№ 31098
гр. София, 05.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110134630 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. К. З. срещу
...................., с отправено искане за прогласяване нищожността на Определение № 1546 от
08.06.2023 г., постановено по гр. дело № 680/2023 г. по описа на Върховния касационен съд
на Република България, Определение № 780 от 20.03.2023 г., постановено по в. ч. гр. дело №
247/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд и Определение № 260096 от 06.01.2023 г.,
постановено по гр. дело № 14344/2019 г. по описа на Софийски градски съд.
В исковата молба ищцата излага твърдения, че оспорените съдебни актове са
постановени по образувани и висящи съдебни производства, в хода на които И. З.
упражнява защита на правата и интересите си. Посочва, че тези актове са нищожни,
доколкото противоречат на правовия ред, ползват се със стабилитет, но същевременно са
порочни съдебни актове, с които не е разрешен правен спор. Последните са постановени в
производства, по които .................... е страна, в качеството си на процесуален субституент.
Изяснява, че Определение № 1546 от 08.06.2023 г., постановено по гр. дело № 680/2023 г. по
описа на ВКС е незаконосъобразен съдебен акт, тъй като е резултат от неправилно
изградени изводи без да се вземат предвид изложени от З. възражения. Оспорва последния и
в частта, в която ищцата е осъдена да заплати разноски на ответната Прокуратура, като по
този начин се ощетява имуществото й със стойност, която не се следва на лицето. Оспорва
като незаконосъобразно и Определение № 780 от 20.03.2023 г., постановено по в. ч. гр. дело
№ 247/2023 г. по описа на САС, тъй като е постановено в нарушение на правилата на
формалната логика и без отново да са взети предвид доводите на И. З., изложени в
депозирана от нея частна жалба, въз основа на която е образувано делото. Намира за
незаконосъобразно и Определение № 260096 от 06.01.2023 г., постановено по гр. дело №
14344/2019 г. по описа на СГС, тъй като е постановено въз основа на неправилно
представена фактическа обстановка. В подадена по делото уточнителна молба от 03.08.2023
г. в изпълнение на дадени от съда указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, ищцата И. З.
уточнява, че производството по гр. дело № 14344/2019 г. по описа на СГС е висящо, същото
е със страни И. З., като ищец и ...................., като ответник, и има за предмет предявен от нея
иск за обезщетение и претенция за възстановяване на накърнена правна сфера, а другите две
производства са образувани във връзка с подадени от З. жалби. Заявява, че интересът й от
оспорване на посочените съдебни актове произтича от възможността да ползва съдебното
решение по настоящото дело в хода на производството по гр. дело № 14344/2019 г. по описа
на СГС, чрез елиминиране на удостоверителната част на актовете.
1
Съдът, анализирайки изложените в исковата молба твърдения, както и тези в
депозираната по делото уточнителна молба, намира, че предявената искова претенция е
процесуално недопустима, предвид следните съображения:
В разпоредбата на чл. 124 ГПК изрично са посочени възможните процесуални средства
за защита по реда на ГПК, а именно: иск за възстановяване на право, когато то е нарушено
или за установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение или
на едно право, когато има интерес от това чл. 124, ал. 1; иск за осъждане на ответника да
изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след
постановяване на решението – чл. 124, ал. 2 ГПК, иск за пораждане, изменение или
прекратяване на граждански правоотношения - само в предвидените в закон случаи – чл.
124, ал. 3 ; иск за установяване истинността или неистинността на един документ и иск за
установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение -
само в случаите, предвидени в закон – чл. 124, ал. 4 ГПК, съответно иск за установяване на
престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на
влязло в сила решение – в посочените случаи по чл. 124, ал. 5 ГПК.
Искането на ищцата за прогласяване нищожността на конкретни съдебни актове,
постановени в хода на граждански дела, основано на твърдения за незаконосъобразността
им, съответно постановяването им при неизяснена или неправилно установена фактическа
обстановка, при несъблюдаване на направените от ищцата възражения, не е сред изброените
средства за защита по реда на чл. 124 ГПК, което го прави процесуално недопустимо.
Следва да се отбележи, че средството за защита на страна по делото, при твърдения за
незаконосъобразност на постановен в хода на същото съдебен акт, е по реда на оспорването
му пред горната съдебна инстанция, в случаите, при които последният подлежи на
самостоятелно обжалване, респ. чрез обжалване на крайния съдебен акт. С предявяването на
процесната искова претенция ищцата И. З. отправя искане за прогласяване за нищожни на
съдебни актове – определения, постановени по гр. дело № 680/2023 г. по описа на ВКС; в. ч.
гр. дело № 247/2023 г. по описа на САС и гр. дело № 14344/2019 г. по описа на СГС, като по
този начин цели тяхната отмяна и отпадане на обвързващата им сила по отношение на
съответните страни. Съдът намира, че допустимата форма на защита е била именно чрез
оспорване на актовете пред по-горната съдебна инстанция, като в случай, че е било
осъществено, то с предявяването на настоящия иск се цели недопустимо преразглеждане на
вече постановен съдебен акт.
В допълнение и във връзка с изложените от ищцата доводи за провеждане на косвен
съдебен контрол за незаконосъобразност на оспорените съдебни актове, съдът намира за
необходимо да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК съдът се произнася
инцидентно по валидността на административните актове, независимо от това дали същите
подлежат на съдебен контрол. Касае се за контрол за законосъобразност на съответния
административен акт, който предполага проверка дали са съобразени изискванията на
специалния закон, регламентиращ издаването му. В настоящия случай, предявеният от
ищцата иск е заявен като главен такъв, а наред с това не касае проверка законосъобразността
на административен акт или на съдебно решение, във връзка с неговото оспорване, а
постановени в хода на други граждански дела съдебни актове.
С оглед изложеното дотук, съдът намира сезиращата го искова претенция за
недопустима, което обуславя прекратяване на производството по делото.
С оглед изхода на същото, съдът не следва да се произнася по искането на ищцата за
освобождаването и от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото,
обективирано в молба, приложение към исковата молба, доколкото в конкретната хипотеза
основанието за връщането – недопустимост на предявения иск обуславя прекратяване на
делото на този етап.
Мотивиран от горното и на основание чл. 130, ал. 1 ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр. дело №34630/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви състав, образувано по искова молба с вх. №
176651/21.06.2023 г., подадена от И. К. З. срещу .....................
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищцата.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищцата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3