№ 1499
гр. София, 26.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ
КЮЛЕРОВ
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
Гражданско дело № 20201110144441 по описа за 2020 година
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за
възстановяване на предишната заемана длъжност, чл. 344, ал. 1, т. 3 от
КТ и чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ - заплащане на обезщетение за времето, през
което лицето е останало без работа поради уволнението и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД – законна лихва от предявяването на иска до изплащането на
сумата.
Ищеца КР. Й. ИВ. с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. "... 1" бл. ...,
ет. 14, ап. 93, чрез адв. Е.К. от САК, със съдебен адрес гр.София ул.„Цар
Асен“ №2 вх.Б ет.4, твърди в исковата си молба, че работел като
„Финансов контрольор“ в Отдел „Финансово стопански контрол“ в
Централно управление на „... София“ ЕАД, по силата на трудов договор №
922 от 31.10.2014 г. Със Заповед № 7 от 21.07.2020 г., връчена на ищеца на
същата дата, на основание, както е записано в нея - чл.195 ал.1, чл.188 т.3 и
чл.190 ал.1 т.7 от КТ - „други тежки нарушения на трудовата дисциплина“ във
връзка с чл.187 ал.1 т.2 и т. 10 от КТ, чл.41 ал.1 т.5 от Устава на «... София»
1
ЕАД, като фактически основанието за прекратяване на договора е, че е
употребил алкохол през работно време, което основание той оспорва. Ищеца
счита, че уволнението му е незаконосъобразно, поради незаконосъобразност
на заповедта, от което и извежда правния си интерес да предяви настоящите
искове и моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението за
незаконно и да отмени процесната заповед № 7 от 21.07.2020 г., да го
възстанови на заеманата до уволнението длъжност „Финансов контрольор“ в
Отдел „Финансово стопански контрол“ в Централно управление на „...
София“ ЕАД, и да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл. 225, ал.
1 от КТ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски. В съдебно заседание искът се поддържа.
Ответникът „... София“ ЕАД с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. София, район "...", ул. "..." № 23 Б, преставляван от
изпълнителния директор А С А, в срока по чл. 131, ал. 1 от
ГПК е подал писмен отговор, в който изцяло оспорва
предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени.
Като взе предвид направените по делото искания и възражения,
както и представените доказателства, от фактическа страна съдът
приема за установено следното:
По делото не се спори между страните, а е видно и от представеният
трудов договор № 922 от 31.10.2014 г., че ищеца и ответника са били в
трудовоправни отношения – ищеца като служител, а ответника като
работодател, като длъжността, която ищеца заемал е „Финансов контрольор“
в Отдел „Финансово стопански контрол“ в Централно управление на „...
София“ ЕАД.
Не се спори също така, че със заповед № 7 от 21.07.2020 г., връчена на
ищеца на същата дата, на основание, както е записано в нея - чл.195 ал.1,
чл.188 т.3 и чл.190 ал.1 т.7 от КТ - „други тежки нарушения на трудовата
дисциплина“ във връзка с чл.187 ал.1 т.2 и т.10 от КТ, чл.41 ал.1 т.5 от Устава
на «... София» ЕАД, като фактически основанието за прекратяване на
договора е, че е употребил алкохол през работно време, което основание той
оспорва. По делото са приети и приложени писмени доказателства, както от
страна на ищеца, така и от страна на ответника, а също ткака заключенията на
2
Съдебномедицинска експертиза (СМЕксп.), Съдебно-техническа експертиза
(СТЕксп.) и Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕксп.). По делото бяха
допуснати и разпитани свидетели. Видно от показанията на свидетеля
Веселин Грозданов се установи, че ищецът е използвал медицински препарат
„Листерин“ за лечение на зъбите и венците си, че това е правел редовно на
работното си място, включително непосредствено преди проверката за
алкохол в дъха му. Установи се също така, че ищецът е имал нормално
психическо състояние преди проверката и е нямало никакво отклонение от
нормалното му поведение. Според този свидетел в „... София“ ЕАД е имало
тенденция по-старите служители като ищеца и като самия свидетел да бъдат
подменени, поради което той счита, че проверката за алкохол е била
целенасочена. Самият свидетел е бил тормозен на работното си място и това
го принудило да напусне „... София“ ЕАД. Чрез показанията на свидетеля
Наско Васильовски се установи, че ищецът е употребил алкохол (около 100 г
ракия и бира) предната вечер преди деня на установеното количество алкохол
в дъха му.
По отношение на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ: По
време на процеса при условията на пълно и главно доказване от страна на
ищеца беше доказано, че щецът не се е явил на работа употребил алкохол
нито е употребил алкохол на по време на работа в деня на проверката, а
установеното количество алкохол от 0.25 на хиляда се дължи на неправилност
на действията при извършване на измерването. Затова ищецът е оспорил
истинността/верността на Констативен протокол за нарушение на трудовата
дисциплина №2/08.07.2020 г., относно верността на измерването за наличието
на алкохол в дъха му. Освен това оспорване, след запознаване със СМЕксп. на
съдебното заседание проведено на 04.06.2021 г. от страна на ищеца беш6е
направено възражение, че процесният алкохоломер е използван технически
правилно чрез включване на функцията, която измерва наличие на алкохол в
устата на човек, т.е. използван е неправилно. Установи се пследното: На
08.07.2020 г. преди обяд на ищеца е направена проверка за употреба на
алкохол с алкохоломер Drager Alcotest 7510 ARJD, който уред е показал
положителен резултат за наличие на алкохол в дъха му от 0.25 на хиляда.
След това му е предложено да посети в рамките на 45 минути в МБАЛ
„Св.Анна“ за извършване на проверка чрез кръвен тест, който той отказал,
тъй като имал непоносимост към даване на кръв. Причината е, че в миналото
3
е имал припадъци/колабиране при даване на кръв. От представените от
ответника по делото медицински документи действително е видно, че липсват
кръвни изследавания, който факт съдът приеама за доказан.
Наред с горното, ищецът твърди, че количеството алкохол в дъха му се
дължи на факта, че има здравословен проблем с челюстта си и с венците и
затова по няколко пъти на ден употребява предписана от лекар „вода за
жабуркане „Listerine cool mint“, която вода съдържа алкохол. Затова при
проверката за алкохол, придружен от единия от проверяващите, ищецът е
отишъл в работната си стая, взел е от бюрото си шишенцето с препарата
LISTERINE COOL MINT, след което двамата са се върнали в стаята, в която
се извършва проверката и го е показол на двамата проверяващи. После на
позиция „Обяснения на проверявания за вида и количеството на употребения
алкохол и времето на употребата“ в съставения по повод извършената
проверка Констативен протокол за нарушаване на трудовата дисциплина
№2/08.07.2020 г. записва текст, че употребява „вода за жабуркане „Listerine
cool mint“, който факт не е оспорен от ответника. От страна на ищеца са
представени две медицински рецепти, едната от 22.11.2017 г. издадена от д-р
Савова и втората от 03.04.2019 г. издадена от Дентална клиника - името на
зъболекаря не се чете, с които зъболекарите тогава са предписали „Елудрил“,
който е идентичен лечебен препарат с „Listerine cool mint“, както и
амбулаторен лист от издаден от д-р Йорданов от Кабинет по дентална
медицина при болница „Токуда“, от който е видно, че на 02.09.2020 г. д-р
Йорданов му е предписал употребата на „Listerine cool mint“, с което
зъболекарят е потвърдил необходимостта от лечение с препарат в областта на
устната кухина. И в двата препарата, включително в използвания през деня на
проверката „Listerine cool mint“ се съдържа алкохол, който е бил констатиран
от алкохоломера.
Наред с това, евентуалното наличие на минимално количество алкохол
в дъха на ищеца е възможно да се дължи на факта, че преди да вечеря на
07.07.2020 г. около 20.00ч. е изпил един аперитив от около 100 грама ракия от
около 42 градуса, а по време на вечерята е изпил и една бира от 500 грама със
съдържание на алкохол в нея от 5%, което се доказа със свидетелските
показания на свидетеля Васильовски. От отговор № 1 на СМЕксп. Може да се
направи извод, че е налице алкохол в препаратите за устната кухина, както в
„Елудрил“, така и в „Listerine cool mint“. Изпитото количество алкохол
4
предната вечер преди деня на проверката с дрегера ще се изведе от организма
на ищеца за около 6 часа, т.е. изпития алкохол не може да бъде причина за
открития алкохол в дъха на ищеца от 0.25 Mg/1. Според отговора на въпрос
№2 от СМЕ остатъчния ачкохол в устната кухина , дължащ се на
непосредствена (до 15 мин.) употреба на вода за уста „Листерин куул минт“
може да бъде установен с техническо средство Drager Alcotest 7510, само ако
е изключена функцията за остатъчен алкохол в устата, като в противен
случай ще се изведе съобщение за грешка (наличие на алкохол в устата).
Следователно, функцията за остатъчен алкохол в устата е била включена, но
не е измерван остатъчния алкохол в устната кухина , дължащ се на
непосредствена (до 15 мин.) употреба на вода за уста „Листерин куул минт“,
употребата на който препарат непосредствено преди измерването се доказа от
свидетеля Грозданов. Измервано е наличие на алкохол въобще, а не от
медицински препарат, а погълнатия алкохол чрез „Листерин куул минт“ е
прехвърлено като резултат от наличен алкохол в дъха, но от друг източник.
Всичко това прави измерването невярно, съответно съставените документи
неверни.
Същевременно отговора на въпрос № 3 от СТЕ се базира на чл. 781 от
Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол, който урежда максимално допустимата грешка на анализаторите за
алкохол в дъха при последваща проверка, съгласно койтои максимално
допустимата грешка на анализаторите за алкохол в дъха при масова
концентрация по-малка от 0.400 mg/1 е плюс/минус 0.032 mg/1. Тъй като
установения алкохол в дъха на ищеца е 0.25 mg, то случая попада в уредбата
на посочената грешка от плюс/минус 0.032 mg/1. Изчисляването на наличния
алкохол в кръвта чрез ползване на данните за алкохол в дъха става по
формулата на Дубровски, а именно: Конц. на кръв = 0.00025 х 2100 = 0.525
g/1 (промила). Ако се намали установения в случая алкохол с допустимата
грешка от 0.032 mg/1 ще се получи 0.218 mg/1. Така изчислено се получава
следното количество алкохол в кръвта: Конц. на кръв = 0.000218 х 2100 =
0.4578 g/1 (промила). Така става ясно, че наличната концентрация на алкохол
в кръвта е по-малка дори от допустимата до 0.5 mg концентрация на алкохол
в кръвта съгласно чл.5 ал.З т.1 от Закона за движение по пътищата, за да се
позволи управление на МПС, въпреки че управлението на МПС е дейност
представляваща източник на повишена опасност за разлика от работата на
5
чиновник на бюро, каквато е тази на ищеца.
Само по себе си дисциплинарното уволнение е извършено при
нарушение на изискванията на чл.190 ал.2 във вр. с чл.189 ал.1 от КТ.
Съгласно чл.190 от КТ дисциплинарното наказание „уволнение” се налага за
тежки нарушения на трудовата дисциплина, като нормата препраща към
чл.189 от КТ, където е въведено задължение при преценката какво
дисциплинарно наказание да се наложи да се съобразят тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението
на работника или служителя. В случая обаче, тежко нарушение на трудовата
дисциплина ищецът не е извършвал. В деня на проверката и по време на
същата той е бил в състояние, което му е позволявало да изпълнява съвсем
нормално и точно възложените му задачи. Даже и да се приеме, че е открит
алкохол в дъха му, то количеството е незначително (видно от отговорът на
въпрос №2 от СМЕксп. най-вероятно е плод на допусната грешка при
измерването), то не променя нормалното психофизическо състояние на
човека и затова по никакъв начин не е възпрепятствало способността му да
изпълнява трудовите си задължения. В момента на проверката той е бил в
напълно нормално психофизическо състояние като всеки човек, който не е
употребил алкохол. В Констативния протокол за нарушение на трудовата
дисциплина №2/08.07.2020 г. проверяващият Атанас Борисов А. е записал на
позиция: Видимо състояние на проверявания - нормално. Нещо повече,
записаната като свидетел при проверката Анна Трайчева Петрова, която е
ръководител отдел „ФСК" и се явява пряк началник на ищеца се е съгласила с
тази констатация (че състоянието му е нормално), видно от подписа й в този
протокол.
Тази констатация се потвърждава и от отговор на въпрос № 4 от СМЕ, а
същото с доказа чрез показанията на свидетеля В.Грозданов. Следователно,
спорен е също така и въпросът, представлява ли установеното количество
алкохол в дъха на ищеца, тежко нарушение на трудова дисциплина по
смисъла на чл.190 ал.1 т.7 от КТ, доколкото е нарушение на същата по
смисъла на чл.187 т.2 от КТ. Преценката по императивната норма на чл.189 от
КТ е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за
законност на наложеното дисциплинарно наказание, което следва да
съответства на нарушението. След като има спор относно законността на
наложено дисциплинарно наказание, то съдът е длъжен да извърши съдебен
6
контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно
наказание и извършеното нарушение, като се вземе предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на
работника или служителя. Последицата в този случай е, че при съобразяване
на тези обстоятелства се констатира несъответствие на наложеното
дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание следва
да се отмени. В този смисъл е и константната съдебна практика – така
напремер Решение № 293 от 21.11.2011 г. па ВКС по гр. д. № 238/2011 г., 111
г. о. Тежестта на нарушението е категория, зависеща от редица обстоятелства,
сред които в случая са количеството на употребения алкохол, момента на
употребата му, отражението на алкохолното повлияване върху способността
да се изпълняват трудовите задължения и за безопасността на условията на
труд, наличието на вредоносни последици, както за самия работник, така и за
работодателя, за неговото имущество, за трети лица и др., вида и характера на
изпълняваната от работника работа. В случая следва да се отчете, че не е
доказано, че ищецът дошъл на работа употребил алкохол или да е употребил
алкохол по време на работа, а установеният (ако се приеме, че замерването е
вярно) е или от „Листерин куул минт“ или е с остатъчен аткохол, употребен
предишната вечер. Наличието на аткохол в дъха на ищеца е поведение
наистина несъвместимо с добросъвестното изпълнение на трудовите
задължения и подлежи на наказване като форма на нарушение на трудовата
дисциплина. Дали обаче ищецът е бил обективно в състояние, което да не му
позволява да изпълнява възложените задачи е въпрос на субективна преценка
на ръководителя, която последният задължително е следвало да извърши въз
основа на анализ на извършваната от ищеца работа, както и с оглед
настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя. По
делото не се установиха особености в поведението или др. обстоятелства, от
които да се направи извод, че на посочената дата (08.07.2020г.) ищецът не е
бил в състояние да изпълнява възложените задачи, не изглеждал да е
употребил алкохол и не е имал физически или др. затруднения, неадекватност
или други видими белези в поведението. В случая от събраните по делото
доказателства не се установи поведението на ищцата да е допринесло за
възникване на неблагоприятни последици за работодателя или за трети лица.
С оглед на това се налага изводът, че нарушението, което ищецът е извършил
на 08.07.2020г. не е тежко по смисъла на чл.190 ал.1 т.7 от КТ, доколкото
7
макар и да е установено минимално количество алкохол в дъха му, не е бил в
състояние, което реално да не му позволява да изпълнява възложените задачи,
нито да води до опасност за собствения му живот и здраве, или на неговите
колеги, или на трети лица, както и за интересите и имуществото на
работодателя.
С оглед всичко казано съдът приема, че за работодателя не е
възникнало правото директно да накаже ищеца с дисциплинарно уволнение
по реда на чл.190 ал.1 т.7 от КТ, доколкото дори и ищецът да е извършил
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187 ал. 1 т.2 и т. 10 от КТ, то не се
явява тежко, още повече, че в самата обжалвана заповед не са посочени други
конкретни неизпълнени трудови задължения вследствие на констатираното
нарушение. При налагането на дисциплинарно наказание на ищеца за
нарушението по чл.187 ал.1 т.2 и т.Ю от КТ, работодателят задължително е
следвало да анализира, всички обстоятелства, имащи отношение към
извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на
неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, настъпилите или
възможните неблагоприятни последици за работодателя, както и
субективното отношение на работника към конкретното неизпълнение и да
наложи такова наказание, което съответства на тежестта на нарушението по
смисъла на чл.189 от КТ. Работодателят обаче не е направил това, с което е
нарушил КТ. Дори да се приеме, че ищецът е имал алкохол в дъха си в
количество от 0.25 mg, това само по себе си не е достатъчно тежко
нарушение, за да обоснове налагането на дисциплинарно уволнение.
Налице е трайна съдебна практика на ВКС, че налагането на
дисциплинарно наказание трябва да е съобразено с правилото на чл.189. ал. 1
КТ, съгласно което при определяне на дисциплинарното наказание се вземат
предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
както и поведението на работника или служителя. Преценката на тежестта на
нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи
отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число
характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените
задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или
възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата при
които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на
служителя към конкретното неизпълнение. (В този смисъл Решение № 75 от
8
10.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5735/2014 г., IV г. о.,; Решение № 2 от
26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3546/2015 г., 111 г. о., Решение №
94/30.05.2013 г. по гр. д. № 646/2012 г. на ВКС, ГК, IV ГО и др.)
Така например съгласно Решение № 551 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 64/2009 г., IVг. о., ГК, употребата на алкохол по време на работа и
явяването на работа в състояние след употреба на алкохол действително са
нарушения на трудовата дисциплина. Тежестта на нарушението обаче е
различна в зависимост от вида и количеството на употребения алкохол,
отражението на алкохолното повлияване върху способността да се
изпълняват трудовите задължения и за безопасността на условията на труд. В
случая количеството установен алкохол е незначителен, и няма никакво
отражение на това количество алкохол върху способността ищеца да се
изпълняват трудовите задължения и за безопасността на условията на труд.
Изводът, който се налага е, че нарушението на трудовата дисциплина от
ищеца, даже и да е осъществено такова, съвсем не е тежко, то разбира се
следва да се накаже, но на основание чл.188 от КТ това трябва да стане със
забележка или с предупреждение за уволнение, но не следва да става с
директно дисциплинарно уволнение.
Вследствие всичко дотук изброено настоящият състав на съда приема,
че не е категорично установено, че ищецът е употребил алкохол преди или по
време на работа; откритото количество алкохол, даже и да е измерено вярно, е
незначително и по никакъв начин не променя състоянието му и възможността
му да изпълнява трудовите си задължения; по делото не се доказа до датата на
уволнението ищецът поне веднъж да е нарушавал трудовата дисциплина в
предприятието на работодателя, а даже е награждаван с допълнително
материално стимулиране, което е отразено във фишовете за заплати, които се
приеха по делото като доказателства; нито в Кодекса на труда, нито в
Правилника за вътрешния трудов ред на „... София“ ЕАД, нито в Трудовия му
договор, съществува разпоредба, която да определя налагане на
дисциплинарно наказание, което да е директно дисциплинарно уволнение при
наличие незначително количество алкохол в дъха на ищеца, вкл. 0.25 mg/1,
който алкохол не променя нормалното психофизическо състояние на човека
(още повече, когато е поет чрез някакъв препарат за лечение), от което
следва, че работодателят е нарушил чл.190 ал.2 от КТ, тъй като не се
съобразил с изискванията на чл.189 от КТ и неоснователно е наложил
9
директно най- тежкото дисциплинарно наказание - уволнение, защото
тежестта на наложеното наказание не съответства на тежестта на
извършеното нарушение, даже и да се приеме, че има такова.
По отношение на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с
чл. 225, ал. 1 от КТ: От приетата по делото копие от личната трудова книжка
на ищеца, както и от направената констатация по оригинала на същата от
съда, се доказа, че за период от шест месеца след уволнението ищецът не е
бил в трудово правоотношение с друг работодател. Предвид на това, ищецът
има иск с правно основание чл.344 алЛ т.З от КТ за заплащане на
обезщетение за оставането му без работа в резултат на уволнението за шест
месеца, считано от 21.07.2020 год. до 21.01.2021 г., което според
заключението на ССчЕксп. възлиза на 14 539, 14 лева, изчислено на база
последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ уволнението, поради което този иск следва да бъде изцяло
уважен. Вследствие от уважаване на главния иск се явява основателен и
доказан и иска за присъждане на законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
По въпроса за разноските и чл. 242 ГПК - допускане на
предварително изпълнение.
Предвид изхода на делото на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК следва ответника
да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски.
Ищцата е представила списък с разноски на стойност 800 лева,
представляващи адвактско възнагреждение за един адвокат, като от страна на
ответника няма възражение за прекомерност, поради което и разноските
следва да бъдат уважени в пълния предявен размер - 800 лева за адвокатски
хонорар за един адвокат.
Ответника следва да бъде осъден да заплати и по сметка на СРС сумата
в размер на 1 241, 57 лева - държавна такси от 30 лева за неоценяемия иск по
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и 30 лева за неоценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от
КТ, държавна такса в размер на 581, 57 лева за оценяемия иск по чл. 225, ал. 1
от КТ, както и два депозита за изготвяне на експертизи, платени от бюджета
на съда в общ размер 600 лева /300 лева + 300 лева/.
Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
10
обезщетение за работа, като за това не е необходимо да има изрично искане
от страна на ищеца. Съгласно Определение № 393 от 29.06.2010 г.,
постановено по дело № 263 по описа за 2010 г. на ВКС, ГК, IV
г.о. предварителното изпълнение на невлязлото в сила първоинстанционно
решение може да бъде постановено както със самото решение по съществото
на делото, така и с отделно определение. Молбата на страната за
постановяване на определение за предварително изпълнение по правната си
същност е искане съдът да се произнесе в рамките на служебните си
правомощия относно предварителната изпълняемост на решението, поради
което произнасянето на съда по тази молба е винаги допустимо, независимо
от дадената от страната квалификация на искането и. Квалификацията на
присъденото вземане е от компетентност на съда, постановяващ
предварително изпълнение на решението, който не е обвързан от въведените
от страната твърдения относно характера на присъденото вземане – когато то
е за издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа, предварително
изпълнение се допуска на основание чл. 242, ал.1 ГПК, включително и с
допълнително определение, независимо дали страната е направила искане за
това и как е обосновала това искане. С оглед всичко казано дотук съдът
счита, че следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в
частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата в размер на
14 539, 14 лева, представляваща обезщетение за периода 21.07.2020 г. –
21.01.2021 г., през който ищцата е останал без работа.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на КР. Й. ИВ. с ЕГН
**********, от гр. София, ж.к. "... 1" бл. ..., ет. 14, ап. 93, и ОТМЕНЯ
Заповед № 7 от 21.07.2020 г. на Изпълнителния директора на „... София“
ЕАД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, район "...",
ул. "..." № 23 Б, преставляван от изпълнителния директор А С А, с която
на основание чл.195 ал.1, чл.188 т.3 и чл.190 ал.1 т.7 от КТ - „други тежки
нарушения на трудовата дисциплина“ във връзка с чл.187 ал.1 т.2 и т. 10 от
КТ, чл.41 ал.1 т.5 от Устава на «... София» ЕАД, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
11
ВЪЗСТАНОВЯВА КР. Й. ИВ. с ЕГН **********, от гр. София, ж.к.
"... 1" бл. ..., ет. 14, ап. 93, на заеманата преди незаконното уволнение
длъжност „Финансов контрольор“ в Отдел „Финансово стопански
контрол“ в Централно управление на „... София“ ЕАД с ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр. София, район "...", ул. "..." № 23 Б,
преставляван от изпълнителния директор А С А.
ОСЪЖДА „... София“ ЕАД с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. София, район "...", ул. "..." № 23 Б, преставляван от
изпълнителния директор А С А, да заплати на КР. Й. ИВ. с ЕГН
**********, от гр. София, ж.к. "... 1" бл. ..., ет. 14, ап. ..., сумата в размер на
14 539, 14 лева /четиринадесет хиляди петстотин тридесет и девет лева и
четиринадесет стотинки/, представляваща обезщетение за оставането на
ищцата без работа по реда на чл. 225, ал. 1 от КТ за периода 21.07.2020 г. -
21.01.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването
на исковата молба – 15.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата в размер на 240 /двеста и четиридесет/ лева, представляваща
направени по делото разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК –
адвокатски хонорар за един адвокат.
ОСЪЖДА „... София“ ЕАД с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. София, район "...", ул. "..." № 23 Б, преставляван от
изпълнителния директор А С А, да заплати на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК по
сметка на Софийският Районен съд сумата в размер на 1 241, 57 лева
/хиляда двеста четиридесет и един лева и петдесет и седем стотинки/,
представляваща направените по делото разноски от бюджета на съда, както
следва - държавна такси от 30 лева за неоценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ и 30 лева за неоценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, държавна
такса в размер на 581, 57 лева за оценяемия иск по чл. 225, ал. 1 от КТ, както
и два депозита за изготвяне на експертизи, платени от бюджета на съда в общ
размер 600 лева /300 лева + 300 лева/.
ДОПУСКА предварително изпълнение на сн. чл. 242, ал. 1 от ГПК на
12
настоящото решение САМО в частта, с която ответникът е осъден да заплати
на ищеца сумата в размер на 14 539, 14 лева /четиринадесет хиляди
петстотин тридесет и девет лева и четиринадесет стотинки/,
представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа по реда на
чл. 225, ал. 1 от КТ за периода 21.07.2020 г. - 21.01.2021 г.
Банкова сметка на ищеца:
IBAN: BG70ВРВI79...
BIC: ВРВIBGSF
"Юробанк България" АД
Титуляр: КР. Й. ИВ.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13