№ 60
гр. Перник, 17.01.2024 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно заседание проведено на четвърти януари две хиляди
двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при
секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 476 по описа на
Административен съд – Перник за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във вр. с чл. 49, ал. 3 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД).
Образувано е по жалба на „***“
ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. "***"
№ 23, ет. 8, ап. 803, адрес за кореспонденция: гр. Перник, ул. "***"
№ 23, офис 803, представлявано от Г.Е.Т. – Г. – управител, срещу Заповед № 3286з-3754 от 17.10.2023 г. на директора на Главна
дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) на Министерството на вътрешните работи
(МВР), с която на основание чл. 49, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 47, т. 2, б. „а“
от ЗЧОД, са отнети лиценз № 1975 от 06.06.2012 г., издаден на дружеството за
извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД на
територията на цялата страна – охрана на имуществото на физически и юридически
лица, и лиценз № 1976 от 06.06.2012 г., издаден на дружеството за извършване на
частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЧОД на територията на
област Перник – охрана на мероприятия.
Жалбоподателят
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна – издадена в противоречие с
материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Въпреки че
не оспорва наличието на публични задължения, твърди че е съвестен платец, а
задълженията са натрупани в периода на
COVID кризата, когато за охраняваните от дружеството
обекти не са постъпвали плащания. Сочи в тази връзка и наличие на одобрен от
публичнен изпълнител погасителен план за начина и времевото плащане на
просрочените публични задължения, въпреки забраната по чл. 183, ал. 5, т. 3 и
ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Твърди на следващо
място, че в мотивите на оспорената заповед не са посочени, нито размерите на
задълженията по видове, нито техният общ размер, т.е. в производството
административният орган не е извършил проверка относно вида и размера на
публичните задължения, съответно предприетите действия от страна на дружеството
за изпълнението им, респективно не е извършил преценка и относно степента на
защита на държавния и обществен интерес с издаване на процесната заповед, с което са нарушени
са чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК. Иска от съда да отмени оспорената заповед.
Претендира присъждане на сторените разноски в производството.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат К.С.
***. Процесуалният представител поддържа жалбата по изложените в същата доводи.
Претендира присъждане на разноски по приложен списък по чл. 80 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
В
съдебно заседание ответникът – директорът на ГДНП – МВР, редовно призован, не се
явява и не изпраща процесуален представител. В писмени бележки вх. № 15 от
03.01.2024 г., депозирани от главен юрисконсулт Р.С. - пълномощник, жалбата се
оспорва като неоснователна с доводи за процесуална и материална
законосъобразност на издадената заповед. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК
приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
По
делото е безспорно, че „***“ ЕООД, ЕИК *** е титуляр на лицензи за извършване на частна охранителна дейност,
издадени от директора на ГДНП – МВР, както следва: лиценз № 1975 от 06.06.2012
г. за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД –
охрана на имуществото на физически и юридически лица, с действие на територията
на цялата страна, и лиценз № 1976 от 06.06.2012 г., за извършване на частна
охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЧОД – охрана на мероприятия, с
действие на територията на област Перник.
С писмо
рег. № 328600-43929 от 02.08.2023 г. (л. 22) на заместник-директорът на ГДНП – МВР, във връзка с извършвана служебна проверка на „***“ ЕООД,
ЕИК ***, е изискано от Териториална
дирекция на Национална агенция за приходите (ТДНАП) – София, офис Перник,
информация относно:
1.
Наличие на непогасени публични задължения на дружеството към държавата или към
осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване, влезли в сила
ревизионни или други актове;
2. Вид
на непогасените задължения към осигурителните фондове по декларации образец № 6
– УПФ, ЗО, ДДФЛ, ГВРС, ДОО, както и задължения към държавата (наказателни
постановления, изпълнителни листове и др.) с конкретизиране по вид;
3.
Наличие на допуснато отсрочване или разсрочване на публичните вземания.
Във
връзка с отправеното запитване, с писмо изх. № ЕО 46-00-13#1 от 04.08.2023 г. (л. 19) в
ГДНП, постъпват данни от ТД НАП – София, офис Перник, относно „***“ ЕООД, г
ЕИК ***, съдържащи
следната информация:
1. Няма
извършени ревизии и издадени ревизионни актове;
2. Има
задължения за данък върху добавената стойност (посочени са само входящи номера
на декларации, подадени през 2022 година – месеци 11 и 12, и през 2023 година –
месеци 01, 02, 03, 04, 05, 06 и 07);
3. Има задължения
по декларации образец № 6 за ДДФЛ, ДОО, ЗО, УПФ (посочени са само входящи номера
на декларации, подадени през 2022 година – месеци 07 (две декларации), 08, 09,
10, 11 и 12, и през 2023 година – месеци 01, 02, 03, 04, 05 (две декларации) и
06);
4. Има
задължения за корпоративен данък по декларация по чл. 87а от ЗКПО (посочен е само
входящ номер на декларация, подадена през м. 04.2023 година);
5. Има
образувано изпълнително дело, наложени са обезпечителни мерки.
6. Задълженията
за частично обезпечени. Не са разсрочени или отсрочени.
Със
съобщение рег. № 328600-48333 от 23.08.2023 г. (л. 16), директорът на ГДНП – МВР, уведомява „***“ ЕООД, ЕИК *** за започването на производство по отнемане на
лицензи с № 1975/06.06.2012 г. и № 1976/06.06.2012 г. за извършване на частна
охранителна дейност, издадени на дружеството. Посочено основание за започналото
производство са резултатите от извършена служебна проверка на основание чл. 71
от ЗЧОД, свързана включително с обстоятелствата по чл. 49, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 47, т. 2, б. „а“ от ЗЧОД и
предоставената информация от ТД НАП – София, офис Перник. На дружеството е
предоставен 7-дневен срок за представяне на допълнителни доказателства и
възражения.
На
01.09.2023 г. „***“ ЕООД, депозира възражение пред ГДНП – МВР във връзка с така
образуваното административно производство. Не оспорва наличието на сочените
публични задължения, сочи съществуването на обективна причина за възникването
им – COVID кризата, наличието във връзка с натрупаните задължения на изпълнително
дело № *********/2019 г., твърди, че е съвестен платец, но осъществяваните
плащания постъпват по образуваното изпълнително дело, сочи наличието на одобрен
от публичен изпълнител при ТД НАП – София, погасителен план за начина и времето
на погасяване на просрочените публични задължения. Към възражението си прилага писмо на главен
публичен изпълнител при ТД НАП – София, изх. № С230022-178-0019321 от
29.08.2023 г. (л. 25), адресирано до „***“ ЕООД. В цитираното писмо се съдържа
информация, че на основание чл. 183, ал. 5, т. 3 и ал. 7 от ДОПК просрочените
публични задължения на дружеството за ДДС по справки-декларации от м. 11.2022
г. до м. 07.2023 г., за осигурителни вноски по фондове, генерирани с декларации
образец № 6 (ДДФЛ, ДОО, ЗО и ДЗПО) за периода м. 07.2022 г. до м. 07.2023 г. и
за корпоративен данък по декларация по чл. 87а от ЗКПО от 10.04.2023 г. не
могат да бъдат отсрочени или разсрочени. Посочено е, че е „постигнато споразумение чрез подаване от
страна на дружеството на погасителен план за начина и времевото плащане на
просрочените задължения и е наложен запор върху активи (МПС на обща стойност
40 450 лв.), собственост на дружеството като обезпечение на
задълженията.“ В цитираното писмо се
сочи, че постигнатото споразумение дава възможност да бъдат защитени интересите
на държавата и правата на дружеството, гарантирани от ДОПК.
С писмо
рег. № 328600-51314 от 07.09.2023 г. (л. 23), заместник-директорът на ГДНП – МВР
изисква от ТД НАП – София, офис Перник, информация относно допуснато
разсрочване или отсрочване на публичните задължения на „***“ ЕООД, извършено
запориране на недвижими вещи, МПС и банкови сметки на дружеството и дали същите
покриват задълженията на търговеца, на какъв етап е образуваното изпълнително
дело.
С писмо
изх. № ЕО 46-00-13#3 от 02.10.2023 г. (л. 20), ТД НАП – София, офис Перник предоставят на
ГДНП на МВР следната информация: „***“ ЕООД има задължения за данъци и такива към фондовете за
задължителното обществено осигуряване; образувано е изпълнително дело; наложен
е запор върху вземания от банкови сметки и върху движими вещи (МПС); започнало
е принудително изпълнение спрямо вземания на длъжника от банкови сметки; няма
започнало принудително изпълнение спрямо запорираните движими вещи; публичните
вземания са частично обезпечени, като не са разсрочени или отсрочени.
Със
заповед № 3286з-3754 от 17.10.2023 г., директорът на ГДНП – МВР, на основание чл. 49, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 47, т. 2, б. „а“ от ЗЧОД, отнема лицензи № 1975 от 06.06.2012 г. и №
1976 от 06.06.2012 г., издадени на „***“ ЕООД за извършване на частна
охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЧОД. От фактическа страна
заповедта е основана на предоставената от ТД НАП – София, офис Перник,
информация за наличие на непогасени задължения на „***“ ЕООД за данъци и към
фондовете за задължително обществено осигуряване – ДДС по справки-декларации от
месец 11.2022 г. до месец 07.2023 г., и ДДФЛ, ДОО, ЗО, УПФ по декларации
образец № 6 от месец 07.2022 г. до месец 06.2023 г., и корпоративен данък по
декларация по чл. 87а от ЗКПО от 10.04.2023 г., както и липсата на данни за
разсрочване или отсрочване на тези задължения. В заповедта липсват констатации
относно конкретния размер на задълженията. Възраженията на дружеството във
връзка с това образувано производство са отхвърлени с мотиви, че изложените
съображения и представените доказателства не съдържат достатъчно основания за
прекратяване на производството по отнемане на лицензите.
При
така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, въз основа на събраните по
делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата
е подадена от лице с правен интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК, при
спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол
по реда на АПК, на основание чл. 49, ал. 3 от ЗЧОД акт на директора на ГДНП –
МВР, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен
орган съобразно нормата на чл. 49, ал. 1 във вр. с чл. 40 от ЗЧОД, предвиждаща
отнемането на лиценза да се извършва от органа, издал същия – в случая
директорът на ГДНП – МВР, в предвидената от закона писмена форма (арг. от чл. 59, ал. 2 от АПК), мотивирана е съгласно
изискването на чл. 49, ал. 1 от ЗЧОД във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и
съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 59, ал. 2, т. 1 – 3 и т. 5 – 7 от АПК.
Предвид
изложеното не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
По
отношение спазването на административнопроизводствените
правила при издаване на оспорваната заповед, във връзка с приложението на материалния закон и неговата цел, съдът констатира следното:
Независимо,
че в хода на производството формално е спазен редът за неговото провеждане,
съдът счита че е допуснато нарушение на изискванията, установени в разпоредбата
на чл. 35, съответно чл. 36, ал. 3 от АПК от АПК, регламентиращи издаване на
индивидуалния административен акт, след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията
на страните, съответно след проверка и преценка на всички събрани доказателства.
В случая това не е извършено и от своя страна е довело до издаване на
административен акт при неизяснени фактически обстоятелства, рефлектиращи, върху
правилното приложение на материалния закон и неговата цел.
Заповедта
за отнемане на лиценз, издадена по чл. 49, ал. 1, т. 1 ЗЧОД, макар и нямаща
административно-наказателен характер съдържа в себе си санкционен елемент,
които предопределя условията, при които следва да бъде издадена, а именно: след
ясно и безпротиворечиво установяване на всички факти и обстоятелства, въз основа,
на които се отнема лиценз за извършване на частна охранителна дейност.
Основанията
за отнемане на издаден лиценз за извършване на частна охранителна дейност по
чл. 5, ал. 1 от ЗЧОД са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 49, ал. 1,
т. 1 – 9 от ЗЧОД.
Процесната
заповед е основана правно на чл. 49, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 47, т. 2. б. „а“
от ЗЧОД, съгласно който лицензът се отнема в случаите по чл. 47, т. 1 – 4 от
ЗЧОД, т.е. включително когато едноличният търговец или юридическото лице има
задължения към държавата или към осигурителните фондове за задължително
обществено осигуряване, освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване
или отсрочване на задълженията (т. 2).
От
анализа на цитираните нормативни разпоредби следва, че фактическият състав на
приложеното от органа правно основание изисква установяване в хода на проведено
административно производство, на първо
място наличието на задължения на едноличния търговец или юридическото лице, титуляр
на лиценз по ЗЧОД, към държавата или към осигурителните фондове за задължително
обществено осигуряване, а на следващо
– липса на допуснато от компетентният орган разсрочване или отсрочване на тези
задължения.
1.
По отношение на наличието на
задължения на едноличния търговец или юридическото лице, титуляр на лиценз по
ЗЧОД, към държавата или към осигурителните фондове за задължително обществено
осигуряване:
По
делото е безспорно, което се установява и от доказателствата, че формално
първата предпоставка, изпълваща фактическия състав на чл. 49, ал. 1 във вр. с
чл. 47, т. 2, б. „а“, предл. първо от ЗЧОД е осъществена – „***“ ЕООД има
неплатени задължения към държавата и към осигурителните фондове за задължително
обществено осигуряване.
Същите обаче,
не са установени в производството, нито по размер, нито по периоди на
дължимост. Без да се изследва конкретно размерът на тези задължения се
препятства възможността за преценката по чл. 6, ал. 5 от АПК, относно спазване на принципа за съразмерност, който
задължава административните органи да се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
При
произнасянето си директорът на ГДНП на МВР се е позовал само на информацията,
предоставена от ТД НАП – София, офис Перник, но и в двете писма, мотивирали
оспорения административен акт, не е посочен нито размера на публичните
задължения, нито дължимостта им по периоди. И двете писма съдържат бланкетно
информация за налични задължения на дружеството 1. за ДДС по справки-декларации; 2. за
ДДФЛ, ДОО, ЗО и УПФ по декларации образец № 6 и 3. за корпоративен данък по декларация по чл. 87а от ЗКПО, като са посочени
само входящи номера на декларациите на съответни дати, без данни за размера на
задълженията по периоди и за техния общ размер към определена дата.
Въз
основа само на тези документи административният орган приема, без да установява
размер на задълженията, че дружеството е длъжник по всички видове задължения. Освен
това и посочва, че същите са за конкретни периоди – за ДДС: от м. 11.2022 г. до
м. 07.2023 г.; за осигурителни вноски по фондове: от 07.2022 г. до 07.2023 г.;
за корпоративен данък по декларация по чл. 87а от ЗКПО от 10.04.2023 г. Такива
данни и в двете писма, на които се позовава органът, не се съдържат. Информация
за периоди на дължимост се съдържа в писмото на главен публичен изпълнител до „***“
(л. 19), представено от дружеството пред административния орган ведно с
възражението за образуване на производството. Данните в това писмо обаче, освен послужили за формулиране на
въпросите във второто писмо до ТД НАП – София, офис Перник (л. 23), не са били
предмет на проверка в хода производството по издаване на оспорената заповед,
независимо от приобщаването му към административната преписка.
По
делото, въпреки дадената възможност на административния орган и разпределената
доказателствена тежест също не се представиха доказателства, въз основа, на
които да се установи размерът на задълженията, визирани в чл. 47, т. 2, б. „а“
във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 1 от ЗЧОД.
В
тежест на административния орган е да установи, освен че притежателят на
лиценза има неплатени задължения към държавата и към осигурителните фондове за
задължително обществено осигуряване, също и техният размер, независимо, че
законодателят не посочва конкретен размер на задълженията, основание за
отнемане на лиценза. Това е така с оглед изискването за спазване на принципа за
съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, каквото се възприема и в решение № 8027 от 02.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 334/2021 г., споделяно от
настоящия съдебен състав.
Тежестта
на отклонението от императивните изисквания на закона предопределя и тежестта
на „мярката“, с която се цели привеждане на фактическото положение в
съответствие със законовите изисквания. В това се състои принципът за
съразмерност по чл. 6 от АПК. Независимо че законодателят очевидно е поставил
по-високи изисквания за притежаване на лиценз за извършване на частна
охранителна дейност с оглед значимостта на регулираните обществени отношения,
съответно в приложимата правна норма не е регламентирал праг на непогасените
публични задължения, с оглед съблюдаване принципа на съразмерност, заложен в
разпоредбата на чл. 6 от АПК администрацията следва да приеме някакъв праг на
същественост на неплатените задължения към държавата, основание за отнемане на
лиценза. Такова разбиране се възприема и в мотивите, обосновали решение № 16630
от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7052/2019 г. Аргумент за това съдът намира
и в разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ДОПК, съгласно която, ако
публичното задължение не бъде изпълнено в законоустановения срок, органът,
установил вземането, съответно орган на НАП може, ако задължението е по-голямо
от 5 000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и
лихвите, да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават
лицензи и разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква
удостоверяване на публични задължения. Апропо, такова уведомяване в случая
не е извършвано, а производството е инициирано в рамките на осъществяване на
контролни правомощия по чл. 71 от ЗЧОД, което от своя страна предопределя
задължителността на установяване на конкретния размер на задълженията.
Във
връзка с горното, за да бъде законосъобразен, административният акт следва да е
съответен и на целта на закона, т.е. да е издаден при разумно, добросъвестно и
справедливо упражняване от органа на предоставената му власт, каквото изисква
разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от АПК. Съответно актът и неговото изпълнение не
могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която същият се издава (чл. 6, ал. 5 от АПК). Съобразяването
на принципа за съразмерност, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от АПК в
процесния случай е от съществено значение предвид липсата на предвидени в
специалния закон по-леки мерки в такава хипотеза. А без съмнение отнемането на
лиценз във всеки случай на наличие на задължения към държавата или към
осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване, независимо от
техния размер, е прилагане на тежка и по своя характер санкционна мярка, която
води до преустановяване на дейността, подлежаща на лицензиране.
Въз
основа на горното съдът приема, че административният орган, като не е извършил дължимото
в хода на производството и не е установил размера на задълженията на жалбоподателя,
съответно не е извършил преценка относно вероятността държавният интерес да се
окаже незащитен в достатъчна степен, поради ограничаване на възможностите за изпълнение
и погасяване на задълженията към държавата, поради преустановяване дейността на
дружеството, е постановил незаконосъобразен административен акт. Отменителни основанията
по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 6 от АПК.
2.
По отношение липсата на допуснато
от компетентният орган разсрочване или отсрочване на задълженията към държавата
и осигурителните фондове, изисквано от разпоредбата на чл. 47, т. 2, б. „а“,
предл. второ, във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 1 от ЗЧОД:
Установява
се от доказателствата по делото, че в хода на образуване и водене на процесното
производство, жалбоподателят е инициирал пред органите на НАП процедура за
погасяване на просрочените от дружеството публични задължения. Свързани с тази
инициирана процедура са и доводите на „***“ ЕООД, изложени във възражението до
административния орган по повод съобщението за образуване на процесното
административно производство, като е приложено писмо от главен публичен
изпълнител в ТД НАП – София (л. 25).
На първо място, тези доводи, изложени във възражението не са подлагани на проверка в
хода на производството по издаване на процесната заповед. Съдържащото се в
мотивната част на заповедта, становище, че: „... изложените от страна на дружеството мотиви и
представени доказателства не съдържат достатъчно основания за прекратяване на
производството...“, не представлява по своята същност аргументи, съставляващи
достатъчно основание да се приеме, че в производството безспорно е установено,
че задълженията на дружеството не са
отсрочени или разсрочени, т.е. че възражението е неоснователно.
При
това положение, независимо формално фактически мотивиран по отношение на
втората предпоставка по чл. 47, т. 2, б. „а“ във вр. с чл. 49, ал. 1 от ЗЧОД, административният
акт отново е издаден в нарушение на изискването по чл. 35, ал. 1 и чл. 36, ал.
1 от АПК – за издаване на административния акт след изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая, въз основа на служебно събрани
доказателства (такива, които не се намират при страните (ал. 2 на чл. 36 от АПК), съответно след обсъждане
възраженията на заинтересуваните лица, ако такива са направени. Нарушението е
съществено, тъй като недопускането му би могло да доведе до друго разрешаване
на поставения пред административния орган въпрос. Предвид доводите на
жалбоподателя и представеното с възражението доказателство – писмо на главен
публичен изпълнител при ТД НАП – София, извършването на релевантна проверка
относно допуснато разсрочване/отсрочване на задълженията би могло да доведе до
различен от постановения с оспорената заповед негативен резултат, съответно до
неотнемане на лицензите на дружеството.
На следващо място, във връзка с гореизложеното, оспорената заповед, както вече
се посочи е основана единствено на двете писма на директора на офис Перник при
ТД НАП – София. Същите обаче съдържат само бланкетна информация за наличие на
задължения, за липса на отсрочване или разсрочване на същите, съответно не
съдържат информация, конкретно свързана с данните в писмото на главен публичен
изпълнител при ТД НАП – София до жалбоподателя. Възраженията на дружеството обаче
са, че сочените публични задължения са разсрочени, т.е. за липса на
материалноправното основание по чл. 47, т. 2, б. „а“, предл. второ, във вр. с
чл. 49, ал. 1 от ЗЧОД.
В част
от съдебната практика, нормата на чл. 47, т. 2, б. „а“, предл. второ от ЗЧОД се
тълкува, свързано с производство по чл. 183, респективно чл. 187а ДОПК, т.е.
приема се, че специалният закон изисква разсрочването или отсрочването на
задълженията да е разрешено именно по точно определен ред. Ноторно известно е
обаче, че съществува и практика, в случаите, в които не може да се приложи
редът по чл. 183, респ. чл. 187а от ДОПК за разсрочване/отсрочване, НАП да
сключва неофициални споразумения с длъжниците, с които длъжникът се задължава
да погасява задълженията на вноски/части. Тези споразумения се явяват
неформални такива за разсрочване по-облекчена процедура, сравнимо с тези по чл.
183 и чл. 187а от ДОПК, а същите се приемат и признават от административните и
съдебни органи за валидно разсрочващи
непогасени публични задължения (решение
№ 7068 от 27.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3684/2023 г.)
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав, счита че независимо, че представеното по
делото писмо от главния публичен изпълнител, адресирано до жалбоподателя няма характеристиките
на акт по чл. 185, респ. чл. 187в от ДОПК, от съдържанието му, което не е
оспорено от ответника следва безспорен извод, че е „проведена среща“ и е постигнато
неформално споразумение за разсрочване на задълженията на „***“ ЕООД, съобразно
представен от дружеството погасителен план за начина и времевото разплащане на
просрочените задълженията (за ДДС по справки-декларации от м. 11.2022 г. до м.
07.2023 г.; за осигурителни вноски по фондове, генерирани с декларация образец
№ 6 (ДДФЛ, ДОО, ЗО, ДЗПО) за периода от м. 07.2022 г. до 07.2023 г.; за
корпоративен данък по декларация по чл. 87а от ЗКПО от 10.04.2023 г.). наложен
е и запор върху активи (МПС на обща стойност 40 450 лв.), собственост
дружеството, като обезпечение на задълженията. Ето защо, независимо че по
делото не се събраха доказателства конкретно за начина и формата на сключване
на това споразумение, данните в това писмо на главен публичен изпълнител при ТД
НАП – София – официален документ по смисъла чл. 179, ал. 1 от ГПК във връзка с
чл. 144 от АПК, съставляващ доказателство за съдържащите се в него факти, следва
да се приеме за доказателство, годно индикиращо наличието на допуснато от
компетентния орган неофициално споразумение за разсрочване на задълженията.
По изложените съображения, в хода на производството
пред административния орган и съдебното дирене по настоящото дело, не се доказа
наличието на втората предпоставка по чл. 47, т. 2, б. „а“, предл. второ, във
вр. с чл. 49, ал. 1 от ЗЧОД за отнемане на лиценз за извършване на частна
охранителна дейност. Отменително основание в хипотезата на чл. 146, т. 4 от АПК,
поради противоречието ѝ с материалния закон.
Некореспондиращо с целта на закона би било
разбирането, че в случай на допуснато от компетентния орган, независимо по
какъв ред и в каква форма разсрочване на публични задължения, с цел погасяването
им, ако не е разрешено по реда на Глава двадесет и втора от ДОПК, е налице
основание за отнемане на лиценз за извършване на частна охранителна дейност. Целта
на нормативни разпоредби с подобен санкционен характер – обвързан с наличието
на публични задължения към държавата, е имено дисциплиниране на длъжниците,
съответно обслужване интересите на фиска, респективно държавата. Т.е. отнемането
на лиценз в такава хипотеза не е самоцел.
Гореизложеното мотивира съда да приеме, че оспореният
акт следва да се отмени като незаконосъобразен в условията на чл. 146, т. 3, 4
и 5 от АПК.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има
жалбоподателят.
Претендират се своевременно поискани, с приложен
списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, доказани разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1 000.00 лв. (договор за правна защита
и съдействие от 12.12.2023 г. (л. 39) и разноски за платена държавна такса в
размер на 50.00 лв. (преводно нареждане на л. 8).
На основание чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. § 1, т. 6
от Допълнителните разпоредби на АПК, Министерството на вътрешните работи –
юридическото лице, в структурата на което е административният орган – директор
на ГДНП, следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя направените по
делото разноски в общ размер на 1 050.00 лв.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд –
Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“
№ 23, офис 803, Заповед № 3286з-3754 от 17.10.2023 г. на директора на Главна
дирекция „Национална полиция“ на Министерството на вътрешните работи, с която
на основание чл. 49, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 47, т. 2, б. „а“ от Закона за
частната охранителна дейност, са отнети лиценз № 1975 от 06.06.2012 г., издаден
на дружеството за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т.
2 от ЗЧОД - охрана на имуществото на физически и юридически лица, валиден за
територията на цялата страна, и лиценз № 1976 от 06.06.2012 г., издаден на
дружеството за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 3
от ЗЧОД – охрана на мероприятия, валиден за територията на област Перник, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА
Министерството на вътрешните работи с административен адрес: гр. София, ул.
„6-ти септември“ № 29, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. „***“ № 23, офис 803, съдебни разноски по делото в
размер на 1 050.00 лв. (хиляда и
петдесет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис
от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ:/п/