Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I-25 състав, в
публично заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР А.
при секретаря И. Василева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16831 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, все предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).
Ищците М.Г., М.М. и Р.Г. – Д.Л.
твърдят, че на 21.04.2016 г. в гр. София е настъпило ПТП, причинено от водача
на л.а. „Тойота Корола“ с рег. № *******, който
поради движение с несъобразена с пътните условия скорост не е пропуснал
пресичащия на пешеходна пътека Н.Г., като го е ударил. Вследствие на процесното събитие Н.Г. е получил черепно-мозъчна травма и
счупване на костите на левия крак. Вследствие на усложнения в резултат от
причинените му травми в хода на лечението му той е починал, като ищците
твърдят, че е налице пряка връзка между причинените на пострадалия увреждания и
настъпването на смъртта му. Ищците твърдят, че са съответно съпруга и деца на Н.Г.,
както и че гражданската отговорност на водача на лекия автомобил към момента на
процесното ПТП е застрахована при ответника З. „А.“
АД. Поради това ищците искат ответникът да им заплати обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди вследствие на смъртта на техния съпруг
и баща в размер от по 200 000 лв. за всяка от тях, заедно със законната лихва
върху тези суми от 26.04.2016 г. до окончателното им изплащане. Претендират
разноски по делото.
Ответникът З. „А.“ АД оспорва исковете. Оспорва процесното събитие да е настъпило по описания от ищците
начин, както и то да е причинено от поведението на водача на л.а. „Тойота Корола“, съответно водачът няма вина за настъпването му.
Твърди, че починалият пешеходец Н.Г. не е пресякъл улицата, по която се е
движел лекият автомобил, на поставения в близост светофар, а е сторил това на
необозначено място, появявайки се внезапно на пътното платно и движейки се с
бърз ход, като при това към мястото, където е пресичал, видимостта е била
ограничена поради паркиран автомобил (малък бус). При
това положение водача на лекия автомобил не е разполагал с възможност да
избегне ПТП, въпреки движението си с по-ниска от позволената скорост.
Ответникът твърди и че пострадалият е можел да забележи приближаващия лек
автомобил и също да предотврати настъпването на ПТП. Ответникът оспорва и
наличието на причинна връзка между процесното събитие
и настъпването на смъртта на пострадалия, като посочва, че смъртта се дължи на
неадекватно и несъответстващо на добрата медицинска практика лечение, предприето
в УМБАЛСМ „Пирогов“, при което са счупени и ребрата на пострадалия (доколкото
той не е получил подобно нараняване при ПТП). При евентуалност ответникът
твърди, че с посоченото си по-горе поведение, като не се е съобразил с пътната
обстановка, пострадалият е допринесъл за настъпването на процесното
събитие, както и че пострадалият е допринесъл за тежестта на травматичните
увреждания, довели до смъртта му с оглед на конкретното му здравословно
състояние (без да уточнява какво е било това състояние). Ответникът оспорва и
за ищците да са настъпили неимуществени вреди в резултат от смъртта на Н.Г.,
като конкретно твърди по отношение на ищцата Р.Г. – Д.Л., че между нея и
починалия не е имало изключително близка емоционална връзка. Счита и че
размерът на претендираните обезщетения е завишен.
Възразява за това, че претенцията за лихва за забава върху претендираните
обезщетение е погасена по давност, както и че за част от периода такава лихва
не се дължи поради въведеното извънредно положение. Не оспорва обстоятелството,
че гражданката отговорност на водача на л.а. „Тойота Корола“
към момента на процесното ПТП е застрахована при
него. Претендира разноски.
Съдът, като все
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
Съгласно представената по делото присъда от 21.06.2019
г., постановена по ВНОХД № 1637/2018 г. на САС и потвърдена с решение от
11.05.2020 г. на ВКС по н.д. № 1037/2019 г., на основание чл. 300 ГПК и чл.
413, ал. 2 НПК се установява, че на 21.04.2016 г. в гр. София е настъпило ПТП,
причинено от водача на л.а. „Тойота Корола“ с рег. № *******,
която не е пропуснала пресичащия на пешеходна пътека Н.Г., като той е ударен от
автомобила и вследствие на това е починал. Както е посочено в присъдата, с
поведението си водача на лекия автомобила е нарушила задължението си при
приближаване към кръстовище да се движи с такава скорост, че при необходимост
да може да спре и да пропусне
участниците в движението, които имат предимство (чл. 47 ЗДвП), като в
случая предимство има именно пресичащия на пешеходна пътека пешеходец, който
трябва да бъде пропуснат от водача на автомобила (чл. 119, ал. 1 ЗДвП).
Следователно налице е противоправно
поведение на водача на лекия автомобил, което е осъществено виновно (с оглед на
презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а в случая вината на водача е установена и
съгласно присъдата на наказателния съд). Това поведение е довело до
настъпването на процесното ПТП, в резултат на което е
причинена смъртта на Н.Г..
От представеното удостоверение за наследници от
01.11.2016 г. се установява, че ищцата М.Г. е съпруга на починалия Н.Г., а
другите две ищци М.М. и Р.Г.-Д.Л. са негови дъщери.
Може да се приеме, че поначало преживяването на отрицателни емоции и психически
страдания, свързани със смъртта на близък човек, особено на съпруг и баща, се
предполага, тъй като това е естествена човешка реакция при подобно събитие,
когато е налице близка семейна връзка между лицата (именно поради това тези
лица са включени в кръга на лицата, имащи право на обезщетение съгласно ППВС №
4/1961 г., към което препраща и ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС). Това
предположение в случая се подкрепя и от свидетелските показания по делото.
Според показанията на свидетелите Я.М.и И.М.семейството
на починалия Н.Г. е било хармонично и сплотено, като Н.Г. е отделял много време
и внимание на дъщерите си – ищците М.М. и Р.Г. – Д.Л.,
докато те са живеели заедно (до около 2000 г.), включително заедно са
прекарвали почивките и ваканциите си, а след като вече не са живеели заедно, той
е продължил да има близки контакти с тях и да им помага при грижата за децата
им (неговите внуци). Същевременно Н.Г. е полагал и грижи и за съпругата си –
ищцата М.Г., като особено много се е грижел за нея и я е подкрепял в тежък за
нея момент, когато е била лекувана от онкологично заболяване, а след
възстановяването ѝ са планували да пътуват заедно. В показанията си
свидетелката И.М.посочва и че Н.Г. е подкрепял много дъщеря си ищцата Р.Г. – Д.Л.
в трудни за нея моменти – когато е загубила първото си дете, както и когато е
започвала свой собствен бизнес. Според свидетелката Я.М.ищците са преживели
много тежко смъртта на Н.Г., като не са се възстановили напълно от изживяното.
Свидетелката И.М.посочва и че ищцата Р.Г. – Д.Л. е изпитала огромна празнина от
загубата на баща си, както и че ищците непрекъснато говорят за него и след
смъртта му. От показанията на свидетелката К.В., която познава Н.Г. още преди
да се сключи брак с ищцата М.Г., а съответно има познанство с двамата след
това, също се потвърждава близостта в отношенията между Н.Г. и ищцата М.Г. през
време на брака им, като от показанията на свидетелката може да се приеме, че
връзката между двамата (и съответно брака им) е продължила повече от 40 години
до смъртта на Н.Г.. Показанията на свидетелката потвърждават и близките
отношения между Н.Г. и дъщерите му ищците М.М. и Р.Г.
– Д.Л.. Според свидетелката К.В. ищцата М.Г. много тежко е преживяла смъртта на
съпруга си, тъй като те са били неразделни, като мъката, която е изпитвала, е
продължила с месеци.
Посочените от свидетелите обстоятелства потвърждават
наличието на близка семейна и емоционална връзка между ищците и починалия Н.Г.,
която, както се посочи, е нормална за отношенията между съпрузи и между баща и
дъщери, които живеят в сплотено семейство. Тъгата, която са изпитвали и
продължават да изпитват ищците е естествен резултат от наличието на посочената
връзка и настъпването на смъртта на техния съпруг и баща, която при това е
внезапна. Следователно емоционалните последици за съпругата и дъщерите на
починалия Н.Г. в резултат от смъртта му могат да се определят като такива,
които не се различават от типичното емоционално състояние, в което изпада човек
при внезапна загуба на свой съпруг или баща.
В случая следва да се съобрази и това, че несъмнено
емоционалната връзка между ищцата М.Г. и починалия ѝ съпруг е по-силна,
като се има предвид, че те са живели заедно и са били неразделни (както сочи
свидетелката К.В.). Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че към
момента на настъпването на смъртта на Н.Г. той е бил на 73 години, а съпругата
му – ищцата М.Г. – на 72 години, като са били заедно (включително в брак)
повече от 40 години. Тази възраст и продължителността на съвместния им живот предполага
по-близка емоционална връзка между съпрузите, отколкото между бащата Н.Г. и дъщерите
му – ищците М.М. и Р.Г. – Д.Л.. В тази връзка следва
да се съобрази и обстоятелството, че ищцата М.Г. е живяла заедно с Н.Г. към
момента на настъпване на процесното събитие, докато
ищците М.М. и Р.Г. – Д.Л. имат самостоятелни
семейства и деца, съответно живели са отделно от починалия (както сочат
свидетелите). Въпреки че посочените обстоятелства предполагат по-голяма близост
в отношенията между ищцата М.Г. и починалия Н.Г., следва да се отчете и това,
че той е бил изключително активен и е имал близки контакти, като е подпомагал
дъщерите си ищците М.М. и Р.Г. – Д.Л. в живота и
работата им, включително и при отглеждането на децата им. Разбира се, трябва да
се има предвид и възрастта на пострадалия Н.Г., който към процесния
момент е на 73 години, т.е. в една по-напреднала възраст. Като се отчетат всички
тези обстоятелства, както и като се съобрази момента на настъпване на процесното събитие през 2016 г., а също така и
продължителността на настоящото производство, включително и междувременно
настъпилите инфлационни процеси, обезщетенията за причинените неимуществени
вреди от смъртта на Н.Г. следва да се определят в размер на 140 000 лв. за ищцата
М.Г. и на по 130 000 лв. за всяка от ищците М.М. и Р.Г.
– Д.Л..
Възраженията на ответника за това, че пострадалият Н.Г. е
допринесъл за настъпване на процесното ПТП, се
свеждат до твърдените от ответника обстоятелства за това, че Н.Г. като
пешеходец не е пресякъл улицата на обозначеното за това място, появил се е
внезапно на пътното платно и се е движел с бърз ход, като при това е пресичал
на място, където видимостта е ограничена, а освен това самият пешеходец е имал
възможност да възприеме автомобила и предотврати настъпването на ПТП. Трябва да
се посочи, че доколкото отговорността на водача на автомобила за настъпването
на процесното ПТП е установена с влязлата в сила
присъда на наказателния съд, соченото от ответника поведение на пострадалия,
дори и да е налице, не може да се разглежда като обстоятелство, което да
изключи отговорността на водача, а само като фактор, допринасящ за настъпването
на събитието.
Според присъдата на наказателния съд противоправността
на поведението на водача на автомобила при процесното
ПТП се състои в това, че не е пропуснала преминаващия по пешеходна пътека
пешеходец Н.Г. (нарушение на чл. 119, ал. 1 ЗДвП). Тъй като в тази част
присъдата е задължителна за гражданския съд съгласно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал.
2 НПК, по делото е установено, че Н.Г. е пресичал именно на пешеходна пътека,
т.е. на определеното за това място. Същевременно посочените в мотивите на
присъдата обстоятелства относно обозначаването на пешеходната пътека и
поведението на пешеходеца нямат задължителна сила за гражданския съд, тъй като
тези обстоятелства не са елемент от фактическия състав на деянието. Поради това
тези въпроси подлежат на самостоятелно изследване с оглед на събраните по
делото доказателства.
Според §6, т. 54 ЗДвП пешеходната пътека е част от
платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с
пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци, а на кръстовищата
пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за
движение. В случая, както според показанията на свидетелката С.С.-М., така и съгласно заключението на автотехническата
експертиза по делото, която е съобразила и данните от представения протокол за
оглед на местопроизшествието, лекият автомобил е ударил Н.Г. именно на
мисленото продължение на тротоара на ул. „Бузлуджа“ върху платното за движение
на бул. „Прага“ в гр. София, т.е. ударът е настъпил върху пешеходната пътека.
Противоречиви са обаче доказателствата относно това дали
пешеходната пътека е била обозначена с маркировка. Свидетелите очевидци на процесното ПТП С.С.-М. и О.И. не
сочат на място да е имало хоризонтална маркировка или пътни знаци, които да
обозначават наличието на пешеходна пътека. Такава маркировка и знаци не са
отбелязани нито в протокола за оглед на местопроизшествието и скицата към него,
нито в представената по делото схема за организацията на движението в този
участък, одобрена през 2009 г. (т.е. за нея може да се приеме, че отразява
действащата към процесното ПТП организация на
движението, като преустройството на този пътен участък е извършено през м.
09.2016 г., т.е. след процесното събитие, както сочи
вещото лице в заключението си). Същевременно обаче вещото лице посочва в
заключението си и при разпита си, че към момента на процесното
ПТП продълженията на тротоарите върху платното за движение на мястото са
обозначени с поставени в непрекъсната линия бели павета (към този момент
настилката е от павета), което е видно и от снимките към протокола за оглед.
Подобно обозначаване на пешеходните пътеки е срещана практика и има
информативно значение за участниците в движението, макар и да не представлява
обозначаване на пешеходна пътека с маркировка съгласно изискванията на закона,
тъй като според чл. 64, т. 3 ППЗДвП пешеходната
пътека се очертава или чрез широки непрекъснати линии (тип „зебра“), или чрез две
прекъснати линии напречно на оста на пътя (последното само на места, където
движението се регулира чрез светофари). Поради това в случая трябва да се
приеме, че пешеходната пътека на мястото не е била надлежно обозначена, т.е.
съгласно изискванията на закона липсва обозначена с пътна маркировка пешеходна
пътека и в този смисъл не е успешно направеното от ищците оспорване на
верността на съдържанието на представената по делото схема, издадена от
Столична община, за организацията на движението в района. Същевременно обаче
чрез очертаните с бели павета линии върху платното за движение е била налице ясна
индикация за това, че съществува пешеходна пътека по смисъла на закона, тъй
като така са били очертани продълженията на тротоара върху платното за движение.
Значението на обстоятелството дали пешеходната пътека,
върху която е настъпило процесното ПТП, е обозначена
с пътна маркировка, следва от нормата на чл. 119, ал. 5 ЗДвП, според която
в този случай при наличие на нарушение на правилата на ЗДвП от водача на
автомобила (каквото винаги ще е налице най-малко с оглед правилото за
предимство на пешеходеца, посочено по-горе – чл. 119, ал. 1 ЗДвП), пешеходецът
не се счита за съпричинител за настъпване на
съответното произшествие. Това от своя страна би довело до неоснователност на
възраженията на ответника относно поведението на пострадалия. Правилото на чл.
119, ал. 5 ЗДвП обаче е прието с изменение на закона от 2017 г. (обн. ДВ, бр. 9/2017 г.) и е в сила от 26.01.2017 г., поради
което е неприложимо към процесното ПТП, което е
настъпило през 2016 г. Поради това в случая поведението на пострадалия трябва
да бъде изследвано, независимо от обстоятелството дали пешеходната пътека е
била надлежно обозначена с пътна маркировка.
Единствената информация по делото за поведението на
пострадалия Н.Г. при конкретната обстановка, при която е настъпило ПТП, следва
от показанията на свидетелите очевидци С.С.-М. и О.И..
Тези показания обаче са противоречиви, а освен това доколкото свидетелката О.И.
е водачът на лекия автомобил, която е причинила процесното
ПТП, за което е и осъдена с влязла в сила присъда, нейните показания следва да
бъдат преценявани с оглед на другите доказателства по делото съгласно
изискването на чл. 172 ГПК. От една страна свидетелката С.С.-М.
посочва, че не помни на мястото да е имало паркирани автомобили или да са се
движили други автомобили, докато свидетелката О.И. заявява, че най-дясната
пътна лента (по посока на движението ѝ, която е от страната, от която
пешеходецът е започнал пресичането на улицата) е бил заета от паркирани
автомобили, макар и да не уточнява точно как са били разположени спрямо
пешеходната пътека. Свидетелката И. също така заявява, че в средната лента за
движение (от общо три в посоката ѝ на движение) са се движили други
автомобили, като непосредствено до нея и малко пред нея се е движел микробус,
който е пречил на видимостта ѝ (свидетелката се е движела с автомобила си
в най-лявата лента). Също така свидетелката С.-М. няма непосредствени
възприятия за поведението на пострадалия пешеходец от момента на стъпването му
на платното за движение до настъпването на ПТП. Единствено в показанията на
свидетелката И. се съдържа информация за това, че Н.Г. е тичал бързо, докато е
пресичал улицата.
Трябва да се посочи, че информацията за това, че
пострадалият е тичал бързо, не се потвърждава от другите доказателства по
делото. Вещото лице по техническата експертиза, който е дал няколко варианта за
движението на пешеходеца в заключението си, посочва, че ако се възприеме
ситуацията, описана от свидетелката О.И., включваща паркирано превозно
средство, което ограничава видимостта към началото на пешеходната пътека,
движещ се пред автомобила, управляван от свидетелката, и в съседната лента
микробус (който при това според вещото лице не е ограничавал възможността на
свидетелката да възприеме пешеходците на тротоара, ако няма други пречки за
това) и се приеме, че пешеходецът е пресичал, тичайки бързо, ударът между лекия
автомобил и пешеходеца би бил непредотвратим. Това положение обаче би
означавало, че свидетелката не е могла да предотврати настъпването на ПТП,
поради което и не би отговаряла за последиците от това, което е в противоречие
с установеното с присъдата на наказателния съд. Поради това не може да се
възприеме вариантът на ситуацията на настъпване на процесното
ПТП и съответно на поведение на пострадалия, описани от свидетелката О.И..
Според заключението на вещото лице при всички други
варианти на движение на пешеходеца и дори при ограничаване на видимостта от
паркирани и други движещи се превозни средства, водачът на лекия автомобил е
можела своевременно да възприеме движението на пешеходеца и да спре, за да
избегне удара с него. Поради това в случая следва да се съобрази както липсата
на категорични доказателства за това, че пострадалият Н.Г. е пресичал, като е
тичал бързо през улицата, още повече и предвид възрастта му от 73 години, така
и липсата на категорични данни за наличието и разположението на други превозни
средства, паркирани и ограничаващи видимостта към тротоара, където се е намирал
пешеходецът. Също така трябва да се съобрази и обстоятелството, че дори и в
съседната лента за движение до лекия автомобил и малко пред него да се е движел
микробус (както сочи свидетелката О.И.), този микробус, който при това е бил
по-близо до пешеходеца, е успял своевременно да намали скоростта си на движение
и да пропусне пешеходеца. Като се вземе предвид и това, че в близост до
пешеходната пътека се намира и спирка на градския транспорт, както и че
пешеходната пътека е била очертана върху платното за движение, макар и не
съгласно изискванията на закона, които обстоятелства изискват повишено внимание
от страна на водачите на превозни средства за пресичащи пешеходци (както сочи и
вещото лице), трябва да се приеме, че каквото е и да е било поведението на
пешеходеца, то не е било от естество да допринесе за настъпването на процесното ПТП, като за водача на лекия автомобил е било
напълно възможно да го избегне при полагане на дължимата според случая грижа.
Поради това неоснователно е възражението на ответника, че с поведението си
пострадалият Н.Г. е допринесъл за настъпването на процесното
ПТП.
Неоснователно е и възражението на ответника за това, че
здравословното състояние на пострадалия Н.Г. е фактор, който е допринесъл за
настъпването на смъртта му. На първо място, наличието на пряка причинна връзка
между телесните увреждания, получени от Н.Г. от процесното
ПТП, и настъпването на смъртта му, е установена с оглед постановената присъда
на наказателния съд. От друга страна конкретното здравословно състояние на
лицето не може да бъде разглеждано като съпричиняващ
фактор, тъй като значението на конкретните претърпени вреди не се разглежда
абстрактно, а следва да се преценява от гледна точка на конкретното лице, на което
те са причинени (включително с оглед на конкретното му към този момент
здравословно състояние), и съответно да се съобразят неблагоприятни последици
за това конкретно лице.
По делото е безспорно, като това се установява и от
посоченото в констативния протокол за ПТП, че гражданската отговорност на
водача на л.а. „Тойота Корола“, която е причинила процесното ПТП, към момента на събитието е застрахована при
ответника З. „А.“ АД. Поради това предявените искове за обезщетения за
неимуществени вреди следва да се уважат за сумите от 140 000 лв. по отношение
на ищцата М.Г. и от по 130 000 лв. по отношение на ищците М.М.
и Р.Г. – Д.Л..
Съгласно чл. 223, ал. 2, изр. 1 КЗ (отм.) ответникът,
като застраховател на гражданската отговорност на водача, причинил процесното ПТП, отговаря и за лихвите за забава, за които
отговаря застрахованият водач. Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД при непозволено
увреждане лицето, причинило увреждането, е в забава и без покана, т.е. от
момента на настъпването на вредите. Следователно от този момент той дължи и
законната лихва за забава върху сумата на обезщетението за вреди (чл. 86, ал. 1 ЗЗД), поради което застрахователят на гражданската отговорност на това лице също
следва да заплати тази лихва от датата на застрахователното събитие.
В случая застрахователното събитие е настъпило на 21.04.2016
г., поради което поначало от този момент е дължимо и застрахователно
обезщетение в размер на лихвите за забава върху дължимото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди. Тъй като вземането за лихва за забава се
погасява с тригодишна давност (чл. 111, б. „в“ ЗЗД) основателно е възражението
на ответника за погасяване по давност на част от претенцията за лихва за
забава, която обхваща периода 21.04.2016 г. – 22.12.2016 г., поради което
ответникът следва да заплати и дължимата лихва за забава върху обезщетенията за
неимуществени вреди, считано от 23.12.2016 г. С оглед на направеното от
ответника възражение за недължимост на лихва за
забава по време на периода на действие на въведеното в страната извънредно
положение, следва да се посочи, че тази лихва се определя в съдебното решение
само с оглед на началния момент, от който се начислява, а точният ѝ
размер се определя при изплащането на сумата (ако това е необходимо да стане
чрез принудително изпълнение – от съдебния изпълнител), като се съобразят
всички действащи законови изисквания относно размера на лихвата и времето, през
което тя се начислява.
По разноските:
Ищците не са направили разноски по делото, поради което
такива не следва да им бъдат присъждани. Видно от приложения договор за правна
защита и съдействие ищците не са заплатили на адвоката си по делото
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗА, поради което
съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да заплати на адвоката на ищците възнаграждение
в размер общо на 10 800 лв. (с включен ДДС), което е съответно на
уважената част от исковете. На ответника също следва да се присъдят разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съответни на отхвърлената част от исковете, които
възлизат общо на 575 лв., като всеки от ищците следва да заплати по 1/3 от
посочената сума или по 192 лв. Тъй като ищците са освободени от заплащане на
държавна такса и разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6 вр. с ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на
съда общо сумата 16 100 лв., представляваща дължимата от ищците такса
(16 000 лв.) и разноски за експертиза (100 лв.), съответно на уважената
част от исковете.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) на М.Р.Г., ЕГН **********, съдебен
адрес ***, сумата 140 000 лв.
(сто и четиридесет хиляди лева), както и
на всяка една от М.Н.М., ЕГН ********** и
Р.Н.Г. – Д.Л., ЕГН **********, и двете със съдебен адрес ***, сумата от по 130 000 лв. (сто и
тридесет хиляди лева), които суми представляват обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на Н.Г., причинена от ПТП, настъпило на 21.04.2016 г. в гр.
София в резултат от поведението на водача на л.а. „Тойота Корола“
с рег. № *******, заедно със законната лихва върху посочените суми от 23.12.2016
г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете до пълните предявени размери от по 200 000 лв., както и
претенциите за законна лихва за забава за периода 21.04.2016 г. – 22.12.2016 г.
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Адвокатско
дружество „К.И.и Я.Н.“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление *** на основание чл. 38, ал.
2 ЗА сумата 10 800 лв. (с
включен ДДС) (десет хиляди и осемстотин лева) – разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА всяка една
от М.Р.Г., ЕГН **********, М.Н.М., ЕГН ********** и Р.Н.Г.
– Д.Л., ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***, да заплати на „Застрахователно акционерно
дружество Армеец“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** сумата
от по 192 лв. (сто деветдесет и два лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата 16 100 лв. (шестнадесет хиляди и
сто лева) – разноски по делото за държавна такса (16 000 лв.) и за съдебна
експертиза (100 лв.).
Решението може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: