№ 69
гр. Пловдив , 08.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500291 по описа за 2021 година
по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от К. за п....... /К./ - С. против определение
№ 260426/25.03.2021 г., постановено по гр.д. № 147/2020 г. по описа на
Пазарджишкия окръжен съд. Жалбоподателят твърди, че определението е
недопустимо и неправилно по изложените в частната жалба съображения,
поради което моли съда да го отмени и да върне делото на Пазарджишкия
окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените дейстия по него.
Ответниците по частната жалба Е.М., Б.П. и Н.К. считат, че тя е
недопустима, съответно неоснователна, а обжалваното определение е
правилно и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон,
поради което молят съда да остави частната жалба без разглеждане, а ако
прецени, че е допустима – да я остави без уважение и да потвърди
определението на Окръжен съд – Пазарджик, ведно с произтичащите от това
законни последици.
Ответникът по частната жалба И.М. чрез назначения му особен
представител адвокат К.А. моли съда да я остави без уважение, ведно със
законните последици.
1
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Гр.д. № 147/2020 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд е
образувано по подадената от К. за п....... – С. искова молба против ИВ. АНТ.
М., ЕЛ. Г. М., Н. К. К. и БЛ. ИВ. П. по чл. 153, ал. 2 от ЗКПКОПИ за отнемане
на незаконно придобито имущество на обща стойност 1 997 196,87 лв.
С обжалваното определение е спряно производството по делото на
основание чл. 631, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 633 от ГПК до приключване на
дело № С-319/19 по описа на Съда на Европейския съюз.
Съдът приема, че това определение подлежи на обжалване, доколкото
в случая е неприложима нормата на чл. 631, ал. 1, изр. 2 от ГПК, която се
отнася до съда, който отправя преюдициалното запитване до СЕС, а не до
всеки друг национален съд, пред който се поставят за разрешаване същите
въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС и
който ще е обвързан с даденото преюдициално заключение, като вторият съд
трябва да спре делото на основание чл. 633 от ГПК, а това определение е
преграждащо развитието на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и
като такова подлежи на обжалване. В този смисъл са О. № 71/04.03.2021 г. по
ч.гр.д. № 315/2021 г. на ВКС - IV г.о., О. № 71/12.02.2020 г. по ч.гр.д. №
23/2020 г. на ВКС - IV г.о., О. № 99/12.03.2020 г. по ч.гр.д. № 648/2020 г. на
ВКС - IV г.о., О. № 425/30.10.2020 г. по ч.гр.д. № 3117/2020 г. на ВКС - III г.о.
и др.
Настоящият състав възприема направения от окръжния съд краен
правен извод.
Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК съдът спира
производството в изрично предвидените в закон случаи, като такова изрично
предвиждане се извежда от нормите на чл. 631, ал. 1 от ГПК и чл. 633 от
ГПК. Според първата от тях когато съдът отправя запитване до Съда на
Европейските общности във връзка с тълкуване на разпоредби от правото на
Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на негови органи,
имащи значение за правилното решаване на делото, той е длъжен да спре
производството по делото. Доколкото решението на Съда на Европейските
2
общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република
България /чл. 633 от ГПК/, останалите съдилища в страната не само че не
могат да изпратят отделно запитване до СЕС и на това основание да спрат
производството по делата, които разглеждат, но и са длъжни да се съобразят с
решението на Съда на Европейските общности по въпрос, имащ значение за
разглеждания правен спор, за който е изпратено преюдициално запитване,
поради което е логично те също да спрат разглежданите дела до произнасяне
на СЕС по запитването, като в случая основанието за спиране е разпоредбата
на чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК във вр. с чл. 633 от ГПК.
В посочената хипотеза е необходимо наличието на няколко
предпоставки – да е отправено преюдициално запитване до СЕС и то да касае
разрешаване на въпрос, имащ значение за правилното решаване на спора,
разглеждан от съда, постановил определението за спиране.
Видно от публикацията в Официалния вестник на Европейския съюз,
Дело С-319/19 на Съда на Европейските общности е образувано по
преюдициално запитване на Софийски градски съд, България от 17.04.2019 г.
по дело, образувано от К. против ZV, AX, „МЦДЕМПд“ ООД, като
поставените в него въпроси са:
1. Наказателна по смисъла на Директива 2014/42/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация
на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз или
гражданскоправна е мярката по отнемане на незаконно придобито
имущество, ако: а) обявената от националния закон цел на отнемане на
имуществото е генералната превенция — предотвратяване на
възможностите за незаконно придобиване на имущество и
разпореждането с него, но без да се поставя като условие за
конфискацията извършване на престъпление или друго правонарушение
и съществуването на пряка или косвена връзка между правонарушението
и придобитото имущество; в) от отнемане е застрашен не отделен
имуществен обект, а цялото имущество на проверяваното лице,
имуществени права на третите лица (физически и юридически),
придобити, възмездно или безвъзмездно от проверяваното лице и
имуществени права на съконтрахените на проверяваното и третите лица;
3
с) единствено условие за отнемане е въвеждането на необорима
презумпция за незаконност на цялото имущество, за което не е установен
законен източник (без предварителна регулация на значението на
„законен/незаконен източник“); d) преурежда законността на
придобитото имущество за всички засегнати лица (проверявано, трети
лица и техните съконтрахенти в миналото) с обратна сила за 10 години
назад като резултат на недоказване на източници на придобиване на
имуществото на проверяваното лице, за чието доказване не е
съществувало законно задължение към момента на придобиването на
конкретното имуществено право?
2. Следва ли установените в чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС минимални
стандарти на гарантирани права на собствениците и третите лица да се
тълкуват в смисъл, че допускат национално право и съдебна практика,
които предвиждат конфискация без наличие на предвидените в член 4,
член 5 и член 6 от Директивата предпоставки за конфискация, когато
наказателното производство срещу съответното лице е прекратено
поради липса на престъпление (потвърдено от съд) или лицето е
оправдано поради липса на престъпление?
3. По-специално, следва ли чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в
смисъл, че гаранциите, които тази разпоредба предоставя на правата на
осъдено лице, чиито имущество подлежи на конфискация, следва да се
прилагат и в случай като настоящия в производство, което протича
паралелно и независимо от наказателното производство?
4. Следва ли презумпцията за невиновност, закрепена в член 48, параграф
1, изискването за зачитане на правото на защита, установено в чл. 48,
параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС и принципът на
ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна
уредба като тази по главното производство, която: създава презумпция за
престъпен характер на имущество с неустановен или недоказан произход
(чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.); създава презумпция за наличие на
основателно предположение за незаконно придобито имущество (чл.21,
ал.2 ЗОПДНПИ отм.); размества доказателствената тежест за доказване
на произхода на имуществото и средствата за неговото придобиване не
само за проверяваното лице, а и за третите лица, които трябва да
доказват произход не на своето, а на имуществото на праводателя си,
4
дори когато придобиването е възмездно; въвежда „имущественото
несъответствие“ като единствено и решаващо доказателство за наличие
на незаконно придобито имущество; размества доказателствената тежест
за всички засегнати лица, а не само за осъденото лице, и то преди и
независимо от неговото осъждане; допуска прилагането на методика за
правно и икономическо проучване и анализ, въз основа на която се
установява предположението за незаконен характер на съответното
имущество, както и неговата стойност, което предположение е
обвързващо за решаващия съдебен орган, без той да може да осъществи
пълен съдебен контрол върху съдържането и прилагането на методиката?
5. Следва ли чл. 5 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент
и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на
средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз да се
тълкува в смисъл, че допуска националният закон да замени разумното
предположение (въз основа на събраните по делото и преценени от съда
обстоятелства), че имуществото е придобито чрез престъпно поведение,
с предположението (презумпцията) за противоправност на източника на
забогатяване, която се основава единствено на установено
обстоятелство, че забогатяването е над посочена в националния закон
стойност (например 75 000 евро в продължение на 10 години)?
6. Следва ли правото на собственост, в качеството му на общ принцип на
правото на Европейския съюз, установено в член 17 от Хартата на
основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че
допуска национална правна уредба като тази по главното производство,
която: въвежда необорима презумпция относно съдържанието и обхвата
на незаконно придобитото имущество (чл. 63, ал.2 ЗОПДНПИ отм.);
въвежда необорима презумпция за недействителност на сделки на
придобиване и разпореждане (чл. 65 ЗОПДНПИ отм.) или ограничава
правата на третите лица, притежаващи или претендиращи самостоятелни
права върху имуществото, обект на отнемане чрез процедурата за
уведомяването им за делото по реда на чл. 76, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.)?
7. Пораждат ли директен ефект разпоредбите на член 6, параграф 2 и на
член 8, параграф 1-10 от Директива 2014/42/ЕС в частта им, в която
предвиждат гаранции и предпазни клаузи за засегнатите от
конфискацията лица или за добросъвестните трети лица?
5
Съдът приема за установено, че е отправено преюдициално запитване
от български съд, по което е образувано дело в Съда на Европейските
общности, то касае въпроси, свързани с тълкуване на правото на Европейския
съюз, в частност Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги
от престъпна дейност в Европейския съюз и Хартата на основните права на
Европейския съюз, които въпроси са пряко свързани със спора, с който е бил
сезиран Пазарджишкият окръжен съд, поради което решението на СЕС по
отправеното преюдициално запитване ще е задължително за него на
основание чл. 633 от ГПК.
Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че е било налице
основание за спиране на производството по делото до приключване на дело
№ С-319/19 по описа на Съда на Европейския съюз, като обжалваното
определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а
подадената против него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.
В подкрепа на този извод съдът има предвид и трайно създадената
практика на Върховния касационен съд /за пример вж. определение №
138/21.03.2019 г. по ч.гр.д. № 631/2019г. на ІV г.о. и определение №
262/11.08.2020 г. по ч.т.д. № 844/2020 г. на І т.о., според които в случаите,
когато пред друг български съд, различен от отправилия преюдициалното
запитване, се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното
разрешаване на които е необходимо тълкуване на същите разпоредби от
правото на ЕС, другият съд следва да спре производството пред себе си до
произнасянето от СЕС по отправеното от първия съд преюдициално
запитване/.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от К. за п....... – С., Булстат
*********, с адрес за призоваване: гр. ********** /чрез старши инспектор
ИЛ. Ц./ частна жалба вх. № 263931/07.04.2021 г. против определение №
260426/25.03.2021 г., постановено по гр.д. № 147/2020 г. по описа на
6
Пазарджишкия окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението на
жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7