразно заключението на в.л. В. механизмът на настъпване на ПТП е пряк
контакт между две превозни средства движещи се едно срещу друго в противоположна
посока, при което едното напуска траекторията си на движение в лява посока и блъска
другото. В.л. изследвайки характера на настъпилите по автомобилите увреждания- в предна
част за л.а Фолксваген голф заключава, че те са в причинна връзка с настъпилото
произшествие. Нужната стойност за ремонта по средни пазарни цени към датата на ПТП е
сумата от 7281,83лева. Действителната стойност на автомобила към ПТП е в размер на
3200лева, от което в.л. обосновава извод за наличие на тотална щета. Стойността, която би
била платена от оторизиран за разкомплектоване и продажба на употребявани резервни
4
части е 230лева, а за изкупуването му на скрап 228,69лева.
По първия спорен въпрос относно механизма на настъпване на ПТП съдът приема
следното: Както от гласните доказателства, така и от двустранния протокол и експертно
заключение следва категорично извод, че ПТП е настъпило на кръстовище в ЗПЗ. От
схемата към протокола следва извод, че л.а Фолксваген голф се е движил по ул. Перла, на
път с предимство, когато движещият се срещу него водач на л.а Опел астра е предприел
маневра ляв завой, без да изчака и отнемайки предимството на л.а Фолскваген. В резултат е
настъпил сблъсък между двете МПС, който за л.а Фолксваген е бил в предната му част, а за
л.а Опел астра в предна дясна част. Дори и да се приеме за достоверно разказаното от св. Д.,
че л.а Фолскваген го е ударил излизайки от забранена улица, противоправността на
деянието му не е опровергана, защото релевантното е, че л.а Фолксваген в момента на удара
се е намирал на път с предимство. Този факт има значение само като оправдаващ липсата на
реакция у свидетеля по предотвратяване на ПТП, доколкото не е имал очаквания за поява на
този автомобил и не го е възприел, още повече че до него е имало тир изчакващ за маневра и
препятстващ видимостта му. Твърдението на свидетеля да се е движил по път с предимство
също бива опроверган от изготвената схема на ПТП в протокола и удостоверените
обстоятелства по настъпване на ПТП. А и принципно възприемането на това за истина, би
довело до недопустима хипотеза, в която чрез показанията си свидетелят опровергава
удостоверените с подписа му обстоятелства по настъпване на ПТП. Съпоставката на
получените увреждания по двете МПС обосновават извода на в.лице, че реалният и
възможен механизъм на ПТП е пряк контакт между двете МПС, при което л.а Фолскваген
голф се движи напред, а водачът на л.а Опел навлизайки в неговата траектория и го удря.
Уврежданията са документирани, както в изготвения двустранен протокол, така и в описа на
застрахователя. Тяхното причиняване се намира в причинно- следствена връзка с
въпросното ПТП предвид местоположението им. В заключение, вината на водача на л.
автомобил Опел за настъпване на процесното ПТП категорично е доказана. Установява се, че
водачът неправомерно е предприел маневра ляв завой, отклонил се е от посоката си на
движение в нарушение на чл.37, ал.1 ЗДвП- при завиване наляво за навлизане в друг път
водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите
се пътни превозни средства. В резултат на това си виновно поведение е блъснал движещия
се по пътя в права посока л.а собственост на ищеца. Неоснователни са възраженията на
застрахователя, че не дължи изплащане на застрахователно обезщетение, защото за ПТП не
е бил съставен констативен протокол от служители на Пътна полиция при МВР, доколкото
от ПТП е имало пострадало лице. На първо място, от ангажираните гласни доказателства
категорично се установява, че пострадало лице от ПТП не е имало, произшествието е било
посетено от служители на Пътна полиция, които са изяснили тези обстоятелства. На
следващо място, отговорността на застрахователя за обезщетяване вреди причинени от
застрахования е производна от тази на делинквента и доколкото в случая се търси
обезщетяване на материални щети нанесени на вещ, поставянето на такова изискване от
застрахователя е изначално неоснователно. Претенцията не е с предмет обезщетение по
имуществена застраховка за вреди на застраховано имущество, за да може застрахователят
5
да откаже изплащане на застрахователното обезщетение, позовавайки се на основания за
освобождаването му от отговорност, предвидени в закона или уговорени в застрахователния
договор. В заключение, исковата претенция се явява доказана в своето основание.
Съдът приема за недоказано направеното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил. За да е налице
хипотезата на съпричиняване по см. на чл. 51 ЗЗД, нужно е настъпването на вредите да е в
причинна връзка с ПТП и поведението на водача по намаляването им. Затова и не всяко
поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди. В този смисъл приносът винаги трябва да има конкретно, а
не предполагаемо изражение и да е доказан. Доказателствената тежест е била на ответника.
От събраните по делото доказателства не може да се обоснове извод, че водачът на л.а
Фолксваген се е движил с несъобразена скорост, в който смисъл е било възражението на
ответника. Затова и няма основание да се приеме, че той е имал поведение способствало
причиняване на вредите.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата
на чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ, според която при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума /лимита на отговорност/, освен когато това е предвидено
в този кодекс, като обезщетението следва да е равно на действително претърпяните вреди
към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане
по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза в случая не е налице. Понятието
„тотална щета” е легално определено в чл. 390, ал. 2 КЗ и касае хипотезата на пълна загуба
на МПС, т.е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишават 70% от неговата действителна стойност. Съобразно стойността нужна за
възстановяване на автомобила посочена от вещото лице съотнесена към стойността на
автомобила към датата на увреждането, безспорно налице е тотална щета. Принципът на
пълната обезвреда, действащ по отношение на застрахователя, изисква обезщетението да се
определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. А за такава се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл.
402 КЗ. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като
това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. Както се
посочи, стойността на разходите нужни за възстановяване на автомобила съобразно
експертното заключение надвишава себестойността на самото имущество, извършването им
е икономически неизгодно, което налага ограничаване на отговорността до пазарната оценка
на повреденото имущество и то след приспадане на остатъчната стойност на запазените
части /така и решение по т.д. № 469/2012г. на ВКС, ІІ ТО/. Наличието на запазени части от
6
автомобила и тяхната остатъчна стойност, представлява имуществена полза за ищеца,
причинена от вредоносното деяние. Тя следва да се приспадне, защото иначе би се нарушил
принципът обезщетението да доведе до изравняване на имущественото състояние на ищеца
преди увреждането, а не да го надвиши. От изслушваното експертно заключение се
установи, че реализирането на пазара на части за втора употреба би донесло максимална
сума на собственика от 230лева. Доколкото обаче така дадената стойност е хипотетична, при
липса на твърдения за наличие на конкретни годни части от страна на застрахователя, които
да са били обект на изследване от в.л., то от стойността на автомобила към датата на
увреждането 3200лева, в настоящия случай следва да се приспадне сумата от 228,69лева,
като сигурна стойност, която би могло да се реализира от собственика на увредената до
степен „тотална щета“ вещ при реализирането й за скрап. Така исковата претенция се явява
доказана до размера от 2971,31лева. За разликата до пълния размер от 3200лева претенцията
следва да се отхвърли като неоснователна.
Заявена е и претенция за присъждане на обезщетение за забава, считано от датата на
увреждането- 01.07.2019г. Отговорността на застрахователя за обезщетяване вреди
причинени от застрахования е производна от тази на делинквента. Разпоредбата на чл. 493,
ал. 1, т. 5 КЗ изрично регламентира, че застрахователното покритие включва и лихвите по
чл. 429, ал.2, т. 2 КЗ, т. е. застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта
произтича от правилото на чл. 84, ал.3 ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал. 3 КЗ е
регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря
пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната
сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най- ранна. Т.е, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на
непозволеното увреждане съществува, но тя по силата на самия кодекс се поема от
застрахователя от един по- късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя е възникнала считано от
датата на уведомяването му от увредения за процесното застрахователно събитие, която в
случая следва с един ден тази на настъпване на събитието- 02.07.2019г., по който факт
страните не споря, а и от уведомлението за щета, бива категорично установен. На основание
чл. 429, ал.2, т. 2 КЗ, това обезщетение за забава е част от дължимото застрахователно
обезщетение. Нормата на чл. 497 КЗ регламентира дължимост от застрахователя на
законната лихва за забава за собствената му забава по повод определяне и изплащане на
застрахователното обезщетение и тя не е свързана със забава на застрахования. Разпоредбата
на чл. 497 КЗ определя обема на отговорност на застрахователя с оглед вътрешните му
отношения с делинквента и обема регресни права, и не е свързана с отговорността към
третото лице, на което са причинени вредите /така решение по т.д. № 2273/2018г. на ВКС,
ТО, решение по т.д. № 2466/2018г. на ВКС, ТО/. Следва да се приеме, че законната лихва се
7
дължи считано от 02.07.2019г.
По разноските:
Разноски за присъждане са поискали и двете страни.
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива
от 128лева- платена ДТ, 300лева- депозит на вещо лице, 900лева платено адв.
възнаграждение. Представени за доказателства обаче единствено относно заплащане на
адв.възнаграждение от 600лева и до този размер този вид разход подлежи на
възстановяване. Направено е възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.
Минималният му размер съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. е 454лева.
Възражението е неоснователно, предвид проведените по делото общо три о.с.з., макар и
само в две от тях ищецът да е представляван, но при съобразяване, че именно в тях са
събирани допуснатите доказателства. Общият размер на разноските е 1028лева. Предвид
изхода на спора и съобразно уважената част на иска, в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 954,53лева.
На основание чл.78, ал. 3 ГПК съобразно отхвърлената част на исковата претенция се
дължат разноски в полза на ответника. Представен е списък по чл. 80 ГПК. Поискано е
присъждане на адв.възнаграждение от 600лева по договор за правна защита и съдействие от
11.08.2021г. Внесеният депозит за свидетеля е останал неусвоен, поради което като
подлежащ на връщане на страната не следва да се взема предвид при разпределяне
отговорността за разноските. Съобразно отхвърлената част от исковата претенция в полза
на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 42,88лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 ДА ЗАПЛАТИ на М. СТ. СТ. , ЕГН ********** с
адрес **** сумата от 2971,31лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени
вреди на л.а «Фолксваген голф», с рег. № В 22 64 СТ, настъпили вследствие на ПТП реализирано
на 01.07.2019г. около 17ч. в гр. Варна при движение по ул. Перла в посока Логистичен парк по
вина на водача на л.а «Опел астра» с рег. № В 9057 НН, застрахован при ответника по договор за
застраховка «Гражданска отговорност», полица № BG/02/118002131426 , ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 02.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата , като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2971,31лева до пълния заявен размер от 3200лева, както
и искането за присъждане законната лихва считано от датата на увреждането- 01.07.2019г.
до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 432, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 ДА ЗАПЛАТИ на М. СТ. СТ. , ЕГН ********** с
адрес **** сумата от 954,53лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни
8
разноски съразмерно уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. СТ. СТ. , ЕГН ********** с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Бул
инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс
Баучер” № 87 сумата от 42,88лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни
разноски съразмерно отхвърлената част на иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок
от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9