№ 1582
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110218140 по описа за 2024
година
Производството е образувано по жалба на М. И. Д. против електронен
фиш серия К № 7607315, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4
вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП. В
жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш (ЕФ), поради което се отправя искане за неговата
отмяна.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и
не се представлява. В депозирана молба чрез процесуалния си представител
адв. В. И. заявява, че оспорва автентичността на представените на хартиен
носител копия на дигиталните – електронни оригинали на снимки и клипове.
Счита, че приложените снимки на разположение на уреда не дават визуална
представа къде точно е било поставено АТСС, съответно не може да се
установи дали същото се е намирало на посоченото в протокола и ЕФ място.
Твърди, че е налице разминаване между датата на използване на АТСС и
регистрационния номер на протокола. Моли ЕФ да бъде отменен. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. К.,
1
оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден като законосъобразен.
Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на насрещната страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, като същата е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна се установява следното:
На 08.06.2023 г. в 19.38 ч. в гр. София, по бул. „Цариградско шосе“ до №
147, с посока на движение от ул. „Павел Красов“ към бул. „Александър
Малинов“ с мобилна система за видеоконтрол „CORDON М2“ с радар №
MD1197 била засечена скорост на движение на МПС марка и модел „****” с
рег. № ****, от 97 км/ч (след отчитане на допустима грешка в полеви условия)
при ограничение на скоростта от 80 км/ч в населено място, въведено с пътен
знак „В26“, т.е. превишение на скоростта от 17 км/ч. Автоматизираното
техническо средство (АТС) „CORDON М2” и по-конкретно радар № MD 1197
е преминало периодична техническа проверка на 14.03.2023 г., като срокът на
валидност на проверката е една година.
Към 08.06.2023 г. собственик на горепосочения автомобил бил
жалбоподателят М. И. Д.. Въз основа на тези данни и предвид начина на
установяване на нарушението, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП бил издаден
ЕФ серия К № 7607315, с който на собственика на МПС М. И. Д. на
основание чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП било наложено наказание глоба в размер
на 50 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства - снимков материал на хартиен носител
към ЕФ серия К № 7607315, справка за собственост на МПС с рег. № ****;
протокол за използване на АТСС рег. № 4332р-39311/09.06.2023 г. ведно със
снимка на разположението на АТС и пътния знак, ежедневна форма на отчет,
2
протокол от проверка № 022-СГ-ИСИС/14.03.2023 г. на Български институт
по метрология, преглед на вписан тип средство за измерване, решение за
одобрение на типа на уреда за измерване, разпечатка от АИС-АНД, справка-
картон на водача Д., сертификат за успешно завършен курс, заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, проект за организация
на движението на бул. „Цариградско шосе“ в района на № 147.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност,
тъй като същата е непротиворечива и напълно изяснява възприетата и описана
по-горе фактическа обстановка.
От приложения по делото снимков материал към атакувания ЕФ, заснет
с преносима система за видеоконтрол „CORDON М2” с радар № MD 1197, се
установява, че на процесната дата - 08.06.2023 г. в 19:38 ч., с отразени
координати, е измерена скорост на движение от 101 км/ч, като са записани
датата, часа (включително и секундите), посоката на движение и е сниман
регистрационния номер на автомобила, който съвпада напълно с този, чиито
собственик е жалбоподателят Д.. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.15 от
ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес. Не са налице каквито и да било съмнения относно автентичността и
достоверността на представения от АНО снимков материал, като отразеното в
него място, време, ограничение на скоростта съответстват на посоченото в
протокола за използване на АТСС. Обективирането на снимков материал на
хартиен носител е обичайният начин за възпроизвеждането му и не следва да
се презюмира недобросъвестност при изготвянето му при липсата на каквито
и да било индикации за негово манипулиране.
Техническото средство - преносима видео-радарна система за контрол
„CORDON М2” е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване. Периодичността на последващите проверки на
тези системи е една година, като АТСС и по-конкретно радар фабричен № MD
1197 е преминал проверка на 14.03.2023 г. От приложения по делото протокол
от проверка № 022-СГ-ИСИС/14.03.2023 г. на Български институт по
метрология е видно, че мобилната система за видеоконтрол отговаря на
3
изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при измерване на
скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената
скорост попада в обхвата на уреда.
Приложеният по делото протокол за използване на АТСС е надлежно
съставен, съдържа всички изискуеми реквизити и съответства на попълнената
ежедневна форма на отчет. Посочените в него часове на работа на мястото на
контрол съответстват на отразените начало и край на работа на АТСС – от
19.30 ч. до 21.30 ч., в рамките на които попада и констатираното с обжалвания
ЕФ нарушение. Отразена е посоката на движение на контролираните моторни
превозни средства, режима на измерване - стационарен, посоката на
задействане на системата за видеоконтрол - приближаващи автомобили, както
и номера на първото и последното статично изображение/видеозапис.
Посочено е с необходимата конкретизация мястото на контрол, като е
направена и снимка на разположение на АТСС на контролирания пътен
участък, видно от която същото е било монтирано на триножник до пътното
платно. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не може да бъде
установено дали техническото средство действително се е намирало на
посоченото място за контрол. Снимката на разположението му е неразделна
част от протокола за използване на АТСС, като в последния се удостоверява
мястото на разположението му, което в случая е сторено. Обективно
невъзможно е да бъде изготвен снимков материал със съответна обзорност, от
който да се извежда конкретно местоположение. Последното несъмнено се
установява посредством географските координати, автоматично генерирани
от АТС и отразени в снимковия материал към ЕФ. Относно доводите на
жалбоподателя за разминаване между датата на използване на АТС и
регистрационния номер на протокола следва да се отбележи, че
регистрационният номер отразява неговата деловодна обработка, като се
съобрази необходимото време за изготвянето и проверката му, но в него
недвусмислено е посочена датата на използване на техническото средство,
съвпадаща с отразената в обжалвания ЕФ.
Видно както от отразеното в протокола за използване на АТСС, така и от
проекта за организация на движението на бул. „Цариградско шосе“,
контролираният участък попада в рамките на населено място и е имало
поставен пътен знак „В 26“ за ограничение за скоростта, различно от
общовалидното за населено място от 50 км/ч, а именно 80 км/ч.
4
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
ограничават правото на защита на жалбоподателя и да водят до отмяна на
обжалвания електронен фиш.
От външна страна атакуваният фиш отговаря на посочените в чл.189,
ал.4 от ЗДвП изисквания и съответства на утвърдения със заповед № 8121-з-
931/30.08.2016 г от министъра на вътрешните работи образец. Видно от
съдържанието на електронния фиш са налице всички изискуеми от закона
реквизити: посочени са териториалната структура на МВР, на чиято територия
е установено нарушението, мястото, датата, точен час на извършване на
нарушението, регистрационният номер на заснетото МПС, неговият
собственик, описание на нарушението. От своя страна същите данни са
инкорпорирани и в приложения снимков материал, изготвен с процесната
радарна система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на МПС. В конкретния случай ясно е посочено и в
какво се изразява нарушението и съответстващата му правна квалификация.
Настоящият съдебен състав намира, че въведените във фиша данни са
напълно достатъчни за пълното индивидуализиране на нарушението,
респективно не са налице пречки пред жалбоподателя да разбере за какво
нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност и да
организира защитата си. От съдържанието на електронния фиш
недвусмислено се извежда ограничението на скоростта в процесния пътен
участък, както и скоростта на движение на лекия автомобил. Инкорпориран е
уникалният фабричен номер на използваното автоматизирано техническо
средство (АТС), с необходимата конкретика, позволила на съда да провери
неговата изправност. Мястото на извършване на нарушението е надлежно
индивидуализирано с посочване на населено място, пътен участък и посока на
движение.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
извършването на процесното административно нарушение е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство „CORDON М2” с радар № MD
1197, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
5
на правилата за движение. Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по
контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за
установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или
системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
разпечатката от заснетото превозно средство с датата, часа, засечената скорост
на движение и регистрационния номер на автомобила представлява годно
веществено доказателствено средство, изготвено по предвидения в закона ред.
В приложеното извлечение от паметта на устройството, заснело извършеното
нарушение, са налични данни за процесното автоматизирано техническо
средство, посредством което е установено нарушението. От доказателствената
съвкупност по делото се установява, че процесното автоматизирано
техническо средство е от одобрен и вписан в регистъра тип, нарушението е
констатирано в срока на одобряване на типа след като конкретното техническо
средство е преминало през надлежна първоначална и последваща периодична
проверка.Тук следва да се отбележи, че с измененията на ЗДвП, публикувани в
ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът е съобразен с изложените в Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на
мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на
скоростта. В разпоредбата е добавен терминът "автоматизирано" техническо
средство, като разписаното негово легално определение в §6, т.65 от ДР
на ЗДвП дава яснота относно предметния му обхват. Съгласно цитираната
норма се касае за “уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат
да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично
от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес”. В тези хипотези средството за измерване функционира без намесата
на контролния орган, чието задължение се свежда до неговото позициониране,
включване и задаване параметри на ограничението на скоростта, без
последващо интервениране, а след преустановяване на контрола - изключване
и демонтаж. Изрично в мотивите към законопроекта за изменение и
допълнение на ЗДвП е ангажирана като причина за въвеждане на измененията
6
становището на върховната съдебна инстанция, материализирано в
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд,
относно законосъобразността на процедурата по реализиране на
административнонаказателната отговорност на водачите чрез издаване на
електронни фишове. Съобразено се явява изискването за автоматизиран
процес при използването на мобилни технически средства, при който
единствената намеса на контролния орган се свежда до тяхното обслужване,
но не и упражняването на непосредствен контрол върху функционирането на
системата към момент на заснемане на нарушения, т.е. способът за
установяване на нарушенията е аналогичен на ползвания при стационарните
камери за скорост. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и
стационарни, са преминали метрологична проверка, в това число и софтуера
за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при
стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в
експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган -
Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната
програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в
сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на
действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ:
измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
визуализираща измерването, респективно превозното средство. АТСС е
предназначено за автоматично фиксиране на допуснатите нарушения за
скорост. Уредът измерва скоростта и разстоянието на преминаващите МПС
само в автоматичен режим от статив (тринога) в стационарно положение при
временното му разположение на пътя. Установените данни за нарушения не
могат да бъдат променяни поради липсата на пряк достъп до тях на оператора,
като това важи и за процесите на съхранение и експорт на данни.
Присъствието или отсъствието на контролен орган по никакъв начин не оказва
въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на
нарушението, тъй като измерването и регистрирането на скоростта и записа
на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично.
Следователно към датата на нарушението, за което е издаден
атакуваният електронен фиш - 08.06.2023 г., нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се установяват и санкционират чрез издаване
на електронен фиш не само при използване на стационарни технически
7
средства, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол, като за въвеждането в експлоатация, реда за използване,
начина на обозначаване на зоната за контрол и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган - освен включването
и изключването на мобилното техническо средство Наредбата въвежда
нарочен ред, който отговарят на изискванията залегнали Тълкувателно
решение №1 от 26.02.2014г. на ОС на ВАС. С оглед на това съдът приема, че
към момента на твърдяното нарушение, не само стационарните, но и
мобилните технически средства могат да бъдат използвани за установяване на
нарушения, които да бъдат санкционирани чрез издаване на електронен фиш.
Видно от снимковия материал към ЕФ измерената скорост на движение
на автомобила, управляван от жалбоподателя, е била 101 км/ч, в който случай
допустимата грешка при измерването е +/- 3 %, поради което правилно във
фиша е отразена скорост от 97 км/ч. Именно тази коригирана скорост е била
съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената такава.
В този смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш е
съобразен т. нар. „толеранс” и е отчетено превишение от 17 км/ч, което
обстоятелство е в полза на нарушителя и именно за това превишение същият е
бил санкциониран.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че по безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП, тъй като е превишил ограничението
на скоростта от 80 км/ч в населено място, въведено с пътен знак „В26“.
Движейки се на посоченото в електронния фиш време и място, със скорост от
97 км/ч., жалбоподателят в е нарушил забраната за движение със скорост до
80 км/ч, превишавайки разрешената скорост с 17 км/ч. От субективна страна
нарушението е осъществено при форма на вина пряк умисъл, тъй като
жалбоподателят като правоспособен водач е следвало да съобрази
поведението си с изискванията на закона и да се движи с разрешената скорост
за пътния участък.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с
разпоредбата на чл. 182 от ЗДВП, като за размера на конкретното превишение
от 17 км/ч в населено място законодателят в разпоредбата на ал.1, т.2 от същия
8
текст е предвидил глоба в размер на 50 лв., с оглед на което АНО правилно е
определил наложеното на Д. наказание.
Предвид императивната забрана на чл.189з от ЗДвП не следва да се
обсъжда маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Дори и в
случая да не намираше приложение забраната по чл. 189з ЗДвП обаче,
нарушението не би могло да се квалифицира като маловажно предвид
стойността на превишението - 17 км/ч, и то в рамките на населено място, което
е повишило опасността от реализиране на ПТП.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
на атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира
основания за неговата отмяна или изменение. Поради това същият следва да
бъде потвърден изцяло, а депозираната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
При този изход на производството право на разноски на основание чл.
63д ал. 4 ЗАНН има въззиваемата страна. Като взе предвид фактическата и
правна сложност на делото и броя на проведените съдебни заседания, съдът
намери, че юрисконсултското възнаграждение, което жалбоподателят следва
да заплати на въззиваемата страна, следва да е в минималния размер,
предвиден в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, а именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5 вр. чл. 58д т. 4
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 7607315, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на М.
И. Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за
нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА М. И. Д. с ЕГН ********** да заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи сумата от 80 /осемдесет/ лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
9
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10