О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№214/30.04.2020г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, проведено на 30.04.2020г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното
от съдия М.ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. 143/2020 год, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Подадена
е частна жалба от Ф.А.Х. с ЕГН ********** *** процесуалния й представител адв. Г.Б.И.,
срещу определение № 10/09.01.2020 год по в.ч.гр.д. № 350/2019 год на Окръжен
съд Разград, с което е оставено без разглеждане възражението й с вх.№
9387/24.09.2019 год срещу заповед № 2451/13.09.2013 год за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ на осн. чл. 417 от ГПК, издадена по
силата на разпореждане № 2451/13.09.2013
год по ч.гр.д. № 1474/2013 год на Районен съд Разград. Частната жалбоподателка
оспорва извода на съда, че срокът за подаване на възражението по чл. 423 ал.1
от ГПК не е спазен. Счита, че неправилно е възприет от съда момента на узнаване
на заповедта за незабавно изпълнение, свързвайки го с депозирана жалба от
05.10.2017 год по изп.д. № 797/2013 год на ЧСИ Д.Д. Позовавайки се на съдебна
практика - определение № 397/07.06.2013 по ч.т.д. № 2337/2013 год на ВКС,
търг.колегия, частната жалбоподателка лансира тезата, че узнаването за воденото
срещу нея изпълнително производство не представлява узнаване и на неговия
предмет, в частност – издадената заповед за изпълнение.
В
заключение моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото – върнато на
същия съд за произнасяне по същество. Претендира присъждане на разноски за
настоящото производство.
В
постъпилия отговор от „ЕОС Матрикс” ЕООД, представлявано от управителя Р.И.М.-Т.,
чрез процесуалния представител – юрисконсулт П.К., е изразено становище за
неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на определението. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съставът
на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
Раезпоредбата
на чл. 423 от ГПК урежда едно извънредно производство, чрез което при
определени хипотези длъжникът, който е бил лишен от възможност да възрази срещу
заповедта за изпълнение, може да реализира защитата си срещу нея. Според
концепцията на законодателя, изразена в чл. 423 ал.3 от ГПК, възражението по
чл. 423 ГПК има ролята и на възражение по чл. 414 от ГПК, и това личи от
препращането към съответните разпоредби на чл. 419 ал.1 и чл. 415 от ГПК. Аналогията
е очевидна и с оглед предвидения еднакъв (едномесечен) срок за подаване както на
възражението по чл. 414 ал.2, така и на това по чл. 423 ал.1 от ГПК.
Доколкото основанията по чл. 423 ал.1 от ГПК
са свързани с нередовно връчване на заповедта за изпълнение, в тези случаи за
разлика от чл. 414 ал. 2 от ГПК, срокът започва да тече от момента на нейното
узнаване. Редакцията и на двете разпоредби обаче не оставя място за съмнение,
че предвиденият срок е преклузивен, с други думи спазването му има отношение
към допустимостта на депозираното възражение, за което съдът следи сужебно. В
тежест на длъжника е да установи, че е спазил законоустановения срок, като
докаже момента, в който е узнал за издадената заповед.
За
разлика от заповедта по чл. 410 от ГПК, която се връчва от заповедния съд,
заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК се връчва от съдебния
изпълнител, едновременно с призовката за доброволно изпълнение. За разлика от
връчването, което винаги се доказва с надлежното оформяне на съобщението до
страната, за момента на узнаване се съди по други факти, от които той може да
бъде установен.
По
въпроса за начина, по който трябва да процедира съдът при липса на
доказателства за спазване на срока по чл. 414 ал.2 от ГПК се е произнесъл ВКС
на РБ в свое тълкувателно решение № 4/18.06.2014 год по тълкувателно дело №
4/2013 год на ОСГТК. Възприетото разрешение е приложимо и в настоящия казус,
доколкото производството по чл. 423 от ГПК цели да замести неподаденото поради обективни
причини възражение по чл. 414 от ГПК. В това тълкувателно решение е прието, че
съдът не може да пристъпи към разглеждане на възражението, без да се е уверил,
че то е подадено в срок. За целта той следва да укаже на страната да представи
такива доказателства, или служебно да ги събере.
В
съответствие с постановеното тълкувателно решение, съдът е изискал препис от
изпд. № 20137620400797 на ЧСИ Д.Д., както и справка от служба „Гранична
полиция” при МВР относно проверка на твърденията на жалбоподателката за
отсъствието й от страната през последните 10 години.
От
тези доказателства се установява, че през периода 2009 – 2019 год
жалбоподателката е предприемала задгранични пътувания, но предвид правото на
свободно придвижване в рамките на ЕС, българските граждани не подлежат на
задължителна проверка в автоматизираната информационна система на МВР. По тази
причина данните, отразени в представеното писмо вх.№ 16/03.01.2020 год на ГД
„Гранична полиция” не представляват източник на информация относно
местонахождението и трайното пребиваване на лицето през посочания период.
За
установяване момента, в който жалбоподателката е узнала за издадената срещу нея
заповед за незабавно изпълнение, съдът е проверил документите, съдържащи се в
кориците на изпълнителното дело. От тях се установява, че опитите за връчване
на призовка за доброволно изпълнение са били неуспешни поради отсъствието на страната
от адреса и липсата на съгласие от другите лица, намерени там, да приемат от
нейно име призовката. По изпълнителното дело е подадена молба вх.№
9926/05.10.2017 год, подписана лично от длъжницата, в която без да се оспорва
задължението по основание, се възразява срещу неговия размер, с твърдения за извършени
частични плащания, които следва да бъдат съобразени от съдебния изпълнител.
Именно
тази молба, в която е изразено становището на длъжницата по конкретното вземане,
явно и недвусмислено сочи, че към датата на подаването й тя е била запозната с
предмета на изпълнението.
Ето
защо настоящият състав намира, че възражението на осн. чл. 423 от ГПК е подадено
след изтичане на преклузивния срок и правилно съдът е оставил същото без
разглеждане като процесуално недопустимо.
На осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК в полза на „ЕОС Матрикс” ЕООД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 37 от Закона за правната помощ и във вр. с чл. 25а от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на 50 лв.
Водим от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №
10/09.01.2020 год по в.ч.гр.д. № 350/2019 год на Окръжен съд Разград.
ОСЪЖДА Ф.А.Х. с ЕГН ********** ***
заплати на „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК ********* разноски за настоящата инстанция
в размер на 50 лв.
Определението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.