Р
Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
130 |
Година |
26.10.2017 |
Град |
Момчилград |
||||||||||||||
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
|||||||||||||||||||
|
Момчилградски районен |
съд |
|
състав |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
На |
28.09. |
Година |
2017……….. |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
В публично заседание и следния състав: |
|||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Председател |
Полина Амбарева |
||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Секретар |
Хюсние Алиш |
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
Съдията Амбарева |
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
гражданско |
дело номер |
222 |
по описа за |
2017 |
година. |
||||||||||||||
|
За да се произнесе взе предвид следното : |
|||||||||||||||||||
Предявени са субективно
съединени искове от С.Р.А.,ЕГН : **********,с адрес ***,Х.А.Ю.,ЕГН : **********
*** и А.Х.Ю.,ЕГН : **********,с адрес ***,против Н.Е.А.; С.Б.М. и Ш.Б.А.,
тримата с постоянен адрес ***,за собственост на идеални части от съсобствен
недвижим имот,
с правно основание 124, ал.1 ГПК и за частична отмяна на НА за собственост
на недвижим имот придобит по давностно владение и наследство,до съответните
идеални части,на основание чл.537,ал.2 от ГПК.
В исковата молба ищците сочат,че с
ответниците са съсобственици по наследство на недвижим имот ,представляващ :
Имот с пл.сн.№726,за който е отреден УПИ VІ в кв.42 по плана на гр.Момчилград
,с площ от 710кв.м.,с неуредени регулационни сметки,при граници и съседи на
имота : ул.“Чучулига“,УПИ №V-727,УПИ№VІІ-за жилищно строителство и общинско
място.Сочат,че до 2014год. в имота съществувала двуетажна жилищна сграда,със
застроена площ от 160кв.м.,състояща се от първи етаж с четири стаи и коридор ,
и втори етаж ,с четири стаи, и коридор.Сочат,че
заедно с ответницата Н.Е.А. и нейните деца С.Б.М., и Ш.Б.А. са
наследници на Раиф Шерифов Хаджиарифов, който е починал на 17.01.1953 год. От
своя страна Раиф Шерифов Хаджиарифов е притежавал 1/3 идеална часта от така описания недвижим имот,съсобствен
със своите братя: Бехчет Шерифов
Хаджиарифов и Ф. Шерифов Хаджиарифов. Ищцовата страна твърди, че тримата братя
са построили процесната къща, която понастоящем не съществува в имота, като
били съсобственици и на дворното място,
което съответно било отразено в емлячния регистър и по старите разписни листове
към плана на града. Предвид това твърдят, че като наследници на Раиф Хаджиарифов ,ищците са собственици на
следните идеални части, а именно: С.Р.А. е собственик по наследство и давност
на 1/54 /съответно 3/162/идеални части,Х.А.Ю. и А.Х.Ю. – всяка една на по 1/81
/съответно 2/162/идеални части,или общо тримата са собственици на 7/162
ид.части. Ищците оспорват обстоятелството, че Н.Е.А., С.Б.М. и Ш.Б.А. ,в
качеството на наследници на Б. Раиф Хаджиариф, който също се явявал наследник
на Раиф Хаджиарифов са придобили по
давност ½ ид.ч. от имота, общо тримата. Твърдят ,че всъщност тримата
ответници притежавали всеки един от тях по 1/81 ид.ч. по наследство, а на
останалите идеални части били само държатели. Молят да бъде признато спрямо
ответниците, че са съсобственици на съответните идеални части, като бъде
отменен издадения нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по
давностно владение и наследство/констативен/ в частта за тези идеални части.
В с.з. ищцовата страна се представлява от процесуален представител,като
поддържа претенцията си изцяло.Излага подробни съображения в писмена защита .Претендира
и разноските по делото.
Ответниците Н.Е.А. , С.Б.М. и Ш.Б.А.,
в общия представен от тях писмен отговор оспорват изцяло претенциите на ищците,
като им противопоставят правото си на собственост, съгласно нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение и
наследство/констативен/ от 2010 год.,
съгласно който са признати за собственици общо тримата на ½ ид.ч. от
процесния недвижим имот. Сочат, че са станали собственици на тази ½
ид.част, както по силата на наследствено правоприемство, а именно като
наследници на Б. Раиф Хаджиариф, който от своя страна е наследник на Раиф
Хаджиарифов, така и по силата на давностно владение, което е започнало от 1960
год. и е продължило необезпокоявано и към настоящия момент. В писмения си
отговор ответниците твърдят, че другата ½ ид.ч. от недвижимия имот е
собственост на А. Фаиков Хаджиарифов, който се легитимира като собственик ,въз
основа на нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност №
248 от 13.07.1979 год.
Ответницата Н.Е.А. се явява лично
и с адв.Г. ,а ответниците С.Б.М. и Ш.Б.А.,редовно призовани не се явяват,представляват
се от адв.Ч.,като в с.з. молят съда да отхвърли ищцовата претенция и да им
присъди деловодни разноски,съборазно представения списък на разноските.Подробни
съображения се излагат в писмена защита.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства
в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Установява
се от Удостоверение за наследници №115/06.07.2016год.,че Раиф Шерифов
Хаджиарифов е починал на 17.01.1953год. и е оставил съпруга,починала на
10.04.1968год. и низходящи ,между които Рафаел Рафаелов Стоянов,починал на
09.12.2001год. ,Нефизе Раифова Юмерова,починала на 21.03.1981год. и Бесим Раиф
Хаджиариф,починал на 14.12.1995год.
От
своя страна Рафаел Рафаелов Стоянов,починал на 09.12.2001год. е оставил
наследници по закон – преживяла съпруга и низходящи,между които и ищеца С.Р.А.,а
наследници по закон на Нефизе Раифова Юмерова,починала на 21.03.1981год. са Х.А.Ю.,съпруг
и А.Х.Ю.,дъщеря.
Установява
се също,че Бесим Раиф Хаджиариф е починал на 14.12.1995год. и негови наследници
по закон са Н.Е.А.,съпруга ; С.Б.М. и Ш.Б.А. – низходящи.
Видно
от Нотариален акт за собственост на недвижим имот,придобит по давност №248,том
І,дело №379 на 13.07.1979год. А. Фаиков Хаджиарифов от гр.Момчилград е бил
признат за собственик по давностно владение и наследство на недвижим имот :
½ ид.част от ДВОРНО
МЯСТО,преставляващо имот с пл.сн.№662,кв.42,цялото от 540кв.м.,ведно с
построената в него ½ ид.чадт от ЖИЛИЩНА СГРАДА,стара,паянтова ,с два
отделни самостоятелни входа,двуетажна,първия етаж състоящ се от пет стаи и
салон,а вторият от шест ста и идва салона,при съседи на целия имот : от две
страни улици,жилищен блок на ТКЗС и жилищен блок на ДСК.
Имота
е бил декрариран в Данъчна декларация за
притежаваните недвижими имоти на Р България по чл.26 от ЗМДТ
,вх.№4803/10.11.1999год. от собственика Андон Филипов Христов /А.Ф. Шериф/ А.
Фаиков Хаджиарифов/.
Последния
е наследник по закон,низходящ на Ф. Шерифов Арифов,починал на 06.10.1978год.
Установява
се също от Нотариален акт за собственост на недвижим имот,придобит по давностно
владение и наследство №92,том ІІ,дело №292/2010год.,че на 21.05.2010год. Н.Е.А.
е била призната за собственик по силата на давностно владение и наследство
на 1/3 ид.ч.,а С.Б.М. и Ш.Б.А. съответно
на по 1/12 ид.ч. от недвижим имот,УПИ
№VІ,пл.сн. №726,кв.42,по плана на гр.Момчилград,находящ се в
гр.Момчилград,ул.“Чучулига“ №10,общ.Момчилград,с площ от 710кв.м.,с неуредени
регулационни сметки,ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна
сграда,със застроена плок от 160кв.м.,състояща се от първи етаг с четири стаи и
коридор втори етаг – четири стаи и коридор,при граници на имота :ул.“Чучулига“,УПИ
№V-727,УПИ №VІІ – за жилищно строителство и общинско място.
Съгласно
Удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1
от ДОПК от 28.02.2017год.,данъчната оценка на целия имот възлиза на 28
606,80лв.
По
молба на Н.Е.А. от 14.07.2014год. е издадена Заповед
№РД-19-351/30.07.2014год.,с която е формирана комисия ,която да освидетелства
„жилищна сграда“ на ул.“Чучулига“.Съгласно Констативен протокол от
31.07.2014год.,комисията е извършила проверка и е констатирала,че строежът - двуетажна полумасивна жилищна сграда,от
каменна зидария,дървена покривна конструкция,покрита с кередими,поради
естествен оизносване на външните стени е пред срутване,поради което сградата не
може да се задрави и следва да бъде премахната.
Съгласно
заключението на вещото лице В.д.,изложено в с.з. ,което съда като неоспорено по
делото приема,се установява,че процесния имот по действащия план на
гр.Момчилград от 1988год. е отразен под №УПИ VІ,пл.сн.№726 в кв.42,УПИ с
неуредени регулационни сметки,с площ от 710кв.м.,а сградата е нанесена като
двуетажна паянтова сграда,с паянтова пристройка от югозапад,паянтова постройка
от северозапад ,с граници на имота :
югоизток – ул.“Стела Благоева“/ул.Чучулига;североизток – имот с
пл.сн.№727;северозапад – имот с пл.сн.№736.В разписните листове по плана на
гр.Момчилград за 1979год. са записани като собственици при одобряването на
плана Раиф ,Фаид и Бехчет Шерифови Хаджиарифови,а
А. Фаиков Хаджиарифов – като собственик на ½ ид.ч. въз основа на НА
№248/1979год.В разписните листове по плана на града от 1988год. като
собственици са посочени : А. Фаиков Хаджиарифов – като собственик на ½
ид.ч. въз основа на НА №248/1979год. ,както и Н.Е.А.,С.Б.М. и Ш.Б.А..Също така
се установява ,че недвижимите имоти,описани в нотариалните актове за
собственост по давност и наследство от 1979год. и 2010год. са идентични,тъй
като НА№248/1979год. е издаден на 13.07.1979год.,преди да бъде одобрен плана на
гр.Момчилград на 15.08.1979год., като съответно имота е описан по предшестващия
план на града от 1964год., с пл.сн.№662,кв.42,с площ по графични данни 540кв.м.
като в плана не са били нанесени промените настъпили с имота,довели до промяна
на площта и границите му до одобряването на плана от 1979год.Също така вещото
лице сочи,че при оглед е констатирало,че сградата е разрушена,отразените в
плановете стопански постройки също ги няма.
По делото са събрани гласни доказателства.
Св.Ш.А.М.,която е първа братовчедка,по
майчина линия с ищеца С.А.,сочи,че през 1963-64год. ходила на гости на сестрата
на майка си.Известно й било,че къщата и мястото било на трима братя
Хаджиарифови.Там живеела освен леля й и нейната свекърва,Н. с мъжа си.Идвали на
гости и други братовчеди.Сочи,че идвала на гости и на леля си,която живеела на
ул.“Осма“,в същата махала ,при което виждала,че в къщата,която била стара
живеела една жена,която се казвала Н..Сочи,че същевремено лятото,в къщата
идвали на гости и др.,нямало неразбирателства. Твърди,че по нейни наблюдения от
1990год. насам,нямало извършени ремонти по къщата.Твърди,че С. ***,но идвал в
града на гости за 3-4 дни.За Х.Ю.,свидетелката сочи,че живее в друга къща от 30
год. в гр.Момчилград,а А.Х. е в чужбина ,повече от 10години.Сочи също,че от
леля си била чувала,че на Н. било разрешено да живее в къщата,защото била
социалнослаба,поради което й давали и пари по празниците
Св.Севдие
М. Юсеин сочи,че познава ищеца С.,с когото е първи братовчед,като първоначално
твърди,че познава и Х. и А.,а в последствие отрича това.Сочи,че С. идвал на
гости през лятото,по празници като нямало спорове за имота с Н..Идвали и други
роднини на Б..Не й било известно да са отстъпвали на Н. техните си части от
имота.
Св.Н.М.
твърди,че познава С. от детските си години.След 1963-64год. неговия баща
заминал за гр.София.Преди това те живеели всички в една сграда.Били трима братя
Бехчет,Ф. и Раиф.В тази къща живял и А.,който бил собственик на половината от
имота,със съгласието на братята си.До 1989год. всяка година в къщата идвали
Наско,С. и А.,а след това само Наско /Наско Рафаилов,брат на С.А./.Сочи,че там
живял и Б. със съпругата си и А.,който бил собственик на другата половина от
1989год.Свидетеля твърди,че след завръщането си през 1992-93год. в града му
било известно,че на Н. били давани пари,за да поддържа имота от Наско и
Сабахтин.Те идвали на всеки Байрям,там нощували ,почти всяка годита,като през
1995год. Сабахтин ,заедно с Наско му споделили,че искали да си направят по една
стая в къщата,за себе си.Не му било известно за къщата да има спорове,сега от
една година имало такива.Наско и С. не били отстъпвали частите си на Н..
В
показанията си св.И.Д. сочи,че познава Н.А. и семейството й от 1973год.,тъй
като живее в съседство.Свидетелката познава само тях,само те живеели в
къщата,извършвали необходимите ремонти.
Св.Х.М.,който
от 1990год. живее също в съседство сочи,че в къщата живеели Н. и нейния мъж,не
е виждал други хора там.Не познава ищците,не знаел за спорове с роднините на Н.,не
бил виждал роднини на Б. да идват там.
Св.Н.Х.
също сочи,че познава Н.А. ,която живеела в съседство.Познавал и мъжа й Б.,който
починал .Не бил виждал други хора да живеят в тази къща,освен Н. с децата си
,което било от около 50 години,като през този период тя не била имала проблеми
с никой.Сочи,че идвали роднини на Б. на гости,които Н. посрещала.Едва след като
била съобрена къщата бил идвал Раиф,който имал претенции.
При така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът съобрази
следното :
Предявен
е положителен установителен иск за
правото на собственост на идеални части на ищците като съсобственици на
процесния недвижим имот, който намира правно основание в чл.124, ал.1 от ГПК,
като конкретното същите твърдят, че са придобили правото си на собственост по
наследство и давностно владение започнало след смъртта на техния наследодател Раиф
Шерифов Хаджиарифов, починал през 1953 год.
Ответниците са направили възражение за
придобивна давност, като се легитимират с констативен нотариален акт за
собственост, поради което налице е възражение с правно основание чл.79 от ЗС.
Установи се по делото,че процесният
недвижим имот ,отразен в плановете на град Момчилград действали през 1964год.,1979год.
и сега действащия от 1988год., първоначално е бил отразен като собственост на
Раиф Шерифов Хаджиарифов,Ф. Шерифов Хаджиарифов и Бехчет Шерифов
Хаджиарифов,като в същия е била построена и двуетажна жилищна сграда,както и
две стопански постройки,следователно всеки един от тях е притежавал по 1/3
ид.част от имота.
След смъртта на Раиф Шерифов Хаджиарифов през 1953год.,наследници по закон
са преживялата съпруга,починала на 10.04.1968год. и неговите низходящи,между
които и Бесим Раиф Хаджиарифов,Рафаел Рафаелов Стоянов,починал на
09.12.2001год.,чиито наследник е ищеца С.А. и Нефизе Юмерова,починала през
1981год.,с наследници съответно втория и третия ищец.
От показанията на свидетелите,посочени и от двете страни се установява,че
след смъртта на наследодателя на страните през 1953год. и неговите братя ,през
1978год. ,в процесната къща са живели всичките им наследници,в различни
времена.Там е заживяла от 1962год. и ответницата Н.А.,след като сключила брак с Бесим Хаджиарифов.Пак от
показанията на свидетелите става ясно ,че там постоянно е живял само Бесим
Хаджиарифов със семейството си.Бащата на ищеца С.А. – Рафаел Стоянов през
1963-64год. също напуснал имота,а семейството на Нефизе Юмерова,си направило
къща в гр.Момчилград,където живеели от около 30 години.
Противоречиви са показанията на св.Севдие Юсеин и св.Н.М.,като първата
твърди,че С. *** от дълго време,не знае той да е живял в спорния имот,като не
го била виждала ,докато Н.М. сочи,че той ,заедно с брат си Наско Рафаилов почти
всяка година идвали в къщата,там отсядали.Впрочем,св.Н.М. сочи в показанията си
и че С. и брат му Наско давали на Н.А. ,след смъртта на съпруга й средства,за
да поддържа имота,като през 1995год. му били споделили,че искали да си направят
в него по една стая.Тези му показания са изолирани,не се подкрепят от
останалите събрани по делото гласни доказателства,а такива твърдения не са
навеждани и от ищцовата страна в хода на делото.Впрочем,следва да се
отбележи,че наследодателя на ищеца С.А.
е починал през 2001год.,като до този момент ищеца не е имал качеството
на наследник на общия наследодател на страните Раиф Хаджиарифов,поради което
тези твърдения на свидетеля са и нелогични.
Като цяло,свидетелските показания подкрепят възражението на ответната
страна,че Н.А. и Бесим А. ,освен ,че са били собственици на наследената от Раиф
Хаджиарифов идеална част,след смъртта му през 1953год.,то те двамата са своили
и чуждите идеални части,като следва да се съобрази,че А.Ф. Шериф,наследник на Ф.
Шерифов Хаджиарифов е станал собственик през 1979год. на ½ ид.част от
имота.В тяхна полза,като недобросъвестни владелци на чуждите идеални части е
изтекла и придобивната 10 годишна давност,започнала от 1953година.
Така след смъртта на Бесим А. през 1995година ,Н.А. е била собственик на
½ ид. част от имота,който е придобит по давност по време на гражданския
й брак,а останалата част по силата на наследствено правоприемство е преминала
към децата на Бесим А.,ответниците С.М. и Ш.А. и 1/3 ид.ч. –към преживялата
съпруга Н.А..Затова снабдяването с нотариален акт за собственост по наследство
и давностностно владение през 2010год. само е констатирало събитието,настъпило
със смъртта на Бесим А. през 1995год.
Според разясненията в ТР № 1/06.08.2012год.,презумпцията на чл. 69 ЗС
в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена,
ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва
съвладение. Независимо от правото на всеки от съсобствениците да ползва общата
вещ, то някой от тях може сам да упражнява фактическа власт върху цялата вещ,
без да се съобразява с правата на останалите. Това може да стане било като
въобще не знае, че и друг има право на собственост върху същия имот, било като
отнеме владението на останалите съсобственици и не ги допуска да го ползват
съобразно идеалните си части. В случаите, при които един от съсобствениците е
започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание,
изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага.
Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия
имот в сроковете по чл. 79 ЗС.В
конкретния случай съда намира,че тази презумпция не е оборена,Н.А. и съпруга й
са упражнявали фактическа власт върху ½ ид.част от процесния имот повече
от 10 години,без да се съобразяват с правата на останалите съсобственици.Това
владение на имота е продължило и след смъртта на Бесим Хаджиарифов,в лицето на
съпругата му Н.А. и нейните деца и то постоянно, непрекъснато, несъмнено,
спокойно и явно,до 2014год.,когато къщата по молба на Н.А. е била
съборена.Именно тогава,според св.Н.Х. и други сънаследници са имали претенции
към имота,но далеч след като Н.А. и съпруга й Бесим А. са придобили същия по
давност. Придобивната давност,като основание за придобиване на вещни права с
оглед виждането на законодателя,се прилага,ако едно лице
през определен период от време фактически упражнява правомощията, свързани с
притежание на вещно право, като собственика бездейства и не защитава правата
си,при което фактическото състояние следва да бъде приравнено на юридическото.
Тук следва да се отбележи ,че голяма част от наследниците са в неизвестност
или живеят в чужбина,други са починали като техните наследници също не са
изяснени.Спрямо тях е налице обективна невъзможност да се демонстрира намерение
за своене на чуждите идеални част от страна на Н.А. и нейния съпруг /преди смъртта му/. В тази връзка е и Решение №214 от 28.10.2015 г.
по гр. д. № 1919/2015 г. на I г. о. относно обективната невъзможност за
манифестиране на намерението за своене пред останалите съсобственици.Съдът
е приел,че на владеещият съсобственик не може да се вмени задължение да търси лично и
да информира невладеещия съсобственик за промяната на намерението си. Когато
невладеещият съсобственик е с известно местожителство, но по никакъв начин не
изразява воля да упражнява правата си в съсобствеността, то е налице обективна
невъзможност за манифестиране на намерението за своене.
Самото обективно съществуване на съсобственост и наличието на изрична
правна уредба на вътрешните отношения в хипотезата на съпритежание на право на
собственост във връзка с управлението, поддържането и ползването на общата вещ
- чл. 30
- 32 ЗС,
не може да обоснове извод за оборване презумпцията на чл. 69 ЗС.
Ето защо съдът намира,че
претенцията на ищците като наследници на
Раиф Шерифов Хаджиарифов ,починал през 1953год.,да са
собственици на идеални части от недвижимия имот,предмет на настоящия спор е
неоснователна и недоказана и като такава следва да се отхвърли.
При
това положение не следва да бъде отменен частично ,до съответните идеални части
и Нотариален акт за собственост на недвижим имот,придобит по давностно владение
и наследство №92,том ІІ,дело №292/2010год.,на основание чл.537,ал.2 от ГПК ,тъй
като не е налице тази хипотеза.
По
разноските :
При
този изход на делото,на ответната страна се следват направените от нея
деловодни разноски,които тя е своевременно заявила със списък на разноските по чл.81 от ГПК.Според същия се претендира адвокатско възнаграждение ,общо в размер на 2
580лв. ,т.е. по 860лв. за тримата ответници,поодтелно,платени в брой към
моментана подписването на договора за правна помощ и съдействие.
Водим от изложеното,съдът
Р Е Ш
И
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Р.А.,ЕГН : **********,с адрес ***,Х.А.Ю.,ЕГН
: ********** *** и А.Х.Ю.,ЕГН : **********,с адрес *** против Н.Е.А.,еГН : **********,с
адрес ***, С.Б.М.,ЕГН : **********,с адрес *** и Ш.Б.А.,ЕГН : **********,с
адрес *** иск за признаване на правото им
на собственост,в качеството им на наследници на Раиф Шерифов
Хаджиаририфов,починал през 1953год.,на идеални части от недвижим имот,представляващ
: Имот с пл.сн.№726,за който е отреден УПИ VІ в кв.42 по плана на гр.Момчилград
,с площ от 710кв.м.,с неуредени регулационни сметки,при граници и съседи на
имота : ул.“Чучулига“,УПИ №V-727,УПИ№VІІ-за жилищно строителство и общинско
място ,с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.Р.А.,ЕГН : **********,с адрес ***,Х.А.Ю.,ЕГН
: ********** *** и А.Х.Ю.,ЕГН : **********,с адрес *** да заплатят на Н.Е.А.,еГН : **********,с
адрес ***, С.Б.М.,ЕГН : **********,с адрес *** и Ш.Б.А.,ЕГН : **********,с
адрес *** сумата в размер на 2 580лв.,представляваща деловодни разноски-адвокатско
възнаграждение ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните
пред Окръжен съд гр.Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Полина Амбарева/