Решение по дело №620/2020 на Софийски градски съд

                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                       гр.София, 11.01.2021г.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и двадесета година в състав: 

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Ивелина Симеонова

 

при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №620 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

С решение №261250 от 31.10.2019г., постановено по гр.дело №23503/2014г. по описа на СРС, ГО, 39 с-в, ответникът П.на РБългария е осъдена да заплати на ищеца Р.Й.К. с ЕГН**********, на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ сумата от 7000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за периода от 31.01.2006г. до 30.03.2013г. за извършено престъпление по чл.311, ал.1, пр.2 от НК, производство по което е било прекратено, ведно със законната лихва от 30.03.2013г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 20000лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца на същото основание и сумата от 1131,14лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди от повдигнатото обвинение, представляващо законната лихва върху платената гаранция в рамките на наказателното производство за периода от 07.02.2006г. до 14.10.2008г., ведно със законната лихва от 30.03.2013г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 1217,20 лв. и за периодите от 31.01.2006г. до 06.02.2006г. и от 15.10.2008г. до 30.03.2013г. На основание чл.78, ал.5 ГПК вр.чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът ПРБ е осъден да заплати на ищеца и сумата от 561,85 лева разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.  

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца Р.Й.К.. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд необосновано е занижил размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част, а искът- уважен изцяло. Претендира разноски в пълен размер за производството пред първата инстанция и в производството пред въззивната инстанция.

В срока по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба и от ответника по делото ПРБ срещу решението на СРС в осъдителната му част. Поддържа се, че ищецът не е установил с представените по делото доказателства твърдените от него имуществени и неимуществени вреди, или те са в много по-малък размер. Ответникът претендира отмяна на решението на СРС в тази част изцяло или намаляване на присъденото обезщетение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата от 20000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 1217,20 лева- имуществени вреди от воденото срещу ищеца наказателно производство, ведно със законните лихви върху главниците за периода от 30.03.2013г.- датата на влизане в сила на определението, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца, до окончателното изплащане.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:

По жалбата на ищеца:

В мотивите към обжалваното решение първоинстанционният съд надлежно и подробно е обсъдил всички релевантни към размера на обезщетението факти и обстоятелства, включително продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство, характера и тежестта на повдигнатото обвинение, взетата мярка за неотклонение, интензитета и вида на претърпените негативни емоции. От събраните по делото доказателства действително не се установява влошаване на здравословното състояние на ищеца, което да е в причинно- следствена връзка с процесното наказателно производство.  Ето защо определеното от СРС обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7000 лева, предвид така изложените факти и обстоятелства, е справедливо и според настоящия състав, и изцяло съответства на изискванията на чл.52 от ЗЗД.

По жалбата на ответника:

От събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на всички елементи от състава на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ- ищецът е бил обвинен в извършване на умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК. Наказателното производство е било прекратено с влязло в сила постановление на СРП поради това, че деянието не съставлява престъпление и следователно както повдигнатото обвинение, така и всички извършени от представители на ответника действия по наказателното производство са незаконни по смисъла на горепосочената разпоредба от ЗОДОВ. Налице е основание за ангажиране имуществената отговорност на държавата в лицето на ПРБ за претърпените от ищеца вреди, които са в пряка причинно- следствена връзка с незаконното обвинение. От събраните доказателства се установява вида и размера както на претърпените от ищеца неимуществени вреди, така и на имуществените такива под формата на пропуснат доход в минималния определен от закона размер- законната лихва върху сумата на внесената парична гаранция за периода от внасянето до освобождаването и. Не могат да бъдат споделени доводите на ответника за начисляване на лихва върху лихва, тъй като в случая законната лихва е само метод, по който се изчислява размера на дължимото на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди.

Предвид гореизложеното въззивните жалби следва да бъдат оставени без уважение, а решението на СРС– потвърдено изцяло като правилно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателите нямат право на разноски.

 

 

По така изложените съображения, съдът

                                                             

                                 Р     Е     Ш     И     :  

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №261250 от 31.10.2019г., постановено по гр.дело №23503/2014г. по описа на СРС, ГО, 39 с-в.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/