№ 2755
гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20221110200091 по описа за 2022
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на двадесети април две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е.Илиева като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 91 по описа за
2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на /фирма/ срещу Наказателно постановление /НП/ № 23-
2100124 от 20.12.2021 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“-СО към
ГДИТ, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса за
труда /КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 61,
ал.1 от КТ.
Жалбоподателят счита, че фактическата обстановка не съответства на отразеното в
НП, поради което иска наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно призован, чрез своя процесуален
1
представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски.
Въззиваемата страна в съдебно заседание иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване
на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 19.11.2021 г. свидетелят А.З. – главен инспектор в ДИТ - СО, въз основа на
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство, съставила срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено
на 11.11.2021 г. нарушение на чл.61, ал.1 от КТ в присъствие на двама свидетели.
Представител на жалбоподателя подписал съставения против него АУАН като е посочил, че
в има възражения.
Въз основа на АУАН на 20.12.2021 г. Екатерина Иванова Асенова – директор на
ДИТ-СО, издал НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – съобразно чл. 416, ал. 5,
вр. чл. 399 от КТ и представените заповеди. Спазени са предвидените от закона срокове за
съставянето и издаването на АУАН и НП – чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието им
съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. С оглед на това настоящият
съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП на процесуално
основание.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 11.11.2021 г. служители на ГИТ извършили проверка в обект – фитнес зала,
находяща се в гр. София, бул. „Царица Йоанна“ №15, стопанисван от /фирма/ В хода на
проверката Т.К. се представила за рецепционист, като към момента на проверката
обслужвала клиенти на фитнеса. К. посочила, че полага труда си в полза на жалбоподателя
при определено от него работно време и място и уговорено възнаграждение. При направена
справка от служителите ИТ се е установило, че лицето няма сключен трудов договор с
дружеството-жалбоподател. Отношенията между тях били уредени с договор за изработка,
именован договор за промотиране на фитнес услуги.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
на показанията на св. З. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и
доказателствени средства – протокол за проверка, декларация, сведение, договор за
промотиране, справки и др. Жалбоподателят твърди, че Т.К. извършва дейност по
промотиране на фитнес услуги за дружеството въз основа на сключен граждански договор,
съгласно който лицето няма работно време, а задължението му се определя въз основа на
закупени фитнес карти. По делото е приет и договор за промотиране на фитнес услуги от
01.10.2021 г. Наличието на подобен договор обаче не изключва осъществяването на трудова
дейност от Т.К. в полза на жалбоподателя, която да му придава качеството работодател.
Констатациите в НП в тази насока се подкрепят от показанията на св. З., който сочи, че към
момента на проверката К. е обслужвала клиенти на дружеството, като е посочила, че има
конкретно работно време, място на работа и трудово възнаграждение. Тези нейни твърдения
са отразени и в саморъчно попълнена декларация. По делото е представена "писмена
2
информация" от служител на дружеството П.Митева, в която е посочено, че К. е заместила
Митева инцидентно на бара на дружеството, тъй като Митева е отсъствала по лични
причини. Дори и да се приеме, че това твърдение е вярно, в същата "писмена информация"
лицето Митева сочи, че К. "работи при нас". Основният факт, който следва да се установи в
настоящото производство, с оглед посочената като нарушена правна разпоредба, не са
конкретните действия, които е извършвала К., а дали тя е предоставяла работната си сила по
смисъла на КТ в полза на дружеството-жалбоподател, като според настоящата инстанция
това обстоятелство се доказва от доказателствените материали по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ.
Съгласно тази разпоредба трудовият договор се сключва между работника или
служителя и работодателя преди постъпването на работа.
В санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ е предвидено, че работодател,
който наруши разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ, се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 КТ изрично предвижда, че отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
За възникването на административнонаказателна отговорност по чл. 414, ал. 3 от КТ
следва да е налице правоотношение, което може да се определи като трудово, като едната
страна по него престира работна сила в полза на другата, при определена от нея
организация на работа, с определено работно време и място, без тези отношения да са
уредени с писмен трудов договор, с изискуемото от закона съдържание.
По делото бе установено, че Т.К. е заварена на място във фитнес зала, находяща се в
гр. София, стопанисвана от /фирма/да престира работната си сила в полза на жалбоподателя,
като организацията на работа, работно време и място са определени от жалбоподателя.
Поради това жалбоподателят е имал качеството работодател по смисъла на КТ и е следвало
да изпълни вмененото му от трудовото законодателство задължение като работодател и да
уреди правоотношенията си с нея като трудови и да сключи писмен трудов договор, преди
тя да е постъпила на работа, но липсват доказателства, а и не се твърди това да е било
сторено към момента на проверката.
С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят е извършил от обективна страна
вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.
Жалбоподателят твърди, че дейността на К. е имало инцидентен характер, но това не
се подкрепя от вече обсъдените по делото доказателствени материали, като
съставомерността на вмененото му нарушение се определя не от точното наименование на
осъществяваната от служителката дейност и от включените в нея конкретни задължения, а
от обстоятелството, че същата е полагала труд за жалбоподателя при определени от него
организация на работа, работно време и място.
Доколкото имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт, въведен
като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната
дейност не следва да се изследва въпросът за наличието на вина.
Не са налице предпоставки извършеното нарушение да бъде квалифицирано като
маловажен случай по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, съгласно която разпоредба за
нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този
кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. От
една страна в настоящия случай нарушението на чл. 414, ал. 3 от КТ не е отстранено веднага
след установяването му, а от друга - законодателят изрично е предвидил неприложимост на
разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ в случай на нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ.
3
За така констатираното нарушение не се установяват и предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на обществена
опасност за нарушенията от този вид, с които се засяга възможността на работника да се
ползва адекватно от трудовите си права.
Наложената на жалбоподателя санкция е определена над нормативно предвидения
минимален размер, без обаче да се посочат каквито и да е отегчаващи обстоятелства които
съобразно установените в чл. 27 от ЗАНН принципи биха обусловили налагането на по-
тежко наказание, с изключение на правната квалификация, която обаче е взета предвид
именно при определяне на санкцията. Преценката на административнонаказващия орган при
индивидуализация на санкцията следва да бъде аргументирана. В случая не е обосновано
какво налага размерът на имуществената санкция да бъде над минимално предвидения в
закона, поради което и обжалваното НП следва да се измени, като се намали размерът на
наложената имуществена санкция от 2500 лева на сумата от 1500 лева.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и своевременно
претендира такива, като на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 23-2100124 от 20.12.2021 г., издадено от
директор на Дирекция „Инспекция по труда“-СО към ГДИТ, с което на /фирма/ на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса за труда КТ/ е наложена имуществена
санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 61, ал.1 от КТ., като НАМАЛЯВА
размера на наложената имуществена санкция до сумата от 1500 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН /фирма/ да заплати на изпълнителна
агенция „Инспекция по труда” сумата от 100 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4