№ 81
гр. гр.Несебър, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150100851 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
От ищеца С. Ж. Ш. срещу ответниците И. А. К., С. М. К. и „********“ ЕООД е предявен
иск с правно основание чл. 109 от ЗС, с който се иска ответниците да бъдат осъдени солидарно да
премахнат поставени пред и около магазини 8 и 10 (с идентификатори ******** и ********),
находящи се в к. к. „*******“, комплекс „*****“, движими вещи – преместваеми обекти (рекламни
хладилни витрини и чадъри), както и да не поставят в бъдеще движими вещи пред процесните
магазини. Ищецът твърди, че е собственик на магазините по силата на нотариални актове от *****.
и *****г. Излага, че съседният магазин № 11 се стопанисва от ответника „********“ ЕООД с
управител А. К.. Сочи, че ответниците И. К. е син на А. К., а ответницата С. К. – съпруга на А. К..
Твърди, че на 27.05.2022г. ответниците И. и С. К. поставили на тротоара пред и около
стопанисваните от ищеца магазини рекламни хладилни витрини и чадъри, което било заснето от
видеонаблюдението на магазина. Излага, че ответниците нямат разрешение по чл. 56 от ЗУТ за
поставянето им. Сочи, че в резултат на това по тесния тротоар вече не преминавали пешеходци и
видимостта към магазините му била многократно намалена от страна на потенциални клиенти,
което водело до загуби. С тези доводи моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответниците И. А. К. и С. М. К., чрез процесуалния им
представител, е подаден отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва. Развиват
се съображения за недопустимост на иска срещу тях, тъй като магазин 11 се ползва от
юридическото лице „********“ ЕООД. Излагат се доводи за неоснователност на исковата молба,
като се сочи, че действително „********“ ЕООД стопанисва самостоятелен обект с идентификатор
******* по силата на договор за наем от 25.10.2021г. Оспорват се твърденията, че ответниците И.
К. и С. К. са поставили на тротоара пред и около стопанисваните от ищеца магазини рекламни
1
хладилни витрини и чадъра. Излага се, че между „********“ ЕООД и „******“ АД бил сключен
договор за право на ползване на инфраструктура за разполагане на маси, столове, витрини и друго
оборудване пред обект (тротоарно право). Твърди се, че хладилните витрини са поставени върху
поземлен имот с идентификатор ******* собственост на „******“ АД. Оспорва се квалификация
на иска по чл. 45 ЗЗД, като се развиват подробни съображения в тази насока. По отношение на
иска по чл. 109 ЗС се сочи, че не са налице неоснователни действия на ответниците, тъй като
ищецът не е собственик на поземления имот, върху който са разположени витрините, а
дружеството „********“ ЕООД има разрешение за поставянето им. От съда се иска да отхвърли
претенцията и се претендират разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „********“ ЕООД е подаден отговор на исковата
молба, с който предявеният иск се оспорва. Излагат се доводи за неоснователност на исковата
молба, като се сочи, че действително „********“ ЕООД стопанисва самостоятелен обект с
идентификатор ******* по силата на договор за наем от 25.10.2021г. Оспорват се твърденията, че
ответниците И. К. и С. К. са поставили на тротоара пред и около стопанисваните от ищеца
магазини рекламни хладилни витрини и чадъра. Излага се, че между „********“ ЕООД и „******“
АД бил сключен договор за право на ползване на инфраструктура за разполагане на маси, столове,
витрини и друго оборудване пред обект (тротоарно право). Навежда се, че хладилните витрини са
поставени върху поземлен имот с идентификатор ******* собственост на „******“ АД. Оспорва се
квалификация на иска по чл. 45 ЗЗД, като се развиват подробни съображения в тази насока и се
обръща внимание, че не се сочи деяние на дружеството. По отношение на иска по чл. 109 ЗС се
сочи, че не са налице неоснователни действия на ответниците, тъй като ищецът не е собственик на
поземления имот, върху който са разположени витрините, а дружеството „********“ ЕООД има
разрешение за поставянето им. От съда се иска да отхвърли претенцията и се претендират
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
по делото се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС ищецът следва да докаже, че притежава
собственост върху самостоятелни обекти с идентификатори ******** и ********, че ответниците
са осъществили посочените в исковата молба действия, които са неоснователни и пречат на ищеца
като собственик да упражнява в пълен обем правото си на собственост.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 98, том ***, рег. № ****,
дело № **** от *****г. (на л. 5 – л. 6 от делото) и нотариален акт № 30, том **, рег. № ****, дело
№ **** от *****. (на л. 7 – л. 8 от делото) се установява, че С. Ш. придобил собствеността върху
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********, в комплекс „*****“ № *****,
представляващ магазин № 8, с предназначение – „за търговска дейност“, както и върху магазин №
10, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ******** в същата сграда, отново с
предназначение „за търговска дейност“.
Видно от договор за наем от 25.10.2021г. (на л. 134 – л. 135 от делото) дружеството
„********“ ЕООД получило държане върху магазин № 11, с идентификатор ******* (находящ се
същата сградата) по силата на договор за наем за срок от 3 години.
От приложените и приобщени по делото веществени доказателства и от показанията на
разпитаните по делото свидетели – Д.Ш.. и Г.Г. (а така също и от приложените към делото
материали от преписка вх. № 6452/2022г. по описа на РП Бургас на л. 57 – л. 128) се установява, че
2
в края на май 2022г. по инициатива на дружеството „********“ ЕООД, пред магазин № 11
(обозначен като „Mini Market“) били поставени 7 бр. хладилни витрини (снимка на гърба на л. 159
от делото), а през летния сезон (но не и към настоящия момент) в пространството пред магазините
на ищеца (които той обединили в един с помощта на св. Г.) били поставени хладилник за сладолед
и плажен чадър (снимка на л. 161 от делото). В тази връзка следва да се отбележи, че според
трайната практика на ВКС снимките и видеоклиповете представляват веществени доказателства
(предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото, или от който могат да се направят
доказателствени изводи за този факт) и следва да бъдат приобщени чрез оглед по реда на чл. 204
ГПК - Решение № 136 от 11.04.2011г. по гр.д. № 602/2010г. по описа на IV гр. о. на ВКС,
Определение № 414 от 17.05.2022г. по гр.д. № 3557/2021г. по описа на III гр. о. на ВКС,
Определение № 446 от 02.06.2022г. по гр.д. № 4325/2021г. по описа на IV гр. о. на ВКС,
Определение № 60652 от 02.08.2021г. по гр.д. № 999/2021г. по описа на III гр. о. на ВКС,
Определение № 262 от 12.03.2015г. по гр.д. № 7062/2014г. по описа на III гр. о. на ВКС,
Определение № 60565 от 30.06.2021г. по гр.д. № 1601/2021г. по описа на III гр. о. на ВКС,
Определение № 709 от 26.10.2020г. по гр.д. № 1882/2020г. по описа на III гр. о. на ВКС,
Определение № 447 от 08.07.2019г. по т.д. № 3150/2018г. по описа на II търг. отделение. В
настоящия случай е извършен оглед по реда на чл. 204 от ГПК, като установеното от веществените
доказателства съответства на гласните доказателствени средства и на материалите по образуваната
прокурорска преписка и установените от тези доказателствени източници обстоятелства са
безпротиворечиви, поради което всички тези доказателства и доказателствени средства се
кредитират от съдебния състав. От извършения оглед на веществено доказателство – записи от
охранителни камери от магазина на ищеца, представен от него, приобщен по реда на чл. 204 ГПК и
предявен на свидетелите Г. и Ш., се установява, че на изписана на клипа дата 25.05.2022г. се
поставят (пред магазина на ищеца) хладилник за сладолед и една от витрините, като хладилникът
бил поставен от лице от женски пол, разпознато от св. Ш. като сестра на ответника И. К., а
хладилната витрина – от две лица от мъжки пол (едно от които разпознато от свидетелите като И.
К.), като действията били извършвани под надзора на ответницата С. К. (разпозната от св. Ш. при
оглед на вещественото доказателство по време на разпита му).
С оглед така поставените обекти от ищеца бил подаден сигнал до РП Бургас, ТО Несебър
(на л. 64 от делото) от 29.05.2022г. За целите на проверката мястото било посетено на 20.06.2022г.,
като бил съставен „Констативен протокол“ № 1 от В.Г. – ръководител на контролен блок към
„******“ АД и Т.Д. – полицейски инспектор в РУ Несебър (на л. 68 от делото). Проверяващите
констатирали, че непосредствено пред процесния магазин за хранителни стоки са поставени
витрини за напитки, фризер за сладолед и чадър – върху имот собственост на „******“ АД,
представляващ тротоар пред комплекс „*****“, без да има сключен договор и разрешение за
поставяне на съоръжения от „******“ АД. Проверяващите приложили 4 броя снимки (на л. 69 – л.
72 от делото), от които се установява отразеното по-горе, а именно, че пред магазина са
разположени хладилни витрини, хладилник за сладолед и чадър, като хладилникът за сладолед и
чадърът обхващат и пространство пред магазин, именован “Sex Shop“ (стопанисвания от ищеца
магазин, както се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели).
Впоследствие – на 21.06.2022г., от „********“ ЕООД било подадено заявление до „******“
АД (на л. 136 от делото), с което било поискано за целите на стопанисването на магазин № 11, в
комплекс „*****“, за сезон лято 2022г. да се предостави временно ползване на част от
притежаваната от „******“ АД инфраструктура за разполагане на маси и столове за консумация на
3
място, щендери, витрини, или друго оборудване пред обекта, на площ от 2 кв. м. Към заявлението
била приложена квитанция за заплащане на услугата. На 27.06.2022г. било изразено положително
становище от В.Г. – ръководител на отдел към „******“ АД (на л. 116 от делото), ведно със скица
(на л. 117 от делото), като било посочено, че площта от 2 кв. м. е свободна и може да бъде
ползвана за целите на търговската дейност относно посочения магазин. В тази връзка между
„******“ АД и „********“ ЕООД бил сключен договор за право на ползване на инфраструктурата
за разполагане на маси, столове, витрини и друго оборудване пред обект (тротоарно право) през
сезон лято 2022г. (на л. 137 – л. 140 от делото), с който на „********“ ЕООД било дадено право,
във връзка със стопанисвания търговски обект – магазин № 11, срещу комплекс „*****“ в к. к.
„*******“, да ползва открита площ – алея, представляваща поземлен имот с идентификатор
*******, от 2 кв. м., съгласно приложена схема, за периода 01.06. – 30.09, единствено за
разполагане на хладилни витрини и друго, несвързано с терена оборудване.
При тези данни се налагат определени изводи от правна страна. На първо място с исковата
молба ищецът е очертал рамките на своята претенция, като е описал изрично сочените според него
неправомерни действия на ответниците - поставяне от тяхна страна на рекламни хладилни витрини
и чадъри пред магазините, собственост на ищеца. В тази връзка поставянето на маси и столове не е
въведено като основание на исковата молба, а освен това такова не е констатирано по време на
извършената проверка по сигнал на ищеца (документирана с констативен протокол от
20.06.2022г.). Действително маси и столове се виждат при огледа по чл. 204 ГПК на приобщеното
веществено доказателство – снимка на л. 160 от делото, но не са събрани доказателства за това от
кого са сложени. Следователно поставянето на маси и столове пред магазините на ищеца не следва
да бъде обсъждано, тъй като от една страна не е въведено като основание на иска, а от друга страна
не се доказва от кого и на какво основание са положени такива.
На следващо място – доказано е по делото, че пред стопанисвания от дружеството
„********“ ЕООД магазин, са били поставени хладилни витрини (7 бр.), 1 бр. хладилник за
сладолед и 1 бр. чадър (от показанията на свидетелите се установява, че чадърът е поставен с цел
да пази сянка на хладилника за сладолед). Съдът намира, че посочените движими вещи са
поставени по инициатива именно на дружеството „********“ ЕООД и във връзка с
осъществяваната от дружеството търговска дейност в магазин № 11 (обозначен според отразеното
във веществените доказателства като „Mini Market“). Действително дружеството осъществява
дейността си чрез конкретни физически лица, като в случая са събрани данни, че във физическото
поставяне на витрините са участвали роднини на управителя на дружеството и други,
неустановени по делото лица – вкл. ответникът И. К. – син на управителя, сестрата на И. К. и
майката на И. К. – ответницата С. К.. Съдът намира, че техническата дейност по поставяне на
витрините е без значение за предявения иск, тъй като е важно кой правен субект е извършил
действията, за които се твърди, че нарушават правото на собственост по смисъла на чл. 109 от ЗС.
Няма спор, че тези действия са извършени от правния субект „********“ ЕООД, който стопанисва
сочения в исковата молба магазин № 11 по силата на договор за наем. Наред с това именно
дружеството впоследствие е подало заявление за сключване на договор (а на 07.07.2022г. е
сключило договор) със „******“ АД за поставяне на преместваеми обекти. Крайният извод на съда
е, че дейността по физическото поставяне на обектите е единствено техническа и е в изпълнение на
дейността на търговското дружество, поради което именно дружеството, чрез органите си на
управление, е правният субект, който е извършил описаните в исковата молба действия,
представляващи според ищеца нарушения на правото му на собственост. Само на това основание
4
предявеният иск срещу физическите лица И. К. и С. К. е неоснователен, тъй като единствено са
събрани данни, че И. К. е помагал при поставянето на една от витрините, а С. К. се е намирала в
близост, без да извършва конкретна дейност по поставяне (видно от огледа по чл. 240 ГПК на
приобщеното веществено доказателство – флашка с видеозапис).
Съдът намира, че с действията на дружеството „********“ ЕООД също не е нарушено
правото на собственост на ищеца. В тази връзка на първо място следва да се отбележи, че са
събрани множество доказателства относно факта, че собственик на уличната инфраструктура пред
магазин № 11 е именно „******“ АД. По подадената от ищеца жалба в РП Бургас, ТО Несебър, е
извършена проверка на място, вкл. с участието на длъжностно лице – полицейски инспектор в РУ
Несебър, като в констативен протокол е документирано (на л. 68 от делото), че тротоарът пред
комплекс „*****“ е собственост на „******“ АД и върху него са поставени хладилни витрини,
фризер за сладолед и чадър. На следващо място от скица на поземлен имот с идентификатор
******, върху който са разположени процесните магазини (на л. 103 от делото) се установява, че
съседен имот, представляващ улична инфраструктура, е именно поземлен имот с идентификатор
*******. Нещо повече – в приобщената и приета по делото преписка вх. № 6452/2022г. по описа на
РП Бургас е налично изрично писмо от Община Несебър (на л. 109 от делото), от което е видно, че
на територията на к. к. „*******“, инфраструктурата е собственост на „******“ АД и там
действията по контрол се извършват от техни служители. Не е спорно, че процесните магазини се
намират на територията на к. к. „*******“. На следващо място – по делото е приет като писмено
доказателство и неоспорен договор от 07.07.2022г., по който именно „******“ АД се легитимира
като собственик на инфраструктурата на територията к. к. „*******“ и в частност на поземлен
имот с идентификатор ******* и находящата се на него открита площ – алея. Следователно са
събрани множество писмени доказателства, вкл. изявление, изходящо от община Несебър, че
поземлен имот с идентификатор *******, върху който са били разположени спорните обекти, е
част от инфраструктурата на к. к. „*******“ и като такъв е собственост на „******“ АД, а не
публична общинска собственост (както се твърди от ищеца). При това положение не се споделят
доводите на пълномощника на ищеца, че остава недоказана собствеността на „******“ АД върху
процесния поземлен имот.
Съдът намира, че в практиката на ВКС трайно е застъпено разбирането (Решение № 48 от
16.08.2017г. по гр.д. № 3809/2016г. по описа на II гр.о. на ВКС и цитираното в него - Решение №
62/1.07.2015 г. по гр.д. № 339/2015 г., ІІ г.о.), че за да бъде уважен искът по чл. 109 ЗС,
собственикът следва да установи кое е действието, което препятства упражняване правото на
собственост, кой е авторът на това действие и в какво се състои нарушението. Граматическото
тълкуване на употребената глаголна форма, сочеща на резултат в „сегашно” време, изисква
установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието
на връзката между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване
упражняване правото на собственост на ищеца от тези действия, т.е. за да бъде ангажирана
отговорността следва в резултат на неоснователното действие да има позитивно изразен резултат в
смисъл на измерение на реално установено вредоносно поведение или на поддържане на такъв
резултат от ответника. Както се посочи – вредоносните действия се определят от твърденията на
ищеца – в случая поставяне на рекламни хладилни витрини и чадъри пред собствените на ищеца
магазини – 8 и 10, а авторът на това действие е дружеството, стопанисващо магазин 11 -
„********“ ЕООД. От фактическа страна по делото се установява, че към края на май 2022г.
посочените обекти са поставени, без дружеството ответник да има основание за това, но към
5
07.07.2022г. е сключен договор със „******“ АД, с който е дадено право на дружеството да
поставя тези обекти на пространство от 2 кв. м. пред стопанисвания от него магазин (съобразно
скица на л. 117 от делото) върху терена, собственост на „******“ АД – за периода 01.06 – 30.09.
Налага се извод, че към момента на подаване на исковата молба – ответникът „********“
ЕООД е имал правно основание – договор със собственика на уличната инфраструктура, за
поставяне на въпросните обекти. Както се посочи – от значение е правното положение към
момента на разглеждане на делото – т.е. следва към този момент да са налице противоправни
действия от страна на ответника, които да пречат на упражняване право на собственост от ищеца.
В случая – още към момента на завеждане на делото ответникът „********“ ЕООД е имал
надлежно разрешение от собственика на земята за поставяне на посочените обекти – витрини,
фризер, чадър.
Въпреки горното съдът извърши и самостоятелна преценка, а именно: дали въпреки
наличието на правно основание за поставянето на тези обекти, със същите не се нарушава правото
на собственост на ищеца. В тази връзка на първо място следва да се отбележи, че поставените 7 бр.
хладилни витрини (които се установяват от огледа на веществено доказателство - снимка на гърба
на л. 159 от делото и от свидетелските показания) са разположени изцяло пред магазина,
стопанисван от ответника и не са разположени пред собствените на ищеца магазини. Ето защо по
отношение на тези обекти не се установява нарушаване правото на собственост на ищеца (дори и
при наличните данни, че същите и към момента, т.е. извън периода на разрешението, са
разположени пред магазина). Тези обекти не са разположени пред собствения на ищеца магазин,
поради което не се доказват твърденията му, на които основава иска си. Не се споделят и доводите,
че със същите се нарушава видимостта към магазина, тъй като (видно и от веществените
доказателства по делото) на разположена до уличната регулация колона е поставена табела „Sex
Shop”, която е видима и наличието на такъв магазин е ясно различимо за пешеходци, дори и да им
се налага да заобикалят хладилните витрини. Следва да се отбележи, че разполагането на тези
витрини на тротоара е със съгласието на собственика на уличната инфраструктура. Ако с тях се
създават определени затруднения, те са именно за този собственик и евентуално за пешеходци,
преминаващи през района, но не се установяват твърденията на ищеца, че с тях се нарушава
правото на собственост, свързано с експлоатацията на собствените му магазини. Твърденията, че
заради тесния тротоар и поставените витрини, ищецът търпи търговски загуби, остават недоказани
по делото, тъй като доказването на загуби може да бъде осъществено чрез сравняване на обороти
през различните периоди и съдът не приема, че свидетелските показания могат да установят този
факт. Както се посочи претенцията се основава на намалена видимост към магазина на ищеца, но
сам по себе си фактът, че площта от тротоара е стеснена, не доказва автоматично намалена
видимост и намалени обороти, още повече, че съобразно представените от самия ищец веществени
доказателства, е налична конкретна табела, която ясно и видимо сигнализира магазина му.
Крайният извод на съда е, че по делото не се доказват твърденията на ищеца, че с разположените 7
бр. витрини се нарушава правото му на собственост (още повече във формирания в исковата молба
вид на тези твърдения, а именно, че тези обекти са поставени пред обектите на ищеца).
Действително от представените веществени доказателства и свидетелските показания на
свидетелите Ш. и Г. се установява, че 1 бр. фризер за сладолед и 1 бр. плажен чадър са били
разположени в пространство, което попада пред собствения на ищеца магазин. Следователно
въпросните обекти биха могли да се разглеждат като такива, които засягат възможността му да
упражнява пълноценно правото си на собственост върху търговските обекти – магазини. Следва да
6
се отбележи обаче, че според показанията на св. Ш. към момента фризерът за сладолед и чадърът
са прибрани (т.е. към момента на приключване на съдебното дирене в рамките на настоящото
производство не се установява тези обекти да препятстват упражняване правото на собственост на
ищеца). Както се посочи – трайна е съдебната практика, че за основателност на иска по чл. 109 ЗС
е необходимо да се докаже, че неправомерното действие съществува в „сегашно” време, т.е. в
рамките на висящия процес. Съдът намира за доказано по делото, че единствените обекти, които
отговарят на твърденията в исковата молба, а именно да са разположени пред магазините на
ищеца, към момента не са разположени там, поради което твърдяното неоснователно действие към
момента не съществува и по отношение на тези обекти към момента искът по чл. 109 ЗС няма как
да бъде уважен. Евентуалната възможност в бъдеще отново да бъдат поставени няма как да бъде
коментирана в рамките на настоящото производство, тъй като зависи от бъдещи събития, вкл. от
бъдещи евентуални договорни отношения между „********“ ЕООД и „******“ АД, които са
извън обхвата на проверката по настоящото дело. Същото важи и за наличието на обекти в минал
период, с оглед изричното изискване на чл. 109 ЗС преценката да се извършва в сегашно време.
В заключение може да се посочи, че след като към настоящия момент не се установяват
неоснователни действия на ответниците, които да препятстват упражняване на правото на
собственост на ищеца, съобразно очертаните от самия него рамки в исковата молба, то
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен (в подобен смисъл е Определение №
50003 от 6.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1501/2022 г., II г. о., ГК, постановено по сходен от
фактическа страна казус).
При този изход на спора на ответника ********“ ЕООД следва да се присъдят
претендираните от него разноски – сумата от 1000 лв., представлява платено възнаграждение за
адвокат. Разноски в размер на 1000 лв. – платено адвокатско възнаграждение, следва да се
присъдят и на другите двама ответници.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Ж. Ш., ЕГН **********, срещу С. М. К., ЕГН **********,
И. А. К., ЕГН ********** и „********“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в
к.к. ****** - изток, к-с *****, ап. 10, иск с правно основание чл. 109 ЗС, с който се иска
ответниците да бъдат осъдени солидарно да премахнат поставени движими вещи – преместваеми
обекти (рекламни хладилни витрини и чадъри), пред и около магазини № 8, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор ******** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Несебър, находящ се в комплекс „*****“ № *****, в сграда № 1 в ПИ с
идентификатор ******, с предназначение: за търговска дейност, брой нива на обекта – 1, площ от
40,32 кв. м., заедно с 1,36 % идеални части от общите части на сградата, със съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж – обект с идентификатор ******.1.13 и обект с
идентификатор ******.1.11, под обекта – няма и над обекта – обект с идентификатор ******.1.24 и
обект с идентификатор ******.1.23, и магазин № 10, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор ******** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър,
находящ се в комплекс „*****“ № *****, в сграда № 1 в ПИ с идентификатор ******, с
предназначение: за търговска дейност, брой нива на обекта – 1, площ от 24,07 кв. м., със съседни
7
самостоятелни обекти: на същия етаж – обект с идентификатор ******* и обект с идентификатор
******.1.13, под обекта – няма и над обекта – обект с идентификатор ******.1.24, както и да не
поставят в бъдеще движими вещи пред посочените магазини.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК С. Ж. Ш., ЕГН **********, да заплати на С.
М. К., ЕГН ********** и И. А. К., ЕГН **********, сумата от 1000 лв., представляваща
осъществени по делото разноски – заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК С. Ж. Ш., ЕГН **********, да заплати на
„********“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в к.к. ****** - изток, к-с
*****, ап. 10, сумата от 1000 лв., представляваща осъществени по делото разноски – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8