Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            Година 21.10.2020                  Град  К.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                                 първи граждански състав

На седми октомври                                       две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

 

Секретар: Снежана ДАНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 916 по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Ищцата - С.Ц.Ц. твърди, че с ответното дружество са били в трудово правоотношение и същото е прекратено, с оспорената заповед, на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ – по взаимно съгласие на страните. Оспорва законността на уволнението. Сочи, че на 08.05.2020г. подала заявление за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и заедно с тази молба подала и друга – за ползване на платен годишен отпуск от 10 дни; че на 20.05.2020г. й е бил разрешен отпуск по болест за 5 дни, считано до 24.05.2020г.; че е подала болничния лист на при работодателя на 21.05.2020г.; че на 29.05.2020г. при подаване на документи за детски е разбрала, че трудовото правоотношение е прекратено, считано от 22.05.2020г.; че заповедта за уволнение е връчена на 04.06.2020г.

Счита, че дружеството не е спазило изискванията по чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, тъй като работодателят не е взел отношение по направеното предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие и не е уведомил ищцата в 7 - дневен срок от получаването на предложението. Нямало писмено изявление от страна на работодателя, че е приел направеното предложение за прекратяване на трудовото й правоотношение по взаимно съгласие. В подобна ситуация, нормата на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, била пределно ясна, като изисквала всяка от страните да направи категорично писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение. В подаденото заявление за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, което било типово и било предоставено от служители на ответното дружество, не била посочена дата, от която следва да се прекрати трудовия договор по взаимно съгласие. Ерго по отношение на момента на прекратяване на трудовото правоотношение нямало постигнато съгласие, тъй като липсвали две насрещни волеизявления. В настоящия случай липсвала дата, което правело и невъзможно постигане на съгласие за прекратяване на трудовия договор на ищцата на посоченото в процесната заповед правно основание. През цялото време през, което ищцата подала молба за прекратяване на трудовия й договор, до неговото действително прекратяване на 22.05.2020г., последната била първоначално в платен отпуск, а по-късно в болнични, за което работодателят бил надлежно уведомен.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за незаконно и отмени уволнението, извършено със Заповед № 58/22.05.2020 г. на „Е.Д.Д.“ ЕООД като незаконосъобразно, да я възстановите на заеманата до уволнението длъжност – „*******, с място на работа: град К., улица „О.“ № *** и да осъди ответника да заплати обезщетение за периода, през който е останала без работа от 22.05.2020г. до 22.11.2020г. в размер на 7 561.98 лева, представляващо шест брутни трудови възнаграждения от по 1 260.33 лева месечно, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда.

Ответното дружество - „Е.Д.Д.“ ЕООД *** оспорва исковете. Признава, че страните са били в трудово правоотношение, прекратено с посочената от ищцата заповед. Сочи, че на 08.05.2020 г. (петък) С.Ц. подала молба до управителя на дружеството да бъде освободена от заеманата от нея длъжност, считано от 22.05.2020г., която молба още същия ден била утвърдена от прекия ръководител – г-н Д.Н., както и лично от управителя на дружеството, като и двамата одобрили молбата на лицето с дата на напускане, считано от 22.05.2020г. В същия момент била депозирана и молба от г-жа Ц. за ползване на 10 дни платен годишен отпуск, считано от 11.05.2020г. до 22.05.2020г., която молба също била утвърдена от прекия ръководител на предприятието още същия ден. Служителката лично била уведомена за съгласуването и приемането на молбите от прекия й ръководител, поради което и от следващата седмица започнала ползването на разрешеният й платен годишен отпуск. На 21.05.2020г. в 10.42 часа, ищцата се явила лично в предприятието, като целта на посещението и била да предостави болничният си лист, издаден на 20.05.2020г.; да внесе Заявление, с което поиска да оттегли молбата си за напускане; да получи удостоверение, което да предостави в Дирекция „Социално подпомагане“ за получаване на детски. При подаване на заявлението в отдел „Човешки ресурси“ между ищцата и служител на дружеството възникнал спор за невъзможността молбата да се оттегли едностранно, тъй като била приета още на 08.05.2020г.

Намира за изцяло неверни твърденията на ищцата, че същата за пръв път била узнала, че трудовият й договор бил прекратен, считано от 22.05.2020г., както и че по подадената от нея молба имало някакво развитие и то от служителката, при която подала документи за детски на 29.05.2020г. Очевидно било, от заявлението на ищцата, че към момента на подаването му, същата знаела, че молбата и е приета, тъй като в противен случай не би заявила оттегляне на молбата си. Изцяло неоснователни и в противоречие с доказателствата били твърденията на ищцата, че чак на 29.05.2020г. разбрала, че по подадената от нея молба имало някакво развитие. Волята на служителя била ясно и недвусмислено заявена в отправената от нея молба за прекратяване на трудовото правоотношение от 08.05.2020г. и тя била „да бъде освободена от заеманата длъжност, считано от 22.05.2020г.“

Твърди, че тази дата била определена именно от ищцата и било несъстоятелно същата да твърди, че подобна дата липсвала, още повече че с депозирането на втората молба за ползване на платен годишен отпуск в размер на 10 дни от общо 16 дни, които имала право да ползва ищцата, се потвърждавала допълнително волята на лицето, договорът да бъде прекратен именно на 22.05.2020г., която молба работодателят изцяло е приел и утвърдил. Очевидно било от предоставеното от г-жа Ц. заявление за оттегляне на молбата за прекратяване от 21.05.2020г., че същата към тази дата вече променила решението си, но това нейно изявление не било обвързващо за предприятието след като датата вече била съгласувана между страните и волите им съвпаднали. Без значение бил факта, че ищцата след отправянето на молбата била първоначално в отпуск, а в последствие в болничен, тъй като датата на прекратяването била съгласувана между страните и служителката имала право до датата на прекратяването на договора да ползва полагаемия и се платен годишен отпуск.

Съдът, след преценка на изложеното от страните и събраните доказателства, приема при условията на чл. 235, ал.2 от ГПК за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за незаконно, е необходимо да се установи, че не е налице взаимно съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, като в тежест на работодателя е да установи, че такова е било налице.  На основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, трудовият договор може да се прекрати по взаимно съгласие на двете страни. Фактическият състав изисква всяка от тях да направи категорично писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение. При отправено предложение насрещната страна е длъжна в едноседмичен срок от получаването му да вземе отношение по него и да уведоми другата страна дали го приема, а ако не отговори в този срок се смята, че предложението не е прието. В момента на съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с получаването на отговора, договорът се прекратява, а издаването на последващ акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие.

В случая между страните не се спори, и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че страните са се намирали в трудово-правни отношения, възникнало на основание сключен трудов договор № 39/25.03.2019г. по повод на които, ищцата е изпълнявала длъжността: ******, с място на изпълнение на трудовите задължения: гр. К., ул. „О.“ № **.

Установява се от документите, съдържащи се в представеното от ответната страна копие от личното трудово досие на ищцата, че с молба до Управителя на „Е.Д.Д.“ ЕООД, съдържаща се на л. 23 от делото, на 08.05.2020г. ищцата – С.Ц.Ц. е отправила молба, подписана от нея, да бъде освободена от заеманата длъжност – ******, считано от 22.05.2020г. Видно от съдържащите се в молбата данни, в графа „Утвърдил“, прекият ръководител на ищцата – Д.Н. е положил с подписа си резолюция – „ДА“, считано от дата – 22.05.2020г. Налична е и подписана резолюция – „ДА“ от управителя на ответното дружество, считано от 22.05.2020г.

С молба от 08.05.2020г., ищцата - С.Ц.Ц. е поискала 10 дни платен годишен отпуск за периода от 11.05.2020г. до 22.05.2020г., която молба е уважена, видно от вписаната резолюция „Да“ от прекия ръководител на същата дата.

Със заявление от 21.05.2020г. до Отдел „Човешки ресурси“ на „Е.Д.Д.“ ЕООД ***, ищцата е оттеглила молбата си за освобождаване от работа. В досието се съдържа и копие от болничен лист за периода от 20.05.2020г. до 24.05.2020г., поради общо заболяване.

Съгласно представената Заповед № 58/22.05.2020г., издадена на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ от работодателя на ищцата - „Е.Д.Д.“ ЕООД *** е прекратено трудовото правоотношение със С.Ц.Ц., по взаимно съгласие и подадена молба от лицето. Заповедта е връчена на ищцата на 04.06.2020г., като същата се е подписала за това, че й е връчена заповедта.

По делото е представено копие от трудовата книжка на ищцата, а в съдебно заседание, проведено на 07.10.2020г. е представената книжката в оригинал, от данните на която съдът констатира, че след отбелязване на страница 11-та от същата за прекратеното трудово правоотношение с ответника, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, по същата няма други отбелязвания за възникнали трудови правоотношения при друг работодател.

Ищцовата страна в съдебно заседание твърди, че не оспорва подадената молба за напускане по взаимно съгласие, но оспорва поставената резолюция „Да“ от управителя на дружеството – работодател към датата на връчване на заповедта. Твърди, че такава не е съществувала в молбата, в тази връзка оспорва подписа на управителя. Нито тогава, нито по-късно няма изявление от ищцата да оспорва резолюцията поставена от прекия си ръководител – Д.Н..

Както се посочи при анализа на ангажираните по делото документи, върху молбата за напускане има поставена резолюция – „Да, считано от 22.05.2020г. ”, с подпис и печат на прекия ръководител на ищцата – Д.Н.. Защитната теза на ищцата е, че в законовия 7-дневен срок същата не е била уведомена дали е приета молбата за прекратяване на трудовото й правоотношение и доколкото срока за това е изтекъл на 15.05.2020г., а заповедта е издадена на 22.05.2020г., то искането и за оттегляне е направено в срок. С подаденото по-късно заявление, ищцата - С.Ц.Ц. прави волеизявление за оттегляне на молбата за напускане, поради причини, които не желае да обсъжда. Заявлението е подадено на 21.05.2020г. Заключава, че ответникът не е приел предложението в предвидения 7-дневен срок, като издадената заповед е извън срока за това.

За установяване, респ. опровергаване твърденията на ищеца относно условията, при които е приета молбата за прекратяване на трудовото правоотношение и й е връчена заповедта, по делото са разпитани свидетели, осигурени от страните. От показанията на свидетеля осигурен от ищцовата страна - И.Л.Л., живеещ на семейни начала с ищцата, се установява, че С.Ц. е работела при ответника до началото на месец май 2020г. в М.в град К.. Твърди, че на 8 май ищцата се прибрала в дома им, като същата плачела. Разказала му, че са я извикали в 17.00 часа, за да й кажат, че я освобождават и са я принудили да подпише по взаимно съгласие прекратяване на договора. Твърди, че М.- ******на „Човешки ресурси“ я е накарала да подпише тази молба. С.Ц. не е искала да се подписва за това, но са й казали, че ще намерят начин да я освободят дисциплинарно. Поради тази причина тя се е подписала. След 8-ми май тя не е ходила на работа.  По-късно след разговор в къщи и след като размислила, С. подала друга молба, с която поискала да й прекратят предната молба за напускането. Твърди, че от предприятието не са й се обаждали или изпращали кореспонденция, с която да я уведомят, че първата й молба за напускането й е приета или разгледана. Около 17-ти май подали документи за детски и тогава разбрали, че тя няма договор, и че договорът е прекратен. В същото време тя имала проблеми със здравето и била в болничен. Заповедта за уволнение ищцата я получила на 22-ри май.

От показанията на свидетелите, осигурени от ответната страна се установява следното: Свидетелят - Д.Н. Н.твърди, че работел като ръководител „******“ в „Е.Д.Д.“ за периода от месец ноември 2019г. до месец август 2020г., т.е. за около година и 4 месеца. По време на работата му в „Е.Д.Д.“ ЕООД *** провел интервю с ищцата и я назначил на длъжност „******“, в звено „******“. Твърди, че през този период й бил неин пряк ръководител. Не знае за причините, поради които ищцата е напуснала, но тя отишла при него през месец май тази година и искала да подаде молба за напускане. Твърди, че в негово присъствие, ищцата написала молбата си за напускане и той я резолирал с резолюция „Да“. Също така, проверили колко платена отпуска има, като написали и молба за платен годишен отпуск. Твърди, че в молбата си за напускане, ищцата вписала последната дата от платения годишен отпуск, като последен работен ден. След това, придвижил молбата към отдел „Човешки ресурси“. Те му отговорили, че молбата вече е съгласувана с ръководството и одобрена. След получаване на това потвърждение, информирал устно ищцата, която се намирала в неговия офис, че молбата й е одобрена. Твърди, че още същия ден, в който ищцата подала молбата си, в края на работния ден я уведомил, за съгласуването и одобряването на молбата й. Пред него същата не е изложила съображения за напускането й. Сочи, че принципно, когато служител си подаде молба за напускане, търси разговор с него. В случая, ищцата била разстроена, малко емоционална, при което я питал няколко пъти дали е сигурна в това решение, доколкото има и малко дете. Тя му отговорила – „Да, сигурна съм, категорична съм“. По отношение установения ред в дружеството при подаване на молба за напускане сочи, че когато лице подаде молба, първата резолюция слага той, в качеството си на пряк ръководител, след което молбата отива при управителя на фирмата и той също я съгласува. В случая, резолюция по молбата на ищцата е сложена от управителя същия ден, при подаването й. Твърди, че след молбата за напускане от С. до неговото напускане, същата не се е връщала на работа, тъй като била в отпуска. Твърди категорично, че разговор със С. не е водил, че трябва да си пусне молба за напускане или ще я уволни дисциплинарно.

СЪДЪТ в проведеното съдебно заседание е предявил на свидетеля молбата на ищцата от 08.05.2020г. за освобождаване от заеманата длъжност, съдържаща се на лист 23 от делото, и даде възможност на свидетеля да отговори на формулирания от ищеца въпрос – „Видял ли е тази молба същия ден и бил уведомен за резолюцията от управителя“. Свидетелят Н.потвърждава, че молбата му е известна, но не е видял резолюцията на управителя. За нея, те са го уведомили устно. Уточнява, че не е присъствал при поставяне на за резолюцията от управителя. Само този ден е придвижил молбата, с неговата резолюция към отдел „Човешки ресурси“.

Свидетелят М.Г.Д., която е в трудово правоотношение с ответника и работи като мениджър „Човешки ресурси“ твърди, че познава ищцата, доколкото същата била техен служител около една година. Причината за напускането й била подадена молба от нейна страна за прекратяване на трудовото правоотношение. Тъй като имали пирамидална структура, всеки работник подавал молбата си до прекия си ръководил, който я съгласувал, резолирал я (било положително или отрицателно) и след това молбата се носи в Отдел „Човешки ресурси“, за по-нататъшна обработка на документите. Това било регламентирано във вътрешните правилата, тъй като ръководството нямало как да познава всички служители във фирмата. Прекият ръководил носел молбата в Отдел „Човешки ресурси“, след като вече я съгласувал. В случая, молбата на С. била занесена в Отдел „Човешки ресурси“ от г-н Н., който бил пряк неин ръководител. Съгласно утвърдения в дружеството ред, молби без резолюция на прекия ръководител не се приемали. След получаване на резолирана от прекия ръководител, молба я съгласували с ръководството. Тъй като управителят и прокуриста не винаги били във фирмата, им се обаждала по телефона и им казвала, че има подадена молба, при което те винаги приемат решението на прекия ръководи, защото те съвсем не познавали работниците. Твърди, че винаги информирала ръководството, дори водела статистика за постъпили – напуснали служители, кой ще постъпва, кой ще напуска, винаги документирала това било по телефона, било по и-мейл. Твърди, че в същият ден, в който била подадена процесната молба, не е виждала лично С. и не е водила никакъв разговор с нея. След това С. била в отпуск и отишла в предприятието на 21-ви май, като поискала среща, за да разговаря с нея. Помолила я да изчака, защото имала разговори. Тя носела заявление за оттегляне на молбата си. Твърди, че разговаряла с ищцата и й казала, че няма да приеме нейното заявление, тъй като те са се споразумели, че от следващия ден правоотношението й ще бъде прекъснато. Ищцата представила болничен лист, който бил издаден ден или два преди това и казала, че след като й носи болничен, нямала право да я освободи. Твърди, че й обяснила, че това, че носи болничен неозначава неозначаволо, че няма да приключат трудовото правоотношение, както и че болничният ще й бъде изплатен от НОИ, след датата на освобождаване, защото той е започнал да тече преди датата на освобождаване, т.е болничният няма да спре освобождаването й. Когато водели този разговор със С. присъствали две нейни колежки от „Човешки ресурси“, т.е. били три колежки от отдела, а ищцата в този момент била сама. В същия този ден й казала, че на следващия ден ще й бъде прекратено правоотношението й. Казала й, че след прекратяването тя трябвало да дойде, за да издаде всичко, което дължи на предприятието, като - телефон, дрехи, работно облекло и да си вземе заповедта за освобождаване. По отношение на подадената от ищцата молбата за оттегляне на молбата й за напускане, се обадила на прокуриста на фирмата, за да го уведоми. Становището било – да се придържа към становището на прекия ръководител. Твърди, че в деня, в който С. си подала молбата за напускане - 8 май, информирала конкретно прокуриста по телефона. Той казал – „Ок“, след като прекия ръководител е написал и дал съгласие. След това се обадила на Д.Н. – прекия ръководител на С. и му казала за разговора й с прокуриста, както и че няма проблем това напускане да се случи. Твърди, че С. била информирана от прекия ръководител, че е дадено такова съгласие.

Съдът е изслушал заключение на вещо лице Р.М., по назначена съдебно счетоводна експертиза, което не бе оспорено от страните и съдът го възприема, като обективно, компетентно и безпристрастно. Съгласно заключението, обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ, за 1 (един) ден възлиза на 58.36 лева, за 1 (един) месец възлиза на 1167.06 лева и за 6 (шест) месеца възлиза на 7002.34 лева.

Ищцата представя доказателства, че е останала без работа след уволнението, като видно от представеното копие от регистрационна карта от Дирекция „Бюро по труда“ град К., същата е регистрирана като безработна от 04.06.2020г. до настоящия момент.

При така установените факти от значение за спора, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е неоснователен, поради следното:

Безспорно се установи по делото, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, а именно - по взаимно съгласие, изразено писмено, като същото е обективирано в три акта и два документа – молба за прекратяване, изходяща от работника, с която е отправено предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, резолюция върху молбата от прекия ръководител и управител при ответника, с която молбата се удовлетворява, като трудовото правоотношение се прекратява, както е поискано, считано от 22.05.2020г. и заповед за прекратяване, изходяща от управителя на ответното дружество, с която се констатира постигнатото между страните взаимно съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 22.05.2020г. – посочената от ищцата дата. Заповедта е връчена на ищцата срещу подпис на 04.06.2020г. Безспорно от приетите гласни доказателства се установи, че ищцата е уведомена устно за това, че предложението й се приема изцяло от работодателя и е постигнато съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение от посочената от самата нея дата – 22.05.2020г.

 Първият акт – отправянето на предложение, обективирано в молба от 08.05.2020г. безспорно е подписана от ищцата, като по делото не е оспорено нито авторство, нито дата, нито съдържанието й. Не се оспорва, че положеният в молбата подпис изхожда от ищцовата страна. Същата в исковата си молба не твърди да е съставила и подписала тази молба принудително. В противовес на това, разпитания по делото свидетел, осигурен от ищцовата страна твърди, че  молбата за напускане ищцата е депозирала принудително, под натиск от работодателя. Доколкото това не кореспондира нито с твърденията на ищцата нито с останалите доказателства по делото, съдът не кредитира тези показания.

Напротив, от показанията на свидетелите, осигурени от ответната страна, които са подробни, кореспондират помежду си и съдът ги кредитира независимо, че са в служебни правооотношения с ответника по делото се установява, че ищцата лично е отишла в офиса при прекия си ръководител  - Д.Н. и подала молба за освобождаване от заеманата длъжност, считано от 22.05.2020г. Същият резолирал молбата й с резолюция „Да“, като след това, придвижил молбата към отдел „Човешки ресурси“. Оттам му отговорили, че молбата е съгласувана с ръководството и одобрена и след това потвърждение информирал устно ищцата, че молбата й е одобрена. Ищцата била уведомена за съгласуването и одобряването й на молбата за прекратяване на трудовото правоотношение в деня на подаването й, края на работния ден.

Предвид ангажираните по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено по делото, че ищцата на 08.05.2020г. е подала молба за прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят го е резолирал положително, считано от поисканата от ищеца дата, уведомил я още в същия ден за съгласуването и одобряването на молбата й, т.е. налице е взаимно постигнато съгласие за това, като заповедта за прекратяване е издадена на поисканата от ищеца дата за напускане – 22.05.2020г. и е връчена на ищеца на 04.06.2020г. По-късното издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение констатира вече постигнатото взаимно съгласие между страните за това.

В случая съдът намира, че са налице насрещни волеизявления на двете страни по трудовия договор по отношение на датата на неговото прекратяване. В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетеля на ответника Д.Н. като обективни и дадени на база непосредствени впечатления. Ищцата е изрази пред него, в качеството му на пряк неин ръководител волята си ясно и категорично да бъде свободна, както и считано от коя дата. Още в кроя на работния ден ищцата е уведомена устно, че молбата и е одобрена и считано от 22.05.2020г. ще бъде освободена от работа, като се прекрати трудовото правоотношение.  Т.е. в случая, налице е съвпадение на волеизявленията на двете страни за прекратяването на трудовия договор, в това число и по отношение на датата, от която договорът се счита прекратен, съгласно нормата на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ.

При прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на страните, предложението трябва да бъде направено в писмена форма. Закона не дава форма на страната, към която е отправено предложението, как да отговори – писмено или устно. Регламентира само, че страната, към която е отправено предложението е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. В случая, това е сторено от работодателя, който получавайки от ищцата писмено предложение за прекратяване на трудовото правоотношение, депозирайки на 08.05.2020г. молба за освобождаване от заеманата длъжност, още същия ден е уведомил ищцата, че молбата и е одобрена и считано от 22.05.2020г. ще бъде освободена от работа.

Ето защо, съдът не приема доводите на ищеца, че не е било постигнато взаимно съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение. По делото се събраха достатъчно убедителни доказателства, установяващи такова съгласие да е постигнато, обективирано в съответните писмени актове, като същото е неоттегляемо и оттеглянето му от едната страна, чрез заявление, няколко дни по-късно, след като вече е постигнато, не се отразява на валидността на прекратяването на трудовото правоотношение, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ.

Ето защо искът за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна е неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора по главния иск, неоснователни се явяват и исковете за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за оставане без работа, които също следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на спора ответникът има право на присъждане на деловодните разноски. Същите са претендирани и възлизат на сумата от 730.00 лева, съгласно представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК, съставляваща платено адвокатско възнаграждение, които разноски следва да се възложат в тежест на ищеца, чиито искове се отхвърлят като неоснователни.

С оглед изхода на спора и предвид разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, държавна такса по настоящото дело не следва да се събира.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р      Е      Ш     И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Ц.Ц. *** с ЕГН **********, чрез адв. И.П. ***, със съдебен адрес:*** против „Е.Д.Д.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.М.Д., в качеството му на едноличен собственик на капитала и управител, обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъде признато за незаконно уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 58/22.05.2020г. на „Е.Д.Д." ЕООД, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие на страните, и като такова същото да бъде отменено; да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „*******, с място на работа: гр. К., ул. „О.“ № **, както и да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение за периода, през който е останала без работа от 22.05.2020г. до 22.11.2020г. в размер на 7561.98 лева, представляващо шест брутни трудови възнаграждения по 1260.33 лева месечно, ведно със законна лихва върху посочената сума, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 31.07.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА С.Ц.Ц. с ЕГН ********** ***, чрез адв. И.П. ***, със съдебен адрес;*** да заплати на  „Е.Д.Д.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.М.Д., в качеството му на едноличен собственик на капитала и управител, сумата от 730.00 лева, представляващо направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от обявената в съдебно заседание, проведено на 07.10.2020г. дата за обявяването му, а именно - в двуседмичен срок, считано от 21.10.2020г.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Сн.Д.