№ 327
гр. Горна Оряховица , 10.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ в публично
заседание на първи декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Пламен А. Станчев
Секретар:Анита Е. Личева
като разгледа докладваното от Пламен А. Станчев Административно
наказателно дело № 20204120200687 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Р. М. М. е останал недоволен и обжалва
електронен фиш серия К № 2216974, издаден от ОД на МВР – Велико
Търново, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от
ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за
нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от същия
закон. Поддържа, че във фиша не са описани обстоятелствата, при които е
извършено нарушението. Не било посочено и установено къде е бил поставен
пътният знак В26, каква е зоната на действие на този знак, къде се е намирало
техническото средство, какво е било разстоянието между техническото
средство и знака В26 и дали техническото средство е отчитало скоростта само
на превозите средства, движещи се в зоната на действие на знака В26.
Предвид изложеното не било доказано извършването на нарушението.
Липсвали доказателства за изправността на техническото средство. Във фиша
не били посочени името и длъжността на издателя му. Посочва, че от
установяване на нарушението до връчване на фиша са изминали повече от
1
две години, поради което била изтекла предвидената в закона давност. Моли
съда да отмени обжалвания електронен фиш.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото
на жалбата.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно
призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по
жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 17.07.2018 г. в 13:54 часа при км 153+343 на път I-4 бил заснет със
стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № *** лек
автомобил Б. с рег. № ***, движещ се в посока към град Варна със скорост
105 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на
скоростта от 60 км/ч. За установеното с автоматизираното техническо
средство нарушение против жалбоподателя Р. М. М. в качеството му на
собственик на автомобила бил издаден обжалваният електронен фиш серия К
№ 2216974, в който било прието, че в момента на заснемането автомобилът се
е движел със скорост от 102 км/ч.
Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 31.08.2020 г.
(справката на л. 12). На 11.09.2020 г. жалбоподателят подал по пощата
жалбата против фиша (пощенското клеймо върху плика на л. 7).
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства,
подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган в
срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП от лице с надлежно учредена представителна
2
власт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания
електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа
законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката, по която да се
извърши доброволното й плащане.
Според общото процесуално правило по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
наказателното постановление следва да съдържа освен описанието на
нарушението датата, мястото и другите обстоятелства, при които
нарушението е извършено. Законът не конкретизира кои други обстоятелства
следва да бъдат посочени в постановлението, поради което преценката за
изпълнение на това изискване зависи от конкретното нарушение, за което е
издадено постановлението. За разлика от цитираното общо процесуално
правило приложимото за процесния случай особено процесуално правило по
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда в електронния фиш освен описанието на
нарушението и мястото, датата и точният час на неговото извършване да се
посочат още само две обстоятелства, а именно: регистрационният номер на
моторното превозно средство и собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство. В процесния случай в обжалвания електронен фиш са
посочени тези две задължителни според специалната разпоредба
обстоятелства, поради което няма основание да се приеме, че е допуснато
процесуално нарушение относно регламентираното в закона съдържание на
фиша. Нещо повече. В обжалвания фиш са посочени и други, непредвидени в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП обстоятелства, а именно стойността на въведеното
ограничение на скоростта (60 км/ч), обстоятелството, че нарушението е
извършено извън населено място, начинът на въвеждане на ограничението на
скоростта (с пътен знак В-26), марката, моделът и посоката на движение на
автомобила, начинът на установяване и заснемане на нарушението (със
3
стационарна система), марката, моделът и номерът на техническото средство,
както и максималната възможна грешка при измерване на скоростта с
техническото средство. Посочените допълнителни обстоятелства, допълващи
задължителните реквизити на фиша по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, осигуряват на
наказания необходимия обем информация, който да му позволи да разбере за
кое нарушение и на какво правно основание му е наложено
административното наказание глоба и да упражни в пълен обем правото си на
защита срещу издадения против него електронен фиш. Ето защо съдът не
приема довода на жалбоподателя, че фишът е незаконосъобразен, тъй като в
него не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Цитираната по-горе разпоредба на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не посочва
като задължителни реквизити на електронния фиш имената и длъжността на
служителя, който е издал фиша от името на териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението. Поради това посочената в жалбата липса на тези данни във
фиша не съставлява нарушение на процесуалните правила за неговото
издаване. Независимо от изложеното следва да се посочи, че в справката на л.
11 от изпратената в съда преписка са посочени трите имена и длъжността на
служителя, който е издал обжалвания електронен фиш от името на ОД на
МВР – Велико Търново, като е посочено изрично, че лицето е служител на
сектор „Пътна полиция“ на тази дирекция. От друга страна, от данните за
мястото на нарушението, посочени в полето с данни от паметта на
техническото средство над снимката на л. 9, а именно „ПП I-4 (София –
Варна), км 153+343, общ. Лясковец“, се установява, че нарушението е
установено на територията на ОД на МВР – Велико Търново. Поради това
съдът приема, че в процесния случай е изпълнено изискването фишът да е
издаден от териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението.
Неоснователен е развитият в жалбата довод за изтекла давност.
Жалбоподателят не уточнява срокът на коя давност според него е изтекъл,
поради което съдът следва да извърши проверка както за изтичане на
давността за административнонаказателно преследване (вкл. давността за
образуване на административнонаказателно производство по чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН, давността за издаване на електронен фиш по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН,
4
субсидиарно приложимата давност за административнонаказателно
преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН и
абсолютната давност за административнонаказателно преследване по чл. 81,
ал. 3 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН), така и на давността за изпълнение на
наложеното административно наказание глоба (вкл. обикновената
изпълнителска давност по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН и абсолютната давност
за изпълнение на наказанието по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН).
Процесното административно нарушение е установено в момента на
извършването му – чрез заснемане на автомобила, с който е извършено, и чрез
записване на стойността на фиксираната с радарния скоростомер скорост на
автомобила в паметта на техническото средство. Съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушението
поставя началото на особеното административнонаказателно производство за
налагане на административно наказание с електронен фиш. За това особено
производство разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН не се прилага, тъй като за
нарушението не се съставя акт за установяване на административно
нарушение. С оглед съвпадането на момента на образуване на
административнонаказателното производство с момента на извършване на
нарушението и с момента на неговото установяване и заснемане сроковете по
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН нямат практическо значение. На практика образуването
на административнонаказателното производство съвпада с най-ранния
възможен момент, от който тези срокове започват да текат – момента на
извършване на нарушението – поради което не е възможно
административнонаказателното производство да бъде образувано след
изтичане на тези срокове.
От данните в справките „Преглед на фиш” на л. 11 и 12 е видно, че
електронният фиш е издаден на 14.08.2018 г., т.е. двадесет и осем дни след
посочената във фиша дата на извършване на нарушението, съвпадаща с
датата на неговото установяване и заснемане. При това положение следва да
се приеме, че към момента на издаване на електронния фиш не е изтекъл
шестмесечният давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, броен от
установяването и заснемането на нарушението.
Към настоящия момент не е изтекъл и срокът на предвидената в чл. 80,
5
ал. 1, т. 5 от НК тригодишна преследвателна давност, която по силата на чл.
11 от ЗАНН намира приложение и за процесното административно
нарушение. (В този смисъл задължителните указания в т. 2 от Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия
на ВАС по тълк.д. № 1/2014 г.) Посочената давност е започнала да тече на
17.07.2018 г., когато нарушението е довършено. На основание чл. 81, ал. 2 от
НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН същата е прекъсната на 14.08.2020 г., когато е
издаден обжалваният електронен фиш (справките л. 11 и 12). От това
прекъсване е започнала да тече нова тригодишна преследвателна давност,
прекъсната на 31.08.2020 г., когато фишът е връчен на жалбоподателя.
Започналата да тече на 31.08.2020 г. нова тригодишна преследвателна давност
не е изтекла към момента на настоящото произнасяне. Към момента на
настоящото произнасяне не е изтекла и регламентираната в чл. 81, ал. 3 във
вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН абсолютна
преследвателна давност от четири години и половина, започнала да тече на
датата на довършване на нарушението 17.07.2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН давността за
изпълнение на наложеното административно наказание започва да тече от
влизане в сила на акта, с който наказанието е наложено. Към настоящия
момент обжалваният електронен фиш не е влязъл в сила, поради което не е
започнала да тече и не е изтекла нито регламентираната в чл. 82, ал. 1, б. „а“
от ЗАНН обикновена давност за изпълнение на наложеното административно
наказание глоба, нито абсолютната изпълнителска давност по чл. 82, ал. 3 от
ЗАНН.
Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.
От приложената към изпратената в съда преписка снимка № 472,
заснета със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № ***
(л. 9 от делото), представляваща по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП
веществено доказателствено средство в административнонаказателния
процес, както и от данните от паметта на техническото средство,
възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 17.07.2018 г.
в 13:54 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец,
лек автомобил с рег. № *** се е движел със скорост 105 км/ч.
6
Видно от приетата като писмено доказателство схема на вертикалната
сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км
152+000 до км 155+000 (л. 31 – 32), в сила към 17.07.2018 г., посоченото във
фиша място на нарушението при км 153+343 в посока към град Варна попада
в зоната на действие на пътен знак В26, поставен при км 153+300, с който е
въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. Съгласно разпоредбата на чл.
50, ал. 1 от ППЗДвП зоната на действие на този знак обхваща участъка от км
153+300 до кръстовището при км 153+600 в посока Варна, тъй като в
посочения участък не е поставен знак, който да отменя въведената забрана за
превишаване на скоростта, а към знака няма допълнителна табела Т2, която да
указва разстоянието, на което е в сила въведеното ограничение на скоростта.
От цитираната схема се установява също така, че посоченото място на
нарушението при км 153+343 се намира по посоката на движение на
автомобила Б. с рег. № *** на 6 м след мястото, на което е била монтирана
стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580 (км 153+337). Тези
данни съответстват на изображението върху снимката, възпроизвеждащо
заснетата задна част на автомобила с поставената върху нея табела с
регистрационен номер ***. От друга страна, от данните в т. 1.4 на
методическите указания за реда за работа със стационарна система
MultaRadar SD 580 (л. 16 от делото) се установява, че дистанцията на
измерване на тази система е от 1 м до 99 м. Следователно намиращият се в
момента на заснемане на нарушението лек автомобил Б. с рег. № *** на
позиция при км 153+343 на пътя е попадал едновременно както в обхвата на
радарния сензор на стационарната видео-радарна система, разположена при
км 153+337, така и в зоната на действие на пътния знак В-26, поставен при км
153+300, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч.
Предвид изложеното по-горе съдът не приема оплакването в жалбата, че
фактът на нарушението не е установен по несъмнен начин.
От приетото като писмено доказателство удостоверение 10.12.4888,
издадено от Българския институт по метрология (л. 15), се установява, че е
одобрен типът на стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580, с
която е заснет автомобилът и е измерена скоростта му. Срокът на валидност
на удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от
08.12.2010 до 08.12.2020 г. и включва датата на заснемане на процесното
7
нарушение. От протокол за проверка № 1-С-ИСИ/16.04.2018 г. (л. 13) е видно,
че използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система
MultaRadar SD 580 с МАС № *** е преминала последваща метрологична
проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това
средство за измерване. С оглед така приложените към преписката документи,
приети като писмени доказателства в хода на съдебното следствие, е
неоснователен доводът на жалбоподателя, че не е установена техническата
изправност на използваната за установяване и заснемане на нарушението
видео-радарна система.
От приложената към преписката и приета като писмено доказателство
справка за собствеността и регистрацията на моторно превозно средство се
установява, че към датата на нарушението 17.07.2018 г. заснетият с
техническото средство автомобил Б. с рег. № *** е бил собственост на
жалбоподателя Р. М. М..
В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП жалбоподателят не е представил в ОД
на МВР – Велико Търново декларация с данни за различно от него лице,
управлявало собствения му автомобил по времето и на мястото, посочени в
електронния фиш. Поради това и по аргумент от разпоредбите на чл. 188, ал.
1, изр. 1 и изр. 2 от ЗДвП за извършеното с автомобила нарушение следва да
бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството му на
собственик на това моторно превозно средство.
Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като
административно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП. За това
нарушение на жалбоподателя е наложено абсолютно определеното в закона
по вид и размер административно наказание глоба от 400 лв.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 105
км/ч с 3 км/ч до приетата за установена скорост от 102 км/ч е в интерес на
жалбоподателя, тъй като изключва възможните неблагоприятни за него
последици от допустимата грешка на измерване със стационарната видео-
радарна система MultaRadar SD 580 (т. 1.4 от цитираните по-горе
методически указания на л. 16 от делото). Така извършеното редуциране на
фактически измерената скорост е в съответствие с основния принцип в
административнонаказателното право, че наказание може да бъде наложено
8
само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин. В
процесния случай обсъжданото редуциране не води до промяна на правната
квалификация на нарушението или до друго основание за налагане на
различно административно наказание, тъй като и двете превишения на
скоростта – фактически измереното от 45 км/ч и приетото за установено от 42
км/ч – попадат в хипотезата на чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, за която законът
предвижда абсолютно определено по вид и размер административно
наказание глоба. Ето защо в крайна сметка решението на издателя на фиша да
приеме за установена скорост на движение на автомобила с 3 км/ч по-ниска
от фактически измерената няма отношение към законосъобразността на
електронния фиш.
Правилно е и решението в конкретния случай да не се прилага
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Приетото за установено превишение на
скоростта от 42 км/ч надвишава значително границата от 10 км/ч, над която
деянието съставлява административно нарушение по чл. 182, ал. 2 от ЗДвП.
Липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Поради това не може да се приеме, че конкретното нарушение
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения по чл. 182, ал. 2 от
ЗДвП, което да даде основание за квалифицирането му като маловажен
случай на такова нарушение.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че обжалваният електронен
фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2216974 , издаден от
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на Р. М. М. , ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, със съдебен адрес ***, е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 400 лв. (четиристотин лева) на основание чл.
189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за движение по пътищата
за нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от същия
9
закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
10