Определение по дело №356/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по предявени от Н. М. Г. от Г., чрез представител по пълномощие, против М. на В. Р. – С., иск за заплащане на обезщетение за прослужени години в размер на 33 320 лева, и иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на 955.23 лева, за периода от 23.07.2015г. до 02.11.2015г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че е назначен на работа в системата на МВР на 01.10.1994г. на длъжност „разузнавач” 1 степен. От тази дата до пенсионирането си работил като държавен служител - полицейски орган, съгласно чл.142, ал.1 т.1 от ЗМВР, като за периода от 01.10.2013г. до 23.02.2015г. работил като началник сектор в ДАНС.

Със Заповед № 8121К-1321 от 16.04.2015г. на Министъра на В. Р., считано от датата на връчването на заповедта - 22.04.2015г., служебното му правоотношение било прекратено, поради придобиване право на пенсия при условията на чл.69 от КСО - по негово желание. Ищецът сочи, че трудовият му стаж като държавен служител в органите на МВР възлизал на 20 години, 6 месеца и 22 дни без прекъсване. По силата на чл.234, ал.1 от ЗМВР при прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имали право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20 такива. Твърди, че в неговия случай прослужените години били 20 години, 6 месеца и 22 дни, поради което ОД на МВР - Кърджали му дължи еднократно обезщетение в размер на 20 месечни възнаграждения, изчислени съгласно чл.239, ал.1 от ЗМВР, на базата на месечното възнаграждение, определено към датата на прекратяване на служебното правоотношение. Твърди, че ответникът не му е изплатил полагащото му се еднократно обезщетение от 20 месечни трудови възнаграждения, поради което претенцията му е да бъде осъден ответникът да заплати тази главница, както и обезщетение за забава за периода от 23.07.2015г. до подаване на исковата молба на 02.11.2015г., в размер на 955.23 лв., както и законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира и деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявените искове. Моли съда да остави без разглеждане предявените срещу МВР искове като недопустими, алтернативно да ги отхвърли изцяло като неоснователни, поради липса на пасивна легитимация на МВР да отговаря по тях. Въпреки възражението за неоснователност на иска, сочи, че размерът на дължимото се на ищеца обезщетение по чл.234, ал.1 ЗМВР е 31 868,96лв., съгласно подписаното между страните споразумение за прихващане. Сочи доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен адвокат, чрез който поддържа иска за лихви, и прави отказ от иска за главница в размер на 33 320лв., поради извършено в хода на процеса плащане.

Ответникът не изпраща представител за проведеното ОСЗ. Депозирал е молба с вх.№ 4473/30.12.2015г., в която сочи, че на 23.12.2015г. на ищеца Н. М. Г. е изплатено обезщетение в размер на 31 868,96лв. Представя заверени копия от бюджетно платежно нареждане на „СИБАНК” ЕАД, Г., с №00133861/18.12.2015г., писмо с рег.№ 1266р-10532/23.12.2015г. на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”, ведно с платежно нареждане № Е00345 на СИБАНК – клон Кърджали, установяващи плащането, и моли да се приемат като доказателства по делото.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На първо място, с оглед възражението на ответника за това, че липсва пасивна процесуална легитимация за него, съответно – че искът е недопустим поради това, съдът намира следното: ищецът е полагал труд по силата на служебно правоотношение на длъжност – началник сектор в ДАНС при ОД на МВР-Кърджали, прекратено на основание чл.226, ал.1, т.13 от ЗМВР със Заповед № 8121К-1321 от 16.04.2015г., от надлежния по реда на чл.227, във връзка с чл.158 от ЗМВР орган - Министъра на В. Р.. Т.е., ищецът е бил държавен служител в МВР по силата на едно комплексно /административно и трудово/ служебно правоотношение, което предопределя и съдържанието на взаимните държавнослужебни права, задължения и компетентности на страните по същото. Спецификата на правата и страните по него се разпростира и върху задължението да се изплати и правото да се получи обезщетение по реда на чл.234 от ЗМВР. В този смисъл, надлежна страна по иска, с който се търси присъждане на търсеното обезщетение по чл.234 от ЗМВР е органът, който е страна по държавнослужебното правоотношение и по чиято заповед е прекратено същото. И това е така, защото именно фактът на прекратяване на правоотношението е правопораждащият факт да се търси обезщетението. Или казано в обобщение, предявената в производството искова претенция, съставляваща предявени в обективно съединение иск с правно основание чл.234,ал.1 от ЗМВР и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, с която настоящият съд е сезиран, е насочена срещу надлежен ответник - МВР, Г.. Това е така и защото съгласно разпоредбата на чл.2, ал. 2 от ЗМВР, юридическото лице на бюджетна издръжка е М. на В. Р., а съгласно чл.42, ал.2 от ЗМВР, областните дирекции са само основни структури на МВР за осъществяване на определени със закона дейности. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 14 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 625/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията М. И.

На следващо място, няма спор, че ищецът е бил държавен служител в системата на Министерството на В. Р., като е изпълнявал длъжността началник сектор в ДАНС при ОД на МВР-Кърджали. С процесната заповед служебното правоотношение с ищеца е било прекратено, поради придобиване на право на пенсия при условията на чл.226, ал.1, т.13 от ЗМВР. Заповедта е била връчена на ищеца на 22.04.2015г.

Не се спори също, че на ищеца се полага обезщетение по чл.234 от ЗМВР в размер на 31 868 лева, която сума представлява разликата между дължимото се обезщетение в размер на 20 заплати – 32 340лв. /което е видно от ведомост за изплатено обезщетение при уволнение - л.15/, и задължение на ищеца към ответника в размер на 471,04лв. Впрочем, въпреки изложените в исковата молба твърдения и претенции на ищеца за обезщетение в размер на 33 320лв., то с подписаното от ищеца споразумение за прихващане – л.18, същият прави признание за това, че задължението на ответника към него е в размер на 31 868,96лв.

По силата на чл.234, ал.10 ЗМВР, обезщетенията по този член се изплащат в тримесечен срок от датата на прекратяване на служебното правоотношение. Или, след като процесната заповед е била връчена на ищеца на 22.04.2015г., то на 23.07.2015г. вземането на ищеца е станало изискуемо, и неплащайки главницата, от тази дата ответникът е изпаднал в забава.

По делото са представени доказателства за изплащане на главницата в размер на 31 868,96лв. на 23.12.2015г., което представлява по съществото си признание на ответника за основателността на тази претенция и в този размер. В хода на процеса ищецът е направил отказ от този иск /поради извършено плащане/, и производството по делото е прекратено в тази му част, като продължава да се движи само относно претендираните лихви. Предвид събраните доказателства за основателност на иска за сумата в размер на 31 868,96лв., и с оглед акцесорния характер на иска за лихви, то претенцията за мораторна лихва за периода 23.07.2015г. – 02.11.2015г. се явява основателна и доказана до размера на 904,76лв. За разликата над този размер до предявеният такъв – 955,23лв. искът за мораторна лихва следва да се отхвърли. Основателен се явява и искът за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска /02.11.2015г./, до окончателното й изплащане /23.12.2015г./.

При този изход на делото разноски се следват в полза на ищеца, които видно от представената справка по чл.80 ГПК са в размер на 3 000лв. и същите следва да се възложат в тежест на ответника. Ищецът е освободен от заплащането на ДТ при завеждане на иска. Такава, въпреки крайния резултат, не следва да се събира и от ответника на основание чл.84, т.1 ГПК.

Мотивиран от горното, Кърджалийският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА М. на В. Р., Г., ул. „Ш. С. 29, да заплати на Н. М. Г. от Г., ЕГН *, с адрес Г., Б.Б. 78, В. .3, А., следните суми:

- сумата от 904,76 лева, представляваща мораторна лихва за периода 23.07.2015г. – 02.11.2015г., начислена върху главницата от 31 868,96лв., представляваща обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР, за извършено със Заповед № 8121К-1321 от 16.04.2015г. на М. на В. Р. прекратяване на служебно правоотношение, по силата на което ищецът Н. М. Г. е изпълнявал длъжността началник сектор в ДАНС при ОД на МВР-К., поради придобиване на право на пенсия;

- законната лихва върху главницата от 31 868,96лв., считано от датата на завеждането на делото - 02.11.2015г. до 23.12.2015г.;

- съдебноделоводни разноски в размер на 3 000 лева.

ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разликата от 904,76 лева до 955,23 лева, като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: