Разпореждане по дело №442/2024 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е образувано по жалба на „Център за бизнес и култура“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „[държава]“ № 3, представлявано от изпълнителния директор Т. К. Р., подадена чрез адвокат К. К. от САК, срещу Заповед № 1309/30.08.2024 г. на кмета на Община [област] за изземване на общински имот, представляващ масивна четириетажна административна сграда със застроена площ от 4372, 20 [жк], 80 кв.м, находяща се в [населено място], ул. „[държава]“ № 3.

Жалбата е редовна и допустима, поради което делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

При подаване на жалбата не е спазен редът по чл. 152, ал. 1 от АПК, поради което копие от преписката по случая следва да бъде изискано от административния орган.

Едновременно с жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта на основание чл. 166, ал. 4 от АПК (неправилно квалифицирано като искане за отмяна на допуснато от административния орган предварително изпълнение по чл. 60, ал. 5 от АПК). В искането се излагат доводи за липса на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК и за възможност предварителното изпълнение на акта да нанесе значителни и трудно поправими вреди на дружеството и на трети лица. Сочи се, че в сградата, предмет на заповедта за изземване, се помещават три учебни заведения, на които им предстои откриване на учебната година след седмица. Стотици деца и студенти, включително и чуждестранни такива, ще останат без класни стаи за първия си учебен ден и ще бъде нарушен за дълго време учебният процес. Твърди се, че дружеството отдава помещенията под наем и предварителното изпълнение на заповедта ще доведе до натрупване на значителни задължения за неустойки и обезщетения за вреди от предсрочното прекратяване на договорите за наем, които много трудно биха били възстановени.

За да се произнесе по искането за спиране, съдът съобрази следното : Спиране на изпълнението на административния акт е допустимо при наличието на следните кумулативно изискуеми предпоставки – административният акт да е обжалван своевременно и да не е осъществено изпълнението му. Безспорно е, че административният акт, чието предварително изпълнение се иска да бъде спряно, е обжалван в законоустановения срок пред съда от надлежна страна. Безспорно е и това, че той не е приведен в изпълнение с оглед на посочената в него дата за принудително изпълнение. Следователно искането за спиране на предварителното изпълнение е допустимо и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 4 от ЗОбС жалбата до съда не спира предварителното изпълнение на заповедта за изземване, освен ако съдът не разпореди друго. В тези случаи предварителното изпълнение се допуска не с изрично разпореждане на административния орган, а по силата на закона. Отбелязването в диспозитива, че обжалването на заповедта не спира изпълнението й, преповтаря нормата на чл. 65, ал. 4 от ЗОбС и няма характер на разпореждане за допускане на предварително изпълнение на акта на основание чл. 60, ал. 1 от АПК. С оглед на това искането за спиране на изпълнението следва да се разгледа по реда и при условията на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК.

Когато предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона, се презумират предпоставките на чл. 60, ал. 1 от АПК, а в тежест на оспорващия е да докаже липсата на тези предпоставки или възможността предварителното изпълнение да му причини значителни и трудно поправими вреди, които да са противопоставими на защитения от закона обществен интерес. В случая са налице достатъчно доказателства, които да обосноват настъпването на сериозни неблагоприятни последици за дружеството от предварителното изпълнение на заповедта. От приложените към жалбата писмени доказателства се установява, че „Център за бизнес и култура“ АД има сключен договор за наем на процесната сграда за срок от пет години, считано от 01.03.2020 г. Договорът е сключен с „Международен колеж“ ООД, което от своя страна е предоставило под наем част от помещенията съответно на „Висше училище по мениджмънт“ – [област], С. „Частна профилирана гимназия по туризъм и предприемачество Райко Цончев“ – [област] и С. „Частно основно училище Мария Монтесори“ – [област] за срок до 31.12.2024 г. Безспорно предварителното изпълнение на акта би довело до невъзможността оспорващото дружество да изпълни договорните си задължения и да осигури несмущаваното ползване на сградата от „Международен колеж“ ООД, а оттам и от трите учебни заведения непосредствено преди започване на учебната година. Това по своето естество и размер представлява значителна и трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, която не подлежи на последващо обезщетение при евентуална отмяна на обжалваната заповед. Действително евентуалните финансови загуби, които биха могли да настъпят от изземването на сградата, не представляват засягане на толкова значими по смисъла на чл. 60, ал. 1 от АПК права и интереси на оспорващото дружество, но самият факт, че няколко училища ще бъдат възпрепятствани да обезпечат нормалното протичане на образователния процес и упражняването на конституционно гарантираното право на образование на своите ученици и студенти (чл. 53, ал. 1 от Конституцията на [държава]) вече говори за наличието на друг противопоставим интерес, който по степен на важност е от категорията на защитените от законодателя обществени интереси. В чл. 3, ал. 2 от ЗПУО е предвидено, че образованието е национален приоритет, като съгласно чл. 2, ал. 4 от с.з. участниците в образователния процес и институциите си партнират с общините. Според чл. 8 от ЗВО висшето образование е предмет на националната политика на държавата, която следва да създава условия за неговото свободно развитие. При съобразяване на всички тези законови разпоредби съдът намира, че опасността от настъпване на значителни и трудно поправими вреди е доказана.

Изложеното налага извод, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 166, ал. 2, във вр. ал. 4 от АПК, обуславящи спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта.

Поради това искането по чл. 166, ал. 4 от АПК е основателно и следва да бъде уважено.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НАСРОЧВА производството по делото за 04.11.2024 г. от 14, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Препис от жалбата да се връчи на ответника – кмета на Община [област], който в 14-дневен срок от получаването му може да представи писмен отговор и да посочи доказателства.

УКАЗВА на ответника, че следва в 7-дневен срок от получаване на съобщението, да представи заверено копие на цялата административна преписка по случая.

УКАЗВА на ответника, на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, че в негова тежест е да установи съществуването на фактическите обстоятелства, посочени в оспорения административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

УКАЗВА на жалбоподателя, че в негова тежест е да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения в жалбата.

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед № 1309/30.08.2024 г. на кмета на Община [област] до приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която е спряно предварителното изпълнение на оспорената заповед, може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от получаване на съобщението до страните.

Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от него по реда на чл. 138 от АПК, във вр. чл. 137 от АПК.