РЕШЕНИЕ
№ 580
гр. Благоевград, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20221210100079 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от "Юробанк
България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Витоша, ул."Околовръстен път" № 260, представлявано от Д. Ш. и П. Д. – изпълнителни
директори, чрез пълномощника адв. Д. Р. Дж. против С. С., ЕГН **********, от гр. Б..
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което се осъди ответника С. С.,
ЕГН **********, от гр. Б. да заплати на "Юробанк България" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул."Околовръстен път" № 260,
представлявано от Д. Ш. и П. Д. - изпълнителни директори, чрез пълномощника адв. Д. Р.
Дж., следните суми: 24 244, 90 лв. /двадесет и четири хиляди двеста четиридесет и четири
лева и деветдесет стотинки/ – представляваща усвоена, но непогасена главница и
предсрочно изискуема в нейния пълен размер по отпуснатия и усвоен кредит, дължима по
Договор за потребителски кредит № FL 899181 от 21.06.2021г. за периода 10.05.2021 година
/дата на изпадане в забава/ до 21.06.2021 година /датата на генериране извлечението от
счетоводните книги/, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното погасяване; сумата от 235, 51 лв. /двеста
тридесет и пет лева и петдесет и една стотинки/ – възнаградителна лихва за периода
09.05.2021г. /дата на изпадане в забава/ до 21.05.2021г. /дата на предсрочна изискуемост по
кредита/; сумата от 24, 40 лв. /двадесет и четири лева и четиридесет стотинки/ - мораторна
лихва за периода от 09.05.2021г. /дата на изпадане в забава/ до 21.06.2021г. /дата на
генериране извлечението от счетоводните книги/, и сумата от 14, 00 лв. /четиринадесет лева/
- дължими такси за периода 11.05.2021 година до 21.06.2021 година, на основание чл. 2, ал. 2
от Договора за потребителски кредит във връзка с чл. 14 от Договора и представляващи
начислени и дължими такси за ограничаване на негативните последици от потребителски
кредит съгласно Тарифата на Банката.
Претендират се сторените разноски в заповедното и исковото производство.
Посочена е и банкова сметка, на която да бъдат доброволно погасени дължимите суми.
Твърди се, че по подадено от „Юробанк България" АД по реда на чл.417 ГПК срещу С. С.
за издаване на изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение е постановено от
Районен съд Благоевград Разпореждане № 149 от 11.12.2021г. по частно гражданско дело №
1
3056 от 2021г. по описа на Районен съд Благоевград заявлението на „Юробанк България" АД
е отхвърлено.
Твърди се, че С. С. е ползвал банков кредит, съгласно сключен с „Юробанк България" АД
Договор за кредит FL899181 с разрешен размер 39 000 лева и срок на ползване и погасяване
до 09.03.2025г. Сочи се, че по силата на сключения Договор за кредит е възникнало
облигационно/кредитно/ отношение между Банката и С. С., по силата на което кредиторът
се е задължил да предостави за временно и възмездно ползване на кредитополучателя сумата
в размер на 39 000 лева под формата на банков кредит и срещу възнаграждение за срока на
действие на Договора, като кредитополучателят се е задължил да получи и използва по
предназначение и съгласно уговореното между страните процесната сума, като я върне по
уговорения за това начин до края на срока на Договора, и да заплати възнаграждение на
„Юробанк България" АД в размер на уговорената по Договора възнаградителна лихва, която
е уговореното между страните възнаграждение за предоставения и използван паричен
ресурс.
Посочва се, че съгласно Договореното между страните е отпуснат и усвоен кредит с
разрешен размер 39 000 лева на дата 09.03.2018г. по Банкова сметка на С. С., открита в
„Юробанк България" АД с IBAN BG**********, като съгласно Бордеро 5732568 от
09.03.2018 за усвояване на кредит 4717864 сумата по кредит в размер на 39 000 лева е
отпусната и усвоена от кредитополучателя по банковата му сметка на 09.03.2018г.
Сочи се, че съгласно уговореното между страните с Договор за кредит FL899181 и
подписания погасителен план „Юробанк България" АД - като кредитор, е отпуснала банков
кредит в размер на 39 000 лева по банковата сметка на кредитополучателя С. С., който
кредит следва да се погасява с погасителни вноски - съгласно чл.8 от Договора и
уговореното в Погасителния план като размер на вноската, компонент и падеж.
Посочва се, че е уговорено между страните кредитът да се погасява с ежемесечни
погасителни вноски - 84 броя вноски, платими на 9то число - всеки месец, в размер на
вноската 621,55 лева, която да служи за погасяване на дължимите по договора вноски за
главница и лихва и съобразно уговорените и посочени в погасителни план размер на
анютетните вноски за погасяване на кредита, като страните са уговорили ежемесечно
кредитополучателят да заплаща месечна такса за обслужване на банкова сметка в размер на
3,50 лева, съгласно чл.5, т. 2 от Договора.
Посочва се, че уговореният срок между страните за ползване и погасяване на кредита бил
до дата 09.03.2025г., като съгласно уговореното в чл.6 от Договора, препращащ към
Погасителния план по кредита при уговорен лихвен процент за дължимата договорна лихва
- 9,79%, съгласно чл.3, ал. 9 от Договора, като в чл. 9 от Договора е уговорена между
страните размера на лихвата за забава - при просрочие по кредита, като същата е определена
в размера на законната лихва.
Твърди се, че след като е сключил и е усвоил кредита - кредитополучателят С. С. е
заплащал уговорените вноски за главница до 10.05.2021г. - датата на изпадане в забава за
главница, и до 09.05.2021г. - датата на изпадане в забава за възнаградителна лихва, съгласно
уговореното в Договора и Погасителния план.
Посочва се, че за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. и в изпълнение на чл.6 от
ЗМДВИП, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., обн. ДВ. бр.28 от 24
Март 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.34 от 9 Април 2020г., доп. ДВ. бр.38 от 24 Април 2020г., през
периода по Договора за кредит не са начислявани лихви за забава и неустойки.
За посочения период от 09.03.2018г. до 10.05.2021г. кредитополучателят е заплащал
дължимите ежемесечни такси за ползване и обслужване на откритата банкова сметка в
„Юробанк България" АД за сумата от 3,50 лева ежемесечно.
Твърди се, че на 10.05.2021г. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите
по кредита вноски за главница, а на дата 09.05.2021г. и за лихва, като е изпаднал в забава.
Сочи се, че на основание чл. 14 от Договора Банката е обявила кредита за изцяло и
предсрочно изискуем, като кредитополучателя е уведомен за настъпилата изискуемост с
2
връчена на дата 21.05.2021г. покА. за доброволно изпълнение на задължението, поради което
от тази дата кредитът е стА.л изцяло и предсрочно изискуем.
Сочи се, че с покА.та е даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение
на задължението по кредита, като към датата на подаденото Заявление по чл.417 ГПК и към
датата на депозиране на искова молба длъжникът не е изплатил дължимите суми за лихви,
главница, такси и разноски по договора на „Юробанк България" АД.
Посочва се, че кредитополучателят не е заплатил и дължимите по кредита такси в общ
размер на 14 лева, начислени за периода от 11.05.2021г. до 21.06.2021 г., дължими на
основание чл. 2, ал. 2 от Договора и действащата Тарифа.
Поддържа се, че в случай, че се приеме, че покА.та за предсрочна изискуемост не е
връчена преди това, то с исковата молба упражнява това право.
С Разпореждане № 613/10.03.2022г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за
редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявеният с нея иск, в
съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата
молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен
срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Препис от исковата молба, ведно с поправената искова молба и доказателствата към нея е
изпратен на ответника С. С. на установения по делото адрес, което е връчено на служител в
къща. Изпратено е повторно съобщение на адрес гр. Б., което е върнато в цялост, че на
посочения адрес се намира фирма, няма живущи и по данни на служители на фирмата - няма
такова лице, което да работи там. ИзискА. е справка от ТД на НАП за наличието на действащ
трудов договор, от която е видно, че лицето няма действащ трудов договор, както и е
постановено изготвяне на справка от търговския регистър за установяване наличието на
фирма на името на ответника.
От справката се установява, че С. С. има регистрирА. на негово име фирма“ФТС
Транспорт“ ЕООД , като седалище и адрес на управление на дружеството е гр. Б..
Съобщението е връчено на счетоводител Радослава Енчева, но съдът отново е разпоредил
връчване на книжата и съобщението лично на ответника или на упълномощено
представител. Повторното съобщение изпратено до седалището на дружеството е върнато в
цялост, с отбелязване, че счетоводителят няма пълномощно.
Залепено е уведомление по реда на чл. 47 ГПК на адрес в село Бело поле, като върху
уведомлението е отразено, че лицето има постоянен адрес в село Бело поле, но никога не е
живяло там, а настоящият му е адрес е в Република Северна Македония.
С Разпореждане № 3008/16.11.2022 година е оставена исковата молба без движение, като е
указано на ищеца да удостовери с декларация, че не му е известен адрес на ответника в
чужбина или съответно да заяви, ако му е известно кой е адреса на ответника в чужбина.
На 06.12.2022 година е депозирА. молба от „Юробанк България“ АД, с която представят
телефонен номер на ответника, както и имейл адрес, на който да бъдат изпращани книжата.
В случай, че не бъде осъществено надлежно връчване по посочения начин е направено
искане за призоваване чрез неофициалния раздел на държавен вестник. На посочения в
молбата на „Юробанк България“ АД имейл адрес са изпратени съдените книжа по чл. 131 от
ГПК, като съобщението ведно с исковата молба и приложенията са връчени на ответника на
20.12.2022 година, видно от извършеното потвърждаване.
Видно от данните по делото в законоустановения едномесечен срок не е депозиран
писмен отговор от стрА. на ответника.
В съдебно заседание, ищцовото дружество, което е редовно призовано не изпраща
представител, поддържа исковете в писмени молби, в които сочи и че в хода на
производството ответникът е извършвал плащания. Иска се уважаване на исковете и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание, ответникът редовно призован не се явява, с писмени молби е
представял писмени доказателства за извършвани плащания.
3
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа стрА.:
Видно от представения и приет като писмено доказателство договор на 09.03.2018г. между
„Юробанк България" АД - Кредитор и С. С. - Кредитополучатели е сключен Договор за
потребителски кредит № FL899181, по силата на който на ответника е предоставен кредит в
размер на 39 000,00 лева за текущи нужди, а същият се е задължил да го върне, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Съгласно уговореното в чл. 2,
ал. 1 от Договора, кредитът се отпуска по разплащателна сметка с IBAN: BG **********, на
името на кредитополучателя С. С., за откриването на която е било необходимо и
сключването на договор за откриване на разплащателна сметка с банката. Съгласно алинея
втора на чл. 2 от договора, освен таксите посочени в чл. 5 от договора, ответникът се е
задължил да заплаща и такси и комисионни за обслужването и изпълнението на платежни
операции от разплащателната сметка, съгласно Общите условия за откриване, водене и
закриване на сметки на физически лица и Тарифата на банката, в сила към момента на
извършване на съответната операция по сметката. В тази клауза на договора е било
посочено, че Общите условия и Тарифата са били налични на интернет страницата на
банката, както и в офисите на банката.
В чл. 3, ал. 1 от договора е било уговорено, че за усвоения кредит ответницата ще дължи
на банката лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен процент, който се
определял като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирА. договорна надбавка в
размер на 8, 537%. За референтен лихвен процент се е използвал следния лихвен индекс за
кредити в лева: 6 месечен "Софибор", приложим за съответния период на начисляване на
лихвата, по методика, определена в алинея втора на тази клауза. Дължимите лихви са се
начислявали от датата на усвояване на кредита, а именно датата на заверяването на сметката
на кредитополучателя – чл. 3, ал. 8 от договора. В следващата алинея 9 на чл. 3 от договора е
било посочено, че годишният процент на разходите по отпуснатият кредит възлизал на 9,
79%, а общата дължима сума от кредитополучателя възлизала на 53 186, 88 лева, изчислена
към момента на сключване на договора. Съгласно чл. 3, ал. 10 от договора, стойността на
ГПР е била изчислена при следните условия: - Договорът за потребителски кредит ще е
валиден за срока, за който е бил сключен и банката и кредитополучателя ще изпълняват
своите задължения в съответствие с условията и сроковете по него; - лихвата и другите
разходи са били неизменни спрямо техния първоначален размер и щели да се прилагат до
изтичането на срока на договора; - плащанията се извършвали съобразно датите и
условията, изисквани от банката. В чл. 4 е уговорено, че погасителните вноски за
издължаване на кредита, включително дължимите лихви, е трябвало да се заплащат на
съответната падежна дата от съответния месец, посочена в погасителния план, а съгласно чл.
5, кредитополучателката е поел задължението да заплаща на банката такси и комисионни –
такса за разглеждане на искане за кредит в размер на 400 лева и месечна такса за обслужване
на разплащателната сметка, разкрита съгласно чл. 2 от договора в размер на 3, 50 лева.
Крайният срок за погасяване на кредита е бил последната падежна дата, посочена в
погасителния план, неразделна част от договора. В чл. 7, кредитополучателката е поела
задължението да погасява кредита на анюитентни месечни вноски, включващи главница и
лихви като брой, размер и падежна дата в погасителния план, неразделна част от договора.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от договора, погасителните вноски са се изплащали в брой до 9- то
число на месеца, безкасово чрез удръжка по разплащателна или спестовна сметка на
кредитополучателя. Съгласно чл. 9, при просрочие на дължимите погасителни вноски, както
и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължал обезщетение за
времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. В чл. 14
от договора е било уговорено правото на банката в случай на непогасяване в уговорения
срок на една или повече вноски по кредита, да обяви кредита за изцяло или частично
предсрочно изискуем. Договорът е подписан от упълномощени представители на банката и
от ответника, който е получил екземпляр от него и от погасителния план. От погасителния
план, неразделна част от договора се установява, че уговорените вноски за погасяване на
кредита били 84 броя месечни вноски, платими на 9- то число всеки месец, с начало на
4
издължаване на кредита 09.04.2018 г. и край 09.03.2025 година. От погасителния план се
установява, че месечната вноска възлизала на 656, 62 лева, в която освен главницата и
лихвата се включвали такси и застраховка.
Страните се съгласяват, че предвидените в чл. 5 от договора такси, платими към датата на
усвояване на кредита, са за сметка на отпуснатия кредит и се удържат служебно от Банката
при усвояване на кредита /чл. 1, ал. 3/. В чл. 5 е предвидено, че кредитополучателят заплаща
на Банката следните такси и комисионни: 1. Такса за разглеждане на искане за кредит – 400
лв.; 2. Месечна такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителски
кредит /сметката по чл. 2, ал. 1 от договора/ в размер на 3. 50 лв. Разрешеният кредит се
отпуска по разплащателна сметка в Банката на името на кредитополучателя, за откриването
на която се сключва договор. Освен таксите по чл. 5, кредитополучателят дължи и такси и
комисионни за обслужването и изпълнението на платежни операции от разплащателната
сметка по предходната алинея, съгласно Общите условия за откриване, водене и закриване
на сметки на физически лица и Тарифата на Банката, в сила към момента на извършване на
съответната операция по сметката /чл. 2, ал. 1 и ал. 2/.
В чл. 19 от договора е уговорено всички уведомления и изявления във връзка с настоящия
договор да се правят в писмена форма и ще се считат за получени, ако достигнат до адресите
на страните, посочени в договора или в искането. В случая видно в договора са посочени
като адреси с. бело поле, ул. „Ванчо Богданов“ № 14 и гр. Б., като същите адреси са
посочени и в искането за кредит, което е прието по делото.
В Тарифата за таксите и комисионните, които "Юробанк България" АД прилага по
извършвани услуги на клиенти-физически лица, в раздел XVI, б. "В", т. 10 е предвидена за
потребителски кредити такса за действия по ограничаване на негативни последици при
просрочие – в случай на неплащане в срок по договора за кредит и при заявено от клиента
ползване на допълнителна услуга за извършване на действия по ограничаване на
негативните последици при просрочие, банката начислява посочената такса за
предоставената услуга /в т. ч., но не само, за телефонни обаждания, изпращане на писма,
покани и др. /; таксата се събира за всеки от периодите на просрочие, на първия ден от
периода.
Ищецът "Юробанк България " АД е изпратил до ответника С. С. на посочения в договора
адрес покА. за изпълнение, в която е посочено, че поради забава в плащанията обявява
кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Видно от известието за доставяне покА.та е
достигнала до адреса, посочен в договора на 21.05.2021г. и е получена от лице, намерено на
адреса и съгласило се да получи същата.
Видно от Извлечение от счетоводни книги по кредитна сделка № 4717864 по процесния
договор към 21.06.2021г. задълженията са в размер на: Главница -24 244, 90 лв.;
Възнаградителна лихва-235, 51 лв. за периода от 09.05.2021г. до 21.05.2021г.; Мораторна
лихва -24, 40 лв. за периода от 09.05.2021г. до 21.06.2021г. и дължими такси -14, 00 лв. от
11.05.2021г. до 21.06.2021г.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 3056/2021г. по описа на Районен съд – гр. Благоевград,
ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. №
8184/09.12.2021г., с което поискал да бъдат издадени Заповед за незабавно изпълнение и
Изпълнителен лист срещу настоящия ответник за процесните суми, като с Разпореждане №
1494/11.12.2021г. съдът е отхвърлил като неоснователно подаденото Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, тъй като към този момент е приел, че
длъжникът няма регистриран постоянен адрес в стрА.та, настоящият му адрес е в Република
Северна македония и няма обичайно местопребиваване в стрА.та.
Със Съобщение, връчено на ищеца на 04.01.2022г. по ч.гр.д. № 3056/2021г. по описа на
Районен съд – гр. Благоевград, съдът е указал на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т.
3 от ГПК може в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви осъдителен
иск за вземането си.
Видно е, че в законоустановения едномесечен срок за предявяване на осъдителния иск, от
5
връчване на съобщението по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, ищецът е депозирал настоящата
искова молба.
По делото е приета представена от ищеца справка за дълг към дата 24.03.2023., ведно с
молба, в която сочи, че са извършвани плащания от ответника в хода на процеса, като видно
от справката според същата към дата 24.03.2023г. вземането за главница е 10 750, 27 лв., а за
законни лихви-3 425, 23 лв. По делото е приета представена от ищеца справка за дълг към
дата 01.11.2023., ведно с молба, в която сочи, че са извършвани плащания от ответника в
хода на процеса, като видно от справката според същата към дата 01.11.2023г. вземането за
главница е 3268, 30 лв., а за лихви-3 824, 21 лв.
От стрА. на ответника са представени и са приети като писмени доказателства вносни
бележки за извършвани плащания в хода на процеса, както следва: на 20.12.2022г.-сумата от
1500, 00 лв., на 11.01.2023г.-сумата от 1461, 75 лв., на 17.02.2023г.-сумата от 1461, 75 лв., на
28.03.2023г. сумата от 1461, 75 лв., на 18.04.2023г. сумата от 1466, 87 лв., на 12.05.2023г.
сумата от 1466, 87 лв., на 17.07.2023г.-сумата от 1466, 87 лв., на 15.06.2023г.-сумата от 1466,
87 лв. ОстА.лите представени от ответника вносни бележки не касаят процесния кредит.
По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, основното
заключение по която е изготвено от вещото лице А. Г.. Според заключението на вещото лице
Г. към дата 21.06.2021г. ответникът има следните задължения: Задължение по главница в
размер на 24 244,90 лева (39 000лв. — 14 755,10лв.), Задължение по възнаградителна лихва
в размер на 220,40 лева за периода от 09.05.2021г. до 21.05.2021г. (150,11лв. +70,29 лв. от
справка №4), Задължение по мораторна лихва от 09.05.2021г. до 21.06.2021г. върху главница
от 24 244,90 лв., в размер на 296,35лв. (използван лихвен калкулатор за просрочени
задължения от официалната страница на НАП). Такси в размер на 14,00лв. за периода от
09.09.2018г. до 21.06.2021г. (посочени в Справка № 5). Според същото към 21.05.2021г.
(датата на предсрочна изискуемост) задълженията са били: За главница — 25 947,75 лева (39
000лв. - 13 052,25лв ). На основание чл. 14 от Договора - при непогасяване в уговореният
срок на една или повече вноски по кредита, Банката има право да обяви кредита за изцяло
или частично предсрочно изискуем. Вещото лице е посочило, че ответникът С. С. не е
погасил главница по вноски № 36 (с падеж 09.03.2021г ), № 37 (с падеж 09.04.2021г.) и № 38
(с падеж 09.05.2021г.), както и частично № 35 видно от справка № 7.; за възнаградителна
лихва 828,37 лева. Ответникът С. С. не е погасил възнаградителна лихва по вноски № 35 (с
падеж 09.02.2021г.,) № 36 (с падеж 09.03.2021г.), № 37 (с падеж 09.04.2021г.) и № 38 (с падеж
09.05.2021г.), както и остатък от № 34 видно от справка № 7. За такси 32,00лв., начислени
съгласно чл. 2 ал. 2 от Договора и подробно посочени в Справка № 5. Видно от
заключението на вещото лице Г. след извършена проверка от експертизата е установено, че
след 21.06.2021г. по предоставени от счетоводството на „Юробанк България“ АД данни са
отнесени 23 847,65 лв. за главница, лихви по главница, съдебни разноски и такси (видно от
Справка № 9). Приложените към делото преводни нареждания за погасяване по договор за
потребителски кредит №FL899181/09.03.2018г. са в размер на 11 752,73лв., описани по
видове и суми в Справка № 8 и внесени от С. С. и фирма „Филитеа“ ЕООД. Според същото
ответникът С. С. не е преустановил плащанията по договора, но започва нередовното му
обслужване след 09.04.2020г. Видно от справка № 7 ответникът С. С. изпада в забава от
10.03.2021г., след като не е погасил вноска № 36 от погасителния план към договора с падеж
09.03.2021 г. Видно от заключението на ответника са начислени от банката такси в размер на
541, 39 лв., от които са заплатени 527, 39 лв. и остава дължима сумата от 14, 00 лв.
В съдебно заседание вещото лице Г. сочи, че 35 вноска е погасена частично, 36, 37 и 38 не
са заплатени към 21.05, а са заплатени на по-късен етап- 14.06.2021 година, като след тази
дата отново преустановява плащанията. След това има плащане на 07.10.2021 година,
продължил да плаща периодично, но със закъснения. Сочи още в обясненията си в съдебно
заседание, че в справка 9 е посочено банката какво е погасявала с внесените от лицето суми
в хода на делото, като в справка номер 10 са отразени погасяванията, в които са включени и
представените по делото вносни бележки. Вещото лице сочи, че сумите, които са внесени и
за тях са приложени документи по делото са в размер на 11 752.73 лева, а реално всичките
6
вноски, които са направени след дата 21.06.2021 година са на стойност 23 847.65 лева, като
ответникът не е представил всичките. Сочи, че в експертизата не е посочила с тази сума
какво е погасено и колко е остатъка.
В тази връзка и с оглед стореното от ищцовото дружество искане за поставяне на
допълнителна задача съдът е допуснал и назначил допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза. Предвид, че вещото лице Г. е била в невъзможност да изготви заключението по
същата, съдът е назначил за вещо лице С. Т..
Видно от заключението на вещото лице С. Т. по допълнителната съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице е дало два варианта на изчисление като при първия вариант е
изчислявано към датата на извлечението от счетоводни книги 21.06.2021г., към която от
банката е начислявА. и договорна лихва, а по втория вариант вещото лице е дало отговор по
допълнителния въпрос, който е допуснат, като е взело предвид дата на предсрочна
изискуемост 21.05.2021г. и е в тази връзка, след като е приело, че договорна лихва след тази
дата не се дължи и е платената сума след датата на предсрочна изискуемост е приспадало за
погасяване първо задълженията за договорна лихва и след това за главница. Според
заключението на вещото лице С. Т. платените задължения след датата на предсрочна
изискуемост са за 3 126,39 лева, от които банката е отнесла за погасяване на договорна лихва
989,42 лева и за главница - 2 136,97 лева. Според експерта с извършените плащания следва
да се погаси първо договорната лихва, която към 21.05.2021г. е за 826,20 лева и с остатъка от
плащанията - в размер на 2 300,19 лева да се погасяват задължения за главница. По този
втори вариант според изчисленията на вещото лице извършените погасявания по кредита от
стрА. на Кредитополучателя по Договора за кредит са в размер на 24 538,16 лева (направени
в периода от 09.03.2018г - първа дата на плащане до 07.10.2021г (последна дата на плащане),
от които: - платени до датата на предсрочна изискуемост 21.05.2021 г - 21 246,69 лева; и
платени след датата на предсрочна изискуемост - 3 291,47 лева. Видно от експертното
заключение на вещото лице С. Т. към 31.05.2024г.-датата на изготвяне на експертизата
остА.лите задължения, след приспадане на внесените суми след настъпване на предсрочната
изискуемост са както следва: Главница- 24081, 68 лв., претендирА.та възнаградителна лихва
е изплатена изцяло, Мораторна лихва за периода от 09.06.2021 г. до 21.06.2021 г. е в размер
на 50, 06 лв., таксите в размер на 541, 39 лв. са заплатени изцяло. Видно от експертното
заключение на вещото лице С. Т. същото е взело предвид извършени плащания от ответника
след настъпване на предсрочната изискуемост единствено до 07.10.2021г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ - относно вземането за сумата от 24 244,90 лв. - непогасена
главница и предсрочно изискуема в нейния пълен размер по отпуснатия и усвоен кредит,
дължима по Договор за потребителски кредит № FL 899181 от 21.06.2021г. за периода
10.05.2021 година /дата на изпадане в забава/ до 21.06.2021 година /датата на генериране
извлечението от счетоводните книги/, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното погасяване;
-чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ -
относно вземането за сумата от 235,51 лв. - възнаградителна лихва върху главницата за
периода 09.05.2021г. /дата на изпадане в забава/ до 21.05.2021г. /дата на предсрочна
изискуемост по кредита/;
-чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. чл. 86, изр. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата от 24,40
лв. - мораторна лихва за периода от 09.05.2021г. /дата на изпадане в забава/ до 21.06.2021г.
/дата на генериране извлечението от счетоводните книги/;
-чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 9 ЗЗД - относно вземането за сумата от 14,00 лв. -
такси за периода 11.05.2021 година до 21.06.2021 година, на основание чл. 2, ал. 2 от
Договора за потребителски кредит във връзка с чл. 14 от Договора и представляващи
начислени и дължими такси за ограничаване на негативните последици от потребителски
кредит съгласно Тарифата на Банката.
7
По допустимостта на иска:
Съгласно чл. 17, пар. 1, б. "б" от Регламент (ЕС) № 1215/2012 по отношение на дела във
връзка с договор, сключен от лице — потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън
неговата търговска дейност или професия, компетентността се определя от раздел 4
"Компетентност при потребителски договори", ако се отнася до договор за заем, изплатим на
вноски, или за всяка друга форма на кредит, предоставен за финансиране на продажбата на
стоки.
Обективираното в процесния Договор за потребителски кредит от 09.03.2018 г.
правоотношение сочи на заем, уговорен за погасяване на месечни вноски на определена
падежна дата, като предназначението на сумата по кредита не е за целите на търговска или
професионална дейност на кредитополучателя. Поради това следва да се приеме, че
кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на чл. 17, пар. 1 от Регламент
(ЕС) № 1215/2012. Оттук и приложимите разпоредби за опреД.е на съда, който е
компетентен да разгледа спора по предявените искове, са тези на чл. 18 от Регламента.
Съгласно чл. 18, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 другата стрА. по договора може да
предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има
местоживеене потребителят.
Тази компетентност е специална, уредена с цел защита на по-слабата стрА. в
правоотношението, произтичащо от потребителски договор.
По правилото на чл. 62, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 1215/2012 местоживеенето на
физическото лице се определя по вътрешното право на сезирания съд, а в случая това е
българският съд. Нормата на чл. 48, ал. 7 от КМЧП определя като обичайно
местопребиваване на физическо лице мястото, в което то се е установило преимуществено
да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за
пребиваване или установяване, като за опреД.ето на това място трябва да бъдат специално
съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от
трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.
В настоящия случай по делото се установява, че към датата на подаване на исковата молба
– 27.06.2022 г. ответникът е бил със статут на продължително пребиваващ в РБ гражданин
на ЕС, както и е имал регистриран адрес в РБ, в с. Бело поле, ул. „Ванчо Богданов“ № 21.
Установено е още, че към датата на предявяване на исковата молба същият е управител и
едноличен собственик на българско търговско дружество "ФТС Транспорт " ЕООД, със
седалище и адрес на управление в гр. Б.. Видно от партидата на дружеството в Търговския
регистър дружеството към дата 27.05.2024г. е преобразувано в ООД. Към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е бил с дерегистриран
постоянен адрес, но към датата на предявяване на исковата молба отново е налице
регистрация в Р България. Не се установява в този период ответникът да е прекъснал
връзката си в РБ, след като управлявА.та от него фирма е упражнявала дейност, което сочи
на трайна връзка с РБ, а не е известен негов адрес в друга държава. Заповедния съд е
отхвърлил заявлението, като е приел, че същият няма обичайно местопребиваване в стрА.та,
и регистриран адрес.
В указания едномесечен срок, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, заявителят е подал
иск за осъждане на ответника за заплащане на дължимите суми, посочени в представеното
на Районен съд – гр. Благоевград по ч.гр.д. № 3056/2021г. извлечение от счетоводните книги
на Банката, ведно със сторените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски,
вследствие на което е образувано настоящото производство. Предвид така установените
обстоятелства, предявената искова претенция се явява процесуално допустима – заявена от
надлежна стрА. пред компетентния за това съд и в определения срок .
За успешното провеждане на исковете доказателствената тежест е както следва
По иска с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ:
За ищеца:- наличието на валидно облигационно отношение, породено от процесния
8
Договор за потребителски, по силата на който ищецът има качеството на кредитодател, а
ответника на кредитополучател;реалното предоставяне от кредитодателя на
кредитополучателя на сумата, претендирА. като главница по договора; наличието на
условия за обявяване на предсрочната изискуемост на процесния договор за потребителски
кредит; уведомяване на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост, и настъпване на
падежа на задължението на кредитополучателя, касаещо връщане на главницата.
За ответника - погасяване на претендираното от ищеца вземане, представляващо главница
по договора.
По иска с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ:
- За ищеца:- наличието на уговорка, постигната между ищеца (кредитодател) и ответника
(кредитополучател), в качеството им на страни по твърдения договор за потребителски
кредит, за дължимост от стрА. на кредитополучателя на договорна лихва;- размер на
претендирА.та договорна лихва и настъпване на падежа на задължението на
кредитополучателя за заплащането на последната.
За ответника - погасяване на задължението, касаещо претендирА.та договорна лихва по
кредита.
По иска с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД:
За ищеца: наличието на главен дълг, произтичащ от процесния договор за потребителски
кредит, наличието на уговорка, според която задължението за главница става изискуемо на
определена дата, или наличието на отправена покА. до длъжника, и размер на
претендирА.та мораторна лихва.
За ответника - погасяване на задължението за лихва за забава.
По иска с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 9 ЗЗД
За ищеца:наличието на уговорка, постигната между ищеца и ответника, в качеството им
на страни по твърдения договор за потребителски кредит, за дължимост от стрА. на
кредитополучателя на такси, дължими по процесния договор; размер на претендираните
такси, и настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя за заплащането на
главницата.
За ответника - погасяване на задължението, касаещо претендираните такси.
Съгласно чл. 415, ал. 3 от ГПК (ред. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) искът по чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 от
ГПК (при издадена заповед за изпълнение и подадено в срок възражение) е установителен, а
по т. 3 (когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение) – осъдителен. Както при
предявен установителен иск, така и при предявен осъдителен иск по реда на чл. 415 и чл.
422 ГПК съдът следва да установи дължимите суми, включени в общия заявен размер и
период на предявените искови претенции, като при осъдителния иск следва да постанови
осъдителен диспозитив. Съобразно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Посоченият в чл. 422, ал. 1 ГПК момент не следва да се тълкува в смисъл, че
съществуването на материалното право се установява само към този минал момент, без да се
съобразяват фактите от значение за съществуването му към момента на формиране на силата
на пресъдено нещо – приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в
сила. Изложеното е относимо, както към установителния, така и към осъдителния иск.
По основателността на иска:
Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне
на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят
се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. В
ал. 2 на чл. 430 от ТЗ е предвидено, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с
банката.
По делото се установява по безспорен начин наличието на валидна облигационна връзка
9
между ищцовата стрА. в качеството й на кредитор и ответника в качеството му на
кредитополучател, основА. на сключен Договор за кредит за потребителски кредит от
09.03.2018 г. Изправността на банката досежно задължението й да предостави парични
средства на кредитополучателя се установява от заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която кредитът е усвоен от ответника, както и от
представеното банково бордеро за извършен превод.
По силата на сключения договор за потребителски кредит на ответника е бил предоставен
кредит за текущи нужди в размер на 39 000 лева, а той се е задължил в срок до 09.03.2025 г.
да го върне на банката, заедно с уговорената лихва. На 09.03.2018 година заемната сума е
била преведена по банковата сметка на ответницата. Следователно съдът приема, че между
страните са съществували облигационни правоотношения във връзка с договор за банков
потребителски кредит, попадащ в приложното поле на Закона за потребителския кредит.
Същият отговаря на легалното определение на договор за потребителски кредит, съдържащо
се в чл. 9, ал. 1 от ЗПК. В самия договор е посочено, че е потребителски кредит – чл. 1, ал. 1.
Установи си от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Г.,
което съдът кредитира, че ответникът С. С. не е погасил главница по вноски № 36 (с падеж
09.03.2021г ), № 37 (с падеж 09.04.2021г.) и № 38 (с падеж 09.05.2021г.), както и частично №
35 видно от справка № 7, поради което е изпаднал в забава . Съгласно уговореното в чл. 14
от договора и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем.
Съгласно трайната и задължителна съдебна практика, формирА. по даденото разрешение
в т. 18 на ТР № 4/2003 на ОСГТК на ВКС, вземането, произтичащо от договор за банков
кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.
Волеизявлението на банката – кредитор трябва да е обективирано в писмен документ и да
съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ или на
обстоятелствата, уговорени в договора, които дават правото на кредитора да упражни
правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост на
вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните
предпоставки, обуславящи изискуемостта. Ако в договора не е уговорено, кредиторът сам
избира способа за връчване на документа за предсрочната изискуемост. В тази насока както
по заповедното производство, така и към исковата молба е представена покА. до ответника,
адресирА. на адреса, посочен в договора за кореспонденция, с която е обявена предсрочната
изискуемост и върчено на посочения адрес на 21.05.2021г. Предвид изложеното съдът
намира, че е настъпила предсрочната изискуемост на кредита.
Настоящият съдебен състав не констатира процесния договор да съдържа нищожни и
неравноправни клаузи, за които съдът следи служебно.
С оглед изложеното съдът намира, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417
ГПК не е била платена главница в размер на 24244, 90 лв. Относно уважаване на иска за
главница обаче и неговия размер съдът следва да вземе предвид на основание чл. 235, ал. 3
ГПК и извършените плащания в хода на процеса, както и евентуалното наличие на
плащания по договора във връзка с неравноправни клаузи, което налага произнасяне по
претенциите за договорна лихва и такси, след което съдът ще прецени и остА.лата за
дължима главница към момента на подаване на заявлението, респ. приключване на устните
състезания.
По отношение на договорната лихва:
В чл. 3 от Договора е регламентирА. договорната лихва.
Договорът за банков кредит е възмездна сделка. За ползването на предоставената парична
сума, кредитополучателят дължи заплащане на възнаграждение – лихва в размер на сбора от
референтен лихвен процент (6 – месечен СОФИБОР, приложим за съответния период на
10
начисляване на лихвата), плюс договорна надбавка от 8.537 %., по методика, определена в
алинея втора на тази клауза. Дължимите лихви са се начислявали от датата на усвояване на
кредита, а именно датата на заверяването на сметката на кредитополучателя – чл. 3, ал. 8 от
договора. В случая нито се твърди, нито се установява банката едностранно да е изменяла
размера на приложимата възнаградителна лихва.
Независимо от това съдът дължи служебна проверка на валидността на клаузите на
договора, тъй като същият е сключен с кредитополучателя с качеството потребител, които се
ползват от особена закрила.
Съобразно правната природа на договора за банков кредит, безспорна е необходимостта от
постигнато между съконтрахентите съгласие за начина на формиране на възнаграждението
на кредитодателя, тъй като договорът няма как да е безвъзмезден.
Предоставянето на парична сума за временно ползване от кредитополучателя изисква
същият да заплати цена за ползването на предоставения му финансов ресурс. В
получаването на тази цена се състои икономическият интерес на банката да предоставя
средства на трети лица като тази цена съставлява уговорената възнаградителна лихва, която
е съществен елемент от съдържанието на този вид банкови сделки – чл. 430, ал. 2 ТЗ.
В случая, в сключения договор за банков кредит възнаградителната лихва (годишен
лихвен процент) страните уговорили да се формира от референтен лихвен процент, който
включва 6-месечен СОФИБОР, който има променлив характер и надбавка, която в договора е
определена в абсолютно число – 8.537 %. Тази клауза от договора не се установява да е
неравноправна.
В решение № 378 от 28.03.2019 г. по т. д. № 2775/2017 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, е
разяснено, че според формирА.та константна практика на ВКС, една договорна клауза е
неравноправна при наличието на следните предпоставки: 1/. клаузата да не е индивидуално
уговорена; 2/. да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3/. да създава
значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията -
съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/.
да е сключена във вреда на потребителя. Прието е, че основният критерий за приложимост
на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП клауза да не бъде третирА. като неравноправна по
отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги,
чиято цена е свързА. с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера
на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги, е изменението на цената (възнаградителната лихва) да се
дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови
услуги, а да са породени от въздействието на свободния пазар и/ или от държавния
регулатор. Само тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за
недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в
чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията, макар и едностранно, не зависи
пряко от неговата воля.
За да се прецени дали конкретните договорни клаузи отговарят на този критерий за
изключване на общия принцип, въведен с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, те трябва да бъдат формулирани
по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е получил
достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно
да промени цената, за да може свободно да формира воля да встъпи или не в
правоотношението при тези условия.
Съгласно решение № 98 по т. д. № 535/2016 г. на І т. о. ВКС, клауза, която се отнася до
опреД.е на основния предмет на договора, който за кредитодателя безспорно обхваща цената
на предоставянето на кредита, може да е индивидуално, но и неиндивидуално уговорена.
Когато е неиндивидуално уговорена, такава клауза подлежи на преценка от гледище на
неравноправния си характер, само ако не е ясна и разбираема /чл. 145, ал. 2 ЗЗП/.
Изискването за ясен и разбираем език включва яснота и разбираемост на клаузите не само от
граматическа гледна точка, но и прозрачно и недвусмислено изложение на съдържанието на
11
правата и задълженията на страните, така че потребителят да може да предвиди въз основа
на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици.
При съобразяване на цитираните разрешения в съдебната практика на ВКС, е ясно, че
клаузите на сключения процесен договор макар да не е установено да са индивидуално
уговорени, същите са ясни и разбираеми – годишният лихвен процент се състои от
променлив референтен лихвен процент и надбавка, която е фиксирА., като тези две
величини се сборуват. Референтният лихвен процент от своя стрА. има променлив характер
и надбавка, която в договора е с фиксиран размер, като няма никакви данни банката да е
изменяла едностранно някой от елементите на възнаградителната лихва. Приложим е лихвен
процент, който страните изрично са договорили и същият е бил с ясно определени
параметри.
В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че след
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, за ищеца е възникнало право да претендира
незаплатената главница по кредита, както и възнаградителна лихва, за периода до обявяване
на предсрочната изискуемост.
Видно от заключението на вещото лице С. Т. по втория вариант, което съдът кредитира,
доколкото е съобразено, че договорна лихва се дължи до датата на предсрочната
изискуемост, след приспадане на внесените суми до 21.06.2021г. /същата е преди датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК-09.12.2021г./ за периода от 09.05.2021г. до
21.05.2021г. /датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ дължимата договорна
лихва е заплатена изцяло.
Предвид изложеното искът за договорна лихва се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на обезщетението за забава:
По силата на чл. 9 от Договора, при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и
при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за времето
на забавата върху просрочените суми, в размер на законната лихва за забава.
Доколкото задължението за главница е лихвоносно вземане, то на ищеца се дължи
мораторна лихва за периода от 09.06.2021г.-21.06.2021г. Съдът кредитира заключението по
втори вариант на допълнителната експертиза, изготвено от вещото лице С. Т. относно
размера на мораторната лихва, доколкото вещото лице Г. е изчислявало същата с лихвен
калкулатор, без да е ясно дали е взела предвид различните дати, на които е погасявА.
главницата след предсрочната изискуемост до 21.06.2021г. Съобразно заключението на
вещото лице С. Т. дължимата мораторна лихва за претендирания период е в размер на 50, 06
лв. Ищецът обаче и в заповедното и в исковото производство е претендирал единствено
сумата от 24, 40 лв., като с оглед диспозитивното начало посочената сума е била дължима
към датата на подаване на заявлението. В случая обаче следва да се вземат предвид дали не
са налице плащания по кредита основани на неравноправни клаузи.
По отношение на претендираните такси:
Ищецът претендира сумата от 14, 00 лв. /четиринадесет лева/ - дължими такси за периода
11.05.2021 година до 21.06.2021 година, на основание чл. 2, ал. 2 от Договора за
потребителски кредит във връзка с чл. 14 от Договора и представляващи начислени и
дължими такси за ограничаване на негативните последици от потребителски кредит
съгласно Тарифата на Банката.
Видно от заключението на вещото лице С. Т. /стр. 12 от заключението/ на ответника са
начислени и същият е заплатил на банката такси за ограничаване на негативните последици
от потребителски кредит общо в размер на 109, 95 лв. В Тарифата за таксите и
комисионните, които "Юробанк България" АД прилага по извършвани услуги на клиенти-
физически лица, в раздел XVI, б. "В", т. 10 е предвидена за потребителски кредити такса за
действия по ограничаване на негативни последици при просрочие – в случай на неплащане в
срок по договора за кредит и при заявено от клиента ползване на допълнителна услуга за
извършване на действия по ограничаване на негативните последици при просрочие, банката
12
начислява посочената такса за предоставената услуга /в т. ч., но не само, за телефонни
обаждания, изпращане на писма, покани и др. /; таксата се събира за всеки от периодите на
просрочие, на първия ден от периода.
Съдът счита, че клаузата, с която се предвижда начисляване на разходи за събиране на
вземането при забава на кредитополучателя, се нарушава забрА.та на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и
чл. 33, ал. 1 от ЗПК да се изисква заплащането на такси и комисионни, свързани с усвояване
и управление на кредита, и при забава на длъжника да се начислява единствено обезщетение
за забава в размер на законната лихва. В случая не е доказано банката да е извършила
действията, за които са начислени такси, а и подобни действия по изпращани на покани на
изпълнение не могат да се окачествят като предоставени на кредитополучателя "услуги", за
които да се дължи възнаграждение.
Следва обаче да се посочи, че задължението за заплащане на таксата, уговорена в чл. 2, ал.
2 от договора и препращаща към Тарифата на банката - раздел XIV, б. "В", т. 10 от Тарифа за
таксите и комисионните на банката, банката начислява посочените в тази точка такси за
предоставени услуги в това число, но не само за телефонни обаждания, изпращане на писма,
покани и други в случай на забава на плащане. Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от
Закона за потребителския кредит, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Нито законът, нито
договорът съдържат легално определение на понятието "управление на кредита", но
изхождайки от общоприетия му смисъл, както и от целта на закона съдът намира, че
"управление на кредита" следва да се схваща като дейност, извършвА. от кредитора, като
небанкова финансова институция по фактическото реализиране на задължението по
договора за кредит, дейност за събиране и осчетоводяване на вземането, събиране на
информация за движението на сумите по сметката на кредитополучателя и други подобни
дейности, свързани с обслужването на задължението и събирането на вземането. Като се
има предвид това, следва да се приеме, че таксата за действия по ограничаване на негативни
последици при забава е такава по управление на кредита, поради което съдът намира тази
клауза в договора за потребителски кредит за противоречаща на императивната норма на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК и като такава за нищожна. Конкретно възражение за нищожност на тази
клауза от стрА. на ответника няма, но съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно
решение № 1/2020 от 27.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2020 г. съдът е длъжен да
се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересовА.та стрА., само ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства. Нищожността в случая произтича пряко от
договора, поради което съдът служебно прогласява клаузата на т. 10 от Раздел XVI, б. "В" от
Тарифа за таксите и комисионните на банката, към която препраща чл. 2, ал. 2 от договора за
потребителски кредит за нищожна. Като нищожна клаузата не е произвела правно действие,
поради което за кредитополучателя не е възникнало задължение да заплаща тази такса и
поради което същя не дължи на кредитора сумата от 14, 00 лева за ограничаване на
негативни последици при просрочие и искът на банката в тази част следва да се отхвърли.
За да вземе предвид извършените плащания по кредита до обявяване на предсрочната
изискуемост и след това и прецени какъв е остатъка от дължимата главница и мораторна
лихва съдът намира, че следва да се произнесе и за наличието на други неравноправни
клаузи в договора.
Видно от заключенията на вещите лица банката е начислила такси в общ размер от 541, 39
лв., които са заплатени изцяло от ответника, както следва: 400 лв. – такса оценка на
кредитоспособността, сумата от 109, 95 лв.- такса за ограничаване на негативните последици
от потребителски кредит и остатъка представляват такси за поддържане на разплащателна
сметка.
По отношение на таксата за оценка на кредитоспособността:
В чл. 5 от Договора е предвидено, че кредитополучателят заплаща на Банката такса за
разглеждане на искането за кредит в размер на 400 лв.
13
Съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит
кредиторът има задължение за оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на
достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо,
след като извърши справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни,
използвА. в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, като видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит;
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.
Съдът намира, че начислената такса от 400 лв. представлява такава по усвояване на
кредита и същата влиза в колизия с разпоредбите на чл. 10, ал. 2 от ЗПК и чл. 16 от ЗПК.
Събиране на информация и оценка на кредитоспособността на клиента, включително чрез
справки в различни институции, представлява присъща за банката дейност по одобрение за
отпускане на кредит и за същата не се дължи такса. Естеството на дейността на управление
на кредита по см. на чл. 10а ЗПК съставлява комплекс от действия по неговото
администриране и мониторинг, осъществявани от банката с оглед отпускането и връщането
на заетата сума. Следователно разглеждането на искането за кредит и неговото обслужване
са иманентна част от дейността по управление на кредита, поради което и чл. 10а, ал. 2 ЗПК
изключва заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита, каквото несъмнено представлява уговорената в чл. 5 от договора
такса в размер на 400, 00 лв.
Горепосочените клаузи в договора, изискващи заплащане на такса за разглеждане на
искането за кредит и такса за ограничаване на негативните последици от потребителски
кредит, следва да се окачествят и като неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП – същите
противоречат на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие в
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Същите целят единствено
неоснователното обогатяване на кредитора и поставят потребителя в неравностойно
положение спрямо него.
По така изложените съображения сумата в общ размер от 509, 95 лв. е платена от
ответника на основание неравноправни клаузи.
Както се установи по-горе дължимата към датата на подаване на заявлението главница е
била в размер на 24244, 90 лв., като е остА.ла към този момент дължима и претендирА.та с
исковата молба мораторна лихва в размер на 24, 40 лв. Съдът намира, че извършените
плащания по посочените по-горе за недействителни клаузи от договора за кредит в общ
размер на 509, 95 лв. следва да се отнесат към погасяване на задълженията, като първо се
погаси мораторната лихва, а след това главницата. Така мораторната лихва към датата на
подаване на заявлението и към приключване на устните състезания не е била дължима и
искът следва да бъде отхвърлен.
Главницата следва да се погаси с остатъка от сумата в размер на 485, 55 лв. Следователно
към датата на подаване на заявлението дължимата главница е била в размер на 23 759, 35 лв.
Видно от заключението на вещото лице С. Т. е, че същата е дала заключението си като е
взела предвид само извършените плащания до 07.10.2021г., като за последната дата е
отразила внесена сума от 235, 51 лв. и 24, 40 лв. Видно обаче от данните по делото,
признанията на ищцовото дружество, както и от експертното заключение на вещото лице Г.
/справки № 9 и № 10/ ответникът на тази дата е извършил плащания по кредита още-783, 14
лв. и 118, 50 лв., а след тази дата и до 21.08.2023г. е извършвал още плащания, които също
следва да бъдат взети предвид и приспаднати. Така общо сумата внесена от ответника за
погасяване на кредита, която не е взета предвид от вещото лице С. Т. и следва да се вземе
предвид от съда е в размер на 22 124, 52 лв. Така последната сума следва да се приспаднат
от остА.лата дължима главница в размер на 23 759, 35 лв., поради което към датата на
14
приключване на устните състезания искът за главница е основателен единствено за сумата от
1 634, 83 лв. Ищецът претендира законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението/, която следва да се присъди съобразно искането, доколкото съдът намира, че
към този момент вземането е било с настъпила предсрочна изискуемост-09.12.2021г.
Следователно искът за главница следва да се уважи за сумата от 1 634, 83 лв., ведно със
законната лихва считано от 09.12.2021г. и се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 24244, 90 лв. като неоснователен /за сумата от 485, 55 лв. като недължима, а за
сумата от 22 124, 52 лв. поради плащане/.
Исковете за сумата от 235, 51 лв. /двеста тридесет и пет лева и петдесет и една стотинки/ –
възнаградителна лихва за периода 09.05.2021г. /дата на изпадане в забава/ до 21.05.2021г.
/дата на предсрочна изискуемост по кредита/; сумата от 24, 40 лв. /двадесет и четири лева и
четиридесет стотинки/ - мораторна лихва за периода от 09.05.2021г. /дата на изпадане в
забава/ до 21.06.2021г. /дата на генериране извлечението от счетоводните книги/, и сумата от
14, 00 лв. /четиринадесет лева/ - дължими такси за периода 11.05.2021 година до 21.06.2021
година, на основание чл. 2, ал. 2 от Договора за потребителски кредит във връзка с чл. 14 от
Договора и представляващи начислени и дължими такси за ограничаване на негативните
последици от потребителски кредит съгласно Тарифата на Банката следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Относно разноските:
От стрА. на ищеца е сторено искане за присъждане на разноски както в заповедното, така
и в исковото производство.
Принципно в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК е прието, че
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото,
така и в заповедното производство. В мотивите на решението е прието, че съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената
заповед за изпълнение.
На първо място следва да се има предвид, че тълкувателното решение е постановено по
предходната уредба /ДВ, бр. 42/2009г./, в която не е бил предвиден ред за предявяване на иск
по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК при отхвърляне на подаденото заявление. Ето защо,
постановките на същото следва да се тълкуват при съблюдаване и на новата уредба, от която
ищецът се е възползвал, предявявайки исковете си в настоящото производство. Вярно е, че
принципно отговорността за разноски следва да се разпредели съобразно изхода на спора в
исковото производство. Това разбиране на върховната инстанция обаче е постановено при
действаща уредба, при която не е било възможно да се провежда исково производство при
отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение, т.е. в основата на изводите на
върховните съдии е действалото в предходните редакции на ГПК правно положение, а
именно, че за провеждането на иск по чл. 415 от ГПК е необходимо заявлението за издаване
на заповед за изпълнение да бъде уважено изцяло или частично. След като сега действащият
ГПК даде възможност за предявяване на осъдителен иск при отхвърляне на заявлението, то
настоящият съдебен състав счита, че следва да се произнесе по отговорността за разноските
от заповедното производство като отчете спецификите на този иск.
На първо място от разпоредбата на чл. 415, ал. 4, във връзка с чл. 415, ал. 3, във връзка с
чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може да се направи извод, че и при отказ да бъде издадена заповед
за изпълнение за предявяване на иска следва да се довнесе дължимата държавна такса. На
практика следва да се внесе държавна такса за осъдителния иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК,
която представлява сбор от внесената такса в хода на заповедното и внесената в исковото
производство такса. В тази насока съдът е дал указания на ищеца да довнесе държавна такса
за исковете си в размер на още 629, 42 лева.
В заповедното производство е внесена държавна такса в размер на 490, 38 лв. С оглед
15
изхода от настоящото производство и съблюдавайки правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът
достигна до извод, че на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от
предявените искове в размер на част от претендирА.та държавна такса върху тези искове. В
тази връзка намира за нужно да отбележи, че съдът е приел, че искът преди плащането в
хода на процеса е бил дължим за сумата от 23 759, 35 лв., а в остА.лата си част исканията са
неоснователни. Предвид изложеното именно тази сума следва да бъде взета предвид при
изчисляване на дължимите разноски, за които се дължи заплащане, доколкото ответникът е
стА.л причина за завеждане на делото и остатъка до уважената част е платил в хода на
производството. Предвид изложеното съдът намира, че на ищеца се дължи държавна такса
за заповедното производство в размер на 475, 19 лв.
Що се отнася до претенцията за присъждане на адвокатски хонорар в заповедното
производство, настоящият съдебен състав намира, че не следва да бъде присъждан. В тази
връзка отговорността за разноски следва да се разглежда като специфичен вид деликтна
отговорност, при която въпросът за вината не подлежи на изследване и при която размерът
на вредите е законово определен, като не се допуска обезщетяването на други вреди, освен
посочените в закона. За да е налице такава отговорност е необходимо: 1) противоправно
поведение на другата стрА., изразяващо се в неоснователно предизвикан правен спор; 2)
вреди за стрА.та, в чиято полза е решен правният спор, които са законово определени /в чл.
78, ал. 1 от ГПК/ и представляват осъществените по делото разноски и 3) причинна връзка –
т.е. тези вреди да са причинени във връзка с водене на делото. В настоящия случай ч.гр.д. №
478/2022г. по описа на Районен съд – гр. Благоевград, е образувано по Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. С влязло в сила Разпореждане №
502/01.03.2022г. заявлението е отхвърлено като неоснователно. От разпоредбата на чл. 418,
ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 411, ал. 2 от ГПК може да се направи извод, че с акта си по
същество в заповедното производство съдът може да издаде заповед за изпълнение или да
откаже да издаде такава. Отказът да се издаде такава на практика представлява цялостно
отхвърляне на заявеното до съда искане. От друга стрА. правилата за разпределение на
отговорността за разноски изискват уважаване на съответното искане – по аргумент на чл.
78, ал. 1 от ГПК. След като в заповедното производство такова уважаване не е налице, то на
този етап правният спор не е решен в полза на заявителя.
Ето защо, разноските от този етап от производството няма как да му се присъдят. Именно
поради отхвърляне на искането му са предявени и осъдителни искове в настоящото
производство. Единствената връзка, която тези искове имат с развилото се заповедно
производство, е с доплащане на дължимата такса по смисъла на чл. 415, ал. 4 от ГПК. След
като по заповедното производство не е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК,
то на практика не съществува друга връзка между двете производства, освен така очертА.та
от законодателя. Ето защо, изходът на спора от настоящото производство има самостоятелно
значение и на присъждане подлежат разноските единствено от този спор. Изходът на спора в
заповедното производство е отрицателен за ищеца, поради което не му се дължат разноски
за това производство, с изключение на заплатената държавна такса – аргумент от чл. 415, ал.
4 от ГПК.
Относно претендираните разноски в исковото производство-ищецът е сторил разноски в
размер на 629, 42 лв.-заплатена държавна такса, 506, 30 лв.-възнаграждение за вещи лица.
Сумата от 550, 00 лв. доплащане за допълнителната съдебно-счетоводна експертиза няма
данни да е заплатена от ищеца към датата на постановяване на съдебното решение, поради
което не следва да бъде вземА. предвид като сторени разноски. Съдът намира, че на ищеца
не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство,
доколкото такива се дължат само, ако са налице данни, че са уговорени в конкретен размер и
са заплатени. В случая в представените по делото пълномощни липсва уговорено между
ищеца и представляващия го адвокат адвокатско възнаграждение нито като размер, нито
като начин на плащането му. Предвид изложеното съдът намира, че ищецът е сторил
разноски в исковото производство в общ размер на 1135, 72 лв. Съобразно изхода на делото
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно
16
с уважената част от исковете, както и върху платената в хода на производството сума,
доколкото за същата ответникът е дал причина за завеждане на делото, в размер на 1100, 54
лв. /хиляда и сто лева и петдесет и четири стотинки/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 430 от ТЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД,
С. С., ЕГН **********, от гр. Б. ДА ЗАПЛАТИ НА "Юробанк България" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул."Околовръстен
път" № 260, представлявано от Д. Ш. и П. Д. – изпълнителни директори, с пълномощник
адв. Д. Р. Дж. сумата от 1 634, 83 лв. /хиляда шестстотин тридесет и четири лева и осемдесет
и три стотинки/, представляваща непогасена предсрочно изискуема главница по Договор за
потребителски кредит № FL 899181 от 09.03.2018г., ведно със законната лихва върху тази
главница считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК-09.12.2021г. до
окончателното погасяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над сумата от
1634, 83 лв. до пълния предявен размер от 24244, 90 лв. като неоснователен /за сумата от
485, 55 лв. като недължима, а за сумата от 22 124, 52 лв. поради плащане в хода на процеса/.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените "Юробанк България" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул."Околовръстен път" №
260, представлявано от Д. Ш. и П. Д. – изпълнителни директори, с пълномощник адв. Д. Р.
Дж. срещу С. С., ЕГН **********, от гр. Б. искове за осъждане на ответника да заплати на
ищеца следните суми: сумата от 235, 51 лв. /двеста тридесет и пет лева и петдесет и една
стотинки/ – възнаградителна лихва за периода от 09.05.2021г. /дата на изпадане в забава/ до
21.05.2021г. /дата на предсрочна изискуемост по кредита/; сумата от 24, 40 лв. /двадесет и
четири лева и четиридесет стотинки/ - мораторна лихва за периода от 09.05.2021г. /дата на
изпадане в забава/ до 21.06.2021г. /дата на генериране извлечението от счетоводните книги/
и сумата от 14, 00 лв. /четиринадесет лева/ - дължими такси за периода 11.05.2021 година до
21.06.2021 година, на основание чл. 2, ал. 2 от Договора за потребителски кредит във връзка
с чл. 14 от Договора и представляващи начислени и дължими такси за ограничаване на
негативните последици от потребителски кредит съгласно Тарифата на Банката.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С. С., ЕГН **********, от гр. Б. ДА
ЗАПЛАТИ НА "Юробанк България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Витоша, ул."Околовръстен път" № 260, представлявано от Д.
Ш. и П. Д. – изпълнителни директори, с пълномощник адв. Д. Р. Дж. сумата от 475, 19 лв.
/четиристотин седемдесет и пет лева и деветнадесет стотинки/, представляваща заплатена
държавна такса за заповедното производство съразмерно с уважената част от исковете и
сумата от 1100, 54 лв. /хиляда и сто лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща
сторени разноски в исковото производство съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
17