Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
11.08.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 5918 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 439665 от 28.06.2018г. по гр.д. № 64801/2017г. Софийски районен
съд, 56 състав осъдил В.К.Д., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******,
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 4 696.76 лв. - главница,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.
05.2013г. до м. 05.2015г. за абонатен № 016286, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 14.09.2017г., до
окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1 155.21 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена върху вземанията за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г., считано от падежа
на отделните вземания до 01.09.2017г., като отхвърлил този иск за разликата до
пълния му предявен размер от 1 156.62 лв.; Осъдил ответника да заплати на ищеца
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 33.00 лв., представляваща
възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от м. 06.2014г. до
м. 04.2015г. за абонатен № 016286, ведно със законната лихва, считано от датата
на завеждане на исковата молба в съда на 14.09.2017г. до окончателното плащане,
като отхвърлил този иск за разликата до пълния му предявен размер от 70.68 лв.;
Осъдил ответника да заплати на ищеца на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 7.38 лв., представляваща лихва
за забава, начислена върху сумата от 33.00 лв., представляваща възнаграждение
за услугата дялово разпределение за периода от м. 06.2014г. до м. 04.2015г.,
считано от падежа на вземането до 01.09.2017г., като отхвърлил този иск за
разликата до пълния му предявен размер от 14.20 лв. На основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 722.97 лв. - разноски
по делото съразмерно с уважената част от исковете; На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 6.27 лв. – разноски
съразмерно с отхвърлената част. Решението е постановено при участието на „Б.“
ООД, като трето лице помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника В.К.Д., който го
обжалва в осъдителните му части с оплаквания за неправилност - неправилно
приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. В нарушение на материалния и процесуалния закон
районният съд приел по делото да е доказано, че ответникът е собственик на
процесния имот. Този факт изрично бил оспорен с отговора на исковата молба, а
от ищеца не били ангажирани годни доказателства в тази връзка. Неправилно
първостепенният съд приел за доказан факта, че майката и наследодател на
ответника е била собственик въз основа на представените частни документи - списък
на живущите в жилищната сграда от 1992г. и списък, приложен към протокол от
15.12.2010г. Нямало и как наследодателката на ответника да е била собственик
към 2010г., тъй като същата починала през 2008г. Съдът в нарушение на
съдопроизводствените правила разместил доказателствената тежест, като не
обсъдил и наведените от ответника доводи. Решението се основавало на
предположения, а не на доказани факти. Освен това в нарушение на материалния
закон районният съд приел по евентуалното правопогасяващо възражение на
ответника, че няма погасени по давност вземания, като приел, че вземането става
изискуемо след края на отоплителния сезон за период от една година. Моли съда
да отмени първоинстанционното решение в атакуваните части, вкл. в частта за
разноските и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковете.
Претендира разноски за двете инстанции съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е депозирала отговор на жалбата в срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК. С молба от 30.06.2020г. оспорва жалбата и моли съда да
потвърди атакуваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла
на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
Третото лице помагач на ищеца – „Б.”
ООД, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
С исковата молба, уточнена с молба от 06.11.2017г., първоинстанционният съд
е бил сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни установителни искове:
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ за сумата 4 696.76 лв. – главница, представляваща цена на
доставена топлинна енергия в топлоснабден имот на адрес: гр. София, пл. „*******,
аб. № 016286. Макар в исковата молба да е посочено, че се претендира главница
за периода м. 05.2014г. – м. 05.2015г., доколкото в процесната сума е включена
и цялата сума по изравнителна сметка, отразена в обща фактура №
**********/31.07.2014г. за отоплителен сезон м. 05.2013г. – м. 04.2014г.,
периодът на претенцията е м. 05.2013г. – м. 05.2015г.;
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 156.62 лв.,
представляваща лихви за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за
периода 14.09.2014г. – 01.09.2017г.;
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за сумата 70.68 лв.,
представляваща възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода м.
06.2014г. – м. 05.2015г., и
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 14.20 лв., представляваща
лихви за забава в плащането на главницата за дялово разпределение за периода
08.08.2014г. – 01.09.2017г.
Претендирана е и законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба в съда на 14.09.2019г. до окончателното плащане.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
е оспорил предявените искове с редица възражения, вкл. е оспорил да е в
договорни отношения с ищеца. Твърди, че не е собственик или ползвател на имота.
Искал е от съда да отхвърли исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. Настоящият
въззивен състав го намира обаче за неправилно в атакуваните части по следните
съображения:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора
редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при
неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и
прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен
договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение
в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г.) е клиент,
който купува енергия за собствени битови нужди. Присъединяването на
топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа,
както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа
на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на
вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради
това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия
те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие.
За да приеме за доказан факта, че ответникът е собственик на топлоснабдения
имот районният съд счел, че същият се установява от съвкупната преценка на
представения и неоспорен от ответника списък на живущите по апартаменти в жилищната
сграда на ЕС, находяща се в гр. София, пл. *******, в който като собственик
фигурирала Н.Б.Д., представения списък на собственици на имотите в сградата,
приложен към протокол от ОС на ЕС от 15.12.2010г., в който същото лице фигурира
за аб. № 16286, и извършената служебно справка в НБД „Население“, съгласно
която Н.Б.Д.(с предишно фамилно име Д.) е починала на 07.09.2008г., като е
оставила за наследник по закон ответника и неин син В.Д.. Приел, че от тези
неоспорени частни документи се установява правото на собственост на Н.Д. (факт,
който не бил оспорен от ответника), а следователно ответникът е придобил
правото на собственост върху имота по силата на наследяване по закон.
Тези изводи не се споделят от настоящия въззивен състав. С отговора на
исковата молба ответникът изрично е оспорил твърдението на ищеца да е
собственик на имота – на каквото и да е основание, т.е. и по наследствено
правоприемство от майка му, поради което в тежест на ищеца съобразно правилото
на чл. 154, ал. 1 ГПК е било да докаже, и то при условията на пълно и главно
доказване твърдението си, че наследодателката на ответника е била собственик на
имота. Представеният списък на живущите по апартаменти в процесната сграда –
етажна собственост от 17.12.1992г., в който като „живуща“ в ап. 10 е посочена Н.Б.процесната
етажна собственост, дори да посочваше че лицето е собственик, не представлява
документ, годен на докаже право на собственост. Приложеният към протокол от ОС
на ЕС № 1/15.12.2010г. списък на потребители в ЕС, освен че също не доказва
право на собственост, посочва като потребител за ап. 10 Н.Д., която към този
момент вече е била починала.
От съвкупната преценка на цитираните два частни документа, които нямат
обвързваща съда доказателствена сила, по никакъв начин не може да се приеме за
доказан пълно и главно фактът, че наследодателката на ответника е била
собственик на топлоснабдения имот. При заявеното изрично оспорване от ответника
да е собственик на имота, и при непроведено от ищеца доказване на
правопораждащия спорното право факт, съдът следва да приложи неблагоприятните
последици на правилата за разпределение на доказателствената тежест, като
приеме недоказания факт за неосъществил се.
Щом не е доказано ответникът да е бил собственик на имота и като такъв –
клиент на топлинна енергия за битови нужди, предявените главни искове са
недоказани и като такива – неоснователни, съответно неоснователни са и
акцесорните им искове за мораторно обезщетение.
Предвид несъвпадението на изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваните части, вкл. в
частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за първата
инстанция, и вместо това исковете се отхвърлят изцяло. На основание чл. 78, ал.
3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за първата
инстанция. Доказано направените такива са в размер на 950 лв. – адвокатско възнаграждение.
По релевирано от ищеца възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК районният съд е намалил възнаграждението на 626.91 лв., а от ответника не е
искано изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.
Поради това не е в правомощията на въззивния съд да преценява дали
възнаграждението за първоинстанционното производство е прекомерно. Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника разликата над присъдените от СРС разноски
в размер на 6.27 лв. до 626.91 лв., равняваща се на 620.64 лв.
С оглед изхода на спора и изричната претенция, разноски за
настоящата инстанция се следват на въззивника. Доказано направените такива са в
размер на 168.93 лв. – държавна такса, и 1 250 лв. – адвокатско
възнаграждение, което е заплатено съгласно удостовереното в представения договор
за правна защита и съдействие от 18.07.2018г. Съобразно обжалваемия интерес от 5 892.35
лв., минималното възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в относимата
й редакция към 2018г.) възлиза на 624.62 лв. Пред настоящата инстанция делото
не е било усложнено от фактическа или правна страна, поради което въззивният
съд намира възражението на въззиваемия за прекомерност по смисъла на чл. 78,
ал. 5 ГПК за основателно, като възнаграждението следва да бъде намалено на 650
лв. Или общо дължимите разноски за тази инстанция са в размер на 818.93 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 439665 от 28.06.2018г., постановено по гр.д. № 64801/2017г. на
Софийски районен съд, 56 състав в
обжалваните части, с които В.К.Д., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 4 696.76 лв. - главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2013г. до м.
05.2015г. за абонатен № 016286, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда - 14.09.2017г., до окончателното плащане,
както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1 155.21 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена върху вземанията за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г., считано от падежа
на отделните вземания до 01.09.2017г., както и на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 33.00 лв., представляваща
възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от м. 06.2014г. до
м. 04.2015г. за абонатен № 016286, ведно със законната лихва, считано от датата
на завеждане на исковата молба в съда на 14.09.2017г. до окончателното плащане,
както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 7.38 лв., представляваща лихва
за забава, начислена върху сумата от 33.00 лв., представляваща възнаграждение
за услугата дялово разпределение за периода от м. 06.2014г. до м. 04.2015г.,
считано от падежа на вземането до 01.09.2017г., както и в частта, с която В.К.Д., ЕГН **********, е осъден да
заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата
722.97 лв. - разноски по делото, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, срещу В.К.Д., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за сумата 4 696.76 лв. - главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот на адрес:
гр. София, пл. „*******, аб. № 016286, за периода м. 05.2014г. – м. 05.2015г. и
за периода м. 05.2013г. – м. 04.2014г., съгласно изравнителна сметка, отразена
в обща фактура № **********/31.07.2014г. за отоплителен сезон м. 05.2013г. – м.
04.2014г.; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 155.21 лв., представляваща
лихви за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода 14.09.2014г.
– 01.09.2017г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за
сумата 33.00 лв., представляваща възнаграждение за услугата дялово
разпределение за периода м. 06.2014г. – м. 05.2015г., и иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 7.38 лв., представляваща лихви за забава в
плащането на главницата за дялово разпределение за периода 08.08.2014г. –
01.09.2017г., като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.К.Д., ЕГН **********,
на основание чл. 78 ГПК сумата от още
620.64 лв. (шестстотин
и двадесет лева и 64 ст.), представляваща разноски за първоинстанционното
производство, и сумата 818.93 лв. (осемстотин и осемнадесет лева и 93
ст.), представляваща разноски за въззивното производство.
В необжалваните отхвърлителни части решението по гр.д. № 64801/2017г. на
Софийски районен съд, 56 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Б.” ООД, като
трето лице помагач на страната на ищеца-въззиваем „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.