Решение по дело №54/2022 на Районен съд - Елена

Номер на акта: 15
Дата: 13 февруари 2023 г.
Съдия: Искра Стоянова Вараджакова
Дело: 20224130100054
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Елена, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Искра Ст. Вараджакова
при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова
като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело №
20224130100054 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 559, ал. 3 във вр. с чл. 558,
ал. 7 от Кодекса за застраховането.
Постъпила е искова молба от Г.Ф. гр. София представляван от М.К.
и С.С., против С. З. Ч. от с. Р., общ. З.. В същата се твърди, че на осн. чл. 559,
ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между
Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. във
връзка с предявената на 16.06.2017 г. претенция от Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи при спазване на
законноустановения срок по щета № 120339/16.06.2017 г., ищецът Г.Ф.
възстановил на Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи в качеството му на компенсационен орган сумата 1784.52 лв.
чрез банков превод на 26.06.2017 г., като парична равностойност на 912.41
евро по курса за деня, от които 649.41 евро обезщетение, 240.00 евро такса
обработка по фактура № **********/17.05.2017 г. и 23.00 евро банкови такси.
На осн. чл. 559, ал. 2 от Кодекса за застраховането на посочената дата Г.Ф.
възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните
органи във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите
на Холандия. В производството пред двата компенсационни органа били
направени разноски, които ищецът възстановил. Виновен бил ответникът С. З.
Ч., който на 20.11.2016 г. в Холандия при управление на лек автомобил „Ауди
1
А6“ с рег. № ВТ **** КА, при тръгване извършил движение на заден ход без
да се увери, че пътят зад него е свободен и ударил, намиращия се зад него лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № *******, като така причинил процесното
ПТП. В нарушение на чл. 490 от Кодекса за застраховането ответникът
управлявал увреждащия лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ВТ **** КА без
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата
на ПТП. Ищецът поканил ответника да възстанови платените от него суми,
но плащане не последвало.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата 1784.52 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, възстановени на Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи във връзка с претенцията на Националното бюро
на автомобилистите на Холандия за щетите по увредения лек автомобил
„Мерцедес“ с рег. № *******, настъпило на 20.11.2016 г., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата. Претендира направените разноски по делото,
включително и юрисконсултско възнаграждение.
Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата
молба от страна на ответника С. З. Ч. чрез неговия особен представител адв.
К. С.. В същия последният оспорва основателността на иска. Прави
възражение за погасяване по давност на исковата претенция, тъй като
поканата за плащане била съставена на 26.11.2021 г. при събитие, за което се
твърди, че е настъпило на 20.11.2016 г. Били изминали повече от пет години и
поканата не била връчена преди да изтече давностният срок на 20.11.2021 г.
Приложената към исковата молба покана също не била връчена на ответника
преди завеждане на иска. Освен това, навежда твърдения, че в исковата молба
няма изложени обстоятелства при какви конкретни условия се приема, че има
нарушение на чл. 490 от Кодекса за застраховането, за да се констатира, че
застрахователната полица е валидна от 20.06.2016 г. до 21.02.2017 г.
Застрахователят ЗК „Олимпик“ не бил в несъстоятелност към момента на
застрахованото събитие и следва да се търси плащане от него, а не от
гаранционните фондове на страната, където е станало ПТП-то, а впоследствие
от ищеца Г.Ф.. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск, като неоснователен.
2
В съдебно заседание ищецът Г.Ф. се представлява от адв. Н. И.,
която поддържа подадената искова молба.
В съдебно заседание ответникът С. З. Ч. се представлява от
назначения особен представител адв. К. С., който поддържа депозирания
отговор на исковата молба.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено
следното:
Видно от Двустранен констативен протокол за ПТП от 20.11.2016
г. в гр. Амстердам, Нидерландия е възникнало ПТП между лек автомобил
„Ауди А6“ с рег. № ВТ **** КА и лек автомобил „Мерцедес SEC 500“ с рег.
**-***-*, като първото МПС е със застрахован ответникът С. З. Ч. и
застраховател ЗК „Олимпик“. В същия е отбелязано, че лек автомобил „Ауди
А6“ с рег. № ВТ **** КА при тръгване от паркинг и завиване на ляво е
ударил паркирания лек автомобил „Мерцедес SEC 500“ с рег. **-***-*, както
и че му причинил щети в задната дясна част – счупена броня.
По делото се приложени свидетелски показания № 42085510-01-17,
които са изпратени с писмо с вх. № 2-2458/12.04.2017 г. От последните е
видно, че лек автомобил „Мерцедес SEC 500“ с рег. **-***-* бил спрял на
червен светофар, когато лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ВТ **** КА
излизал от паркомясто на заден ход и го ударил.
Извършена е справка в базата данни на Информационен център към
Г.Ф. на база на подадени данни от застрахователните компании за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, от която се
установява, че лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ВТ **** КА към датата на
ПТП – 20.11.2016 г. не е имало действаща застраховка „Гражданска
застраховка“ на автомобилистите.
От фактура от 25.11.2016 г., издадена от Автосервиз „Тюркуаз“ гр.
Амстердам се установява, че същата е издадена за сумата 526.36 евро,
представляваща услуга за боядисване на задна броня/монтаж плюс ремонт.
Видно от писмо с вх. № 08-01-180/27.02.2017 г. е уведомено
Нидерландското бюро на автомобилните застрахователи от Националното
бюро на българските автомобилни застрахователи, че следва да обработи
3
възникналата щета, причинена от лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ВТ ****
КА, което е с обичайно домуване в България.
По делото е представена кореспонденция между Националното
бюро на българските автомобилни застрахователи и Нидерландското бюро на
автомобилните застрахователи по повод изплащане на претендираните суми
по заведената щета във връзка с ПТП от 20.11.2016 г.
Видно от фактура № **********/17.05.2017 г., същата е издадена
от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи на Г.Ф. за
сумата 469.40 лв., представляваща такса обработка по щета и
административни разходи.
От Доклад по щета за имуществени вреди № 120339/16.06.2017 г. е
видно, че щетите по увреденото МПС - лек автомобил „Мерцедес SEC 500“ с
рег. **-***-* в резултат на ПТП от 20.11.2016 г., причинено от лек автомобил
„Ауди А6“ с рег. № ВТ **** КА, е в размер на 1784.52 лв. Към доклада е
приложено преводно нареждане от 26.06.2017 г. за посочената сума.
От Претенция за възстановяване на изплатено обезщетение с вх. №
08-01-180/16.06.2017 г. се установява, че Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи е уведомило Г.Ф., че Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи е възстановило сумата от 849.41
евро на 15.05.2017 г., представляваща изплатени имуществени вреди и такса
обработка по щета вследствие на ПТП с виновно незастраховано МПС - лек
автомобил „Ауди А6“ с рег. № ВТ **** КА, както и банкови такси в размер на
23.00 евро. Приложено е нареждане за превод на валута от 15.05.2017 г. за
сумата 849.41 евро и справка за извършени транзакции за сумата 23.00 евро.
Видно от удостоверение с вх. № 92-454/19.10.2021 г., извършена е
справка в Национален автоматизиран информационен фонд – Национален
регистър на българските лични документи за данните на ответника С. З. Ч..
Видно от регресна покана № ГФ-РП-787/26.10.2021 г., същата е
изпратена до ответника, с която го уведомяват, че Г.Ф. е изплатил на
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи на
основание предявена претенция от Национално бюро на Холандия сума в
размер на 1784.77 лв., представляваща обезщетение за виновно причинени
имуществени вреди с МПС - лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ВТ **** КА
без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
4
при ПТП от 20.11.2016 г. на територията на Холандия. Приложена е обратна
разписка, от която е видно, че регресната покана не е получена от ответника,
тъй като се намира в чужбина.
От правна страна:
Предявеният иск намира правно основание в разпоредбите на чл.
559, ал. 3 от КЗ във вр. с чл. 558, ал. 7 от КЗ. Същият е допустим, поради
което съдът дължи произнасяне по основателността му.
В процесния случай, в тежест на ищеца е да установи, в условията
на пълно и главно доказване фактите, пораждащи суброгационното му право,
а именно: възстановяване на Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи (НББАЗ) на изплатено обезщетение по
претенция на Националното бюро на автомобилистите в Нидерландия и
основателност на извършеното плащане, т. е. че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на Гаранционния фонд. Наред с горното, ищецът
следва да установи наличие и на всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди
– деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между
деянието и настъпилите щети. По правило, в хипотезата на гражданска
отговорност за вреди от непозволено увреждане, вината се предполага до
доказване на противното. В тежест на ответника е да докаже недължимост
или погасяване на дълга.
Механизмът на произшествието, конкретните вреди и причинно-
следствената връзка са установени по безспорен начин, като страните не
спорят по същите. Не се спори и по отношение вината на водача на лек
автомобил „Ауди А6“ с рег. № ВТ **** КА, както и че по претенция на
Националното бюро на автомобилистите в Нидерландия, Националното бюро
на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ), като компенсационен
орган, е изплатил 649.41 евро – обезщетение, както и са начислени и
заплатени такса обработка в размер на 240.00 евро и банкови такси в размер
на 23.00 евро, т. е. общо 912.41 евро, равняващи се общо на 1784.52 лв. Не се
спори, че ищецът е възстановил на Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи (НББАЗ) преведената сума и е заплатил такса
обработка по щета, както и банкови такси.
5
С отговора на исковата молба е въведено единствено възражението,
че застрахователят ЗК „Олимпик“ не бил в несъстоятелност към момента на
застрахователното събитие и следва да се търси плащане от него, а не от
ищеца Г.Ф., както и че исковата претенция е погасена по давност, тъй като
поканата за плащане от ищеца Г.Ф. била съставена на 26.11.2021 г. при
събитие, за което се твърди, че е настъпило на 20.11.2016 г. Били изминали
повече от пет години и поканата не била връчена преди да изтече давностният
срок на 20.11.2021 г.
Съдът намира, че направените възражения от особения
представител на ответника са неоснователни. На първо място, от данните по
делото по безспорен начин се установява, че ответникът към момента на ПТП
– 20.11.2016 г. не е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. На следващо място, след изплащане на застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице
до размера на платеното, включително и на направените разходи за
определяне и изплащане на обезщетението. Изискуемостта на вземането на
Гаранционния фонд и началният момент, от който започва да тече 5-
годишният давностен срок срещу деликвента, е моментът на плащане на
обезщетението. По този въпрос е налице постоянна практика на ВКС,
обективирана в Решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. на ВКС, 2
ТО; Решение № 15/4.02.2011 г. по т. д. № 326/2010 г. на ВКС, 2 ТО.
Съгласно чл. 559 от КЗ, Гаранционният фонд възстановява суми,
изплатени от компенсационен орган на държава членка, в 30-дневен срок от
отправено писмено искане, когато моторното превозно средство на виновния
водач обичайно се намира на територията на Република България и в
двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се
определи застрахователят, като след изплащането на обезщетението
Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и
изплащането му.
От представените писмени доказателства се установява, че
собственик на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ВТ **** КА е С. З. Ч., който
е с постоянен и настоящ адрес с. Р., общ. З., ул. „Ш.“ № 58, т. е. автомобилът
6
е с обичайно домуване в Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 2,
б. „д“ от Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета,
„държава-членка по обичайното домуване на превозното средство“ е
територията по обичайното домуване на превозното средство, съгласно
определението в чл. 1, пар. 4 от Директива 72/166/ЕИО, според което
територия по обичайно домуване на превозното средство, означава
територията на държавата, в която превозното средство е регистрирано,
независимо дали номерът е постоянен или временен.
При горните доводи, съдът намира, че със заплащане на сумата от
1784.52 лв. на Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи (НББАЗ), за ищеца е възникнало право на регресно вземане
срещу ответника, като с оглед проведеното успешно доказване, предявеният
иск се явява основателен и същият следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в
полза на ищеца се следват направените разноски по делото, които са в общ
размер 426.38 лв.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. З. Ч. с ЕГН ********** от с. Р., общ. З., ул. „Ш.“ № 58
да заплати на Г.Ф. гр. София, ул. „Г.И.“ № 2, представлявано от М.К. и С.С.,
сумата 1784.52 лв. (хиляда седемстотин осемдесет и четири лв. 52 ст.),
представляваща обезщетение за имуществени вреди, възстановени на
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ)
във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на
Нидерландия за щети по увреден лек автомобил „Мерцедес SEC 500“ с рег.
**-***-* в резултат на ПТП, станало на 20.11.2016 г. в гр. Амстердам,
Нидерландия, ведно със законната лихва, считано от 21.02.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски
в размер на 426.38 лв. (четиристотин двадесет и шест лв. 38 ст.).
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
7
8