Р Е Ш Е Н И Е
№ 94
гр. Перник, 29.01.2024г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Перник, в открито съдебно заседание, проведено на
шестнадесети януари през две
хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
при секретар Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдия
Гоцова административно дело № 505/2023
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 13, ал. 6 от Закона за социалното
подпомагане (ЗСП).
Образувано е по жалба на С.Ц.Г.,***,
чрез адв. Х.Х. *** срещу Заповед № ЗСП/Д-РК/3660 от 20.09.2023г. на директора
на дирекция „Социално подпомагане“ – Перник, с която е отказано отпускане на
целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2023/2024, потвърдена с Решение № 14-РД06-0044 от 24.10.2023г. на директора на
Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Перник.
Жалбоподателката заявява, че е пенсионер,
разведена, живее сама, инвалид е със 76 % ТНР, като всяка година получава
целева помощ за отопление. Сочи, че сегашното решение е мотивирано с довода, че
губи правото на целева помощ за отопление поради това, че има
участие в капитала на търговски дружества,
поради което заявеното от нея искане не отговаряло на условията на чл. 10, ал.1, т.2 от ППЗСП /изм. ДВ бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г./.
Моли да се има предвид, че нормата на чл. 10, ал.1, т.2 от ППЗСП, в редакцията й след изменението, противоречи на
чл.2, ал. 3 от ЗСП като нормативен акт от по-висока степен, противоречи и на
европейското социално законодателство. Счита, че заповедта е незаконосъобразна,
издадена в противоречие с
материалните разпоредби и целта на закона.
В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си представител адв.
Х., поддържа жалбата. Твърди, че бил
игнориран факта, че в едното дружество жалбоподателката е продала дяловете си,
а другото дружество е в ликвидация от 2009г. и е с прекратена търговска
дейност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени заповедта на
директора на ДСП Перник и да й се присъди адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция "Социално
подпомагане" - град Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от редовно упълномощения
си процесуален представител – старши юрисконсулт Г., която оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли жалбата.
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като
обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 24.08.2023г. до директора на ДСП - Перник е
подадено заявление - декларация за отпускане на целева
помощ за отопление с електроенергия, с вх. № ЗСП/Д-РК/З660 от С.Ц.Г.. В заявлението е декларирала, че е пенсионер, с ТЕЛК от 70% до
89,99%, живее сама, единствено жилище – бащина къща, доход от пенсия 2940лв. за
предходните 6 месеца.
Въз основа на подадената молба-декларация на 13.09.2023 г. е изготвен социален доклад, съгласно чл.
27, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за социалното подпомагане
(ППЗСП). Констатирано е, че г-жа Г. живее сама в
наследствена къща. В същата къща живее и семейството на брат й. От брака си има
една дъщеря, която живее със семейството си в кв. И.. Лице с трайно увреждане с
трайно намалена работоспособност със 76%. При направена
служебна проверка в Агенция по вписванията е
установено, че г-жа Г. има участие в капитала на две търговски дружества – „****“
ООД и „****“ ООД. Социалният работник е направи предложение за отказ на целева
помощ за отопление, тъй като не е спазено условието на чл. 10, ал. 1, т. 2 от
ППЗСП.
На 20.09.2023г. е
издадена от директора на дирекция "Социално подпомагане"- Перник Заповед № ЗСП/Д-РК/3660, с която се отказва на С.Г. отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен
сезон 2023/2024 с мотиви: „не е спазено условието на чл. 10, ал. 1, т. 2
от ППЗСП – лицето има участие в капитала на две търговски
дружества.
Заповедта
е оспорена по административен ред, пред директора на РДСП – Перник, като е заявено, че участието в едното търговско дружество е
прекратено.
Директорът на Регионална дирекция "Социално подпомагане" – Перник се е
произнесъл по жалбата с Решение № 14-РД06-0044
от 24.10.2023г., с което, на
основание чл. 81, ал. 1, чл. 93 и чл. 97, ал. 1 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 13, ал. 5 от Закона за социално подпомагане и
чл. 4, ал. 5 от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 г. на МТСП, за условията и реда
за отпускане на целева помощ за отопление, е отхвърлил жалбата на С.Г. срещу Заповед № ЗСП/Д-РК/3660 от 20.09.2023г. на директора на Дирекция
"Социално подпомагане" - Перник, с която на лицето е отказано отпускане на целева помощ за отопление с
твърдо гориво за отоплителен сезон 2023/2024 г. Въз основа на
изложените в решението мотиви също е извел краен извод, че в случая, въпреки прекратяването на участието в едното търговско дружество, което към
момента не е отразено в Търговския регистър, лицето и към момента е съдружник
във второто дружество „****“ ООД, следователно не са налице
законоустановените предпоставки за отпускане на помощта, съгласно чл. 2, ал. 1
от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 г. на МТСП, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 2 от Правилника за
прилагане на Закона за социално подпомагане.
В съдебно заседание към преписката са приобщени Справка от Търговския регистър за актуално състояние на „****“ ООД – в
ликвидация от 2009г., Договор за покупко-продажба на дружествени дялове между С.Ц.Г.
- продавач и Ц.М.К. - купувач на собствеността върху притежавания от него един
дружествен дял в размер на десет лева от капитала на „****“ ООД, Решение № 55
от 27.11.2023 г. на Окръжен съд Перник по търговско дело № ****от 2023 г.,
Разпореждане № 7 на Окръжен съд Перник в закрито заседание на 09.01.2024 г. по
Търговско дело № **** по описа за 2023 г., с което се администрира жалба от „****“
ООД срещу Решение № **** г. по горецитираното търговско дело на Окръжен съд
Перник.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, при спазен задължителен административен
ред за обжалване на заповедта, като впоследствие жалбата до съда е подадена в
законоустановения 14-дневен срок, от лице - надлежна страна, която е адресат на
административния акт и с който акт се засягат негови законни права и интереси и
която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването, поради
което същата следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
При извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорената
заповед на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав
констатира, че тя е издадена от материално и териториално компетентен орган –
директора на Дирекция "Социално подпомагане" – град Перник, съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗСП. Заповедта,
освен това, е издадена при спазване на изискуемата се писмена форма и съдържа
изискуемите се от закона реквизити, като са посочени правните и фактически
основания за издаването й. При
издаването на оспорения акт не са допуснати и нарушения на
административнопроизводствените правила. Административният орган е изяснил
фактите и обстоятелства, релевантни както за принципната възможност за
отпускане на целевата помощ за отопление, като с това е спазил разпоредбата на
чл. 13, ал. 2 от ЗСП. Оспореният акт е издаден въз основа на социален доклад,
изготвен от социален работник. Този социален доклад е годно доказателствено
средство, защото съдържа данни, свързани с факти и обстоятелства от значение за
претендираното от жалбоподателката право на целева помощ за отопление. Като е
основал издадената от него заповед на социалния доклад и на съдържащите се в
него данни и е стигнал до извода, че по отношение на жалбоподателката не са
налице законоустановените предпоставки за отпускане на помощта, съгласно чл. 2,
ал. 1 от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 г. на МТСП, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 2 от Правилника за
прилагане на Закона за социално подпомагане, ответникът не е нарушил
административнопроизводствени
правила. Актът е мотивиран и в
него, както бе упоменато и по-горе, са посочени правните основания за
издаването му. Фактическите основания са изложени накратко в самия акт и
подробно в социалния доклад, на който има позоваване в текста на оспорената
заповед, което е допустимо, съгласно последователната съдебна практика по този
въпрос.
В конкретния случай, съдът
намира оспорвания акт за издаден в несъответствие с материалноправните
разпоредби.
Кръгът на лицата, които имат право да получават целеви социални помощи
е определен в чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. Съгласно
цитираната разпоредба право на целева помощ за отопление имат лицата и
семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на
подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран доход за
отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на
Закона за социално подпомагане (ППЗСП).
От представените писмени доказателства е видно, че С.Г. притежава 1
дружествен дял на стойност 10 лв. от капитала на „****“ ООД, който е
прехвърлила на 09.10.2023г. След отказ на длъжностното лице по регистрация да
впише заявеното обстоятелство, същият се обжалва като делото е висящо. Другото
дружество „****“ ООД е с прекратена търговска дейност и в ликвидация от 2009г.,
като там отново има 1 дружествен дял на стойност 10 лв. И двете дружества са
създадени през 1998г., като предметът им дейност е участие в приватизационните
процеси.
Настоящият състав намира, че
изменението на чл. 10, ал.1, т. 2 от ППЗСП, в сила от 01.06.2023г., следва да
се тълкува съгласно чл. 46 от Закона за нормативните актове в съответствие с
общия смисъл на промените в Правилника. Разпоредбите на нормативните актове се
прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който
най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт. Видно от
доклада на министъра на труда и социалната политика, внесен в Министерски съвет
на основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет
относно проекта за изменение на ППЗСП и публикуван на Портала за обществени
консултации, ведно с оценката на въздействие, промените, внесени с проекта за
изменение на ППЗСП, в сила от 01.06.2023г.,
предвиждат трансформация на системата за подпомагане, насочена към
разширяване на достъпа и увеличаване на размера на помощите, както и тяхната
регулярна актуализация. Посочено е, че необходимостта от реформи е заложена и в
специфичните препоръки на Европейската комисия (ЕК) към България. Като
държава-членка на Европейския съюз, България следва да се съобразява с общата
европейска политика в областта на социалната закрила, базирана на Европейския
стълб за социални права, както и да изпълнява произтичащите в тази връзка
ангажименти. Цялостният смисъл на измененията е разширяване на кръга на
правоимащите лица чрез отпадане на редица ограничения.
Конкретно за чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП предишната редакция на нормата е:
„да не са регистрирани като еднолични търговци и да не са собственици на
капитала на търговско дружество“. Новата редакция на нормата, в сила от
01.06.2023г. е „да не осъществяват дейност като еднолични търговци и да нямат
участие в капитала на търговско дружество“. Видно е, че за разлика от
предишната редакция, при която самата регистрация като едноличен търговец или
собственик на капитала на търговско дружество е правоизключващо обстоятелство,
сега се поставя изискване за реалното функциониране на търговеца. В конкретния
случай, лицето формално притежава 1
дружествен дял на стойност 10 лв. от капитала на дружество в ликвидация от
2009г. – „****“ ООД, с прекратена търговска дейност. За ликвидацията отдавна са
минали сроковете за приключване и съответно заличаване на дружеството, но то
продължава да съществува в правния мир. Съответно за другото дружество „****“
ООД, където има също 1 дял на стойност 10 лв., към момента на постановяването
на решението на горестоящия административен орган, има доказателства, че делът
е прехвърлен. Всъщност в решението на директора на РДСП – Перник, като
правоизключващо е възприето единствено участието в дружество „****“ ООД, като
обаче не е отбелязано, че същото е в ликвидация. Доколкото вписванията в
регистъра не са нещо, което зависи от волята на жалбоподателката, а от
управителните органи на дружествата, съдът намира, че факта, че тя продължава
да фигурира като съдружник, не може да й се вмени във вина и същата е действала
добросъвестно при кандидатстването за целевата помощ.
Отказът за отпускане на целева помощ, обективиран в процесната Заповед № ЗСП/Д-РК/3660 от 20.09.2023г. е несъответен на правото
на ЕС и на целта на закона.
Съгласно Разясненията към чл. 34 от Хартата за
основните права на ЕС, параграф 3 от тази разпоредба се основава и на чл. 13 от
Европейската социална харта (ратифицирана със закон, обн. ДВ, бр. 30 от
11.04.2000 г., а хартата обн., ДВ, бр. 43 от 4.05.2000 г., в сила от 1.08.2000
г. за Република България по реда на чл. 5, ал. 4 от Конституцията). Последната
разпоредба е озаглавена "Право на социална и медицинска помощ",
съгласно параграф 1 от същата, с цел да осигурят ефективното упражняване на
правото на социална и медицинска помощ договарящите страни се задължават
"да осигурят необходимата помощ за всяко лице, което не разполага с
достатъчно средства и което не е в състояние да си осигури тези средства със
собствени сили или да ги получи от друг източник, в частност от обезщетения по
схема за социално осигуряване". От разяснението на 34, параграф 3 от Хартата, в частност прилагането и
в контекста на чл. 13, параграф 1 от Европейската социална харта следва, че по
правото на Съюза, невъзможността да се осигурят средства е поставена в
зависимост само от размера на действително разполагаемите от лицето средства и
от плащания по социалното осигуряване.
В този смисъл дори да се приеме буквално текста на чл. 10, ал.1, т.2 от
ППЗСП, че лицето не следва да има участие в капитала на търговски дружества,
тоест правоизключващ да е самият факт на участие в дружество, и участието да не
е заличено в Търговския регистър, без да се прави преценка за особеностите на
всеки конкретен случай, Съдът на ЕС е
постановил, че националният съд, натоварен в рамките на своята компетентност с
прилагането на нормите на правото на Съюза, е длъжен да гарантира пълното
действие на тези норми, като при необходимост сам вземе решение да не приложи
национална разпоредба, която им противоречи, дори тя да е приета впоследствие,
без да е необходимо да изисква или да изчаква премахването на тази разпоредба
по законодателен или друг конституционен ред - така в Решение (голям състав) от
22 юни 2010 г. по съединени дела A. M. (C-188/10) и S. A. (C-189/10), т. 43.
Съгласно чл. 4, ал. 2 АПК, административните
актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени в закона.
Настоящият съдебен състав смята, че процесната заповед е издадена в
нарушение на целта на закона. Основната цел на Закона за социалното подпомагане
е: 1. подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да
задоволяват своите основни жизнени потребности; 2. укрепване и развитие на
обществената солидарност в трудни житейски ситуации; 3. подкрепа за социално
включване на лицата, които получават социални помощи.
Безспорно в конкретния случай С.Г. е лице, което има нужда от социална
помощ, с минимални доходи от пенсия и е в рискова социална група с над 75%
инвалидност. Отказът
не съответства нито на принципа за социална държава по Конституцията, нито на
характера на правото на социално подпомагане като основно и неотменимо право на
гражданите.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е издадена в
противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради
което заповедта се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде
отменена, като на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката бъде изпратена на
административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона.
В настоящото производство, в подадената жалба срещу оспорения
административен акт и в хода по същество, се претендира и заплащане на
минималното, предвидено за този вид дела по Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възнаграждение за един адвокат, който е осъществил
процесуалното представителство и защита на жалбоподателката в настоящото
производство, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата/ЗАдв./. Искането на адв. Х. за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА е основателно.
Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, адв. Х. е
предоставила на жалбоподателката безплатна правна помощ и съдействие. С оглед
изложеното на адв. Х. следва да се определи възнаграждение в предвидения в чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимален размер, а именно 400
лв., поради наличието на материален интерес по делото. Със заповед на министъра
на труда и социалната политика № РД-01-207 от 05.07.2023 г. (обн. ДВ бр. 58 от
07.07.2023 г.) е определен месечният размер на целевата помощ за отопление -
109,39 лв. месечно или 546,95 лв. за целия период.
Освен горното, с оглед изхода на спора, разноски се дължат и в полза на
жалбоподателката С.Ц.Г., като на същата следва да бъдат присъдени направените
разноски, представляващи внесена държавна такса, в размер на 10. 00/десет/
лева, съгласно представеното и приложено по делото платежно нареждане.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, за дължимите
от ответника адвокатско възнаграждение в посочения минимален размер и внесената
държавна такса, следва да бъде осъдена Агенцията за социално подпомагане – град
София, която, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Закона за социално
подпомагане/ЗСП/ и на чл. 2, ал. 3 от Устройствения правилник на Агенцията за
социално подпомагане, е самостоятелното юридическо лице на бюджетна издръжка,
със седалище – град София, в чиято структура се намира административният орган,
издал оспорената заповед.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият
състав при Административен съд - Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.Ц.Г.,*** Заповед № ЗСП/Д-РК/3660 от 20.09.2023г.
на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Перник, с която е отказано
отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон
2023/2024, потвърдена с Решение № 14-РД06-0044 от 24.10.2023г. на директора на
Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Перник.
ИЗПРАЩА преписката на директора на Дирекция "Социално
подпомагане" – Перник за ново
произнасяне по Заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с
електроенергия, с вх. № ЗСП/Д-РК/З660/24.08.2023г., при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане,
гр. София, ул. „Триадица“ 2, да заплати на адв. Х.Н.Х.,*** с личен номер ****, разноски по настоящото съдебно производство, в размер на 400 (четиристотин) лева, представляващи
адвокатско възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане, гр.
София, ул. „Триадица“ 2, да заплати на С.Ц.Г., ЕГН **********,*** направените
по делото разноски, в размер на 10.00/десет/ лева, представляващи внесена
държавна такса за образуване на делото.
На основание чл. 13, ал. 6 от ЗСП решението е окончателно.
СЪДИЯ:/п/