РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 07.01.2019
г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на десети октомври през
две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16596 по описа за 2017
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът
М.Г. Г.твърди, че спрямо нея било незаконосъобразно повдигнато и поддържано
обвинение /по НОХД № 20786/2013 г. по описа на СРС, НО, 3 с-в/ за извършване на
посочените престъпни деяния, по което била постановена оправдателна присъда от
29.11.2016 г. потвърдена с решение № 633/01.06.2012 г. по ВНОХД № 1202/2017 г.
по описа на СГС, НО, ІІІ въззивен състав, влязло в сила на 01.06.2017 г.
Във
връзка с воденото наказателно производство й била наложена мярка за
неотклонение парична гаранция и забрана за напускане пределите на Р.Б.на
посочените дати.
Твърди,
че във връзка с неоснователното обвинение й били причинени морални страдания,
които описва. Излага подробни правни и фактически доводи за това.
Ищецът
твърди, че ответникът П.на Р.Б.следва да отговаря имуществено за повдигнатото й
обвинение, като претендира обезщетение за причинените й неимуществени вреди в
размер на 30000.00 лв. Претендира законната лихва от 01.06.2017 г. /дата на
влизане в сила на оправдателната присъда/ до окончателно погасяване на
задълженията.
В срока за писмен отговор по чл.131 от ГПК
ответникът П.на Р.Б.изразява следното становище:
Оспорва
исковата молба като нередовна, тъй като е налице противоречие във фамилните
имена на подателя и лицето, спрямо което е било проведено наказателното
производство завършило с оправдателна присъда.
Оспорва
исковете като недопустими поради липса на активна легитимация по спора.
Оспорва
по основание и размер претенциите като излага подробни правни и фактически
доводи. Оспорва наличие на предпоставките от сочения фактически състав за
реализиране отговорността на П.на Р.Б.по реда на чл.2 ЗОДОВ. Оспорва
фактическите и правни доводи на ищеца изложени в исковата молба. Оспорва
наличие на вреди от посочения вид и размер, които да се намират в
причинно-следствена връзка с обвинението, за което ищеца твърди, че е бил
оправдан.
Прави
възражение, че цитираното наказателно производство НОХД № 20786/2013 г. по
описа на СРС, НО, 3 с-в не е единственото водено срещу ищцата в посочения
период 19.07.2013 г.-01.06.2017 г. В така посочения период срещу ищцата са били
водени още две досъдебни производства за извършени престъпни деяния, по които
са били внесени обвинителни актове в съда. Освен това ищцата била осъждана
вече, видно от справката за съдимост.
Излага
правни и фактически доводи, за това че досъдебната фаза е протекла в рамките на
около 4 месеца и половина, а за протеклата съдебна фаза ответникът не носи
отговорност. Според ответника, следва да бъде извършена преценка на причините,
поради които са били проведени седем съдебни заседания по делото през 2016 г.
като бъде отчетено и поведението на ищцата в проведеното производство с оглед
евентуално отчитане на приносът й за продължителността на наказателното
производство и нанесените й вреди. Излага правни и фактически доводи в тази
насока. Изразява становище, че наказателното производство е било проведено в
разумен срок.
Освен
това по отношение на ищцата била взета не най-тежката мярка за неотклонение.
Доколкото
в същият период спрямо ищцата са били водени и други наказателни производства,
последното следва да бъде отчетено при извършване на преценка за причинените й
неимуществени вреди.
Оспорва
претенцията, като завишена по размер и несъответна на принципа за справедливост
и социално-икономическата обстановка в страната.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните
съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди,
претърпени вследствие незаконно обвинение в извършване на престъпление.
Съдът намира, че са налице
основанията по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
за ангажиране отговорността на държавата за причинени на ищеца вреди от
незаконните действия на нейни органи. Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на
изрично предвидените в специалния закон предпоставки и не е обусловена от
наличието на вина /виновно поведение/ от страна на конкретното длъжностно лице,
причинило с поведението си вредата – чл.4 от ЗОДОВ, докато деликтната
отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД е виновна отговорност – обусловена е от
виновно поведение на причинителя на вредата, вкл. в хипотезата на
обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД, като вината се предполага до
доказване на противното, съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, П.или съда, при
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това че деянието
не е извършено от лицето, или че извършеното деяние не е престъпление, или,
поради това че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
В хода на производството
безспорно се установи от представените
материали по НОХД № 20786/2013 г. по
описа на СРС, НО, с-в, че срещу М.Г.Г. /Г./ е било образувано наказателно производство
за престъпления по чл.210, ал.1, т.4 във вр. чл.209, ал.1 във вр. чл. 28, ал.1 НК, в това, че на неустановена дата през м.02.2012г. в гр.София, в кафене
„Жълтото”, находяща се на ул.Шандор Петьофи, в близост по пл.”Петте кьошета”, с
цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у К.З.К.,
че ще й осигури настаняване в общинско жилище на СО, район „Подуяне” за сумата
от общо 7000.00 лв. и в последствие на неустановена дата през м.02.2012 г. на
същото място поддържала заблуждението у К., че ще й уреди настаняването в
общинското жилище, като получила от К. първата вноска от 2000лв., а след това и
втората вноска в размер на 5000лв. и с това причинила на К.З.К. и М.С.М.имотна
вреда в размери на 7000.00 лв., като деянието е извършено повторно и случаят не
е маловажен, а именно: осъждана е по НОХД №3256/2003г. на СРС за друго такова
престъпление.
Установява
се, че досъдебното производство / пр.№ Я 55112/2012 г. по описа на СДВР,
пр.пр.№ 37570/2012 г. по описа на СРП/ е било образувано с Постановление на
прокурор от СРП от 21.01.2013 г.
С
Постановление от 19.07.2013 г. на разследващ полицай при СРИП –ОДП-СДВР по ДП №
5032/2013 г. по описа на СДВР, М.Г.Г. /Г./ е била привлечена като обвиняем за
извършено престъпно деяние по чл. 209, ал.1 НК, като спрямо същата е била взета
мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 500 лв.
С
Постановление от 19.07.2013 г. на СРП спрямо обвиняемата Г. е била взета
принудителна процесуална мярка по чл.68 НПК – „забрана за напускане пределите
на РБългария“.
С
Постановление от 11.09.2013 г. М.Г.Г. /Г./ е била привлечена като обвиняем за
извършено престъпно деяние по чл.210, ал.1, т.4 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.28,
ал.1 НК.
Установява
се, че с влязла в сила на 01.06.2017 г. присъда № 10608/29.11.2016 г. по НОХД №
20786/2013 г. по описа на СРС, НО, 3 с-в, М.Г. е била призната за невиновна в
извършване на посоченото престъпно деяние.
Чрез
представената справка за съдимост от 06.02.2018 г. издадена от СРС се
установява, че М.Г.Г. е осъждана по НОХД № 3256/2003 г. по описа на СРС, НК, 5
с-в за извършени престъпни деяния по чл.309, ал.1, пр.1 НК- съставяне на
неистински частни документи, които е употребила, за да докаже че съществува
някое правно отношение.
Поради това, съдът намира
че са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността
на ответника П.на Р.Б..
В този смисъл, съдът приема за
установени, чрез приложените писмени доказателства фактическите твърдения на ищеца,
че е бил привлечен като обвиняем за извършване на
престъпление от общ характер, за което е бил оправдан.
Чрез показанията на свидетеля П.Е.К.
се установява, че 2012 -2013 г. се случило нещо в отношенията на М.Г. с бизнес
отношенията й с лице, което назовава с името М.. След това тя /ищцата/ драстично
се променила, била много притеснена, много наранена и обидена. По това време се
случило нещо с дело, което било водено срещу ищцата. Много съседи разбрали и
коментирали по нейн адрес, че е измамница. Покрай делото ищцата спряла да
общува с нея, да излиза с нея, а преди това била душата на компанията. Била
притеснена и напрегната. Коментирала, че ще бъде осъдена за нещо, за което е
невинна.
При така установеното, съдът
намира следното от правна страна:
По искът за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди:
С дадените разяснения с т. 3
от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието,
че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането - чл.4 ЗОДОВ. Според установената задължителна съдебна практика на
Върховния касационен съд по приложението на чл.2 ЗОДОВ и на чл.52 ЗЗД,
държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на
причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и
претърпените вреди, и се определя по справедливост. Понятието "справедливост"
по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат под
внимание при определяне на размера, след като обуславят вредите. Както е
посочено, в мотивите си съдилищата трябва да посочват конкретните обстоятелства
и значението им за размера на неимуществените вреди- конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател.
По правният въпрос за
приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл.4 и с чл.2, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗОДОВ е постановено решение № 296 от 19.10.2015 г. по гр.д. № 6559/2014 г., Г.
К., ІV Г. О. на ВКС, с което е възприето становище, че съдът определя размера
на обезщетението за неимуществени вреди след извършване на преценка на всички
установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства,
както и на тяхното значение като критерии за точното прилагане на принципа за
справедливост.
Съобразно това становище и
дадените разяснения с ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК
на ВКС, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва
да съобрази най- напред каква е тежестта на повдигнатото обвинение, неговата
продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение на
неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки за
процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв
интензитет са извършените действията по разследването с участието на
обвиняемия, ефектът на всички тези действия върху ищеца и средата му. От
значение са продължителността на наказателното преследване, личността на
увредения и притежаваният от него авторитет в обществото, настъпилите промени в
отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са се
отразили на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото
наказателно производство върху душевното му състояние, дали незаконно обвинение
за умишлено престъпление е в област, която е професионалната реализация на
обвиняемия. Съдът следва да вземе предвид данните за личността на увредения,
начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот,
положението му в обществото, работата му, публичното разгласяване на
обвинението и др. под.
В този смисъл, в доказателствена
тежест на ищеца беше
да установи претърпените от него болки и страдания от незаконното му обвинение, чрез пълно и главно доказване. Преценката на съда не може да се основава на предположението,
за това че обвиненията за тежки по своя характер престъпления обичайно водят до
стрес, промяна в начин на живот, влошаване на отношенията в семейството и на здравословното състояние.
От своя страна с дадените
разяснения по т.11 от ТР №3/22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. №3/ 2004 г., ОСГК
е възприето, че държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица
от увреждането. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на
причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и
претърпените вреди.
Като база за определяне
паричния еквивалент на неимуществените вреди при неоснователно обвинение следва
да служи още и икономическият растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната
към датата на увреждането в какъвто смисъл са изразените становища в Решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. №
85/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и Решение № 145 от 06.07.2017 г. по гр.д. №
4132/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, които настоящият състав изцяло възприема.
В същите е посочено, че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на
обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната
практика ориентир, относим към аналогични случаи.
Поради това, според съда, обективно съществуващи са фактите
относно продължителността на наказателното преследване, наложената мярка за
неотклонение, нейният срок и
продължителността на периода, през който ищецът е
търпял ограничението, както и обстоятелството дали през същия период спрямо ищеца
са били водени други наказателни производство.
Такива са, според съда и
обстоятелствата, свързани с извършване преценка личността на увредения и
притежаваният от него авторитет в обществото, както и дали незаконното
обвинение за умишлено престъпление е в област, която е професионалната
реализация на обвиняемия, както и дали обвинението е било публично разгласено.
От своя страна, субективното
отношение на ищеца към тях, отражението им върху неговото психическо
състояние, семейна среда, както и моралните му страдания, изразяващи се в
негативна промяна в неговия живот и емоционални страдания, които е претърпял,
като пряка последица от наказателното преследване подлежат на доказване в
производството.
Такива, според съда, са и
установените обстоятелства за настъпилите промени в отношенията в семейството,
допълнително настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на
лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство
върху душевното му състояние. За установяването им, съдът следва да вземе
предвид данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда,
контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата му и др.
под.
По
отношение на обективно съществуващите факти:
В случая неоснователното
обвинение срещу М.Г.Г. /Г./ е продължило от 19.07.2013 г. до 01.06.2017 г. или
три години години девет месеца и 11 дни.
Установи се, че незаконното
обвинение срещу ищеца е било за извършване на тежко престъпление по см. на
чл.93, т.7 от ДР на НК, тъй като предвиденото в закона наказание за
извършването му е лишаване от свобода от една до осем години.
Като обуславящ по-висок размер
обезщетение, съдът съобрази наложената мярка за неотклонение „парична гаранция”
в размер на 500.00 лв., както и наложената принудителна процесуална мярка „забрана за напускане пределите на РБългария“.
От своя страна в субективно
отношение се установи, че ищецът е понесъл във връзка с неоснователните
обвинения морални вреди изразили се в тревоги, притеснения, грижи за
обвинението в извършване на соченото тежко престъпление от общ характер; негативни
емоции и притеснения от обвиненията и това
което предстои за нея и семейството й след приключване на производството.
Несъмнено сочените обстоятелства се установяват чрез показанията на свидетеля П.Е.К..
В субективно отношение, като обуславящ
по-нисък размер на обезщетение, съдът съобрази и обстоятелството, че М.Г.Г. е осъждана по НОХД № 3256/2003 г. по
описа на СРС, НК, 5 с-в за извършени престъпни деяния по чл.309, ал.1, пр.1 НК-
съставяне на неистински частни документи, които е употребила, за да докаже че
съществува някое правно отношение.
Съдът, съобрази и възрастта на
ищеца, както и обстоятелството, че същият е с изградена семейна среда, социални
контакти и работа.
Проведеното наказателно
производство – в досъдебната и съдебната фази (около четири години) не
надвишава разумния срок за провеждане на това производство. Както
последователно се поддържа в практиката на ВКС, неимуществените вреди от
незаконно обвинение обхващат не само отрицателните психически преживявания на
увредения, но и обективното по своя характер лишаване от блага и ценности, към
които всяка личност се стреми. Справедливостта като законов критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва освен тяхната
общовалидна значимост за всяко човешко същество, така и конкретни факти,
свързани със стойността, която те са имали за личността на увредения. В този
смисъл е и практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение №
55/11.03.2013 г. по гр. д. № 1107/2012 г., ІV г. о., ГК, която се възприема от
настоящия състав.
С оглед така установеното, при
отчитане на всички тези критерии настоящият
състав приема за справедлив размер на обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди сумата 3000.00 лв., което би било достатъчно за пълно обезщетяване на всички неимуществени
вреди, търпени от ищеца като последица от неоснователно повдигнатото срещу него
обвинение, доказани по несъмнен начин в производството. За разликата над тази
сума до пълния му предявен размер от 30000.00 лева, искът следва да бъде
отхвърлен като недоказан.
Според настоящият състав размерът
на обезщетението е съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, който
включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за
справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в
съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
Според отправеното искане при
съобразяване дадените разяснения с т.4 от ТР №3/22.04.2005 г. на ВКС по тълк.
д. №3/ 2004 г., ОСГК, върху присъденото обезщетение се дължи законна лихва от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 01.06.2017 г. до
окончателно погасяване на задълженията.
По разноските:
При този изход на спора и на
основание чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца разноски за държавна такса 10.00 лв., както и разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 145.00 лв. съобразно уважената част от
исковете.
Мотивиран от изложеното,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ, П.на Р.Б.да заплати на М.Г. Г./Г./, ЕГН **********, действаща чрез адв.Н.Н.
от САК с адрес ***, сумата от 4000.00
лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в тревоги,
притеснения, грижи във връзка с обвинението в извършване на престъпление от общ
характер; негативни емоции и притеснения от
обвиненията и това, което предстои за неговия живот, семейството и работа след
приключване на производството; негативно отражение на обвинението върху
социалното му общуване - семейна и близка среда, всичките вреди претърпени от
незаконно обвинение водено в периода от 19.07.2013 г. – 01.06.2017 г. по НОХД № 20786/2013 г. по описа на СРС, НО, 3 с-в за
извършване на престъпно деяние по чл.210, ал.1, т.4 във вр. чл.209, ал.1 във
вр. чл. 28, ал.1 НК, за което е била призната за невиновна с влязла в сила
присъда № 10608/29.11.2016 г. по НОХД № 20786/2013 г. по описа на СРС, НО, 3
с-в, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 01.06.2017 г. до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над сумата 4000,00 лв. до пълния
предявен размер от 30000,00 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.10, ал.3, изр.
второ от ЗОДОВ, П.на Р.Б.да заплати на М.Г. Г./Г./, ЕГН **********, действаща
чрез адв.Н.Н. от САК с адрес ***, сумата от 10.00 лв.-разноски за държавна
такса и 145.00 лв.-разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: