Решение по дело №864/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 443
Дата: 6 юли 2021 г. (в сила от 21 юли 2021 г.)
Съдия: Таня Петкова
Дело: 20215220200864
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 443
гр. Пазарджик , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
в присъствието на прокурора Румяна Атанасова Петрова (РП-Пазарджик)
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200864 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Й. СТ. Г. - родена на 28.05.1998 г. в гр.Пазарджик, живуща в с.Л.
обл.Пазарджишка, ул.“Д.“№45, българка, българска гражданка, неомъжена,
със средно образование, безработна, неосъждана, ЕГН: **********, ЗА
ВИНОВНА в това, че на през месец април 2020 год. в гр.Пазарджик е
съставила неистински официален документ - Уверение №
**********/15.04.2020г., на което е придаден вид, че е издадено от
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ от името на инспектор В. И.
в уверение на това, че Й.Г. е студент в трети курс специалност „Начална
училищна педагогика с английски език“, като документът е съставен с цел да
бъде използван и е използван като е представен пред С. Н. Б. на длъжност
Началник отдел „Пенсии“ към ТП на НОИ, гр.Пазарджик за получаване на
наследствена инвалидна пенсия, поради което и на основание чл.78а ал.1 от
НК я ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за
извършеното от нея престъпление по чл.308 ал.1 от НК, като Й НАЛАГА
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА В РАЗМЕР НА 1000 лв.
/хиляда лева/, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
1
Районен съд Пазарджик.
Решението може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд
Пазарджик в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
2

Съдържание на мотивите

АНД № 864/2021 г.
МОТИВИ:


Производството е образувано въз основа на внесено постановление на прокурор
от РП- Пазарджик с предложение обв. Й. СТ. Г. от с. Л. обл. Пазарджик, да бъде
освободена от наказателна отговорност за това, че през месец април 2020 год. в
гр.Пазарджик чрез изтегляне на файл- бланка от интернет и собственоръчно нанасяне
на писмен текст върху нея и полагане на неавтентичен печат с подпис /неавтентични с
подписа и печата на инспектор В.И./ е съставила неистински официален документ-
Уверение № **********/15.04.2020г., че е студент в трети курс специалност „Начална
училищна педагогика с английски език“,на което е придала вид, че е издадено от
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и е положила подпис от името на
инспектор В.И., като документа е съставила с цел да бъде използван, и го е
представила пред С. Н. Б. на длъжност Началник отдел „Пенсии“ към териториално
поделение на Национален осигурителен институт-НОИ, гр.Пазарджик за получаване на
наследствена инвалидна пенсия- престъпление по чл.308 ал.1 от НК, като й бъде
наложено административно наказание „глоба” на основание чл.78а ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура- гр. Пазарджик поддържа становище за
доказаност на обвинението и изразява позиция обвиняемата да бъде освободен от
наказателна отговорност, като й бъде наложена глоба, чиито размер да бъде съобразен
с доходите и материалното положение на обвиняемата.
В съдебно заседание обвиняемата се явява лично и със защитника си, като се
признава за виновен и не оспорва фактите и обстоятелствата изложени в
постановлението на прокурора. Лично и чрез защитника си пледира да бъде
освободена от наказателна отговорност като й се наложи глоба в минимален размер.
Районният съд като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На 04.04.2020 г. майката на обв. Й.Г. починала. Тя рабраза, че за да й бъде
отпусната наследствена пенсия, следва да подаде необходимите документи пред ТП
НОИ- Пазарджик. Сред изискуемите такива било необходимо да се представи и
Уверение от учебно заведение, че е учаща.
Към онзи момент обв. Г. обаче не учела, тъй като през 2019 г. прекъснала
обучението си в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ специалност
„Начална училищна педагогика с английски език“, за което била издадена Заповед на
Ректора на ПУ. Обвиняемата знаела този факт и била наясно, че нямало как да
представи пред НОИ документ от учебното заведение, че е учаща се. Затова решила
сама да изготви нужното уверение. За целта чрез компютър на неин познат в гр.
Пазарджик си изтеглила празна бланка за Уверение на Пловдивския университет от
интернет сайта на учебното заведение. Чрез „фотошоп“ положила и печат върху
бланката, който също открила с помощта на интернет. След това обв. Г. попълнила
необходимите данни в бланката собственоръчно с химикал и положила подпис в
графата под името на „инспектор Валентина И.“ върху положения от нея печат на
1
бланката. На така изготвеното от нея неавтентично, Уверение обвиняемата поставила и
произволно избран от нея номер- „№**********“, като по този начин вписала и
факултетен номер- „**********“.
Обв. Г. посетила ТП на НОИ- Пазарджик, където подала заявление за отпускане
на наследствена пенсия от 22.04.2020 г., прилагайки нужните документи в това число и
така изготвеното от нея Уверение № ********** от дата 15.04.2020 год., на което било
отразено, че е издадено от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и че обв. Г.
е студент в трети курс специалност „НУП с английски език“. Документите били приети
от св. С. Б. -Началник отдел „Пенсии“. В резултат на подаденото заявление и
приложени документи, на обв. Г. била отпусната наследствена пенсия в минимален
размер с разпореждане от 18.06.2020 г.
В хода на административното производство обаче св. Б. и Началник Сектор
„Изплащане на пенсии“ М. П. установили, че представеното Уверение е сканирано
цветно копие на документа и не съдържа достатъчно информация за учащ. В тази
връзка на 21.07.2021 г. било изпратено писмо до ПУ „Паисий Хилендарски“ гр.
Пловдив относно проверка статута на „учащ“ на обвиняемата. В получения отговор
станало ясно, че обв. Г. била прекъснала обучението си в Университета по
специалността „Начална училищна педагогика и чужд език“ от учебната 2018/2019г.
със Заповед на Ректора на ПУ. Освен това от учебното заведение информирали ТП
НОИ, че Уверение с № ********** от дата 15.04.2020 год. от ПУ“Паисий
Хилендарски“ не е автентично и не е издадено и подписано от инспектор Валентина И.
като факултативния номер в уверението ********** не съответства на специалността
вписана в него.
Вследствие на тези данни било постановено разпореждане с което било
отменено разпореждането, с което се отпускала наследствена пенсия на Г.. От
директора на ТП НОИ- Пазарджик бил депозиран сигнал до прокуратурата.
При така установеното обв. Г. била предадена на съд за извършено от нея
престъпление по чл.308 ал.1 от НК, с предложение на прокурора да бъде освободена от
наказателна отговорност с налагане на глоба по реда на чл.78а от НК.
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията
на обвиняемата и от показанията на свидетеля С. Б., дадени в досъдебната фаза на
процеса и преценени като правно валидни при условията чл.378 ал.2, както и от
писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото и
ценени на посоченото правно основание.
Съдът кредитира изцяло събраните и посочени по-горе гласни доказателства, т.к.
същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се, кореспондират и с приобщените
писмени доказателства, като очертават гореописаната фактическа обстановка по
несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и
субективна страна обвиняемата Й.Г. е осъществила престъпния състав на чл.308 ал.1
от НК, като през м. април 2020 г. в гр. Пазарджик, е съставила неистински официален
документ- Уверение № **********/15.04.2020г., на което е придаден вид, че е
издадено от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ от името на инспектор В.
И. в уверение на това, че Й.Г. е студент в трети курс специалност „Начална училищна
2
педагогика с английски език“, като документът е съставен с цел да бъде използван и е
използван като е представен пред С. Н. Б. на длъжност Началник отдел „Пенсии“ към
ТП на НОИ, гр.Пазарджик за получаване на наследствена инвалидна пенсия.
В случая обвиняемата е извършила документно престъпление, като въпросният
документ предмет на престъплението, представлява удостоверителен такъв (с оглед на
посоченото, че с тях се установява, че лицето е учащо се, т.е. удостоверява студенското
положение на лицето) и е официален по смисъла на чл.93 т.5 от НК, тъй като се издава
по утвърден образец съгласно Наредба за държавните изисквания към съдържанието
на основните документи, издавани от висшите училища от 27.08.2004 г., като се
подписва от определените в наредбата длъжностни лица в кръга на службата им като
се полага и печат на учебното заведение. В конкретния случай формата по образец е
спазена за инкриминирания документ, подписан е за „инспектор“ за съответната учебна
дейност и в него е удостоверено, че обвиняемата е студент в посоченото учебно
заведение, курс и специалност. Т.е. този документ покрива всички характеристики за
официален документ по смисъла на чл.93 т.5 от НК.
По-нататък инкриминирания документ е неистински по смисъла на чл.93 т.6 от
НК, т.к. на същия е придаден вид, че е издаден от ПУ „Паисий Хилендарски“ гр.
Пловдив, представляващо писмено изявление от името на „инсп. В. И.“- служител в
учебното заведение, т.к. е безспорно доказано по делото, че подписът за „инсп. В. И.“
не е положен от нея, а е изпълнен от обв. Г.. Казано с други думи на процесния
документ е бил придаден вид, че представлява изявление на лицето, което се сочи като
негов автор, а не на това, което действително го е съставило.
Доказано е безспорно, че инкриминирания документ е и с невярно съдържание,
като удостоверителен такъв, т.к. безспорно е установено по делото, че лицето, на което
е издадено към онзи момент не е студент в ПУ „Паисий Хилендарски“, от чието име са
съставени удостоверенията. Или иначе казано инкриминираният документ освен
неистински е и с невярно съдържание, но отговорност следва да се носи само за
неговата неистинност, поради субсидиарността на лъжливото документиране спрямо
подправката на документи.
И на последно място инкриминираните официални неистински удостоверителни
документи са изготвени с цел да бъдат използвани пред ТП на НОИ- Пазарджик за
удостоверяване, че обвиняемата е учаща се и е бил използван от нея чрез
представянето му на длъжностното лице в ТП.
Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и
останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на
престъплението.
Обвиняемата е имала представа за всички обективни елементи на
престъплението. Имала е представа, че инкриминирания документ е официален
удостоверителен документ, доколкото се издават от длъжностни лица, в кръга на
службата им и по ред и форма, предписана в закона. Наясно е била, че с попълването
на съответно утвърдения от учебното заведение образец на уверението за учащ се,
изготвя нов официален удостоверителен документ, като същият се издава не от
оправомощените по закон длъжностни лица в кръга на тяхната служба, с полагането на
подпис от страна на обвиняемата за „инсп. В. И.“ от чието име се изготвя този
3
документ, т.е. че му придава вид че е изготвено от друго лице.
Поради всичко това съдът прие, че обвиняемата е извършила вмененото и
престъпление.
Съдът съобрази обстоятелството, че за умишленото престъпление по чл.308 ал.1
от НК се предвижда наказание до три години лишаване от свобода, както и фактът, че
обвиняемата е пълнолетна, не е осъждана и не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от общата част на НК към датата на
извършване на деянието, както и че от престъплението няма настъпили съставомерни
материални щети, които да не са възстановени. С оглед на това намери, че са налице
материалноправните предпоставки за приложението на императивната разпоредба на
чл.78а ал.1 от НК относно вида на отговорността и вида и размера на наказанието, като
обвиняемата следва да бъде освободена от наказателна отговорност и да й се наложи
административно наказание глоба.
При индивидуализация на наказанието глоба съдът отчете подбудите за
извършване на деянието, които се коренят в личността на обвиняемата и в
недостатъчното правосъзнание и култура.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха направените
самопризнания, добрите характеристични данни по местоживеене, оказаното
съдействие на полицейските и разследващите органи, както и тежкото му семейно и
материално положение и имотно състояние и младата й възраст. Чистото съдебно
минало не се отчете като смекчаващо обстоятелство, т.к. то е материалноправна
предпоставка за приложението на диференцираната процедура по Глава ХХVІІІ от
НПК.
Отегчаващи обстоятелства- не се отчетоха.
С оглед на изложеното и като съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът даде пълен
превес на първите и на основание чл.78а ал.1 от НК освободи от наказателната
отговорност обвиняемата, като й наложи административно наказание глоба в размер на
1 000 лева, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-
Пазарджик.
За да определи този размер на глобата съдът изходи освен от наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и от семейното,
материално положение и имотно състояние на извършителя, съобразявайки и степента
на вината му, като счете че размерът това наказание е съответно на извършеното и с
него ще се постигнат целите на наказанието.
По изложените съображения Районен съд- Пазарджик постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4