Решение по дело №66/2019 на Районен съд - Варна

         Р Е Ш Е Н И Е

 

          № ……………………. г.,

 гр. Варна

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав в открито съдебно заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година в състав:  

 

                              СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА                     

  с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 66 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

  Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано е по жалба на Д.Д.П. срещу наказателно постановление № 18-0442-001269/26.11.2018 г., издадено от началник на сектор към ОДМВР – Варна, 04 РУ – Варна, с което на въззивника на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за това, че на 06.11.2018 г. около 19,05 часа в община Варна, на път трети клас № 9004 като водач лишен от СУМПС – Фолксваген голф с рег. № В 4954 СА при обстоятелства: по пътя от поделение „Чайка“, на около 5 км преди с. Звездица, общ. Варна, управлява л.а. Фолксваген с рег. № В 4954 СА, собственост на „Сайтрон“ ООД, като управлява с несъобразена скорост с пътните условия и характерността на движение, наближава предвидимо препятствие (мъртво диво прасе), в следствие на което преминава през него и допуска ПТП с материални щети, като е извършил: 1) Водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП – нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

          Въззивникът излага съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснато съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, липса на нарушение от обективна и субективна страна и липса на доказателства за извършено нарушение. Отправя искане за отмяна на наказателното постановление.

          В проведеното открито съдебно заседание въззивникът чрез адв. И.З. от АК – Сливен посочва, че от събраните по делото доказателства се установява, че възприетото от наказващия орган движение с несъобразена скорост се явява недоказано. Излага доводи, че препятствието, поради което е възникнало ПТП, е било непредвидимо, тъй като е диво животно, появило се внезапно на пътя в район, който не е сигнализиран за подобен вид опасност и водачите на ППС е нямало как да предполагат възникването на такива внезапни препятствия на пътя.  Твърди се, че в този случай е без значение каква е скоростта на движение на пътното превозно средство, доколкото препятствието е непредвидимо. На следващо място се излагат съображения, че административното нарушение е описано чрез частично възпроизвеждане на посочения като нарушен текст от ЗДвП, без да са посочени съставомерните факти. Според процесуалния представител на въззивника е направен извод за наличието на нарушение по резултата, като е прието, че след като е настъпил определен резултат е нарушена определена правна норма, без да се вземат предвид фактите, които са предизвикали настъпването на пътно-транспортното произшествие.  По тези съображения отправя искане за отмяна на наказателното постановление.

          В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна 04 РУ - Варна не изпраща процесуален представител.

 

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

 

          От фактическа страна:

          На 06.11.2018 г. между 18,00 часа и 19,00 часа св. Ц.И.И. пътувал сам с автомобил по пътя от гр. Варна за с. Звездица, като по време на пътуването не видял нищо, което да му направи впечатление, включително нито живо, нито мъртво животно.

          Приблизително по същото време по същия път пътувал с автомобил и св. А.А., който видял, че отдясно на пътното платно има прасе, което мърдало.

          Около 19,05 часа по същия път въззивникът Д.Д.П. управлявал лек автомобил „Фолксваген голф с рег. № В4954СА, собственост на „Сайтрон“ ООД.

          По същото време на пътното платно излязло диво прасе, което било ударено от управлявания от въззивника лек автомобил.

          Пътното произшествие било посетено от св. З.Н., който бил дежурен и получил сигнал за ПТП. При пристигането си св. Н. установил, че на пътя има мъртво животно – прасе, през което въззивникът бил преминал, за което бил съставен протокол и акт за установяване на административно нарушение. Св. Н. провел разговор с въззивника, като последният посочил, че не е видял прасето, което било на място и което не е излязло внезапно на пътното платно, като минал през него.

          Приемайки, че с това свое поведение въззивникът е извършил нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП св. Н. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу въззивника Д. А. П. за това, че на посочените в акта дата, час и място последният е управлявал лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № В4954 СА, собственост на „Сайтрон“ ООД, като не съобразява избраната от него скорост с това, че наближава предвидимо препятствие (мъртво диво прасе), следствие на което преминава през него и допуска ПТП с материални щети – нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

          Съставеният АУАН бил връчен на въззивника, който го подписал без възражения. За установеното ПТП бил съставен и констативен протокол, в който били удостоверени и причинените от ПТП материални щети по предна броня на автомобила и изтекъл радиатор.

          На 26.11.2018 г. В. А. Ж. – началник на сектор към ОДМВР – Варна, 04 РУ – Варна, приел, че на посочените в АУАН време и място въззивникът управлявал МПС с несъобразена скорост с пътните условия и характерността на движение, наближил предвидимо препятствие (мъртво диво прасе), следствие на което преминал през него и допуснал ПТП с материални щети. В допълнение е прието, че водачът не е избрал скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението  , с което виновно нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

 

          По доказателствата:

          Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на гласните доказателствени средства: показанията на св. З.К.Н., св. А. Г. А. и св. Ц.И.И., както и писмените доказателства и доказателствени средства: справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., протокол за ПТП № 1656556 от 06.11.2018 г.

          Съдът кредитира свидетелските показания на на св. З.К.Н., св. А. Г. А. и св. Ц.И.И. като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат вътрешни противоречия и такива между тях, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства.

          Съдът кредитира посочените по-горе писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските показания изгради своите фактически изводи.

                  

          От правна страна:

          Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

          Съдът в рамките на служебната проверка констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН.

          АУАН и НП са изготвени от длъжностно лице със съответната компетентност, но не съдържат необходимите реквизити по чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

          Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 4 ЗАНН актът за установяване на административно нарушение съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.

          В конкретния случай актосъставителят е посочил единствено, че на посочената дата и място Д.Д.П. не съобразява избраната от него скорост, като не е посочено нито каква е била скоростта, нито пък е посочено с какво конкретно не е съобразена самата скорост. Следователно в акта липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

          Посоченият процесуален порок е довел и до нарушение и на чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН, съгласно която разпоредба наказателното постановление също трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Следва да се посочи, че в наказателното постановление за първи път е посочено, че скоростта на движение на въззивника не е съобразена с пътните условия и характерността на движението, но наказващият орган не е посочил с кои пътни условия и с коя точно „характерност“ на движението не е съобразена скоростта.  В следващото изречение наказващият орган е посочил, че скоростта не е съобразена с атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движението и др. обстоятелства, което е препятствало водача да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност.

          Наказващият орган е изброил различни хипотези от нарушената правна норма, без да индивидуализира същите. Например не е посочил с какви атмосферни условия не е съобразена скоростта, с какъв релеф и т.н., което от една страна е недопустимо да бъде направено едва в наказателното постановление, а от друга страна бланкетното изброяване на възможните хипотези на нарушената правна норма сериозно накърнява правото на защита на наказаното лице, което не би могло да разбере за какво точно нарушение е санкционирано.

          Не става ясно дали водачът е бил длъжен да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност, които обстоятелства очертават различни хипотези на нарушения по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно съгласно изр. 1 и съгласно изр. 2 на посочената разпоредба.

          Не без значение е обстоятелството, че текстът на наказателното постановление е твърде неясен, като в определени части съдържанието на същото е твърде неразбираемо, като например: „на 06.11.2018 г. около 19,05 часа в община Варна, на път трети клас № 9004 като водач лишен от СУМПС – Фолксваген голф с рег. № В 4954 СА…“ и „водачът не избира скоростта на движение …, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП“.

          Административнонаказателното производство е строго формализирано, като в ЗАНН са предвидени императивно реквизитите, които трябва да съдържат и съответните актове. Изискванията на закона са поставени с цел на наказаното лице да бъде ясно за какво нарушение, извършено на коя дата и кое конкретно място, е наложено наказание.

          Описанието на нарушението от фактическа страна (не неговата правна квалификация) и обстоятелствата при които е извършено са задължителен реквизит на АУАН съгласно чл. 42, т. 5 ЗАНН и на НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Т.е. описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и датата и мястото на деянието, индивидуализират конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на наказаното лице.

          Липсата на индивидуализация на нарушението и установената неяснота в съдържанието са довели до нарушаване на правото на защита на наказаното лице поради липса на възможност да се защитава срещу нарушението, за което наказващият орган е наложил административно наказание.

          По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление  е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

          Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-0442-001269/26.11.2018 г., издадено от началник на сектор към ОДМВР – Варна, 04 РУ – Варна, с което на Д.Д.П. на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. – нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

          Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.

 

         

                                                          СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: