Р Е Ш Е Н И Е
№ 174
гр. РУСЕ,....10.V................. 2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД...............................ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ
в публично
заседание на..........11 април 2019 г…..……………........ в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ :
при
СЕКРЕТАРЯ………....МАНЯ ПЕЙНОВА ……............…и в присъствието на ПРОКУРОРА.................................................….......………….…..като разгледа
докладваното
от...............СЪДИЯТА ГАВРАИЛОВА…..……….....гр.д. N705 по описа за 2018г., за
да се произнесе, съобрази следното :
Ищците твърдят, че на 8.06.2016г. в гр.Русе, И. Д. З.,
съпруг на първата ищца и баща на втората и третата, е пострадал от пътно-транспортно произшествие
и починал вследствие на причинените травми.Виновният за произшествието водач
бил признат за виновен с присъда по нохд №785/17г. по описа на РОС.Първата ищца
Т.З. твърди, че с пострадалия са били в дългогодишен брак основан на взаимно
доверие и уважение, били са едно сплотено семейство, имали общи интелектуални
интереси.Към момента на смъртта си съпругът й бил в добро здраве, живеели
заедно в спокойствие и разбирателство. Твърди, че с нищо не може да компенсира
непреодолимата му загуба.Втората ищца М.И.К. твърди, че баща й бил изключително
спокоен, ерудиран и организиран човек,
ползвал се с голям авторитет сред близките си, полагал за нея и за сестра й
много грижи и тя е кръстила детето си на
баща си от любов и признателност към него. Смъртта му била тежък и внезапен
удар и още не е преодоляла скръбта по загубата му.Ищцата З.И.З. твърди, че
независимо, че от години живее в София не е прекъсвала интензивните си връзки
със своите родители. Винаги е чувствала подкрепата на баща си, който често я посещавал в София. И към настоящия момент,
когато идва в гр. Русе, в семейното жилище, усеща все по-остро липсата на баща
си.В исковата молба е посочено, че по отношение на автомобила, управляван от
виновния водач И.Д., е била сключена застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“ със ЗК „Л. И.“-АД, което е основание за предявяване на
исковете срещу застрахователя. Ищците молят съдът да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да им заплати обезщетение
за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на техния съпруг и баща -
по 160 000 лв. за всяка от тях, ведно със законната лихва от датата на
деликта 08.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът ЗК „Л. И.“-АД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление гр.С., представлявано от
изп.директори М. Г. и П. Д., изразява становище, че исковете са прекомерно завишени по размер и не са
съобразени с критериите за определяне на обезщетенията от непозволено увреждане
по справедливост. Твърди, че липсва
уведомяване на ответното дружество за настъпилото на 08.06.2016 г. ПТП по реда
на чл. 224 ал. 1 от КЗ /отм./, а това било необходимо тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 273 ал. 1 от КЗ
/отм./ при смърт или телесни увреждания на трети лица обезщетението се определя
от експертна комисия към съответния застраховател.Излага доводи за това, че от приложените
с исковата молба писмени доказателства не се установява наличието на всички
елементи от деликтната отговорност на сочения водач И.С.Д., а именно негово
противоправно и виновно извършено деяние, от което да са причинени телесни увреждания
довели до смъртта на И. Д. З.. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, който е създал предпоставки за настъпване на
вредоносния резултат тъй като е нарушил разпоредбите на ЗДвП. Не е изпълнил
задължението си за участник в движението предвидени в императивните разпоредби
на чл. 79 т. 3 и т. 4 от ЗДвП, като е управлява велосипед неозначен с
устройство за излъчване на бяла или червена светлина в предната и задна част на
велосипеда, както и без светлоотразители на двете колела. Не е изпълнил
задължението си по чл. 80 т. 1 от ЗДвП, за носене на светлоотразителна жилетка
при управлението на двуколесното превозно средство. С поведението си И. З.
станал първопричина за възникване на произшествието и ответникът счита, че
неговия принос за възникване на пътно
транспортното произшествие е преобладаващ. Моли исковете да бъдат отхвърлени.Не
претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника – И.С. ***,
заявява, че поддържа изцяло становището на застрахователното дружество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното :
От представените писмени доказателства и от приложеното
НОХД № 785/17г. по описа на ОС-Русе се установява, че с влязла в сила пресъда
№40 от 12.02.2018г. И.С. *** е признат за виновен в това, че на 08.06.2016г. в Русе, при управление на моторно превозно средство –лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *** нарушил
правилата по чл.21 ал.1 от ЗДвП, като се движил със скорост 64,9 км/ч., при
разрешена за конкретния пътен участък в населено място, максимално допустима
скорост от 50 км/ч. и по непредпазливост причинил смъртта на И. Д. З., ЕГН **********. Видно от удостоверение за наследници N2-5970 от 16.10.2018г.,
издадено от Община Русе, ищците са
законни наследници на И. Д. З. – преживяла съпруга и дъщери.
За управлявания от виновния водач И.Д. лек автомобил към
момента на произшествието е налице валидно сключена застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" с ответника, обективирана в
застрахователна полица №BG22115001414304 от 25.05.2015г., видно от данните по
Протокол за ПТП и л.76 от приложеното към нохд№785/17г.-ДП№1117/16г.
От показанията на разпитаните по делото свидетели
се установява, че отношенията в семейството на ищците били основани на взаимно
уважение и доверие, на обич и привързаност. Свидетелката К.К. споделя, че правели
впечатление на едно „ретро“ семейство, защото били много сплотени, живеели
заедно няколко поколения, но „в много хармонични отношения“; първата ищца и
нейния съпруг се ползували с голямо уважение от страна на дъщерите си, ищцата
била много жизнерадостен човек.След трагичния инцидент и майката и дъщерите били
шокирани, посърнали, а и към настоящия момент първата ищца не можела да понася
да гледа вещите на починалия си съпруг. На свидетелката е известно, че стаите с
тези вещи били като мавзолей, а къщата изглеждала „безжизнена“.Свидетелките Б.
и Д.М. са близки с първата ищца и семейството й от повече от 50 години. В деня на трагедията Б. заедно с Т.З.
били на тържество, на което трябвало да присъства и И. З., но не се появил.
Когато се прибрала в дома си, ищцата разбрала за случилото се и се обадила на
св.Б..В началото Т. само мълчала, била затворена в себе си, в шок.И тази
свидетелка установява, че между ищците и техния съпруг и баща съществували
отношения на обич, уважение и топлота. Първата ищца и съпруга й положили големи
усилия през годините и направили „огромна, разкошна къща“, защото З. искал да
събере семействата на двете им дъщери -да живеят при тях. С по-голямата дъщеря
– М., имали склад за различни стоки и били
ангажирани в този бизнес. Той бил енергичен човек, абсолютно запазен и
физически и ментално.След ужасната трагедия при Т. се „отключило“/ проявило/
онкологично заболяване и тя била още
по-притеснена и има нужда от човек, който да й оказва постоянна подкрепа. Свидетелката
М. е присъствувала както на сватбата на Т. и И. З., така и на почти всичките им
семейни тържества, на празненствота за златната им сватба. Има лични
впечатления за вниманието и търпението, с което бащата се отнасял към дъщерите
си; за неговата съпричастност към тяхното образование и професионална
реализация.Твърди, че до момента на неговата кончина се запазили отношенията на
доверителност между баща и дъщери.Голямото уважение и преклонението, което
втората ищца изпитвала към баща си, се проявило и при някои решения, които
трябвало да вземе във връзка с погребението му. И тази свидетелка установява,
че вследствие на преживяната трагедия първата ищца се разболяла тежко – това се
потвърждава и от диагнозата в медицинската епикриза на л.14.Променили се и
двете дъщери.По-малката, която живее в София, много се тревожела за майка си,
почти всеки ден й се обаждала.Съдът кредитира показанията на свидетелките, тъй
като същите изнасят данни са обстоятелства, за които имат непосредствени
впечатления.
От приетата съдебно-автотехническа експертиза се
установява, произшествието е настъпило на прав участък, без надлъжен наклон, с
еднопосочно движение.Лекият автомобил, управляван от И.Д., застига
велосипедиста И. З., като го удря в лявата част, при което велосипедистът
преминал над капака на автомобила и паднал към металните заграждения по
булеварда, като получил травми, вследствие на които починал. От вещото лице е
установено, че скоростта на движение на велосипеда, управляван от наследодателя
на ищците, предвид темпа и характера на маневрата, е 9км/ч, а скоростта на
автомобила в началото на спиране е 64,9км/ч, а в началото на удара – 41,8км/ч.
Водачът на автомобила не е имал техническа възможност да предотврати
пътно-транспортното произшествие чрез спиране при установената му скорост на
движение.При условие, че автомобилът се е движил със скорост до 50км/ч е имал
техническа възможност да предотврати произшествието чрез спиране.Заключението
на експертизата е, че велосипедистът е имал техническа възможност да предотврати
произшествието чрез спиране в дясната лента и възприемане на пътната обстановка,
като при възможност да извърши пресичането на булеварда на подходящо място и в
подходящ момент, без да пречи на другите участници в движението. Друга
възможност за предотвратяване на произшествието е движение по близката
велоалея.Съгласно заключението на експертизата, основната причина за настъпване
на произшествието е движение на водача на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег.№**** И.Д.
с превишена скорост, при което не е успял да спре и да предотврати настъпването на процесното
ПТП.Като втора основна причина вещото лице сочи поведението на велосипедиста И.
З., който внезапно навлиза в средната и лява пътна лента, без да сигнализира
маневрата.
От съдебно-медицинската експертиза се установява, че
причината за настъпването на смъртта на велосипедиста И. З. е тежка
черепно-мозъчна травма в областта на главата, довела до травматични увреждания,
несъвместими с живота.Като съобразява данните по протокола за оглед на
местопроизшествието и извършените изследвания вещото лице прави извод, че след
контакта на автомобила с велосипедиста тялото на последния е имало контакт с
предното стъкло на автомобила, след окето е имало продължаване на движението на
тялото към оградата и удар на главата в стълб на оградата със заварено парче
арматурно желязо. Първата група увреждания
се изразява в дупчеста фрактура в лявата тилна част на главата от
завареното парче арматурно желязо с дупчесто счупване на черепа. Като резултат
са налице счупване на черепните кости, контузии на мозъка, кръвоизливи под
мозъчните обвивки и размачкване на мозъчното вещество. Втора група увреждания –
от рязкото спиране на главата при удара в металния стълб, мозъчното вещество
преодолява хидравличната възглавница от мозъчен ликвор и при удар във вътрешния
релеф на черепа в областта на дясната част на черепа и на дясната голямомозъчна
хемисфера са установени кръвоизливи и контузии на мозъчното вещество. Това дава
основание на вещото лице да приеме, че дори пострадалият да беше пътувал с
каска на главата, тя не може да предотврати уврежданията от спирането на
главата при удара в металния стълб – втората група увреждания.Съдът кредитира
заключеинята по експертизите предвид специалните знания на вещите лица и на
обстоятелството, че изводите на експертите са обосновани с доказателствения
материал, логични и категорични и не се
опровергават от събраните данни по делото.
Предвид изложените в исковата
молба фактически обстоятелства, наведените правни доводи и заявения петитум, съдът приема за установено следното: С
исковата молба са предявени искове срещу
застрахователя по чл.226 КЗ/отм./, приложим на основание §22 от ПЗР на КЗ за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили вследствие
на застрахователното събитие. Влязлата в сила присъда на наказателния съд,с
която И.Д. е признат за виновен в това,че е причинил по непредпазливост смъртта
на И. Д. З.-съпруг на първата ищца и баща на втората и третата ищци, вследствие
нарушаване на правилата за движение по пътищата при управление на лек автомобил
на 08.06.2016 г.,е задължителна за съда относно това дали е извършено
деянието,неговата противоправност и виновността на дееца – чл.300 ГПК. Ето защо
възраженията на ответника за недоказаност на причинната връзка и вината на
водача са несъстоятелни. По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени в настоящото
производство.
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, които са неизмерими в пари, съдът се
ръководи от принципите на справедливостта. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен
обем болките и страданията, възникнали от произшествието. От
друга страна понятието справедливост не е абстрактно. То е свързано с
преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се съобразят при определяне размера на обезщетението. По делото е
установено, че първата ищца и пострадалия са имали дългогодишен щастлив,
хармоничен брак, основан на взаимно доверие, обич, отношенията им са били изпълнени с топлота, заедно
изградили сплотено семейство, в което възпитавали децата си в уважение към
човешките добродетели /св.К./. Ето защо ищцата изключително тежко преживява
внезапната нелепа смърт на своя съпруг и в продължителен период от време е била
в стрес, потънала в безутешна скръб. Според свидетелите Б. и М.Т.З. не е
преодоляла загубата и до настоящия момент. Установи се, че след трагедията при
нея се развило злокачествено заболяване. Предвид изложеното съдът приема, че
искът за заплащане на обезщетение за претърпените от първата ищца неимуществени
вреди е основателен и доказан и следва да бъде уважен в предявения размер от
160000лв.
Втората и третата ищца са били
привързани към баща си, той от своя страна бил всеотдаен и отговорен родител и
тяхна опора.С годините всяка от сестрите е установила свой личен и
професионален живот. От свидетелските показания се установява, че продължавали
да поддържат връзки с родителите си като
се събирали на празници, почти ежедневно разговаряли по телефона. При определяне обема и интензитета на техните страдания
обаче следва да се има предвид, че всяка от сестрите
има свои самостоятелни ежедневни грижи, отговорности, задължения, които ангажират голяма част от вниманието и
времето им, поради което болката от загубата и от
липсата на бащина близост, е в по-ниска степен от тази, която преживява майка им.Предвид изложеното съдът определя обезщетение за всяка от тях в размер на
130000лв.
В
случая е направено и възражение за съпричиняване, което е основателно. По делото е установено, че
пострадалият велосипедист се е движил по пътното платно, въпреки че в непосредствена
близост има специално изградена велоалея
в процесния участък. С това е нарушена разпоредбата на чл.15 ал.4 от ЗДвП,
която предвижда, че когато има път, платно за
движение, пътна лента или алея, предназначени за движение на определени пътни
превозни средства, водачите на тези превозни средства са длъжни да се
движат по тях. Безспорно е установено, че пострадалията е нарушил това
задължение.Освен това, според констатациите на вещото лице, изготвило
автотехническата експертиза, данните по приложеното ДП №1117/16г. на ОДМВР –
Русе сочат, че велосипедистът е навлязъл в средната и лява пътна лента, а е
имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез спиране в дясната
лента и при възможност да извърши
пресичането на булеварда на по-подходящо място, както и да даде знак за
маневра, което не е сторил – нарушения по чл.25 и чл.26 от ЗДвП. В съдебната
практика се приема, че не всяко поведение на пострадалия, действие или
бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да
бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено
само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди/Р на ВКС 169-2012-IIт.о.,т. д.
762/2010 г./. Съдът приема, че като е нарушил чл.80,т.2 от ЗДвП пострадалият е
допринесъл за настъпването на произшествието, което определя на ½.Предвид
изложеното съдът приема, че дължимото на първата ищца обезщетение за
претърпените от нея болки и страдания от смъртта на съпруга, при установената
степен на съпричиняване е 80000лв., а на втората и третата ищца се дължи
обезщетение от по 65000лв.Претенциите за лихва за забава върху главниците са
основателни и се дължат от датата на
деликта – 08.06.2016г.
Разноските по делото са в тежест на
ответника. Ищците са сключили договор за процесуално представителство и за
правна помощ с двама адвокати, единият от които е участвувал във всички съдебни
заседания.Предвид изхода на спора и на основание чл.78,ал.3 от ГПК във вр.
чл.38, ал.2 от ЗА и чл.7,т.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът присъжда възнаграждение за един адвокат, в
случая – адв.С.М. ***, сумата 5730лв. адвокатско възнаграждение, а по сметка на
Русенския окръжен съд 8400лв. държавна такса.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. к. „Л. И.“-АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.С., ***
представлявано от изп.директори М. Г. и П. Д. ***“-АД, да заплати на Т. А. З.,
ЕГН **********,***, с б.см. в ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ-АД – BIC: ***; IBAN : ***, сумата от 80000лв.,
представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, заедно със законната лихва, считано от 08.06.2016г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З. к. „Л. И.-“-АД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр.С., ***
представлявано от изп.директори М. Г. и П. Д. ***“-АД, да заплати на М.И.К.,
ЕГН**********,***, б.см. в SOCIETE GENERALE
EXPRESSBANK – BIC:*** ***лв, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено
увреждане, заедно със законната лихва, считано от 08.06.2016г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З. к. „Л. И.“-АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.С., ***
представлявано от изп.директори М. Г. и П. Д. ***“-АД, да заплати на З.И.З.,
ЕГН **********, по б. см. в ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ-АД – BIC: ***; IBAN : ***, сумата от 65000лв.,
представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от непозволено увреждане,
заедно със законната лихва, считано от 08.06.2016г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З. к. „Л.- И.“-АД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.С., *** представлявано от
изп.директори М. Г. и П.Д. да заплати
държавна такса в размер на 8400лв. по сметка на Окръжен съд Русе, а на адв.С.М.,***
5730лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва
пред Апелативния съд - гр.Велико Търново, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: