Решение по дело №308/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Н. Б. Д., [ЕГН] от [населено място], чрез адв. Е. П. от АК – С., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0804-000095/29.03.2024 г., издадена от Началник РУ към ОДМВР Сливен, РУ – Сливен, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „а” от ЗДвП, на оспорващия е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до отпадане на основанието за това“.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради издаването му в противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита, че не са налице сочените от административния орган фактически и правни основания за издаване на заповедта. Заявява, че действително жалбоподателят, след и. с. от с. на д. си, към когото бил изключително п., е станал н., с н. п., т. п., з. се на б. си, с б., б., което наложило да бъде х. в ДПБ „Р.“. След приложената т. на 13 май 2024г. е бил и. в п. п. с.. На 20 май 2024г. е посетил д. Д. К. - п. в ИПСМА [област].След извършен преглед и установено обективното състояние на жалбоподателя, според д. К., състоянието му позволявало да бъде шофьор - категория „В“. Счита, че следва да бъде отменена наложената на жалбоподателя принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „А“ от ЗДвП, тъй като е отпаднало основанието за това.

В съдебно заседание оспорващият не се явява. Представлява се от адв. Е. П. от АК – С., която поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Прави искане за отмяна на оспорения административен акт. Претендира разноски, съгласно представен списък.

Административният орган в съдебно заседание не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител гл. юрисконсулт К. Б., която оспорва жалбата. Счита, че заповедта е издадена от компетентен орган и при наличието на материалноправните предпоставки по смисъла на чл. 171, т. 1, б.“а“ от ЗДвП, като не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване й. Подробни съображения излага в писмени бележки. Моли съда да отхвърли жалбата.

Окръжна прокуратура Сливен редовно уведомена не изпраща представител.

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Заповедта е връчена на 23.05.2024 г., а жалбата е подадена чрез административния орган до АС – Сливен на 27.05.2024 г.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните и приобщени по делото относими доказателства, и извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0804-000095/29.03.2024 г., е издадена от Началник РУ към ОДМВР Сливен, РУ – Сливен, упълномощен със Заповед № 343з-1516 от 05.06.2023 г. на Директора на ОД на МВР Сливен.

Оспорената заповед е издадена въз основа на получено писмо в С-р "Пътна полиция" с рег.№ 1670р-8260/21.03.2024, ведно с докладна записка с рег. № 1670р-8259/24 и медицински Документи - 2 листа с рег.№ РД-12-760/12.03.2024г., че водачът Н. Б. Д. е с Ш. а. р. и се води на учет в о. по п. към МБАЛ „Д-р Иван Селимински“. Посочено е, че лицето не отговаря на п. изисквания за водач на МПС.

С оспорената заповед е приложена ПАМ временно отнемане на СУМПС до отпадане на основанието за това, на основание чл. 171, т. 1, б. “а” от ЗДвП.

По делото е приета представена под опис административната преписка по издаване на оспорения административен акт.

Приети са представени от страна на жалбоподателя Епикриза от ДПБ „Д-р Г. К.“ – Р. и Амбулаторен лист от 20.05.2024г. на Д. Д. К..

Като свидетел по делото е разпитан Б. И. Д. – б. на оспорващия. От показанията му се установява, че жалбоподателят е п. и., след което п. с., след като д. му п. в., затова го закарали в Бърза помощ; бил е н. за л. в к. по п. в [населено място]; към момента не бил на л., в. се, след проведена т. от Д. К.. Заявява, че в момента даже на ф. тренира, съвсем н. човек е.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е правилна и законосъобразна.

Съгласно чл. 172 от ЗДП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Към датата на издаване на административният акт със Заповед № 343з-1516 от 05.06.2023 г. на Директора на ОД на МВР Сливен е делегирана компетентност на издаващия акта орган и заповедта е издадена от компетентен орган, въз основа на надлежно упълномощаване.

Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно е описана фактическата обстановка, извършено е позоваване на представените писмени документи, а именно: медицински Документи - 2 листа с рег.№ РД-12-760/12.03.2024г., че водачът Н. Б. Д. е с Ш. а. р. и се води на учет в о. по п. към МБАЛ „Д-р Иван Селимински“. Посочено е правното основание за издаване на заповедта. При издаване на обжалваната заповед са спазени и разпоредбите на материалния и процесуалния закон.

По смисъла на чл. 171, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Основание по чл. 171, т. 1, б. "а" от ЗДвП за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до отпадане на основанието за това, е за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "а" ЗДвП за временно отнемане свидетелството за правоуправление е установяване, че водачът не отговаря на медицинските или психологическите изисквания. По делото са представени и приобщени писмо от Изпълнителния директор на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД Сливен, с приложено уведомление от Д. Р. П. – Н. на о. по п., от което се установява, че лицето Н. Б. Д., [ЕГН] се води на регистрационен учет в о. по п. и е с д. Ш. а. р.

Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б"а" от ЗДвП намира приложение във всички случаи, когато има данни за поведение на водача, неотговарящо на определения стандарт, независимо от техния източник. Съгласно чл. 171, т. 1, б"а" от ЗДвП за прилагането на мярката е достатъчно видимото установяване на психологическата негодност от лица без специални знания, което е и в съответствие с целта на закона - да се осигури безопасността на движението на всички участници. В разглеждания случай принудителната административна мярка е наложена въз основа на медицински документи, а именно уведомление от Д. Р. П. – Н. на о. по п., че лицето Н. Б. Д., [ЕГН] се води на регистрационен учет в о. по п. и е с д. Ш. а. р. Правилно спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ, защото за компетентния орган е достатъчно констатирането по надлежен ред на релевираното в нормата обстоятелство, което при условията на обвързана компетентност го задължава да наложи посочената принудителна административна мярка.

По делото е представен Амбулаторен лист за з. с. на водача от 20.05.2024 г., т. е. след издаване на заповедта, според който състоянието на Н. Б. Д. му позволява да бъде шофьор - категория "В". Но към момента на прилагане на принудителната административна мярка са били налице фактическите и правни основания по чл. 171, т. 1, б"а" от ЗДвП. Представения амбулаторен лист и показанията на разпитания по делото свидетел, не може да оборят приетите и установени фактически и правни основания на заповедта към момента на издаването й – 29.03.2024 г., както и са неотносими, тъй като в настоящото производство не се проверяват предпоставките за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Предмет на съдебен контрол са основанията по чл. 171, т. 1, б. "а" ЗДвП, които в случая са налице. Съдът не следва да обсъжда удостоверение за п. г. от 06.07.2024 г., тъй като същото е представено след приключване на съдебното дирене и даден ход на делото по същество.

Съгласно чл. 1, ал.1, т. 5 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания водачите, на които временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство по този ред, следва да преминат през психологическо изследване по реда и условията, определени в цитираната Наредба.

При психологическото изследване се прави оценка за състоянието на психологическите качества на изследваното лице и съответствието им с изискванията към съответната категория или професионална група. Както се посочи, с налагането на принудителна административна мярка временно се ограничава правото на управление на моторни превозни средства, с оглед да бъде установено по предвидения в закона ред налице ли са всички медицински или психологически изисквания за правоспособността на водача. Именно затова законодателят е предвидил срок за временното ограничение на правото на управление на МПС - до отпадане на основанието.

Принудителните административни мерки се прилагат с цел да се преустанови или предотврати посочено от законодателя противоправно поведение. Техният характер предполага бързина и внезапност при прилагането им, поради което е достатъчно установяването на относимите факти и подвеждането им към точното правно основание. Законодателят е дал правомощия на компетентните органи при видимо установяване на несъответствие с медицинските или психологически изисквания да отнемат свидетелство за управление на МПС.

Приложената ПАМ е съобразена и с постигане на целите на закона – осигуряване на безопасността на движението по пътищата, живота и здравето на участниците в него и преустановяване на административните нарушения, като съответства и на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Преценката за пропорционалността на мярката, в хипотеза като настоящата, следва пряко от закона и не разкрива житейски специфики, предполагащи поглед отвъд законодателното разрешение. Успоредно с това, от данните по делото не се установява засягане в степен надхвърляща необходимото за реализиране законовата цел, така, както повелява новелата на чл. 6 АПК. Съгласно константната практика на ВАС, дори да се приеме, възможността на жалбоподателя да се причинят вреди от невъзможността да управлява автомобил, то тези вреди не са нито значителни, нито труднопоправими (в под. см. напр. Определение № 6499 от 2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3787/2019 г., VII о., Определение № 10087 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7133/2019 г., VII о. и др.). В този смисъл следва да се посочи, че същите не са и несъразмерно отвъд необходимото за постигане законовата цел. Наличието на визираните в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "а" от ЗДвП предпоставки за издаване на оспорения административен акт обосновава извода, че същият съответства и на целта на закона, която е да се осигури безопасността на движението по пътищата. В този смисъл е Решение № 9114 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3366/2012 г., VII о.

Предвид изложеното и с оглед доказателствата приобщени към делото, съдът намира, че оспорената заповед съответства на изискванията за законосъобразност на чл. 146 от АПК, поради което подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли като неоснователна.

С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.

Във връзка с гореизложеното на основание чл.172, ал.2, предл. посл. от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Б. Д., [ЕГН] от [населено място], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0804-000095/29.03.2024 г., издадена от Началник РУ към ОДМВР Сливен, РУ – Сливен, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „а” от ЗДвП, на оспорващия е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до отпадане на основанието за това“, като неоснователна.

Решението е окончателно.