Номер 56817.11.2020 г.Град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПазарджикXIV Наказателен състав
На 29.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
Секретар:И. Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20205220201373 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. У., роден на 08.11.1950 год., гражданин
на Руска Федерация, със статут на постоянно пребиваващ в ЕС чужденец,
ЕГН ***, представляващ „Т.“ ООД, ЕИК *** против Електронен фиш серия
Г, № 0018489 на ОДМВР-Пазарджик, с който на основание чл.638 ал.4 от КЗ,
във вр. с чл.638 ал.1, т.2 във вр. с чл.461, т.1 и за нарушение на чл.483 ал.1,
т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. /две хиляди
лева/.
Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие
на материална и процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се
иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща
процесуален представител, но постъпва писмено становище от такъв, в което се
излагат подробни съображения за отмяна на ЕФ. Иска се и присъждане на
разноски.
За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР
Пазарджик, редовно призована, не се явява представител. Постъпва писмено
становище от пълномощник на директора на ОДМВР-Пазарджик, с което излага
1
съображения за потвърждаване на ЕФ, прави възражение за прекомерност на
разноските на другата страна и на свой ред иска присъждане на такива.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
С обжалвания ЕФ е наложена горепосочената имуществена санкция затова,
че на 18.08.2019г., в 15:13 часа, на АМ „Тракия“, км 101, било установено
нарушение на Кодекса за застраховането, изразяващо се в това, че юридическо
лице, което притежава МПС регистрирано в България и което не е спряно от
движение, не е сключило задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Нарушението било установено посредством заснемането на л.а. „Форд Фокус” с
ДК № ***, собственост към този момент на горепосоченото дружество „Т.“ ООД.
Заснемането станало с АТСС – ТWIN*CAM с № SD2D0027.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
основателна, поради следното:
На първо място следва да се отбележи, че при издаването на процесния ЕФ
са допуснати драстични нарушения на материалния и процесуалния закон.
Първото от тях се свежда до това, че от обжалвания ЕФ не може да се
изясни ясно и недвусмислено каква е била волята на наказващия орган, т.е. кое е
санкционираното лице. Това е така, защото в обстоятелствената част на фиша е
посочено кой е собственикът, към момента на нарушението, на процесното МПС
– дружеството „Т.“ ООД. След това веднага е посочено кой е представляващият,
т.е. законният представител на собственика – лицето М. У.. Накрая, т. е.
диспозитивно-санкционната част на ЕФ започва с обръщението „Уважаема/и
госпожо/господине”, след което текстът продължава: „За извършеното
нарушение по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.638 ал.4, вр. ал. 1, т. 2 вр. с
чл.461, т.1 от КЗ Ви се налага имуществена санкция в размер на 2000.00 лева”.
2
От така записаното излиза, че санкцията е наложена на физическото лице – М. У.,
а не на представляваното от него дружество, т.к. както вече се посочи,
обръщението е адресирано към него: „Уважаема/и госпожо/господине”, а след
това обръщение липсва посочване на обстоятелството, че на представляваното от
г-н У. дружество се налага имуществената санкция. При това положение ЕФ е
незаконосъобразен и защото практически излиза, че с него е наложена
имуществена санкция на ФЛ, което е недопустимо, т.к. такава санкция би могло
да се наложи само на ЮЛ или ЕТ.
В този ред на мисли следва да се каже и това, че ако в ЕФ прецизно бе
описано извършването на нарушение по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ, изразяващо се в
неизпълнение на задължението да се сключи договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите от лицето, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение, то тогава не би могло да се ангажира отговорността на У.
като физическо лице, т.к. не той е собственик на описаното във фиша МПС, а
представляваното от него дружество, което е различен административно-
наказателноотговорен правен субект и което единствено е имало задължение по
чл.483 ал.1, т.1 от КЗ.
Отделно от това в ЕФ на се съдържа ясно и точно описание на
нарушението, което допълнително накърнява правото на защита на
санкционираното лице.
Това е така, защото с издадения ЕФ е наложена имуществена санкция за
извършеното нарушение на член 483, алинея 1, точка 1 от КЗ, във връзка с член
чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 и чл. 461, т.1 КЗ.
От съдържанието на ЕФ става ясно, че в него изцяло липсва описание на
нарушението. Нормата на чл.638 ал.4 от КЗ допуска на собственика на МПС да
се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1, но … само когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. В обстоятелствената част на фиша обаче никъде не е посочено,
нито дори загатнато дали такова управление е било установено, макар че е било
безусловно необходимо с оглед правото на защита. Това е "минимално
3
необходимото съдържание" на описателната част на този вид санкционен
документ, тъй като той следва да се издава на основание чл. 647, ал. 3 от КЗ
която норма предвижда "когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в Закона за движение по пътищата". Освен, че в ЕФ липсват
твърдения за това, че МПС е било управлявано/в движение, но липсва и
позоваване на нормативното основание за издаването му - цитираният чл. 647, ал.
3 от КЗ.
Всичко това е достатъчно ЕФ да се отмени.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за ОДМВР-Пазарджик,
искането за присъждане на разноски в полза на дирекцията не може да бъде
уважено.
Относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
следва да се каже, че то бе направено своевременно – преди последното по
делото о. с. з., с представеното писмено становище от страна на пълномощник на
жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на делото –
отмяна на обжалвания ЕФ и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН
препращаща към чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие и списък на разноските /л.34-35 от делото/ се установява, че е било
договорено и изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лв. (четиристотин лева).
Относно възражението за прекомерност на разноските, направено от
пълномощника на ОДМВР-Пазарджик, следва да се каже, че същото е
основателно. Съобразно разписаното в чл.18 ал.2, вр. с ал.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство по административнонаказателни производство,
ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
4
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. В чл.7 ал.2, т.1 от Наредбата пък е посочено, че при интерес до
1000 лв., както е в настоящия казус, минималното адвокатско възнаграждение е в
размер на 300 лв.
По-горе бе посочено, че жалбоподателят в настоящото производство е
платил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., т.е. със сто лева над
минимума, което е прекомерно, като се има предвид, че делото не е с фактическа
и правна сложност, същото бе разгледано в едно съдебно заседание, на което не
се яви нито жалбоподателя, нито неговият пълномощник, а единствено бе
депозирано писмено становище по съществото на спора. С оглед на това в полза
на жалбоподателя следва са се присъдят разноски в минималния размер на
адвокатското възнаграждение, за които ОД на МВР Пазарджик следва да бъде
осъдена да ги заплати от бюджета си.
По изложените до тук съображения Пазарджишкият районен съд в
настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г, № 0018489 на ОД на МВР -
Пазарджик, с който на основание чл.638 ал.4 от КЗ, във вр. с чл.638 ал.4, вр.
с ал.1, т.2 във вр. с чл.461, т.1 и за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ е
наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. /две хиляди лева/.
ОСЪЖАДА ОД НА МВР-Пазарджик, представлявана от директор, с
административен адрес гр.Пазарджик, пл. „Съединение“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на М.
У., роден на 08.11.1950 год., гражданин на Руска Федерация, със статут на
постоянно пребиваващ в ЕС чужденец, ЕГН ***, представляващ „Т.“ ООД, ЕИК
***, разноски в размер на 300 /триста/ лева - адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
5
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6