Р Е
Ш Е Н
И Е № 618
гр.
Хасково, 19.10.2017 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският районен съд
в публичното заседание на двадесет и първи септември
през две хиляди и седемнадесета
година в състав :
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена
Стефанова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от Съдията гр.д. № 1219 по
описа за 2016 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са от В.Г.С.,*** против С.Ф.Б., действаща като
ЕТ с фирма „Боби-98-Соня Боева“-гр.Хасково обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.128 от КТ за сумата в размер на 1 920 лева, с
правно основание чл.224 от КТ за сумата от 320 лева и по чл.262 от КТ за сумата
в размер на 2 220 лева.
В исковата молба ищецът твърди, че на 16.06.2014г.
постъпил на работа при ответника на длъжност „охранител“ на обект „Автокъща“-гр.Хасково. Работил при ответника до 30.10.2015г.
и след това отново за периода от 01.12.2015г. до 08.02.2016г. През периода,
през който работел при ответника, не му било заплащано трудово възнаграждение,
както и полагания от него извънреден труд през почивните и празничните дни.
Ищецът твърди също, че при прекратяване на трудовото правоотношение
работодателят не му изплатил и следващото му се обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползвания платен годишен отпуск за 2014г., 2015г. и 2016г., което било в размер на 320 лева.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати сумата в размер на 1920 лева, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.07.2014г. до 08.02.2016г.; възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 2 220 лева за периода от 01.07.2014г.
до 08.02.2016г. и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен
годишен отпуск за 2014г., 2015г. и 2016г. в размер на 320 лева.
Ответникът оспорва предявените искове. Счита същите за недопустими, тъй
като работодател на ищеца бил „Боби-98-Соня Боева“ ЕООД, а не посоченият – ЕТ
„Боби-98-Соня Боева“. Алтернативно твърди, че исковете са неоснователни, тъй
като на ищеца били изплатени всички дължими суми от работодателя „Боби-98-Соня
Боева“ ЕООД.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с твърденията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Безспорно е установено, че
между ищеца В.Г.С. и „Боби-98-Соня Боева“ ЕООД-гр.Хасково е съществувало
трудово правоотношение, видно от представените Трудов договор № 25/08.07.2014г.
и Допълнително споразумение към него, което правоотношение е било прекратено
със Заповед № 5/09.11.2015г., на основание чл.325, ал.1, т.1 от Кодекса на
труда. Впоследствие са били сключени Трудов договор № 36/01.12.2015г. и
Допълнително споразумение към него от 04.01.2016г., между ищеца, като работник
и „Боби-98-Соня Боева“ ЕООД, като работодател. Със Заповед №2/17.02.2016г., на
основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, е бил прекратен трудовия договор на ищеца
при работодателя „Боби-98-Соня Боева“ ЕООД, считано от 18.02.2016г.
Бяха представени и приети
като писмени доказателства по делото и заповеди на работодателя „Боби-98-Соня
Боева“ ЕООД, с които е разрешавано ползване на платен отпуск на ищеца в
периода 01.12.2014г. - 17.02.2016г., заповеди на този работодател
за въвеждане на сумирано изчисляване на работното време, издадени в периода от
30.06.2014г. 29.12.2015г. Представиха се и Графици, утвърдени от работодателя
„Боби-98-Соня Боева“ ЕООД-Хасково, за носене на дежурства в обекти: „Автобаза
Сити път“, „КЕЧ“, ОУ „Ал.Константинов“, „Ямача“, за
периода м.юли 2014г. – м.февруари 2016г.
Като писмени доказателства
по делото бяха приети и Платежни ведомости на „Боби-98-Соня Боева“ ЕООД за
периода 05.08.2014г. – 17.03.2016г., както и Разписка за паричен превод от
07.04.2017г. за сумата от 7 лева, с основание „изплащане на клас м.
01-06.2015г., с наредител: „Боби-98-Соня Боева“ ООД и
получател В.Г.С..
За цялостното изясняване на делото от фактическа страна
съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която възприема
изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. От същото се установява, че при
извършените проверки и изчисления, по данни от разплащателните ведомости при „Боби-98-Соня
Боева“ ЕООД, на ищеца не се дължат суми от неизплатено трудово възнаграждение.
При отчитане на допълнително споразумение от 05.01.2015г. до м.юни 2015г.
включително са начислени суми от експертизата за допълнително възнаграждение
0.06 % в размер на 6.85 лева. Вещото лице е констатирало, че изчисленията от
данните по графиците на посочения работодател при сумирано изчисляване на
работното време не водят до извод за неизплатено възнаграждение за извънреден
труд. Вещото лице дава заключение още, че ищецът е ползвал платен годишен
отпуск за процесния период, както следва: 2014г. – 10
работни дни от 01.12.2014г. до 12.12.2014г.; 2015г. –
20 работни дни от 04.03.2015г. до 30.03.2015г. и 2016г. – 3 работни дни от 15.02.2016г. до 17.02.2016г.
Начислено е и е изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по
предписание на Инспекция по труда, пропорционално на времето, което се признава
за трудов стаж в размер на 66.32 лева.
По искане на ищеца съдът откри производство по оспорване
на основание чл.193 от ГПК, на ведомости за месеците октомври и ноември 2014г.,
януари, юли и декември 2015г. и февруари 2016г., в частта на положените подписи
срещу името на В.Г.С., като във връзка с така откритото производство бе
назначена съдебно-графологична експертиза. От
заключението на вещото лице по същата става ясно, че подписите за м. ноември
2014г. и м. февруари 2016г. са положени от ищеца В.Г.С., а подписите за
м.октомври 2014г., м.януари 2015г., м.юли 2015г. и м декември 2015г., не са
положени от това лице. Съдът възложи изготвяне на допълнително заключение от
вещото лице, от което се установява, че във ведомостите за заплати за
м.октомври 2014г. подписът, положен срещу името „Г. Л. И.“ в графа „Подпис“, е положен
от ищеца В.Г.С.. За м. януари 2015г. срещу името „В.Г.С.“ в графи № 7 и 8,
подписът непосредствено след името, е положен от ищеца. При проверката в.л. е
установило още, че за м.юли 2015г. срещу името „В. Т. В.“ в графа „Подпис“ –
подписът е положен от ищеца В.Г.С..
Бяха ангажирани от ответника и гласни доказателства:
От разпита на свид. Г. А. се
установява, че същият е работил при „Боби-98-Соня Боева“ ЕООД и с ищеца били
колеги. Твърди, че получил неговата заплата за м.декември 2015г. през м.януари
2016г. – била в запечатан плик, който свидетелят дал на ищеца, когато се
видели. Обяснява, че той взел и неговата заплата, защото, когато отишъл да
получава своята, отговорникът го помолил да вземе заплатата и на В., тъй като
той не можел да дойде. Свидетелят заявява още, че подписът срещу името на В.Г.С.
до сумата 285.42 лева в Платежна ведомост за заплати за м.декември 2015г. на
„Боби-98-Соня Боева“ ЕООД е негов.
При така възприетата
фактическа обстановка, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат
отхвърлени. Установи се безспорно, че работодател на ищеца за исковия период от
01.07.2014г. до 08.02.2016г. е бил не ответникът по делото С.Ф.Б., действаща
като ЕТ с фирма “Боби-98-Соня Боева“-гр.Хасково, а Еднолично дружество с
ограничена отговорност /ЕООД/ - „Боби-98-Соня
Боева“-гр.Хасково. Между ищеца и посочения като ответник Едноличен търговец не
са били възникнали трудови правоотношения, по силата на които последният в
качеството на работодател да му дължи суми за неизплатено трудово
възнаграждение, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и
възнаграждение за извънреден труд. Доказа се от събраните по делото
доказателства, че трудовоправни отношения, по силата
на сключените трудови договори и допълнителни споразумения към тях, са
възникнали между ищеца и лице, чуждо на настоящия спор, а именно –
„Боби-98-Соня Боева“ ЕООД-гр.Хасково, при който работодател ищецът е заемал
длъжността „Охранител“.
Ето защо, доколкото в настоящия процес
няма данни ответникът – едноличният търговец „Боби-98-Соня Боева“-гр.Хасково,
да е бил работодател на ищеца в исковия период, то предявените против този
ответник искове следва да бъдат отхвърлени. За пълнота на изложението още може да се
посочи, че от събраните писмени и гласни доказателства се установи, че
действителният работодател на ищеца – „Боби-98-Соня Боева“ ЕООД също няма
задължения към ищеца под формата на неизплатени трудови възнаграждения,
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и възнаграждение за извънреден
труд.
С оглед изхода на делото,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото
разноски в размер на 900 лева.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Г.С., ЕГН **********,***,
против С.Ф.Б., действаща като Едноличен търговец с фирма „Боби-98-Соня Боева“,
със седалище и адрес на управление-гр.Хасково, ул.”Хан Аспарух“ № 3-6, ЕИК
*********, искове с правно основание
чл.128, т.2 от КТ за сумата в размер на 1 920 лева - трудово възнаграждение за
периода от 01.07.2014г. до 08.02.2016г.;
с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за сумата в размер на 320 лева -
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2014г., 2015г. и 2016г. и
за сумата в размер на 2 220 лева - възнаграждение за положен извънреден
труд за периода от 01.07.2014г. до 08.02.2016г., като – неоснователни.
ОСЪЖДА
В.Г.С., ЕГН
**********,***, да заплати на С.Ф.Б., действаща като Едноличен търговец с фирма
„Боби-98-Соня Боева“, със седалище и адрес на управление-гр.Хасково, ул.”Хан
Аспарух“ № 3-6, ЕИК *********, направените по делото разноски в размер на 900
лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.