Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 04.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16
състав в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ
БРАТОЕВА
при участието на секретар Диляна Цветкова,
като разгледа търговско дело № 1559 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по искова молба на "М.-***" АД, ЕИК *****със седалище *** за
признаване за установено, че вземанията на Агенция за публичните предприятия и
контрол – новото наименование на Агенция
за приватизация и следприватизационен контрол, съгласно § 5 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за публичните предприятия, обн. ДВ, бр. 79 от
8 октомври 2019 г., обективирани в изпълнителен лист от 17.10.2003 г., издаден
по гр. дело № 65/2002 г. на СОС в общ размер на 54670,07 лева, от които 19932
лева – главница и 34738,05 лева – обезщетение за забава, не съществуват.
Ищецът "М.-***" АД твърди, че по гр. д. №
65/2002 г. на Софийски окръжен съд било осъдено да заплати на ответника
неустойка по договор за продажба на пакет от 25423 броя акции от капитала
на "М." АД, гр. Самоков, в
размер на 19932 лева, заедно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва, която към 24.05.2019 г. възлизала на сумата 34738,05 лева. На 17.10.2013
г. въз основа на решението бил издаден изпълнителен лист и било образувано
изпълнително производство – изп. дело № 350/2003 г. по описа на ДСИ при РС –
Самоков. В рамките на изпълнителното производство бил наложен запор върху 25423
броя акции от капитала на приватизираното дружество, придобити от ищеца, като с
молба от 03.09.2004 г. взискателят поискал да бъде пристъпено към продажба на
запорираните акции, но действия от съдебния изпълнител не били предприети. С
молба от 23.05.2007 г. взискателят поискал да бъде присъединен и издаден въз
основа на несъдебно изпълнително основание изпълнителен лист от 13.03.2007 г.,
но в молбата изпълнителен способ не се сочел. С последваща молба от
неустановена дата, взискателят поискал налагане на запор върху банковите сметки
на длъжника, но действия от съдебния изпълнител не били предприети, включително
до 15.06.2009 г.. Въз основа на нова молба на взискателя, на 08.05.2012 г.
върху банковите сметки на ищеца били наложени запори. Въз основа на същия
изпълнителен лист било образувано ново изпълнително производство при ЧСИ Н.Д.,
№ 793 - № 20197930400213. Твърди, че не дължи изпълнение на вземанията по
издадения изпълнителен лист – за периода 27.11.2003 г. до 27.11.2015 г.
изпълнителното производство било прекратено по право, тъй като изпълнителни
действия не били извършвани, евентуално твърди прекратяването да е настъпило на
04.09.2006 г., като най-късно до 04.09.2011 г. вземанията били погасени по
давност, поради което предявява отрицателни установителни искове за
властническо установяване на тяхното несъществуване.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът Агенция
за публичните предприятия и контрол оспорва разглеждането на спора да следва да
се осъществява по реда на чл. 365 и сл. ГПК, което възражение е неоснователно,
тъй като предмет на спора е несъществуването на вземания по приватизационен
договор, които спорове изрично са посочени в чл. 365, т. 2 ГПК. Не оспорва
изложените в исковата молба факти, като твърди, че на 11.01.2006 г. било
извършено плащане по изп. лист на сума в размер на 984 лева, съответно с молба
от 03.02.2009 г. взискателят поискал продължаване на изпълнителните действия,
като на 04.07.2012 г. било получено от съдебния изпълнител погасително плащане
в размер на 4543,15 лева. В хода на производството били извършвани и други
плащания. По отношение на присъденото вземане била приложима общата 5-годишна
давност и тя не била изтекла. В отговора се излагат и доводи във връзка с
вземания, обективирани в изпълнителен лист от 03.12.2007 г., издаден по гр. д.
№ 27836/2007 г. на СРС, които са изцяло неотносими.
В депозирана допълнителна искова молба "М.-***"
АД твърди, че изпълнителното производство по изп. дело № 350/2003 г. на ДСИ при
РС -Самоков било прекратено по право на 28.11.2005 г. и затова плащания,
извършени през 2006 г. не възстановявали висящността му. Искането на взискателя
за продажба на запорираните акции не прекъсвало давността, тъй като по същото
изпълнителни действия не били извършвани. Дори да се приеме обратното, то
прекратяването е настъпило на 04.09.2006 г. и исканията на взискателя след този
момент били без правно значение.
В допълнителния отговор ответникът поддържа оспорванията
на исковете, включително излага доводи по твърденията за нередовно връчване на
призовка за доброволно изпълнение по отношение на присъединеното дело № 57/2007
г..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят по осъществените в
правната действителност факти, единствено спорни са породените от тях правни
последици, включително с определение от 21.11.2019 г. като безспорни и
ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду им са отделени фактите, че в
производството по гр. д. № 65/2002 г. на СОС срещу ищеца "М.-***" АД
е издаден изпълнителен лист за сумата 19932 лева – главница, представляваща
дължима неустойка по приватизационен договор, заедно със законната лихва върху
главницата от 21.01.2002 г. до окончателното й погасяване, въз основа на който
е образувано изп. дело № 350/2003 г. на
съдебен изпълнител при РС - Самоков.
Видно от приетите преписи на
документите, съдържащи се в изп. дело №
350/2003 г. на съдебен изпълнител при РС – Самоков, същото е образувано въз основа на молба, изх. №
11-00-3586/17.11.2003 г. на Агенция за следприватизационен контрол, към която е
представен процесният изпълнителен лист от 17.10.2003 г.. До „Централен
депозитар“ АД е изпратено запорно съобщение за налагане запор върху 25423 броя
безналични акции от капитала на „М.“ ЕАД, собственост на длъжника по
изпълнението, като запорното съобщение е получено от адресата на 01.12.2003 г..
Призовка за доброволно изпълнение на
длъжника "М.-***" АД е връчена на 02.12.2003 г., като с молба от
07.09.2004 г. взискателят поискал да се пристъпи към продажба на запорираните
акции, като е изготвено заключение на вещо лице и страните са призовани на
26.10.2005 г. за определяне на банка, чрез която да се извърши продажбата на
ценните книги. Видно от платежно нареждане от 16.12.2005 г., длъжникът "М.-***"
АД внесъл по изп. дело № 350/2003 г. сумата 1000 лева. С молба от 23.05.2007 г.
взискателят поискал към изпълнителното дело да се присъедини за принудително
събиране и изпълнителен лист, издаден на 13.03.2007 г. по гр. дело № 2359/2007
г. на СРС, 61 състав. С молба от 06.02.2009 г. взискателят поискал от съдебния
изпълнител да извърши необходимите изпълнителни действия, а с молба от
02.05.2012 г. – да наложи запор върху банкови сметки на длъжника. От страна на
длъжника "М.-***" АД с молба от 25.11.2013 г. е поискано прекратяване
на изпълнителното производство, която е оставена без уважение, поради липса на
предпоставките за това, тъй като били извършени изпълнителни действия през 2012
г.. Въз основа молба на взискателя производството по изп. дело №350/2003 г. е
изпратено за продължаване на ЧСИ Н.Д., № 793, при която е образувано под №
20157930400794. Това изпълнително производство е прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК с постановление от 09.12.2016 г., влязло в сила на
20.12.2016 г., които факти са отразени в положен върху изпълнителния лист
щемпел.
С молба от 10.05.2019 г. ответникът
сезирал ЧСИ Н.Д., № 793 с искане за образуване на изпълнително производство по
издадения на 17.10.2003 г. от Софийски окръжен съд по гр. дело № 65/2002 г.
изпълнителен лист, като е образувано изп. дело № 20197930400213, в рамките на
производството по което до "М.-***" АД е изпратена покана за
доброволно изпълнение, изх. № 5016/23.05.2019 г., в която дължимата законна
лихва върху главницата от 19932 лева е определена да възлиза на сумата 34738,05
лева.
Други доказателства от значение за
спора не са ангажирани.
По отношение на установителните искове с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439, ал. 2 ГПК.
Предмет на всеки
от предявените обективно, кумулативно съединени отрицателни установителни
искове, е установяване със сила на пресъдено нещо, че между страните не
съществува правоотношение, елемент от съдържанието на което да е задължението
на "М.-***" АД да заплати на Агенция за публичните
предприятия и контрол сумата 19932 лева – главница и сумата 34738,05 лева –
обезщетение за забава, съгласно издаден по гр. д. № 65/2005 г. на Софийски окръжен
съд изпълнителен лист, принудително събирани в производството по изп. дело №
20197930400213 на ЧСИ Н.Д..
Твърдението за
несъществуването на правното задължение се основава не на оспорване на
правопораждащия го фактически състав (сключен привативационен договор за
продажба на пакет от 25423 броя акции, представляващи 68 % от капитала на "М." ЕАД, гр. Самоков в
резултат на неизпълнение на задълженията, по който в тежест на купувача, се породило
акцесорно задължение за заплащане на неустойка, което задължение е установено с
влязло в сила съдебно решение), а на твърдението за осъществяване на нов – проявен след момента на формиране на силата на
пресъдено нещо - правопогасяващ ги факт – изтекла по отношение на вземанията 5-годишна
погасителна давност, доколкото вземанията са установени с влязло в сила съдебно
решение (чл. 117, ал. 2 ГПК).
Погасителната давност е фактически състав, включващ период от време,
през който носителят на едно субективно материално право бездейства, който
състав поражда правото на задълженото лице да се позове на давността и да
откаже изпълнение. По отношение на задълженията, ищецът се позовава на общата давност,
текла от 27.11.2005 г.,
евентуално от 03.09.2004 г. – датата на молбата, с която взискателят е поискал
пристъпване към продажба на запорираните акции.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо. В настоящото производство не са събрани доказателства за настъпване
изискуемостта на вземането за неустойка, възникнало от сключения между страните
приватизационен договор за продажба на пакет от акции, но това обстоятелство е
ирелевантно, тъй като по отношение на вземането е формирана сила на пресъдено
нещо и същото е обективирано в изпълнителен лист. С предявяването
на исковата молба давността по отношение
на вземането е прекъсната, по аргумент от чл. 116, б. „б” ЗЗД, а до
произнасянето на съда е била спряна – чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД.
Новата
погасителна давност, която е започнала да тече в този случай, има за начало
деня, в който е постановено разпореждането за уважаване на молбата за издаване
на изпълнителен лист, въз основа на съдебното изпълнително основание – 17.10.2003 г..
Действието на погасителната давност е
подробно разяснено в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
в която част същото се налага да бъде възпроизведено тук.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността
се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането. Изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното
производство за събиране на парични вземания (каквито са тези на Агенция за
публичните предприятия и контрол) могат да бъдат приложени различни
изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Прекъсването на давността с
предявяването на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на
давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116,
б. „в” ЗЗД са уредени по различен начин. В първия случай нова давност не
започва да тече докато трае производството, а ако съществуването на вземането
не бъде признато, давността не се счита прекъсната. Ако вземането бъде признато
(както в случая), новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния
акт, с който се установява, че вземането съществува, тъй като докато трае
производството, давност не тече. Не случайно законодателят е уредил отделно
хипотезата на чл. 116, б. „в” ЗЗД относно давността в принудителното
изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на
прекъсването в исковия процес. Тези правила са неприложими при прекъсването на
давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116,
б. „в” ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно,
а защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването.
Исковото производство като динамичен фактически състав е уредено по различен
начин от изпълнителното производство.
Исковото производство започва с
предявяването на иска и завършва със съдебно решение, като съдът е длъжен
служебно да движи производството до постановяването на решение независимо от
това извършва ли ищецът други процесуални действия или процесът се основава на
негови процесуални пропущания. Всеки допустим исков процес завършва с решение,
което признава или отрича вземането. В исковия процес давността е прекъсната в
началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне
отново в хода на исковото производство.
При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
Ищецът няма нужда да поддържа
висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването
на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането
на нови изпълнителни способи.
В гражданското право давността е
правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да
действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства (не предявява иск),
давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или не. Давността се прекъсва
с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи
нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е висящ (кредиторът не
може да действа, макар да иска). Когато съдебното решение влезе в сила почва да
тече нова давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира,
защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови
изпълнителни способи).
Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината
и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти.
Прекратяване и спиране на всяко
съдебно производство (в т.ч. исковото и обезпечителното) е възможно както по
силата на закона (при което актът за прекратяване има декларативен характер), така
и по изявление на органа, който ръководи производството (при което актът за
прекратяване има конститутивен характер). И в двата случая законодателят
назовава съответния съдебен акт постановление (определение) за прекратяване, но
последиците на акта са различни: когато прекратяването е по силата на закона,
прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно
релевантни факти (обжалването е без значение за момента на настъпването на
ефекта), а когато прекратяването става по силата на акт на органа, който
ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в
сила на този акт (обжалването има значение за момента на настъпването на
ефекта).
Във всички случаи на прекратяване на
принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори
и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по
право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни
способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр.
купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети
задължени лица плащания.
Без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога
ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
В случая последното изпълнително
действие за събиране на вземанията по изпълнителен лист от 17.10.2003 г.,
издаден по гр. дело № 65/2002 г. на СОС е
поискано с молбата от 07.09.2004 г., като следващото искане за предприемане на
изпълнителни действия е от 02.05.2012 г.. Изготвянето на оценка на пакета акции
от вещо лице и събирането на информация от кредитни институции при какви
условия извършват продажба на акции не представляват по своята същност
изпълнителни действия, а само подготвят извършването на същинското изпълнително
действие – продажба на безналичните акции чрез банка. Предявяването на друг
изпълнителен лист за събиране в рамките на вече образуваното изпълнително
производство не представлява искане за предприемане на изпълнително действие по
отношение на вече представения изпълнителен лист от 17.10.2003 г., издаден по
гр. дело № 65/2002 г. на СОС (в молбата не са посочени никакви конкретни
изпълнителни действия). Извършеното от длъжника "М.-***" АД
доброволно плащане на сумата 1000 лева също не представлява изпълнително
действие с ефект прекъсващ давността.
От изложеното е ясно, че на 07.09.2006
г. изпълнителното производство по изп. дело № 350/2003 г. е прекратено по
силата на закона, без значение, че постановлението, с което прекратяването е
констатирано е от 09.12.2016 г.. В приложение на цитираното тълкувателно
решение, новата погасителна давност е започнала да тече от 07.09.2004 г. и е
изтекла на 07.09.2009 г..
Взискателят и ответник в настоящото
производство не доказва в рамките на този 5-годишен период да е предприел
действия за реализиране на вземанията, обективирани в издадения изпълнителен
лист, поради което и същите са погасени по давност.
Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на
главното задължение, се погасяват и произтичащите от него допълнителни задължения,
макар давността за тях да не е изтекла, т.е. погасено е и акцесорното вземане
за обезщетение за забава върху главницата.
Веднъж изтекла погасителната давност
не може да бъде спирана и прекъсвана и по тази причина, образуването на ново
изпълнително производство от кредитора Агенция за публичните предприятия и
контрол през през 2019 г., независимо дали в рамките на това производство са
предприети или не изпълнителни действия, не е от естество да се отрази на
осъществения факт – отпадане на възможността за принудително реализиране на
вземанията на ответника. Те след 07.09.2009 г. са трансформирани в естествени
права, които "М.-***" АД може да изпълни само доброволно (чл.118 ГПК).
С оглед изложеното, предявените
обективно, кумулативно съединени искове за установяване със сила на пресъдено
нещо, че ищецът не дължи на ответника вземанията, принудително събирани в
производството по изп. дело № 20197930400213 на ЧСИ Н.Д., образувано въз основа
на издаден по гр. д. № 62/2002 г. на СОС изпълнителен лист, са основателни и
следва да бъдат уважени.
При този изход на спора, право на
разноски за производството се поражда за ищеца, съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 ГПК, който прави искане за присъждането им и доказва извършени такива в
размер на сумата 2186,80 лева - внесена държавна такса и сумата 2700 лева –
заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Внесената държавна такса във връзка
с искането за допускане обезпечение на предявените искове е недължима и не
следва да се възлага в тежест на Агенция за публичните предприятия и контрол.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „М.-***"
АД, ЕИК *****със седалище *** срещу Агенция за публичните предприятия и контрол,
обективно, кумулативно съединени отрицателни установителни искове, с правна
квалификация чл. 124, ал. 1
вр. чл. 439, ал. 2 ГПК, че вземанията, обективирани в изпълнителен лист от 17.10.2003 г.,
издаден по гр. дело № 65/2002 г. на СОС, не съществуват, поради изтекла 5-годишна погасителна давност.
ОСЪЖДА Агенция за публичните
предприятия и контрол, да заплати на "М.-***" АД, ЕИК *****със
седалище ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 4886,80 лева (четири
хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и осемдесет стотинки) – разноски за
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: