МОТИВИ
към присъда по НОХД № 318 по описа на Районен съд Луковит за 2018г.
С внесения обвинителен акт от Районна прокуратура –
Луковит, срещу подсъдимата М.Б.С. е повдигнато обвинение, за това, че в периода
месец ноември 2012 г. до месец август 2018 г., вкл., в с.Дерманци, област
Ловеч, след като е осъдена с Решение № 86/ 08.11.2012 г. по гр. д. № 205/
2012г. по описа на Районен съд - Луковит, влязло в законна сила на 23.11.2012
г., да издържа своята низходяща — дъщеря М.Е.М., да заплаща месечна издръжка от
100.00 лева, чрез нейния баща и законен представител Е.М.Т., съзнателно не
изпълнила това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а
именно: 70 /седемдесет/ месечни вноски в общ размер на 7000 /седем хиляди/ лева
- престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В разпоредителното заседание служебният защитник на
подсъдимата – адвокат Б.Л. направи искане, подкрепено и от подсъдимата за
провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК.
Съдът определи съдебното производство да продължи при условията на
глава ХХVІІ от НПК, разясни на подсъдимата правата й по чл. 371
от НПК и я уведоми, че събраните доказателства на досъдебното производство и
направеното от нея самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК ще се ползват при
постановяване на присъдата.
В съдебно заседание подсъдимата М.Б.С. призна изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти.
Съдът, като установи, че самопризнанието на подсъдимата се
подкрепя от събраните при досъдебното производство доказателства, с определение
обяви, че при постановяването на присъдата ще се ползват самопризнанията, без
да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Представителят на Луковитската районна прокуратура поддържа
повдигнатото обвинение, моли съда за осъдителна присъда с наказание от 6 месеца
лишаване от свобода, което да се намали с 1/3, тоест реално да се наложи
наказание - 4 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което, на основание
чл. 66, ал. 1 НК, да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.
Пострадалата М.Е.М.,
чрез своя законен представител и баща Е.М.Т. предяви против подсъдимата
граждански иск с имуществена претенция за заплащане на сумата от 7 000 лева,
представляващи неизплатени месечни издръжки за детето М.Е.М.
Защитникът на подсъдимата моли съда за налагане наказание „пробация“,
тъй като същата ще има възможност да работи, да получава трудови доходи и
добросъвестно да започне да изпълнява задължението си, а именно изплащане на дължимата
месечна издръжка на детето М.Е.М..
Подсъдимата М.Б.С. в последната си дума моли съда за наказание
„пробация“ в минимален размер.
Съдът като съобрази, че делото се разглежда по реда на
съкратеното съдебно следствие във варианта на чл. 371, т. 2 от НПК и
самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от доказателствата на досъдебното
производство при условията на чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК,
приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимата М.Б.С. с ЕГН **********, е родена на *** ***, в момента живее в
гр. К., ул. „П. Д.“ № **, български гражданин, със завършено начално
образование, не е омъжена, не работи и не е осъждана.
През 2004 г. подсъдимата
М.Б.С. ***, на семейни начала с Е.М.Т., като съжителстването помежду им продължило
кратко - около година и половина. През периода на съжителство на 02.03.2005г. се
родила дъщеря им - М.Е. Т.. Когато детето било на около годинка, подсъдимата напуснала
семейството и заминала в Гърция с цел да работи. Същата прекратила връзката си
с бащата Е.М.Т. и дори започнала да не се интересува и от детето М.. Когато се
прибирала в България отивала при майка си, без да проявява интерес към детето. Последното
излизане на подсъдимата от страната било на 28.05.2016
г., след което не се завърнала в страната до 2019 г. От нейната майка, бащата Е.М.Т.
научил, че подсъдимата има ново семейство в Гърция и там е родила и друго дете.
След като подсъдимата напуснала Е.М.Т. и дъщеря си, бащата сам и с помощта на
родителите си поели грижата за детето М., без да получават каквато и да е помощ
от майката – подсъдимата С..
С решение № 86/ 08.11.2012
г. по гр. дело № 205/ 2012 г. по описа на Районен съд - Луковит, влязло в
законна сила на 23.11.2012 г., подсъдимата С. била осъдена да заплаща по 100 лева
месечна издръжка на дъщеря си М.М., чрез нейния баща и законен представител. Последвала
проява на бездействие от страна подсъдимата, която не изплащала издръжка.
Същата дори не се интересувала от дъщеря си, търсила я много рядко и то когато
била в страната, но не и да изплаща дължимата издръжка. Поради тази причина и след
като се установило липса на регистрирани доходи на подсъдимата, Община Луковит започнала
да изплаща издръжка на детето М.. За периода от месец юли 2016 г. до месец
декември 2016 г. били изплатени като издръжка на детето 480 лева. За периода от
месец януари 2017 г. до месец декември 2017 г. били изплатени като издръжка на
детето 960 лева. За периода от месец януари 2018 г. до месец август 2018 г. били
изплатени като издръжка на детето 640 лева.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява
по категоричен и несъмнен начин от писмените доказателства, прочетени и
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, от
досъдебно производство № 217/ 2016 г. по описа на РУ МВР - Луковит, а именно: Заверен
препис от Решение № 86/ 08.11.2012 г. на РС - Луковит /л.5-6 ДП/; Тъжба от Е.М.Т.
/л.8-9/; Констативен протокол по Изп. дело № 116/ 2012 г. по описа на ДСИС при
РС - Луковит /л.10/; Справка за пътуване на лице /л.14/; Заверено копие от Акт
за раждане № 0057 от 02.03.2005 г. /л.17/; Определение № 496/ 08.08.2016 г. на
АС Ловеч /л.31/; Писмо от ТД НАП, офис Ловеч /л.34/; Характеристична справка на
М.С. /л.38/; Протоколи за разпит на свидетел /л.44-48, л.71-72/; Докладна
записка /л.53,л.73/; Постановление за обявяване на ОДИ с мярка „принудително
довеждане“ /л.37/; Телеграма за обявяване на ОДИ № 43592/ 18.11.2016 г. /л.58/;
Писмо от Община Луковит /л.67-69/; Справка за пътуване на лице /л.70/; справка
за съдимост рег. № 479/ 02.08.2019 г., останалите писмени доказателства, както и от направените
самопризнанията на подсъдимата С..
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите - М.Е.М.,
Е.М.Т., С.И.К. и М.Т.К. разпитани в хода на разследването, тъй като същите са
последователни, безпротиворечиви, относими към предмета на делото и се
подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира всички писмени доказателства, събрани
в хода на досъдебното производство и присъединени към доказателствения материал
по реда на чл. 283 от НПК.
Въз основа на така приетото за установено от
фактическа страна, съдът изведе следните
правни изводи:
Безспорно се установи, че с действията
си деецът подсъдимата М.Б.С. е осъществила от обективна страна състава на чл.
183, ал. 1 НК, тъй като в периода месец ноември 2012 г. до месец август 2018
г., вкл., в с.Дерманци, област Ловеч, след като е осъдена с Решение № 86/
08.11.2012 г. по гр. д. № 205/ 2012 г. по описа на Районен съд - Луковит,
влязло в законна сила на 23.11.2012 г., да издържа своята низходяща — дъщеря М.Е.М.,
да заплаща месечна издръжка от 100.00 лева, чрез нейния баща и законен
представител Е.М.Т., съзнателно не изпълнила това си задължение в размер на
повече от две месечни вноски, а именно: 70 /седемдесет/ месечни вноски в общ
размер на 7000 /седем хиляди/ лева.
Престъплението е такова на формалното
извършване, с факта на престъпното бездействие – неплащането на дължимата
издръжка е осъществен състава на чл.183, ал. 1 от НК. Подсъдимата М.Б.С. е
дължала изпълнение на задължението си за заплащане на издръжка, вменено й с
решение по гр. д. № 205/ 2012 г. по описа на Районен съд - Луковит, влязло в
законна сила на 23.11.2012 г. На основание чл. 142, ал. 2 Семейния Кодекс,
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Налице е извършено
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК - съзнателно неизпълнение от дееца на задължението
си за заплащане на две и повече месечни вноски – в настоящия случай това е
времето от месец ноември 2012 г. до месец август 2018 г., включително.
От субективна страна подсъдимата М.Б.С.
е действала при форма на вината пряк умисъл - съзнавала е, че като родител е
длъжна да плаща издръжка за детето си, въпреки което е бездействала през
инкриминирания период – тоест, съзнавала е общественоопасния характер на
деянието, предвиждала е общественоопасните последици и е искала тяхното
настъпване.
Изхождайки от гореизложеното, съдът
намери подсъдимата М.Б.С. за виновен в извършване на престъплението по чл. 183,
ал. 1 от НК.
Законът предвижда за престъплението по
чл. 183, ал. 1 от НК наказание лишаване от свобода или пробация, като с оглед
на проведената процедура съдът е обвързан и с приложението на нормата на чл.
58а от НК, според изричното препращане на чл. 373, ал. 2 от НПК.
При определяне на наложеното наказание
на подсъдимата М.Б.С.,
съдът съобрази обществената опасност на деянието, която прецени като средно висока,
предвид продължителния период на престъпно бездействие. В конкретния случай при
преценката си, съдът намира, че като смекчаващи вината обстоятелства следва да
се вземат предвид доброто поведение на подсъдимата в хода на съдебния процес и
изразеното съжаление за извършеното деяние, ниският социален статус на
подсъдимата и необходимостта от средства да отглежда още една малко дете, както
и чистото й съдебно минало. От друга страна, следва да се вземе предвид
значителния размер на неизплатената издръжка и на практика продължителния
период на престъпното поведение на подсъдимата, в рамките на който не се
установява същата да е положила дори усилия за частично плащане или
осъществяване на лични контакти с детето, или компенсиране на неизпълнението на
задължението за издръжка с полагане на лични грижи за дъщеря си от каквото и да
било друго естество.
На базата на посочените обстоятелства и
като прие, че в случая наказанието пробация ще е това, което в най-пълна степен
ще постигне целите на наказанието и ще се въздейства превъзпитателно спрямо
подсъдимата към спазване на родителските му задължения, съдът определи и наложи
именно наказание пробация при съобразяване с нормата на чл. 58а, ал. 5, вр. с
чл. 54 от НК, със задължителните две пробационни мерки: по чл. 42а, ал. 2, т.
1, вр. с ал. 3, т. 1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност два пъти седмично, с продължителност от 1 /една/ година; и по чл.
42а, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3, т. 1 от НК - задължителни периодични срещи с
пробационен служител с продължителност от 1 /една/ година.
Съдът намира, че другото алтернативно
предвидено наказание лишаване от свобода, с оглед характера на конкретното
престъпление и невисоката степен на обществена опасност на подсъдимата, би се
явило прекомерно тежко, дори и изпълнението му да бъде отложено с изпитателен
срок. Така определената продължителност на наказанието пробация, според съда ще
е достатъчна, за да изпълни визираните по-горе цели на наказанието, както и ще
съдейства подсъдимата да преустанови престъпното си и безотговорно поведение за
в бъдеще, а също ще има и предупредителен ефект спрямо останалите членове на
обществото.
Така определеното наказание, съдът счита
за максимално справедливо и за отговарящо на степента на обществена опасност на
подсъдимата и на деянието.
Причините и условията за извършването на
деянието се коренят във влошените отношения между родителите, различното им
местопребиваване /почти през целия инкриминиран период подсъдимата е живяла и
работила в Гърция/, последвалата раздяла, както и липсата на общуване между
майката и детето. От значение са и ниската правна култура на подсъдимата,
слабите й морални устой и липсата на родителска отговорност за физическото,
духовно и материално развитие на детето й.
Съдът отхвърли предявения граждански иск
от пострадалата М.Е.М., чрез своя законен представител и баща Е.М.Т. за
причинени от деянието на подсъдимата М.Б.С. имуществени вреди в размер на 7 000
лева, като недопустим, тъй като дължимите вноски са вече присъдени по
цитираното по-горе гражданско дело по описа на РС – Луковит.
Присъждането на разноските за служебен защитник ще
бъде направено след определянето на техния размер от НБПП гр.София.
С
оглед изложените съображения съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: