Р
Е Ш Е
Н И Е № 4926
гр. Пловдив 19.12.2019 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – IV гр. с., в публично
съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година
Председател: Димитрина Тенева
при секретаря Диана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 10839 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск по чл. 34 от ЗС, обективно и евентуално съединен с искове е по чл.
26, ал. 1, пр. 2, от ЗЗД и чл. 76 от ЗН. Делото е в първа
фаза на делбата. Производството е бразувано е по искова молба,
постъпила от Й.И.Б., ЕГН ********** и М.И.М., ЕГН ********** и двете
представлявани от пълномощника адв. Р.П., служебен адрес *** против И.С.Х., ЕГН
********** и Ц.С.Г., ЕГН ********** за допускане до делба между страните на
недвижим имот- ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и незастроено, с площ от 1170
кв.м., представляващо УПИ № XIX -466 по ПУП на село З., община Р., област П,
одобрен със Заповед № 232/1988 г., ведно с построените в дворното място двуетажна
масивна жилищна сграда, със застроена площ от 68 кв.м. и паянтова стопанска
дървена постройка, с предназначение за склад, със застроена площ от 24 кв.м.
Претендира се допускане на делба на посочения имот при квоти 7/16 ид.ч. за Й.И.Б.,
7/16 ид.ч. за М.И.М., 1/16 ид.ч. за И.С.Х. и 1/16 ид.ч. за Ц.С.Г., евентуално и по отношение на Р.Д.Б. /съпруг на ищцата Й.И.Б./,
при обща квота от 1/8 ид.ч. от
процесния недвижим имот, придобита по време на брака им.
С
Определение от 27.07.2017г. като страна по делото е конституиран Р.Д.Б., роден
на *** г. Същият е п. в хода
на производството и на негово място са конституирани наследниците му Й.Б., Е.Р.К. с ЕГН ********** с адрес *** и Д.Р.Б. с ЕГН ********** с адрес ***.
В
хода на производството от страна на ответниците И.С.Х. и Ц.С.Г. е предявен иск
против ищците за провъзгласяване на нищожност на сделки обективирани в КНА №
**, т. **,н. д. *****/** г. по обстоятелствена проверка и НА № **, т. **, н. д.
****/** г. за дарение поради противоречие със закона и неговото заобикаляне или
за отмяна на сделката за дарение, обективирана в НА № **, т. **, н. д. ****/**
г. поради наличие на относителна недействителност спрямо ищците.
В първочалната искова молба се твърди, че ищците Й.И.Б. и М.И.М. и
ответниците И.С.Х. и Ц.С.Г. са съсобственици на горепосочения недвижим имот.
Сочи се, че първоначално С. С. К. и И. Г. К.придобили по давност недвижим имот дворно място, с площ
от 900 кв.м., представляващо имот № 275, парцел III, от квартал 13 по плана на
село Зл., общ. Р., обл. П., който имот съответствал на процесния недвижим имот,
а именно УПИ № XIX -466 по ПУП на село З., община Р., област П, одобрен със
Заповед № 232/1988 г. Наследодателят И.
Г. К. п. на
**.**.****г.,
като оставил за наследници съпругата му С. С. К. и трите му деца Й.И.Б., М.И.М.
и С. И. К.. С. И. К. п. на **.**.****г. и оставил за наследници неговите деца И.С.
Х. и Ц.С.Г.. Така след смъртта на И. Г. К. и С. И. К. се оформили следните
квоти: С.С. К. общо 5/8 идеални части,
от които 1/2 е придобила по време на брака си с И. Г. К. и 1/8 ид. ч. по
наследство от него; Й.И.Б. - 1/8 ид.ч. по
наследство от баща си, М.И.М. – 1/8 ид.ч. по наследство от баща си, И.С.Х. –
1/16 ид. по наследство от баща си и Ц.С.Г. – 1/16 ид.ч. по наследство от баща
си. В исковата молба се сочи, че с
нотариален акт за дарение от 2015 г. С.
С. К. дарила на дъщерите си Й.И.Б., М.И.М. притежаваните
от нея 5/8 ид. ч.
от процесния недвижим имот, при равни права на собственост, като си запазила
правото на ползване на имота пожизнено. Към 2015 г.
Й.И.Б. имала сключен граждански брак с Р.Д.Б., роден на ***г. С. С. К. починала
на **.**.**** г. След смъртта на С.С.К. ,
ответницата Ц.С.Г. започнала да ползва процесния недвижим имот, като отказвала
да осигури на ищците всякакъв вид достъп до имота. С нотариална покана рег. №
***/****г., том *, акт. № 47/02.02.2017г. на ***** Е. С. ищците поканили ответницата да им плаща
месечен наем- обезщетение в размер на 250 лева за ползването на притежаваните
от тях идеални части от недвижимия имот. На 09.02.2017г. ответницата Ц.Г.
отказала да получи нотариалната покана и да осигури на ищците достъп до имота и
да плаща обезщетение за ползването му. Предвид изложеното моли за допускане до
делба на процесния недвижим имот. Претендират разноски.
Ответниците, чрез процесуалния им
представител Ц.Б. са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват
иска. Твърдят, че по силата на договор за продажба срещу издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт № ***, том първи, н.д. № ***/** г. бащата на
ответниците е придобил собствеността върху недвижим имот- дворно място в с. З.,
цялото от 900 кв.м., съставляващо парцел III, имот от пл. № 275, в кв. 13, по плана на селото
действащ към 1984, ведно с построената в него жилищна масивна едноетажна сграда
на около 70 кв.м., при граници на целия имот: Т. Н. Б., Р. ***. Сградата в
имота била надстроена единствено от наследодателя на ответниците. Считат, че
ищците не притежават никакви права от процесната земя и сграда. Възразяват за
нищожност на представените от ищеца документи за собственост. Молят за
отхвърлянето на иска. Претендират разноски.
В насрещната искова молба се
твърди, че Й.Б. и М.М. се легитимират
като собственици на по 7/16 ид. части възоснова на констативен нотариален акт
от 2015 г. за признаване на право на собственост въз основа на давностно
владение и договор за дарение от същата дата. Същите са нищожни защото през
1984 г. делбения имот е прехвърлен на наследодателя на ответниците по време на
брака му с Ил. З.чрез алеаторен договор за покупко-продажба срещу гледане и
издръжка. Той предхожда оспорваните сделки и определя недействителност на
разпоредителни действия с имота към трети лица без участието на ответниците.
В предоставения срок за отговор по
насрещната искова молба Б. и М. признават, че през 1984 г. е извършено
прехвърляне от И. К. и С. К. на с. К. , но сделката е развалена с влязло в сила
решение но ПРС по гр. дело № 801/1988 г. Владението е възстановено на И. К. и с. К. и те са ползвали имота повече
от 10 г., като след смъртта на И. К. владението е продължено от съпругата му и
децата им. През 2015 г. същите са признати за собственици по давностно владение
съобразно притежаваните части. Оспорва се твърдението за нищожност на сделките
Нормата на чл. 33 от ЗС не е приложима при дарение, освен това не е повелителна
и не се явява предпоставка за валидност на извършената сделка при нейното
неспазване. Оспорва се и иска по чл. 76 от ЗН, тъй като действията са извършени
между сънаследници.
Конституираният като страна в
производството Р.Б. не е взел становище по исковата молба.
Като взе предвид събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От представените писмени документи- НА **, ТОМ ***, ДЕЛО № ****/**** Г.; скица
№ 1417/24.11.2016 г. на Община Р., удостоверение № 766/06.07.2017 г. на Община Р.
и заключение от 12.04.2019 г. по извършената СТЕ е видно, че през 1957 г. за
собственик на процесния имот като дворно място е признат И. К. .
От представения НА № ***, том *, дело № ***/**** г., писмо от служба архив
при ПРС и заверен препис от описна Книга на делата 1988 г. , писмо от
АВ-Пловдив е видно, че през 1984 г. И. К. и съпругата му С. К. са прехвърлили
срещу задължение за гледане и издръжка процесния имот при запазване на правото
на ползване на същия. През 1988 г. е образувано гр. дело под № 801 от И. К. против
с. К. , по чл. 87 от ЗЗД, което е архивирано и унищожено поради изтичане на срок за съхранение. В
описната книга няма данни за начина на приключване на производството. В Агенция
по вписвания-Пловдив няма последващи отбелязвания за извършената разпоредителна
сделка
От представените удостоверения за
наследници от 14.06.2017 г. и 07.06.2017 г. на Община Р. е видно, че след
смъртта си през 1999 г. И. К. е оставил като наследници съпруга –С. К.; дъщери Й.Б.
и М.М., както и внуци И.Х. и Ц.Г., деца на починалият му син с. К. . След
смъртта си през 2015 г. с. К. е оставила като наследници-дъщери Й.Б. и М.М. и
внуци И.Х. и Ц.Г., деца на починалия и син с. К. .
От представените документи НА № ***, том *, рег. № ****, дело № ***/**.**.****
г. и НА ***, том *, рег. № ****, дело № ***/**.**.**** г.; протокол от
29.06.2015 г. ; постановление на ***** С. К.-Н. от 29.06.2015 г. е видно, че на
29.06.2015 г. ищците и майка им С. К. са признати за собственици на идеални
части от заявения имот в резултат на извършена обстоятелствена проверка за
упражнено давностно владение. След съставянето на този констативен акт С. К. е
дарила на двете ищци при равни права установените като нейна собственост 5/8
ид. части от имота.
От показанията на свидетеля М.- съсед на имота, се установява, че родителите на ищците винаги са живеели
в имота, не имало спорове за собствеността. С. живеела в къщата-долу на първия
етаж. Синът й С. живеел на втория етаж. Бил
семеен с две деца. После се развел.
От показанията на свидетеля Ка.-кум на наследодателя с. К. и съсед на имота, се установява, че сегашната
къща в имота е строена от С. . Старата
била на друго място. По това време той имал деца.
От представеното удостоверение за граждански брак от **.**.**** г., смъртен
акт от **.**.**** г. , удостоверение за наследници от 19.07.2018 г. на Община Р.
е видно, че през 1964 г. Й. К. се е омъжила за Р.Б., който е п. на **.**.****
г. и оставил като наследници-съпруга Й.Б. и деца-Е.К. и Д.Б..
Предвид установеното
съдът намира от правна страна следното.
Не се спори по делото,
а и от събраните писмени доказателства се установява, че заявения за делба
недвижим имот е бил притежание на И. К. , което обстоятелство е констатирано
през 1957 г., както и, че в последствие през 1984 г. той и съпругата му са
прехвърлили имота на сина им с. К. срещу
задължение за гледане и издръжка като си запазили правото на ползване. С оглед
на това съдът намира, че от 1984 г. собственик на имота се явява с. К. , а към
момента, с оглед смъртта му, като такива следва да се приемат неговите деца
ответниците И.Х. и Ц.Г..
До този извод съда
достига след като намира за неоснователно възражението на ищците, че сключеният
алеаторен договор от 1984 г. е бил развален в последствие по съдебен ред през
1988 г., тъй като не се представят доказателства сочещи провеждане на съдебно
производство между страните по сделката и с предмет нейното разваляне, както и
наличие на влязло в сила решение уважаващо притенцията. Ангежираните в тази
насока доказателства установяват само факти за образувано дело между И. К. и с.
К. с правна квалификация чл. 87 от ЗЗД
без данни за настъпилия резултат от него, което се явява пречка за формиране на
обоснован извод за разваляне на договора.
Тъй като ищците опират
твърдението си за притежание на права на собственост върху имота само на наследствено
правоприемство от баща им И. К. , за което е съставен КНА през 2015 г. и на
извършено дарение от майка им С. К. на притежаваните от нея към 2015 г. 5/8 идеални
части от имота, следва да се има предвид, че установените данни за извършена предходна
разпоредителна сделка от И. К. и С. К. през 1984 г. с правото на собственост
върху имота е пречка за преминаването му към наследниците след смъртта на К.
през 1999 г. съответно извършване на повторно разпореждане от К. през 2015 г. Предвид
това се явяват основателни исковете на ответниците спрямо ищците за отмяна на
КНА от 2015 г. на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК и обявяване на нищожност на
НА за дарение от 2015 г. на основание чл. 26, ал. 1, пр.
2, от ЗЗД
Обстоятелството, че праводателите
К. са живеели в имота след 1984 г. до смъртта им съответно- 1999 г. за И. К. и
2015 г. за С. К. неможе да се приеме като завладяване на същия, по причина, че
от една страна те са притежавали и упражнявали запезеното в тяхна полза право
на ползване, а от друга не е било налице противопоставя от тях на възможността
собственика с. К. да го ползва,
доколкото от показанията на свидетеля К. е видно, че той и семейството му са
живеели на втория етаж на построената от него жилищна сграда.
За пълнота следва да се
отбележи, че ищците не твърдят и не установяват факти сочещи осъществяване на
самостоятелно владение върху имота от тях самите в период от 10 г. което да са
противопоставили на собственика с. К. или неговите наследници, за да е налице
придобиване от тях на правото на собственост на оригинерно основание. Напротив
в исковата молба се твърди, че след смъртта на С. К. в имота се е настънила трайно
ответницата Ц.Г., която препятствала достъпа до същия на ищците.
Предвид изложеното съдат
намира, че предявеният от ищците иск за делба е неоснователен и същия следва де
се отхвърли. Тъй като съсобствениците на имота И.Х. и Ц.Г. не желаят делба на
същия не следва така ва да се допуска между тях.
С оглед изхода на делото
ищците дължат заплащане на държавна такса в размер от 100 лв. по отхвърления
иск за делба по сметка на ПРС, както и заплащане на ответниците сторените от
тях развноски за производството в размер от 447 лв. разходи за СТЕ, съдебни
удостоверения, преписи и държавна такса по насрещните искове и 1000 лв.
адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск от Й.И.Б., ЕГН **********
и М.И.М., ЕГН ********** и двете служебен адрес ***, адв. П.
против И.С.Х., ЕГН ********** с адрес *** и Ц.С.Г.,
ЕГН ********** с адрес ***; Е.Р.К. с ЕГН ********** с адрес *** и Д.Р.Б. с ЕГН ********** с адрес *** за допускане до делба между страните на
недвижим имот- ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и незастроено, с площ от 1170
кв.м., представляващо УПИ № XIX -466 по ПУП на село З., община Р., област П,
одобрен със Заповед № 232/1988 г., ведно с построените в дворното място двуетажна
масивна жилищна сграда, със застроена площ от 68 кв.м. и паянтова стопанска
дървена постройка, с предназначение за склад, със застроена площ от 24 кв.м.
ОТМЕНЯ на основание чл. чл.
537, ал. 2 от ГПК НА № ***, том *, рег. № ****, дело № ***/**.**.**** г. на *****
С. К. –Н. с № 636 по регистъра на НК, с
който С. С. К. с ЕГН **********, Й.И.Б., ЕГН ********** и М.И.М., ЕГН ********** са признати за собственици на 7/8 ид. части от ДВОРНО МЯСТО,
цялото застроено и незастроено, с площ от 1170 кв.м., представляващо УПИ № XIX
-466 по ПУП на село З., община Р., област П, одобрен със Заповед № 232/1988 г.,
ведно с построените в дворното място двуетажна масивна жилищна сграда, със
застроена площ от 68 кв.м. и паянтова стопанска дървена постройка, с
предназначение за склад, със застроена площ от 24 кв.м.при граници и съдеси: УПИ І-463-общ.; УПИ ІІ-464; УПИ ІІІ-465; Упи
ХVІІІ-467 и улица.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договора
за дарение от 29.06.2015 г. сключен между С. Ст. К. с ЕГН **********, Й.И.Б.,
ЕГН ********** и М.И.М., ЕГН ********** по отношение на ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и
незастроено, с площ от 1170 кв.м., представляващо УПИ № XIX -466 по ПУП на село
З., община Р., област П, одобрен със Заповед № 232/1988 г., ведно с построените
в дворното място двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 68
кв.м. и паянтова стопанска дървена постройка, с предназначение за склад, със
застроена площ от 24 кв.м.при граници и съдеси: УПИ
І-463-общ.; УПИ ІІ-464; УПИ ІІІ-465; Упи ХVІІІ-467 и улица , който договор е
инкорпориран в нотариален акт НА ***, том *, рег. № ****, дело № 124/29.06.2015
г. на ***** С. К. –Н. с № 636 по регистъра на НК.
ОСЪЖДА Й.И.Б., ЕГН ********** и М.И.М.,
ЕГН ********** и двете служебен адрес ***, адв. П. да
заплатя солидарно и общо на И.С.Х., ЕГН ********** с адрес *** и Ц.С.Г., ЕГН ********** с адрес ***; сумата от 1447 лв.(хиляда четиристотин четиридесет и седем
лева) разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от датата на връчването му на страните.
СЪДИЯ: / П / ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
ВЯРНО С ОРГИНАЛА: Д . Д.