Р Е Ш Е Н И Е
№ 91
гр.Пловдив, 12.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, първи граждански състав, в публично съдебно заседание, на 20.07.2020г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА
АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
секретар: Стефка Тошева
след като
разгледа докладваното от съдия Елена Арнаучкова възз.гр.дело № 294 по
описа на АС - Пловдив за 2020г.и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по реда на чл.258-273 ГПК.
С Решение № 475/14.04.2020г., постановено по
гр.д.№ 1403/2019г. по описа на ОС - Пловдив, се признава за установено по отношение на Н.К.С., ЕГН
**********,*** и по отношение на П.Н.Б., ЕГН **********,***, че Е.Б.К., ЕГН
**********, малолетна, действаща чрез майка си като законен представител -
М.А.Т., ЕГН **********,***, е собственик на следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № . по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.П., с административен адрес: гр.П., бул. „Б.“№ 4,
вх.Е, ет.4, ап.10е, който обект се намира в сграда № 6, разположена в поземлен
имот с идентификатор № .., предназначение на самостоятелния обект – жилище,
апартамент, брой нива на обекта – 1, посочена в документа площ – 65.12 кв.м.,
прилежащи части – 1.036% идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – .., под
обекта – .., над обекта – …, ВЕДНО с 20.52/9744 идеални части от поземлен имот
с идентификатор № .., с адрес: гр.П., бул. „Б..“ № 4, с площ 9094 кв.м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване –
комплексно застрояване, номер по предходен план 372, кв.1 по плана на кв. „С.
от П. п.“, парцел .., жилищно и обществено застрояване и част от II-детска
градина, съседни имоти с номера: …., осъжда се П.Н.Б., ЕГН **********, да
предаде владението върху този недвижим имот на Е.Б.К., ЕГН **********,
действаща чрез майка си като законен представител - М.А.Т., ЕГН **********, и
се присъждат разноски в полза на Е.Б.К., ЕГН **********, действаща чрез майка си като законен представител -
М.А.Т., дължими от Н.К.С., ЕГН **********, и П.Н.Б., ЕГН **********.
Против Решение № 475/14.04.2020г., постановено по
гр.д.№ 1403/2019г. по описа на ОС - Пловдив, е подадена въззивна жалба, вх.№
11000/08.05.2020г., от П.Н.Б., ЕГН **********, втория ответник в производството
пред първоинстанционния съд, чрез адв.И.М., с оплаквания за неправилност,
искане за отмяна и за присъждане на разноски.
Постъпил е „отговор на въззивна жалба“, вх.№
16747/22.06.2020г.от Н.К.С., ЕГН **********, другия(първия) ответник в производството пред първоинстанционния съд,
чрез назначения й от съда особен представител адв.Ал.О., подаден след изтичане
на срока за въззивно обжалване, започнал да тече за нея на 20.05.2020г., когато
е получено обявлението от назначения от съда особен представител адв.Ал.О. (л.294) и изтекъл на 03.06.2020г.С него се оспорва
предявеният срещу тази ответница иск, като недопустим, евентуално като
неоснователен, и се иска прекратяване на производството по него, евентуално -
отхвърлянето му.В откритото съдебно заседание пред въззивния съд на
20.07.2020г.особеният представител на ответницата Н.С., адв.Ал.О. е заявил, че
не обжалва решението и не се присъединява към подадената от другия ответник
въззивна жалба, а подаденият отговор следва да се счита за становище, че същата
е основателна, доколкото ще се ползва от отмяна на решението.
В постъпилия в срок писмен отговор, вх.№
16900/23.06.2020г., насрещната въззиваема страна Е.К., малолетна, действаща
чрез законния си представител, майка си М.Т., чрез адв.М.Г., оспорва въззивната
жалба, моли за потвърждаване на решението и претендира за присъждане на
разноски.
Въззивната жалба е допустима, като подадена от
активно процесуално легитимирано лице, страна по делото, имащо правен интерес
от въззивно обжалване, в законния срок, редовна е по съдържание и приложения и
е изпълнена процедурата за изпращане на препис за отговор до насрещната страна,
поради което се поставя на разглеждане по същество.
Пловдивският апелативен съд, въз основа на
оплакванията във въззивната жалба и оспорванията и след дължимата, на
осн.чл.269 ГПК, служебна проверка, намира за установено следното:
Производството, в което е постановено обжалваното
решение, е образувано въз основа на искова молба/ИМ, вх.№
19 434/25.06.2019г., вписана, вх. рег.№ 21004/24.07.2019г. (л.147), подадена от Е.К., малолетна, действаща чрез законния си представител,
майка си М.Т., против ответници 1.Н.К.С., ЕГН **********, и 2.П.Н.Б., ЕГН
**********.
Въведени в исковата молба/ИМ са следните
твърдения: Процесният имот бил придобит на 19.10.2011г. от Б. К. С., ЕГН
********** по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с
„О. Б.“ ООД, ЕИК ., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № ... по
описа на Нотариус П.М. с район на действие РС - Пловдив.На 12.07.2016г. Б.С.,
починал като неженен без деца, и оставил единствен по наследник по закон сестра
си, първата ответница Н.С..На 12.01.2017г. ищцата, чрез майка си като законен
представител, предявила против ответницата Н.С. иск за установяване на
бащинството си от Б. С., с правно основание чл. 69, ал.1 СК, по който било
образувано гр.д.№ 98/2017г. по описа на ОС - Пловдив.Препис от ИМ бил връчен
на ответницата Н.С. лично на
27.03.2017, след което с молба, вх. № 10 643/04.04.2017г. ищцата поискала да
бъде допуснато обезпечение на бъдещ иск, като една от поисканите обезпечителни
мерки била възбрана върху посочени недвижими имоти.Молбата на ищцата за
обезпечение по делото била оставена без уважение с определение от 04.04.2017г.,
връчено на ответницата на 05.05.2017г., а преди това - на 26.04.2017г.-
ответницата Н.С. депозирала писмен отговор на ИМ по гр.д.№ 98/2017г., че
предявеният срещу нея иск е недопустим и неоснователен.На 26.05.2017г.
ответницата Н.С. се разпоредила с процесния недвижим имот в полза на втория
ответник, П.Б., след като е знаела за воденото срещу нея дело за установяване
произхода на ищцата от Б. С. и за подадената от ищцата молба за обезпечение, с
което съвсем съзнателно и целенасочено, за пореден път, увредила интересите на
малолетната ищца.С Решение № 1630/19.1.2.2017г., постановено по гр.д.№
98/2017г. по описа на ОС - Пловдив, искът за установяване на произхода на
ищцата от Б. С. бил уважен, което, обжалвано, влязло в сила на 28.03.2019г.Постановеното съдебно решение за
установяване на произхода на ищцата от баща Б. С., на осн. чл.298, ал.3 ГПК,
имало действие по отношение на всички, вкл. по отношение на ответника П.Б..С
оглед така установения произход на ищцата и на осн. чл.5, ал.1, вр. чл.8, ал.1 ЗН, тя се явявала наследник по закон от първи ред на баща си Б. С., изключващ
наследниците му от следващите редове, вкл. сестра му ответницата Н.С., и, тъй
като наследодателят Б. С.е нямал брак и други деца, ищцата била единствен негов
наследник по закон и, в това си качество – универсален правоприемник на цялото
притежавано от него имущество към момента на смъртта му, вкл. на процесния апартамент,
който безспорно се включвал в наследството.Така, ищцата станала изключителен
собственик на процесния недвижим имот по силата на наследствено правоприемство
от своя наследодател, баща си Б.С..Тъй като прехвърлителката не била собственик
на прехвърляемия имот, извършената от първата ответница Н.С. в полза на втория
ответник П.Б. разпоредителна сделка, чиято действителност е заявено изрично да
не се оспорва, не породила вещно-прехвърлително действие и била
непротивопоставима на ищцата, действителния собственик, респективно ответникът
П.Б. не придобил собствеността върху имота, като била без значение неговата
добросъвестност.От момента на извършената разпоредителна сделка ответникът П.Б.
бил във владение в процесния недвижим имот.В инициираното от ищцата
производство по чл.390 ГПК за обезпечение на бъдещ иск, идентичен със сега
предявения, с Определение № 1158/14.06.2018г., постановено по образуваното
ч.гр.д.№ 1283/2019г. по описа на ОС - Пловдив, срещу ответника П.Б. било
допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.108 ЗС чрез налагане
на възбрана върху процесния имот, вписана на 17.06.2019г., вх.рег.№
16851/17.06.2019г.
Изведен от въведеното основание и заявените
петитуми, предмет на делото е правото на собственост на ищцата Е.К. към настоящия
момент върху апартамент в гр.П. с принадлежности, ведно с идеални части от
регулирания терен на сградата с индивидуализация по КККР на гр.П. (процесния имот), на въведеното от ищцата придобивно основание –
наследяване по закон от баща й Б. К. С., б.ж. на гр.П., починал на
12.07.2016г., който приживе го е придобил въз основа на разпоредителна сделка -
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба №
..г. по описа на Нотариус П. М. с район на действие РС - Пловдив. Производството пред съда е образувано по предявени от ищцата с посочения
предмет, първоначално субективно пасивно
съединени, положителен установителен иск за собственост против първата ответница Н.С., с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, и ревандикационен иск против втория ответник П.Б., с правно основание чл.108 ЗС.
В подадения в срок писмен отговор на ИМ, вх.№
36037/02.12.2019г. (л.197-198), от първата
ответница, Н.С., чрез назначения й от съда, на осн. чл.47, ал.6 ГПК, особен
представител адв.А.О., предявеният срещу нея иск се оспорва като недопустим,
евентуално, като неоснователен.
В подадения от в срок писмен отговор на ИМ, вх.№
27096/16.09.2019г. (л.177), от ответника П.Б. не са въведени никакви конкретни възражения и предявеният иск не се
оспорва.Конкретно е заявено, че той не бил страна по гр.д.№ 98/2017г. за
установяване на произхода на ищцата и не бил получавал никаква информация за
предмета на делото и движението му, поради което не бил наясно, че купува
процесното жилище при неизяснени докрай отношения на наследяване и
собственост.В тази ситуация той не би рискувал да придобие имот, който в крайна
сметка може да се окаже собственост не на продавача Н.С., а на друго лице, и да
бъде отстранен от имота.През цялото време на преговорите преди оформяне на сделката
той не бил известяван от първата ответница, Н.С., че тя е получавала препис от
ИМ и е давала отговор по нея, за разпорежданията на съда и определението, с
което е отказано издаването на обезпечителна заповед за имота, но не поради
неоснователност, а поради чисто процедурни причини.В така изложената ситуация
той се явявал въвлечен от продавача Н.С. в една крайно неприятна за него
ситуация, която по-скоро приличала на измама.След като произходът на ищцата бил
установен с влязло в сила съдебно решение, за него не оставало друго, освен да
признае, че продавачът му е продал чужд имот и, следователно, сделката не може
да породи правни последици.
За да постанови обжалваното решение, с което
предявените от ищцата против двамата ответници искове за собственост са
уважени, е прието следното: С нотариален акт № ... Б.
К. С. закупил от „О. б.”ООД процесните недвижими имоти. Видно от препис –
извлечение от акт за смърт, Б.С. починал на 12.07.2016г., а, съгласно УН,
издадено от Община П. на 15.05.2017г., същият починал неженен и без деца и
негов наследник е била сестра му Н.С. На 12.01.2017г. ищцата, чрез майка си
като законен представител, предявила против Н.С. иск за установяване на
бащинство от Б. С. по чл.69 от СК, в образуваното по който гр.д.№ 98/2017г.по
описа на ОС - Пловдив било постановено съдебно решение, влязло в сила на
28.03.2019г., с което било признато за установено, че биологичен баща на детето
Е.М.А., ЕГН **********, родено на ***г. от майка М.А.Т., ЕГН **********, е Б.
К. С., починал на 12.07.2016г., и е допусната промяна в бащиното и фамилното
име на детето, като занапред същото следва да носи имената Е.Б.К.. Въз основа
на решението за установяване на произхода на ищцата било издадено ново
удостоверение за наследници, в което като единствен наследник по закон на Б. С.
била посочена неговата дъщеря Е.Б.К.. В хода на гр.д.№ 98/2017г., след като получила препис от
исковата молба, ответницата Н.С. продала процесните имоти на ответника П.Н.Б. с
нотариален акт № ... на нотариус Е. С.. С решението за установяване на
произход, което, по силата на чл.220, ал.2 от ГПК, има действие по отношение на
всички, било установено спрямо ответниците по делото, че ищцата е била зачената
от наследодателя. Въз основа на това решение и съгласно чл.5, ал.1 от ЗН,
ищцата се явявала единствен наследник на Б. С. към момента на откриване на
наследството му. Тъй като установяването на произхода на ищцата породило
действие от момента на раждането й, а не от момента на влизането в сила на
съдебното решение за установяване на произхода й, било без правно значение
обстоятелството, че за разпореждането с имотите на наследодателя неговата
сестра се е легитимирала като наследник въз основа на издаденото УН.Тъй като
към момента на смъртта на наследодателя единствен негов наследник по закон била
ищцата като негова дъщеря и доколкото в наследството са били включени спорните
имоти, правото на собственост по отношение на тях принадлежало на ищцата по
силата на наследственото правоприемство, поради което първата ответница Н.С. не
могла да прехвърли на втория ответник П.Б. собствеността, тъй като никой не
може да прехвърли повече права от тези, които притежава, респективно
извършената между тях разпоредителна сделка не била породила вещно-правно
действие.С тези мотиви са обосновани изводите за основателност на предявените
от ищцата против двамата ответници искове за собственост в установителната
част, а мотивите за основателност на ревандикационния иск в осъдителната му
част са обосновани с извършеното признание от ответника П.Б. в открито съдебно
заседание, че е във владение на процесните имоти.
При извършване служебно, на осн.чл.269 ГПК, на
въззивна проверка за валидност на решението в неговата цялост, се констатира,
че същото е валидно.
Тъй като дължимата въззивна проверка за допустимост
и правилност на решението, на осн. чл.269 ГПК, се извършва на решението само в
обжалваните части, преди всичко се поставя въпросът за пределите на въззивната
проверка.
В случая, в срока за въззивно обжалване е
подадена въззивна жалба само от единият от ответниците - П.Б., в която е
посочено, че е против решението в неговата цялост, а другата ответница Н.С. не
е обжалвала решението в срока за въззивно обжалване, заявила е, че не се
присъединява към жалбата и е взела само становище по нея.
Приема се, че, тъй като са страни по извършена
пред завеждане на делото разпоредителна сделка с предмет претендираното право
на собственост от ищцата, двамата ответници са необходими другари досежно
фактите, предмет на установителната част на решението.Ето защо и, тъй като
предявеният установителен иск срещу ответницата Н.С. е уважен, и за ответника
П.Б. е налице правен интерес от въззивно обжалване на решението и в тази част, а по
подадената от него въззивна жалба против решението в тази част ответницата Н.С.
също следва да бъде конституирана като въззивник, на осн. чл.271, ал.2 ГПК.
С оглед изложеното, въззивната проверка за
допустимост и правилност се извършва на решението в неговата цялост.
При служебната проверка на изцяло обжалваното
решение, на осн. чл.269 ГПК, се констатира, че същото е допустимо, като
постановено по въведения от ищцата предмет на делото, при наличие на всички
положителни и липсата на отрицателни предпоставки.
Противно на изложените доводи за недопустимост на
предявения срещу нея иск в подаденото становище от Н.С., чрез особения й
представител адв.Ал.О., се приема да е налице правен интерес на ищцата от
предявения против на ответницата Н.С. положителен установителен иск за
собственост, с оглед извършената от ответницата Н.С. преди завеждане на делото
разпоредителна сделка, с която фактически е оспорила претендираното от ищцата
право на собственост и за осигуряване на ищцата на максимален обем на защита
чрез обвързването със сила на пресъдено нещо на решението и на двете страни по
разпоредителната сделка, в какъвто смисъл е даденото нормативно тълкуване в
мотивите към т.3Б ТРОСГК на ВКС № 4/2014 от 14.03.2016г. по тълк. д.№ 4 по
описа за 2014г.
Въззивната проверка за правилност се извършва на
само на въведените във въззивната жалба на ответника П.Б. оплаквания, а именно
следните:Първоинстанционният съд подходил формално, като, без да разгледа нито
едно от въведените от въззивника възражения, уважил претенцията на ищцата,
който е бездействала и не е
положила усилия за запазване на имуществото, досежно имота на въззивника, трето
добросъвестно лице.Не било обсъдено наведеното от въззивника възражение за
материалната доказателствена сила на издаденото към момента на разпоредителната
сделка между ответниците удостоверение за
наследници/УН, съгласно което ответницата Н.С. е единствен наследник по закон
на Б. С., поради което не било ясно поради какви причини същата се игнорирала и
не се зачитала.Въззивникът бил трето добросъвестно лице, който положил всички
усилия да извърши проверка за апартамента за периода от издаване на
разрешението за строеж до датата на покупката, а за земята - 10 години назад,
като и двете проверки сочели, че върху имота няма вписани ИМ, няма възбрани и
няма претенции от трети лица, в частност от ищцата.На въззивника по никакъв начин
не били известни факти и обстоятелства, които да навеждат дори на сянка
съмнение относно наличието на съдебен спор или претенции към имота. Предходното
не можело да бъде променено нито от обстоятелството, че решението за
установяване на произхода на ищцата има действие спрямо всички, нито от
обстоятелството, че по силата на това решение Б. С. се счита за баща на ищцата
от момента на раждането й.Установяването на произхода означавало всички лица да
следва да зачитат, че детето има баща, че има фамилно име, че в акта му за
раждане се вписва биологичният му баща и той има родителски права и
задължения.Законодателят в никакъв случай нямал предвид със стара дата с
подобно решение детето да се счита наследник на биологичния си баща и това да
оказва влияние в сферата на трети добросъвестни лица, приобретатели на вещни
права преди установяване на произхода, тъй като това създавало огромна
несигурност и стопирало гражданският оборот, като всяко лице, купувач на
недвижим имот, в даден момент можело да бъде поставено в риска правото му на
собственост да се оспори от дете, родено извън брак и непризнато приживе от
баща си, което да се окаже собственик на придобития от купувача
имот.Твърденията на ищцата, че е собственик на имота, щели да имат значение за
третите лица само ако същата беше упражнила добросъвестно процесуалните си
права и беше направила необходимото, за да станат достояние претенциите й на
всички трети лица.Вместо това, ищцата цели 5 години след раждането си не била
предприела действия по установяване на произхода си от баща си, а направила
това едва след смъртта му, без да предприеме никакви действия, за да бъдат
уведомени всички трети лица за претенциите й спрямо недвижимите имоти на
Б.С..Ищцата следвало да впише исковата молба за установяване на произход по
гр.д.№ 98/2017г., както и на постановеното по делото решение, което било такова
по см. на чл.112, ал.“з“ ЗС, както могла да поиска вписване на възбрана върху
имота още в момента на образуване на делото за установяване на произход, а
обстоятелството, че съдът веднъж отказал да допусне възбрана не означавало, че
тази възможност е била предрешена и обречена на провал.Като не предприела
посочените действия, ищцата сама се поставила в ситуация да търпи правата,
придобити от трети добросъвестни лица.Аргументи за неоснователност на иска били
и установените от практиката на ЕСПЧ правни стандарти и допустимост на намеса в
правото на притежание по чл.1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС.По силата на напълно
валидната и законосъобразна сделка на 26.05.2017г. за въззивника П.Б.
възникнало притежание по см. на чл.1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС и легитимно
очакване, че, в хипотеза на евентуална намеса в правото му на притежание,
държавата, в лицето на националните власти и съдилища, ще изпълнят позитивните
си задължения по КЗПЧОС и ще приложат необходимите гаранции за защита на
участниците в гражданския оборот, чиято добросъвестност е категорична.Конкретни
проявления на позитивното задължение на държавата за защита на притежанията в
контекста на възникнали хоризонтални отношения по съображения за обществен
интерес били установени в решението от 03.04.2012г. по делото „Костов срещу
Русия”, жалба № 54522/00, в решението от 04.02.2014г. по делото „ Ceni v.Italy”, жалба № 25376/06, в решението по делото „ Sovtransavto Holding срещу Украйна”, жалба № 48553/99.Този принцип бил
широко прилаган от Съда и в контекста на изпълнителни производства срещу частни
длъжници.Съгласно посочените решения на Съда, при намеса в мирното ползване на
притежания, извършено от ФЛ, възниквало позитивно задължение за властите да
създават вътрешноправни гаранции, че собствеността ще бъде надлежно защитена,
както и - адекватни средства за защита на увредените лица, вкл. чрез
предявяване на претенции за обезщетение за вреди; че Държавата има задължение
да осигури правна процедура с необходимите процесуални гаранции и да даде
възможност на националните съдилища за ефективно и справедливо разглеждане на
всички спорове между частни лица; че при мониторинг за съответствие с чл.1 от
Протокол № 1 следвало да се извърши подробно изследване на различните засегнати
интереси, като се има предвид, че Конвенцията има за цел да защити практически
и ефективно правата на човека.Прилагането на този принцип в случая налагал
категоричен извод, че националната държава в лицето на националните съдилища
има задължение, произтичащо от чл.1 от Протокол №1, за защита на правото на
собственост на въззивника П.Б., като трето добросъвестно лице, върху процесния
апартамент, като спазването на визираните правни стандарти в настоящата хипотеза
неминуемо налагала отхвърлянето на предявения срещу него иск.Напълно относим в
настоящия случай бил стандартът, визиран в делото „Gladysheva v.Russia”, жалба № 7097/10, в което Съдът отбелязвал, че държавата определя
условията и процедурата по прехвърляне на собственост и следи за спазването на
тези изисквания и трети добросъвестни лица не следва да носят риска да им бъде
отнета собствеността, поради дефекти, които не е следвало да бъдат допускани в
нарочно предвидената процедура по прехвърляне на имота, последиците от такива
грешки следва да бъдат носени от държавата, а не да се поправят от засегнатите
лица.Прилагането на стандарта по това дело в настоящия казус обосновавал
извода, че, в случай на уважаване на иска срещу въззивника П.Б., ще бъде
нарушено правото по чл.1 от Протокол № 1 към Конвенцията и, като трето лице,
той ще бъде натоварен с последиците от пропуски, допуснати от ищцата в
предикатния процес по установяване на произход и изразяващи се в невписване на
ИМ или на възбрана.Да се приеме, че, в случая, въззивникът П.Б., въпреки
безспорната си добросъвестност, трябва да понесе последиците и пропуските в
предходен процес, в който не е участвал, означавало върху него да бъде наложено
прекомерно индивидуално бреме.Първото и най-важно изискване на чл.1 от Протокол
№ 1 било намесата в правото на притежание да бъде законна.В случая, ако бъдел
уважен искът, въззивникът П.Б. щял да бъде напълно незаконосъобразно лишен от
апартамента си, в противоречие с принципите за правна сигурност и стабилност,
обективирани и в редица разпоредби на националното законодателство – чл.17,
ал.2 ЗЗД, чл.33, ал.2 ЗЗД, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1, изр. 3 ЗЗД, тъй като
към момента на придобиването не е била вписана ИМ за установяване на произход и
той не е могъл да подозира за висящия процес.Неприлагането на посочените
принципи щяло да е в противоречие както с националния закон, така и с
установените международно - правни стандарти за сигурност в оборота.Според
установените от ЕСПЧ стандарти, преди да е установено дали дадена намеса в
правото на притежание е допустима, следвало да бъде извършен анализ дали тя е
пропорционална и дали не налага върху засегнатото лице прекомерна тежест.Ако
бъдел уважен искът, лишаването на въззивника П.Б. от правото собственост щяло
да бъде диспропорционално и да наложи върху него прекомерно индивидуално бреме,
тъй като добросъвестността му била безспорна с оглед на това, че към момента на
разпоредителната сделка не е била вписана исковата молба, а от издаденото УН и
извършените справки е било видно, че праводателят му е единствен собственик на
процесния апартамент, поради което било абсурдно, като добросъвестно лице,
въззивникът П.Б. да бъде натоварен с последиците от неоповестяването на ИМ за
установяване на произход, което, съпоставено с явната недобросъвестност на
ищцата, налагало отхвърляне на иска.
Приема се да не е допуснато първото въведено в
жалбата на П.Б. процесуално нарушение, а именно за необсъждане на възражение за
обвързващата материалната доказателствена сила на издаденото към момента на
разпоредителната сделка удостоверение за наследници, в което прехвърлителката,
ответницата Н.С. е посочена като единствен наследник по закон на наследодателя
на ищцата Б. С., тъй като в преклузивния срок за отговор на ИМ подобно
възражение не е било заявено от него.
В случая, тъй като поставеният материално-правен
спор между насрещните страни, частно-правни субекти налага разрешаване на
конкуренцията на претенциите им за принадлежността на правото на собственост
върху недвижим имот, изходящо от общия праводател Б. С., което е подлежащо на
вписване, са неотносими и не следва
се обсъждат и останалите въведени в жалбата доводи за субективна
недобросъвестност на ищцата и субективна добросъвестност на ответника П.Б.,
поради следните съображения:
Тъй като вписването на актовете за прехвърляне на
правото на собственост върху недвижими имоти, съгласно чл. 112, б.“а“ ЗС, има
оповестително-защитно действие и вписаните актове се противопоставят на третите
лица, конкуренцията за принадлежността на правото на собственост при няколко
вписани акта върху един имот, изхождащи от един и същи праводател, следва да се
разреши в полза на страната, която първа е вписала акта си (Решение № 1104/14.11.2006г. по гр.д.1072/2005г.), като за разрешаване на конкуренцията между няколко акта
върху един имот, изхождащи от един и същи праводател е ирелевантна субективната
добросъвестност или недобросъвестност (Решение
№ 638/07.12.2010г. по гр.д. № 73/2009г. I г.о.)
Ето защо, в случая са неотносими и не се обсъждат въведените в жалбата доводи за обвързващата материална доказателствена сила на издаденото към момента
на разпоредителната сделка между ответниците удостоверение за наследници, за
кръга на наследниците по закон на наследодателя на ищцата, за знанието на ответника
П.Б. за образуването, движението и постановеното решение в производството пред
съда по установяване на произхода на ищцата, както и за предприетите от ищцата
действия по установяване на произхода й и за обезпечаване на иска.
За разрешаване на конкуренцията на
претенциите на насрещните страни за собствеността върху процесния имот е
релевантно единствено това коя от насрещните страни първа е вписала акта си за
правото си на собственост върху процесния апартамент.
В случая ищцата изрично е заявила, че не оспорва
валидността на извършената между ответниците разпоредителна сделка с правото на
собственост върху процесния имот, не е спорно вписването на обективиращия я
нотариален акт в деня на извършването на сделката, на 01.03.2017г., както и не е било спорно, че
към момента на извършване на сделката върху имота не са били вписани възбрани и
други тежести и искови молби, като, противно на неоснователно поддържаното в
жалбата, ИМ за установяване на произход по гр.д.№ 98/2017г. по описа на ОС-
Пловдив не е подлежала на вписване, съгласно чл.114 ЗС и чл.2 Правилника за
вписванията.
По делото не е спорно и това, че след вписване на
нотариалния акт за разпоредителната сделка с имота, на 17.06.2019г., е вписана
възбрана върху имота, като обезпечителна мярка по допуснатото по молба на
ищцата обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д.№ 1158/14.06.2019г.по описа на ОС -
Пловдив, а на 24.07.2019г. е вписана ИМ на ищцата, по която е образувано
настоящото производство.
При това положение, конкуренцията следва да се
разреши в полза на ответника П.Б., който първи, преди ищцата, е вписал акта си
за правото си на собственост върху процесния имот - нотариалния акт за извършената между него и ответницата Н.С.
разпоредителна сделка.Този извод по никакъв начин не се променя от действието
спрямо всички, вкл. по отношение на ответника, съгласно чл.298, ал.3 ГПК, на
решението за установяване на произхода на ищцата, тъй като същото, подобно на
изложеното за субективната не/добросъвестност, не преодолява специалното
оповестително-защитно действие на вписването като обективен критерий за
разрешаването на конкуренцията между няколко акта върху един имот, изхождащи от
един и същи праводател.
Налага се извод за неоснователност на предявените против ответниците
искове, които следва да се отхвърлят.
Не до тези изводи е достигнал първоинстанционния
съд по съображения, които не се споделят.
Поради изложеното, решението, като неправилно, се
отменя изцяло и се постановява друго, с което исковете се отхвърлят.
Отговорност за разноски: С оглед този инстанционен резултат, се присъждат разноски, дължими от
ищцата, както следва: на въззивника П.Б. - 267.23лв. за ДТ за въззивно
обжалване и на адв.А.О., назначен особен представител на ответницата Н.С. -
1067лв. адвокатски хонорар в размер на ½ от минималното адв.
възнаграждение по чл.36, ал.2 ЗА, вр. чл.7, ал.2, т.4 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от това, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение №
475/14.04.2020г., постановено по гр.д.№ 1403/2019г. по описа на ОС - Пловдив, и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.Б.К.,
ЕГН **********, малолетна, действаща чрез закония си представител, майка си
М.А.Т., ЕГН **********,***, искове за признаване за установено по отношение на
Н.К.С., ЕГН **********,*** и по отношение на П.Н.Б., ЕГН **********,***, че
Е.Б.К., ЕГН **********, малолетна, действаща чрез закония си представител,
майка си М.А.Т., ЕГН **********,***, е собственик на следния недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ..
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., с административен
адрес: гр.П., бул. „Б.“№ 4, вх.Е, ет.4, ап.10е, който обект се намира в сграда
№ 6, разположена в поземлен имот с идентификатор № .., предназначение на
самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, посочена в
документа площ – 65.12 кв.м., прилежащи части – 1.036% идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – .., под обекта – .., над обекта – .., ВЕДНО с
20.52/9744 идеални части от поземлен имот с идентификатор № .., с адрес: гр.П.,
бул. „Б.“ № 4, с площ 9094 кв.м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – комплексно застрояване, номер по предходен
план 372, кв.1 по плана на кв. „С. от П. п.“, парцел .., жилищно и обществено
застрояване и част от II-детска градина, съседни имоти с номера: …., както и
за осъждане П.Н.Б., ЕГН **********, да предаде
владението върху този недвижим имот на Е.Б.К., ЕГН **********, малолетна,
действаща чрез закония си представител, майка си М.А.Т., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Е.Б.К., ЕГН **********,
малолетна, действаща чрез закония си представител, майка си М.А.Т., ЕГН **********,
да заплати на П.Н.Б., ЕГН **********, сума в размер на 267.23лв.(двеста шейсет и седем лева 23 ст.) за разноски за ДТ за
въззивно обжалване, както и да заплати по сметка на АС - Пловдив, разноски за
назначения на осн. чл.47, ал.6 ГПК особен представител в размер на 1067лв.(хиляда шейсет и седем лева), за която сума да се
издаде РКО на адв. А.О..
Решението може да се обжалва пред ВКС, при
условията на чл.280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: