Р Е Ш Е Н И Е
№
град Р у с е,
12. 12. 2019год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският
районен съд, втори наказателен състав, в публично
заседание
на 17.10.2019 год, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА
при
секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,
разгледа
докладваното от съдията АНД N1301
по
описа за 2019 год. на Русенски районен съд
и
за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К.В.Г., ЕГН:**********, срещу наказателно
постановление №19-1085-000148/2019г., издадено от началник на сектор ПП-Русе към
ОДМВР – Русе, с което за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДП, на основание чл. 182 ал. 1,
т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 900лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
Жалбоподателят, в жалбата си моли
за отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание процесуалният защитник
пледира за отмяна на наказателното постановление като неправилно.
Наказващият орган не изпраща
представител и не взема становище по депозираната жалба.
РРП не взема становище по
жалбата.
Районният съд, като прецени допустимостта на
жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на
страните приема, за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
На 24.03.2018год., в 19:01ч, жпод.Г. управлявал
л.а., рег.№ Р03331КВ по бул.”България”, в гр.Русе. Същият бил засечен с
дигитална стационарна радарна установка SITRAFFIC ERS 400, с заснет видеоклип №201803240306, която установила, че
превишава разрешената максимална скорост до 50км. с 71км. След като установили
собственика на автомобила – СОД ”Ерика„ и лецето управлявало автомобила – жпод.Г.,
св.И. го призовал в КАТ и му съставил акт,
обвиняващ го за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДП, подписан от жалбоподателя с възражения.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл.182 ал.1, т.6 ЗДвП му е наложено
горепосоченото административно наказание.
Изложената фактическа обстановка се
установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства.
При така
установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят
Г. осъществил състава на административно нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП –
превишил разрешената максимална скорост от 50км/ч за населено място, с 71км/ч.
Това се доказва с показанията на св.И., които съдът кредитира, тъй като
констатациите били направени с техническо средство, с видеоклип видно от който
на процесната дата и място автомобил рег. № Р03331КВ се движил със скорост 121,25км/ч.
Жпод.Г. и неговият защитник на практика не оспорват извършеното нарушение,
поради което за съдът то е безспорно установено. Съдът обаче счита, че деянието
осъществено от последния не представлява административно нарушение по смисъла
на чл.6 от ЗАНН, тъй като не е обществено опасно. Налице е института на „крайна
необходимост”, регламентиран в чл.13 от НК, към който препраща чл.11 от ЗАНН,
който изключва отговорността, към която е привлечен дееца.
Съгласно чл. 13, ал. 1 НК, за да е осъществено при крайна
необходимост, деянието трябва да е насочено към отклоняване на възникналата
непосредствена опасност, застрашаваща с увреждане държавни или обществени
интереси, лични или имотни блага, както и да създава обективни предпоставки за
спасяване на застрашените интереси. В конкретния случай представените писмени
доказателства трудов договор и дл. характеристика сочат, че жпод.Г. е охранител
в СОД„ЕРИКА”ООД, охранителна фирма която сключила договор №1039-10 с „Марпекс
Агро” ЕООД, с предмет охрана на три помещения, стопанисвани от дружеството.
Представено е и копие „извадка за събитие” от дата 24. Март 2018год,
удостоверяващо, че за процесната дата и час на нарушението, е сработила
алармата на охраняваното дружество, на която жпод.Г. по дл. характеристика се
отзовал. Предвид изложеното съдът намира, че представените доказателства сочат,
че е възникнала непосредствена опасност – незаконно проникване в помещенията на
„Марпекс Агро” ЕООД, наложило жпод.Г. по-най-бързия начин да се отиде до
местонарушението, изпълнявай трудовите си задължение. Така събрани доказателства
обосновават, че деянието за което е санкциониран жпод.Г., е извършено за да
бъдат спасени от увреждане имотни блага – тези на „Марпекс Агро” ЕООД, поради
което същото не е общественоопасно, обстоятелство което изключва отговорността
на наказания.
Като отчита гореизложените
обстоятелства съдът счита, че НП като неправилно следва да бъде отменено.
Така
мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№19-1085-000148/2019г., издадено от началник на сектор ПП-Русе към ОДМВР –
Русе, с което за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДП, на основание чл. 182 ал. 1, т.6
от ЗДвП, на К.В.Г., ЕГН:**********,
е наложено административно наказание глоба в размер на 900 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14 – дневен срок от
съобщаването му до страните, по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:…………………………