Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……………./………………..201 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,IX - ти състав,
в публично съдебно заседание, проведено на двадесети
септември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА
ХРИСТОВА
При участието на секретаря Доника Христова
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2334 по описа за 2017 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК
Образувано
е по предявен от Т.П.Ш. с ЕГН ********** *** , представляван от адвокат Н.Т. от
ВАК против Д.П.П. с ЕГН ********** *** ,
представляван от адв. М. Б. от ВАК установителен иск с правно основание чл. 422
за съществуване на две вземания, за които са издадени :
1.
Заповед с правно основание чл. 417 от ГПК № 6384 от 10.08.2017 г. за сумата от
21 803 евро по договор за заем от 03.08.2014 г. , което вземане е
обезпечено с договорна ипотека, обективирана в нот. акт № 176, том I, рег. № 2126, дело 176/2004 г. на нотариус
№ 213 НК, ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението
08.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането и сторените по делото
разноски в размер на 2023 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
2.
Заповед с правно основание чл. 417 от ГПК № 6350 от 09.08.2017 г. за сумата от
28 197 евро по договор за заем от 31.08.2007 г. , което вземане е обезпечено с
договорна ипотека, обективирана в нот. акт № 145, том I, н. дело 145/2007 г. , ведно със
законна лихва от датата на депозиране на заявлението 08.08.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането и сторените по делото разноски в размер на
2463 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК.
Ищецът в исковата молба
излага, че е молител в
заповедни производства по ч. гр.дело № 11447 и по ч. гр.дело № 11448/2017
година, по които в негова полза са издадени изпълнителни листи за парични
вземания, основани на нотариални актове за учредени договорни ипотеки,
обезпечаващи предоставени парични заеми.Излага, че след образуване на
изпълнителните производства и изпратени покани за доброволно изпълнение,
ответникът, чрез свой процесуален представител е оспорил вземанията, което е
породило правния интерес от предявяване на искове за установяване на вземанията.
Посочва, че макар да произтичат от различни право пораждащи факти, тези вземания
имат сходни фактически предпоставки, а по тях са налице и частични плащания.
Поради това ищецът заявява, че извършва избор по чл. 131 ЗЗД и предявяваме
исковете си като съединени в едно общо производство, предвид наличието на
предпоставките на чл.210 ГПК. Посочва, че по частичните плащания, ответникът не
е заявил кое свое задължение погасява.
Основава претенциите си на следните фактически твърдения:
На 03.08.2004 г. ищецът предоставя на ответника паричен
заем в размер на 21 803 евро. Към датата на сделката ответникът е бил в
граждански брак. За обезпечаване на дадената в заем сума е учредена първа по
ред договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на ответника. Ипотеката
е обективирана в с нот.акт № 176 том I нот.дело № 176 от 03.08.2004 г.
на Нотариус Георги Икономов, който
акт е вписан в Служба по вписвания Варна като акт № 5 том IV дело № 12358/2004
г. Преди изтичане на първите десет години от срока на действие на вписването,
ищецът подновил вписването с акт № 55 том IV вх.рег. №
5614/24.03.2014 година на Служба по вписвания Варна. За
това вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и издаден
изпълнителен лист в производството по частно гр.дело № 11447/2017
година по описа на Районен съд Варна.
На 31.08.2007 г. ищецът предоставил на ответника допълнително
в заем парична сума в размер на още 28 197 евро, срещу задължението на
заемателя да върне своевременно и тази дадена в заем сума. За обезпечаване на
втората дадена в заем сума, върху
недвижимия имот собственост на ответника била учредена втора по ред договорна ипотека с нот.акт №
145 том I нот.дело № 145 от 31.08.2007 г.а на Нотариус Георги Икономов, който
акт е вписан в Служба по вписвания Варна като акт № 146 том IV дело №
19808/2007 г. В началото на 2018 г., преди изтичане на десетгодишния срок на
действие на вписването, подновил вписването с акт № 269
том V вх.рег.№ 6374/22.03.2017 г. За това вземане била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист в производството по частно
гр.дело № 11448/2017 година по описа на Районен съд Варна.
Ищецът пояснява, че двата заема бяха по естеството тези
два заема били продължение на по-рано дадени в заем на ответника парични
средства, частично погасени чрез негови плащания. По тези два случая, ищецът
решил да обезпечи вземанията си. Относно начинът на плащане, ищецът излага, че
по договорите за заем било уговорено плащане на части, на равни месечни вноски.
Съгласно условията на договорите, възпроизведени в съществената си част и в
договорните ипотеки, при неиздължаване на сумите на падежа на задълженията
същите ставали лихвоносни, като след
датата на падежа върху неизплатената част от сумите се дължи законната лихва.
Ищецът твърди, че ответникът се оправдавал със свои
финансови трудности и не плащал редовно според уговорените в договора падежи.
Плащал малки суми, без да посочва кое от двете задължения изплаща - за главници
или за натрупани лихви за забава и в коя част погасява. Поради това ищецът посочва, че
ще ползва от привилегията на чл. 131 от ЗЗД и като кредитор заявява, че приема
до сега извършените плащания като
погасяващи пропорционално единствено и само задълженията за лихви след датите
на падежа на всяко едно от двете вземания, както следва:
Първоначално от
04.08.2005 г. лихвите по вземането от 2004 г. а след 01.09.2008 г.
пропорционално за двете групи лихви съобразно размера им, а единствено и само
ако плащанията погасяват изцяло натрупаните лихви в определен момент, то само
за сумата над този размер признава, че
погасява частично главницата по първия заем.
Признава
още, че последните две плащания от 07.06.2017 г. и от 27.07.2017 г, представляват
частични погасявания на главниците по двата договора, като първото плащане на
основание чл.131 ЗЗД приема, че е плащане по първия
договор за заем от 2004 г., а второто плащане е такова по втория договор за
заем от 2007 г. Счита, че тези плащания са признания за вземанията и моли,
съдът да постанови решение, с
което да бъде прието за установено между страните, че ответникът дължи -
парична сума в размер на 21 803 евро, по силата на договор за заем съобразно
договорна ипотека от 03.08.2004 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението в заповедното производство по гр.дело №
11447/2017 година по описа на ВРС, и парична сума в размер на 28 197 евро, по
силата на договор за заем съобразно договорна ипотека от 31.08.2007 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в
заповедното производство по гр.дело № 11448/2017 година по описа на ВРС.
Датата на депозиране на заявленията е 09.08.2017 г. Претендира
за осъждане и относно направените в настоящото производство разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор
от ответника Д.П. И., чрез неговия пълномощник адв. М. Б.. Ответникът
оспорва по
основание и размер предявените искове и моли да бъдат изцяло отхвърлени като
неоснователни. Навежда следните възраждания: Правопогасяващо възражение, за
извършване на плащания, започнали през 2004 г. и продължаващи през всички
изминали години до м. юли 2017г. Представя банкови извлечения от извършвани
периодично преводи на името на ищеца. Твърди, че през този период е изплатил
по-голямата част от задълженията. Твърди, че част от задълженията са изплатени
лично „на ръка“ на ищеца и предвид близките отношения между страните, разписки
не са съставяни., разписки за върнатите суми не са подписвани. За остатъка от
неплатените суми прави друго правопогасяващо възражение – възражение за изтекла
погасителна давност, по смисъла на чл. 110 ЗЗД, Конкретно:
Първото вземане в размер на 21 803 евро, произтичащо от
договор за заем, обективиран в нотариален акт № 176/ 03.08.2004г. е
със срок на изплащане до една година, на равни месечни вноски. Или
едногодишният срок в който ответникът е следвало най-късно да върне заетата
сума е изтекъл на 03.08.2005г. След тази дата настъпва изискуемостта на вземането и
започва да тече 5 -годишният давностен срок в който кредитора би следвало да го
предяви за да не бъде то погасено по давност. Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение е подадено на 08.08.2017г., т.е. далеч след изтичане на пет годишният давностен
срок.
Второто вземане в размер на 28 197 евро, произтичащо от
договор за заем, обективиран в нотариален акт № 145/31.08.2007г., е
със срок на изплащане също до една година, на равни месечни вноски. Така
едногодишният срок в който ответникът е следвало да върне заетата сума е
изтекъл на 31.08.2008г. След тази дата и настъпилата изискуемост, започва да тече
5 - годишният давностен срок в който кредитора би следвало да предяви вземането
си за да не бъде то погасено по давност. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение е подадено на 08.08.2017г., т.е. далеч след изтичане на пет годишният давностен
срок.
Според
пр. представителна ответника, предвид разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД погасяване
по давност на главното задължение, се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, в случая претендираните лихви.
Относно твърдението на ищеца, че две
частични плащания представляват
признание на дълга, т.е. прекъсване на
давността по смисъла на чл.116, б „а" ЗЗД, процесуалния представител на
ответника счита, че частично плащане на дълга чрез определена сума, сам по себе
си не съставлява признание по смисъла на чл.116 б „а" ЗЗД относно
непогасената част от дълга, т.к. липсва формирана воля от длъжника относно тази
част от вземането на кредитора.
Признаването на част от дълга не
означава изразена воля на длъжника, че признава съществуването и на остатъка от
задължението, поради което признаване чрез частично плащане не се разпростира
върху останалата част от дълга. Сочи решение № 255/26.03.2013г. по т.д. №
145/2012г., 2-ро т.о.ВКС /постановено по реда на чл.290 ГПК/, в което се
приема, че плащането за определен период от съществуването на облигационното
правоотношение не представлява признание по смисъла на чл. 116 б"а" ЗЗД за дължимостта му и за останалите периоди - предхождащи или следващи
периода на платеното повтарящо се задължение. Защото когато има дълг и
длъжникът плаща част от него, неговата воля за плащане и признанието за
съществуването на дълга е само до размера на платеното и не се разпростира
върху останалата неплатена част от дълга. В този случай длъжникът не само, че
не прави признание за останалата неплатена част, но той може и да оспори, че
дългът в тази му част не съществува или, че макар да е съществувал вече е
погасен чрез плащане или чрез някой друг от способите за погасяване на
задължението.
Оспорва се твърдението на ищцовата
страна, че следва да се прилага чл. 131 от ЗЗД, тъй като не е налице хипотезата
на задължения с право на избор. Според пр. представител на ответника приложима
е разпоредбата на чл.76, ал.1 от ЗЗД относно поредността на погасяване на
задълженията. Нормата предвижда право на избор на длъжника да посочи кое
задължение погасява при наличието на няколко еднородни задължения към един и
същ кредитор единствено в случай, че изпълнението не е достатъчно за покриване
на всички задължения. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за
него задължение. В тази връзка се твърди, че с извършените периодични плащания
са погасени вземанията в поредността, установена в посочения текст, а
неплатените суми, доколкото има такива са погасени по давност.
Съдът след като се запозна със събраните по
делото писмени доказателства, фактите които се установяват с тях и относимостта
им към материално правните норми, регламентиращи процесните отношения, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
На 09.08.2017 г. ищецът е подал пред
Варненски районен съд две заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК. Образувани са две частни граждански производства съответно с номера
11447/2017 г. и 11448/2017 г.
По ч.гр.д № 11227/17
г. ищецът е
поискал издаване на заповед за сумата от 21 803 евро, ведно със законна
лихва, считано от 03.08.2005 г. до окончателното изплащане на задължението.
Посочил е, че вземането произтича от
договор за заем от 03.08.2004 г. , обезпечен с договорна ипотека.
Посочил е, че договорната ипотека е обективирана в нот. акт № 176/2004 на
нотариус Георги Икономов. Посочил е още, че ипотеката е вписана на 03.08.2004
г., с подновено вписване на 25.03.2014 г. Претендирал е разноски в
производството в размер на 2023 лева. Претендирал е за издаване на изпълнителен
лист. С разпореждане № 37 155 от 10.08.2017 г. 46 – ти състав на ВРС е
разпоредил да се издаде заповед за незабавно изпълнение, за сумата от
21 803 евро, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
08.08.2017 г. и за сумата от 2023 лева, представляваща разноски в
производството. Съдът е оставил без уважение претенцията за присъждане на
законна лихва за периода от 03.08.2005
г. до 07.08.2017 г. Издадена е заповед № 6384 от 10.08.2017 г. След извършване на отбелязване за издаден
изпълнителен лист върху оригинала на договорната ипотека е връчена покана за
доброволно изпълнение на длъжника.
Последвало
е възражение, в което длъжникът по заповедта, чрез пр. представител е посочил,
че е изплатил задължението и при предявяване на установителен иск ще представи
доказателства и претендира адвокатско възнаграждение.
В
срок, ищецът в настоящото производство е предявил настоящия иск.
По ч.гр.д № 11228/17 г.
ищецът е поискал издаване на заповед за сумата от 28 197 евро, ведно със
законна лихва, считано от 31.08.2007 г. до окончателното изплащане на
задължението. Посочил е, че вземането произтича от договор за заем от 31.08.2007 г. , обезпечен
с договорна ипотека. Посочил е, че договорната ипотека е обективирана в нот.
акт № 145/2007 на нотариус Георги Икономов. Посочил е още, че ипотеката е
вписана на 03.09.2007 г., с подновено вписване на 22.03.2017 г. Претендирал е
разноски в производството в размер на 2023 лева. Претендирал е за издаване на
изпълнителен лист. С разпореждане № 36 837 от 09.08.2017 г. 31 – ви състав на
ВРС е разпоредил да се издаде заповед за незабавно изпълнение, за сумата от 28
127 евро, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 08.08.2017 г. и
за сумата от 2 463 лева, представляваща разноски в производството. Издадена е
заповед № 6350 от 09.08.2017 г. След
извършване на отбелязване за издаден изпълнителен лист върху оригинала на
договорната ипотека е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника.
Последвало
е възражение, в което длъжникът по заповедта, чрез пр. представител е посочил,
че е изплатил задължението и при предявяване на установителен иск ще представи
доказателства и претендира адвокатско възнаграждение.
В
срок, ищецът в настоящото производство е предявил настоящия иск.
С
писмения отговор, ответникът е представил доказателства за плащане, които в
последствие е допълнил възоснова на издадените от съда удостоверения.
Представените документи, доказващи плащания не са оспорени от ищеца. Поради
липсата на специални знания в съда и по
изрично искане на страните са допуснати две ССч.Е, основна и повторна, чиито
заключения съвпадат. Съдът кредитира и двете експертизи, но като по подробна,
следва да възпроизведе в съдебния акт заключението на вещото лице Н.М..
От
представените от ответника документи,
които не са оспорени от ищца и са събрани като писмени доказателства, се
установява, че в периода от
31.03.2005 г. до 27.07.2017 г., ответникът е извършвал
преводи по сметката на ищеца в общ размер
на 31 444.50 евро.
За
периода от 03.08.2004 г. до 03.08.2015 г. , представляващ срока за връщане на заетата сума по договора за
сумата от 21
803.00 евро, ответникът е извършил едно
плащане в размер на 150 евро.
Следователно към датата на изтичане на срока на договора за заем 04.08.2005 г. главницата е останала в размер
на 21 653.00 евро. След тази дата влиза в сила договореното, че тази главница
се олихвява със законната лихва за времето на просрочие. Законната лихва за
просрочени задължения във валута се формира от тримесечният Либор за
съответният вид валута увеличен с 10 пункта в периода от 08.04.1994 г. до
29.05.2012 г. съгласно нормативни постановления на Министерският съвет.
След 29.05.2012 г. законната лихва за
просрочени задължения в евро се формира от лихвеният процент прилаган от
Европейската централна банка по основните операции в сила от 01.07. на текущата
година увеличен с 10 пункта в периода от 01.07.2012 г. до 09.08.2017 г.
съгласно нормативни постановления на Министерският съвет. Общият размер на
лихвата е 1657.26 евро.
За периода 31.08.2007 г. до 31.08.2008 г. ,
представляващ срока за връщане на
заетата сума по договора за сумата от 28 197.00 евро, ответникът е извършил три плащания в общ
размер на 2331 евро.
Спорно между страните е дали тези плащания се
отнасят до погасяване на задължението по
първия договор или по втория.Според ищеца, приложима е разпоредбата на чл. 131
от ЗЗД, а според ответника чл. 76 от ЗЗД. Съдът след като съобрази
систематичното място на двете разпоредби в ЗЗД и правната природа на
алтернативните престации, намира, е приложима е разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 131 от ЗЗД има предвид задължение, което възниква като алтернатива, а не две
еднородни задължения произтичащи от два отделни юридически факта. При сключване
на всеки един от двата договора, длъжникът се е задължил да върне родово
заместима вещ – пари в определена валута. Т.е. задължението е възникнало за
тази вещ и за нищо друго, затова нито длъжника, нито кредитора са имали право
на избор, което да упражняват. Кредиторът не разполага с правото да определя с
кое плащане, кой дълг се погасява. С такова право разполага само длъжника. В
настоящия случай длъжникът, който има към едно и също лице две еднородни
задължения не е упражнил това право. Пред съда не е представено заявление
изходящо от длъжника в този смисъл. Затова, съдът приема, че при наличието на
две обременителни задължения е погасено най-старото, а старото е
задължението по договора от 03.08.2004 г.
Спорно
между страните е още, извършените плащания коя от дължимите суми са погасявали
и в каква поредност.
Относно
поредността: Отговор на този въпрос се съдържа в разпоредбата на чл. 76,
ал.2 от ЗЗД. Когато изпълнението не е
достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Приложимото
материално право към конкретните факти, води до извода, че първото плащане от
150 евро се отнася до главницата по договора от 03.08.2004 г. /защото пращането
е извършено в срока/, а останалите плащания са погасявали задълженията по същия
договор в установената от закона поредност – разноски, лихва, главница върху
остатъка от главницата в размер на 21 653.00 евро.
За периода от
датата на падежа 03.08.2005 г. до датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед и изпълнителен лист,
дължимата лихва този договор, върху невърнатата в срок главница 21 653. 00
евро е в общ размер на 1657.26 евро.
Съобразно приложимото материално право, вещото лице
посочва, че следващите плащания, извършени съответно на 17.01.2008 г. сумата от
531.00 евро, на 16.06.2008 г. сумата от 700 евро и на 09.07.2008 г. сумата от
1 100 евро, са намалили главницата на задължението по договора от
03.08.2004 г. , като следва: на
17.01.2008 г. - 21 122.00 евро, на
16.06.2008 г. – 20 422.00 евро и на
09.07.2008 г. – 19 322.00 евро.
На 31.08.2008
г. настъпва изискуемостта на главницата
по втория договор, този за сумата от 28 197.00 евро. След тази
заемополучателя става задължен за лихва в размер на законната за времето на
просрочие. Съгласно
остатъка на главницата по първият кредит в размер на 19 322.00 евро, общият
размер на двете главници към 04.09.2008 г. е 47 519.00 евро, като след тази
дата влиза в сила договореното, че тези главници се олихвяват със законната
лихва за времето на просрочие.
Експертизата
е изследвала всички направени парични преводи по дати от съответните финансови
институции. Установено с писмени доказателства е, че в периода от 31.03.2005 г. до 27.07.2017 г.,общия размерна
преведените парични средства е 31 444.50 евро.
Съобразно
посочения по-горе алгоритъм на погасяване на задълженията, вещото лице в
заключението е посочило, че ако
всяко плащане намалява първо главницата - 47 519.00 евро, т. е.
формиралият се общ размер на същата към 04.09.2008 г. и след това начислената
законна лихва, общият остатъчен размер към 09.08.2017 г. е 18 555.50 евро, а на
формиралата се законната лихва общият размер е 44 524.94 евро. Общия размер на
задълженията е 63 080.44 евро.
По отделно за взетата в заем сума -
главница в размер на 21 803.00 евро на 03.08.2004 г. по време на срока на
договореното едногодишно връщане на същата има направена само една вноска на
31.03.2005 г. в размер на 150.00 евро. Предвид това към датата на изтичане на
договора за заем 04.08.2005 г. главницата касаеща заемните средства е в размер
на 21 653.00 евро. След тази дата влиза в сила договореното, че тази главница
се олихвява със законната лихва за времето на просрочие.
За взетата в
заем сума - главница в размер на 28 197.00 евро на 31.08.2007 г. по време на
срока на договореното едногодишно връщане на същата има направени три вноски в
размер на: 531.00 евро на 17.01.2008 г. 700.00 евро на 16.06.2008 г. 1 100.00
евро на 09.07.2008 г. Съгласно
това към всяка една от тези три дати средствата които постъпват предвид
поставеният вариант на задачата, би следвало да намаляват формиралата се
законна лихва по договора за заем от 03.08.2004 г., който към 04.08.2005 г. е в
размер на 7 291.11 евро и съгласно трите превода към съответните дати, неговият
размер се променя, както следва: 7291.11 - 531.00 евро на 17.01.2008 г.= 6760.11 евро 8 087.07 - 700.00 евро на
16.06.2008 г.= 7 387.07 евро 7 657.02
- 1 100.00 евро на 09.07.2008 г. = 6 557.02 евро. Към 31.08.2008 г. изтича
едногодишният срок за възтановяване на главницата по вторият кредит в размер на
28 197.00.00 евро. След тази дата влиза в сила договореното, че тази главница
се олихвява със законната лихва за времето на просрочие. Съгласно остатъка на
главницата по първият кредит в размер на 21 653.00 евро, общият размер на двете
главници към 04.09.2008 г. е 49 850.00 евро, като след тази дата влиза в сила
договореното, че тези главници се олихвяват със законната лихва за времето на
просрочие. Вещото лице приема, че ако всяко плащане намалява първо лихвата - 7
451.09 евро, т. е. формиралият се общ размер на същата към 04.09.2008 г. и след
това главницата, общият остатъчен размер на законната лихва към 09.08.2017 г. е
26 160.12 евро, а на формиралата се в общ размер главница е 49 850.00 евро„.
Общият размер на задължението е 76 010.12 евро.
В заключение
вещото лице, обобщава два варианта:
1./ ако всяко плащане намалява първо
главницата и след това начислената законна лихва, общият остатъчен размер
на главницата към 09.08.2017 г. е 18 555.50 евро, а на формиралата се
законната лихва общият размер е 44 524.94 евро, които задължения са в общ
размер на 63 080.44 евро.
2./ ако всяко
плащане намалява първо лихвата и след това главницата, общият остатъчен размер
на законната лихва към 09.08.2017 г. е 26 160.12 евро, а на формиралата се в общ размер
главница е 49 850.00 евро, които задължения са в общ размер на 76 010.12 евро.
Съдът
приема, че плащанията извършени от ответника са покривали първо вземанията по
договора от 03.08.2004 г., сумата от 150 евро е покрила част от главницата, а
всички останали плащания, които са след срока на договора, първо са покривали
лихвата по този договор, а после и главницата по същия.
След
погасяване на части от главницата в срока на договора от 03.08.2004 г. и на лихва и главница след падежа, до
окончателното изплащане на задължението по първия
договор /скл. на 03.08.2004 г./ и
частично от втория /скл. на 31.08.2007г./, е останала само неплатена
главница по втория договор в размер на 18 550 евро и
съответната лихва, която обаче не е предмет на настоящия иск. В заповедното
производство по гр.д. № 11 447 и № 11 448 по опис на ВРС за 2017 г.
предмет на заповедното производство съответно са само главниците по договора и
законната лихва, смитано от 08.08.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението.
От
гореизложеното следва, че претенцията на ищеца по отношение на сумата присъдена
в заповедното производство по ч. гр.д. № 11 447 по опис на ВРС за 2017 г.
е неоснователна. Ответникът не дължи сумата от 21 803 евро, ведно със
законна лихва върху тази сума, смитано от 08.08.2017 г. Задължението по този
договор, включително и законната лихва при просрочие /след 03.08.2005 г./ са
изплатени на ищеца.
По втория
договор, сключен на 31.08.2007 г. за сумата от 28 197 г. евро, присъдени в
полза на ищеца в заповедното
производство по ч.гр.д. № 11448/2017 г. ответникът дължи главница в
размер на 18 550 евро. Разликата над тази сума до 28 197 г. евро е заплатена на ищеца.
Съдът не обсъжда заключението на вещото лице в частта, в която е посочен
размера на задължението за лихва в периода от датата на падежа 31.08.2007 г. до
08.08.2017 г. , тъй като претенцията за лихва не е предмет на настоящото
производство. Ответникът не е представил доказателства, че е платил изцяло
главницата по този договор. Макар и да не дължи цялата сума от 28 197
евро, невърната е останала главница в 18 550 евро.
По
възражението, че не се дължи поради изтекла погасителна давност, съдът намира
следното:
В договора
от 31.08.2007 г. е уговорен едногодишен срок. Следователно цялата сума е
изискуема след 31.08.2008 г. От датата на падежа започва да тече погасителна
давност, която за главницата е 5 годишна, а за лихвите 3 годишна. Давността за
главницата е изтекла през 2013 г. , а претенцията на ищеца е предявена пред
съда в заповедното производство през
2017 г., т.е. след изтичане давността както за главницата, така и за
лихвата. При това фактическо положение, следва че ответникът не дължи, поради
изтекла погасителна давност.
Спорно между
страните е дали давността е прекъсвана чрез признание на вземането, на
основание чл. 116 б.“а“ от ЗЗД. Според процесуалния представител на ищеца
изплащането на сума по втория договор след изтичане на погасителната давност
представлява признание на дълга. Настоящият съд намира, че частичните плащания,
ако са извършени такива не представляват признание на дълга, а плащане след
изтичане на погасителната давност. Признанието на дълга е действие на длъжника,
което следва да бъде изрично и да достигне до кредитора. Доказателства за
такова признание не са събрани в настоящото производство.
По разноските: Претенцията
на ответника за заплащане на разноски в производството е изцяло основателна,
предвид неговия изход. Размерът на претенцията е 1 153.81 лева и не
надвишава минималните размери на адвокатските възнаграждения, нормативно
установени с Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
Мотивиран
от изложеното съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Т.П.Ш. с ЕГН ********** *** , представляван от адвокат Н.Т. от ВАК против Д.П.П. с ЕГН ********** *** ,
представляван от адв. М. Б. от ВАК установителен иск с правно основание чл. 422
за съществуване на вземане, за което е издадена Заповед с правно основание чл.
417 от ГПК № 6384 от 10.08.2017 г. за
сумата от 21 803 евро по
договор за заем от 03.08.2014 г. , което вземане е обезпечено с договорна
ипотека, обективирана в нот. акт № 176, том I, рег. № 2126, дело 176/2004 г. на
нотариус № 213 НК, ведно със законна лихва от датата на депозиране на
заявлението 08.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането и сторените
по делото разноски в размер на 2023 лева
за държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Т.П.Ш. с ЕГН ********** *** , представляван от адвокат Н.Т. от ВАК против Д.П.П. с ЕГН ********** *** ,
представляван от адв. М. Б. от ВАК установителен иск с правно основание чл. 422
за съществуване на вземане, за което е издадена Заповед с правно основание чл.
417 от ГПК № 6350 от 09.08.2017 г. за
сумата от 28 197 евро по договор за
заем от 31.08.2007 г. , което вземане е обезпечено с договорна ипотека,
обективирана в нот. акт № 145, том I,
н. дело 145/2007 г. , поради изтекла погасителна давност, ведно със законна лихва от датата на
депозиране на заявлението 08.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането
и сторените по делото разноски в размер на 2463
лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Т.П.Ш.
с ЕГН ********** *** , представляван от адвокат Н.Т. от ВАК ДА
ЗАПЛАТИ на Д.П.П. с ЕГН ********** *** , представляван от адв. М. Б. от ВАК,
СУМАТА
от 1 153.81 лева,
представляваща сторените разноски в настоящото производство, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящия
съдебен акт на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: