Решение по дело №1265/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                02.06.2022 г.                               град С.З.

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд                                            Търговско  отделение

На 02.03.                                                                                                                   2022 г.

В публично заседание в следния състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА

СЕКРЕТАР: СТОЙКА ИВАНОВА

изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА

в.т.дело № 1265 по описа за 2020 г.,за да се произнесе, съобрази:

        

         Предявен е иск с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. § 22 от ПЗР на КЗ.

         Ищецът „М.М.И.“ ЕАД посочва в исковата молба, че между страните има сключен договор МТ468 от 06.11.2014г., с предмет „ Застраховане на имуществото на „М.М.И.“ ЕАД чрез сключване на имуществена застраховка“ - реф. № 074/2013г.- ЗОП, обособена позиция №1- Застраховане на имуществото на клон рудник „ Т.“.

Изложено е, че на 30.10.2017г. в участък „РТНК-3“ на рудник „Т.“, с. Т. възниква авария.

Със заповед № РД-09-312 от 31.10.2017г., във връзка с възникнала авария е назначена комисия, която да извърши разследване на обстоятелствата причинили аварията.

Ищецът сочи, че след извършена цялостна проверка на събитията е съставен протокол от разследване на авария - скъсан диаметрално по средата натегателен барабан и множество наранявания на лентовото платно на ЗС (задвижваща станция) и ГТЛ (гумено транспортна лента) 1303 у-к „РТНК-3“ на 30.10.2017г., рудник „Т.“, с който е установено следното :

Състояние на натегателен барабан:

- мантелът на натегателен барабан Ф1300 L 2550 е разделен диаметрално на две симетрични половини отделени една от друга на разстояние от 250 до 400мм. Усилващата мембрана разположена в средата на мантела при скъсването е останала прикрепена към лявата половина, а в дясната половина се забелязва надлъжен процеп на усилващата тръба и силни деформации на външната цилиндрична част;

- лентовото платно опасващо барабана е вклинено в образувания процеп;

- лагерното тяло на барабана от ляво е допряно до монтажната опора, като се вижда деформация и посиняване на предпазния капак в следствие на триене и развиване на висока температура;

- от дясно оста на едната разделена половина от мантела е разположена не на 900 спрямо оста на ГТЛ, а на ъгъл при който във вътрешния си край е изместен към ОС 1303 с около 150мм и е провиснал с около 200мм. От външна страна мантелът е вкопан в конструкцията на натегателната количка със 60 мм. Виждат се следи от почерняване на каучуковата облицовка и нарушаване на цялостта й на 30мм към средата по цялата обиколка и посиняване на периферията в края. Изкъртени са всички планки заварени към периферията от дясно за отчитане на оборотите на барабана;

- в областта на скъсването е замерена дебелина на мантела 26мм и каучукова облицовка 30мм;

- от лявата вътрешна страна на мантела е локализиран идентификационният номер на барабана № 2231.

Състояние на лентовото платно:

ГТЛ 1303 е с дължина линейна част 1772м и експлоатираното лентово платно тип В2250 ST 3150 с обща дължина 3564м. При първоначален оглед на лентата се констатират множество локални наранявания, разцепвания, проходни отвори със скъсвания на въжета и запрятане на „езици”. По целия долен клон на транспортьора са разположени дефекти на различни отстояния един от друг. От ЗC1303 до секция № 216 към ОС 1303 на линейна дължина 1600 метра е са локализирани 10 броя наранявания с надлъжни размери над 1000мм и напречни разкъсвания от 200 до 400мм, един брой запрятане на „език” с дължина 11000 мм и широчина 400мм и още 108 броя цепки, извадени въжета и напречни разкъсвания, като същите засягат и горния клон, но с по-малки и плитки дефекти.

Възстановителни работи:

Подмяна натегателен барабан Ф1300 L = 2550

Изработване на 11 броя топли вулканизации на местата с най-големи наранявания.

Подмяна на 480м лентово платно с 24 бр. наранени участъци с демонтирано старо платно тип В2250 ST 3150 от ГТЛ 1301.

Възстановяване чрез локални преси на 6 броя наранявания.

Поставяне на предпазни лепенки на 88бр. наранявания.

Подмяна на датчик за обороти на натегателен барабан.

Увреденото лентово платно тип В2250 ST3150 е с линейна дължина 1600м.

Отчетната стойност на актива (ГТЛ) е в размер на 1 286 844, 31лв.

Посочено е, че е изготвена справка за вложените разходи по стопански начин за възстановяване на скъсани и наранени 1600м, на 30.10.2017г., гумено-транспортна лента тип В2250, ST3150, на ГТЛ 1303 в участък „РТНК-3“ на рудник „Т.“, с. Т.. Всички разходи за възстановяване на имуществото по стопански начин са в размер на 555 283,44 лв.

Посочено е, че ответникът „З.Д.Е.“ АД, град С. е уведомен в срок за настъпилото застрахователно събитие. Изпратени са всички необходими и изискани от застрахователното дружество документи.

Отбелязано е, че въпреки това от страна на ответното дружество е постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, със следните мотиви :

„ ...съгласно т.9.3 от раздел IV на Общите условия, приложими към сключения договор, застраховката не покрива щети, настъпили в вследствие от постепенно увреждане поради обичайна употреба, каквато е умората на материала, причинила скъсването на натегателния барабан.... Съгласно 10.02 от Раздел IV Застрахователят не изплаща обезщетение, ако застрахователното събитие е предизвикано от действие или бездействие на лица, които работят за застрахования, ако съответното лице е имало възможност да избегне вредата или да намали степента на увреждането“

Посочено е, че отказът е оспорен от „М.М.И.“ ЕАД.

Счита, че така постановеният отказ е абсолютно необоснован и не намира опора в договореностите между страните.

Изложени са следните аргументи:

На основание т.9.2 от Договор 468/06.11.2014г. всички условия или изключения в Общите и Специалните условия на застрахователя за застраховане на имущество, които противоречат на естеството и дейността на застрахования не се прилагат по посочения договор. В конкретния случай, се сочи, че аварията е настъпила именно от естеството на дейност на рудник „Т.-1“ село К. - добив и транспорт на въглища. Аварията е в резултат на обективни рискове, които съществуват при естеството на дейност на рудника, така че при настъпването им на основание т.9.2 от Договора за застраховка, посочените общи условия не се прилагат. Заявено е, че във връзка с настъпилата щета, клонът на „М.М.И.“ ЕАД - рудник „Т.-1“, село К. - е оказал нужното съдействие на „З.Д.Е.“ ЕАД за установяване на настъпилите вредоносни резултати.

Заявено е, че на основание чл. 394 КЗ : „При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение съгласно условията на застрахователния договор “

Посочено е, че в КЗ изрично са посочени случаите, в които Застрахователят може да откаже изплащане на обезщетение по сключен застрахователен договор, а именно :

Чл. 408. (1) Застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само:

1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение;

2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице;

3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие;

4. в други случаи, предвидени със закон.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1, когато трето ползващо се лице умишлено е причинило застрахователното събитие без знанието и участието на застрахования или на другите ползващи се лица, обезщетението се плаща на другите ползващи се лица, а ако няма такива - на застрахования или на неговите наследници. В случай на плащане на застрахователно обезщетение по изречение първо застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу лицето, което умишлено е предизвикало застрахователното събитие.

Твърди се, че в настоящия случай не е налице нито едно от посочените в закона изключения. Предвид което, ищецът счита, че ответникът е бил длъжен да изплати търсеното обезщетение.

Сочи, че горното обуславя правния интерес да подаде настоящата искова молба и образува съдебно производство.

Отбелязано е, че съгласно договореностите между страните, ответникът е следвало да изплати дължимото обезщетение в максимален срок от 10 дни, след получаване на необходимите документи. Посочено е, че видно от приложено Писмо с изх.№ ФС-17-53 от Рудник „Т.“ необходимите документи са изпратени на 17.01.2018г.

Сочи, че съгласно чл. 409 от Кодекса на Застраховането: “Застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 освен в случаите на чл. 380, ал. 3“

Според ищеца, в настоящия случай падежът на задължението е на 28.01.2018г., от която дата ответникът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва. Твърди се, че за периода от 28.01.2018г. до 28.10.2020г., ответникът дължи на ищцовото дружество обезщетение за забавено плащане в общ размер на 211 316,19 лв.

Отбелязано е, че предвид нормата на чл.7.1 от договора, на основание чл.117, ал.2 от ГПК, страните се споразумяват, че при случай на спор между тях, същите подлежат на разглеждане на компетентния съд по местоседалище на „М.М.И.“ ЕАД, което обуславя правният интерес да образува исково производство пред Окръжен съд гр. С.З..

Моли, съдът да постанови решение, е което да осъди ответника „З.Д.Е.“ АД, град С., да заплати на „М.М.И.“ ЕАД, град Р. сумата в общ размер на 766 554,63лв., в това число:

Главница: 555 284,44лв., представляваща застрахователно обезщетение;

Лихва: 211 316,19 лв., обезщетение за забава, за периода от 28.01.2018г. до 28.10.2020г.; както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се всички разноски направени в настоящото производство в това число юрисконсултско възнаграждение и съдебно деловодни такси и разноски.

         В законния срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът взема становище по допустимостта и основателността на предявените искове. Счита, че исковете са допустими.

Относно основателността на исковете и относно обстоятелствата, на които се основават исковете, ответникът взема следното становище:

Не спори за обстоятелството, че пред „З.Е." АД, въз основа на посочените в исковата молба договори, е образувана претенция за изплащане на обезщетение с № 03200310 за настъпило застрахователно събитие от 30.10.2017 г. Не спори и за обстоятелството, че увреждания на имуществото са установени в рудник „Т.". Оспорва всички останали обстоятелства и твърди, че претендираното обезщетение е изцяло недължимо.

Счита исковете за неоснователни и недоказани и оспорва изцяло същите по основание.

Сочи, че твърденията за това са в няколко насоки, а именно:

На първо място, възразява срещу твърдението, че ищцовото дружество е правоимащо лице да получи обезщетението по сключената застраховка. Сочи, че съгласно чл. 104.1 от приложените по делото и приложими към договора Общи условия, застрахователното обезщетение се дължи на застрахования, ако той е собственик на застрахованите, съответно на увредени имущества. Това условие съответства и на общия принцип в правото, че обезщетение за вредите се дължи на лицето, чиято собственост е имуществото и което реално търпи вредите от увреждането му. Предвид това, възразява срещу твърдението, че „М.М.И." ЕАД е собственик на увредената гумено-транспортна лента и на увредения натегателен барабан, като оспорва и твърдението, че ищцовото предприятие е правоимащо лице да получи исканото обезщетение.

На следващо място твърди, че искът на „М.М.И." ЕАД е неоснователен, тъй като събитието попада в изключените застрахователни рискове по полицата. Твърди, че събитието съставлява изключен застрахователен риск веднъж по отношение на увреждането на натегателния барабан и веднъж по отношение на разкъсаната гумено-транспортна лента.

По отношение на натегателния барабан:

Посочва, че съгласно съставения от самото ищцово дружество Протокол от разследване на възникналата авария - скъсан диаметрално по средата натегателен барабан и множество наранявания на лентовото платно на ЗС и ГТЛ 1303 у-к „РТНК-3" на 30.10.2017 г., рудник „Т.-1", на стр. 5 относно причините за настъпване на събитието е посочено, че вероятната причина за активиране на наблюдаваната пукнатина, довела до скъсването на барабана, е умората на материала. Според ответника, всички последвали процеси - разделянето на мантела на натегателния барабан на две половини, отдалечаването на двете половини една от друга, разцепвайки лентовото платно и възникването на пожара вследствие от триенето, са пряко причинени от повредата на барабана, настъпила поради неговата амортизация, износване и овехтяването на вложените в него материали. Предвид това твърди, че събитието съставлява изключен риск, който изрично е посочен в т. 9.3 от приложените към исковата молба от „М.М.И.“ ЕАД и приложими към договора Общи условия. Посочва, че съгласно цитираната клауза, по застраховката не се покриват щети, дължащи се на постепенното увреждане вследствие обичайната употреба (амортизация, овехтяване, износване, процеси на бавна деформация и пр., каквато е умората на метала), както и щетите върху самите аварирали по време на работа машини. Счита, че повредата на самия барабан попада и в изключените рискове съгласно клаузата по т. 9.4, съгласно която застрахователят не покрива щети върху машините, причинили пожар вследствие на прегряване или претоварване, поради механична повреда, износеност или изхабяване на части.

Отделно от това, ответникът сочи, че видно от събраните показания е установено, че в деня преди настъпването на събитието, включително в нощта преди настъпването му е извършван ремонт на натегателния барабан, но въпреки продължаващите проблеми в отчитането на данните, ремонтът не е довършен до край, като датчикът не е подменен. Счита, че това обстоятелство също е допринесло до настъпването на увреждането и съставлява изключен застрахователен риск съгласно т. 8.6 от Общите условия (недоброкачествен ремонт и/или неотстранени повреди от по-рано настъпили събития) и съгласно чл. 9.3 от Общите условия (поради лошо изпълнение на извършения ремонт и употребата на неподходящи материали за отстраняването на повредата).

Предвид това счита, че щетите по барабана съставляват изключен застрахователен риск, поради което ответното дружество не носи отговорност за обезщетяването на вредите, настъпили от уреждането му, включително за обезщетяването на щетите по самия барабан.

По отношение на гумено-транспортната лента (ГТЛ):

Посочено е, че съгласно съставения от самото ищцово дружество Протокол от разследване на възникналата авария - скъсан диаметрално по средата натегателен барабан и множество наранявания на лентовото платно на ЗС и ГТЛ 1303 у-к „РТНК-3" на 30.10.2017 г., рудник „Т.-1", на стр. 6 е описан целият механизъм във връзка с настъпилите множество наранявания на лентата. Механизмът е описан по минути, като са взети предвид данните от онлайн системата за контрол на съоръженията. Отчетени са реакциите на машиниста на станцията, които са определени не само съгласно данните в онлайн системата. Отбелязано е също така, минута по минута какви са били показанията на системата за контрол, която наблюдава самия машинист, чиято длъжност се изразява в следене на показанията и реагиране при отклонения. Установено е, че при скоростта на движение на ГТЛ от момента на отклонението, изразяващо се в неравномерно натоварване на лентата до момента на автоматичното изключване (защото лентата е спряла аварийно и автоматично поради разтопяване на кабелите на датчика за работа - стр. 7, абзац 4 от Протокола, а не е бил задействан „стоп бутон" от страна на машиниста), лентата е претърпяла увреждания в участък от 1620 метра, от цялостно увреден участък от 1772 метра. Предвид тези констатации, е направено заключение, че причината за цялостното нараняване на гумено- транспортната лента се дължи на ненавременните и неадекватни реакции на машиниста на станцията, който въпреки отчитането на нередности, не е спрял движението на ГТЛ. Твърди се, че това е основната причина за нараняването на самата лента и за настъпилите увреждания, за чието обезщетение е предявена претенцията.

Посочва, че данни за извършените нарушения на задълженията на машинния оператор се съдържат в т. 1 от Раздел X от Протокола, изготвен от „М.М.И." ЕАД, където е посочено, че поради настъпилите увреждания е наложено наказание „дисциплинарно уволнение" на машинния оператор, а едно от основанията е нанасянето на увреждания на имуществото на работодателя (чл.187, т.9 от КТ). Т. е., вследствие на проведеното вътрешно разследване от страна на ищцовото дружество е установено, че машинния оператор не е изпълнил задълженията си като не е спрял незабавно задвижващата станция (стр. 7 от Протокол), не е обходил станцията и не е проверил състоянието на основните механизми и възли (стр. 8 от протокола) и като цяло не е реагирал навреме чрез спиране на движението на станцията въпреки, че продължение на повече от 5 мин са били налице индикации за прегряване и претоварване на съоръжението.

Счита, че предвид направените вътрешни констатации събитието и настъпили увреждания по ГТЛ, вредите съставляват изключен застрахователен риск съгласно чл. 10.2 от Общите условия - увреждане вследствие на действие или бездействие поради небрежност от страна на застрахования или негови служители, като съответното лице е имало възможност да предотврати или ограничи вредите, но не е положило дължимата грижа. В тази връзка, моли да се обърне внимание на констатираните множество нарушения на правилата за работа и установените пропуски за реакция от страна на машинния оператор, довели пряко до настъпване на уврежданията.

Отделно от горното, ответникът счита, че настъпилите увреждания по ГТЛ съставляват изключен риск и съгласно чл. 10.3 от Общите условия, тъй като са нарушени утвърдените технологии за експлоатация веднъж поради неизпълнение на задължение за съблюдаване на работата на съоръжението от страна на машинния оператор и веднъж поради действията на механика на съоръжението, който не е проследил нормалната работа на барабана след като е извършил ремонт и установил увреждане, и на началника на смяната, който не е осъществил контрола на ремонтните дейности докрай.

Твърди, че уврежданията, настъпили по ГТЛ също съставляват изключен риск и поради неизпълнението на задълженията на отговорните служители, които най-малкото са могли да намалят вредите, но и поради обстоятелството, че първоначалното увреждане на ГТЛ е започнало поради повреда на барабана, който от своя страна се е увредил поради амортизация и износване на вложените в него материали, както и поради недоброкачествен ремонт.

Предвид изричните твърдения на „М.М.И." ЕАД за неприложимост на изключенията съгласно Общите условия на застрахователния договор, моли да се вземе предвид, че счита същите за неправилни. Счита, че горецитираните изключения не противоречат на дейността на ищцовото дружество. Намира, че те изключват особените рискове свързани с дейността не само на ищцовото дружество, но и на почти всички дружества (тъй като умора на материалите на машини и небрежност, съответно неизпълнение на задълженията от страна на служителите, довели до увреждане на имущества, се осъществяват и в други предприятия). Посочва, че цитираната норма на т. 9.2 от сключения между двете дружества договор, има за цел да определи като неприложими изключенията като това съгласно т. 9.17 от Общите условия, съгласно което не се покриват щети върху оборудване, свързано с въгледобив и минни предприятия, което изключение не е посочвано от „З.Е." АД. Същото, счита, че категорично противоречи на дейността на ищцовото дружество и е неприложимо съгласно сключения застрахователен договор.

Счита, че цитираната разпоредба на т.9.2 от договора напълно съответства и на общия правен принцип, че при несъответствие между клаузите на договора и общите условия, прилагат се клаузите на договора, тъй като същите са уговорени изрично от страните и отменят противоречащите им общи, предварително приети условия. Според ответника, в тази връзка е и цитираната разпоредба на т.9.2 от застрахователния договор, като всяка клауза от общите условия, която противоречи на дейността на застрахованото лице не следва да се прилагат. Заявява, че конкретните цитирани в настоящия отговор изключения от покритието не противоречат нито на индивидуалните уговорки в договора, нито на дейността на застрахователния договор. Предвид това, счита твърдението на „М.М.И." ЕАД за невярно и неоснователно, а цитираните изключения от застрахователното покритие за приложими.

Твърди, че искът на ищцовото дружество е неоснователен и поради изтекла давност за предявяването му. Отбелязва, че съгласно чл. 378, ал. 1 от КЗ, правата и задълженията по договора за застраховка се погасяват с тригодишна давност от датата на настъпване на застрахователното събитие. Посочва, че в конкретния случай, тригодишната давност е започнала да тече 30.10.2017 г. и към датата на депозиране на исковата молба в съда, давността е изтекла. Поради това, прави възражение за изтекла давност на предявения иск.

Възразява срещу твърдението на ищцовото дружество, че „З.Е." АД е изпаднало в забава, считано от 28.01.2018 г. Сочи, че съгласно чл. 80 от Общите условия на договора, щетите се уточняват чрез оглед и описание от застрахователя и от вещо лице. Отбелязва, че оглед на увреденото имущество е извършен на 31.10.2017 г., а окончателният протокол е съставен на 12.02.2018 г. след окомплектоване и преглед на всички документи, изпратени от „М.М.И." ЕАД. Ето защо, твърди, че в изпълнение на договореностите от Общите условия от застраховката, „З.Е.“ АД е имало основание да се произнесе едва след изготвянето на окончателния доклад на наетите външни вещи лица, а именно след 12.02.2018 г.

Моли, също така да се обърне внимание на обстоятелството, че съгласно изготвения доклад, последно представените документи от страна на „М.М.И." ЕАД са постъпили на 02.02.2018 г. (както е посочено на стр. 3 от доклада на външния експерт), а не както е посочено в исковата молба на 28.01.2018 г. Моли, да се вземе предвид и обстоятелството, че е без значение кога се твърди, че са изпратени, релв.нтна е датата на получаването им до адресата - в случая външните експерти. Ето защо, изрично оспорва твърдението на ищцовото дружество, че на 28.01.2018 г. са изпратили последните изискани и относими към претенцията документи.

Освен това, посочва, че съгласно чл. 108, ал. 1 от КЗ, сроковете за произнасяне не се отнасят за произнасянето на претенции по отношение на щети по големи рискове. Твърди, че с оглед дейността на ищцовото дружество, щетата се квалифицира именно като голям риск при прилагането на критериите по § 31, б. „в", б. „аа", „бб" и „вв" от ДР на КЗ.  Заявено е, че в случай, че „М.М.И." ЕАД оспорват настоящото твърдение на „З.Е." АД, моли, на основание чл. 190 от ГПК, да се задължи ищцовото дружество да представи официална и одитно заверена справка за балансовото число на дружеството, нетния му оборот и броя на наетите лица за 2017 г. - г.та на настъпване на събитието.

Във връзка с изготвения и представен окончателен доклад за оглед и причините за настъпване на увреждането, моли да се вземе предвид, че експертите не са установили да са налице други причини за настъпване на увреждането, освен посочените такива в протокола от вътрешната проверка на „М.М.И." ЕАД. Сочи, че на страница 6 от доклада подробно е описана причината за настъпване на събитието, а от изследваните обстоятелства и наличните останали доказателства за настъпването на увреждането, не се наблюдават доказателства за друга причина за настъпване на уврежданията.

Заявява, че поради неоснователност на главния иск, оспорва и предявените акцесорни искове за присъждане на лихва за забава и на законна лихва от датата на депозиране на иска пред съда.

Твърди, че предявените от ищцовото дружество искове са напълно неоснователни и моли да се отхвърлят същите изцяло.

В случай, че съдът прецени, че има основание за присъждане на застрахователно обезщетение на ищцовото дружество, ответникът моли да се вземат предвид следните съображения:

Счита исковете за завишени, поради което ги оспорва по размер.

Счита, че искът за присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 555 283,44 лв. е силно завишен. Посочва, че съгласно чл. 84 от Общите условия на договора, застрахователното обезщетение не може да надвишава действителния размер на имуществото. Отбелязва, че съгласно константната съдебна практика (в този смисъл Решение на ВКС по т. д. 2367/2015 г., по описа на ВКС, I ТО, Решение на ВКС по т. д. 463/2014 г. и др.), действителната стойност на увреденото имущество съставлява пазарната му стойност към датата на увреждането, а възстановителната - стойността на възстановяване на имуществото от същия вид, ведно с присъщите разходи за ремонт, монтаж, доставки и пр. и без прилагане на обезценка. Посочва, че същата дефиниция е възприета и от законодателя с приетия от 2016 г. КЗ в чл. 400 от КЗ.

Сочи, че видно от изложеното, определянето на действителната стойност на имуществото включва прилагането на обезценка на имуществото с оглед пазарната му стойност към датата на увреждането, т. е. с оглед състоянието му и с оглед пазарните условия към датата на увреждането.

Заявява, че включително от вътрешните документи на ищцовото дружество става ясно, че барабанът, както и ГТЛ са били експлоатирани преди датата на увреждането. Отбелязва, че е посочено и в самия Протокол за установяване на причините за увреждането, че барабанът е бил в непрестанна експлоатация от 10.02.2017 г. до 30.10.2017 г., което само по себе го е амортизирало, отделно от това е бил ремонтиран и то с части втора употреба (стр. 5 от Протокола). ГТЛ също е била експлоатирана към датата на увреждането. Твърди, че претендираната сума за подмяната на барабана и ГТЛ с нови, заедно с разходите за възстановяването, монтажа и ремонти им, съставляват възстановителната стойност на имуществото, а не неговата действителна стойност, поради което обезщетение в претендирания размер не се дължи съгласно сключения застрахователен договор. Счита, че обезщетение следва да се изчисли по пазарна стойност на имуществото към датата на увреждането му, като се вземе предвид състоянието на гумено-транспортната лента и на барабана към датата на увреждането и съответно се приложи коефициент на овехтяване на увредените имущества. Също така сочи, че присъщите разходи за монтаж, демонтаж и пр. на имуществата не са включени в действителната стойност на имуществото.

По отношение на претендираните суми за обезщетение за платен отпуск, помощи за отопление, коледни, разходи за фонд за пенсиониране и пр., описани в справката за вложени материали, твърди, че същите не се покриват от сключения застрахователен договор и по отношение на тях претенцията на „М.М.И." ЕАД е неоснователна.

Счита, че от действителната стойност на имуществото следва да се приспадне стойността на запазените части и цената на реализацията им на вторичния пазар. Посочва, че подменените части от ГТЛ и от натегателния барабан са останали в собственост на „М.М.И." ЕАД. В тази връзка твърди, че те са реализирани или е могло да бъдат реализирани на вторичен пазар, включително чрез разтапяне и извличане на вторични суровини от тях. Предвид това, твърди, че стойността от реализиране на имуществото на вторичния пазар следва да се приспадне от действителната стойност на имуществото, а на ищцовото дружество да бъде присъдено обезщетение, съставляващо разликата между действителната стойност на имуществото и стойността на реализацията на запазените части на вторичния пазар. Счита, че в противен случай, ищцовото дружество би се обогатило неоснователно като би получило едновременно и обезщетение за подмяната на увредените части, и възможност за реализацията на вторичен пазар на увредените части.

Посочва, че съгласно претенцията на ищцовото дружество, увредената ГТЛ, подлежаща на ремонтиране, е с дължина 1772 метра. Изложено е, че в констатациите в Протокола на „М.М.И." ЕАД във връзка с възникналата авария е посочено, че по-голямата част от повредата - по дължина от 1620 метра на ГТЛ, е възникнала в интервала от времето между 3:53 часа и 3:58 часа на 30.11.2017 г., а именно в интервала от време, в който машинния оператор е следвало да реагира чрез спиране на движението на лентата и в който индикациите в кабината на машинния оператор са сочели, че има неравномерност в натоварването и повишаване на температурата на съоръжението. Предвид това твърди, че „З.Е." АД следва да отговаря само за вредите, настъпили преди първата индикация в системата за контрол на съоръжението, т. е. за увреждането на първите 150 метра от ГТЛ, тъй като увреждането на останалата част от ГТЛ е пряко причинено от бездействието и неизпълнението на служебните задължения на машинния оператор, което съставлява изключен застрахователен риск.

Посочва, че въпреки, че по отношение на първите 150 линейни метра увреждане на ГТЛ е установено, че машинният оператор е следвало да обхожда района на станцията за установяване на нередности, твърди, че ако се счете, че „З.Е." АД отговоря за настъпилите увреждания, то следва да отговаря само за тези увреждания, но не и за увреждането на цялата линейна дължина на ГТЛ.

Възразява и срещу размера на лихвата за забава, като твърди, че същият е завишен.

В случай, че се прецени, че исковете са основателни, ответникът моли да се намали техния размер до размера на действителната стойност на увреденото имущество, намален със стойността на запазените части, като се отхвърлят претенциите за суми, които не са свързани с имущественото застраховане на предприятието, както със сумата за уврежданията, които са настъпили поради виновни действия на служителите на „М.М.И." ЕАД.

Моли, да се присъдят на ответното дружество сторените в производството съдебни разноски в това число и юрисконсултско възнаграждение.

         Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която оспорва

изцяло твърденията на ответника изложени в отговора на исковата молба. Счита, че същите са неоснователни, като посочва, че не отговарят на обективната действителност и са в противоречие със законовите изисквания и норми. Поддържа изцяло подадената искова молба.

Излага следните съображения:

На първо място: Счита, че изцяло несъстоятелно и невярно е твърдението на ответника, че:

„М.М.И.“ не е правоимащо лице да получи обезщетение по сключения договор за застраховка.

Твърди, че процесната Гумено транспортна лента е заведена в актива на рудник „Т. -1“, но Рудник „Т.-1“ няма самостоятелна правосубектност. Сочи, че трите рудника са клонове на „М.М.И.„ ЕАД и като такива са част от ищцовото дружество.

Намира за недоказани и в противоречие със закона и утвърдената съдебна практика твърденията на ответника, че процесния ГТЛ 1221 не е имущество в патримониума на „М.М.И.“ ЕАД. Сочи, че видно от приложения в исковата молба Договор за застраховане на имуществото № 468/2014г. страни по облигационното правоотношение са ищеца и ответника. Заявява, че в договора ясно е посочено, че предмет на застраховката са машините, които са заведени в баланса на рудник „Т.-1“, село Т.. Посочва, че облигационното правоотношение не противоречи на императивните норми на закона и добрите нрави, поради което на основание чл. 20а ЗЗД Договорът има силата на закон за страните по него, които трябва да изпълняват задълженията си по него точно и добросъвестно (чл. 63 ЗЗД).

         Сочи, че съдебната практика е безпротиворечива и, че клонът е образувание, което няма самостоятелна правосубектност. Клонът е само част от търговското предприятие, което се персонифицира единствено чрез собственика си - търговец. Въз основа на това, ищецът посочва, че е категорична практиката на Върховния касационен съд, че клон на търговско дружество не може да бъде страна в исков процес. Заявява, че приемайки неправилната интерпретация на ответника, то би било невъзможно по исков ред да се защити интереса на застрахования, тъй като рудник „Т.-1“, клон на „М.М.И.“ ЕАД не притежава активна процесуална легитимация за предявяване на искова претенция.

Сочи, че видно от изложеното, твърденията на ответника по отношението на титуляра на правото на собственост върху процесния ГТЛ 1221 противоречат както на правните норми в търговското право, така и на създадената и утвърдена съдебна практика в тази сфера.

 В тази връзка, представя и моли да се приеме извлечение от активите на Рудник „ Т.-1“.

На второ място: Счита, че не е състоятелно твърдението на ответника, че обезщетение не се дължи, тъй като събитието представлява изключен риск съобразно общите условия.

Посочва, че на основание т.9.2 от Договор 468/06.11.2014г. всички условия или изключения в Общите и Специалните условия на застрахователя за застраховане на имущество, които противоречат на естеството и дейността на застрахования не се прилагат по посочения договор.

Твърди се, че в конкретния случай, аварията е настъпила именно от естеството на дейност на рудник „Т.-1“ село К. - добив и транспорт на въглища. Аварията е в резултат на обективни рискове, които съществуват при естеството на дейност на рудника, така че при настъпването им на основание т.9.2 от Договора за застраховка, посочените общи условия не се прилагат. Сочи се, че във връзка с настъпилата щета клонът на „М.М.И.“ ЕАД - рудник „Т.-1“, село К. - е оказал нужното съдействие на ответника - застраховател за установяване на настъпилите вредоносни резултати.

Аргументира се, че на основание чл. 394 Кодекса на застраховането: „При настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение съгласно условията на застрахователния договор“.

Заявява, че в Кодекса на застраховането изрично са посочени случаите, в които Застрахователят може да откаже изплащане на обезщетение по сключен застрахователен договор , а именно:

Чл. 408. (1) Застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само:

при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение;

при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице;

при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие;

в други случаи, предвидени със закон.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1, когато трето ползващо се лице умишлено е причинило застрахователното събитие без знанието и участието на застрахования или на другите ползващи се лица, обезщетението се плаща на другите ползващи се лица, а ако няма такива - на застрахования или на неговите наследници. В случай на плащане на застрахователно обезщетение по изречение първо застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу лицето, което умишлено е предизвикало застрахователното събитие.

Ищецът твърди, че в настоящия случай не е налице нито едно от посочените в закона изключения. Предвид което, намира, че ответникът е бил длъжен да изплати търсеното от ищеца обезщетение.

Обръща внимание и на следното: Ответникът застъпва две становища, че събитие представлява изключен риск на две основания и съобразно две щети , а имено:

По отношение на натегателния барабан: Не е на лице основание за приложение на изключен риск по общите условия на застрахователя.

Посочва, че дейността на „М.М.И.„ ЕАД е добив на въглища и транспортирането им до централите. Процесът на работа на машините и съоръженията е непрекъснат. За напълно несъстоятелно намира твърдението за приложимост на общи условия:

в частност т.9.4, съгласно която застрахователят на покрива щети върху машините, причинили пожар в следствие на прегряване или претоварване, поради механична повреда, износеност или изхабяване на части. Сочи, че процесният случай не попада в тази хипотеза.

В частност т.9.3 щети дължащи се на постепенно увреждане вследствие обичайна употреба. Намира, че тази точка изцяло противоречи на естествено на дейността на ищцото дружество. Отбелязва, че най-нормалното и естествено нещо в случай на непрекъснат работен процес е износване на материала с оглед неговата експлоатация.

По отношение на Гумено транспортната лента: Счита, че не е налице основание за приложение на изключен риск по общите условия на застрахователя.

Сочи, че добивът на въглища и транспортирането им до централите се извършва не само от машини и съоръжения, в целият процес е включен човешки труд. Дейността на дружеството е невъзможна без помощта на престиране на работна сила от страна на работници и служители на „ М.М.И.“ ЕАД. Посочва, че напълно несъстоятелно е твърдението за приложимост на общи условия:

в частност т.10.2., увреждане вследствие на действие или бездействие поради небрежност от страна на застрахования или служител, като съответното лице е имало възможност да предотврати или ограничи вредите, но не положило дължимата грижа

в частност т. 10.3., нарушени утвърдени технологии за експлоатация

Счита, че посочените изключени рискове не неприложим в договореностите между страните, както и че процесният случай не попада в тази хипотеза.

Счита, че за „З.Е." АД не е налице основание за отказ за изплащане на претендираното застрахователно обезщетение, за което е образувано настоящото производство поради това, че съгласно трайната съдебна практика, за да възникне правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетението, трябва да е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението на застрахованото лице и настъпилото застрахователно събитие, съответно препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е настъпило.

Твърди, че „М.М.И.“ ЕАД е изпълнило задълженията си по договора, осигурило е достъп на представители на застрахователя за необходимия брой огледи, представило е всички изискани данни и документи.

По отношение т.9.2. от сключения между страните договор: намира, че изцяло несъстоятелно е твърдението на ответното дружество за неприложимост на клаузата в настоящия случай. Сочи, че твърдението на ответника е изцяло голословно и не отговаря на действителните уговорки между страните.

Счита, че не е налице основание за прилагане на цитираните изключени по общите условия от една страна, а от друга не попада под хипотезата на тези условия.

На трето място: Оспорва изцяло твърдението за изтекла погасителна давност.

Посочва, че застрахователното събитие е настъпило на 30.10.2017г, а исковата молба е входирана в съда на 27.10.2020г., т.е. преди изтичане на давностния срок.

На четвърто място: Намира за изцяло несъстоятелно твърдението на ответника относно сроковете за произнасяне по заведена претенция.

Сочи, че срокът за произнасяне и изплащане на договореното обезщетение е предвиден в процедурата по обществена поръчка.

Отбелязва, че ответникът сам го предлага и определя!!! Сочи, че видно от Приложение №5.2.2.2. към техническите изисквания и условия свързани с изпълнение на поръчката т.1 Описание на срока за изплащане на застрахователното обезщетение вкл. и необходимите документи :

- Срокът за изплащане на застрахователното обезщетение е 1/ един /ден след представяне на всички необходими документи на Застрахователя, даващи основание за определяне и изплащане на щетите.

- максималният срок за изплащане на обезщетение е 10 / десет/ дни.

Посочва, че на ответника, в качеството му на участник, в обществената поръчка е предоставена възможност сам да определи сроковете за произнасяне по заведена щета и изплащане на застрахователно обезщетение.

Твърди, че нито в общите условия, нито в техническите изисквания и условия, свързани с изпълнението на поръчката има разделяне на срокове за малки и големи рискове.

Предвид което, ищецът сочи, че е и несъстоятелно възражението му относно определяне на сроковете, съгласно нормата на чл.108 от КЗ, в това число искането му на основание чл.109 от ГПК за представяне на официална и одитна справка за балансовото число на  ищцовото дружество, нетния му оборот и броят на наетите лица за 2017г.

Изрично се противопоставя на това искане, тъй като то е неотносимо към настоящия спор предвид договорените между страните срокове.

Относно направените възражения във връзка с размерът на заявените искови претенции и изразява следното становище:

На първо място: За неоснователно намира възражението за неправилно определяне размерът на претендираното обезщетение.

Посочва, че нито в договора, нито в общите условия, нито в Полицата се споменава обезщетяване по възстановителна стойност на вредите, а има клауза, която е в точно обратния смисъл. Твърди, че изрично в договор №468/2014г. е уговорено-застрахованият възлага, а застрахователят приема и се задължава да извърши срещу заплащане на уговорената по-долу застрахователна премия имуществена застраховка, покриваща рискове от загуби, повреди, и/или разноски, пряко причинени от пожар, експлозии, свлачища и други бедствия... Сочи, че в приложение №5.2.1. към техническите изисквания и условия, свързани с изпълнението на поръчката ответникът е оферирал при частични щети, когато не е налице конструктивна пълна загуба, оценката се извършва или чрез предвиждане на необходимите ремонтни работи и съответно необходимите разходи за части, материали и труд за възстановяване на имуществото във вид и състояние, което то е имало непосредствено преди датата на застрахователното събитие.

На второ място: Отбелязва, че изрично е посочен редът, по който ще се определя сумата за труд при извършване на ремонт на застрахованото имущество. Твърди, че определеното обезщетение е изцяло съобразено с договореностите между страните.

На трето място: Изцяло възразява срещу твърденията на ответника за реда и начина на определяне на обезщетението.

Посочва, че никъде в договореностите между страните, в частност техническото предложение на ответникът определящо редът и начина на оценка и обезщетяване на щетата няма такива изисквания

На четвърто място: Намира за изцяло несъстоятелна и противоречаща на действителността и договореностите между страните - констатацията на ответника относно дължината на увредената гумена транспортна лента подлежаща на ремонтиране.

На пето място: Счита, че е несъстоятелно възражението на ответника относно размера на дължимата лихва за забава.

Оспорва всяко едно възражение на ответника изложено в отговора на исковата му молба. Намира, че изложените възражения са несъстоятелни и не отговарят на обективната действителност, както и не съответстват на законовите изисквания.

По делото е постъпил допълнителен отговор, с който ответникът поддържа изцяло изразеното в отговора на исковата молба становище, включително всички възражения, твърдения и всички направени доказателствени искания. Поддържа всички твърдения за неоснователността и за размера на исковете.

Във връзка с допълнителните твърдения на ищцовото предприятие, моли да се вземе предвид следното становище:

По отношение на твърденията по т. 1 от допълнителната искова молба, моли да се вземе предвид, че в отговора на исковата молба, от страна на „З.Е." АД не се твърди, че „М.М.И." ЕАД не е правоимащо лице да получи обезщетението по полицата, защото собствеността е на клона, не се твърди и правоспособност на клона, отделна от тази на предприятието. Сочи, че твърди и поддържа твърдението, че никъде не са представени доказателства за това, че „М.М.И." ЕАД е собственик на имуществото, за което претендира да му бъде изплатено обезщетение.

Моли, също да се вземе предвид, че твърди, че за определяне на собствеността на даден актив без значение е дали той е заведен във ведомостта на дадено дружество. Собствеността на дадено имущество се определя съгласно условията на релв.нтните правни норми, а не съгласно счетоводните ведомости. Ето защо счита, че без значение за собствеността на даден актив е дали той е заведен в дадена ведомост или не. Още повече сочи, че както е отбелязано още в отговора на исковата молба, собствеността на имуществото има значение за определяне на правоимащото лице, което да получи обезщетението, но няма отношение към застраховащото или застрахованото лице по полицата. Заявява, че това е в съответствие и с основния правен принцип, че комуто ползите него и вредите, а когато тези вреди са застраховани, същите следва да се обезщетят именно в полза на собственика, който ги търпи, а не на лицето, в чиято ведомост се намира актива. В тази връзка, поддържа всички изразени в това отношение твърдения в отговора на исковата молба и счита твърденията на ищцовото дружество за несъстоятелни.

По отношение на становището изразено в т. 2 от допълнителната искова молба, намира същото за несъстоятелно. Счита, че цитираните в отговора на исковата молба изключения (чл. 9.3 и чл. 9.4 от Общите условия) са приложими и непротиворечащи на дейността на ищцовото дружество. Посочва, че те изключват особените рискове, свързани с обичайната дейност не само на ищцовото дружество, но и на почти всички дружества, тъй като те включват в себе си вреди, произтичащи от захабяване и износване, авария при работата на машини, както и изключване от покритието на онези части от машините и съоръженията, от които е възникнал пожар. Сочи, че е цитирано също така изключение по т. 8.6. от Общите условия, като същото е подробно аргументирано в отговора на исковата молба. Изложено е, че са се позовали и на изключенията съгласно чл. 10.2. и чл. 10.3., които засягат действие или бездействие на служител на застрахования, както и щети, възникнали вследствие неправилна експлоатация на застрахованите имущества.

Посочено е, че са изразени твърдения в допълнителната искова молба за това, че износването на машините е нормален процес при работа и поради това противоречи на дейността на „М.М.И." ЕАД и изключението не следва да се прилага. Заявява, че същите аргументи са развити и по отношение на изключението по чл. 9.4 от Общите условия. В тази връзка, моли да се вземе предвид, че посочените в Общите условия изключения не съставляват събития, които не е вероятно да се случат. Напротив, според ответника, те съставляват събития, които са приложими не само за ищцовото дружество, но и за всички останали дружества, включително такива с производствена дейност, но не само. Заявява, че както е посочено и по-горе, те не противоречат на дейността на „М.М.И." ЕАД, но същевременно очертават рисковете, които застрахователят не се е съгласил да носи и вредите, които застрахователят не се е съгласил да покрива. Отбелязва, че договорът има за цел да обезщетява вреди, настъпили вследствие на внезапно събитие, а не на продължителен във времето процес, който неизбежно довежда до увреждане, какъвто е случаят на износването на материалите, и не на събития, настъпили вследствие на небрежност, неизпълнение на задълженията или некачествено изпълнение на задълженията или ремонтните дейности.

Посочва, че изключението съгласно т. 9.17 от Общите условия, съгласно което не се покриват щети върху оборудване, свързано с въгледобив и минни предприятия, категорично не е приложимо в отношенията между дружествата. Изключението счита, че е неприложимо съгласно сключения застрахователен договор, но то никога не е посочвано от „З.Е." АД и застрахователят не се е позовавал на него, за да откаже изплащане на обезщетение.

Намира, че посочената от ицщовото дружество клауза на т. 9.2 от договора напълно съответства и на общия правен принцип, че при несъответствие между клаузите на договора и общите условия, прилагат се клаузите на договора, тъй като същите са уговорени изрично от страните и отменят противоречащите им общи, предварително определени условия. В тази връзка, посочва, че е и цитираната разпоредба на т. 9.2 от застрахователния договор, като всяка клауза от общите условия, която противоречи на дейността на застрахованото лице не следва да се прилага. Намира, че конкретните цитирани в отговор изключения от покритието не противоречат на индивидуалните уговорки в договора. Предвид това, счита същите за приложими в отношенията с „М.М.И." ЕАД и поставящи рамки на застрахователния риск, който „З.Е." АД е приело да носи. Счита, че това обаче не се намира в противоречие нито с дейността на предприятието, нито с волята на страните, а и действително, правилно е отбелязано от ищцовото дружество, че договорите имат обвързваща сила между страните и поставените с тях граници следва да се съблюдават и да се имат предвид от всяка от тях. Поради това счита, че ограничаването на носения застрахователен риск и на застрахователното покритие не е в противоречие нито със закона, нито с волята на страните, а и реално носеният риск е обективиран и калкулиран в начислената застрахователна премия, предвид което ограниченията са напълно приложими в отношенията между страните.

Още веднъж, изрично подчертава, че поддържа възраженията за наличие на изключения от застрахователното покритие по договора.

По отношение на изразеното в т.3 от допълнителната искова молба становище - поддържа твърдението за изтекла давност.

По отношение на изразеното в т.5 (поредна т. 4) от допълнителната искова молба становище, поддържа изразеното в отговора твърдение, че сроковете за произнасяне по претенцията следва да се определят като такива при големи рискове, при които са неотносими предвидените по-кратки срокове. Още повече, моли съдът да вземе предвид, че сроковете започват да текат след събиране на всички доказателства по делото, в това число изготвянето на доклада на външния експерт - специалист при оценката на този вид имущества и повреди.

По отношение на т. 1 и т. 3 от становището по повод изразените възражения за размера на исковете, моли да се вземе предвид, че в отговора на исковата молба е цитирана нормата на чл. 84 от Общите условия. Сочи, че в нея ясно е записано, че размерът на обезщетението не може да надвишава действителния размер на вредите, като становището по-нататък ответникът развива именно на това основание. Посочва, че направеното възражение с отговора не е обвързано с конкретни твърдения на ищцовото дружество за начина на обезщетяване, а е направено на самостоятелно основание и с оглед размера на иска.

Изложено е, че още повече, нито в отговора, нита по друг повод „З.Е." АД е твърдяло, че обезщетението следва да се дължи по възстановителна стойност на имуществото. Сочи, че дори напротив, ясно е изразено възражението срещу това обезщетението да бъде определено или претендирано по възстановителна стойност на имуществото - като подмяната му с ново такова, ведно с всички присъщи разходи. Ответникът счита, че неясно защо в допълнителна искова молба е възприето, че „З.Е.“ АД твърди, че обезщетението следва да се определи съгласно възстановителната стойност на имуществото. Заявява, че напротив, както твърденията, така и доказателствените искания на „З.Е." АД са насочени именно към установяване на действителната стойност на имуществото, не на възстановителната.

Поддържа изцяло направеното възражение по отношение на размера на исковите претенции.

Възразява срещу становището по т. 2 от допълнителната искова молба в частта относно размера на претенциите. Твърди, че никъде в договореностите между страните не е уточнявано по какъв начин би се изчислила сумата за труда при извършване на ремонт. Още повече, сочи, че никъде в договореностите застрахователят не се е съгласявал да покрива разходи за обезщетения, за коледни бонуси, за помощи за отопление или други подобни на служителите на ищцовото дружество, каквито разходи то претендира да му бъдат възстановени. Ето защо, твърди, че становището в тази му част е неоснователно и неподкрепено от индивидуалните договорености между страните.

По отношение на т. 4 от становището по повод изразените възражения за размера на исковете, поддържа изцяло твърдението, което е изразено в условията на алтернативност, а именно, че в случай, че се приеме, че е покрит риск, то застрахователят следва да носи отговорност за обезщетяване само на онази част от гумено-транспортната лента, която се е увредила преди индикацията на машинния оператор за проблем и преди възникване на възможността, на база на индикациите на екран, да бъдат предотвратени по-нататъшните вреди.

По отношение на т. 4 от становището по повод изразените възражения за размера на исковете, поддържа изцяло възражението за завишен размер на претендираната лихва.

Моли, да се приеме настоящия отговор на допълнителна искова молба, като се уважат изразените с него искания и да се призоват на съд за разрешаване на повдигнатия между страните спор.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

По делото е безспорно установено, че въз основа на проведена от „М.М.И.“ ЕАД, град Р., открита процедура по Закона за обществените поръчки - референтен № 074/2013г., с ответника - „З.Д.Е.“ АД, град С., са сключили Договор № МТ - 468/06.11.2014 г., със страни: застраховащ - „М.М.И. ЕАД, град Р. и застраховател - „З.Д.Е.“ АД, град С.. Предмет на договора е „Застраховане на имуществото на клон рудник „Т.”. Предмет на застраховането, в т. 1.2. на Договор № МТ - 468/06.11.2014 г. са изброените застрахователни рискове. Видно от същата клауза в договора, посоченият допълнителен риск се покрива както за дълготрайните материални активи на „М.М.И.“ ЕАД, така и за стоково- материалните ценности на Дружеството. Договорът е сключен за срок от 36 месеца.

Въз основа на сключения Договор № МТ - 468/06.11.2014 г. между страните е подписана Застрахователна полица № 032 0000613/06.11.2014 г. Срокът на действие на полицата е бил 12 месеца, считано от 00:00 часа на 07.11.2014 г. до 24:00 часа на 06.11.2015 г.; Застрахователна полица № 032 0000613/06.11.2014 г., подновяване от 08.01.2016г.  със Срок на действие на полицата 12 месеца, считано от 00:00 часа на 07.11.2015 г. до 24:00 часа на 06.11.2016 г. и Застрахователна полица № 032 0000613/06.11.2014 г., подновяване от 23.01.2017г.  със Срок на действие на полицата 12 месеца, считано от 00:00 часа на 07.11.2016 г. до 24:00 часа на 06.11.2017 г.

Не се спори, че на 30.10.2017г. в участък „РТНК-3“ на рудник „Т.“, с. Т. възниква авария.

Със заповед № РД-09-312 от 31.10.2017г., във връзка с възникнала авария е назначена комисия, която да извърши разследване на обстоятелствата причинили аварията.

След извършена цялостна проверка на събитията на 08.11.2017 г. е съставен протокол от разследване на авария - скъсан диаметрално по средата натегателен барабан и множество наранявания на лентовото платно на ЗС (задвижваща станция) и ГТЛ (гумено транспортна лента) 1303 у-к „РТНК-3“ на 30.10.2017г., рудник „Т.“, с който е установено следното :

Състояние на натегателен барабан:

- мантелът на натегателен барабан Ф1300 L 2550 е разделен диаметрално на две симетрични половини отделени една от друга на разстояние от 250 до 400мм. Усилващата мембрана разположена в средата на мантела при скъсването е останала прикрепена към лявата половина, а в дясната половина се забелязва надлъжен процеп на усилващата тръба и силни деформации на външната цилиндрична част;

- лентовото платно опасващо барабана е вклинено в образувания процеп;

- лагерното тяло на барабана от ляво е допряно до монтажната опора, като се вижда деформация и посиняване на предпазния капак в следствие на триене и развиване на висока температура;

- от дясно оста на едната разделена половина от мантела е разположена не на 900 спрямо оста на ГТЛ, а на ъгъл при който във вътрешния си край е изместен към ОС 1303 с около 150мм и е провиснал с около 200мм. От външна страна мантелът е вкопан в конструкцията на натегателната количка със 60 мм. Виждат се следи от почерняване на каучуковата облицовка и нарушаване на цялостта й на 30мм към средата по цялата обиколка и посиняване на периферията в края. Изкъртени са всички планки заварени към периферията от дясно за отчитане на оборотите на барабана;

- в областта на скъсването е замерена дебелина на мантела 26мм и каучукова облицовка 30мм;

- от лявата вътрешна страна на мантела е локализиран идентификационният номер на барабана № 2231.

Състояние на лентовото платно:

ГТЛ 1303 е с дължина линейна част 1772м и експлоатираното лентово платно тип В2250 ST 3150 с обща дължина 3564м. При първоначален оглед на лентата се констатират множество локални наранявания, разцепвания, проходни отвори със скъсвания на въжета и запрятане на „езици”. По целия долен клон на транспортьора са разположени дефекти на различни отстояния един от друг. От ЗC1303 до секция № 216 към ОС 1303 на линейна дължина 1600 метра е са локализирани 10 броя наранявания с надлъжни размери над 1000 мм и напречни разкъсвания от 200 до 400мм, един брой запрятане на „език” с дължина 11000 мм и широчина 400мм и още 108 броя цепки, извадени въжета и напречни разкъсвания, като същите засягат и горния клон, но с по-малки и плитки дефекти.

В протокола са посочени следните възстановителни работи: Подмяна натегателен барабан Ф1300 L = 2550; изработване на 11броя топли вулканизации на местата с най-големи наранявания; подмяна на 480м лентово платно с 24 бр. наранени участъци с демонтирано старо платно тип В2250 ST 3150 от ГТЛ 1301; възстановяване чрез локални преси на 6 броя наранявания; поставяне на предпазни лепенки на 88бр. наранявания; подмяна на датчик за обороти на натегателен барабан. Увреденото лентово платно тип В2250 ST3150 е с линейна дължина 1600м. Отчетната стойност на актива (ГТЛ) е в размер на 1 286 844.31лв. В протокола е посочено е, че е изготвена справка за вложените разходи по стопански начин за възстановяване на скъсани и наранени 1600м, на 30.10.2017г., гумено-транспортна лента тип В2250, ST3150, на ГТЛ 1303 в участък „РТНК-3“ на рудник „Т.“, с. Т.. Всички разходи за възстановяване на имуществото по стопански начин са в размер на 555 283,44 лв.

Във връзка с настъпилите щети в РУДНИК “Т.” е заведена Щета № 03200310/30.10.2017 г.  

Ответникът “З.Д.Е.” АД е възложило на фирмата B.L.A.-Crawford Ltd, представителство в България, да бъдат направени необходимите огледи, да се разследват причините за настъпване на събитието и да се изготви оценка на щетите по заведената щета №03200310.

По делото е представен окончателен доклад от 12.02.2018 г. на външния оценител B.L.A.-Crawford Ltd по щета № 03200310/30.10.2017 г., в който е направен извод, че аварията не е покрита по условията на застраховката и застрахователят не дължи обезщетение.

 С писмо изх. № 15580/23.04.2018 г. “З.Д.Е.” АД е уведомило „М.М.И.“ ЕАД, че уврежданията по застрахованото имущество, представляват изключени от застраховката рискове и нанесените вреди не подлежат на обезщетяване.

С писмо изх. № ПД-11-228/23.05.2018 г. „М.М.И.“ ЕАД изразява несъгласие с отказа на “З.Д.Е.” АД.

От заключението на съдебно – икономическата експертиза се установява следното:

Действителната стойност на увреденото имущество на рудник „Т." във връзка с настъпилата щета №032-00-310 по застрахователна полица №032 0000613/06.11.2014 г., определена по себестойност (отчетна стойност), към датата на настъпване на застрахователното събитие - 30.11.2017г. е в размер на 1 703 717,73 лв.

Възстановителната стойност на увреденото имущество на рудник „Т." във връзка с настъпилата щета №032-00-310 по застрахователна полица №032 0000613/06.11.2014 г., включваща разходите на дружеството за части, материали и труд за възстановяването му е в общ размер на 555 283, 44 лв.

Размерът на дължимото от „З.Д.Е." АД гр. С. обезщетение във връзка с настъпилата щета №032-00-310 по застрахователна полица №**********/06.11.2014 г., включващо разходите на дружеството за части, материални и труд за възстановяване на увреденото имущество е 555 283, 44 лв.

Вещото лице е изчислило законната лихва в два варианта:

 върху главницата 555 283, 44 лв., за периода от 28.01.2018 г. до датата на подаване на исковата молба - 28.10.2020г. законната лихва е в размер на 155 029,03 лв.;

върху главницата 555 283, 44 лв., за периода от 12.02.2018 г. до датата на подаване на исковата молба 28.10.2020 г. законната лихва е в размер на 152 715,16 лв.

От заключението на съдебната инженерно – техническа експертиза се установява следното:

Конструирането и част от изпълнението на тялото на барабана, е извършено в „Р.“ гр.Р.,

Останалата част е извършена в “М. АД“ гр.С.З., поради несъстоятелност на "Р.“ гр.Р..

Според вещото лице няма яснота дали са изпълнени техническите изисквания съгласно техн.документация, чертеж № 1 - 110,767,05IR.00, приложен към експертизата, относно, техническите изисквания за отстраняване на вътрешните термични напрежения породени от неравномерното охлаждане, на заварените детайли на барабана гарантиращи повишаване мех. свойства на мантела, особено най- важните от тях -граница на провлачане и граница на устой­чивост /умора/, чрез които се определят стойностите на до­пустимите работни напрежения.

Натегателният барабан се разглежда като греда, която лежи на две твърди опори с приложена сила. Максималният огъвателен момент е в средата на барабана.

Р1 - постоянна величина при производителност 4000 м3/h /натегателна сила/.

G - теглото на транспортираната минна маса е непостоянна величина която варира под 4000 м3/h и и над 4000 м3/h и не подлежи на контрол и корекции.

Постоянната сила P1 създава еластичната деформация като границата на еластичност съответства на максимално напрежение, при което мантелът все още не получава остатъчна деформация. Когато производителността а е над 4000 м3/h, тази сила /теглото/ G създава не периодично повтарящи се напрежения на работа на барабана, който се изменят циклично по синусойдален закон.

Тези променливи напрежения са по-големи от определената гранична стойност и ако съществуват микроскопични пукнатини в материала, на мантела/нееднородност в структурата на материала/, тези пукнатини започват да нарастват след всеки цикъл на напрежението и с времето издръжливостта на материала на мантела при това променливо напрежение се изравни с границата на якост/умора/ мантелът внезапно се разрушава /скъсва/без да се наблюдават остатъчни деформации. За скъсването съществена роля играят и неспазените технически изисквания по отстраняване на вътрешните термични напрежения.

Анализ на причините и действията на технико-експлотационния персонал и графиките от системата за контрол AMEEC.

 Първите признаци за скъсване на мантела са на 29.10.2017 г, в 20:30 ч. са: прекъснат сигнал за пренос на данни от  ЗС 1303/преплъзване/. От 20: 30 ч. до 21:00 часа, според вещото лице се водят технически несвойствени разговори между персонала, без да се извърши визуален оглед на ба­рабана от МОТТМ и МММ ГТЛ, относно странното му въртене спрямо вала, а ел.шлосер група „ДИМО“ извършва симулация /шунтира/ пренос на данни на ГТЛ 1303 и пуска станцията в местен режим, с блокировка, без да извърши оглед на датчика за оборотите.

При така извършената симулация за пренос на данни за времето 21:30ч. - 03:52 ч., барабанът работи като за този период, пукнатината се увеличава и синусоидалните  стойността достигат максимума и в 03:53ч. – 03:54 ч., мантелът се разделя като първо се измества лявата половина и капакът на лагера започва да трие в монтажната опора и повишава температурата до 389,290 градуса до 03:53 ч. Около 03:53 ч., дясната половина на мантела се измества навън, като се скосява и краят й се притиква към вертикалната стена на натегателната количка и вследствие на триенето се изкъртват заварените планки за отчитане на оборотите,и започва вкопаване на мантела в конструкцията на количката с повишаване на температурата отчетена от датчика на десния лагер до 164,72 градуса в 03:58 часа.

За същото време от 03:53 ч. до 03:58 ч., двигателите са натоварени неравномерно и работят с пикове и спадове по ток или съответно тласъци, които са се отразили на ЗС, като удари и вибрации.

Около 5 минути преди 03:53 е започнало разделянето на мантела и леките наранявания на лентовото платно видно от състоянието на горния клон на ГТЛ. Големите образувания са процеп между двете части на мантела на натегателния барабан за времето от 03:53 ч. до 03:58 ч.

В конкретния случай натегателните барабани са идентични за всички ЗС, чешко производство и са изцяло взаимо­заменяемите. Те са тясното място на ЗС. За тяхната сигурност е монтирана контролна апаратура, датчик за оборотите/преплъзване/ и датчик за лагерите. Тази контролна апаратура дава индиректна индикация за поведението на барабана, която гарантира неговата работа и надежност.

В конкретният случай контролната апаратура; датчик обороти и датчик лагери е дала индикация за технически проблеми точно и на време, но експлоатационният персонал не е отреагирал адекватно във времето за решаване на проблема.

От заключението на съдебно – оценителната експертиза се установява следното:

Общата дължина на ГТЛ 1303 е 3564 метра, като дължината на линейната част е 1772 метра. При огледа са констатирани, съгл. Протокол от разследване на възникналата авария (стр. 54 до 62 от делото), увредено лентово платно В 2250 ST 3150 с обща дължина 1600 метра, по което са установени 119 броя дефекти, като почти всички са заснети с фотоапарат и съществуват на флаш памет.

Констатирани са множество локални наранявания, разцепвания, проходни отвори със скъсвания на въжетата и запрятано на „езици“, които дефекти са на разстояния един от друг.

Пазарната стойност на ГТЛ 1303, видно от салдо на активи, създадено на 31.12.2017 г. (стр.53 от делото) на доставени на 30.11 2000 г. за 1772 метра е с цена на придобиване 1 449 581,03 лв. за 1772 метра или 818,04 лв. за 1 метър. Нейната отчетна стойност към 17.09.2009 г. за 1772 метра, ползвани от 2000 до 2009 г. на ГTJI 1301 е била 114 361,51 лв. (стр. 53 от делото).

Остатъчната стойност на 1772 линейна метра, от увредената гумено-транспортна лента към 30.10.2017 г., като се вземе предвид състоянието й към датата на увреждането, е била 114 361,51 лв. (64,54 лв. за един метър).

В протокол за разследване на възникналата авария, на стр. 80 от делото е записано, че са подменени 480 метра от лентовото платно. Ако се приеме, че 1 лин. метър от употребяваното платно е цена 64,54 лв. за 1 метър, то:

480 метра х 64,54 лв. за метър = 30 979,20 лв.

На обекта, видно от снимка № 19, са доставени три нови рулона (150 метра) на стойност 122 706,00 лв.

Тогава 480 метра - 150 метра = 330 метра употребявана лента от ГТЛ 1301 (стр.60 от делото) х 64,54 лв./метър = 21 298,20 лв.

Няма данни къде са били съхранявани тези 1772 метра след 2009 г.

При възстановителните работи по ГТЛ В 2250 ST 3150 са извършени: подмяна на 480 метра лентово платно с 24 наранени участъци с демонтирано на старо платно тип В 2250 ST 3150 от ГТЛ 1301 (стр. 60 от делото); изработване на 11 броя топли вулканизации на местата с най- големи наранявания(сн. № 8, № 10и др.); възстановяване чрез локални преси на 6 броя наранявания (сн. № 16, №18, № 29 и др); поставяне на предпазни лепенки на 88 наранявания (сн.№ 14, № 15 и др.)

Пазарната стойност на ГТЛ към 2017 г. е била:

1772 метра х 818,04 лв. = 1 216 726,08 лв.

На вещото лице не е представена информация кога е била поставена лентата на лентов транспортьор 1301. От фотоснимка № 19 е видно, че са доставени край авариралата лента и 3 (три) броя рулони с нова лента, или 150 метра.

Стойността на тези три броя рулони с дължина 150 метра е:

150 метра х 818,04 лв. = 122 706,00 лв.

Според вещото лице очакваното време за нормална експлоатация на лентата от този тип е в диапазона 8 - 10 години, при средногодишна използваемост по време 60%, производителност около 12 000 м3/час и безаварийна експлоатация.

Аварията е възникнала на 30.10.2017 г. По цитираният по-горе договор е доставена, за „М.М.И.“ ЕАД 4 930 лин.метра на стойност 818,04 лв. за линеен метър. ГТЛ е на навита рулони, като всеки е с дължина около 50 линейни метра. Договорът е от месец юни 2016 г. От наличните и представени документи, вещото лице счита, че цената на лентата, която е на рулони и е видно от фотоснимката, че тези 150 метра не подлежат на овехтяване (износване), към 30.10.2017 г.

На вещото лице не са предоставени данни за първоначалната стойност на процесния натегателен барабан № 2231, който е аварирал на 30.10.2017 г.. Същият е бил ремонтиран в цех „Механична работилница“ - подменени лагерите - завършен ремонт на 30.06.2016 г. Подменен е ляв сферичен ролков лагер 23280 CA/W33 СЗ с външен диаметър 720 мм и вътрешен - 400 мм. Същият е с оферирана цена към „М.М.И.“ ЕАД (г-жа Трендафилова) -19 863.75 лв. Подменен е и десен ролков лагер е такъв втора употреба - 23280 К -КХН. На 31.05.2016 г. е бил изпратен (по договор) за облицовка чрез гореща вулканизация в „ЗКИ - ВОЛТА“ Д.. Стойност на вулканизацията - 6 126,12 лв. (ф-ра № 3918 от 31.10.2016 г.). От 04.08.2016 г. е съхраняван в склад № 1122. Монтиран е на задвижваща станция 1303 на 10.02.2017 г. Процесният барабан е бил в експлоатация, до възникването на аварията на 30.10.2017 г.- 8 месеца и 20 дни.

Барабаните (задвижващи и натегателни), които се използват в задвижващите станции, не се предлагат на пазара, а се произвеждат в специализирани дружества, които имат техническа съоръженост за изработването им.

Преди да се монтира на задвижваща станция, на 30.06.2016 г., на барабан с № 2231, са направени р-ди:

сферичен ролков лагер 23280 CA/W33 СЗ (нов) - 23 863,50 лв.

гореща вулканизация   6 126,12 лв.

Всичко: 29 989,62 лв.

Лентата е с полиамиден брекер съгласно Уведомление за щета на стр. 100 на делото. Тя няма реализация на вторичния пазар. В Р.България не се извлича каучукът от увредени негодни каучукови изделия.

Тези 1772 метра гумено-транспортна лента се складират на подходящо място на територията на рудника.

При ремонта на процесния натегателен барабан № 2231 в „М." АД С.З., подменен детайл № 2 „Обшивка“ с означение 1-110.767.051R.03 в чертеж № 1-110.767.051R.00 Сп. Ремонта е извършен съгласно Дог. 235/2019 г, стойност на ремонта - 27 017,98 лв. (ф-ра № 400753 от 15.10.2020 г.). Процесната стоманена обшивка е с външен диаметър 1250 мм и вътрешен - 1178 мм. Дебелина на материала 36 мм. Дължина 3925 мм (1250 х ЗД4). Широчина 1480 мм. Вещото лице е използвало калкулатор за листова стомана на дружество „Маяк М“ АД при L= 3925 мм; W- 1480 мм; t=36 мм.

Теглото на подменения детайл „Обшивка“ е била 1641,62 -1642 кг.

Цената на плътно желязо, предавано на дилър на вторични суровини е било 0,138 лв. за 1 кг (ф-ра № **********/21.03-2021 г. от „Алфа Инженеринг“ ООД - Индустриална зона Радомир).

Или 1642 кг. х 0,13 8 лв. за кг = 226,60 лв.

При продажбата за вторични суровини на негодния детайл, стойността към датата на увреждането - 30.10.2017 г. е била 226,60 лв.:

Вещото лице дава следното заключение, след като уточнява, че не са му представени данни кога е изработен и на каква цена, процесният натегателен барабан, колко и какви ремонти са му правени преди 2016 г.,

1.Подменени са с нова лента 150 метра на стойност 122 706 лв.

2.Подменена употребявана лента 330 метра на стойност 21 298, 20 лв.

3.Ремонтиран барабан след аварията на стойност 27 017, 98 лв.

4.Извършена гореща вулканизация на стойност 6 126, 12 лв.

5.Разходи за материали за вулканизации – 17 295, 45 лв.

6.Разходи за черни метали - планки и др. – 232, 62 лв.

7.Разходи за специализирани инструменти – 587, 37 лв.

Общо:

От сумата следва да се приспадне предаденият на дилър за вторични суровини метал (стомана), на стойност 226,60 лв..

Поради това стойността на щетата е 195 037, 14 лв.

 

По делото е разпитан свидетелят Д.Б.Б., който посочва, че е автор на доклада от 12.02.2018 г. Посочва, че в момента на огледа се извършвали възстановителни дейности, барабанът бил отремонтиран, а лентата частично, но в никакъв случай в цялост. Заявява, че е ангажиран да даде консултация на застрахователя по размера и основателността на събитието, като се позовава на Общите условия. Спомня си, че застрахователното събитие е причинено от авария на машини, която според свидетеля не е в тази полица, отделно имало виновно лице, което е с дисциплинарно наказание, което представлява изключение на тези условия. Свидетелят твърди, че от представители на „Мини Марица“, е потвърдено, че естествената амортизация е причината за счупване на барабана.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Между страните по делото са налице валидно сключени застрахователeн договор, обективиран в Застрахователна полица № 032 0000613/06.11.2014 г. за рудник „Т.” със срок на действие на полицата от 00:00 часа на 07.11.2014 г. до 24:00 часа на 06.11.2015 г.; Застрахователна полица № 032 0000613/06.11.2014 г., подновяване от 08.01.2016г.  със Срок на действие на полицата 12 месеца, считано от 00:00 часа на 07.11.2015 г. до 24:00 часа на 06.11.2016 г. и Застрахователна полица № 032 0000613/06.11.2014 г., подновяване от 23.01.2017г.  със Срок на действие на полицата 12 месеца, считано от 00:00 часа на 07.11.2016 г. до 24:00 часа на 06.11.2017 г.

По така възникналото правоотношение ищецът е изпълнил задължението си за плащане на дължимата застрахователна премия на вноски, с което застрахователният договор е влязъл в сила /предвид изискването на чл. 187 от КЗ (отм.).

На 08.01.2016 г. горепосочената застрахователна полица е подновена, като срокът на действие е от 07.11.2015 г. до 06.11.2016 г.

На 23.01.2017 г. горепосочената застрахователна полица е подновена, като срокът на действие е от 07.11.2016 г. до 06.11.2017 г.

Не се спори, че на 30.10.2017 г. по време на действие на застрахователното правоотношение в участък „РТНК-3“ на рудник „Т.“, с. Т. е възникнала авария, при която е скъсан диаметрално по средата натегателен барабан и са причинени множество наранявания на лентовото платно на ЗС (задвижваща станция) и ГТЛ (гумено транспортна лента) 1303 у-к „РТНК-3“ на 30.10.2017г., рудник „Т.“.

Съгласно чл. 206, ал. 1 от КЗ /отм./ при настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен в 7-дневен срок от узнаването да уведоми застрахователя, освен ако в договора е предвиден друг подходящ срок. По делото не е спорно, че във връзка с настъпилите щети в РУДНИК “Т.” е заведена Щета № 03200310/30.10.2017г.  

Видно от процесния договор за застраховка, в раздел Б „Допълнителни рискове, по т. 11, е включен следния риск: аварийни събития при товарене, разтоварване и манипулиране на товари. Съдът намира, че предвид дейността на „М.М.И.“ ЕАД –предприятие за добив и преработка на въглища, изразяваща се в добив на въглища от открити рудници и данните по делото за основната технология на транспортирането им, чрез система от гумено-транспортни ленти с голяма дължина, осигуряващи пренасянето на добитите въглища и откривки от мястото на изкопаването им, до мястото на разтоварването им, се налага извод, че процесната авария е станала именно в процеса на натоварването и манипулирането на товара чрез процесната ГТЛ, т.е. при пренасянето на товара до крайната му точка чрез ГТЛ, която дейност може да се характеризира като натоварване и манипулиране на товара.

С оглед изложеното, съдът намира, че процесната авария има характер на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск по сключения между ищеца и ответника договор, по т. 11 от допълнителните рискове.

Във връзка с възникване на задължението на „З.Е." АД за заплащане на застрахователното обезщетение, ответникът е направил възражения, че е налице изключен риск съгласно чл. 10. 2 от Раздел IV от Общите условия, където е посочено, застрахователят се освобождава от задължението да изплати обезщетение на застрахования при настъпване на загуби, щети и/или необходими целесъобразни разходи на застрахованото имущество пряко или непряко причинени от действие или бездействие поради небрежност от страна на застрахования или негови служители, като съответното лице е имало възможност да предотврати или ограничи вредите, но не е положило дължимата грижа.

Видно от протокол от 08.11.2017 г. от разследване на авария на скъсан диаметрално по средата натегателен барабан и множество наранявания на лентовото платно на ЗС (задвижваща станция) и ГТЛ (гумено транспортна лента) 1303 у-к „РТНК-3“ на 30.10.2017г., рудник „Т.“ на 29.10.2017г. II смяна „А" ЗC1303 работи до 20.30 часа, когато системата отчита приплъзване, за което е оповестен Симеон Иванов Дойков раб.№1946 - ел.шлосер, група „Диамо” към участък „Автоматизация” чрез обаждане от ОПУС у-к РТНК -3 Милена Христова Димитрова раб. №8233. Направен е опит за развъртане на станцията, но оборотите на натегателния барабан били по-ниски от необходимите и отново приплъзнала. Разговарял с енергиен диспечер за разрешение да сложи симулации и да работи от местен режим с блокировка, за да може машинистът на станцията да огледа съоръжението за реално приплъзване или нещо нередно. В 21.30 часа отива на ЗC1303, за да направи оглед. След огледа забелязва, че датчикът за обороти на натегателния барабан е повреден от удар, но имало показания. При следващо развъртане датчика отказва. След като видял, че няма липсващи планки на барабана монтирал същия датчик. Отново е разговарял с енергийния диспечер, за да го информира какво е направил и да получи разрешение да подмени датчика или да се работи в режим от място с блокировка. След развъртане от местен режим е направил още един оглед при работеща система и забеляза, че има странно движение на натегателния барабан спрямо оста си и съобщил на машиниста.

Във времето от 21.30 часа до 03.52 часа, барабанът продължил да работи, като за този период пукнатината е достигнала критичен размер и в 03.53 – 03.54 часа мантелът се разделя, като първо се измества лявата половина и капакът на лагера започва да трие в монтажната опора н повишава температурата до 389,298° С до 03.57 часа. Около 03.53 часа дясната половина половина на мантела се измества навън, като се скосява и краят й се притиска към вертикалната стена на натегателната количка и е следствие на триенето се изкъртват заварените планки за отчитане на оборотите, и започва вкопаване на мантела в конструкцията на количката с повишаване на температурата отчетена от датчика на десния лагер до 164,72° С в 03.58часа.

За същото време от 03.53 до 03.58 часа двигателите са натоварени неравномерно и работят с пикове и спадове по ток или съответно тласъци, които са се отразили на ЗС, като удари и вибрации.

Около 5 минути преди 03.53 часа е започнало разделянето на мантела и леките наранявания на лентовото платно видно от състоянието па горния клон на ГТЛ. Големите наранявания по долен клон от 3C1303 до секция № 216 са вследствие вклиняване на лентата в образувалия се процеп между двете части на мантела на натегателния барабан за времето от 03.53 до 03.58 часа.

На основание събраната информация и доказателства може да се заключи, че спирането на ЗС 1303 е вследствие разтопяване на кабелите на датчика за обороти и отпадане на предпазител 24 V.

Като краен извод е посочено, че причина за аварията е скъсването на мантела на натегателния барабан, а причина за цялостното нараняване на лентовото платно е ненавременната и адекватна реакция на К.С.С. раб.№0128, за който е предложено да му се наложи дисциплинарно наказание „уволнение“, а за Р.Н.Д. раб. № 2113- механик минни машини ГТЛ у-к РТНК-3 и Е.П.Е.раб.№3539 - н-к смяна у-к РТНК-3, „предупреждение за уволнение“.

Горепосочените констатации в протокола се подкрепят и от заключението на съдебната инженерно – техническа експертиза, в което е посочено, че на 29.10.2017 г., в 20:30 ч. е имало индикации за скъсване на мантела, а именно прекъснат сигнал за пренос на данни от ЗС 1303/преплъзване/. От 20: 30 ч. до 21:00 часа не е извършен визуален оглед на ба­рабана от „машинен оператор транспортно – технологична машина ГТЛ 2250“ и „механик минни машини“, които в случая са К.С.С. и Р.Н.Д.. Видно от заключението на съдебната инженерно – техническа експертиза за сигурността на натегателните барабани е монтирана контролна апаратура, датчик за оборотите/преплъзване/ и датчик за лагерите, която дава индиректна индикация за поведението на барабана, която гарантира неговата работа и надежност. В настоящия случай контролната апаратура; датчик обороти и датчик лагери е дала индикация за технически проблеми точно и на време, но експлоатационният персонал не е отреагирал адекватно във времето за решаване на проблема.

С оглед на така установените обстоятелства, съдът намира, че в настоящия случай не са предприети необходимите действия от страна на К.С.С., който не е изпълнил основното си задължение като "машинен оператор транспортно – технологична машина ГТЛ 2250“ на ЗC1303 да спира незабавно задвижващата станция при възникнала опасности от аварии и злополуки и да обхожда задвижващата станция и проверява състоянието на основните механизми и възли. Действия за предотвратяване на процесната авария не са предприети и от Р.Н.Д., който като заемащ длъжността „механик минни машини ГТЛ“, не е изпълнил задължението си да обхожда определения му за обслужване район и да контролира нормалната работа на основните възли, механизми и съоръжения от задвижващите станции, приемни и разтоварни коли, линейна конструкция и обръщателните барабани.

С оглед изложеното съдът намира, че неизпълнението на горепосочените задължения от страна на служители на ищеца се намират в пряка причинна връзка с възникването на авария на 30.10.2017г., в рудник „Т.“, вследствие на която е скъсан диаметрално по средата натегателен барабан и са причинени множество наранявания на лентовото платно на ЗС (задвижваща станция) и ГТЛ (гумено транспортна лента) 1303 у-к „РТНК-3“. Поради това следва да се приеме, че е налице небрежност от страна на тези служители, които са имали възможност да предотвратят или да ограничат вредите, но не са положили дължимата грижа, което представлява изключен риск съгласно чл. 10.2 от Общите условия на застрахователя „З.Е." АД.

В този смисъл съдът следва да разгледа възражението на ищеца, че съгласно т. 9.2 от Договор 468/06.11.2014 г. всички условия или изключения в Общите и Специалните условия на застрахователя за застраховане на имущество, които противоречат на естеството и дейността на застрахования не се прилагат по посочения договор.

Предмет на застрахователния договор /чл.1.1./ е следният: застрахованият възлага на застрахователя, който се задължава да извърши срещу заплащане имуществена застраховка, покриваща рискове от загуби, повреди и/или разноски, пряко причинени от пожар, експлозии, свлачища и други бедствия и аварии на имуществото на „М.М.И.“ ЕАД. Поради това следва да се приеме, че страните са постигнали съгласие, че застрахователят приема да носи риска при настъпване на повреди и аварии на имущество на застрахования. В настоящия случай обаче настъпилите повреди по натегателния барабан и гумено – транспортната лена не са настъпили от естеството и дейността на рудник „Т.-1“ село К., която е добив и транспорт на въглища, а както беше посочено по – горе са резултат от неизпълнение на задълженията на отговорните лица. Поради това съдът намира възражението на ищеца, че процесната авария е в резултат на обективни рискове, които съществуват поради естеството на дейност на рудника за неоснователно и предвиденото изключение от застрахователното покритие в т. 10.2 от Общите условия е приложимо. Поради това за ответното дружество не е възникнало задължение за заплащане на застрахователно обезщетение, поради което предявеният иск с правно основание чл. 208 от КЗ /отм./ се явява неоснователен, а предвид акцесорния си характер неоснователен е и искът по чл. 86 ЗЗД.

С оглед неоснователността на предявените искове, не следва да се обсъждат останалите възражения на ответника, включително и възражението за погасителна давност.

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявените искове от „М.М.И.“ ЕАД против „З.Д.Е.“ АД за заплащане на сума в общ размер на 766 554, 63лв., от които главница в размер на 555 284, 44 лв., представляваща застрахователно обезщетение ведно със законната лихва от 28.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и лихва в размер на 211 316,19 лв., обезщетение за забава, за периода от 28.01.2018г. до 28.10.2020 г. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С оглед изхода на делото „М.М.И.“ ЕАД следва да заплати на „З.Д.Е.“ АД направените по делото разноски за съдебно – оценителната и съдебната инженерн – техническа експертиза в общ размер на 2 400 лв. и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 450 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

 

                                     Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „М.М.И.“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: Р., *** против „З.Д.Е.“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., ***за заплащане на сума в общ размер на 766 554, 63лв., от които главница в размер на 555 284, 44 лв., представляваща застрахователно обезщетение ведно със законната лихва от 28.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и лихва в размер на 211 316,19 лв., обезщетение за забава, за периода от 28.01.2018г. до 28.10.2020 г. като неоснователни.

 

ОСЪЖДА „М.М.И.“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: Р., *** да заплати на „З.Д.Е.“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., ***разноски за съдебно – оценителната и съдебната инженерно – техническа експертиза в общ размер на 2 400 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :