Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260457
гр. Пловдив, 26.10.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в
открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при
участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 7739/2019г. по описа на ПРС, XXV
нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0273-000666/02.10.2019г. на Началник
Група при ОДМВР Пловдив, РУ Хисар, с което на В.Д.П. с ЕГН **********, на
основание чл.179, ал. 2, пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е
наложено наказание - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.20,
ал.2 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени наказания –
ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за
срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП и основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени наказания – ГЛОБА в размер на 50
/петдесет/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец
за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП.
Жалбоподателят
В.П. атакува наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно
по изложени в жалбата съображения и иска неговата отмяна. В депозирана до съда
молба и в съдебно заседание чрез упълномощения процесуален представител
поддържа жалбата и прави същото искане, като навежда допълнителни доводи за
това.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не излага становище относно жалбата.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Атакуваното
наказателно постановление е издадено въз основа на съставен на 01.09.2019г. от Д.Т.Ш.
– м. а. в РУ-Хисаря при ОДМВР Пловдив АУАН срещу жалбоподателя В.Д.П. за това,
че на 01.09.2019 г. около 19:50 часа в Община Калояново на път PDV 1057,
км 3+200, посока към с.Калояново, управлявал лек
автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ …, собственост на В. В. като се движил с такава
скорост, несъобразена с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние
да спре пред всяко предвидимо препятствие и в случай на необходимост да спре, като
блъска движещия се в същата посока велосипедист. Допуска ПТП с пострадало лице.
С актът било установено още, че жалбоподателят напуснал ПТП без да уведоми
компетентните органи на МВР.
Св.Я.
квалифицирал описаното като нарушения на разпоредбите на чл.20, ал.2, пр.6, чл.123,
ал.1, т.2, б.“а“ и “б“ от ЗДвП. След като се запознал със съдържанието на акта,
П. го подписал без възражения. Такива не били направени и в законоустановения
срок по смисъла на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
На
основание констатациите в акта било издадено и атакуваното НП, с което на
основание чл. 179, ал. 2, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание - глоба в размер на
200 лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени наказания – глоба в
размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за
нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП са наложени наказания – глоба в размер на 50 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП.
В хода
на съдебно производство бяха разпитаните в качеството на свидетел актосъставителят
– свидетелят Д.Т.Ш. и свидетелят И.Б.З..
От
показанията на св.Ш. се установява, че той е съставил и подписал акта.
Свидетелят поддържа описаното в него, но не си спомня конкретния случай. Не си
спомня и дали е съставил Протокол за ПТП преди съставяне на акта или е ползвал
съставен такъв, като основание за АУАН, макар
да му беше предявено заверено копие на Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица. Свидетелят няма спомен и дали е
съставял докладна записка. Посочва какво
се отразява в Протокол за ПТП в случай че е съставен такъв и какво се отразява
при съставяне на акта.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля като обективни и последователни, съответни
на събраните по делото писмени доказателства, като отчита обстоятелството, че
същите са лишени от каквато и да е конкретика по процесния случай.
Като
свидетел по делото беше разпитан и пострадалия участник в ПТП – св.И.З., от
чийто показания се установява къде и как е станало ПТП – на прав път, без
пречки за видимостта на пътя, в светло и сухо време. Свидетелят карал колело
отдясно на пътя, където нямало други участници на пътя. Жалбоподателят се
движил зад З. и го ударил с дясното огледало, закачил го. Свидетелят паднал на
банкета. Според З. скоростта, с която управлявал жалбоподателя била нормална. Сочи,
че след удара, жалбоподателят спрял на 10-15 метра и се върнал, за да разбере
какво е състоянието на свидетеля. Последният помолил жалбоподателя да го
придружи до спешното отделение в Калояново, след което се придвижил до
медицинското заведение сам с колелото си. Там отишъл и жалбоподателя. В
болницата на свидетеля била извършена проверка за употреба на алкохол, която
дала отрицателен резултат. Не бил
разпитван за случилото се ПТП и не бил връщан на местопроизшествието от
полицейските служители. Тъй като в
Калояново не успели да помогнат на свидетеля, той бил откаран в болница в Пловдив.
Свидетелят допълва, че не използва светлоотразителна жилетка, тъй като колелото
му било стабилно и оборудвано с фар и светлоотразители.
Съдът
дава вяра на показанията на свидетеля като непротиворечиви и кореспондиращи със
събрания доказателствен материал.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество жалбата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
По
отношение на нарушението по т. 1 от НП:
При
извършена служебна проверка съдът констатира, че както в АУАН, така и в НП при
описание на извършеното нарушение по т.1 от НП – нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, са допуснати съществени процесуални нарушения. Такива нарушения са
неизпълнение на задължителните изисквания на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН касаещи описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено. За нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП и актосъставителят, и
наказващият орган са посочили в своите актове, че на съответната дата и място
жалбоподателят се е движил с такава скорост, несъобразена с конкретните условия
на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие и
в случай на необходимост да спре, поради което блъска движещия се в същата
посока велосипедист. При така описано нарушението не става ясно защо е прието,
че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил с несъобразена скорост и
най-вече с кои или кое обстоятелство същият не е съобразил скоростта на
движение на МПС. В НП са изброени някои от алтернативно посочените в нормата на
чл.20, ал.2 от ЗДвП хипотези – „несъобразяване с атмосф. условия, релефа,
условията за видимост, интензивн. на движение и др. обстоятелства“. На първо
място прави впечатление, че АНО не е цитирал цялата норма на твърдяната за
нарушена разпоредба от ЗДвП, а посочва само част от посочените в нея хипотези.
Извън посоченият цитат остават други изброени от законодателя факторите като
„състояние на пътя“, „състояние на превозното средство“, „превозван товар“,
„характер на движението“, които са предвидени като възможности в нормата на
чл.20, ал.2 от ЗДвП. Това би следвало да
означава единствено, че според АНО тези фактори не са сред обстоятелствата,
които жалбоподателят не е съобразил при предприемане на скоростта, с която се е
движил на посочения пътен участък.
По-същественото
обаче е, че наказващият орган не е конкретизирал останалите изрично цитирани в
НП фактори, с които В.П. не се е съобразил при управление на процесния лек
автомобил. Липсва посочване на
конкретните за процесния ден и час атмосферни условия, за да се прецени
съобразена ли е скоростта на жалбоподателя с тях или не. Не е конкретизиран
релефът на местността, нито условията на видимост, още по-малко пък
интензивността на движение, за да се извърши преценка за обоснованост на
наложеното административно наказание. Тези обстоятелства не са посочени нито в
акта, нито в НП, а това препятства възможността не само на нарушителят да
разбере за какво точно е санкциониран, но е и пречка за съда да извърши
коректна законосъобразна проверка на отразените в НП обстоятелства – доколко се
доказва скоростта му да не е била съобразена с атмосферните условия, с релефа
на местността, с условията на видимост и т.н. Отделно от това при мотивиране налагането на административна
санкция е необходимо да се посочат неизчерпателно всички релевантни
обстоятелства, както е в настоящия казус – АНО е отразил, че скоростта на
водача не е била съобразена „и с др.
обстоятелства“, без да посочва кои са тези други обстоятелства. Тези други
обстоятелства обаче също биха подлежали на проверка от страна на съда. Посоченото
допълнително ограничава правото на нарушителя да организира и осъществи своята защита,
тъй като реално не знае по които обстоятелства следва да се защитава.
Нормата
на чл. 20, ал.2 от ЗДвП въвежда общо задължение за водачите с кои фактори да се
съобразяват при избиране скоростта на движението. Вместо това актосъставителят
и наказващият орган са се задоволили да препишат текстовата част на сочената за
неспазена норма, при това частично и неконкретно, без да изпълнят своите
задължения произтичащи от разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Предвид на това съдът намира НП за незаконосъобразно в тази му част и
следва да бъде отменено по т.1 от НП.
По
отношение на нарушението по т.2 от НП:
От
събрания по делото доказателствен материал съдът намира за категорично и
безспорно установено, че на процесната дата и място, жалбоподателят след
допуснато ПТП с пострадало лице, като участник в ПТП не е уведомил компетентната
служба на Министерство на вътрешните работи, въпреки установеното в чл.123,
ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП задължение на водачите, участници в ПТП, когато при
произшествието са пострадали хора. В резултат на поведението на жалбоподателя,
в разрез с вмененото с нарушената разпоредба задължение, правилно е бил
санкциониран на основание чл.175, ал.2, пр.1 от ЗДвП с административни
наказания глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец, които са наложени в минимално предвидения в закона размер.
Предвид
горното, съдът счита, че в тази му част НП е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
По
отношение на т.3 от НП:
Жалбоподателят
е наказан по т.3 от НП за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б."б" от ЗДвП,
която разпоредба изисква от водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, при което има пострадали хора, да остане
на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи
на Министерството на вътрешните работи. Безспорно в случая жалбоподателя е
водач на ППС по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП и участник в ПТП по смисъла
на §6, т.27 от ДР на ЗДвП. Не се спори и че настъпилото ПТП е довело до нараняване на св.З., явяващ се
пострадало лице. Изложеното води до категоричен извод, че за жалбоподателя е
възникнало задължението по цитираната по-горе разпоредба, която той не е
изпълнил. Въпреки това съдът намира, че наказващият
орган не е обследвал в достатъчна степен наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства,
водещи до определяне на нарушението по т.3 от НП като маловажно такова и
незаконосъобразно е санкционирал жалбоподателя. Събраните по делото гласни
доказателства и най-вече тези на св.З., сочат по категоричен начин, че водачът П.
е напуснал местопроизшествието, за да укаже помощ и съдействие на пострадалото
лице и да го придружи до медицинско заведение в най-близкото населено място,
каквото е задължението му по чл.123, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗДвП. Затова
становището на настоящия съдебен състав е, че за жалбоподателя са били налице
обективни причини, поради които не е могъл да изпълни вмененото му в ЗДвП.
Следвало е наказващият орган да не му налага предвидените в закона наказания, а
само да го предупреди, че при повторно нарушение ще му бъдат наложени такива. Предвид
на това, съдът намира, че следва да отпадне административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за вмененото му в т.3 от НП нарушение, което води
до отмяна на постановлението в тази му част.
Предвид
всичко гореизложеното, подадената жалба против Наказателното постановление се
явява частично основателна, като същото следва да бъде отменено в частите относно
обжалваните нарушения по чл.20, ал.2 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, а в частта относно нарушението по чл. 123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП
следва да се потвърди.
Водим
от горните мотиви, съдът на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-0273-000666/02.10.2019г. на Началник Група при ОДМВР
Пловдив, РУ-Хисар в частите, с които на В.Д.П. с ЕГН **********, на основание
чл.179, ал. 2, пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено
наказание - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, както и основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени наказания – ГЛОБА
в размер на 50 /петдесет/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от
1 /един/ месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0273-000666/02.10.2019г. на Началник Група при ОДМВР
Пловдив, РУ-Хисар в частта, с която на В.Д.П. с ЕГН **********, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено
наказание – ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да
управлява МПС за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.2,
б.“а“ от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО
С ОРИГИНЛА!
С.Р.