Решение по дело №11852/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№262147/2.7.2021г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11852 по описа на Варненски районен съд за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба от М.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуален представител срещу С.Г.Б., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител – К.И.С., двете с адрес: *** 23 и З.Г.З., ЕГН: **********, с адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с което да обяви за окончателен предварителен договор от 01.03.2020 г. за покупко – продажба на лек автомобил марка „*”, модел „*“, ДК № *, сключен между наследодателя на ответниците - З.Г.З. ***, починал на * г.) като продавач и М. И. М. – купувач.

В исковата молба се излага, че ответниците са законни наследници на З.Г.З.,***, починал на * г. На 01.03.2020 г. между ищеца и  наследодателя на ответниците е сключен предварителен договор за продажба на гореописания лек автомобил. Уговорена е продажна цена в размер на 4550 лева, платена от купувача в брой, при сключване на договора, с краен срок за изповядване на сделката – 01.04.2020 г. Поради обявеното извънредно положение окончателен договор не е сключен.

Ответницата - С.Г.Б., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител – К.И.С., чрез пълномощник, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който не оспорва изложените от ищеца твърдения. Възразява, че с поведението не е дала повод за завеждане на делото.

Ответникът - З.Г.З., действащ чрез назначения му особен представител, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който изразява становище за основателност на иска. Излага се, че с поведението си лицето не е дало повод за образуване на производството.

Контролиращата страна „Дирекция социално подпомагане“ – гр. Варна, не изразява становище по иска.

 

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

В конкретната хипотеза, се иска обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба на лек автомобил. Ето защо, съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказва, кумулативното наличие на следните предпоставки: настъпилото наследствено правоприемство от Георги З. Бонев към ответниците; наличие на валидна облигационна връзка с наследодателя на ответниците по силата на конкретния предварителен договор, по който ищецът е изправна страна; съществуване на всички предпоставки за прехвърляне на собствеността, в това число и че ответника е собственик на автомобила.

         В случая, е налице изрично заявено от ответниците по делото признание на наведените от ищеца фактически твърдения.

От друга страна, същите се установяват и от представените писмени доказателства.  се от представения на л. 8 от делото договор, наличие на постигнато между страните съгласие за сключване на конкретната сделка. В предвид уговорката за допълнително определяне на падежа в месечен срок от сключване на договора, с оглед липсата на други данни, на 02.04.2020 г. е настъпил и падежа на задължението – аргумент от чл. 69, ал. 1 ЗЗД.

От представеното по делото удостоверение се установява и настъпилото, на * г., наследствено правоприемство. Същевременно, от представеното по делото свидетелство за регистрация, се установява, че наследодателят на ответниците (продавач по предварителния договор) е собственик на имота.

         По изложените съображения се налага извода, че са налице предпоставките на чл. 19, ал. 3 ЗЗД за постановяване на решение, по силата на което да бъде обявен за окончателен предварителен договор от 01.03.2020 г., за покупко – продажба на лек автомобил марка „*”, модел „*“, ДК № *, двигател № *рама № *, цвят „* *“, сключен между З.Г.З., ЕГН: ********** (б. ж. на гр. А., починал на * г.), наследодател на ответниците С.Г.Б., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител – К.И.С., двете с адрес: *** 23 и З.Г.З., ЕГН: **********, с адрес: ***, като продавач и М. И. М., ЕГН: ********** – купувач.

На основание чл. 364, ал. 1 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС, следващите се разноски по прехвърляне на имота, а именно: нотариална такса в размер на 107.58 лева, както и сумата от 136.50 лева – местен данък в размер на 3 % върху уговорената цена, съгласно чл. 46, ал. 1 и 2, т. 1 и чл. 47, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 34, ал. 2 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Варна.

         С оглед изхода на спора и отправеното искане, всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца ½ част от извършените разноски, или по 635.00 лв.

         В предвид заявеното от особения представител възражение за недължимост на разноски от лицето З.Г.З., следва да бъде отбелязано, че наследникът встъпва в положението на наследодателя, и до колкото към момента на открИ.е на наследството падежът на задължението е настъпил, то хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК е неприложима.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН предварителен договор от 01.03.2020 г., за покупко – продажба на лек автомобил марка „*”, модел „*“, ДК № *, двигател № *рама № *, цвят „* *“, сключен между З.Г.З., ЕГН: ********** (б. ж. на гр. А., починал на * г.), наследодател на ответниците С.Г.Б., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител – К.И.С., двете с адрес: *** 23 и З.Г.З., ЕГН: **********, с адрес: ***, като продавач и М. И. М., ЕГН: ********** – купувач, на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

 

Придобивната цена на лекия автомобил е 4550 лева.

 

ОСЪЖДА С.Г.Б., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител – К.И.С., двете с адрес: *** 23 да заплати на М.И.М., ЕГН **********, с адрес: *** от 635.00 лв. (шестстотин тридесет и пет лева), представляваща извършени разноски за държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА З.Г.З., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на М.И.М., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 635.00 лв. (шестстотин тридесет и пет лева), представляваща извършени разноски за държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, в размер на сумата от 107.58 лв. (сто и седем лева и петдесет и осем стотинки), представляваща разноски за прехвърляне на лекия автомобил, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

 

         ДА СЕ ИЗДАДЕ заверен препис на ищеца от влязлото в сила решение, след представяне на доказателства за заплащане разноските по прехвърляне на имота, нотариална такса и за заплатен в данъчната служба местен данък по чл. 44, ал.1 от ЗМДТ в размер на 136.00 лева.

 

ДА СЕ ИЗПРАТИ на М. В. Р., Сектор „П. П.“, гр. В., заверен препис от влязлото в сила решение влизане.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: